СЪЗДАВАНЕТО НА ГРЪЦКИЯ НАРОД

Често цитирам британския интелектуалец Самюъл Бътлър заради едно негово забележително изказване. То гласи: “Даже Господ не може да промени миналото, но на историците това се удава.” Думите на Бътлър важат най-вече за историята на народите обитаващи Югоизточна Европа. Тя е така жестоко обезобразена от “професионалисти”, че ще мине доста време преди натрупаните заблуди да бъдат премахнати, а истината осъзната и приета.

 

Общоприетите виждания за произхода на балканските народи са абсурдни, но са насаждани и защитавани с такъв фанатизъм, че са се вкоренили много здраво. Кой, как, кога и защо е сторил това е много дълга тема. В тази работа ще бъде засегнат само етногенезиса на нашите южни съседи, или с други думи създаването на гръцкия народ – от дълбока древност до ново време. 

 

Едно нещо е пределно ясно – няма никакви съмнения по отношение на това, че гръцката прародина не е на Балканите. Свидетелствата за това са много. Опирайки се на сведения на Хекатей Милетски и др. Страбон твърди, че преди времето на гърците целият Пелопонес е бил заселен с варвари и дори цялата територия на Гърция е била варварска:

 

“Now Hecataeus of Miletus says of the Peloponnesus that before the time of the Greeks it was inhabited by barbarians. Yet one might say that in the ancient times the whole of Greece was a settlement of barbarians…” (Strab.VII.7.1)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

На Плиний Стари е добре известно, че старите имена на Пелопонес са Апия (от апа – тракийска дума за вода, съответстваща на стблг. вапа – вода б.а.) и Пеласгия (по името на негръцкия народ пеласги, явяващ се наши предци) - “The Peloponnesus, which was formerly called Apia1 and Pelasgia…” (Plin.IV.5)

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D4%3Achapter%3D5

 

Що се касае до Херодот, той е пределно ясен: страната, която по негово време носи името Елада, някога е била наричана Пеласгия - “the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia” (Her.II.56)

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

Благодарение на Страбон получаваме по-подробна, а и по-ценна информация. Тя засяга конкретно имената на негръцките народи, а и региона, който те обитават. Запознавайки се с труда на стария автор, научаваме, че в далечното минало цялалата област Атика е принадлежала на траките: “Attica was once held by the Thracians…” , а в съседната област Фокида и по-точно в град Давлида е царствал тракийския цар Терей: “Daulis in Phocis by Tereus…”, а както вече бе споменато – Пелопонес пък е населен от фригите на Пелопс (които разбира се също са траки б.а.) : ” “Pelops​ 388 brought over peoples​ 389 from Phrygia to the Peloponnesus…” (Strab.VII.7.1).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

В друга своя книга Страбон говори за това, че племената, обитавали Епир са пеласгийски, защото властта на пеласгите опира дори до там: “And many have called also the tribes of Epirus  p345 "Pelasgian," because in their opinion the Pelasgi extended their rule even as far as that…” (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Според същият автор пеласгите са стари поселници и на Тесалия, която е била позната и като Пеласгийски Аргос: “Thessaly is called "the Pelasgian Argos…” (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Това, че Тесалия, а и земите на север от нея са били тракийско владение още преди Троянската война знаем също и от Херодот. Бащата на историята разказва за похода на тевкрите и мизите (наречени по-късно българи б.а.), успели да покорят всички траки и наложили своята власт чак до река Пеней: “…Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.“ (Her.VII.20)

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

 

Има и други подробности, които си заслужават да бъдат споменати, за да можем да добием по-пълна представа относно гъстотата на трако-пеласгийското население в Южните Балкани – континентална Гърция, но и островите. За Евбея благодарение на Омир знаем, че мястото е обитавано от траките абанти: “Abantes, breathing fury, that held Euboea” (Hom. Il. 2.536)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hom.%20Il.%202.536&lang=original

 

Пеласгите явно са били старото население на остров Лесбос, защото той носи тяхното име: “they have called the island of Lesbos "Pelasgia…” (Strab.V.2.4)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Всъщност, освен Лесбос пеласгите обитават и остров Имброс: “ he took Lemnos and Imbros, both of which were still inhabited by Pelasgians.” (Her.V.26)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Hdt.%205.26&lang=original

 

Остров Самотраки, познат и като Тракийски Самос е бил дом на траките саи: “But some say that the island was  p55 called Samos after the Saïi, the Thracians who inhabited it in earlier times” (Strab.X.2.17)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/10B*.html

Опирайки се на сведения на свои колеги А. Греъм смята, че предгръцкото население на остров Тасос е тракийско: “…pre-Greek inhabitants of Thasos, of whom we now possess some scanty memorials from the site of Thasos and elsewhere in the island, were a branch of Thracians…” (Graham цит. Puoilloux, 1978, c.87, бел. 253).

