ЕДНА ИЗМАМА С ИМЕТО БЪЛГАРИ

Навремето се удивявах на поведението на историците, затворили очите си за важна информация и приели охотно създадени от чужденци теории за произхода на Аспаруховите българи. Понастоящем продължавам да се удивявам на още по-голямото безочие на някои представители на “българската наука”. Става дума за една упорита традиция – граничещите с фанатизъм опити да бъде поставена прародината на българите колкото може по-далеч от Балканите.

 

Съвсем наскоро различни приятели ми писаха относно странни твърдения на “хора от лоното на историческата наука”. Според въпросните “специалисти”, сведенията на старите автори Захарий Ритор и Йордан, позволяват ранносредновековните българи да бъдат локализирани далеч от Балканите – доста на изток от днешните ни земи.

 

Държа да отбележа, че за подобни твърдения няма абсолютно никакво основание. Захарий Ритор никога не е писал за българи. Касае се за едно произволно тълкуване на пасаж от работата на този хроникьор. Точно по същия начин, преди време, величия от областта на науката изтълкуваха името на споменатите в китайски документи азиатци пу – ку, пу – гу  (бу – гу) като българи (Симеонов, опиращ се на сведения на Бичурин и др., 2008, c.54). Тази интерпретация разбира се е пълна фантазия, навярно мотивирана от желанието да се създаде впечатление, че прародината на българите е в Средна Азия.

 

Нека да се запознаем с фактите. Някъде в средата на VI в., описвайки земите и народите на запад от Каспийско море, Захарий Ритор споменава и за две отделни групи хора: бургар и бургаре, като едните нарича номади живеещи в палатки, а за другите пък казва, че населяват градове.

 

Нищо не дава повод да се приеме, че споменатите от стария автор бургар и бургаре са българи. В ранни преводи на немски на работата на Ритор няма дори бегло загатване, че бургар и бургаре са българи.

 

Die Sogenante Kirchengeschichte des Zacharias Rhetor, von K.Ahrens, G.Krüger

Думите на стария автор са пределно ясни: “ Отвъд портите живеят бургаре, имащи собствен език и градове….и бургоси (римско укрепление бел.авт.)”… Eто го разковничето: бургар, бургаре са римските служители burgarii/бурарии – военни защитаващи бургосите, като тези военни са от различен произход, в зависимост от региона, който обитават.

 

Римляните имат бургоси от Каспийско море до Британия, да се свързват българите с хората обитавали земи край Каспийско море и наречени бургаре от Ритор, е пълна спекулация и гавра с доверието на българския народ. Всеки що годе подготвен историк и езиковед би трябвало да знае, че работата на Ритор е оцеляла благодарение на препис на арамейски. А там думата ܒܘܪܓܐ • (būrgāʾ) притежава значение бургос, крепост, кула, като се касае за заемка.

https://en.wiktionary.org/wiki/%DC%92%DC%98%DC%AA%DC%93%DC%90#Classical_Syriac

 

Трябва да се спомене и още нещо, което е от огромна важност. По времето когато Йордан и Захарий Ритор създават своите работи – средата на VI в. (550 – 560 г.), българите отдавна са свързани със събития, които са се случили на юг от река Дунав, а някои и на запад от Балканите.

 

Кошмар за казионните учени е Йеронимовата карта, на която Мизия е отъждествена с България – някъде към 388 г., според Конрад Милер (Miller, 1898, c.1). Този важен документ, историците ни не признават за автентичен, за създаден през IV в., въпреки, че топонимите от картата са характерни за IV в. Няма ново название на селище от XII в., както им се иска на определена група хора, но понеже това показва, че няколко поколения специалисти са ни заблуждавали – волно, или неволно, вместо да се признае вина и да се иска прошка от народа – картата е обявена за късна, а присъствието на българи на юг от Дунава се счита за грешка.

 

Тази уникална карта обаче не е единственото доказателство, че народа ни е местен, древен и оформен на Балканите още преди идването на римляните. Ние разполагаме и с други свидетелства, че още преди VI в., българите са обитавали Мизия и Тракия. Разполагаме и с данни от археологията, позволяващи ни да определим Аспаруховите българи като потомци на древен балкански народ.

 

Благодарение на Мавро Орбини, предаващ сведения на Марк Аврелий Касиодор знаем, че дедите ни са се сражавали край град Сирмиум (Стремска Митровица бел. авт.) с легионите на римския император Теодосий I. Той властва в периода 379 – 395 г. – IV век. Самата битка Орбини датира през 390 г. (Орбини, 1983, с. 51 – 52).

