МИСТЕРИОЗНАТА РЕКА ЦУРТА И СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ОБИТАВАЩИ ТРАКИЯ

С удивление се натъквам на един постоянен стремеж за омаловажаване на всяко свидетелство, че дедите ни са обитавали земите на юг от Дунава векове преди времето на княз Аспарух. Казионните учени отричат създадената по сведения на Св. Йероним карта, на която намиращата се на юг от Дунава област Мизия е наречена и България. Издателят на картата – Конрад Милер, смята, че тя е достоверна и е създадена през 388 година. За българите Милер изказва силни съмнения, без обаче да се обоснове защо не би трябвало да ги има на юг от Дунава толкова рано.

Немският изследовател явно следва една догма: българите са обявени за късни пришълци, следователно всеки исторически извор за по-ранно българско присъствие на Балканите, трябва да се обяви за недостоверен. Този метод в никакъв случай не може да се нарече научен. В науката е задължително да се следват само фактите, а не предубежденията както отдавна спомена д-р Ценов.

Щом дадено сведение, пряко или коствено, показва, че хора наречени българи са обитавали земите на юг от Дунава още през IV век, това сведение трябва да се провери, а не да се отхвърля само защото някой, някога си е решил, че дедите ни са късно дошли азиатци и няма как да са жители на земите на юг от Дунава и Балкана преди времето на княз Аспарух.

Що се касае до сведенията, които доказват ранно присъствие на българи в Тракия, такива има. В работата си “За управлението на Империята” Йоан Лидийски споменава нещо много интересно. Старият автор казва, че когато Константин Велики напуснал Рим (началото на IV век бел.моя), по императорско решение, онези сили, които пазели Истър се пръснали по Азия, а държавата изгубила за хазната си Мизия и Скития защото “варварите” правели набези без някой да им се противопостави – (J.Lyd.GIBI II, c.101).

Йоан Лидийски не споменава името на варварите, но благодарение на други летописци, ние разбираме, че се касае за българи. Анонимният автор на “Patria Constantinopolis” най-уверено твърди, че император Константин Велики (306-337 г.) докарал водопроводни тръби от България (GIBI V, c.322).  

http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_322.html

Ако дедите ни населяват земите на юг от Дунава по времето на Константин Велики, то е пределно ясно и защо през 499 година, цяла римска (византийска) армия е унищожена от българите не в Черноморските степи или на север от Кавказ, а само на около 120 км от Константинопол – край река Цурта.

За това важно събитие разказва д-р Ганчо Ценов уповавайки се на работите на стари автори: “Комес Марцелин, който е илириец и съвременник на тези събития, отбелязва в своята хроника под година 499 следното: "Арист, военачалникът на илирийските войски, с петнадесетхилядна въоръжена войска и 250 коли, натоварени с нужното за бой снаряжение, тръгна против българите, които плячкосвали Тракия.  Боят се завърза при р. Цурта (Чорлу), където бяха унищожени повече от четири хиляди наши, било като бягаха, било като падаха от брега в реката” – Кроватова България, с.35.

Тук не става дума за случаен сблъсък на дошли да грабят империята малки български отряди и редовна римска войска. Дедите ни са били над 15 000 души, за да могат да победят  15 000 добре въоръжени легионери, елиминирайки напълно около една трета от тях. Това е пределно ясно на историците ни и навярно поради тази причина, тези от тях, които са били принудени да следват догмите, правят опити да локализират въпросната битка не в Южна Тракия, а на север от Балкана.

В работата си “Образуването на Българската Държава” Петър Петров пише следното:  “Още по-опустошителен характер имало нападението на прабългари над диоцеза Тракия през 499 г. Срещу тях се опълчил военачалникът на Илирик Арист с 15-хилядна войска и 520 коли. Сражението станало при р. Цурта, вероятно на север от Стара планина. [46] ” – с.103.

В бележката, в която трябва да се обясни къде точно се е състояла битката се казва следното: “46. Реката е наречена Tzorta у Йордан и Tzurta у Комес Марцелин, като е посочено, че била е „високи брегове”. Самото сражение е станало „в Тракия”, т.е. в диацеза Тракия, простиращ се чак до р. Дунав. При това положение най-вероятно е реката и полесражението да се търсят някъде на север от Стара планина.”

http://www.promacedonia.org/pp2/pp_1_2_1.htm#46.

Всъщност няма причина река Цурта да се локализира на север от Стара Планина. Областта Тракия е на юг от Стара Планина, на север са провинциите Мизия и Скития.