 

Убеждаваме се, че свен континентална Гърция, дедите ни действително са обитавали и островите Евбея, Самотраки, Лемнос, Имброс, Тасос, а несъмнено и още много други като Кипър, Крит и т.н.

 

До този момент установихме, че предците ни, влезли в историята като траки и пеласги, се явяват коренно население на Елада и обитават страната дълго преди гърците. Преди да преминем към друг важен въпрос – идването на гърците в Европа, нека да обърнем внимание на връзката между траките и пеласгите.

 

Реално се касае за едни и същи хора. Още в началото на XIX в. Бернхард Гизеке пише за родството на траки и пеласги и въвежда термина трако-пеласгийски (Thrakisch-Pelasgische Stämme der Balkanhalbinsel und ihre Wanderungen in mythischer Zeit, 1838 ). 

По-късни и други учени виждат в двете групи хора делящи един произход. Цитиращ Владимир Георгиев, Калин Порожанов споменава, че според известният наш езиковед тракийският/пеласгийският език е говорен не само през Античността, но още през Неолита (VII хил.пр.Хр.), когато се създава първообразът на стопанско-културния и социално-поведенческия стереотип на населението на Югоизточна Европа (Порожанов, 1988, с.43). Съвсем правилно проф. Порожанов използва термина пеласго-траки, пеласго-тракийска етнокултурна общност, опиращ се на сведения на Херодот, Аристотел, Пседо-Скимнос, Аполон Родоски и др. (Порожанов, 1988, с.64-69).

 

На друго място способният наш учен дава следното брилянтно изявление: “Очевидно към, през и слез VIII в. пр. Хр. новообразуваната многосъставна елинска общност нарича траки своите съвременници. Докато пеласги – в очите на тези елини - е догръцка и негръцка старина, предшествала до голяма степен вградила се в народността и на самите елини. Тракийското в Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия носи в най-голяма степен характеристиките на пеласгийската старина. Но за самите елини от Античността би било трудно да повярват и да признаят, че много от тях, например атиняните, произлизат от варвари, каквито в елинските очи са съвременните им траки. Поради това атиняните ще произлизат от пеласгите” (Порожанов, 1988, с.75).

 

Поне за мен това е перфектно идентифициране на траки и пеласги като две групи на един и същ народ, което е самата истина. А друга истина е това, че ние българите сме потомци на най-старото цивилизовано балканско население.

 

Bече знаем две важни неща:

1. Дълго преди идването на гърците, страната известна като Елада е била дом на траки и пеласги.

2. Траките и пеласгите делят общ произход.

 

Сега трябва да обърнем внимание и на други исторически извори. Те ще ни помогнат да разберем откъде и кога са дошли дедите на гърците.

На Плиний Стари е добре известно, че Данай (праотецът на гърците б.а.) е дошъл от Египет -“Danaus,19 who came from Egypt.” (Plin. Nat. 7.57)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D7%3Achapter%3D57

За идване на гърците от Северна Африка говори разбира се и Херодот, като представя обилно количество данни. Стария автор споменава за това как дедите на южните ни съседи донасят култове от Египет, добавя важни подробности за прилики на ползвани от гърците дрехи с дрехи, които са типични за номадското население на Либия. Ценно сведение е и това, че северноафриканските номади и гърците имат едни и същи погребални обреди:

“The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians…” (Her.II.170)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2170.htm 

 

“Moreover, it is true also that the Egyptians were the first of men who made solemn assemblies and processions and approaches to the temples, and from them the Hellenes have learnt them.” (Her.II.50)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

 

“It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women.” (Her.IV.189)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4180.htm

“The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes.” (Her.IV.190)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4190.htm

 

Благодарение на бащата на историята, ние разполагаме и с друга, ценна информация засягаща корените на старите гърци. Херодот обяснява, че благородническата прослойка на дорийците е от египетски произход:

“ the rulers of the Dorians will prove to be Egyptians by direct descent.” (Her.VI.53)

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh6050.htm

 

И на Павзаний е известно идването на данайците от Африка, като този автор дори знае подробности за името на мястото, на което пришълците са дебаркирали: “Next to this is another place, called Apobathmi Steps). The story is that this is the first place in Argolis where Danaus landed with his daughters.” (Paus. 2.38.4)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Paus.%202.38.4&lang=original

 

Творилият доста по-рано Есхил описва гърците като тъмнокожи, приличащи на населението на Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите: - “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” -  “No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow…” 

http://classics.mit.edu/Aeschylus/suppliant.html

 

Има ли нещо неясно в свидетелствата на Херодот, Страбон, Плиний Стари, Павзаний и Есхил? Не е ли видно, че в продължение на около пет века, различни автори са писали за африканския произход на старите гърци?  