 

Други извори поставят дедите ни на юг от Дунава даже и по-рано. Синаксарът на Цариградската църква съобщава за военни действия между българи и войската на император Валент (GIBI V, c. 292), а този владетел е на трона в периода 364 – 378 г.

 

Анонимният автор на “Patria Constantinopolis” – Старините на Цариград, твърди, че император Константин Велики докарал водопроводни тръби от България. Споменава се и това, че владетелят е финансирал строежите на Плиска, Преслав и т.н. с огромната сума от 600 златни кентинария (GIBI V, c. 322-323). Константин Велики е на трона през 306 – 337 г.

 

Орбини представя също писания на Павел Дякон, Готфрид Витербски и Павел Емилий, според които българите, които живеели край Дунав, нападнали през 450 г. краля на лангобардите Агилмунд, убили го и по време на боя разбили лангобардите (Орбини, 1983, с. 52).

 

Тук е интересна не само годината 450, но и твърдението, че българите живеят по това време край река Дунав, а не край Каспийско море, или някъде на север от Азовско море. Василий Сиротенко предава виждането на историка Страшимир Лишев, според когото българите се сражават с лангобардите край Карпатите (без да се съгласи с нашия учен). Явно става дума за западните Карпати, територията на днешна Унгария.

 

Карта, която показва миграцията на лангобардите, вижда се ясно, че те са обитавали земи на запад от Карпатите - Castagna - Own elaboration from Image: Europe satellite orthographic.jpg, Migration of Lombards from Scania to Italy, I century BC- VI century AD. According to Lidia Capo (ed.) Paulus Diaconus' Historia Langobardorum, Mondadori 1992, map 1

 https://en.wikipedia.org/wiki/Lombards#/media/File:Lombard_Migration.jpg

 

Добре известно е, че по сведения на Йоан Антиохийски, през 478 г. (или 480 г.) император Зенон се съюзява с българи, за да може да се справи със заплахата, която предизвикват армиите на готите обитаващи Балканите.

 

Преди да замине за Италия през 488 г., готският владетел Теодорик разбил гепидите на Трапстила, победил и българите на цар Бузан (LIBI, T.I, c. 410).

 

Уповаващ се на сведения на Павел Дякон и Комес Марцелин, историкът Сиротенко смята, че българите са участвали в нападението над Константинопол през 491 г.

 

Според съставителите на LIBI, T I, българското нахлуване в Тракия и опожаряването на Константинопол са станали през 493 г. (LIBI, T.I, c. 410).

 

Според хрониката на Теофан, през 494 г. българите участват в бойни действия на територията на Тракия (Ценов, 2014, с.178).

 

Отново Орбини представя представя сведения, че в началото на папството на Симах, което започнало през 495 г., българите са не само в Тракия, но и в Илирик (Орбини, 1983, с. 52). Става дума за западните Балкани – днешните земи на Сърбия, Македония, Хърватско.

 

Това твърдение е в унисон с един друг исторически извор. В Манасиевата хроника се изказва твърдението, че българите са заели земите край Охрид по времето на император Анастасий (491 – 518 г.), а началната точка на нахлуването е град Видин (Ценов, 2014, с.178). На тази подробност обръща внимание и Сиротенко. Напомням, че около век по-рано, през 390 г., по сведения на Касиодор българите се сражават с легионите на Теодосий край намиращата се недалеч от Видин (със старо име Бонония) Стремска Митровица (със старо име Сирмиум).

Ако по това време част дедите ни обитава земи между западните Карпати и Дунава, това обяснява защо те започват да изтласкват римската армия от нашата територия започвайки от Видин.

Приемем ли за правилно виждането на казионните учени, смятащи, че българите обитават земи на север от Азовско море или на север от Колхида, то се сблъскваме с огромен проблем - за да дойдат българите на Балканите, те трябва да изминат огромно растояние и да прекосят няколко големи реки. Това е пълно безумие и фактът, че се внушава от хора на науката, само показва какво е нивото им.

 

Карта на Балканите, Черноморските степи, Приазовието и Колхида (по Siegler), с червен и син цвят обозначен маршрута на българите, по виждане на казионните учени - нещо съвсем нереално.

Има и други неща, на които трябва да обърнем внимание.През 499 г. българите побеждават елитна римска армия от 15 000 души не къде да е, а край река Цурта, която се намира недалеч от Константинопол. За това събитие, при което са елиминирани 4 000 легионери съобщава Комес Марцелин. Осъзнавайщи, че това сведение поставя българите като постоянни обитатели на Тракия, повечето от историците ни отричат Цурта да е Чорлу дере, макар някои наши езиковеди да представят добри аргументи за това. Да не забравяме и малко по-ранното участие на българи в нападението на Константинопол през 491 г.