Диоцез Тракия - Map of the Diocese of Thrace (Dioecesis Thraciae) ca. 400 AD, showing the subordinate provinces and the major cities.- изобр. Cplakidas - Base map found at en:Topographic map#Global 1-kilometer map, otherwise self-made. Data based on maps in atlases and the internet and on contemporary sources, primarily the Notitia Dignitatum. Note: The exact course of the provincial boundaries is very uncertain and in many cases only approximate.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1c/Dioecesis_Thraciae_400_AD.png

Има и друга важна подробност засягаща местоположението на сблъсъка на българи и римляни. Още в края на XIX век -1893-1894 г., правейки проучвания на тракийските хидроними, Вилхелм Томашек идентифицира Йордановата Zurta с Čorlu-sû (Чорлу бел.моя) – Die Alten Thraker II, 2, c.99. Чорлу се намира не просто на юг от Стара Планина, а е само на около 100 км от Константинопол.

По-късно, през 1957 г., цитирайки своят колега Томашек, Димитър Дечев уточнява, че Цурта е река Чорлу: “Zurta, Tzurta, Bezeichnung des Čorlu-sû.” - с.498.

През 1977 г. Владимир Георгиев съобщава, че името на споменатата от Марцелин и Йордан река Tzur-ta, Zurta, Tzorta, е погрешно записано вместо *Tzur-la=Чорлу дере – Траките и техния език, с.96. Прочее, виждането за записване на Цурта вместо Цурла се споделя също от Дечев и Томашек.

За период от около 83 години, трима известни лингвисти свързват Марцелиновата Цурта с Чорлу дере, която е в Южна Тракия. Сега трябва да си зададем важния въпрос: Какво пречи на официалните теории, река Цурта да е в Южна Тракия, недалеч от Константинопол?

Всъщност проблемите са два и то доста сериозни. Първият се състои в това, че ако Цурта беше на север от Стара Планина, то от страна на официалните теории, присъствието на българи би било лесно обяснимо с временно, бързо нахлуване за плячка.

Ако обаче Цурта е близо до столицата на Римската Империя (Византия), то е несериозно да се твърди, че след събитията от средата на V век, няма да са взети мерки за укрепване на Дунавския лимес (северната римска граница на Балканите, бел.моя), а и проходите на Стара Планина. За незабелязано, бързо проникване на българска армия от 15 000 души през Дунава и Стара Планина изобщо не може да се говори, това е абсурд.

От друга страна, ако българите са стари поселници на Тракия, то победата им над римската войска е много лесно обяснима. Местните хора познават най-добре областта, в която живеят, а доброто познаване на терена е важен фактор за печелене на битка. За Арист и неговата армия знаем, че не са стационирани край Цурта, те идват там, за да спрат българите, които “плячкосвали Тракия”, следователно не познават терена и лесно могат да станат жертва на засада.

На пръв поглед е странно българите да плячкосват свои сънародници. Не трябва да забравяме обаче, че сведението идва от устата на римлянин, а римляните са окупатори в земите ни.

На римляните принадлежат богатствата на страната ни, римляните живеят в големи и богати домове, римляните експлоатират дедите ни и както неведнъж се е случвало – подтиснатите въстават и предприемат действия срещу чужденците, т.е. римляните обитаващи Тракия.

Вторият проблем е още по-сериозен. Той се състои в това, че името на река Цурта е българско, или казано с други думи – обяснимо е на български език. Названията на реките са вдъхновени най-вече от тяхната големина, цвят на водата, бързина, но има и други фактори. Името на Клокотница например идва от клокотя, клокотене-звукът, който издава течащата вода.

В БЕР, Т2, с.453, имената на няколко български хидронима Клокот, Клокотиш, Клокотица, Клокотница, Клокотник  и др. са обясенни със стблг. клокотати-вря, кипя, извирам, кокоча. По същият начин е изградено и името на описаната от Плиний Стари река Колапис. Преди да започне с описанието на земите на мизите, Плиний съобщава, че Колапис се влива в река Сава –Plin.III.148. Колапис може да се обясни със стблг. клопотъ-шум, тропот, грохот, блг. клопам-вдигам шум.

