ЗА НАШИТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ ОТ МАКЕДОНИЯ

 

Напоследък доста хора от Македония коментират в блога ми и задават различни въпроси. Хора със запитвания срещам и във Фейсбук. Поради това реших за пореден път да представя виждането си за това що за народ са старите македонци и каква е връзката им с населението на България – древното и днешното.

 

Нека да започнем първо с информацията от ново време. Преди време, през 2012 година излязоха резултатите от генетични проучвания на населението на Македония. Те бяха оповестени и от нашата преса: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, Брой 4298 (18) 23 Януари 2012

http://old.segabg.com/article.php?id=586070

 

Този резултат не би трябвало да е изненада за хората, които са запознати с антропологичните проучвания на българите от 30-те и 50-те години на ХХ век. В тези проучвания са използвани краниметрични и серологични изследвания на хора както от територията на България, така и от територията на Македония.

 

Въпреки променената политическа конюнктура, в резултатите от 1959 година няма и загатване за това, че населението на Македония е различно по произход от българското. Напротив, въпреки политическия натиск по това време, антрополозите пишат за твърде голяма близост между населението на България и Македония. Единствената “разлика” е в средния ръст, като това се обяснява лесно с повишаване на ръста на балканското население в посока север.

 

Дали две групи хора спадат към една общност се определя освен от антропологичния тип и гените, така и от езика, който въпросните хора говорят. През 1978 година излиза работа на наши учени, целяща да сложи край на манипулациите относно характера на езика на жителите на Македония. Аргументите на лингвистите са пределно ясни. Част от тях представям с приложен линк водещ към електронен вариант на въпросната работа:

 

“Българският характер на диалектите в Македония още през Средновековието е бил подчертаван по различни поводи от византийски и западноевропейски хронисти, историци и пътешественици (Теофилакт — XI в., Роберт Реймски — XI в., Лоренцо Бернардо — XVI в., и др.). В по-ново време от по-голямо значение за посочване на народностния характер на населението и говорите от тази географска област са констатациите на най-добрите представители на славистичната наука в чужбина.

 

Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от евангелието. За тях Караджич отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”. Като български определя Вук Караджич и кичевския диалект на X. Йоаким Кърчовски, на който е написана книгата „Различна поучителна наставления сочиненная иеромонахом Иоакимом Хаджи” (Будим, 1819). За Караджич български са не само говорите в Източна и Северна, но и в Централна Македония (Битолско и Прилепско). Той намира за особено чист българския език в четириезичния гръцко-влашко-българско-албански речник на арумънския просветител хаджи Даниил, поместен в неговата книга Дидаскалия (Είσαγωγικη διδασκαλία).” - c. 21

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm

 

“В руската лингвистична наука въпросите на българската диалектология в Македония са разработени доста детайлно. Началото поставя бележитият учен славист В. Григорович, който в своя труд „Очерки путешествия по европейской Турции” (Москва, 1848) посочва, че западните говори обхващат „цяла Македония до Доспатските планини и на север от тях включват част от Крайдунавска България до самия Видин”, а източните— „на изток от Доспат и на север и юг от Балкана”. ..

Въз основа на диалектни особености в езика на първите книжовници Селишчев прави забележителна оценка на ролята на Македония в културната история на българския народ: „Македония е люлката на старата и новата българска писменост. Македония е люлката на Българското възраждане. Оттук са излезли ранните будители на българския народ” (там, стр. 283). Тук Селишчев е имал пред вид такива просветители като братята Д. и К. Миладинови, К. Пейчинович, Партений Зографски, Райко Жинзифов и др., които имат ясно съзнание за границите между език и диалект, народност и етнична група. “ – c.23

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm

 

Умолявам всички заинтересовани да прочетат цялата научна работа и да се запознаят с представените там факти. Позволявам си да представя още един цитат, който се явява и заключение на лингвистите:

