СЪЗДАВАНЕТО НА ГРЪЦКИЯ НАРОД

Често цитирам британския интелектуалец Самюъл Бътлър заради едно негово забележително изказване. То гласи: “Даже Господ не може да промени миналото, но на историците това се удава.” Думите на Бътлър важат най-вече за историята на народите обитаващи Югоизточна Европа. Тя е така жестоко обезобразена от “професионалисти”, че ще мине доста време преди натрупаните заблуди да бъдат премахнати, а истината осъзната и приета.

 

Общоприетите виждания за произхода на балканските народи са абсурдни, но са насаждани и защитавани с такъв фанатизъм, че са се вкоренили много здраво. Кой, как, кога и защо е сторил това е много дълга тема. В тази работа ще бъде засегнат само етногенезиса на нашите южни съседи, или с други думи създаването на гръцкия народ – от дълбока древност до ново време. 

 

Едно нещо е пределно ясно – няма никакви съмнения по отношение на това, че гръцката прародина не е на Балканите. Свидетелствата за това са много. Опирайки се на сведения на Хекатей Милетски и др. Страбон твърди, че преди времето на гърците целият Пелопонес е бил заселен с варвари и дори цялата територия на Гърция е била варварска:

 

“Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians…” (Strab.VII.7.1)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

На Плиний Стари е добре известно, че старите имена на Пелопонес са Апия (от апа – тракийска дума за вода, съответстваща на стблг. вапа – вода б.а.) и Пеласгия (по името на негръцкия народ пеласги, явяващ се наши предци) - “The Peloponnesus, which was formerly called Apia1 and Pelasgia…” (Plin.IV.5)

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D4%3Achapter%3D5

 

Що се касае до Херодот, той е пределно ясен: страната, която по негово време носи името Елада, някога е била наричана Пеласгия - “the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia” (Her.II.56)

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

Благодарение на Страбон получаваме по-подробна, а и по-ценна информация. Тя засяга конкретно имената на негръцките народи, а и региона, който те обитават. Запознавайки се с труда на стария автор, научаваме, че в далечното минало цялалата област Атика е принадлежала на траките: “Attica was once held by the Thracians…” , а в съседната област Фокида и по-точно в град Давлида е царствал тракийския цар Терей: “Daulis in Phocis by Tereus…”, а както вече бе споменато – Пелопонес пък е населен от фригите на Пелопс (които разбира се също са траки б.а.) : ” “Pelops​ 388 brought over peoples​ 389 from Phrygia to the Peloponnesus…” (Strab.VII.7.1).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

В друга своя книга Страбон говори за това, че племената, обитавали Епир са пеласгийски, защото властта на пеласгите опира дори до там: “And many have called also the tribes of Epirus  p345 "Pelasgian," because in their opinion the Pelasgi extended their rule even as far as that…” (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Според същият автор пеласгите са стари поселници и на Тесалия, която е била позната и като Пеласгийски Аргос: “Thessaly is called "the Pelasgian Argos…” (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Това, че Тесалия, а и земите на север от нея са били тракийско владение още преди Троянската война знаем също и от Херодот. Бащата на историята разказва за похода на тевкрите и мизите (наречени по-късно българи б.а.), успели да покорят всички траки и наложили своята власт чак до река Пеней: “…Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.“ (Her.VII.20)

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

 

Има и други подробности, които си заслужават да бъдат споменати, за да можем да добием по-пълна представа относно гъстотата на трако-пеласгийското население в Южните Балкани – континентална Гърция, но и островите. За Евбея благодарение на Омир знаем, че мястото е обитавано от траките абанти: “Abantes, breathing fury, that held Euboea” (Hom. Il. 2.536)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hom.%20Il.%202.536&lang=original

 

Пеласгите явно са били старото население на остров Лесбос, защото той носи тяхното име: “they have called the island of Lesbos "Pelasgia…” (Strab.V.2.4)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Всъщност, освен Лесбос пеласгите обитават и остров Имброс: “ he took Lemnos and Imbros, both of which were still inhabited by Pelasgians.” (Her.V.26)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hdt.%205.26&lang=original

 

Остров Самотраки, познат и като Тракийски Самос е бил дом на траките саи: “But some say that the island was  p55 called Samos after the Saïi, the Thracians who inhabited it in earlier times” (Strab.X.2.17)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/10B*.html

Опирайки се на сведения на свои колеги А. Греъм смята, че предгръцкото население на остров Тасос е тракийско: “…pre-Greek inhabitants of Thasos, of whom we now possess some scanty memorials from the site of Thasos and elsewhere in the island, were a branch of Thracians…” (Graham цит. Puoilloux, 1978, c.87, бел. 253).