 

На писанията на старите автори можем да се доверим напълно, защото са потвърдени от генетиката. Преди време бяха проведени важни проучвания, от които става ясно, че македонците (реално българите от Македония б.а.) спадат към по-стария средиземноморски субстрат (т.е. трако-пеласгите б.а.), докато гърците показват близост с населението на Етиопия:

 

” Macedonians are not related with geographically close Greeks, who do not belong to the "older" Mediterranenan substratum ) Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt. “

 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11260506

 

Разказите на старите автори за идването на предците на гърците от Африка се потвърждават не само от генетиката, но и от особеностите на старогръцкото изкуство. То показва съвсем ясно египетско влияние и имайки предвид значителното разстояние между страната на пирамидите и южните Балкани, то приликите могат да бъдат най-логично обяснение с идването в Елада на хора от Африка.

 

Сравнение на египетско и старогръцко изкуство, изобр. Jesse Pittard

https://www.thinglink.com/scene/810518687600607234

За наше щастие микенските фрески предлагат нещо уникално, в тях е запечатан един от моментите на идване на дедите на гърците в Пелопонес. Става дума за така наречените фрески Тарзан. Там са изобразени микенци, които се сражават с хора облечени в кози кожи. Ще напомня, че това е дрехата на номадите от Северна Африка. На фреските може да се види, че дедите на гърците са босоноги, нямат шлемове, а и са облечени с примитивната дреха от козя кожа, която според Херодот е типична за северноафриканските номади.

 

Фрески от палата на Нестор, по Антонин Бартонек. Златообильные Микены

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Fresco_of_hunter._Palace_of_Nestor.jpg

 

Фреските са от края на микенската епоха. След това идва така наречения Тъмен период на Елада. Той е характеризиран със значителен, всеобщ упадък на културата в Елада и оредяване на нейното население. За тези неща има няколко обяснения:

 

1.     Чумната епидемия от времето на Троянската война.

 

2.     Унищожаването на местната аристокрация, която е отговорна за поддържането на организацията, културата и икономиката на страната.

 

3.     Нахлуване на чужденци и прогонване, или асимилиране на местното население от нашественици, които са носители на примитивна култура.

 

За идването на данайците и за асимилация на коренното население научаваме от позоваващият се на Еврипид Страбон: “And Euripides too, in his Archelaus, ​93 says: "Danaus, the father of fifty daughters, on coming into Argos,​94 took up his abode in the city of Inachus,​95 and  throughout Greece he laid down a law that all people hitherto named Pelasgians were to be called Danaans."  (Strab.V.2.4).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Тези, които са се задълбочили в старогръцката митология, знаят как Данай налага своята власт. Под предлог, че възнамерява да даде дъщерите си за съпруги на благородниците на Аргос (Пеласгийският Аргос в Пелопонес б.а.) дошлият от Африка злодей планира унищожаването на местната аристокрация.

Данай кара дъщерите си да убият своите съпрузи по време на първата брачна нощ. По същият начин, но дълги векове по-късно, саксите унищожават келтската аристокрация по време на сватбата (или по време на преговори) на дъщерата на саксонския цар Хенгист и келтския владетел Вортигерн. След като келтите се понапили, саксите прерязали гърлата им…Останалата без водачи страна е залята и завзета от нова вълна саксонски нашественици.

Поради примитивния характер на културата на данайците, те не оставят много следи от своето ранно присъствие. За осезаема материална култура може да се говори след време, когато африканските нашественици вече са асимилирали значително част от стоящото на по-високо ниво местно население. Херодот разказва за това как в началото гърците са били слаби и незначителни, но по-късно нарастват на брой поради това, че са асимилирали много варварски народи и не на последно място пеласгите (Her.I.58).