 

Именно близостта на дедите ни до столицата на империята обяснява защо 8 години след опожаряването на Константинопол българи разбиват за пореден път римска армия край река, която е само на няколко десетки километра от столичния град.

 

През 502 г. българите завладяват цяла Тракия, а никой римски войник не смее да им се противопостави (Марцелин, цит. Сиротенко).

 

Пишещ за събития от 504 г, отново засягащи битка край град Сирмиум (Стремска Митровица бел.авт.) Касиодор споменава за победа над българите. (цит. Сиротенко).

 

Енодий държи реч през 504 или 507 г., като при това не просто споменава българите, а уточнява, че това е народ, който купува достойнството си с кръвта на противниците си, народ, у който полесражението е родно място (Ценов, 2005, с. 62 – 63).

 

Предаващ сведения от работа на Марин Дринов, засягащи събития от 512 г., д-р Ганчо Ценов предава следното: “Дълга стѣнасъгради простираща се отъ Черно Море до Селибрия Мраморното Море срѣщу мизийците или българитѣ и скититѣ.” (Ценов, 2005, с.77).

 

Тук става дума за отбранителното съоръжение изградено по времето на Анастасий I, като обърнете внимание – българите са отъждествени с мизите. Нека не забравяме, че на създадената през 388 г. карта на Св.Йероним, областта Мизия е наречена и България/Vulgaria.

 

Българи участват в бунта на тракиеца Виталиан срещу император Анастасий 514 – 515 г. (цит. Сиротенко). Няма споменаване те да са дошли от далеч, няма споменаване те да са прекосявали Дон, Днепър, Буг, Дунава. А и как да има след като по-рано дедите ни са голяма и силна група хора обитаваща не само Панония, в която побеждават лангобардите, но също и Мизия, на която дават името си, а и Тракия, в чиито южни предели тече река Цурта – днешната Чорлу дере в европейска Турция.

 

Пишейки за делата на Виталиан Комес Марцелин съобщава, че този тракийски пълководец събира за три дни войската си от 60 000 римски войници (LIBI, T I, c. 314). По времето на Виталиан римската армия е препълнена с траки, защото в създадената по-рано работа Totius orbis descriptio се казва, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници за римските легиони (Бешевлиев, 1965, с.62).

 

По-интересно обаче е друго – хората на Виталиан са събрани за три дни. Не означава ли това, че поддръжниците на тракийския пълководец са обитавали Мизия, тази Мизия, която по-рано Св. Йероним нарича България. Разказващ за бунта на Виталиан - 514 – 515 г. , Йоан от Никиу съобщава, че след една голяма и кръвопролитна битка римският генерал Кирил се оттегля в Одесос (Варна), а Виталиан се оттегля в провинция България:

 

“Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.” – (Chr., LXXXIX, 75)

 

https://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

 

Не показват ли тези сведения, че предвожданите от Виталиан българи не са идвали далеч от изток, а са населявали територията позната като Мизия и България? Кой разумен човек би повярвал, че голяма войска може да премине разстояние от повече от 1000 километра за три дни? Това късче информация е поредното доказателство, че локализирането на българи далеч от Балканите не е нищо друго освен една нескопосана измислица. За това прочее има още свидетелства.

 

На тази карта с червена линия са отбелязани владенията на българите по време на късната Античност. Представената тук българска територия дава обяснение защо само за три дни водещият българи Виталиан събира огромна войска, а и защо българите се споменават често във връзка със Сирмиум.

През 530 г. българите отново се сблъскват с римска войска на юг от Дунава. Заслужава си да се спомене и битката при река Янтра, станала през 535 г. по сведения на Комес Марцелин (цит. Сиротенко).  

 

Малко по-късно, през 539 г. двама български царе водещи множество българи се сблъскват с римска войска в Мизия, Скития (Добруджа бел. авт. и Тракия). Царете на българите биват убити в битката, но радостта на римляните е кратка, защото били нападнати от други българи и на свой ред загубили своите военоначалници в последвалото сражение (ГИБИ, Т. III, 1960, c. 237-238).

 

Отново Теофан разказва за събития от 540 г, при които взелият страната на Римската Империя Мундо успява да победи българите в Илирик (западните Балкани бел.авт.), като след това настанал мир в Тракия (ГИБИ, Т. III, 1960, c. 238).

 

Не можем да пренебрегнем и самият Йордан, който споменава за всекидневните нападения на анти, славени и българи (Jord. Romana, 388). За да са осъществими редовни, или както казва Йордан всекидневни нападения над римските владения в Тракия, то антите, славените и българите трябва да живеят в близост до Тракия, или дори в самата Тракия.