 

Убеждаваме се, че свен континентална Гърция, дедите ни действително са обитавали и островите Евбея, Самотраки, Лемнос, Имброс, Тасос, а несъмнено и още много други като Кипър, Крит и т.н.

 

До този момент установихме, че предците ни, влезли в историята като траки и пеласги, се явяват коренно население на Елада и обитават страната дълго преди гърците. Преди да преминем към друг важен въпрос – идването на гърците в Европа, нека да обърнем внимание на връзката между траките и пеласгите.

 

Реално се касае за едни и същи хора. Още в началото на XIX в. Бернхард Гизеке пише за родството на траки и пеласги и въвежда термина трако-пеласгийски (Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1838 ). 

По-късни и други учени виждат в двете групи хора делящи един произход. Цитиращ Владимир Георгиев, Калин Порожанов споменава, че според известният наш езиковед тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил.пр.Хр.), когато се създава първообразът на стопанско-културния и социално-поведенческия стереотип на населението на Югоизточна Европа (Порожанов, 1988, с.43). Съвсем правилно проф. Порожанов използва термина пеласго-траки, пеласго-тракийска етнокултурна общност, опиращ се на сведения на Херодот, Аристотел, Пседо-Скимнос, Аполон Родоски и др. (Порожанов, 1988, с.64-69).

 

На друго място способният наш учен дава следното брилянтно изявление: “Очевидно към, през и слез VIII в. пр. Хр. новообразуваната многосъставна елинска общност нарича траки своите съвременници. Докато пеласги – в очите на тези елини - е догръцка и негръцка старина, предшествала до голяма степен вградила се в народността и на самите елини. Тракийското в Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия носи в най-голяма степен характеристиките на пеласгийската старина. Но за самите елини от Античността би било трудно да повярват и да признаят, че много от тях, например атиняните, произлизат от варвари, каквито в елинските очи са съвременните им траки. Поради това атиняните ще произлизат от пеласгите” (Порожанов, 1988, с.75).

 

Поне за мен това е перфектно идентифициране на траки и пеласги като две групи на един и същ народ, което е самата истина. А друга истина е това, че ние българите сме потомци на най-старото цивилизовано балканско население.

 

Bече знаем две важни неща:

1. Дълго преди идването на гърците, страната известна като Елада е била дом на траки и пеласги.

2. Траките и пеласгите делят общ произход.

 

Сега трябва да обърнем внимание и на други исторически извори. Те ще ни помогнат да разберем откъде и кога са дошли дедите на гърците.

На Плиний Стари е добре известно, че Данай (праотецът на гърците б.а.) е дошъл от Египет -“Danaus,19 who came from Egypt.” (Plin. Nat. 7.57)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D7%3Achapter%3D57

За идване на гърците от Северна Африка говори разбира се и Херодот, като представя обилно количество данни. Стария автор споменава за това как дедите на южните ни съседи донасят култове от Египет, добавя важни подробности за прилики на ползвани от гърците дрехи с дрехи, които са типични за номадското население на Либия. Ценно сведение е и това, че северноафриканските номади и гърците имат едни и същи погребални обреди:

“The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians…” (Her.II.170)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2170.htm 

 

“Moreover, it is true also that the Egyptians were the first of men who made solemn assemblies and processions and approaches to the temples, and from them the Hellenes have learnt them.” (Her.II.50)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

“It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women.” (Her.IV.189)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4180.htm

“The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes.” (Her.IV.190)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4190.htm

 

Благодарение на бащата на историята, ние разполагаме и с друга, ценна информация засягаща корените на старите гърци. Херодот обяснява, че благородническата прослойка на дорийците е от египетски произход:

“ the rulers of the Dorians will prove to be Egyptians by direct descent.” (Her.VI.53)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh6050.htm

 

И на Павзаний е известно идването на данайците от Африка, като този автор дори знае подробности за името на мястото, на което пришълците са дебаркирали: “Next to this is another place, called Apobathmi Steps). The story is that this is the first place in Argolis where Danaus landed with his daughters.” (Paus. 2.38.4)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Paus.%202.38.4&lang=original

 

Творилият доста по-рано Есхил описва гърците като тъмнокожи, приличащи на населението на Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите: - “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” -  “No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow…” 

http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html

 

Има ли нещо неясно в свидетелствата на Херодот, Страбон, Плиний Стари, Павзаний и Есхил? Не е ли видно, че в продължение на около пет века, различни автори са писали за африканския произход на старите гърци?  