“В своя многовековен исторически път славянското население на географската област Македония е било българско и е говорило на български език. Диалектите в разглежданата област по своя лингвистичен характер са български. Те са естествено продължение от говорите в границите на НР България, с които образуват една неразкъсваема лингвистична цялост.Новата писмена норма, създавана в СРМ върху базата на западно-българския а-говор, по своя характер е писмено-регионална форма на българския език [1]  не само защото се изгражда върху основата на български говори, които и след нейното провъзгласяване през 1944 г. не промениха своята фонетична, морфологична и синтактична същност [2], но и защото всички най-важни нейни черти (определяни от създателите ѝ като специфични) са типични за големи говорни области на територията на НР България [3].” -c.43

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_3.htm

 

За обичаите на населението от Македония е излишно да се говори – те са идентични на тези на населението от България. Този факт, а също така общите корени на езика, огромното сходство по отношение на антропологичен тип и гени, са необоримо доказателство за това, че населението на България и Македония има едни и същи корени.

Колкото до това, че много братя и сестри от Македония се считат за потомци на древен балкански народ – донякъде те имат право да гледат на себе си като на наследници на старото население на Балканите. 

Изненадата за мнозина е в това, че жителите на Македония са най-вече потомци не на древните македонци, а на техните съседи и роднини влезли в историята под името траки (а по-късно познати като българи).

Това твърдение може да изглежда странно, но нека да обърнем внимание на историческите извори. Благодарение на Юстин и Помпей Трог научаваме, че най-древното население на Македония са пеласгите, а страната носи името Пеония: " Macedonia was formerly called Emathia, from the name of king Emathion, of whose prowess the earliest proofs are extant in those parts. 2 As the origin of this kingdom was but humble, so its limits were at first extremely narrow. 3 The inhabitants were called Pelasgi, the country Paeonia. "

http://www.attalus.org/translate/justin10.html#7.1

За въпросните пеони, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι”. И друг древен народ явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите.

Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней: “Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.”– Her.VII.20

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Понеже няма сведения някой да е прогонвал мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) и пеоните (наречени по-късно българи бел.авт.) от този регион на Балканите, то трябва да приемем, че те остават, смесват се с околните си роднини и се превръщат в един от основните елементи на народа, от който произлизат Филип и Александър Македонски.

Историческите извори показват, че в дълбока древност на територията на Македония са живели траките мизи, пеони и техните роднини пеласгите. Тези хора, а и други техни тракийски роднини са основата на етноса на старите македонци, а и на днешните българи.

Това е една от причините Страбон да употреби израза - Тракия, която днес наричаме Македония: "Iphidamas came, whose grandfather Cisseus "reared him," Homer says, in Thrace, which now is called Macedonia." -Strab.VII, fr.24

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7Fragments*.html

Самата древномакедонска столица Пела е обитавана (а и основана) в дълбока древност не от кой да е, а от траките ботиеи: "Pella belongs to Lower Macedonia, which the Bottiaei used to occupy; in early times the treasury of Macedonia was here. "-Strab.VII.fr. 20

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7Fragments*.html

Дори да приемем за момент, че старите македонци са народ, който е напълно различен от траките, то благодарение на събитията от II в.пр. Хр., по-точно опустошителните Римо-Македонски войни, може да се каже, че страната е почти напълно тракизирана.

Bойните с Рим действително редуцират сериозно населението на Македония, като засегната е най-вече благородническата прослойка - хората започнали да се гърчеят още по времето на Александър Велики. За сметка на това в страната са докарани траки, които засилват старият етнически елемент: 

"Now, in the first place, he removed almost the whole body of the citizens, with their families, from the maritime cities, into Emathia, which is its modern name, it was formerly called Paeonia; [4] he gave up those cities to be inhabited by Thracians, and other barbarians, thinking that this kind of people would prove more faithful to him..."- Liv.40.3.3

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0149%3Abook%3D40%3Achapter%3D3

"Then, (in order to restore the former degree of population, which had been diminished by the calamities of war,) he not only caused an increase in the offspring of that generation, by compelling every one [4??] to marry and rear children, but he transplanted a great multitude of Thracians into Macedonia" Liv.39.24.3-4.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0149%3Abook%3D39%3Achapter%3D24

Както и да погледнем на нещата, поне от IIв.пр. Хр. населението на Македония не се различава от това на Тракия. След елиминирането на македонската благородническа прослойка от римляните, положението не се променя – в страната живеят малко количество римски колонисти и гърци, докато мнозинството се състои от траки населяващи въпросните земи от най-дълбока древност (мизи, пеони, ботиеи), но и траки депортирани тук в по-късни времена.