Не е трудно да се разбере, че по същия начин е изградено и името на река Цурта – от цуртя, цвъртя-издавам остър звук, църкам-изтичам на тънка струя. Чорлу дере не е голяма река, през лятото може да се е превръщала в малка, църкаща струя и това да е дало името ѝ.(1)*

Има и други доводи в полза на твърдението, че сблъскалите се с войската на Арист българи, са местно население, а не извършващи мълниеносен десант азиатци, които прекосяват с невиждана скорост пълноводните реки Дон, Днепър, Днестър, Дунав, минават незабелязани през старопланинските походи и оплячкосват Тракия.

Отново трябва да се спрем на работата на д-р Ценов, който цитирайки Йоан Зонара разказва, че император Анастасий (491-518 г.) изградил огромно защитно съоръжение – така наречената Дълга стена: от Черно Море до Селимврия на Мраморно море, против нахлуванията на мизите, или българите и скитите – Кроватова България, с. 45.

Карта показваща локацията на Дългата Стена и намиращата се недалеч от нея тракийска крепост Цурулон, край която тече река Цурта - днешната Чорлу дере

Селимврия, явяваща се южен край на Дългата стена, носи днес името Силиври и се намира недалеч от Чорлу – старият Цурулум, край който тече река Цурта. Дългата стена е ефективно средство за отбрана на Константинопол от хора живеещи в близост, като например в Цурулум. Налудничаво е да се строи до столицата на империята стена за защита от хора, които през V век би трябвало да са доста далеч - на север от Кавказ и Черно Море.

Карта показваща разположението на Чорлу спрямо Истамбул-старият Константинопол

https://www.weather-forecast.com/locationmaps/Corlu.8.gif

Много по-ефективно е да се позволи за някое племе да се засели край Дунава със задача да пази границата. Военни лагери край Дунав са най-добрата защита за империята, защото прекосяващите реката нашественици са уязвими. Ефикасно е също да се разположат военни части в старопланинските проходи, които са лесни за отбрана и всеки опитал се да ги премине, би дал огромни жертви.

Не за степни номади (иранци или тюрки без значение), а за защита от българите обитаващи Тракия през V век е строена Дългата стена. Същите тези българи са в армията на Виталиан, който през 513 година възстава против император Анастасий. При описанието на военните действия, Йоан Никиуски използва един много интересен израз – провинция България: 

“And he also gave battle to Vitalian, and there was great slaughter on both sides. Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.“ Jh.Nik.Chr. LXXXIX.75

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

За предвождащия българи Виталиан Теофан Изповедник твърди, че успял да погуби 65 000 души от императорската войска – (Theo.GIBI, T.III, 1960, c.233)

http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_233.html

Това означава, че армията на Виталиан е била огромна и макар да не знаем точния брой на българите в нея, то те ще са били множество, иначе областта, в която те живеят не би носила името провинция България.

От една страна имаме картата на Йероним, според която през IV век, на юг от Дунава има географска област България. Това се потвърждава от анонимният автор на “Patria Constantinopolis”, който твърди, че император Константин Велики докарал водопроводни тръби от България (GIBI V, c.332). От друга страна, описвайки събития от началото на VI век, Йоан Никиуски също говори за България на юг от Дунава, но уточнява, че тя е провинция (на Римската Империя бел. моя).

Тези сведения са в пълна хармония с виждането на д-р Ценов, че състоялата се през V век битка между българи и римляни край река Цурта, не е сблъсък между нахлуващи да грабят номади и римляни, а между местно население, което търси правата си и воюва успешно срещу окупационните сили.

Да, имало е наши предци и на север от Дунава и Черно море, но тези територии са обитавани от стари балканци поне от времето на Неолита. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за лабораторията на Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.”

 https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

По-голямата част от дедите ни обитаващи земите на север от Дунава и Черно море са успели за запазят своята независимост. От II до VII век, тези наши предци правят опити за освободят от властта на римляните братята си обитаващи териториите на юг от Дунава. Същевременно, старите балканци намиращи се под римска власт, не са стоели със скръстени ръце, а когато са можели са се борили за свобода. Въстанието на предвождащият българи Виталиан е доказателство за това.

Винаги трябва да се прави разлика между диаспора и родна земя. Прародината на старите сакси е Северна Германия. Сакси има и в Британия, че дори и в Трансилвания, но присъствието на сакси в Британия и Трансилвания не ни дава право да кажем, че това са най-старите земи на саксите.

По същия начин е неправилно въз основа на български поселения извън Балканите да се прави заключение, че старите българи са дошли от Средна Азия, Кавказ, или друго място. Още по време на древността, стари балканци са се заселили както Кавказ, така и земите край Бактрия и Индия. Сведенията на Плиний, Страбон, а и автори от ново време като разказващият за траки в Кавказ Киркор Джаукян, дават пределно ясни данни за това.