 

На писанията на старите автори можем да се доверим напълно, защото са потвърдени от генетиката. Преди време бяха проведени важни проучвания, от които става ясно, че македонците (реално българите от Македония б.а.) спадат към по-стария средиземноморски субстрат (т.е. трако-пеласгите б.а.), докато гърците показват близост с населението на Етиопия:

 

” Macedonians are not related with geographically close Greeks, who do not belong to the "older" Mediterranenan substratum ) Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt. “

 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

 

Разказите на старите автори за идването на предците на гърците от Африка се потвърждават не само от генетиката, но и от особеностите на старогръцкото изкуство. То показва съвсем ясно египетско влияние и имайки предвид значителното разстояние между страната на пирамидите и южните Балкани, то приликите могат да бъдат най-логично обяснение с идването в Елада на хора от Африка.

 

Сравнение на египетско и старогръцко изкуство, изобр. Jesse Pittard

https://www.thinglink.com/scene/810518687600607234

За наше щастие микенските фрески предлагат нещо уникално, в тях е запечатан един от моментите на идване на дедите на гърците в Пелопонес. Става дума за така наречените фрески Тарзан. Там са изобразени микенци, които се сражават с хора облечени в кози кожи. Ще напомня, че това е дрехата на номадите от Северна Африка. На фреските може да се види, че дедите на гърците са босоноги, нямат шлемове, а и са облечени с примитивната дреха от козя кожа, която според Херодот е типична за северноафриканските номади.

 

Фрески от палата на Нестор, по Антонин Бартонек. Златообильные Микены

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Fresco_of_hunter._Palace_of_Nestor.jpg

 

Фреските са от края на микенската епоха. След това идва така наречения Тъмен период на Елада. Той е характеризиран със значителен, всеобщ упадък на културата в Елада и оредяване на нейното население. За тези неща има няколко обяснения:

 

1.     Чумната епидемия от времето на Троянската война.

 

2.     Унищожаването на местната аристокрация, която е отговорна за поддържането на организацията, културата и икономиката на страната.

 

3.     Нахлуване на чужденци и прогонване, или асимилиране на местното население от нашественици, които са носители на примитивна култура.

 

За идването на данайците и за асимилация на коренното население научаваме от позоваващият се на Еврипид Страбон: “And Euripides too, in his Archelaus, ​93 says: "Danaus, the father of fifty daughters, on coming into Argos,​94 took up his abode in the city of Inachus,​95 and  throughout Greece he laid down a law that all people hitherto named Pelasgians were to be called Danaans."  (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Тези, които са се задълбочили в старогръцката митология, знаят как Данай налага своята власт. Под предлог, че възнамерява да даде дъщерите си за съпруги на благородниците на Аргос (Пеласгийският Аргос в Пелопонес б.а.) дошлият от Африка злодей планира унищожаването на местната аристокрация.

Данай кара дъщерите си да убият своите съпрузи по време на първата брачна нощ. По същият начин, но дълги векове по-късно, саксите унищожават келтската аристокрация по време на сватбата (или по време на преговори) на дъщерата на саксонския цар Хенгист и келтския владетел Вортигерн. След като келтите се понапили, саксите прерязали гърлата им…Останалата без водачи страна е залята и завзета от нова вълна саксонски нашественици.

Поради примитивния характер на културата на данайците, те не оставят много следи от своето ранно присъствие. За осезаема материална култура може да се говори след време, когато африканските нашественици вече са асимилирали значително част от стоящото на по-високо ниво местно население. Херодот разказва за това как в началото гърците са били слаби и незначителни, но по-късно нарастват на брой поради това, че са асимилирали много варварски народи и не на последно място пеласгите (Her.I.58).

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh1050.htm

 

Смесването на данайци и трако-пеласги обяснява защо днешните гърци носят същите HLA гени (показващи с какви патогени са се борили предците им) като етиопците. От друга страна, индоевропейските думи в гръцкия са наследени от трако-пеласгийския, но в доста случаи са променени:

Сравнение на трако-пеласкийски и гръцки думи

*бал – бял = фалиос/φάλιος 

*веяти – вея = аетес/ἀήτης

*велии – велик, голям =  велтион/βελτίων

*влъна – вълна = ланос/λά̄νος 

*гора – гора, планина = орос/ὄρος

*дать – даване, дар =  дотис/δῶτις

*девер – девер = даер/δᾱήρ

*доно – дъно, повърхност =  хтонос/χθονός

*елен – елен  =  елавос/ἔλαφος

*ерина – ярина, руно   = ерион/ἔριον

* зима – зима = хейма/χεῖμα

* лес – горичка, лес = алсос/ἄλσος

* мoлдъ – млад = малтон/μάλθων

* нощь – нощ = нюкс/νύξ

* овь – овца   =  оис/ὄϊς

* пеян – пеене  = пеян/παιάν

* роса – роса = дросос/δρόσος

* струя – струя  = роос/ῥόος 

* тата – тата, тате = тата/τατᾶ

 

Данайците не са единствения неевропейски елемент участвал в изграждането на гръцкия етнос. Изглежда, че свен хамити (хора от Африка), в земите на траките и пеласгите (Елада), са дошли и семити. За това има свидетелства от различен характер: облеклото на старите гърци, заемки в езика им, а и исторически документи.

