СЪЗДАВАНЕТО НА ГРЪЦКИЯ НАРОД

Често цитирам британския интелектуалец Самюъл Бътлър заради едно негово забележително изказване. То гласи: “Даже Господ не може да промени миналото, но на историците това се удава.” Думите на Бътлър важат най-вече за историята на народите обитаващи Югоизточна Европа. Тя е така жестоко обезобразена от “професионалисти”, че ще мине доста време преди натрупаните заблуди да бъдат премахнати, а истината осъзната и приета.

 

Общоприетите виждания за произхода на балканските народи са абсурдни, но са насаждани и защитавани с такъв фанатизъм, че са се вкоренили много здраво. Кой, как, кога и защо е сторил това е много дълга тема. В тази работа ще бъде засегнат само етногенезиса на нашите южни съседи, или с други думи създаването на гръцкия народ – от дълбока древност до ново време. 

 

Едно нещо е пределно ясно – няма никакви съмнения по отношение на това, че гръцката прародина не е на Балканите. Свидетелствата за това са много. Опирайки се на сведения на Хекатей Милетски и др. Страбон твърди, че преди времето на гърците целият Пелопонес е бил заселен с варвари и дори цялата територия на Гърция е била варварска:

 

“Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians…” (Strab.VII.7.1)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

На Плиний Стари е добре известно, че старите имена на Пелопонес са Апия (от апа – тракийска дума за вода, съответстваща на стблг. вапа – вода б.а.) и Пеласгия (по името на негръцкия народ пеласги, явяващ се наши предци) - “The Peloponnesus, which was formerly called Apia1 and Pelasgia…” (Plin.IV.5)

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D4%3Achapter%3D5

 

Що се касае до Херодот, той е пределно ясен: страната, която по негово време носи името Елада, някога е била наричана Пеласгия - “the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia” (Her.II.56)

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

Благодарение на Страбон получаваме по-подробна, а и по-ценна информация. Тя засяга конкретно имената на негръцките народи, а и региона, който те обитават. Запознавайки се с труда на стария автор, научаваме, че в далечното минало цялалата област Атика е принадлежала на траките: “Attica was once held by the Thracians…” , а в съседната област Фокида и по-точно в град Давлида е царствал тракийския цар Терей: “Daulis in Phocis by Tereus…”, а както вече бе споменато – Пелопонес пък е населен от фригите на Пелопс (които разбира се също са траки б.а.) : ” “Pelops​ 388 brought over peoples​ 389 from Phrygia to the Peloponnesus…” (Strab.VII.7.1).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

В друга своя книга Страбон говори за това, че племената, обитавали Епир са пеласгийски, защото властта на пеласгите опира дори до там: “And many have called also the tribes of Epirus  p345 "Pelasgian," because in their opinion the Pelasgi extended their rule even as far as that…” (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Според същият автор пеласгите са стари поселници и на Тесалия, която е била позната и като Пеласгийски Аргос: “Thessaly is called "the Pelasgian Argos…” (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Това, че Тесалия, а и земите на север от нея са били тракийско владение още преди Троянската война знаем също и от Херодот. Бащата на историята разказва за похода на тевкрите и мизите (наречени по-късно българи б.а.), успели да покорят всички траки и наложили своята власт чак до река Пеней: “…Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.“ (Her.VII.20)

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

 

Има и други подробности, които си заслужават да бъдат споменати, за да можем да добием по-пълна представа относно гъстотата на трако-пеласгийското население в Южните Балкани – континентална Гърция, но и островите. За Евбея благодарение на Омир знаем, че мястото е обитавано от траките абанти: “Abantes, breathing fury, that held Euboea” (Hom. Il. 2.536)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hom.%20Il.%202.536&lang=original

 

Пеласгите явно са били старото население на остров Лесбос, защото той носи тяхното име: “they have called the island of Lesbos "Pelasgia…” (Strab.V.2.4)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Всъщност, освен Лесбос пеласгите обитават и остров Имброс: “ he took Lemnos and Imbros, both of which were still inhabited by Pelasgians.” (Her.V.26)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hdt.%205.26&lang=original

 

Остров Самотраки, познат и като Тракийски Самос е бил дом на траките саи: “But some say that the island was  p55 called Samos after the Saïi, the Thracians who inhabited it in earlier times” (Strab.X.2.17)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/10B*.html

Опирайки се на сведения на свои колеги А. Греъм смята, че предгръцкото население на остров Тасос е тракийско: “…pre-Greek inhabitants of Thasos, of whom we now possess some scanty memorials from the site of Thasos and elsewhere in the island, were a branch of Thracians…” (Graham цит. Puoilloux, 1978, c.87, бел. 253).