Жалко е само, че тези данни не се използват адекватно от хората заели се с изучаване на старата ни история. Всъщност ценните данни не се използват изобщо, все едно не съществуват. Това меко казано е безотговорно, изключително безотговорно.

Точно във века на информацията, да се премълчават сведения е неразумно. Рано или късно данните излизат на бял свят и тогава българския читател разбира, че дълго време е бил заблуждаван и ощетяван. Наистина недоумявам на какво се надяват историците, които се опитват да внушат, че корените на народа ни са в Средна Азия, че сме се оформили като етнос в Кавказ и тем подобни глупости.

Би ли повярвал някой англичанин, че прародината му е Индия или Китай, понеже в Индия и Хонконг са живели англичани? He разбира се, подобно твърдение би било прието с насмешка. Причината за това е наличността на достатъчно информация за миналото на англичаните, а и фактът, че никой враг не е горил ангийската книжнина и не е правил опити да манипулира историята на тези хора.

До неотдавна, информацията за миналото ни беше в ръцете на шепа индивиди, които поддържаха създадените от чужденци теории. Днес положението е различно, днес всеки буден човек може да достигне както до стари исторически извори, така също и важни работи на археолози, етнолози, антрополози. След това, нещата опират до интелигентност, а ние я имаме по природа. Ако притежаваме достатъчно информация – разбираме кое е истина и кое измама. А знаейки истината ще опознаем силата и потенциала си. После вече пътят напред е отворен.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ, ОПИТВАМ СЕ РЕДОВНО ДА ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЛАГАМ ЛИНК КЪМ ЕДНО ОТ ТЯХ, ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=S2iPayFrA48

Използвана литература и пояснения:

1.Г.Ценов, Кроватова България  и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

2.Петър Петров, Образуване на българската държава, Изд. Наука и изкуство,  София, 1981;

3.Български Етимологически Речник, Т.2, И-КРЕПЯ, В.И.Георгиев, Й.Заимов, Ст.Илчев, М.Чалъков, Й.Иванов, Д.Михайлова, В.Атанасов, У.Дукова, М.Рачева, Т.Тодоров, участ. в обс. Р.Бернар, Г.Риков, Е.Машалова, Л.Димитрова, БАН, София, 1979;

4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

5.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE, Tом III, cъст. и ред. Иван Дуйчев, Геновева Цанкова-Петкова, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, Петър Тивчев, БАН, София, 1960;

6.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, herausgegeben von D.Detschew in Sofia, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Schriften der Balkankommission, in Kommission bei Rudolf M. Rohrer, Wien, 1957;

7.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Unterzuchung, Verlag der Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;

8.K.Miller, Mappae mundi - Die älteste Weltkarten, Stuttgart, Jos.Rotscheverlagshandlung, 1898;

9.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

 (1)* Томашек търси значението на името на Цурта с арменската дума džur-вода. Подобно е и виждането на Георгиев, той предлага арм. ǰur-вода.Тук обаче се касе за случайна прилика, все пак, келтската, уелска дума dwr също означава вода, но на келтски обяснение няма. Dwr  идва от по-старо dubro-яма с вода – дума отговаряща на нашата дума дебра-дълбоко място.

Извори от интернет:

John, Bishop of Nikiu: Chronicle. London (1916).  English Translation, THE CHRONICLE

OF JOHN, BISHOP OF NIKIU (посл.вид. 28-11-2019) http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

А. Г. Никитин (Аллендейл, США), Генетические корни трипольцев: что мы узнали после восьми лет исследований (посл.вид. 28-11-2019) https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

GIBI, T.V, 1964 (посл.вид. 28-11-2019) http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_322.html

GIBI, T.III, 1960 (посл.вид. 28-11-2019)

http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_233.html

Петър Петров, Образуване на българската държава, Изд. Наука и изкуство,  София, 1981(посл.вид. 28-11-2019)  http://www.promacedonia.org/pp2/pp_1_2_1.htm#46.

ДЪЛГАТА СТЕНА И БЪЛГАРИТЕ

Казват, че няма ненаказано добро. Проследявайки съдбата на д-р Ганчо Ценов виждаме, че това отговаря на истината. Макар да е високо образован човек и да обича истински Родината, той е охулен от повечето наши учени. Наречен е шовинист, приписват му множество грешки, а заслугите му биват бързо забравени. Ценов бе един от първите, които доказаха, че ние българите сме европейски народ, че сме потомци на траките и, че дедите ни са първите европейски християни.