Тракийските корени на населението на Македония се потвърждава не само от историческите извори, но и от религията на старите македонци. Те почитат Тракийския Херос, Дионис, Кибела, Бендида, Кабирите и т.н. Това са несъмнено тракийски божества. 

Монета на Александър Велики, с иконография типична за Тракийския Херос

Съществуват дори ясни сведения за това, че Олимпия – майката на Александър Велики е била посветена в мистериите на посветени на Орфей Дионис:

 “But concerning these matters there is another story to this effect: all the women of these parts were addicted to the Orphic rites and the orgies of Dionysus from very ancient times (being called Klodones and Mimallones)1 and imitated in many  p229 ways the practices of the Edonian women and the Thracian women about Mount Haemus, 8 from whom, as it would seem, the word "threskeuein"2 came to be applied to the celebration of extravagant and superstitious ceremonies. 9 Now Olympias, who affected these divine possessions more zealously than other women, and carried out these divine inspirations in wilder fashion, used to provide the revelling companies with great tame serpents, which would often lift their heads from out the ivy and the mystic winnowing-baskets,3 or coil themselves about the wands and garlands of the women, thus terrifying the men.” - Plut.Alex.I.2.7.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/alexander*/3.html

Изображение на Ахил Пелеев с типичната за старите българи кика

Майката на Александър Велики - Олимпия води произхода си не от кой да е, а от Пир – синът на Ахил Пелеев, същият Ахил Пелеев, за когото Йоан Малала твърди, че предвождал мирмидони, наречени в ново време българи.

 

http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_208.html

 

Както виждаме – нашите братя и сестри от Македония имат правото да се считат за древен народ, но точно това право определя и общите им корени с населението на България.

Ако не бяха лъжите на бездушните политици и продажните историци, които с писалки унищожиха старите народи на Балканите и пак с писалки създадоха, докараха "нови народи", днес никой не би се съмнявал, че българи и македонци са чеда на един и същ народ. Не би имало неразбирателства и дрязги, не би имало спорове прерастващи в обиди.

Скъпи братя и сестри от Македония, миналото ние не можем да променим, но можем да повлияем настоящето, а с това и бъдещето. Не е нужно винаги да се съгласяваме едни с други, но запазвайки уважение и любов едни към други, рано или късно ще стигнем до разбирателство. To е не просто нужно, но дори е животоспасяващо. 

Над Европа и най-вече над Балканите са надвиснали черни облаци – толкова черни, както никога в историята ни. Това, че огън ще пламне и ще стане страшно е вън от всяко съмнение, вън от всякакво съмнение е и, че идват нови ужасни страдания и изпитания. 

Дали обаче ще съумеем подобно на дедите си да се надигнем от пепелищата и да се възродим, да започнем отново давайки бъдеще на децата си – това вече зависи от наличието на добра воля, от желанието да си подадем ръка днес, за да можем скоро да посрещнем идните неволи заедно и заедно да ги преодолеем. Има една хубава наша поговорка: - "Брат брата си не храни, ала си го брани".

 

 Използвана литература:

1.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ т.2, 1958.

2.Единството на българския език в миналото и днес, с.1978.

3.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971.

СПОРТЪТ И ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ ПРИ ТРАКИТЕ

Една от темите, които все още не съм засягал е тази за спорта при дедите ни, които по време на Античността са известни под името траки. Смелостта и необикновената физическа сила на предците ни са добре известни на гърци и римляни. Не е никак случайно, че страната ни е е смятана за родно място на страховития Арес. Не е и случайно, че римски автори наричат Тракия неизчерпаем извор на способни войници. Имащите стоманени тела наши деди са били благословия за този, в чиято армия са присъствали.