 

Убеждаваме се, че свен континентална Гърция, дедите ни действително са обитавали и островите Евбея, Самотраки, Лемнос, Имброс, Тасос, а несъмнено и още много други като Кипър, Крит и т.н.

 

До този момент установихме, че предците ни, влезли в историята като траки и пеласги, се явяват коренно население на Елада и обитават страната дълго преди гърците. Преди да преминем към друг важен въпрос – идването на гърците в Европа, нека да обърнем внимание на връзката между траките и пеласгите.

 

Реално се касае за едни и същи хора. Още в началото на XIX в. Бернхард Гизеке пише за родството на траки и пеласги и въвежда термина трако-пеласгийски (Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1838 ). 

По-късни и други учени виждат в двете групи хора делящи един произход. Цитиращ Владимир Георгиев, Калин Порожанов споменава, че според известният наш езиковед тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил.пр.Хр.), когато се създава първообразът на стопанско-културния и социално-поведенческия стереотип на населението на Югоизточна Европа (Порожанов, 1988, с.43). Съвсем правилно проф. Порожанов използва термина пеласго-траки, пеласго-тракийска етнокултурна общност, опиращ се на сведения на Херодот, Аристотел, Пседо-Скимнос, Аполон Родоски и др. (Порожанов, 1988, с.64-69).

 

На друго място способният наш учен дава следното брилянтно изявление: “Очевидно към, през и слез VIII в. пр. Хр. новообразуваната многосъставна елинска общност нарича траки своите съвременници. Докато пеласги – в очите на тези елини - е догръцка и негръцка старина, предшествала до голяма степен вградила се в народността и на самите елини. Тракийското в Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия носи в най-голяма степен характеристиките на пеласгийската старина. Но за самите елини от Античността би било трудно да повярват и да признаят, че много от тях, например атиняните, произлизат от варвари, каквито в елинските очи са съвременните им траки. Поради това атиняните ще произлизат от пеласгите” (Порожанов, 1988, с.75).

 

Поне за мен това е перфектно идентифициране на траки и пеласги като две групи на един и същ народ, което е самата истина. А друга истина е това, че ние българите сме потомци на най-старото цивилизовано балканско население.

 

Bече знаем две важни неща:

1. Дълго преди идването на гърците, страната известна като Елада е била дом на траки и пеласги.

2. Траките и пеласгите делят общ произход.

 

Сега трябва да обърнем внимание и на други исторически извори. Те ще ни помогнат да разберем откъде и кога са дошли дедите на гърците.

На Плиний Стари е добре известно, че Данай (праотецът на гърците б.а.) е дошъл от Египет -“Danaus,19 who came from Egypt.” (Plin. Nat. 7.57)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D7%3Achapter%3D57

За идване на гърците от Северна Африка говори разбира се и Херодот, като представя обилно количество данни. Стария автор споменава за това как дедите на южните ни съседи донасят култове от Египет, добавя важни подробности за прилики на ползвани от гърците дрехи с дрехи, които са типични за номадското население на Либия. Ценно сведение е и това, че северноафриканските номади и гърците имат едни и същи погребални обреди:

“The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians…” (Her.II.170)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2170.htm 

 

“Moreover, it is true also that the Egyptians were the first of men who made solemn assemblies and processions and approaches to the temples, and from them the Hellenes have learnt them.” (Her.II.50)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

“It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women.” (Her.IV.189)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4180.htm

“The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes.” (Her.IV.190)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4190.htm

 

Благодарение на бащата на историята, ние разполагаме и с друга, ценна информация засягаща корените на старите гърци. Херодот обяснява, че благородническата прослойка на дорийците е от египетски произход:

“ the rulers of the Dorians will prove to be Egyptians by direct descent.” (Her.VI.53)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh6050.htm

 

И на Павзаний е известно идването на данайците от Африка, като този автор дори знае подробности за името на мястото, на което пришълците са дебаркирали: “Next to this is another place, called Apobathmi Steps). The story is that this is the first place in Argolis where Danaus landed with his daughters.” (Paus. 2.38.4)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Paus.%202.38.4&lang=original

 

Творилият доста по-рано Есхил описва гърците като тъмнокожи, приличащи на населението на Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите: - “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” -  “No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow…” 

http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html

 

Има ли нещо неясно в свидетелствата на Херодот, Страбон, Плиний Стари, Павзаний и Есхил? Не е ли видно, че в продължение на около пет века, различни автори са писали за африканския произход на старите гърци?  