В продължение на повече от 1000 години, традиционната гръцка дреха е хитона. Названието е семитско, сродно е на староеврейското кетонет/ketonet, като коренът може да се намери в акадската дума китину/kitinu – лен. [Hrozny, 1952, c.56]. Действително, ленът е материалът, който се ползва за направата на хитона.

 

Разбира се една птичка пролет не прави, колкото и важна да е думата хитон, трябва да бъдат посочени и други присъстващи в гръция думи от староеврейски, акадски и др. За семитски заемки в старогръцкия са обявени [от Rafał Rosół] следните думи: βύσσος, δέλτος, ἴασπις, κάδος, κάμηλος, κασᾶς, κασία, κιν(ν)άμωμον, κρόκος, κύμινον, κύπρος, λίβανος/λιβανωτός, λῖς,3 μνᾶ, μύρρα, νάβλας, νάρδος, ὀθόνη, σάκκος, σαμβύκη, σήσαμον, σίγλος, σοῦσον, τύμπανον, χαλβάνη, χρυσός и др.

 https://bmcr.brynmawr.edu/2013/2013.11.54/

Семитският произход на част от хората явяващи се един от градивните елементи на гръцкия народ е манифестиран дори в древната митология. Пример за това са Сцила и Харибда – морски чудовища, отговорни за много корабокрушения. И за двете имена се смята, че са от семитски произход. Изследователи като Леви търсят обяснение на Сцила със стевр. Šakulah – хищно животно, разярен звяр. А за Харибда се предлага стевр. Хŭr ‘óbed – бездна. (W.Muss-Arnolt On Semitic Words in Greek and Latin)

 

Съществува и друго, доста интересно свидетелство за участието на семити в оформянето на гръцкия народ. Става дума за библейския текст от “Първа Книга Макавейска”, в която се говори съвсем ясно за роднинството на спартанците с населението на Юдея:

“ [12:20]  "Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.
   [12:21]  Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.”

https://dveri.bg/bible/oldtest.bg/47.htm

 

Трудно е да се каже кога хората от семитски произход са дошли на Балканите. Възможно е да са придружили данайците по време на Бронзовата епоха, но не е изключено и да се касае за група бежанци, прокудени от родните си места от асирийците през VIII в. пр. Хр. по време на кампаниите на цар Саргон II и неговия син Сенахериб. Във всеки случай, съдейки по сравнително малкия брой семитски заемки в старогръцкия, смятам не се касае за някаква особено голяма група.

 

Гръцкият етногенезис не завършва през ранната Античност. По време на римската доминация и най-вече когато Константинопол се превръща в нов център на властта, на територията на Елада се заселват арменци, исаврийци, иберийци и др. народи. Във вените на императорите Ираклий I, Константин III, Ираклий II, Констант II, Константин IV и др. тече арменска кръв. 

Известни са мащабни преселвания на арменци на остров Кипър -10 000 души, и на други места – 12 000 души (Charanis, 1958, 29-20). От друга страна, въпреки гръцките си имена, император Никифор Геник и неговия син Ставракий, са араби. Не можем да пренебрегнем и легионерите от германски произход, участващи във войските охраняващи Константинопол, Солун и др. селища.

 

Големи промени в етническия състав на населението на територията позната като Гърция стават и по време на ранното Средновековие. Страната е залята от хора, които старите автори наричат славени (реално това са траки от земите на север от Дунава, но и техни роднини от същинска Тракия).

 

Всъщност за техните нападения и борба с Римската империя знаем от по-ранен период. В своята “Тайна История” Прокопий разказва за ежегодните нападения на хуни (имат се предвид българите), славени и анти, от времето когато Юстиниан I сяда на престола (527 г.). Нападателите стигат до покрайнините на столицата Константинопол, а дори и територията позната като Гърция, като тези действия довеждат до редукция на чуждото на прииждащите от север бойци население (Proc. S.H.18).  