 

Това е така разбира се, по времето на Йордан българите, бивайки потомци на траките мизи, населяват Мизия. Йордан е пределно ясен, когато поставя българите край Черно море в близост до владенията на римската империя (а не на стотици километри на север и изток, както твърдят определени представители на историческата наука) : “над Черно море са земите на българите станали известни поради последиците от нашите грехове” - “supra mare Ponticum Bulgarum sedes, quos notissimos peccatorum nostrorum mala fecerunt.” (Jord.De Orig. 37).

 

https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#V

 

Тук е важен изразът “станали известни поради последиците от нашите грехове”, защото става ясно, че римляните са ощетили българите с нещо, а за да стане това е нужен контакт. Невъзможно е един народ да третира друг народ несправедливо, ако няма контакт помежду им. Явно тук става дума за българите, които обитават Мизия и са подвластни на римляните.

 

Както се уверихме, ние разполагаме с голям брой свидетелства, според които още преди 550 – 560 г., българите са в конфликт с римляните на Балканите, а и с други народи край западните Карпати. Казионните учени обаче искат ние да забравим за събитията от 388 г., 390 г., 450 г., 478 г., 488 г., 491 г., 493 г., 494 г., 495 г., 499 г., 502 г., 504 г., 512 г., 514 г., 530 г., 535 г., 539 г., 540 г. 550 г.

 

Наука ли е това да се пренебрегват толкова много важни данни? Научно ли е да се обявяват за българи обитаващите бургоси бургарии (burgare, burgar) от земите на запад от Каспийско море? Старото поколение историци има някакво оправдание да си затвори очите за информацията, която е в разрез с общоприетите теории, но новото поколение историци би трябвало да проявят друго поведение. Вместо с фанатизъм да защитават остарелите догми, е по-добре да се научат да мислят логично и да разширят хоризонта на знанията си.

 

Не е никак трудно да се осъзнае, че арамейската дума бурга – укрепление, е дала името на споменатите от арамееца Захарий Ритор бургаре. Не е никак трудно да се разбере и защо някои от историците в миналото са направили грешка. На юг от споменатите от Ритор бургаре е имало българи, но българи, които са се появили в региона едва след 540 г.

 

Преди това тези българи обитават Балканите, но бивайки победени от армията на служещия на Римската Империя Мундо, те са депортирани в Армения и Лазика (Южен Кавказ). За това съобщава Теофан Изповедник (ГИБИ, Т. III, с.238 – 239).

 

От наличната информация става ясно, че народ с име българи обитава земите от долното течение на Дунава по времето на Античността, а разбира се и по-рано. Тези българи са траки от групата на мизите, част от които живее под римска власт и по думите на Йордан са третирани несправедливо от римляните, а други наши предци, които са на север от река Дунав са свободни. За това свидетелства дори Именника (на българските владетели). Там е казано пределно ясно, че 515 г. преди времето на княз Аспарух, дедите ни има княжество от другата страна на Дунава. По това време – II в., земите на север от голямата ни река са обитавани от траки.

 

За това свидетелстват характера на регистрираните в периода II – VII в. топоними и хидроними, типа керамика, а и отбранителните съоръжения – земен вал и ров, като тези от Плиска. На север от Дунава, в Сучидава е намерена амфора със символ IYI, която археологът Д. Тудор датира IV – V в., като този символ, по сведения на Й. Тодорович и А. Церманович се среща и по керамиката на културата Винча (Михайлов, 1987, с.93), т.е. свещеният за старите българи символ IYI се появява на Балканите преди около 7000 години – факт, който представителите на казионната наука предпочитат да премълчат, както премълчават и други планини от информация.

 

Истината обаче не може да се скрие, тя упорито си пробива път въпреки фанатизма на защитниците на догмите, които, за да запазят топлото си местенце са готови да ощетят българския народ, удължавайки живота на вредните лъжи.

 

Въпрос на време е когато в нашите училища и университети ще се изучава не само истинската ни история, но и всеки ще знае, че ние сме народът, с който започва историята. Ще се знае, че сме народът, у когото блясва най-рано искрата на познанието, народът, който щедро и безкористно раздава своето богатство, но подобно на Прометей е наказан за стореното добро. Ще се знае и това, че няма защо да се страхуваме от бъдещето, защото роденият в огън е способен да преодолее всичко и макар да се издига от пепелищата жестоко белязан, се издига и по-силен.

 

Основна използвана литература:

1.Бешевлиев В., Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965.

2.Михайлов Ст., Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

3.Орбини М., Царството на славяните, 1601, прев. Б.Христов, ред. Т.Сарафов, Наука и Изкуство, София, 1983.