 

На писанията на старите автори можем да се доверим напълно, защото са потвърдени от генетиката. Преди време бяха проведени важни проучвания, от които става ясно, че македонците (реално българите от Македония б.а.) спадат към по-стария средиземноморски субстрат (т.е. трако-пеласгите б.а.), докато гърците показват близост с населението на Етиопия:

 

” Macedonians are not related with geographically close Greeks, who do not belong to the "older" Mediterranenan substratum ) Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt. “

 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

 

Разказите на старите автори за идването на предците на гърците от Африка се потвърждават не само от генетиката, но и от особеностите на старогръцкото изкуство. То показва съвсем ясно египетско влияние и имайки предвид значителното разстояние между страната на пирамидите и южните Балкани, то приликите могат да бъдат най-логично обяснение с идването в Елада на хора от Африка.

 

Сравнение на египетско и старогръцко изкуство, изобр. Jesse Pittard

https://www.thinglink.com/scene/810518687600607234

За наше щастие микенските фрески предлагат нещо уникално, в тях е запечатан един от моментите на идване на дедите на гърците в Пелопонес. Става дума за така наречените фрески Тарзан. Там са изобразени микенци, които се сражават с хора облечени в кози кожи. Ще напомня, че това е дрехата на номадите от Северна Африка. На фреските може да се види, че дедите на гърците са босоноги, нямат шлемове, а и са облечени с примитивната дреха от козя кожа, която според Херодот е типична за северноафриканските номади.

 

Фрески от палата на Нестор, по Антонин Бартонек. Златообильные Микены

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Fresco_of_hunter._Palace_of_Nestor.jpg

 

Фреските са от края на микенската епоха. След това идва така наречения Тъмен период на Елада. Той е характеризиран със значителен, всеобщ упадък на културата в Елада и оредяване на нейното население. За тези неща има няколко обяснения:

 

1.     Чумната епидемия от времето на Троянската война.

 

2.     Унищожаването на местната аристокрация, която е отговорна за поддържането на организацията, културата и икономиката на страната.

 

3.     Нахлуване на чужденци и прогонване, или асимилиране на местното население от нашественици, които са носители на примитивна култура.

 

За идването на данайците и за асимилация на коренното население научаваме от позоваващият се на Еврипид Страбон: “And Euripides too, in his Archelaus, ​93 says: "Danaus, the father of fifty daughters, on coming into Argos,​94 took up his abode in the city of Inachus,​95 and  throughout Greece he laid down a law that all people hitherto named Pelasgians were to be called Danaans."  (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Тези, които са се задълбочили в старогръцката митология, знаят как Данай налага своята власт. Под предлог, че възнамерява да даде дъщерите си за съпруги на благородниците на Аргос (Пеласгийският Аргос в Пелопонес б.а.) дошлият от Африка злодей планира унищожаването на местната аристокрация.

Данай кара дъщерите си да убият своите съпрузи по време на първата брачна нощ. По същият начин, но дълги векове по-късно, саксите унищожават келтската аристокрация по време на сватбата (или по време на преговори) на дъщерата на саксонския цар Хенгист и келтския владетел Вортигерн. След като келтите се понапили, саксите прерязали гърлата им…Останалата без водачи страна е залята и завзета от нова вълна саксонски нашественици.

Поради примитивния характер на културата на данайците, те не оставят много следи от своето ранно присъствие. За осезаема материална култура може да се говори след време, когато африканските нашественици вече са асимилирали значително част от стоящото на по-високо ниво местно население. Херодот разказва за това как в началото гърците са били слаби и незначителни, но по-късно нарастват на брой поради това, че са асимилирали много варварски народи и не на последно място пеласгите (Her.I.58).

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh1050.htm

 

Смесването на данайци и трако-пеласги обяснява защо днешните гърци носят същите HLA гени (показващи с какви патогени са се борили предците им) като етиопците. От друга страна, индоевропейските думи в гръцкия са наследени от трако-пеласгийския, но в доста случаи са променени:

Сравнение на трако-пеласкийски и гръцки думи

*бал – бял = фалиос/φάλιος 

*веяти – вея = аетес/ἀήτης

*велии – велик, голям =  велтион/βελτίων

*влъна – вълна = ланос/λά̄νος 

*гора – гора, планина = орос/ὄρος

*дать – даване, дар =  дотис/δῶτις

*девер – девер = даер/δᾱήρ

*доно – дъно, повърхност =  хтонос/χθονός

*елен – елен  =  елавос/ἔλαφος

*ерина – ярина, руно   = ерион/ἔριον

* зима – зима = хейма/χεῖμα

* лес – горичка, лес = алсос/ἄλσος

* мoлдъ – млад = малтон/μάλθων

* нощь – нощ = нюкс/νύξ

* овь – овца   =  оис/ὄϊς

* пеян – пеене  = пеян/παιάν

* роса – роса = дросос/δρόσος

* струя – струя  = роос/ῥόος 

* тата – тата, тате = тата/τατᾶ

 

Данайците не са единствения неевропейски елемент участвал в изграждането на гръцкия етнос. Изглежда, че свен хамити (хора от Африка), в земите на траките и пеласгите (Елада), са дошли и семити. За това има свидетелства от различен характер: облеклото на старите гърци, заемки в езика им, а и исторически документи.