От ранна възраст, мизите, гетите, бесите одрисите, пеоните и др. са се занимавали с физическа дейност. Земеделската, рударска и коваческа работа ca трудни и изискват издръжливост. За лова, а и военната подготовка от важност ca cилата и бързината. Несъмнено, още като деца, траките са се упражнявали в бягане, хвърляне на копие, стрелба с лък, езда, каране на колесница, борба, юмручен бой и т.н.

След няколко години упорита подготовка, както момчетата, така и момичетата са се превръщали в полубогове, чиято сила, бързина и майсторско боравене с оръжието е смайвала както най-закоравелите гръцки наемници, така и възпитаните с желязна дисциплина римски легионери.

Може да звучи странно това, че в древността дори жените са се занимавали със спорт и военна подготовка, но за онези времена е било наложително. Тези от предците ни, които са обитавали крайморските региони, са били постоянно заплашени от набезите на южните ни съседи. Не само гърците са идвали в земите ни, за да грабят имущество и да отвличат хора. Историята познава и други нашественици – египтяни, перси, галати.

Тези от предците ни, които не са били в състояние да се отбраняват, са рискували или да бъдат отвлечен в робство, или убити. Животът е налагал дори момичетата да се научат да бягат бързо, за запратят камък и копие с голяма точност, да стрелят майсторски с лък и даже да въртят меча и бойната брадва.

За това има дори писмени свидетелства от времето на Античността. Старият автор Хигиний разказва за тракийката Харпалика. След смъртта на майката, бащата се заема сам с отглеждането на дъщеря си. Дава ѝ да суче направо от вимето на кобилата, учи я да язди, а по-късно ѝ помага да усвои различни упражнения. Станала вече жена, Харпалика е силна и толкова бърза, че е в състояние да надбяга кон. Способноста ѝ да борави с копие и меч проличава от факта, че тя успява да се справи дори със закалените в много битки бойци на Ахиловия син Пир, които завръщайки се от Троя нападат баща ѝ, и го раняват сериозно.

http://www.sourcememory.net/art/thrace/swordw.jpg

Силата на тракийските жени, способността им да яздят майсторски и да боравят с оръжие, е една от причините те да бъдат наречени потомки на Арес (става дума за амазонките-сарматки). Освен разказите на старите майстори, ние разполагаме и с изображения на тракийски менади (поклоннички на Дионис) по гръцки вази. Буйните жени са представяни държащи лабрис (двойна брадва), меч и харпе (сърповидно оръжие).

За спортната и военна подготовка на тракийските мъже няма много подробни сведения, но все пак данни се намират. Благодарение на Аполон Родоски знаем за Амик - царят на бебриките. Той бил известен с едрия си ръст, а и с това, че владеел до съвършенство юмручния бой и карал всеки чужденец минаващ през земите му да премери сили с него.

Boxer resting after contest (bronze sculpture, BCE 300–200).  Greek artwork of the Hellenistic era, 3rd-2nd centuries BC (the boulder is modern and replicates the ancient one). From the Thermae of Constantine.Marie-Lan Nguyen (2009)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bb/Thermae_boxer_Massimo_Inv1055.jpg/800px-Thermae_boxer_Massimo_Inv1055.jpg

Бебриките са от групата на витините обитаващи Мала Азия, но тяхната стара родина се намира по долината на река Стрюмон (Струма) както знаем от Херодот –Her.VII.75. Несъмнено още на Балканите витините са познавали юмручния бой (бокса) и са организирали даже състезания. Навремето, вместо боксови ръкавици, за предпазване на ставите на ръцете е използвана обработена волска кожа, която е прикрепяна с ремъци.

Най-ранното изображение на боксьори е това от минойските фрески на Акротири, остров Санторини. Минойците не са гърци, това проличава не само от личните им имена Арей, Диза, Питак, Резос, Тетюс и др., но и от външния вид на хората населили Крит и околните му острови. От няколко фрески става ясно, че младите минойци са бръснели косата си и са оставяли една, две, или три кики. Този обичай е чужд и непознат на гърците, но според Плутарх практиката е типична за абантите (тракийски народ) и мизите. С тавава прическа са oписани старите българи според франкът Лиутпранд (по сведения на Геза Фехер).