4.Ценов Г., Праотечеството и праезикът на българите, Хелиопол,София, 2005.

5.Ценов Г., Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква, Хелиопол, София, 2014.

6.ГИБИ, Т. III, 1960.

7.ГИБИ, Т.V, 1964.

8.ЛИБИ, Т 1,  1958.

9.K.Miller, Mappae mundi - Die älteste Weltkarten, Stuttgart, Jos. Rotscheverlagshandlung, 1898.

10.Die Sogenante Kirchengeschichte des Zacharias Rhetor, von K.Ahrens, G.Krüger, Leipzig, Druk und Verlag von B.G.Teubner, 1899.

В. Т. Сиротенко, ПИСЬМЕННЫЕ СВИДЕТЕЛЬСТВА О БУЛГАРАХ IV – VII ВВ. В СВЕТЕ СОВРЕМЕННЫХ ИМ ИСТОРИЧЕСКИХ СОБЫТИЙ

(p. 195-218 in Славяно-Балканские Исследования, Историография и источниковедение
Академия Наук СССР, Институт Славяноведения и Балканистики, Издадельство "Наука", Москва, 1972)

 

http://www.kroraina.com/fadlan/v_sirotenko.html

МИСТЕРИОЗНАТА РЕКА ЦУРТА И СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ОБИТАВАЩИ ТРАКИЯ

С удивление се натъквам на един постоянен стремеж за омаловажаване на всяко свидетелство, че дедите ни са обитавали земите на юг от Дунава векове преди времето на княз Аспарух. Казионните учени отричат създадената по сведения на Св. Йероним карта, на която намиращата се на юг от Дунава област Мизия е наречена и България. Издателят на картата – Конрад Милер, смята, че тя е достоверна и е създадена през 388 година. За българите Милер изказва силни съмнения, без обаче да се обоснове защо не би трябвало да ги има на юг от Дунава толкова рано.

Немският изследовател явно следва една догма: българите са обявени за късни пришълци, следователно всеки исторически извор за по-ранно българско присъствие на Балканите, трябва да се обяви за недостоверен. Този метод в никакъв случай не може да се нарече научен. В науката е задължително да се следват само фактите, а не предубежденията както отдавна спомена д-р Ценов.

Щом дадено сведение, пряко или коствено, показва, че хора наречени българи са обитавали земите на юг от Дунава още през IV век, това сведение трябва да се провери, а не да се отхвърля само защото някой, някога си е решил, че дедите ни са късно дошли азиатци и няма как да са жители на земите на юг от Дунава и Балкана преди времето на княз Аспарух.

Що се касае до сведенията, които доказват ранно присъствие на българи в Тракия, такива има. В работата си “За управлението на Империята” Йоан Лидийски споменава нещо много интересно. Старият автор казва, че когато Константин Велики напуснал Рим (началото на IV век бел.моя), по императорско решение, онези сили, които пазели Истър се пръснали по Азия, а държавата изгубила за хазната си Мизия и Скития защото “варварите” правели набези без някой да им се противопостави – (J.Lyd.GIBI II, c.101).

Йоан Лидийски не споменава името на варварите, но благодарение на други летописци, ние разбираме, че се касае за българи. Анонимният автор на “Patria Constantinopolis” най-уверено твърди, че император Константин Велики (306-337 г.) докарал водопроводни тръби от България (GIBI V, c.322).  

http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_322.html

Ако дедите ни населяват земите на юг от Дунава по времето на Константин Велики, то е пределно ясно и защо през 499 година, цяла римска (византийска) армия е унищожена от българите не в Черноморските степи или на север от Кавказ, а само на около 120 км от Константинопол – край река Цурта.

За това важно събитие разказва д-р Ганчо Ценов уповавайки се на работите на стари автори: “Комес Марцелин, който е илириец и съвременник на тези събития, отбелязва в своята хроника под година 499 следното: "Арист, военачалникът на илирийските войски, с петнадесетхилядна въоръжена войска и 250 коли, натоварени с нужното за бой снаряжение, тръгна против българите, които плячкосвали Тракия.  Боят се завърза при р. Цурта (Чорлу), където бяха унищожени повече от четири хиляди наши, било като бягаха, било като падаха от брега в реката” – Кроватова България, с.35.

Тук не става дума за случаен сблъсък на дошли да грабят империята малки български отряди и редовна римска войска. Дедите ни са били над 15 000 души, за да могат да победят  15 000 добре въоръжени легионери, елиминирайки напълно около една трета от тях. Това е пределно ясно на историците ни и навярно поради тази причина, тези от тях, които са били принудени да следват догмите, правят опити да локализират въпросната битка не в Южна Тракия, а на север от Балкана.

