“ТУРЦИТЕ”, КОИТО МЕ НАКАРАХА ДА СЕ ГОРДЕЯ С ТОВА, ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН

 

Преди доста време един мой добър приятел спомена нещо, което ме озадачи безкрайно. По време на разговор засягащ населението на Родопите, този човек каза, че българските мюсюлмани са облагородили исляма. Приятелят ми – краевед и художник обясни защо мисли така, спомена за неподправената доброта, трудолюбие, честност и благост у българските мюсюлмани. Човекът знаеше какво говори защото бе скитал дълго време из южните региони на страната ни и бе опознал добре хората, които бе срещнал по пътя си. След няколко години имах възможността да се срещна със сънародници, които изповядваха не моята вяра, а исляма и се уверих, че думите на моя приятел са верни.

Съдбата ме завъртя така, че прекарах няколко месеца в Турция. Никога няма да забравя радостта в очите на сънародниците живеещи в Одрин, Шаркьой, Бабаески и др. селища в европейската част на южната ни съседка. Въпреки, че изповядваха исляма, тези хора не бяха забравили корените си – нещо, с което много от политиците ни изобщо не могат да се похвалят. Освен родовата си памет, живеещите в Турция сънародници бяха запазили и старите си добродетели, а и топлота към хората, с които делят едно потекло.

 

Веднъж се случи така, че влязох в малко, но добре подредено магазинче за хранителни стоки. Понакупих различни неща, платих и си тръгнах. След минута-две чух някой да вика след мен на български: - Господине, господине, чайкате! Обърнах се и видях един възрастен човек, който бързаше към мен. Настигайки ме той каза: - Дал сте повече отколкото трябва... Сумата бе смешно малка, но човекът се чувстваше задължен да я върне и го направи. Удивих се на тази изумителна честност и го попитах откъде знае български. Той се усмихна и отговори: - Това ми е родният език.

 

Драго ми стана не само поради това, че съм срещнал светъл човек, но и сънародник запазил своя език макар да живее в другаа държава. След няколко дни срещнах друг сънародник, отново дядо с бели коси и отново с очи, от които бликаше благост. Понеже разговарях на български със свой колега, старецът разбра веднага откъде сме. Усмихнат той ни поздрави с думите: - Добър ден момчета! Ние разбира се отговорихме с добър ден, но той закима с глава и каза: Не, не, като ти кажат добър ден – отвръща се: дал Бог Добро! Мен така са ме учили да казвам като бях малък.

 

В последвалите дни и месеци станах свидетел на гостоприемството, добротата и почтеността на много български мюсюлмани от Одрин, Текирдаг, Бабаески, Узункюпрю и Шаркьой. Наложи се да отида на частен зъболекарски кабинет, но не платих нищо за услугата...защото бях българин, а и от Филибето – родния град на бащата на зъболекаря. Престоят ми в Турция бе обогатен с много хубави преживявания, много срещи със сънародници, на които съдбата бе отсъдила да станат турци. Аз не бях нито политик, нито богат човек, че да могат тези хора да се надяват да получат нещо от мен. Не, те бяха добри и любезни защото все още чувстваха връзката си с България. Думите им бяха искрени, поведението човешко.

 

След няколко години по стечение на обстоятелствата бях вече в Германия. Както всеки сънародник в чужбина, аз търсех български продукти: сирене, домати, боб. Такива се предлагаха в турските магазинчета. Веднъж в едно такова магазинче в Мюнхен срещнах сънародник, който ме разпозна по това, че съм българин по книгата, която носех със себе си – “Избрани стихотворения на Иван Вазов”. Човекът се усмихна и каза: – Драго ми е да видя сънародник тук. С какво да Ви помогна, какво търсите?

Казах му, че искам да купя сирене и всичко друго, което е от България. Човекът се върна след няколко минути с кошница пълна с каквото ми душа желаеше. Попитах го как му допада живота в Германия? Бай Орхан, така се представи той, въздъхна и каза:- Ако в Разград имаше работа, нямаше да съм тука. Всеки ден искам да се прибера, но дъщерята ще учи и трябват пари.