Минойски боксьори, Акротири, остров Тера, By Marsyas (2007), CC BY 2.5,https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/NAMA_Akrotiri_2.jpg/320px-NAMA_Akrotiri_2.jpg

https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=472981

Как дедите ни са наричали спортната дисциплина, която ние днес познаваме под името бокс, е трудно да се каже. Твърде малко са сведенията за древната речта на нашите предшественици. Във всеки случай, знаем, че предците ни познати в Античността под колективното название траки, са имали дълга традиция в този вид спорт, като това им е помагало да бъдат добри бойци.

Спортни съревнования е имало след погребение на благороден тракиец, както знаем от разказите на посетилия земите ни Херодот -Her.V.8. За жалост няма точни подробности относно дисциплините изпълнявани в чест на починалия. Бащата на история говори за най-различни видове съревнования, но не ги изрежда поименно. Споменава само, че най-голямата награда (μέγιστα ἄεθλα) се дава на победителя в двубой (μουνομαχίης) -Her.V.8.

Двубоят с меч и копие навярно е било стандартнa дисциплина, включена в погребалния обред, но е имало и надбягвания, както с коне, така и с колесници. Познавайки бойната слава на дедите ни, съвсем логично е да предположим, че се е наблягало предимно на спортовете имащи военно приложение.

Това става ясно и от омировото описание на спортите игри, които Ахил Пелеев урежда в чест на своя племенник Патрокъл. Споменати са следните дисциплини: надбягване с колесници, бокс, борба, надбягване, двубой с въоръжение и мечове, хвърляне на голям железен диск, стрелба с лък, хвърляне на дълго копие.

Благодарение на Ксенофонт, знаем, че одрисите предпочитат конните надбягвания, за да почетат своите паднали в битка сънародници- Xen.III.2.5. Имащите голяма кавалерия пеони и гети навярно също са поставяли на първо място съревнованията на конниците. От работите на Платон научаваме за това, че в Aтина, в чест на богинята Бендида са организирани нощни надбягвания с коне, като ездачите са носили факли.

Каква е била наградата, и дали изобщо е имало материална награда, Платон за жалост не съобщава. Самата богиня Бендида понякога е представяна като ездачка. На гърба на кон е и почитаната от дедите ни Ямба Дула. Това показва колко много е ценено ездаческото изкуство у нас в далечното минало.

Със сигурност е обръщано внимание и на борбата. От Йордан знаем за Максимин Тракиец, който освен с огромния си ръст и неестествена сила се славел и като добър борец. Йордан разказва, че този забележителен мъж успял да победи шестнадесет легионери от армията на Септимий Север и да спечели обещаната от императора награда. 

Максимин Тракиец, мраморна статуя, Капитолийски Музей, Albani Collection,  Jastrow (2006)  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4f/Maximinus_Thrax_Musei_Capitolini_MC473.jpg/450px-Maximinus_Thrax_Musei_Capitolini_MC473.jpg

След няколко дни Максимин се среща отново със Септимий Север и едрият тракиец смайва отново императора с издръжливостта си в бягането. Още по-голяма е изненадата на римлянина когато разбира, че дори и изморен, Максимин е готов отново да се бори. След като тръшва на земята седем от най-опитните и най-отпочиналите легионери, тракиецът печели уважението и възхищението на всички, а Септимий Север го назначава за свой телохранител – Jor.Get.83-86.