В работата си “Образуването на Българската Държава” Петър Петров пише следното:  “Още по-опустошителен характер имало нападението на прабългари над диоцеза Тракия през 499 г. Срещу тях се опълчил военачалникът на Илирик Арист с 15-хилядна войска и 520 коли. Сражението станало при р. Цурта, вероятно на север от Стара планина. [46] ” – с.103.

В бележката, в която трябва да се обясни къде точно се е състояла битката се казва следното: “46. Реката е наречена Tzorta у Йордан и Tzurta у Комес Марцелин, като е посочено, че била е „високи брегове”. Самото сражение е станало „в Тракия”, т.е. в диацеза Тракия, простиращ се чак до р. Дунав. При това положение най-вероятно е реката и полесражението да се търсят някъде на север от Стара планина.”

http://www.promacedonia.org/pp2/pp_1_2_1.htm#46.

Всъщност няма причина река Цурта да се локализира на север от Стара Планина. Областта Тракия е на юг от Стара Планина, на север са провинциите Мизия и Скития.

Диоцез Тракия - Map of the Diocese of Thrace (Dioecesis Thraciae) ca. 400 AD, showing the subordinate provinces and the major cities.- изобр. Cplakidas - Base map found at en:Topographic map#Global 1-kilometer map, otherwise self-made. Data based on maps in atlases and the internet and on contemporary sources, primarily the Notitia Dignitatum. Note: The exact course of the provincial boundaries is very uncertain and in many cases only approximate.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1c/Dioecesis_Thraciae_400_AD.png

Има и друга важна подробност засягаща местоположението на сблъсъка на българи и римляни. Още в края на XIX век -1893-1894 г., правейки проучвания на тракийските хидроними, Вилхелм Томашек идентифицира Йордановата Zurta с Čorlu-sû (Чорлу бел.моя) – Die Alten Thraker II, 2, c.99. Чорлу се намира не просто на юг от Стара Планина, а е само на около 100 км от Константинопол.

По-късно, през 1957 г., цитирайки своят колега Томашек, Димитър Дечев уточнява, че Цурта е река Чорлу: “Zurta, Tzurta, Bezeichnung des Čorlu-sû.” - с.498.

През 1977 г. Владимир Георгиев съобщава, че името на споменатата от Марцелин и Йордан река Tzur-ta, Zurta, Tzorta, е погрешно записано вместо *Tzur-la=Чорлу дере – Траките и техния език, с.96. Прочее, виждането за записване на Цурта вместо Цурла се споделя също от Дечев и Томашек.

За период от около 83 години, трима известни лингвисти свързват Марцелиновата Цурта с Чорлу дере, която е в Южна Тракия. Сега трябва да си зададем важния въпрос: Какво пречи на официалните теории, река Цурта да е в Южна Тракия, недалеч от Константинопол?

Всъщност проблемите са два и то доста сериозни. Първият се състои в това, че ако Цурта беше на север от Стара Планина, то от страна на официалните теории, присъствието на българи би било лесно обяснимо с временно, бързо нахлуване за плячка.

Ако обаче Цурта е близо до столицата на Римската Империя (Византия), то е несериозно да се твърди, че след събитията от средата на V век, няма да са взети мерки за укрепване на Дунавския лимес (северната римска граница на Балканите, бел.моя), а и проходите на Стара Планина. За незабелязано, бързо проникване на българска армия от 15 000 души през Дунава и Стара Планина изобщо не може да се говори, това е абсурд.

От друга страна, ако българите са стари поселници на Тракия, то победата им над римската войска е много лесно обяснима. Местните хора познават най-добре областта, в която живеят, а доброто познаване на терена е важен фактор за печелене на битка. За Арист и неговата армия знаем, че не са стационирани край Цурта, те идват там, за да спрат българите, които “плячкосвали Тракия”, следователно не познават терена и лесно могат да станат жертва на засада.

На пръв поглед е странно българите да плячкосват свои сънародници. Не трябва да забравяме обаче, че сведението идва от устата на римлянин, а римляните са окупатори в земите ни.

На римляните принадлежат богатствата на страната ни, римляните живеят в големи и богати домове, римляните експлоатират дедите ни и както неведнъж се е случвало – подтиснатите въстават и предприемат действия срещу чужденците, т.е. римляните обитаващи Тракия.

Вторият проблем е още по-сериозен. Той се състои в това, че името на река Цурта е българско, или казано с други думи – обяснимо е на български език. Названията на реките са вдъхновени най-вече от тяхната големина, цвят на водата, бързина, но има и други фактори. Името на Клокотница например идва от клокотя, клокотене-звукът, който издава течащата вода.