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh1050.htm

 

Смесването на данайци и трако-пеласги обяснява защо днешните гърци носят същите HLA гени (показващи с какви патогени са се борили предците им) като етиопците. От друга страна, индоевропейските думи в гръцкия са наследени от трако-пеласгийския, но в доста случаи са променени:

Сравнение на трако-пеласкийски и гръцки думи

*бал – бял = фалиос/φάλιος 

*веяти – вея = аетес/ἀήτης

*велии – велик, голям =  велтион/βελτίων

*влъна – вълна = ланос/λά̄νος 

*гора – гора, планина = орос/ὄρος

*дать – даване, дар =  дотис/δῶτις

*девер – девер = даер/δᾱήρ

*доно – дъно, повърхност =  хтонос/χθονός

*елен – елен  =  елавос/ἔλαφος

*ерина – ярина, руно   = ерион/ἔριον

* зима – зима = хейма/χεῖμα

* лес – горичка, лес = алсос/ἄλσος

* мoлдъ – млад = малтон/μάλθων

* нощь – нощ = нюкс/νύξ

* овь – овца   =  оис/ὄϊς

* пеян – пеене  = пеян/παιάν

* роса – роса = дросос/δρόσος

* струя – струя  = роос/ῥόος 

* тата – тата, тате = тата/τατᾶ

 

Данайците не са единствения неевропейски елемент участвал в изграждането на гръцкия етнос. Изглежда, че свен хамити (хора от Африка), в земите на траките и пеласгите (Елада), са дошли и семити. За това има свидетелства от различен характер: облеклото на старите гърци, заемки в езика им, а и исторически документи.

В продължение на повече от 1000 години, традиционната гръцка дреха е хитона. Названието е семитско, сродно е на староеврейското кетонет/ketonet, като коренът може да се намери в акадската дума китину/kitinu – лен. [Hrozny, 1952, c.56]. Действително, ленът е материалът, който се ползва за направата на хитона.

 

Разбира се една птичка пролет не прави, колкото и важна да е думата хитон, трябва да бъдат посочени и други присъстващи в гръция думи от староеврейски, акадски и др. За семитски заемки в старогръцкия са обявени [от Rafał Rosół] следните думи: βύσσος, δέλτος, ἴασπις, κάδος, κάμηλος, κασᾶς, κασία, κιν(ν)άμωμον, κρόκος, κύμινον, κύπρος, λίβανος/λιβανωτός, λῖς,3 μνᾶ, μύρρα, νάβλας, νάρδος, ὀθόνη, σάκκος, σαμβύκη, σήσαμον, σίγλος, σοῦσον, τύμπανον, χαλβάνη, χρυσός и др.

 https://bmcr.brynmawr.edu/2013/2013.11.54/

Семитският произход на част от хората явяващи се един от градивните елементи на гръцкия народ е манифестиран дори в древната митология. Пример за това са Сцила и Харибда – морски чудовища, отговорни за много корабокрушения. И за двете имена се смята, че са от семитски произход. Изследователи като Леви търсят обяснение на Сцила със стевр. Šakulah – хищно животно, разярен звяр. А за Харибда се предлага стевр. Хŭr ‘óbed – бездна. (W.Muss-Arnolt On Semitic Words in Greek and Latin)

 

Съществува и друго, доста интересно свидетелство за участието на семити в оформянето на гръцкия народ. Става дума за библейския текст от “Първа Книга Макавейска”, в която се говори съвсем ясно за роднинството на спартанците с населението на Юдея:

“ [12:20]  "Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.
   [12:21]  Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.”

https://dveri.bg/bible/oldtest.bg/47.htm

 

Трудно е да се каже кога хората от семитски произход са дошли на Балканите. Възможно е да са придружили данайците по време на Бронзовата епоха, но не е изключено и да се касае за група бежанци, прокудени от родните си места от асирийците през VIII в. пр. Хр. по време на кампаниите на цар Саргон II и неговия син Сенахериб. Във всеки случай, съдейки по сравнително малкия брой семитски заемки в старогръцкия, смятам не се касае за някаква особено голяма група.

 

Гръцкият етногенезис не завършва през ранната Античност. По време на римската доминация и най-вече когато Константинопол се превръща в нов център на властта, на територията на Елада се заселват арменци, исаврийци, иберийци и др. народи. Във вените на императорите Ираклий I, Константин III, Ираклий II, Констант II, Константин IV и др. тече арменска кръв. 