В продължение на повече от 1000 години, традиционната гръцка дреха е хитона. Названието е семитско, сродно е на староеврейското кетонет/ketonet, като коренът може да се намери в акадската дума китину/kitinu – лен. [Hrozny, 1952, c.56]. Действително, ленът е материалът, който се ползва за направата на хитона.

 

Разбира се една птичка пролет не прави, колкото и важна да е думата хитон, трябва да бъдат посочени и други присъстващи в гръция думи от староеврейски, акадски и др. За семитски заемки в старогръцкия са обявени [от Rafał Rosół] следните думи: βύσσος, δέλτος, ἴασπις, κάδος, κάμηλος, κασᾶς, κασία, κιν(ν)άμωμον, κρόκος, κύμινον, κύπρος, λίβανος/λιβανωτός, λῖς,3 μνᾶ, μύρρα, νάβλας, νάρδος, ὀθόνη, σάκκος, σαμβύκη, σήσαμον, σίγλος, σοῦσον, τύμπανον, χαλβάνη, χρυσός и др.

 https://bmcr.brynmawr.edu/2013/2013.11.54/

Семитският произход на част от хората явяващи се един от градивните елементи на гръцкия народ е манифестиран дори в древната митология. Пример за това са Сцила и Харибда – морски чудовища, отговорни за много корабокрушения. И за двете имена се смята, че са от семитски произход. Изследователи като Леви търсят обяснение на Сцила със стевр. Šakulah – хищно животно, разярен звяр. А за Харибда се предлага стевр. Хŭr ‘óbed – бездна. (W.Muss-Arnolt On Semitic Words in Greek and Latin)

 

Съществува и друго, доста интересно свидетелство за участието на семити в оформянето на гръцкия народ. Става дума за библейския текст от “Първа Книга Макавейска”, в която се говори съвсем ясно за роднинството на спартанците с населението на Юдея:

“ [12:20]  "Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.
   [12:21]  Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.”

https://dveri.bg/bible/oldtest.bg/47.htm

 

Трудно е да се каже кога хората от семитски произход са дошли на Балканите. Възможно е да са придружили данайците по време на Бронзовата епоха, но не е изключено и да се касае за група бежанци, прокудени от родните си места от асирийците през VIII в. пр. Хр. по време на кампаниите на цар Саргон II и неговия син Сенахериб. Във всеки случай, съдейки по сравнително малкия брой семитски заемки в старогръцкия, смятам не се касае за някаква особено голяма група.

 

Гръцкият етногенезис не завършва през ранната Античност. По време на римската доминация и най-вече когато Константинопол се превръща в нов център на властта, на територията на Елада се заселват арменци, исаврийци, иберийци и др. народи. Във вените на императорите Ираклий I, Константин III, Ираклий II, Констант II, Константин IV и др. тече арменска кръв. 

Известни са мащабни преселвания на арменци на остров Кипър -10 000 души, и на други места – 12 000 души (Charanis, 1958, 29-20). От друга страна, въпреки гръцките си имена, император Никифор Геник и неговия син Ставракий, са араби. Не можем да пренебрегнем и легионерите от германски произход, участващи във войските охраняващи Константинопол, Солун и др. селища.

 

Големи промени в етническия състав на населението на територията позната като Гърция стават и по време на ранното Средновековие. Страната е залята от хора, които старите автори наричат славени (реално това са траки от земите на север от Дунава, но и техни роднини от същинска Тракия).

 

Всъщност за техните нападения и борба с Римската империя знаем от по-ранен период. В своята “Тайна История” Прокопий разказва за ежегодните нападения на хуни (имат се предвид българите), славени и анти, от времето когато Юстиниан I сяда на престола (527 г.). Нападателите стигат до покрайнините на столицата Константинопол, а дори и територията позната като Гърция, като тези действия довеждат до редукция на чуждото на прииждащите от север бойци население (Proc. S.H.18).  