 

На излизане от магазина, бай Орхан рече: -Дайте ми за някой ден тая книга, аз като я копирам, ще Ви я върна. Останах учуден относно интереса към Вазовите творби, но оставих книгата в магазина и чак след седмица отидох да си я взема. Бай Орхан ме посрещна доволен, върна ми книгата, която даже бе подвързал с хартия, за да не се цапа. Подтикнат от любопитство попитах: - Вие сте мюсюлманин, защо Ви интересуват стиховете на Вазов? Човекът повдигна вежди и рече: – Аз като съм мюсюлманин, не съм ли българин?  

 

Всеки пък когато минавах през Мюнхен спирах до магазинчето, в което работеше бай Орхан. Не толкова за сиренето и българските домати, които тогава все още се произвождаха, а и изнасяха, а най-вече заради сънародника опазил българщината в сърцето си. Той рецитираше “Аз съм Българче” перфектно и с такова вдъхновение, че заразяваше и мен. Времето прекарано с този човек се превърна в прекрасен спомен.

 

След време срещнах други сънародници мюсюлмани в Западна Европа, този път в Холандия. Мъж и жена от cмолянско село работеха в магазинче за хранителни стоки, а по случайност тяхна колежка бе една моя съседка. Тя ми разказа за магазинчето и за хубавата стока, която се предлагаше там. Разбира се станах редовен клиент, а и редовен събеседник на родопчаните. Срещите ни бяха приятелски, бях посрещан и изпращан с усмивка.  След няколко месеца обаче забелязах, че и мъжът и жената бяха със загрижени лица. Попитах ги дали имат проблеми със заплащане, застраховки, разрешителни за работа и т.н. и предложих помощта си. Мъжът въздъхна и рече: - Не е за парите, чорбаджията плаща добре и редовно, но е загубен човек и ще се махаме с жена ми.

 

Заинтригуван в какво се изразява загубеността на собственика на магазина, аз запитах родопчанина не може ли да се направи нещо. Човекът започна да разказва: - А бе, онази седмица чорбаджията ме пита дали бия жена си. Аз си мисля, че е майтап и му казах, че всяка вечер я спуквам от бой и той остана доволен...Хубаво, ама след ден-два той пак пита дали бия жена си, защото неговата жена и дъщеря не били виждали да го правя. Аз още си мисля, че е майтап и му казвам, че налагам жената тайно, да не вижда никой. И какво мислиш – оня ми вика да съм я биел пред неговата жена и дъщеря, да хващали страх...и тогава разбрах, че няма майтап, ами онзи пещерняк наистина иска да ударя жена си. Аз съм над двадесет години с нея, лоша дума не съм ѝ казал, камо ли да я бия. И двойно да ми плаща, при тоя няма да остана.

 

Тогава не само си спомних думите на своя стар приятел, който каза, че българските мюсюлмани са облагородили исляма, но и разбрах напълно какво е имал предвид. Не бе само трудолюбието, не бе само честността, а истинското, неподправеното, естественото благородство закодирано в гените на народа ни. Тези, които аз и милиони други наричахме турци, се оказаха най-ревностните носители на типичните за народа ни качества. Религията не ги бе променила, не ги бе откъснала от корените им – напротив, те бяха облагородили вярата си с поведение на Човеци.

 

Тъжно ми е за това, че нито през последните 30 години, нито през годините преди тях, никой политик не направи действия, които да доведат до пълна консолидация на българските мюсюлмани с останалото българско население. Печално е, че само шепа хора като Мерския Маркерморт и Евгений Теодоров споменаха за това, че българските мюсюлмани са запазили говорите си, шевиците си, обичаите си в такава чистота, която никъде другъде не може да се срещне (М.Макдерморт), че в началото на ХХ век Гергьовсен – отражението на култа към Тракийския Конник се празнува в Смолянско наравно с Байряма, а при мюсюлманите от Гоцеделчевско и повече от Байряма (E.Теодоров).