Известни са мащабни преселвания на арменци на остров Кипър -10 000 души, и на други места – 12 000 души (Charanis, 1958, 29-20). От друга страна, въпреки гръцките си имена, император Никифор Геник и неговия син Ставракий, са араби. Не можем да пренебрегнем и легионерите от германски произход, участващи във войските охраняващи Константинопол, Солун и др. селища.

 

Големи промени в етническия състав на населението на територията позната като Гърция стават и по време на ранното Средновековие. Страната е залята от хора, които старите автори наричат славени (реално това са траки от земите на север от Дунава, но и техни роднини от същинска Тракия).

 

Всъщност за техните нападения и борба с Римската империя знаем от по-ранен период. В своята “Тайна История” Прокопий разказва за ежегодните нападения на хуни (имат се предвид българите), славени и анти, от времето когато Юстиниан I сяда на престола (527 г.). Нападателите стигат до покрайнините на столицата Константинопол, а дори и територията позната като Гърция, като тези действия довеждат до редукция на чуждото на прииждащите от север бойци население (Proc. S.H.18).  

 

През VIII в. и без това намаляло население на територията позната като Гърция оредява за пореден път поради сериозна чумна епидемия. След нея страната е така променена, че Константин Порфирогенет възкликва: “ ἐσθλαβώθη δὲ πᾶσα ἡ χώρα καὶ γέγονε βάρβαρος,  ” – пославянчи се цялата земя и стана варварска…По-късно гръцкият елемент е частично възстановен с докарване на гърци от Мала Азия, но така наречения славянски елемент остава силен и оказва значително влияние не само на външния вид на населението, но и на топонимите.

 

След XII в. идва ред на нова група, която идва на територията на Гърция и става важен етнически елемент. Става дума за албанците, които макар да не оставят много следи от езика си в топонимията, все пак са многобройни и според Якоб Фалмерайер, заедно със славяните се превръщат в основен етнически компонент на Гърция.

 

Тези сведения показват, че населението на Гърция от късната Бронзова епоха е доста различно от това, което обитава страната по време на Желязната епоха, а то от своя страна се различава по състав от населението от Античността, на свой ред променено по време на Средновековието.

 

Навярно разнородният характер на гръцкото общество е една от причините нашите южни съседи да не са в състояние да създадат единна държава и вместо това да воюват редовно помежду си, Пелопонеските войни на Тукидид отразяват добре тези събития. Държавността се появява едва когато принадлежащите на трако – пеласгийската общност македонци покоряват Гърция. По-късно, внедрени в римското общество гърците успяват да наложат езика си като официален, но пък по време на Средновековието, те се изказват с презрение относно името елини, придобило значение езичници, и се самонаричат ромеи.

 

Това е моето виждане за гръцкия етногенезис. Смятам, че твърденията ми са добре обосновани, а дали ще се харесат на всеки – това вече е друг въпрос. 

Едва ли на всеки ще се хареса и виждането ми за българския етногенезис. Ние сме потомци на хора, които по време на Каменната епоха са на Балканите и от този момент те започват да се смесват и консолидират. В края на Каменната епоха вече можем да говорим за една ясно доловима материална култура: керамика, идолна пластика, оръдия на труда.

 

Започналото преди около 9 000 години намира своето продължение в следващите Меднокаменна, Бронзова и Желязна епоха. Приемствеността разбира се продължава и през историческия период – Античността и ранното Средновековие, за да се стигне и до ново време. 

За това свидетелстват не само древния характер на типичните за нас генетични маркери, но също кройките на нашата народна носия, шарките по нея и т.н. Мотивите са смайващо древни и явно са били част от някаква система от свещени символи имащи важно значение, иначе не биха се запазили в продължение на няколко хилядолетия.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЪВ ВИДЕО КАНАЛА МИ В ЮТУБ ИМА ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

ИЗМАМАТА НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ

https://www.youtube.com/watch?v=Q5F8mcLdyLI

 

 

НЕУДОБНИТЕ КАРТИ И ТОПОНИМИ ИЛИ КРАЖБАТА НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

Езикът, антропологичният тип, а разбира се и доминиращите генетични маркери, са основните елементи, определящи един народ. Благодарение на широкомащабните антропологични проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ в., знаем, че повечето от нас са наследници на най-древното население обитавало Балканите. 

В началото на XXI в., този път благодарение на няколко генетични проучвания, отново стана ясно, че народът, от чиито среди са произлезли Спартак, Орфей и Залмоксис никога не е изчезвал. Просто с течение на времето имената траки, мизи, даки, пеони, беси и др. са заменени с едно колективно име – българи.