 

През VIII в. и без това намаляло население на територията позната като Гърция оредява за пореден път поради сериозна чумна епидемия. След нея страната е така променена, че Константин Порфирогенет възкликва: “ ἐσθλαβώθη δὲ πᾶσα ἡ χώρα καὶ γέγονε βάρβαρος,  ” – пославянчи се цялата земя и стана варварска…По-късно гръцкият елемент е частично възстановен с докарване на гърци от Мала Азия, но така наречения славянски елемент остава силен и оказва значително влияние не само на външния вид на населението, но и на топонимите.

 

След XII в. идва ред на нова група, която идва на територията на Гърция и става важен етнически елемент. Става дума за албанците, които макар да не оставят много следи от езика си в топонимията, все пак са многобройни и според Якоб Фалмерайер, заедно със славяните се превръщат в основен етнически компонент на Гърция.

 

Тези сведения показват, че населението на Гърция от късната Бронзова епоха е доста различно от това, което обитава страната по време на Желязната епоха, а то от своя страна се различава по състав от населението от Античността, на свой ред променено по време на Средновековието.

 

Навярно разнородният характер на гръцкото общество е една от причините нашите южни съседи да не са в състояние да създадат единна държава и вместо това да воюват редовно помежду си, Пелопонеските войни на Тукидид отразяват добре тези събития. Държавността се появява едва когато принадлежащите на трако – пеласгийската общност македонци покоряват Гърция. По-късно, внедрени в римското общество гърците успяват да наложат езика си като официален, но пък по време на Средновековието, те се изказват с презрение относно името елини, придобило значение езичници, и се самонаричат ромеи.

 

Това е моето виждане за гръцкия етногенезис. Смятам, че твърденията ми са добре обосновани, а дали ще се харесат на всеки – това вече е друг въпрос. 

Едва ли на всеки ще се хареса и виждането ми за българския етногенезис. Ние сме потомци на хора, които по време на Каменната епоха са на Балканите и от този момент те започват да се смесват и консолидират. В края на Каменната епоха вече можем да говорим за една ясно доловима материална култура: керамика, идолна пластика, оръдия на труда.

 

Започналото преди около 9 000 години намира своето продължение в следващите Меднокаменна, Бронзова и Желязна епоха. Приемствеността разбира се продължава и през историческия период – Античността и ранното Средновековие, за да се стигне и до ново време. 

За това свидетелстват не само древния характер на типичните за нас генетични маркери, но също кройките на нашата народна носия, шарките по нея и т.н. Мотивите са смайващо древни и явно са били част от някаква система от свещени символи имащи важно значение, иначе не биха се запазили в продължение на няколко хилядолетия.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЪВ ВИДЕО КАНАЛА МИ В ЮТУБ ИМА ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

ИЗМАМАТА НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ

https://www.youtube.com/watch?v=Q5F8mcLdyLI

 

 

БЪЛГАРСКАТА АТИНА

В Европа има няколко столици, селища, които са създадени от население различно от днешното. Първоначално Лондон е принадлежал на племена от групата на белгите, които биват считани за келти. В края на Късната Античност англосаксите нахлуват в Британия, подлагат местното население на клане и след няколко века правят келтския Лундунум своя столица – Лондон.

Будапеща е наричана в древността Песион, там са живели панонците, които преди около две хиляди години биват покорени от римляните. В по-късни времена идват хуните (скитите), а след тях маджарите, които ние познaваме като унгарци.

Атина е известна като столица на Гърция, но не гърци са тези, които са положили основите. При своите изследвания проф. Ян Бест стигна до заключението, че градове като Коринт, Перинт, Микена, Атина и др. не са създадени от елини, а от съвсем различен народ.

https://theodorosii.files.wordpress.com/2015/04/ancient-athens.jpg

Нидерландският учен заключава, че се касае за хора обитавали земите на Гърция дълго преди нашите южни съседи да се появат на историческата сцена [1] стр.18. 

Дори ревностен елинофил като Джон Чадуик призна най-откровено, че името на Атина няма никакво обяснение на гръцки език [2] с. 1. Британнският изследовател също обърна внимание на връзката на споменатият в Линеар Б надпис (V 52) теоним  (название на божество) Атана  Потиния с някакъв непознат език [2] с. 87-88.

Кой са обаче тези тайнствени хора,  които са основали толкова много величествени градове на Балканите и по някакви необясними причини, въпреки високото ниво на културата си, са се “изпарили” в небитието? Повечето специалисти не обичат да говорят на тази тема. Причината не се крие в това, че няма данни, или пък, че тълкуването на данните е трудно. Сведенията са дори изобилни, но противоречат на доста от общоприетите вярвания.