 

Вярно е, че историята ни рядко се срещат моменти на покой и благоденствие, вярно е, че чужди сили постоянно са бутали народа ни в различни войни и конфликтни, но въпреки това, политиците би трябвало да осъзнаят важността на запазването на българското самосъзнание на нашите мюсюлмани. Изказването, които Мидхат Паша прави относно характера на населението на България през 1878 г. е трябвало да се популяризират и до такава степен, че да проникнат в съзнанието на всеки гражданин на държавата ни:

 

“Преди всичко трябва да спомена, че сред българите живеят около един милион мюсюлмани. В това число не слагам нито татарите, нито черкезите. Мюслманите, за които говоря не са дошли от Азия както се смята днес. Напротив, тези хора са потомци на българите повърнати в исляма по време на османското завоевание на страната и последвалите години. Тези мюсюлмани са чеда на същата страна, те са от същата раса и произход както останалото българско население. Те не говорят друг език освен българския.” (Ислямът на Балканите, Х.Т. Норис).

 

Разбира се след времето на Мидхад Паша нещата се променят, започва се турцизация на българските мюсюлмани: бавна, рафинирана, упорита. Понеже нашите политици не сториха нищо да се спре този организиран от чужди сили процес, а инициативата за запазването на самосъзнанието на тези наши братя и сестри бе подета само от шепа смели и благородни хора, в ново време много от нашите мюсюлмани не считат себе си за българи, турският език заема мястото на българския.

 

Ето това направи възможни печалните събития от 80-те и 90-те години на ХХ век. Лъжите наложени от чужденци направиха възможа появата на партията ДПС, чиято идеология е не просто фалшива, но и антикоституционна. За последствията от управлението на тази партия до ден днешен не е нужно да говоря – те са ужасяващи. Пак ще набегна обаче – не българските мюсюлмани са виновни, те са жертва на недалновидна политика и умело режисирани от чужди сили манипулации.

 

Много от познатите ми смятат, че нещата са до такава степен объркани, че не може да се направи нищо, че вече е преминат момента, в който може да се направи поврат. Аз обаче не споделям това виждане. Не храня илюции, че политиците, чието съществуване зависи от продължаването на живота на лъжите ще се разкаят и ще пуснат кокала. Не, те ще бранят властта си дори с цената на реки от кръв. Ние обаче – обикновените хора можем да направим така, че темелите, на които политиците стоят да се разклатят не с революции и метежи, а с подаване на ръка на българските мюсюлмани. Борбата не бива да се води с насилие, а с популяризиране на истината. Тя е, че един народ не бива да се дели на две заради религия. На българските мюсюлмани трябва да се обяснява, че не са потомци на появилите се в полето на историята едва през VI в. средноазиатски тюрки, а са чеда на хора, които са ковали историята на Европа повече от 6000 години по-рано. На българските мюсюмани трябва да се обяснява, че нямат нищо общо с тези нашественици, които в миналото окървавиха Европа от Босфора до Виена, а са наследници на народа, от чиито среди произлязоха лекуващите човешките души Залмоксис и Орфей.

 

Казана кротко и убедително истината ще намери своя път към сърцата на българските мюсюлмани. Кръвта вода не става. Лъжите на безсъвестните индивиди ще бъдат отмити, а народът ни обединен. Вярвам в това, а когато вяра и дела са в синхрон, добрият резултат не закъснява.

СЕНЗАЦИОННА НОВИНА, БЕЗ МНОГО КОМЕНТАРИ

Неотдавна се случи нещо уникално, а и от голяма важност за нашата история. В Източните Родопи бе намерена голяма каменна лъвска глава. Според специалистите, находката е част от монументална статуя, която е от времето на Троянската Война, т.е на повече от 3200 години*. 

В интервю с вестникарите, учените (Н.Овчаров) поясняват, че лъва е свещено животно при траките, което е свързано с царската власт. Овчаров смята също, че трябва да се търси “връзка с тракийския култ за плодородие. В началото на годината царят се изкачвал на върха на пещерата и извършвал жертвоприношение на голямо животно...”

Снимка: "Стандарт" 
http://plovdivweek.com/sumatoha/kultura/otkriha-kamenna-lavska-glava-v-rodopite_13092012

Дали това е правилното тълкуване, аз не смея да спекулирам. Факт е обаче, че в дълбока древност по нашите земи е имало лъвове. За това знаем от разказите на Херодот. Бащата на историята споделя, че по време на персийския поход в Тракия, керванът на цар Дарий бил нападнат от лъвове край река Нестос (Места ). Хищниците разкъсали само камилите, докато хората и воловете теглещи колите останали невредими (История, VІІ-125).