В БЕР, Т2, с.453, имената на няколко български хидронима Клокот, Клокотиш, Клокотица, Клокотница, Клокотник  и др. са обясенни със стблг. клокотати-вря, кипя, извирам, кокоча. По същият начин е изградено и името на описаната от Плиний Стари река Колапис. Преди да започне с описанието на земите на мизите, Плиний съобщава, че Колапис се влива в река Сава –Plin.III.148. Колапис може да се обясни със стблг. клопотъ-шум, тропот, грохот, блг. клопам-вдигам шум.

Не е трудно да се разбере, че по същия начин е изградено и името на река Цурта – от цуртя, цвъртя-издавам остър звук, църкам-изтичам на тънка струя. Чорлу дере не е голяма река, през лятото може да се е превръщала в малка, църкаща струя и това да е дало името ѝ.(1)*

Има и други доводи в полза на твърдението, че сблъскалите се с войската на Арист българи, са местно население, а не извършващи мълниеносен десант азиатци, които прекосяват с невиждана скорост пълноводните реки Дон, Днепър, Днестър, Дунав, минават незабелязани през старопланинските походи и оплячкосват Тракия.

Отново трябва да се спрем на работата на д-р Ценов, който цитирайки Йоан Зонара разказва, че император Анастасий (491-518 г.) изградил огромно защитно съоръжение – така наречената Дълга стена: от Черно Море до Селимврия на Мраморно море, против нахлуванията на мизите, или българите и скитите – Кроватова България, с. 45.

Карта показваща локацията на Дългата Стена и намиращата се недалеч от нея тракийска крепост Цурулон, край която тече река Цурта - днешната Чорлу дере

Селимврия, явяваща се южен край на Дългата стена, носи днес името Силиври и се намира недалеч от Чорлу – старият Цурулум, край който тече река Цурта. Дългата стена е ефективно средство за отбрана на Константинопол от хора живеещи в близост, като например в Цурулум. Налудничаво е да се строи до столицата на империята стена за защита от хора, които през V век би трябвало да са доста далеч - на север от Кавказ и Черно Море.

Карта показваща разположението на Чорлу спрямо Истамбул-старият Константинопол

https://www.weather-forecast.com/locationmaps/Corlu.8.gif

Много по-ефективно е да се позволи за някое племе да се засели край Дунава със задача да пази границата. Военни лагери край Дунав са най-добрата защита за империята, защото прекосяващите реката нашественици са уязвими. Ефикасно е също да се разположат военни части в старопланинските проходи, които са лесни за отбрана и всеки опитал се да ги премине, би дал огромни жертви.

Не за степни номади (иранци или тюрки без значение), а за защита от българите обитаващи Тракия през V век е строена Дългата стена. Същите тези българи са в армията на Виталиан, който през 513 година възстава против император Анастасий. При описанието на военните действия, Йоан Никиуски използва един много интересен израз – провинция България: 

“And he also gave battle to Vitalian, and there was great slaughter on both sides. Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.“ Jh.Nik.Chr. LXXXIX.75

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

За предвождащия българи Виталиан Теофан Изповедник твърди, че успял да погуби 65 000 души от императорската войска – (Theo.GIBI, T.III, 1960, c.233)

http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_233.html

Това означава, че армията на Виталиан е била огромна и макар да не знаем точния брой на българите в нея, то те ще са били множество, иначе областта, в която те живеят не би носила името провинция България.

От една страна имаме картата на Йероним, според която през IV век, на юг от Дунава има географска област България. Това се потвърждава от анонимният автор на “Patria Constantinopolis”, който твърди, че император Константин Велики докарал водопроводни тръби от България (GIBI V, c.332). От друга страна, описвайки събития от началото на VI век, Йоан Никиуски също говори за България на юг от Дунава, но уточнява, че тя е провинция (на Римската Империя бел. моя).

Тези сведения са в пълна хармония с виждането на д-р Ценов, че състоялата се през V век битка между българи и римляни край река Цурта, не е сблъсък между нахлуващи да грабят номади и римляни, а между местно население, което търси правата си и воюва успешно срещу окупационните сили.

Да, имало е наши предци и на север от Дунава и Черно море, но тези територии са обитавани от стари балканци поне от времето на Неолита. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за лабораторията на Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

 https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

По-голямата част от дедите ни обитаващи земите на север от Дунава и Черно море са успели за запазят своята независимост. От II до VII век, тези наши предци правят опити за освободят от властта на римляните братята си обитаващи териториите на юг от Дунава. Същевременно, старите балканци намиращи се под римска власт, не са стоели със скръстени ръце, а когато са можели са се борили за свобода. Въстанието на предвождащият българи Виталиан е доказателство за това.