Всеки един, който е запознат с работите на древните летописци знае много добре, че Гърция е обитавана от други, напълно различни народи. Херодот [3] II- 56, Страбон [4] V-2.4, VII. 7.1, Павзаний [5] VIII-1.4, Плиний [6] IV.III. 8-IV,  IV. V. 19 –vi, IV,  VII. 27-viii-29,  Ефор и Хезиод  (цитирани от Страбон) [4] V-2.4 са единодушни по този въпрос. Като най-древни поселници на Гърция са определени траки и пеласги.

“in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples  from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him… for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus.... Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him ” – Strab.V.5.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

“ the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia… “ –Her.II.56

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

За гърците, старите автори казват, че са дошли от Африка. Херодот [3] VI- 53, Страбон [4] VII- 7- 1 и Плиний [6] VII- LVI-195 обясняват това от ясно по-ясно. Есхил описва гърците като тъмнокожи и идвайки от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите – “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” -  “No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow.” 

http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html

Що се отнася до тракийските роднини- пеласгите, за техният език бащата на историята казва, че не приличал изобщо на гръцкия [3] I.57,  а от омировият израз богоравни пеласги [4] V. 5, 2 –4  можем да отсъдим, че този народ е стоял на много по-високо ниво на развитие от данайците. Това се потвърждава и от Чадуик, който споменава, че гърците заемат от предшествениците си думи за керамични съдове, факт показващ културното превъзходсто на предгръцкото население [2] c.3.

Въпреки жизнената си сил, високата си култура, а и забележително многолюдно население, трако-пеласгите биват обявени за изчезнал народ. Навярно поради това почти никой не желае да потърси техните наследници сред днешните българи. За това е допринесла и измислицата, че ние сме потомци не на местни хора, а на нашственици от изток и север.

Нито Чадуик,  нито Бест не обръщат внимание, че наставката -ана в предгръцки (трако-пеласгийски) имена като Атана  (Атина) и Мюкана (Микена) се среща доста често в български женски лични имена като Белана, Благана, Видана, Драгана, Гроздана, Живана и много други. 

От друга страна коренът  ат(а) се среща в тракийските имена Атия, Атис, Атиас, Атес, Атюс, трако-пеласгийският етноним атамани, скитското име Атий, да не забравяме и Атила. Най-древното значение на думата ата е родител, помощник, пазител*. Според Ст.Младенов най-древната форма на българската дума отец-баща е била attikos.

Пренебрегнат е и фактът, че Тезей, смятан за основател на град Атина е от трако-пеласгийски произход. По майчина линия той е потомък на дошлият от Фригия цар Пелопс, а по бащина линия е наследник на пеласгът Ерихтей [7] с.8, 105. 

Обичаите, които Тезей е практикувал са чужди на гърците. Плутарх споменава, че древният герой бръснел косата си, като оставял само една част ** както правели мизите (наречени по-късно българи) и абантите [7] с.10. За това племе се знае, че е трако-пеласгийско [8] с. 28.

Въпреки доброто си познаване на древната гръцка култура Дж. Чадуик не обръща внимание, че характерът на антропонимите Тезей, Ерихтей и Питей*** (Teseus, Erechteus, Piteus )  е тракийски. Всички те съдържат особената наставка  eus. Тя е характеризирана от Е. Швайцер като типична за езика на предгръцки народ [9] 478. 

E. Риш също смята, че лични имена  завършващи на eus не са гръцки [10] c.76. Проф. Бест уточни, че тази наставка е типична за тракийски имена като Orpheus, Tereus,  Cuchreus, Seutheus, Areus.... [11] с.136. 

Развит вариант на тази наставка се среща в българските имена Балуш, Гагуш, Гостуш, Делюш, Златуш, Катуш, Кратуш, Лалуш, Мануш, Палуш, Радуш и др. Странно е обаче, че никой изследовател не желае да види това. 

Тези особени български имена дори се пропускат в честотно-тълковните ни речници. Изключение е направил Йордан Заимов, който представя около сто и четиридесет имена, които са доказателство за древните корени на народа ни.

Неизвестно защо, изследователите проучвали историята на Атина пропускат важни исторически сведения. Херодот [3] I-57, VII-95, VIII- 44 обяснява наколко пъти, че атиняните от неговото време са пеласги по произход, а Страбон добавя, че в далечното минало  цяла Атика е била тракийска [4] VII. 7.1.

Тукидид също дава данни, че Давлида, и още Фокида (на север от Атика ) е обитавана от траки още преди Троянската война (по времето на царТерей) [10] Thuc. II.29

“For Tereus dwelt in Daulia, a part of the region which is now called Phocis but in those days was inhabited by Thracians…” Thuc. II.29

 http://www.classicpersuasion.org/pw/thucydides/jthucbk2rv2.htm

Не можем да пропуснем и още един доста интересен факт. В маслинената горичка край Атина, някога е имало паметна плоча с гравиран свещения за българите знак IYI. Стамен Михайлов смята, че особения артефакт е от V в.пр. Христа. С други думи - гербът на старобългарския род Дуло е бил познат на Балканите повече от 1000 години преди времето на княз Аспарух.