Не може да се отрече, че лъвът е животно свързано с върховната власт. Царят на животните присъства в тракийската торевтика. С фигура на лъв са украсявани и древни гробници в нашите земи (Г. Китов). Върховния тракийски бог изобразяван като конник, като в сцената често присъства и лъв.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2c/NHMB-Zhaba-mogila-Strelcha-relief-of-lion-polychrome-decoration-5-4-centuryBC.jpg

               Оброчна плочка на Хероса от Златна Панега
http://symbolscoinsmonuments.com/images/Pictures/obrazovatelni_resursi/02_bronzovo_monetosechene/21c%20zlatna%20panega.jpg

Тези неща са интересни, но за най-важното никой не е обелил нито дума. Изказват се предположения за култа към силното животно, описват се дори стари ритуали, но не се уточнява, че тази голяма лъвска глава, която е част от масивна статуя е доказателство за това, че траките имат монументално изкуство. 

Не само, че дедите ни са можели да ваят големи статуи, но те са били способни на това поне от  времето на Късната Бронзова Епоха! По това време гърци, германи, келти, балтийци, ибери, а и римляни живеят в колиби, а нашите деди са способни да издигнат уникални паметници.

Дори и по време на римското владичество, траките са способни да изваят не просто красиви, но монументални статуи като тази на Хероса от с. Брестник, Пловдивско. Височината на забележителния артефакт е 1.60 м. Лошото е, че този важен факт не е популяризиран.

               Статуя на Хероса, с. Брестник, обл. Пловдивска
                   http://www.kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg

Масивната лъвска глава и паметника на Тракийския Конник от Брестник не са едиствените доказателства за способноста на дедите ни да правят монументални статуи. Цитирайки Д.Денев, Александър Мошев съобщава за голям скален релеф - изображение на Хероса от долината на Русенски Лом. За жалост, този паметник е унищожен още през 1940 г. 

Мошев съобщава и за нещо друго, което е неизвестно на българските читатели. Става дума за откритието на археолога Атанас Милчев по време на разкопките в Плиска. Край Южната порта, този наш учен намира статуя на Тракйския Конник и то масивна статуя, божеството е представено в почти естествен ръст. Фрагменти от друг подобен артефакт са намерени и край Източната порта на старата ни столица (BOLGAR Тайните на нашия произход с.24-25).

Нека не забравяме, че един от аргументите за късната датировка на Мадарския Конник, бе твърдението, че траките нямат монументално изкуство. Какво се оказва сега обаче? 

Дедите ни са били способни да направят огромни статуи около половин хилядолетие преди основаването на Рим, владели са изкуството на монументалната скулптура и по време на Античноста, т.е. най-важният аргумент против тракийския произход на Мадарския Конник е разбит на пух и прах.

Странното обаче е това, че нито един историк, археолог, или изкуствовед не обърна вниманието на обществото върху този важен за историята ни факт. 

Не се каза и нищо за връзката на масивната тракийска статуя на лъв с тези от Фригия. Дори и в Мала Азия дедите ни запазват своя култ към царя на животните. Монумента Арслан Кая (Лъвската скала) е доказателство за това. 

http://phrygians.org/pictures/ArslanKaya/source/004-facade-arslan_kay_e07c.htm 

                        Фригийски монумент с лъвове
                                    http://www.varchive.org/dag/lionga2.jpg

Колко години (или века) трябва да чакаме учените да представят важната информация? Изследователите са оправдани за своето мълчание по времето на тоталитаризма. Какво ги спира днес обаче?  

Какво пречи да се признае, че щом е установено, че траките са имали монументално изкуство, то няма пречка да се приеме тракийския произход на Мадарския Конник? Този уникален паметник е изсечен в скали с няколко тракийски светилища. Самата му иконография е тракийска. Какво да се чака още, конника да проговори ли?

Времето си тече, страната ни обеднява, а това е пагубно за всички нас. От културен туризъм могат да се печелят милиарди, но сякаш някой активно пречи културното богатство на страната ни да стане известно на Европа и света. 