Фактът, че типичните за нас генетични маркери са на възраст между 12000 и 9000 години, и са наследени от хора обитавали Балканите от Мезолита насам, недвусмислено доказа, че във вените на българите тече кръвта на героите, които са се сражавали край стените на Троя. Тези хора Омир и Страбон нарекоха богоравни, а Плутарх ги нарече и силен народ, успял да покори по-голямата част от познатия свят.

За жалост, както антропологичните проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ в. бяха игнорирани, или пък резултатите грозно преиначавани, така се получи и с резултатите от генетичните проучвания от началото на XXI в. Най-важните неща бяха премълчани и макар генетиците да свършиха работата си перфектно, съдействащите им историци и др. спомогнаха да се потули истината за пореден път.

Същият метод е приложен и по отношение на езика ни. Според наши, а и чужди лингвисти нашата реч се е наложила на Балканите едва след VII в. С други думи – срещащите се в Тракия названия на реки, селища и т.н. преди VII в. не би трябвало да имат смисъл на български език.

Това разбира се не отговаря на истината изобщо. Има планини от информация, но нещата или се потулват или се представят по неадекватен начин и по този начин истината не достига до широката публика. Не само цялата древна Тракия е осеяна с обясними на български език топоними и хидроними, но същото важи и за Гърция.

Това не бива да ни учудва, ако сме запознати с писанията на Страбон, в които се казва, че цяла Гърция е била населена с варвари в дълбока древност. Старият автор дори дава подробности като например това, че Пелопонес е заселен от фригите на Пелопс, а и, че цяла Атика е принадлежала на траките, да не забравяме и това, че в Давлида, Фокида, още преди Троянската война е властвал тракийският цар Терей (Strab.VII.7.1). По-рано Херодот разказва за това как владенията на тевкрите и мизите се простират чак до течащата в Тесалия река Пеней  (Her.VI.20).

В такъв случай, имайки предвид, че ние сме наследници на населението на древна Тракия, можем да кажем и, че сме пълноправни наследници на трако-пеласгите обитавали Тесалия, Атика, Епир и др. места. Ако дедите на гърците не бяха дошли от Африка и Близкия Изток, днес южната ни граница щеше да е южния бряг на остров Крит.

Зная, че това твърдение ще прозвучи странно на много хора, но това се дължи на дълго тиражираните лъжи в нашата историография. Според лингвистите и историците ни действително има славянски (т.е. български бел.авт.) топоними и хидроними в Гърция, но те са оставени след VI-VII в. 

Броят на тези названия на селища и местности с български имена е огромен. Само в областта Йоанина Макс Фасмер успява да намери 314 названия. В Тесалия, явяваща се дом на мирмидоните, които Малала нарича българи, така наречените славянски топоними са над 200. В принадлежалата на тракийския цар Терей Фокида, топонимите обясними на български език са 45.

Броят на названията на притежаващите български имена селища, местности, реки и т.н. от територията на Гърция наистина е огромен – хиляди са. Смайващо голямо е запазеното количество, а трябва да държим сметка и това, че много стари названия са изчезнали, или са останали нерегистрирани. Това не се отрича нито от лингвистите, нито от историците, но те се опират на виждането, че тези обясними на български език имена са се появили късно.

Лингвистите Макс Фасмер, Стефан Младенов и др. се опират на изказването на Константин Багренородни, който пише за така наречените славянски нашествия: “ἐσθλαβώθη δὲ πᾶσα ἡ χώρα καὶ γέγονε βάρβαρος” – пославянчи се цялата земя и стана варварска. 

Жалко е само, че тези специалисти си затварят очите за няколко неща. Названията Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι, важат първоначално единствено и само за гетите, които са траки. Поради това, че езика на гетите е идентичен на този на траките под римска власт, често тези наши деди, които са надигали глава срещу римската окупация са наричани слави, славени, макар те самите да са се разпознавали под друго име – мизи, дардани, беси.

Същото важи и за територията на Гърция. След отслабването на римската власт, тези наши предци обитаващи южните Балкани възстават борейки се за независимост и веднага биват заклеймени за славени (Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι) и разбира се врагове на империята. Реално няма мащабно нашествие на северен народ в територията на Гърция през VI-VII в., а доказателствата за това са много. Проблемът е, че както лингвистите, така и историците си затварят очите за истината и така позволяват несправедливостта да тържества.

Нека да се запознаем с подробностите и да видим колко нови са така наречените славянски названия от територията на Гърция. Ако те са действително нови и са наложени едва след VI-VII в., то не би трябвало да има техни паралели в тракийската ономастика от ранната и класическата Античност. Реалността обаче показва нещо съвсем различно.