 

През VIII в. и без това намаляло население на територията позната като Гърция оредява за пореден път поради сериозна чумна епидемия. След нея страната е така променена, че Константин Порфирогенет възкликва: “ ἐσθλαβώθη δὲ πᾶσα ἡ χώρα καὶ γέγονε βάρβαρος,  ” – пославянчи се цялата земя и стана варварска…По-късно гръцкият елемент е частично възстановен с докарване на гърци от Мала Азия, но така наречения славянски елемент остава силен и оказва значително влияние не само на външния вид на населението, но и на топонимите.

 

След XII в. идва ред на нова група, която идва на територията на Гърция и става важен етнически елемент. Става дума за албанците, които макар да не оставят много следи от езика си в топонимията, все пак са многобройни и според Якоб Фалмерайер, заедно със славяните се превръщат в основен етнически компонент на Гърция.

 

Тези сведения показват, че населението на Гърция от късната Бронзова епоха е доста различно от това, което обитава страната по време на Желязната епоха, а то от своя страна се различава по състав от населението от Античността, на свой ред променено по време на Средновековието.

 

Навярно разнородният характер на гръцкото общество е една от причините нашите южни съседи да не са в състояние да създадат единна държава и вместо това да воюват редовно помежду си, Пелопонеските войни на Тукидид отразяват добре тези събития. Държавността се появява едва когато принадлежащите на трако – пеласгийската общност македонци покоряват Гърция. По-късно, внедрени в римското общество гърците успяват да наложат езика си като официален, но пък по време на Средновековието, те се изказват с презрение относно името елини, придобило значение езичници, и се самонаричат ромеи.

 

Това е моето виждане за гръцкия етногенезис. Смятам, че твърденията ми са добре обосновани, а дали ще се харесат на всеки – това вече е друг въпрос. 

Едва ли на всеки ще се хареса и виждането ми за българския етногенезис. Ние сме потомци на хора, които по време на Каменната епоха са на Балканите и от този момент те започват да се смесват и консолидират. В края на Каменната епоха вече можем да говорим за една ясно доловима материална култура: керамика, идолна пластика, оръдия на труда.

 

Започналото преди около 9 000 години намира своето продължение в следващите Меднокаменна, Бронзова и Желязна епоха. Приемствеността разбира се продължава и през историческия период – Античността и ранното Средновековие, за да се стигне и до ново време. 

За това свидетелстват не само древния характер на типичните за нас генетични маркери, но също кройките на нашата народна носия, шарките по нея и т.н. Мотивите са смайващо древни и явно са били част от някаква система от свещени символи имащи важно значение, иначе не биха се запазили в продължение на няколко хилядолетия.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЪВ ВИДЕО КАНАЛА МИ В ЮТУБ ИМА ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

ИЗМАМАТА НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ

https://www.youtube.com/watch?v=Q5F8mcLdyLI

 

 

ГРЪЦКИ ЛИ СА ОЛИМПИЙСКИТЕ БОГОВЕ?

Човек вярва на това, което е чувал най-често. Ние нямаме нито време, нито пък възможности да проверим, всичко, което ни е казано от хората с авторитет. Волю-неволю трябва да се доверим на учители, професори, писатели. Те самите често са принудени да защитават догми. Трудно е да тръгнеш сам срещу течението. 

Понякога, от страх за пост и кариера, някои изследователи правят компромиси с истината. Като пример може да се посочи гръцката митология, тя е несъмнено интересно четиво, богата е на герои и събития. Дали обаче цялата е гръцка?

Почти всеки от нас знае за гръмовержеца Зевс, за сияйния Аполон, войнолюбивия Арес, чаровната Афродита и други древни богове. Олимп е дом на най-важните от тях. Преданията разказват как в далечното минало съдбата на обикновените хора бива повлияна от намесата на безсмъртните обитаващи заснежената планина.

Преди да обърнем внимание на имената на могъщите богове, нека видим на чий език названието Олимп притежава смисъл. 
Това, че то е стигнало до нас чрез гръцките легенди, не го прави автоматично гръцко. Страбон разказва, че в дълбока древност цяла Гърция е била обитавана от варвари -Strab.VII.71. Днес думата варвари означава хора с ниска култура, но същинското, първоначалното значение е - хора, които говорят неразбираем, чужд език. 

От свидетелството на Страбон може да отсъдим само, че преди идването на гърците в Европа, земята е обитавана от народи, чиято реч е била непонятна за новодошлите. Кои обаче са тези най-древни обитатели на Пелопонес, Тесалия, Аргос и т.н?

Има предостатъчно данни по този въпрос. Херодот казва без увъртане, че преди да получи името Гърция, страната е носела названието Пелазгия -Her.II- 56. Плиний Стари смята, че старото име на Пелопонес е Пеласгия-Plin.IV.9.