Ефектът от това деяние въздейства не само върху икономиката ни, но и върху младото поколение, което вместо да расте с високо самочувствие и да показва държание на горди и силни хора бива заливано с чалга и простотия.

Явно няма да дочакаме “умните” да се наумуват. Всеки от нас обаче може да разпространява истината за миналото ни и да стане посланик на България. Всеки от нас може да предпази децата си от чалгата и ниската култура.

Времето, което бъде вложено във възпитанието и общуването с децата ни не е загубено. Напротив, то е най-голямата инвестиция. Да видиш, че тези, които ще останат  след теб са станали горди, умни и силни хора дава най-голямото удовлетворение от живота.

Вместо да чакаме неволята да ни помогне, ще е по-добре да се учим отново как да се самоуправляваме, как да бъдем заедно и да защитаваме ревностно интересите си. За слабите хора няма бъдеще, древните римляни са го знаели и поради това са казали, че съдбата помага на силния и преследва слабия.

Или по нашенски – Помогни си сам, да ти помогне и Господ!

*  

В Родопите откриха уникална лъвска глава от Троянската война

(C) Plovdiv24.bg | Източник: http://news.plovdiv24.bg/379978.html#ixzz26p7ifBiO

Уникална каменна скулптура на лъвска глава от времето на Троянската война еоткрита в Източните Родопи. За находката съобщи археологът проф.Николай Овчаров.На нея се натъкнали орнитолози, които били на експедиция в района на селоДъждовница под ръководството на германеца доктор Якоб Фаар. Той я е предал наместния музей и е оставил бележка на българските археолози къде и какво е открито.

Проф.Овчаров свързва откритието с къснобронзовата и ранножелязната епоха. Тя е естествен скален къс от ронлива скала, допълнително обработен от човешка ръка.

"В нашите търсения тръгнахме от Омировата "Илиада", където лъвът е бил сакрално животно, свързано с царската власт", посочи професорът.

В близост до находката се намира пещерата "Утробата". Според Овчаров това има връзка с тракийския култ за плодородие. В началото на годината царят се изкачвал на върха на пещерата и извършвал жертвоприношение на голямо животно.

Екип от археолози ще обходи мястото, където е открита скулптурата. Главата ще бъде изложена в Регионалния исторически музей в Кърджали.

(C) Plovdiv24.bg | Източник: http://news.plovdiv24.bg/379978.html#ixzz26p7b2uRB

Крилат слънчев диск http://godsun.thracica.com/article/krilat-slanchev-disk

Оброчна плочка от Златна Панега - 

БРОНЗОВО ГРАДСКО МОНЕТОСЕЧЕНЕ В ТРАКИЯ И МИЗИЯ І-ІІІ В.

- http://symbolscoinsmonuments.com/index.php/bg/obrazovatelni-resursi/44-bronzovoto-monetosechene-v-trakia-mizia

ПРОИЗХОДЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ГАЙДА

Родопите знаят много магии, една от тях е гайдата. Който е бил по съборите и надсвирванията никога няма да забрави преживянато. Звученето на особения музикален инструмент е уникално. То докосва душата и пробужда у човека чувства и спомени за отдавна отминали събития...Разбира се гайдата не е известна само в Южна България, има я по цялата ни територия. Нейни майстори се срещат в Добруджа, Пиринско и други места.

                        http://www.smolyannews.com/static/images/news/source/84186230_540891601__.jpg

Дълго време съм се чудил кога се е появила гайдата по земите ни. Първоначално си мислех, че е дедите ни са я взели от келтите, които се установяват в Южна Тракия между III и II век преди Христа. Все пак трудно можем да си представим Шотландия без карираните дрехи, уискито и гайдите...След време обаче разбрах, че особеният музикален инструмент не е създаден в Британия. Ирландски и шотландски приятели ми казаха, че гайдата е донесена от римски легионери в земите им.