Вярно е, че този способен изследовател е допуснал и някои неточности, но те са неволни, такива прави всеки учен, който изследва огромно количество исторически извори. От друга страна, голяма част от хората заели се с написването на нашата история, съдадоха, най-вероятно напълно умишлено, безброй заблуди. Иречек твърдеше, че старите българи са носели чалми, Златарски внушаваше, че сме тюрки, в същото ни убеждаваха и Б.Симеонов. П. Петров сложили смело прародината ни в далечния Алтай. Други негови колеги повтаряха глупостта на Едуард Гибън, че прародината на българите е край река Иртиш в Сибир.

Никой не искаше да вярва на Ценов, че сме местен народ, обитавал земите на юг от Дунава дълги векове преди княз Аспарух. Никой не се интересуваше, че има достатъчно доказателства за това. Средновековния летописец  Йоан Зонара разказва как император Анастасий (491 -518 г.) изградил така наречената Дълга Стена – Μακρά Τείχη της Θράκης.

Предназначението на това укрепление е да спре атаките на мизите, наречени още българи. Дългата Стена е разположена на около 64 км от Константинопол – столица на Римската Империя. Съоръжението е завършено през 512 г.  - малко преди бунта на предвождащия българи Виталиан.

На картата може да се види Дългата Стена - в червено и черно, от Селимбрия до Черно Море. На север от защитното съоръжение има множество топоними от български характер.

Никой от учените ни не се е заел да обясни ясно и подробно защо император Анастасий ще гради стена недалеч от Константинопол, за да се предпази от българите, които според официалните теории по това време трябва да на на територията на Украйна и Южна Русия? 

Вярно е, дедите ни са наречени – страшните за целия свят българи – Bulgares toto  orbe terribiles, но, за да могат да дойдат от Крим до Константинопол, предците ни трябва да прекосят няколко големи реки. Мостове над тези реки в този период от време не е имало. И не е само това, през VІ-ти век долното течение на Дунава е опасано от значителен брой римски укрепления. Добре защитени са и старопланинските проходи, а и земите на юг от тях.

Няма никаква логика да се влагат огромно количество средства в построявянето на Дългата Стена за защита от противник, който е на няколко хиляди километра разстояние. 

Ако обаче българите са обитавали територията на Тракия, то дунавските и старопланинските крепости просто няма как да предпазят Константинопол. Щом има българи в близост до столицата на империята, то Дългата Стена е едно напълно разумно решение.

Нека видим дали съществуват сведения за присъствие на наши предци в най-южните части на Тракия през V-ти и VІ-ти век, а и по-рано. В своите летописи Комес Марцелин разказва за жестока битка през 499 г. между българи и римска войска край река Цурта. Това е днешното Чорлу Дере, то се намира до град Чорлу – древния  Цурулум.

http://w0.fast-meteo.com/locationmaps/Corlu.8.gif

Селището е на около 80 км от Константинопол. Край Цурта (Чорлу Дере) дедите ни успявят да разбият напълно цяла римска армия, като елиминират дори генералите. Това означава, че българите не са били някакъв малък, промъкнало се мистериозно отряд, а сравнително голяма група хора, която е живяла в Южна Тракия. 

Потвърждение за това получаваме и от Теофан Изповедник, който споделя следното:  "В тази година- 494 така наречените   българи,   които   живееха в Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек..."

Теофан си казва без увъртане, че през 494 г. дори на юг от Стара Планина живеят българи, а от сведенията на Марцелин разбираме, че те са били многобройни. Толкова многобройни, че земите на юг от Дунава са наречени България. На картата на Свети Йероним (ІV-ти век) областта Мизия е отъждествена с България.

В хрониката на Йоан от Никиу, описваща събитията от 513-515 г. нашите земи са наречени Провинция   България.  Анонимният равенски космограф твърдящ, че е получил сведение от Йордан (550 г.)  пише, че  в земите на Мизия, Македония и Тракия живеят само българи -Inter  vero  Traciam  vel  Macedoniam  et  Mysiam inferiorem    modo   Bulgari habitant. *

От тези живеещи в Тракия българи се е страхувал император Анастасий, а не от братята им в Черноморските степи. 

Дедите ни живеещи в Тракия са представлявали реалната опасност защото са можели да стигнат до столицата на империята за часове. Другите българи, обитаващи земи на север от Дунава** са били не по-малко мъжествени и силни, но пред тях са стояли както препятствията на реките, така и множеството добре изградени укрепления.