Римски борци, двама са представени с кика (Thysdus - El Djem?)http://www.wrestlingsbest.com/gifs/xromanmosaic3.jpg

Славни и опитни в борбата, навярно и в бокса, са били и мизите, които Омир нарича ръкопашни бойци, а живелият по-късно Димитър Хоматиан отъждествява с българите от своето време. Вече бе спомената типичната за мизите особена прическа, за наше щастие има сведения на стари автори, от които става ясна и причината да се стриже част от главата, а в друга част косата да се остави да расте свободни. Описвайки бита на старите мизи Плутарх обяснява причината за носената от тези хора кика. Поради това, че мизите влизат в ръкопашен бой, те бръснат косата в предната част на главата, за да не може противника да ги хване за перчема. Тази особена прическа е наречена също Тезеида, по името на основателя на Атина - пеласгът Тезей- Plut. Thes. 5.1, 5.2, 5.4.

Римски борец с бръсната глава и кика, Термите на Каракала, Ватикански Музей, изобр. А. Делакиеза

Състезания са провеждани не само след смъртта на благороден тракиец - като обред като обред в негова чест, но и по други поводи. В легендата за живота на Пелопс се разказва за това, че когато той поискал ръката на дъщерята на цар Еномай, царят го накарал да се състезават в надбягване с колесници, като тази надпревара не била е без рискове, защото съревноваващите се ползвали и копия. Тук навярно се касае за една особена традиция, която е гарантирала, че младоженецът притежава качества на силен мъж и опитен боец, който ще създаде здраво и способно поколение.

Напълно е възможно тази традиция да не е принадлежала само на благородническата прослойка, но и на останалата част от населението. Докато при гърците е практикувана евгенетиката – слабите новородени дечица са били безжалостно убивани, у нас е било различно. На индивида  е давана възможност да се развие, да преодолее определени физически недостатъци и да се превърне в човек от желязо. Така от една страна е избягвана излишната жестокост, от друга е стимулиран растежа на населението на страната ни.

Спортът действително е заемал важно място в живота на дедите ни. Те реално са и хората, които са организирали първите олимпийски игри. Тук е мястото да се отбележи, че в дълбока древност, цяла Гърция е обитавана от нашите предци, които по онова време са наричани траки и пеласги. За това свидетелстват не само Страбон, Херодот и Тукидид, но и най-древните селищни названия. Дори запалени елинофили като Джон Чадуик бяха принудени да признаят, че имената на Атина, Микена, Тиринт и т.н. нямат смисъл на гръцки.

Същото важи и за името на победител на първите олимпийските игри – Коройб (Кореб).  Преди доста време, лингвистът Пaул Кречмер (цитиран от Откупщиков) отбеляза съвсем уместно, че името Коройб (Кореб) не е гръцко по характер, a фригийско. Немският учен счита и огромните могили в Пелопонес за принадлежащи на дошлите с Пелопс фриги.

C особено, негръцко име е и първата жена победителка в Олимпийските игри, това Куниска. Някои автори смятат, че тя е лакедемонка, други споменавят, че нейния произход е неясен. Дори да не е дошла от Тракия, Куниска пак може да принадлежи на по-старото тракийско/пеласгийско население на Лакония, което гърците заварват и в по-късни времена асимилират. Джон Чадуик изказва предположение, че спартанските периойки са представители на по-старото микенско население. То определено е с тракийски, фригийски произход.

Не само олимпийските герои Коройб и Куниска не спадат към гръцкия етнос. Същото важи и за още жена победителка в дисциплината синорида – надбягване с колесница с два коня. Става дума за дошлата от крайбрежна Македония девойка Белистиха.

Kуниска -Painting of Cynisca by Sophie de Renneville, Published in From Mme. De Renneville, Biographie des femmes illustres de Rome, de la Grèce, et du Bas-Empire (Paris: Chez Parmantier, Libraire, 1825)

https://en.wikipedia.org/wiki/Cynisca#/media/File:Cynisca_by_Sophie_de_Renneville.jpg

Самото название Олимпия мястото където са се провеждали спортните игри не е гръцко, това се знае прекрасно от лингвистите. То е сродно на името на делящата Тесалия и Македония планина Олимп, което пък е дадено от мизите, дошли от Мизийския Олимп.

За тази миграция от времената предшестващи Троянската Война знаем благодарение на Херодот-Her.VII.20. За заселване на фриги в територията, позната доста по-късно като Гърция, разказва Страбон, който обяснява, че Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс -Strab.VII. За този човек Павзаний разказва, че провел от всички хора преди него най-славното състезание в чест на Зевс Олимпийски.