                           http://www.highlandsafaris.net/assets/images/tc-hgahs/bagpipe-playing.jpg

По-нататъшни проучвания показаха, че във Британия са били стационирани доста хора от нашите земи. Траки, даки и сармати са подсилвали римските легиони векове наред. Намерени са даже тракийски надгробни камъни, посвещения на тракийски войници и т.н. Легендарният замък Камелот от преданието за крал Артур е фактически тракйска казарма в Камулодунум. Там е намерен надпис споменаващ роденият в Сердика (София) Лонгин Сдапезе.

Това са интересни подробности, но те не доказват, че траки са въвели гайдата в земите на келтите. Все пак римляните стационират и други народи в Британия.

Като пример могат да се посочат испанците. В Кондеркум са били квартирувани войници от Астурия, Испания...а гайдата е добре познат инструмент в тази страна.

На испански гайда е гайта – дума почти идентична с нашата. Познати са гайта галега, гайта астуриана, гайта навара, гайта трансмонтана и др. Дори при португалците названието е същото. Срещат се имената гайта, гайта мирандеса, гайта де фолес... Прилика в названието показва и уелската дума pipgod-гайда.

След разговори с различни лингвисти разбрах, че гайта и пипгод нямат обяснение в испанския, португалския и уелския език...т.е. този, който е въвел музикалният инструмент в тези държави е дал и името му на местното население. За жалост не успях да намеря информация в кога точно гайдата е станала популярна в земите на Уелс, Испания и Португалия. Повечето хора, до които се допитах смятаха, че това е станало през Средновековието.

Узнавайки това любопитството ми започна да нараства. Реших да проверя как стои въпроса в България. Тук обаче мненията бяха твърде различни. Едни смятаха, че гайдата идва от Индия, други вярваха, че персите са я въвели в Европа, а имаше и такива, които твърдяха, че арабите, или турците  са нейните изобретатели. Действително гайда на турски е гайда-gayda, но смисъл на турски няма. Освен това този особен музикален инструмент не притежава такава популярност при турци и араби както у нас. Иранци, пащуни и индийци познават гайдата, но там тя не се среща в цялата територия (както у нас), а само в изолирани региони.

В Индия  гайдата е наречена машак, мешек. Същите думи се ползват в Северен Афганистан и Пакистан. Значението на машак, мешек е мешка, мях. Думата мешка обаче не е само индийска, сродни на нея се срещат в литовски, латвийски, старопрусийски, руски, украински, полски, чешки, немски...

Тези данни не ни позволяват да разберем дали индийците са разпространили гайдата в Азия, а после чрез посредници тя да е популяризирана и в Европа.

Нужно е да погледнем назад във времето и да видим къде са засвидетелствани най-древните гайди.

В работата си “The Hittites” с. 202,  O.R. Gourney споменава за изображения на гайди по каменните фризове от Кара Тепе. Поне до този момент това са най-древните изображения на особеният музикален инструмент. За жалост до нас не е достигнала хетската дума за гайда, или мях, мешка, музика.

http://www.hittitemonuments.com/alacahoyuk/alaca11.jpg

Знаем обаче нещо друго, а именно това, че съюзници на хетите са тракийските племена дардани и мизите наречени по-късно българи. Кара Тепе се намира на територията на фригите, които асирийците назовават мушки (мизи). В Стария Завет, наред с хетите (хетейци) се споменават и фриги (ферезейци) – Битие, 15-20, Изход-3-17, Исус Навиев-12-8...

Траките са известни като народ, който има много музикални инструменти. Най-известни са лирата, китарата, кавала. Друг типичен тракийски инструмент е така наречения от гърците салпингс омобоя, за който се смята, че е подобен на днешната гайда (В.Лозанова, Енциклопедия Древна Тракия и Траките, Музикални инструменти).

След като имаме сведения, че траките познават гайдата през първото хилядолетие преди Христа, ние получаваме индикация, че предците ни са тези, които са разпространили този музикален инструмент. За тракийско културно влияние сред индийците споменава Луций Ариан. Той твърди, че Дионис е създателят на цивилизацията в Индия.

Тракийското присъствие в Британия е засвидетелствано от редица надписи. Освен надгробният камък на роденият в Сердика Лонгин Сдапезе, са запазени и посвещения  и др. паметници в Colchester, Caerleon,  Cirencester, Birdoswald, Gloucester, Moresby, Wroxeter.