Разгледаме ли топонимите, хидронимите в близост до Дългата стена, ще установим, че в Южна Тракия са живели хора говорещи древен вариант на езика ни. Селищното име Купсела се обяснява с думата купче, копа (И.Дуриданов, Езикът на траките). Хубаво, но Купсела е спомената от Херодот, повече от 1000 години преди Аспарух.

Още по-стар топоним е Висия (Визия), това е столицата на цар Терей, който е живял преди Троянската Война. Вл. Георгиев обясни, че частицата вис в тракийския език означава селище и отговаря на стблг.  вьсъ – селище (Траките и техния език). Ако вярваме на старите автори, то този типично български топоним е на около 3300 години.

Със значение подобно на Висия е Висанте, името му отговаря на старобългарската дума вьсънъ- градче. Друго селище - Бурдипта, Бурдапа е на север от Дългата Стена, а значението на топонима е брод над вода. Бурд = брод, апа = вапа –вода ст.блг. 

В Тарподиза намираме частицата тарпо, за която В.Георгиев счита, че е сродна на българската трап-яма. Споменатата от Марцелин река Цурта, край която дедите ни смазват римската армия, си има чисто българско име. 

Цурта се обяснява с църтя, църкам- течение на слаба струя, явно реката е била малка и вместо ромолене се е чувало църтене. Щом едни от най-древните топоними на Тракия се тълкуват с помощта на български език, това означава, че от Античността до днес няма сериозна промяна на етническия облик на населението. 

Да не забравяме и многобройните исторически извори, в които в продължение на 1100 години българите са отъждествявани с мизите. Не трябва да забравяме, че редица етнолози счисат кукерството, нестинарството, русалийските игри, Трифон Зарезан, Гергьовден и др. празници за тракийски по произход.  

Узнавайки истината за себе си, ще осъзнаем също потенциалната си сила и възможности. В нашите вени тече същата кръв като на тези, които покориха обширни земи в Европа и Азия. Носим същите гени като предците си, които за ужас на враговете  след всяко падение се изправяха по-силни и готови за нови подвизи. Ние никога не сме се кичили с чужда слава, други хора си присвоиха нашите заслуги. Добре ще е да си поискаме своето, а и да го пазим. Упадъка и величието са понякога въпрос на избор. 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

https://www.youtube.com/watch?v=ojahINN_BkU&t=43s

Използвана литература и пояснения:

1.Г.Ценов, Праотечеството и Праезика на Българите;

2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите;

3.И.Дуриданов, Езикът на траките;

4.В.Георгиев, Траките и техния език;

* пълният текст е - Inter vero Traciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modoBulgari habitant, qui ex supra scripta maiore Scythia egressi sunt. – В същинска Тракия, Македония и Долна Мизия живеят само българи, които както вече бе казано са дошли от Скития...

На пръв поглед сведението изглежда противоречиво – твърдим, че българите са местен народ, а същевременно се споменава и извор, в който се казва, че дедите ни идват от Скития. Всъщност няма нищо странно, ако сме запознати със сведението на Д. Хоматиан: - ...европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия....

Какво научаваме тук – българите са потомци на мизите, това е най-голямото тракийско племе. Те са обитавали земи както в Европа, така и в Азия. Тези, които са били в Азия, край Мизийския Олимп са били прогонени от Александър Велики на север...в Скития, после обаче се завръщат и се присъединяват към братята си в същинска Тракия, Македония, Илирия. Това е причината Анастасий Библиотекар да каже, че българите съединили двата Епира, Илирия, Македония...по силата на родовото право. Израза –родово право показва красноречиво, че дедите ни са считани за изконни обитатели на Балканите.

** Страбон и Херодот обясняват, че мизите обитават огромни територии – в Мала Азия до Троада, от Босфора до Адриатическо Море, като южната граница е рекаПеней в Тесалия, мизи е имало още в най-дълбока древност и на север от Дунава. При тях биват приютени азиатските мизи прогонени от Александър.

Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi; from these Mysi sprang also the Mysi who now live between the Lydians and the Phrygians and Trojans.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Mysians and Teucrians, which was still earlier, wherein these nations crossed the Bosphorus into Europe, and, after conquering all Thrace, pressed forward till they came to the Ionian Sea, while southward they reached as far as the river Peneus.(История“ VІІ-20). 

http://www.parstimes.com/history/herodotus/persian_wars/polymnia.html