Фасмер тълкува намиращият се в Гърция топоним Бабо с думата баба- стара жена: “Βάβω Hügel in der Gegend von Kotortsi, Katsanochoria, s. HX VIII 100. Dort die Erklärung: ἀπὸ τὸν ἐπ᾽ αὐτοῦ (scil. τοῦ λόφου) κείμενον λίθον ὁμοιάζοντα πρὸς γραῖαν. Also zu slav. baba »altes Weib«.” 

Тълкуването е вярно, но тракийско име Баба/Bαβα е регистрирано в надписи от VIII в. преди Христа – около 1400 години преди времето на княз Аспарух.

Макса Фасмер смята, че регистрираният на територията на южните ни съседи топоним Бела притежава значението бял: “Βελᾶ: τὴν Βελᾶν ON im Epirus, s. Epirotica Fgm. 2 ed. Bonn. S. 229, 2. Der Ortsname hängt wohl zusammen mit Βελλᾶς, Μονὴ Γνενεθλίων Θεοτόκου im Kr. Joannina (Lex., A.), und ist am ehesten mit slav. *Běla : bělъ »weiß« zu erklären. 

И този път тълкуването е вярно, но не може да се говори за ново име, защото още през V в.пр. Христа Херодот пише за планината Беласица, наричана по негово време Ὄρβηλος (Her.V.16). Според акад. Георгиев, елементът белос/βηλος, βηλον съотвества точно на българското прилагателно бял (Георгиев, 1977, с.33). Херодот пише около 1130 години преди времето на княз Аспарух.

При тълкуването на намиращият се на територията на Гърция топоним Бергос, Макс Фасмер използва българската дума брег-бряг: “Βέργος ein Berg bei Kerasovo, Kr. Konitsa, s. HX IX 221. Aus slav. *bergъ, skr. brȉjeg, bulg. Brěg.”. 

Отново правилно тълкуване, но названието просто няма как да е ново, защото в тракийската ономастика срещаме Бергуле /Bεργούλη, Берге-полис/Bεργε-πολις, а елементът бива отъждествен със стблг. брѣгъ-бряг (Георгиев, 1977, с. 68). Споменалият Bεργε-πολις Клавдий Птолемей твори през II в., около 500 години преди княз Аспарух.

Името на разположената в Гърция Горица, Фасмер тълкува с българската дума гора-гора, планина: “Γορίτσα Joannina (Lex.). Aus slav. Gorica, sehr häufig in skr., sloven. und bulgar. Namen. Vgl. Kretschmer Archiv 27, 235. Die Bedeutung ist »Berg« oder »Wald«: bulg. gorá »Wald, Berg.”. Тълкуването е съвършено вярно, но не и датировката. 

Причината за това е проста, сродно име намираме в тракийската ономастика от времето на класическата Античност. Става дума за град Гарескос, а и за пеоните гарески. Γαρησκός е споменат от Страбон около 650 години преди времето на княз Аспарух. Важна подробност е това, че в отличаващите се с голяма архаичност родопски диалекти все още се среща думата гарица-горица, а и самият град Гарескос е в същата тази област, в която тези наши диалекти се говорят.

За името на намиращата се в Гърция област Доляне Фасмер дава тълкуване доляни-обитатели на долини: “Δόλιανη ON, Kr. Joannina (Lex.), dafür bei Philippson, Epirus 210 Doljaná. Urkundlich a. 1361: Δολιανοί pl. »locus Epiri districtus Bagenetiae«: τοὺς Δολιανούς s. Mikl.-Müller III 127, Solovjev-Mošin 234,36. Nach Hilferding I 287 aus altslav. Doljane »Talbewohner«, zu dolъ »Tal.”. 

Интерпретацията е вярна, но отново датировката куца. Едва ли Фасмер не е чел за споменатите от Страбон траки Δολίονες, чието име означава обитатели на долини. Напомням, че Страбон твори повече от 650 години преди времето на княз Аспарух.

Много интересен топоним е Каминица, естествено името няма обяснение на гръцки, макар да се намира на гръцка територия. За пореден път Фасмер дава правилно тълкуване с каменен, каменица: “ Καμινίτσα eine Gegend bei Exochi, Kr. Konitsa, s. HX XII 209. Auch als »steinige Gegend« von slav. Kamenica.”. 