Траки е имало и в Испания. В древността се е вярвало, че името на Пиринеите идва от Пирена – дъщеря на цар Бебрик. В Античността е познат и тракийски цар Пириней – (Lempriere’s Classical Dictionary, 1994,  p. 576-577).  Преди 2000 години Страбон съобщава за испанският град Зелис, чието име е сродно на мизийския Зелея. И двете названия могат да се обяснят със стблг. зелие –зеленина. Страбон съобщава и за планиската област Карпетания и племето карпетани. В Тракия пък има планина Карпати, чието име е обяснимо с блг. карпа-скала, а и племе корпили. Друг паралел между Тракия и Испания са реките Ибър и Иберус, а също Абдера в Испания и Абдера в Тракия.

За тракийското присъствие в Мала Азия не е нужно да се говори много. Там са живели тракийските племена фриги, витини, меони, мейони, бебрики, халиби, бюснеи, а и мизите наречени в по-късни времена с името българи...

Траките са повлияли и арабите. Херодот разказва за арабският култ към тракийският бог Дионис – История, 3.8. Един друг автор – Плутарх съобщава, че арабите бръснат косата си и оставят кика ...както правят абантите, а и мизите (наречени по-късно българи).

Нека разгледаме данните, с които разполагаме:

1. Знаем, че траките са познавали гайдата още в Античността;

2. Най-древното изображение на гайда е от регион обитаван от траки;

3. Траките са известни като народ имащ много музикални инструменти, траките са и тези, които дават музика на гърците;

4. В земите, в които гайдата се среща имало тракийско присъствие; 

Какво е значението на гайда обаче, среща ли се то в тракийския език? Не можем да очакваме, че една дума от първото хиляделетие преди Христа ще се запази напълно непроменена до наше време. Смятам, че думата гайда и сродна на гъдулка, гусла и се обяснява със стблг. ст.ч.сл.гонсти, годенти, годьно, гудение, гудба, гудец –свиря, правя музика, весело, свирене, музика, музикант. Тези думи обясняват и тракийското племенно име гети.

Гети разбира се не означава гайдари, свирачи, а по-скоро възпети, прославени с песен. Не случайно Херодот нарича гетите най-храбрият тракийски народ. Те не прекланят глава пред никого. Репутацията им на непобедими бойци е била толкова голяма, че в древността на богът на войната Марс е даден гетски произход ( Iordanes, De Origine Actibusque Getarum, V-40).

Същите тези гети в съюз с роднините си мизите наречени още българи, прогонват римските колонисти от Тракия и освобождават своите подтиснати братя през 681 година...Без смелостта на гетите, днес нас нямаше да ни има, щяхме да сме гърко, или латиноговорящо население без спомен за славното си минало…

Когато слушате мелодията на гайдата помнете, че тя е създадена от народ, който не е търпял подтисничество и тирания, народ, за който свободата е била равностойна на живот. За да имаме право да се наречем наследници на храбрите траки, ние трябва да заслужим това с поведението си. Те оцеляха защото съумяха да постигнат обединение, а и защото следваха целите си неотклонно. Съдбата помага само на смелите...

 Използвана литература:

1. F. M. Collinson The Bagpipe: The History of a Musical Instrument

2. S. Dando-Collins, Legions of Rome: The definitive history of every Roman legion

3. В.Лозанова, Музика и музикални инструменти, Енциклопедия Древна Тракия и Траките

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=409&Itemid=106

http://www.bbc.co.uk/ahistoryoftheworld/objects/fBZMlxMASUGgyMVgp8_zfw

http://www.roman-britain.org/places/condercum.htm

http://www.gaitadefoles.net/gaitadefoles/english/gaitapt_en.htm

http://www.bagpipeworld.co.uk/country/spain_port.html

http://www.bagpipeworld.co.uk/bagpipe/about.html

http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb15.html

http://bagpipe-bg.com/bpinfo/infobpp.htm

http://vasmer.narod.ru/p405.htm

http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/hitol-0-X.html

http://news.bbc.co.uk/local/gloucestershire/hi/people_and_places/history/newsid_9020000/9020167.stm

http://www.roman-britain.org/military/alacla.htm

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0239%3Abook%3D3

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html