Винаги трябва да се прави разлика между диаспора и родна земя. Прародината на старите сакси е Северна Германия. Сакси има и в Британия, че дори и в Трансилвания, но присъствието на сакси в Британия и Трансилвания не ни дава право да кажем, че това са най-старите земи на саксите.

По същия начин е неправилно въз основа на български поселения извън Балканите да се прави заключение, че старите българи са дошли от Средна Азия, Кавказ, или друго място. Още по време на древността, стари балканци са се заселили както Кавказ, така и земите край Бактрия и Индия. Сведенията на Плиний, Страбон, а и автори от ново време като разказващият за траки в Кавказ Киркор Джаукян, дават пределно ясни данни за това.

Жалко е само, че тези данни не се използват адекватно от хората заели се с изучаване на старата ни история. Всъщност ценните данни не се използват изобщо, все едно не съществуват. Това меко казано е безотговорно, изключително безотговорно.

Точно във века на информацията, да се премълчават сведения е неразумно. Рано или късно данните излизат на бял свят и тогава българския читател разбира, че дълго време е бил заблуждаван и ощетяван. Наистина недоумявам на какво се надяват историците, които се опитват да внушат, че корените на народа ни са в Средна Азия, че сме се оформили като етнос в Кавказ и тем подобни глупости.

Би ли повярвал някой англичанин, че прародината му е Индия или Китай, понеже в Индия и Хонконг са живели англичани? He разбира се, подобно твърдение би било прието с насмешка. Причината за това е наличността на достатъчно информация за миналото на англичаните, а и фактът, че никой враг не е горил ангийската книжнина и не е правил опити да манипулира историята на тези хора.

До неотдавна, информацията за миналото ни беше в ръцете на шепа индивиди, които поддържаха създадените от чужденци теории. Днес положението е различно, днес всеки буден човек може да достигне както до стари исторически извори, така също и важни работи на археолози, етнолози, антрополози. След това, нещата опират до интелигентност, а ние я имаме по природа. Ако притежаваме достатъчно информация – разбираме кое е истина и кое измама. А знаейки истината ще опознаем силата и потенциала си. После вече пътят напред е отворен.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ, ОПИТВАМ СЕ РЕДОВНО ДА ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЛАГАМ ЛИНК КЪМ ЕДНО ОТ ТЯХ, ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=S2iPayFrA48

Използвана литература и пояснения:

1.Г.Ценов, Кроватова България  и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

2.Петър Петров, Образуване на българската държава, Изд. Наука и изкуство,  София, 1981;

3.Български Етимологически Речник, Т.2, И-КРЕПЯ, В.И.Георгиев, Й.Заимов, Ст.Илчев, М.Чалъков, Й.Иванов, Д.Михайлова, В.Атанасов, У.Дукова, М.Рачева, Т.Тодоров, участ. в обс. Р.Бернар, Г.Риков, Е.Машалова, Л.Димитрова, БАН, София, 1979;

4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

5.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, Tом III, cъст. и ред. Иван Дуйчев, Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев, БАН, София, 1960;

6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, herausgegeben von D.Detschew in Sofia, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Schriften der Balkankommission, in Kommission bei Rudolf M. Rohrer, Wien, 1957;

7.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Unterzuchung, Verlag der Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;

8.K.Miller, Mappae mundi - Die älteste Weltkarten, Stuttgart, Jos.Rotscheverlagshandlung, 1898;

9.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

 (1)* Томашек търси значението на името на Цурта с арменската дума džur-вода. Подобно е и виждането на Георгиев, той предлага арм. ǰur-вода.Тук обаче се касе за случайна прилика, все пак, келтската, уелска дума dwr също означава вода, но на келтски обяснение няма. Dwr  идва от по-старо dubro-яма с вода – дума отговаряща на нашата дума дебра-дълбоко място.

Извори от интернет:

John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916).  English Translation, THE CHRONICLE

OF JOHN, BISHOP OF NIKIU (посл.вид. 28-11-2019) http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

А. Г. Никитин (Аллендейл, США), Генетические корни трипольцев: что мы узнали после восьми лет исследований (посл.вид. 28-11-2019) https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

GIBI, T.V, 1964 (посл.вид. 28-11-2019) http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_322.html

GIBI, T.III, 1960 (посл.вид. 28-11-2019)

http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_233.html

Петър Петров, Образуване на българската държава, Изд. Наука и изкуство,  София, 1981(посл.вид. 28-11-2019)  http://www.promacedonia.org/pp2/pp_1_2_1.htm#46.