Страбон също знае, че пеласгите са били разпространени из цяла Гърция, включително остров Крит, уточнява и това, че Тесалия е известна под името Пеласгийски Аргос. По-важна е обаче забележката на стария автор засягаща светилището на Зевс в Додона. 

Цитирайки Омир, Страбон нарича Зевс  пеласгийско божество. Сякаш, за да не се оставя място за съмнение е добавено и това, че племената обитаващи Епир (където е разположена Додона), са считани за пеласгийски -Strab.V.2.4. 

Пак на Страбон дължим ценното сведение, че цяла Атика някога е принадлежала на траките, в съседната област Фокида е властвал цар Терей, а пък Пелопонес е заселен от фригите на Пелопс -Strab.VII.7.1

След като траките и принадлежащите на общността им пелазги са най-древните обитатели на Гърция, то названието Олимп трябва да е обяснимо на техен език. Езиковедът Владимир Георгиев прави опит за тълкуване на Олимп като отломки, (скални) парчета, с помощта на санкр. lumpati-чупя, троша, а също и с лат. rumpo-чупя, троша, rupes-скала - Georg.La Toponymie Ancienne, c.18. 

По необясними за мен причини са пропуснати българските глаголи лупам, олупвам, ломя, лумя, олумвам (диал.) имащи смисъл троша, правя на парчета. Олимп (със старо произношение Олюмпос) се обяснява най-добре с българските диал. глаголи олупвам, олумвам-ломя, троша.

Да приемем за момент, че тълкуването на името на трако-пеласгийската планина с помощта на български език е случайност. Нека да обърнем внимание на Зевс. За повечето хора той е гръцки бог, истината обаче е съвсем различна. Eпитетът Пеласгийски не е никак случаен, не е случайно и това, че пеласгийските сели са пазители на неговото светилище в Додона. Тук е мястото да се отбележи, че пеласгийския език е бил напълно неразбираем за гърците - Her.I.57.

Какво означава името на Зевс тогава, чий език ще ни помогне да разгадаем смисъла му? В Илиада той е споменат като Ζεύ, но също и като Δια, Ζήνα (вин.пад). В речта на хетите намираме думите siu, siwat притежаваащи значение бог, светлина. Tiwat е бога на светлината при лувийците – роднини на хетите и древни обитатели на Южните Балкани. Siu, siwat, Tiwat са сродни на индо-арийските думи sveta– бял, светъл, syona-лъч, слънце, сияние, diva -небе, ден, diviya-божествен, deva, div- бог.

Виждаме, че думите за бог и светлина се припокриват. Това е така защото първите богове са били небето, слънцето, светлината. Без тях живота е немислим, дори и в древността това е било известно. Гръцките Ζεύ, Δια, Ζήνα са всъщност тракийските Ζια, Ζειν, Δια, Δεν. Те могат да се обяснят с блг. думи сияние, ден (т.е. светлина), свентъ/свѧтъ-свят, свещен стблг. 

Останки от древния култ на дедите ни към светлината намираме в българските думи само-дива, Див огън- божий огън, Див, Деф-дух, свръхестествено създание от българския фолклор.

Оказва се, че не само името на Олимп е обяснимо на български, но и това на гръмовержеца Зевс. Нека обаче да приемем и този важен факт за любопитна случайност. Да продължим с Арес-сина на Зевс и Хера. В далечното минало се е знаело добре, че той принадлежи на траките.

Аристофан твърди, че Тракия е свещено място за Арес, Омир също поставя Арес в Тракия...Йордан предава мнението на поетите, че Марс (Арес) е родом у гетите - К.Порожанов, Общество и Държавност у Траките, с.92-93). Името на Арес се обяснява с българската дума ярост, т.е. Арес означава яростния, войнствения. Неговото име е запазено дори до ново време като Ярей.

Атина е сестра на тракийския бог на войната. Не случайно тя бива изобразявана с копие и щит. Макар името на тази олимпийска богиня да е дадено на столицата на Гърция, то не е гръцко. Дж. Чадуик призна преди време, че древни топоними като Атина, Микена, Кносос и др. със сигурност принадлежат на езика на предгръцки народ -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.1. Както знаем от Херодот, Страбон и Плиний най-старите обитатели на Гърция са траки и пелазги.

Името на Атина е сродно на това на тракийския бог Атис. Значението е родител, пазител (родителка, пазителка). Атта е пеласгийска дума за баща според Ван Видекенс, а на санскрит атта означава майка. От атта се е развила стблг. отьцъ- баща, имаща по-стар вариант атикъ (Ст.Младенов).