“Изчезването” на предгръцкото население се обяснява от Херодот [3]  I-58 и Страбон [4] V. 5, 2 – 4, които пишат, че пеласгите са асимилирани от гърците. Когато Данай взел властта той прокарал закон, с който в цяла Гърция, всички  наричани в миналото пеласги и трябвало да получат името данайци... [4]VIII -6-9.

Поради тази причина атиняните, а и останалото трако-пеласгийско население на гръцка територия са считани за гърци, въпреки различният си произход, т.е. не е имало изчезване, а претопяване, унищожаване на националното самосъзнание. Трако-пеласгите, които не са асимилирани, са били изтласкани на север (1). За тази гръцка политика на тиха, но упорита експанзия знаем от Тукидид [10] I-100 и Диодор Сицилийски [11]  XII-68-2.

Нека обобщим накратко:

1. Атина не е гръцко божество, тя влиза в пантеона на южните ни съседи сравнително късно, името й е сродно на тракийското божествено име Атис, а етимологията е българска.

2. Основателят на град Атина не е от гръцки, а от трако-пеласгийски произход, като обичаите, които той практикува са типични за мизи, т.е. стари българи.

3. Свързаните с най-старата история на Атина антропоними Тезей, Питей и Ерихтей не са  гръцки, а трако-пеласгийски, като наставките в тези древни имена се срещат в развита форма и днес в български лични имена.

4. Според Херодот атиняните са пеласги по произход, които по-късно са асимилирани от гърците.

Трябва да се отбележи също, че от гледна точка на археологията, още в дълбока древност, Тракия, Македония и около 80% от територията на Гърция са населени от една и съща етно-културна общност, чиито представители са траките [1] стр.168.

Тези данни показват недвусмислено, че  Атина е основана от нашите предци, които са обитавали територията на Гърция  дълго преди появявата на дедите на южните ни съседи. През второто хилядолетие преди Христа от Африка и Ориента пристигат гръцки племена  (данайците). 

Някои се установяват в селищата на дедите ни, други са постоянно в движение понеже са номади. В един определен период от време гърците започват да изтласкват трако-пеласгите на север, или да ги асимилират.

До голяма степен за отслабването на дедите ни обитаващи територията на Гърция в древността са отговорни и епидемиите. Пред XII век преди Христа в Западна Мала Азия, а и в Пелопонес, Тесалия стотици хиляди наши предци стават жертва на чумата.

Дали болестта е проникнала случайно в земите на предците ни, или данайците са заразили водата и храната ни, няма как да разберем със сигурност. Знае се обаче, че в Ориента този начин на водене на война – с разпространяване на болести и ползване на отрова, е бил известен и често употребяван.

Интересен паралел може да се посочи с по-късното падане на България под турска власт. Преди азиатските нашественици да стъпят на Балканите,  в земите ни избухва чумна епидемия, която намалява значително броя на боеспособното население. Не е изключено болестта да е пренесена умишлено у нас като подготовка за войната с дедите ни.

Омаломощените от болести и разбойнически нападения наши предци не могат да се противопоставят на нашествениците, които агресивно се налагат и подлагат на асимилация дедите ни. Този процес продължава повече от хиляда години, след което Гърция е етнически прочистена от най-старото си население (2). 

За да избегнат трако-пеласгийски претенции за връщане  на земи, данайците създават много заблуди. Изкарват бившите си господари и учители, жестоки и примитивни варвари, скриват постиженията на Орфей, Музей, Лин, Евмолп, Тамир, Имарад и др.

В по-късни времена, благодарение на умелата пропаганда мнозина бяха заблудени, че Дионис, Арес и Зевс са гръцки божества. 

Южните ни съседи са знаели добре, че ако българите се изкарат чужденци, то те не могат да претендират за  изконно право върху земите, в които живеят. 

Така бе “узаконена”  и “оправдана” стратегията на асимилация и изтласкването на дедите ни на север, довело до отнемане на много наши територии.

Далеч съм от всякаква мисъл за реваншизъм. Също съм абсолютно против всяка форма на отмъщение, но истината трябва да бъде казана, а и призната най-вече от тези, които дълго време я укриваха. Загубихме не само земи, но и престиж, него поне можем да си върнем.