Някои древни термини засягащи спорта също показват, че хората създали ги не са гърци. Установено е, че титлата βραβευς-съдия на състезание по борба, не е гръцка. Жалко е само, че никой не свързва βραβευς с българската дума борба. Разбира се основната причина за това е, че старите българи бяха обявени за дошъл от Азия народ и макар никой да не бе представил доказателства, безпочвеното твърдение бе наложено под давлението на влиятелни хора.

Поради същата причина почти никой не обърна внимание на това, че думата ἆθλον-спортна награда (от която произлизат думите атлет, атлетика) няма смисъл на гръцки. Не бе потърсена изобщо връзка с имената на тракийските царе Атлесбис (Аутлесбис) Аудолеон (Одолеон), които са обясними със стблг. одолѣти-побеждавам. Гръцката дума ἆθλον-спортна награда не е нищо друго освен чуждото предаване на одолѣвание-победа.

Съдиите в олимпийските състезания са наречени агонотети, названието идва от думата агон/ἀγών-състезание, съревнование, борба, битка. Повече от ясно е, че агон/ἀγών е чуждото представяне на древния вариант на българската дума огън. Тя има значения –силно желание (за победа), а като епитет за човек – жив, темпераментен, буен.Тук държа да уточня, че Агнония е име на древен тракийски град, споменат от Стефан Византийски.

Друга интересна старогръцка дума е ἔρις/eрис-съревнование, състезание, спор. Поне за мен, тя е чуждото предаване на нашата дума ярост, която от своя страна има паралел в санскрит: irasyáti-той се гневи, той е яростен.

В старогръцкия език има още един интересен термин засягащ спортното майсторство. Става дума за ἀρετη/арете, тази дума е обяснима със стблг. реть-състезание, ретити сѧ-състезавам се. За да няма възражения, че българските думи са заемки от гръцкия, ще спомена това, че нашите реть, ретити сѧ-състезавам се, отговарят и на санскр. artháyati-той се стреми, той желае. Подбно на ἀγών, ἆθλον, βραβευς, негръцкия характер на ἀρετη е пренебрегнат.

Както виждаме, ако разгледаме подробно информацията от старите исторически извори, а и тази, която представя ономастиката, веднага става ясно, че не гърците, а нашите деди са основателите на Олимпийските игри. Нека не забравяме едно важно нещо – като цяло народите не променят характера си. Промени могат да навлезат в бита, религията и т.н., но характера на народа се запазва.

Ние винаги сме били деца на земята – трудолюбиви и активни, а и хора с железни тела, дедите ни са го доказвали многократно в различни войни. Гърците от друга страна са били деца на хитростта, царе на интригата, а и добри търговци, каквито все още са, нищо не се е променило.

Ако в миналото казионните учени не бяха попречили на популяризацията на работите на Ганчо Ценов и Георги Сотиров, доказващи, че ние българите сме потомци на най-старото цивилизовано население на Балканите, а и, че цяла Гърция е била населена с траки и пеласги, че реално дедите ни са героите от митовете, които гърците по-късно записват, то днес никой не би се очудил на твърдението, че далечните ни предци са създателите на Олимпийските игри.

Използвана литература:

1.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988;

2.Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

3.Г.Фехер, Ролята и Културата на Прабългарите, Значениетона прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, Библиотека Елбеген, Издателска Къща Огледало, София, 1997;

4. В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;

5.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005;

6.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;

7.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

8.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

10.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

11.J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;

Интернет извори (посл. вид. 14-06-2018):

Павзаний, Описание на Елада, Книга пета, превод Валерий Любенов Русинов https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek5/

Jordanes, The Origin and the Deeds of the Goths, transl. Ch.C.Mierow http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

Parallel Lives by Plutarch, published in Vol.I of Loeb Classical Library, 1914, Life of Theseus http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

Римска борба 

http://www.wrestlingsbest.com/gifs/wrespictart01.html