Аполон е известен също и под името Пейан. В Линеар Б документи името му е изписано като Паяво -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.88. Този бог е лечител, на него се приписва избавянето от страшни болести и епидемии. Имената Пеян и Паяво се обясняват със стблг. пявание, пяние- пеене. 

На пръв поглед изглежда странно лечението да се свързва с пеене, но всъщност има логика. Платон разказва за мъдростта на тракийските лекари, които, за да излекуват тялото, първо лекуват душата. Това ставало с чудодейни заклинания - Хр.Данов, Траките, с-74-75.

Безспорно, както е забелязал и Данов, става дума за дейност като тази на знахарите или лекарите-баячи. В миналото, са се радвали на висока почит поради способностите си да лекуват. Тряба да се добави и това, че стблг. баѭ притежава значение -лекувам с помощта на магия.   

Деметра – богинята на земята е считана за късно дошла в гръцкия пантеон (Дж.Чадуик, Вл. Георгиев). Несъмнено култа към нея е възникнал сред гърците чрез тракийско посредничество. Според Хезихий Деметра е позната още като Σεμέστρη (Земестра) сред траките - Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.47. Земестра е гърцизираното Зем-матер – земя-майка (матерь- майчин стблг.).

Посейдон е властелина на моретата. Неговото име Чадуик разглежда като идващо от Poteidaon. Според британския учен potei отговаря на гр. potis–съпруг, а частицата da притежава значението земя, т.е. Посейдон трябва да се тълкува като съпруг на земята -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.86-87.

До известна степен Чадуик е прав, potis действително означава съпруг, но и господар. Тази древна дума не присъства в речника ни днес, но в миналото е била позната на дедите ни. За това съдим от потьпяга – разведена жена, т.е. избягала, напуснала мъжа си – поть.Частицата daon намираме в хидроними като Данувис (Дунав), Данапар (Дон) и др.Тя отговаря и на санскритската dhanvati– тека, потичам.и стблг. дуновение – подухване (движение). Посейдон означава господар на водите, а не на земята. Все пак той царства над морската шир.

Дионис е може би най-известния древен бог. Чадуик намира името на Дионис под форма Diwonusos в Линеар Б документи от Пилос. То се обяснява със стблг. дума дивьнъ- чуден, дивен. При траките този бог носи и епитета Сабадий (Вл.Георгиев).

Сабадий отговаря на стблг. свободъ- свободен, т.е. неслучайно римляните наричат този бог Pater Liber (баща освободител).

Хермес също не е гръцки бог. Херодот твърди, че тракийските благородници извеждат произхода си от Хермес. Той е и древно балканско божество, закрилник на скотовъдците и стадата им. Хермес, или по-точно Ермес се обяснява с блг. диал. ери-яре и ст.блг. имати-имам. Т.е. Ермес означава имащ животни, богат на животни. По същия начин е образувано и санскр. прилагателно pashu-mat- богат, pashu- паша, добитък, mat- имам. Интересна подробност е това, че името на бог Ермес се среща и като родово название при старите българи под формата Ерми.  

За името на Хефест Чадуик казва, че съдържа особености типични за предгръцки (пеласгийски) топоними -J.Chadwick, The Mycenaean World, c.87. Джон Чадуик споменава също, че на Линеар Б документи от Крит се среща името Апатийо, което може да е форма на Хефест. 

Тук трябва да се отбележи, че пелазгите не само са обитавали остров Крит, но и са представяли благородническата класа там. Не случайно, цитирайки Омир Страбон ги нарича богоравни - Strab.V.2.4.

Апатийо-Хефест може да се свърже с нашите глаголи паткам-бия, патя-страдам (т.е. ударен съм), пасти- падам (удрям се) стблг. Името е сродно на скитската дума ойор-пата – мъжеубийка (ойор е скитска дума за мъж, а пата значи удрям, убивам). Коването е всъщност удряне, биене, кова означава и бия.

Хадес е властелина на отвъдния свят. Неговото древно име Αίδης се обяснява с думата ад. Все пак ад е названието на царството на мъртвите. Сродно на Хадес (Адес) е тракийското лично име Айде-зурис (светла зора). То е споменато от Вл.Георгиев, той го превежда като гори-любов -Траките и техния език, с.64). Ад означава горящо място, място на светлината, чистилище...

Както може да се очаква Артемида –Ἄρτημις не е гръцка богиня. Тя е позната на хетите под името Rutash, а при лидийците тя е известна като Artimu -B.Hrozny, Ancient History of Asia Minor, India and Crete, c.147 ). Тази богиня с най-древно име Руташ - Rutash е изобразявана с лък и стрели, т.е. името й може да се свърже със санскр. rati – война, rodha-стрела, война и стблг. ратъ-война.