За жалост, за пореден път лингвистът не споменава сродният, но много по древен, споменат от Омир и др. хидроним Скамандър познат още като Камандър/Κάμανδρος. Цитиращ акад. Георгиев Леонид Гиндин представя аргументацията на нашия учен, който смята хидронима за фригийски, тракийски, или даже илирийски, извеждайки го от ие. *kāmŏn-drowo-s “Stein fluß”. Първата част е изведена от праслав. *kamy, -ene, като е споменат големия брой на хидроними с този компонент. Гиндин добавя и още един аргумент на Георгиев, а именно това, че в долното си течение на Скамандър преминава през област наречена Kavalidağ “Stein, Felsberg” (каменна, скалиста планина )  (Гиндин, 1981, с.131-132). Излишно е да се уточнява кога е живял Омир и колко преди него е съществувало обяснимото на български език име на река Камандър.

Не е ли удивително как дори когато тълкуват определени топоними и хидроними от територията на Гърция с български думи, специалистите забравят, че има сродни, но забележително по-древни топоними и хидроними, реално едни от най-древните!

За какъв нов народ и за какво нашествие в земите на Гърция може да се говори, ако се знае, че трако-пеласгите са най-старите поселници на южните Балкани, че ние сме техни наследници, а датираните най-рано VI-VII в., български названия на селища и местности от територията на Гърция притежават смайващо стари паралели?

Да обърнем внимание и на няколко карти. През 1830 година южните ни съседи получават своята свобода, не без участието на много българи, които помагат всеотдайно и безкористно. На карта от 1860 година територията притежавана от гърците е сравнително скромна – предимно Пелопонес.

 

Изображение базирано на картата на Мичъл от 1860 година.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/82/1860_Mitchell_Map_of_Europe_-_Geographicus_-_Europe-m-63.jpg

 

През 1871 г., около 40 години след освобождаването на Гърция, територията на тази държава е същата.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Europe_1871_map_en.png

 

През 1890 г., Гърция вече се е поразширила на север.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8b/Europa_1890.jpg

 

През 1915 г. южните ни съседи вече са получили значителна допълнителна територия благодарение на великите сили.

https://i.pinimg.com/originals/08/21/65/0821653df1fec590902fb812771b016a.jpg

 

През 1930 г., Гърция вече е голяма, стотици хиляди българи са подложени на жесток геноцид – нашите братя и сестри биват зверски избивани или прогонени от родните си места.

https://i.pinimg.com/originals/89/a2/64/89a26421f7ec5829221bacc19bb5da0b.jpg

След 1944 г., геноцидът над българското население продължава. Сънародниците ни останали под гръцка власт са потиснати и с ограничени права. За властите те са само славяноезични елини. 

За реалния обхват на страданията  българите в Гърция можем само да гадаем, но едно е сигурно – без действия от страна на държавата ни, тези наши сънародници ще бъдат напълно асимилирани.

Трагедията на българите от Беломорска Тракия, Македония, а и други области на южните Балкани биха могли да бъдат избегнати. Още в началото на ХХ век родолюбци като Ганчо Ценов, Никола Йонков Владикин, Д.П. Даскалов и др. пледират за местните корени на народа ни, но биват отречени и оплюти от представителите на школата на Златарски, според които старите българи са тюрки.

Служейки на чужди интереси и накърнявайки истината, казионните учени от началото на ХХ век реално се явяват съдружници на палачите на българския народ. Ако виждането на Ценов, Владикин, Даскалов и др. бе подкрепено от историците ни и те бяха потърсили подкрепа на запад, дори да не бихме получили пълно признание, дори да не бяхме получили Тесалия, Епир и т.н., поне нямаше да има условия за етническото прочистване над сънародниците ни от Беломорска Тракия и Македония.

Избитите наши сънародници не можем да върнем. Няма как да се компенсират и неописуемите страдания на прогонените от родните си места българи, но поне можем да сторим нещо за признаването на истината за корените ни и така да избегнем асимилацията на останалите на територията на Гърция наши сънародници. Ако изоставим своите на милостта на чуждите, то какви българи сме!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

 https://www.youtube.com/watch?v=TOiK4DBjVKQ

 

 Използвана литература:

1.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

2.Гиндин Л., Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981.

3.Vasmer M., Die Slaven in Griechenland Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941(Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970).

4.Claudii Ptolemaei Geographia, ed.C.F.A. Nobbe, T.I, Lispiae, sumptibus en typis Caroli Tauchnitii, Lipsiae, 1843.

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996.

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995.