Заслужаваме признателност и уважение за делата на дедите ни. Не е редно в XXI-ви век да се робува на догми и предразсъдъци. За да улесним западноевропейците, а и останалите хора по света във виждането на истината, нека показваме най-доброто от себе си! Така всеки един от нас ще допринесе за новият облик на България. Ако искаме друго бъдеще и по-добри водачи  първо трябва да ги заслужим.

Използвана литература и пояснения:

1.S. von Reden, J.P. Best, Auf der Spur der ersten Griechen, DuMont Verlag, Köln, 1981

2. J. Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005;

3.Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

4.Strabo, Geography, Book –I, Loeb, London, 1923;

5.Pausanias, Guide to Greece, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1985;

6.Pliny, Natural History, Loeb, London, 1942;

7. Plutarchus, Grondvesters van Athene en Rome, De Haan-Standaard, Antwerpen, MCMLXIV;

8.K.Порожанов, Общество и държавност у траките, БАН, София, 1998;

9.E. Schwyzer, Griechische Grammatik I, Munchen, 1939;

10. E.Risch, Wortbildung der homerischen Sprache, Berlin, 1974;

11. J. Best, Thracischen Namen in Mycenischer Schrift, Thracians and Mycenaens, Proceeding of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984, E.J. Brill, Leiden, 1989; 

12. Thucydides, The Peloponnesian War, Penguin Books, Harmondsworth, 1972;

13. Diodorus Siculus, The Library of History, Harvard University Press, London, 2000;

* В дълбока древност думата АТА ( АТИ) не е била свързана строго с мъжки, или женски пол, а е била обозначение за закрилник, помощник, хранител, точно това, което са майката, бащата, гледачката. АТТА означава майка, леля на санскрит, отново в санскрит АТТИ е дума за по-голяма сестра. АТА е пеласгийска заемка в латински и гръцки имаща значение баща. В нашият език тя се е развила в ОТЕЦЪ, но в словенския се е запазила непроменена - АТА.  

** Същият този пеласгийски обичай на бръснене на косата Прокопий определя като хунска мода  http://sacred-texts.com/cla/proc/shp/shp10.htm

*** Ерихтей и Питей са кръвни роднини на Тезей.

(1) Перхеби, ботиеи, пиерци и др. са населявали Гърция в дълбока древност, но през I-ви век след Христа тези тракийски етноси вече са напуснали старите си земи, а за атамантите Страбон казва, че са унищожени напълно [3] X-4-17. Старият автор съобщава и за селище Веса ( вьсъ-село стблг.) в Атика, което по нeгово време вече не съществува [3] X -4-5.

(2) Изтласкването на трако-пеласгите не е резултат от военното превъзходство на елините, а по-скоро нa бавна, но ефективна стратегия. Много от племената на трако-пеласгите са се занимавали предимно с трансхуманно животновъдство. През лятото са тръгвали на север, а в късна есен са се прибирали обратно в градовете си ( до началото на XX –ти век това правеха и нашите пастири преди Гърция да ни отнеме Егейска Тракия).

Поради тази причина гърците наричат част от пеласгите пеларги – щъркели ( Страбон, География, V-2-4), защото както и щъркелите дедите ни са били в движение в зависимост от сезоните. През лятото селищата на трако-пеласгите са били уязвими, защото са били обитавани от само от жени, деца и старци – лесна плячка за разбойнически нападения. Подобни са описани от Омир, който разказва как Одисей и хората му нападат град на тракийското племе кикони избиват жителите, отвличат жените и опустошават селището (http://en.wikipedia.org/wiki/Cicones#cite_note-3) ...

Стореното от Одисей и хората му не е изключение, а по-скоро нещо типично за територията на Гърция през второто хилядолетие преди Христа...

Така са заличени хиляди трако-пеласгийски селища. Когато мъжете са завръщали наесен са намирали само опожарени къщи. Не е имало дори свидетел да разкаже кой е причинителят на злодеянието. Едно племе не може да просъществува без жени, поради тази причина трако-пеласгите са се оттегляли на север, колкото се може по-далеч от обсега на пирати и грабители.

(3) Мизите, наречени в по-късни времена българи са известни още в дълбока древност като смел народ, чийто качества на бойното поле са ценени високо. Има мизи на север и на юг от Дунава, друг клон обитава Мала Азия като съседи на трояните, а през XII-ти век преди Христа мизи стигат чак до Египет вземайки участие в похода на морските народи. Поне до V-ти век преди Христа част от тях остават в Египет. Херодот се запознава с тях, нарича ги максии ( въщност това е египетското им име – мешуе) и твърди, че те помнели старите си селища край Троя, бръснели косата си като оставяли един кичур ( киката на старите българи).