Името на Хестия е познато на римляните като Веста-богиня на семейството, брачния съюз.Корена вест намираме в пелазгийската дума васту-селище, дом. Сродни са санскр. vastu, vasa, visha- селище, дом, племе, а също и стблг. вьсъ- селище, имение. Всички те означават това, което е на едно място, това, което е свързано, обвързано.

Л. Гиндин свърза името на Хера с това на тракийския Херос, като предлага тълкуване покровителка, търсейки връзка с лат.servare –пазя, съхранявам и авест. haurvat-защитавам -Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, с. 82-83. Най-вероятно древния вариант на името Хера е било * Serva, сродни са санскр. sarva-цялост, заедно, carman-щит, стблг. срачица-риза, т.е. покритие, нещо, което пази.

За името на Афродита няма да бъдат правени спекулации, но си струва да се спомене мнението на учените, че тази богиня не е от гръцки произход.

Eто какво се получава когато разгледаме фактите безпристрастно. Олимп и така наречените старогръцки богове носят имена обясними на български език. Според официалната историография това е невъзможно тъй като старите българи се установяват на Балканите едва през Ранното Средновековие. Историята е наука, но и в науката се правят грешки, особено когато има определен политически натиск.

Прекалено много са грешките на учените, които са определили предците ни като нашественици на Балканите. До неотдавна се твърдеше, че дедите ни са тюрки, после тезата бе променена с търсенето на корените ни сред иранските народи.

Хората вярващи в азиатския произход на българите пренебрегват важни данни, или пък са в неведение за съществуването им.

През 1938 и през 1959 г. бяха проведени мащабни антропологически проучвания целящи да се определи етническия произход на българския народ. И в двата случая се оказа, че няма никакво съмнение относно европейските ни корени. Второто изследване дори установи, че по-голямата част от българския народ принадлежи на така наречения понтийски тип – т.е. ние сме потомци на хора населявали бреговете на Черно Море от най-дълбока древност.

Това обяснява защо в продължение на хиляда години редица стари автори отъждествяват българите с различни тракиски племена. 

Не е никак случайно, че Кукерските и Русалийски игри, Трифон Зарезан, Коледа, Гергьовден и т.н. са определени от някои наши етнолози като тракийско наследство. Ние просто продължаваме традициите на дедите си. Традиции, които сме опазили векове наред въпреки преследванията на чужденци и религиозни фанатици.

За езика на трако-пелазгите се твърди, че е мъртъв, че вече не се говори от никой, това обаче не отговаря на истината. Следните думи са трако-пеласгийски: аз-аз, бал -бял, блюo-бликам, волинт-вол, вонас-вонящ, гара-гора, двияс-движа, заик-заек, зум-змия, кал-кал, каман-камък, коза-коза, орол-орел, пена-пяна, скор-скор (бърз), темон-тъмен, турс-треса...

Един забележителен човек каза преди време – Истината е като слънцето, можеш да я скриеш временно, но тя няма да изчезне...

Използвана литература:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

2. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

3. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

4.V.Georgiev, La Toponymie Ancienne de la Peninsule Balkanique et la These Mediterraneenne, Academie Bulgare des Sciences, Linguistique Balkanique, III, fasc.1, Sofia, 1961;

5.A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

6.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;

7.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

8. Вл.Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977;

9. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood.,. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854

10.A.A. Macdonell, A Practical Sanskrit Dictionary. With transliteration, accentuation, and etymological analyses throughout, Oxford University Press, Amen House, London, 1954;

11.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005;

12.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988

13.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

14.Ст.Младенов, История на Българския Език, БАН, София, 1979;

15.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

16.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

17.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

18.Е.Тодоров, Древнотракийско наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, 1972;

19.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, Векове, София, 1971;

20.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
21.Хр.Данов, Траки, Народна просвета, София, 1979;

21.H.C. Melchert, Cuneiform Luwian Lexicon

http://www.linguistics.ucla.edu/people/Melchert/webpage/LUVLEX.pdf

http://www.wordgumbo.com/ie/cmp/hitt.htm

http://indoeuro.bizland.com/project/glossary/luwi.html

http://indoeuro.bizland.com/project/glossary/thra.html

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text;jsessionid=21CFBD743F1189D04C9AA6E6BE830039?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

Панагюрското златно тракийско - края на IV-ти, началото III в. пр.Хр - снимки trakite.info

Апликация -грифон нападащ елен - IV-ти в. пр.Хр - Летнишко тракийско съкровище