МАДАРА – ИМЕ НА БЪЛГАРСКИ ГРАД И ПЛАНИНА НА ОСТРОВ КРИТ

Преди около две хиляди години географът Страбон е впечатлен названията на места в Троада, имащи успоредици в земите на Тракия. Старият автор споделя, че съществуват траки скаи, река Скай, а Троя притежава Скайски порти. Известни са траки назовани ксанти, а в Троада тече река Ксант. Като общи за траки и трояни летописецът посочва също имената на река и град Арисба, цар Резос и течащата в Троада река Резос.

“There are many names common to the Thracians and the Trojans; for example, there are Thracians called Scaeans, and a river Scaeus, and a Scaean Wall, and at Troy the Scaean Gates. And there are Thracian Xanthians, and in Troy-land a river Xanthus. And in Troy-land there is a river Arisbus which empties into the Hebrus, as also a city Arisbê. And there was a river Rhesus in Troy-land; and there was a Rhesus who was the king of the Thracians.” – Strab.XIII.1.21

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/13A1*.html

Реално приликите са повече, могат да бъдат добавени виждащата се от Троя планина Ида и тракийския град Идака. Пергам е название на цитаделата на цар Приам, a град с името Пергам се среща и при бистоните. Илион е алтернативното название на Троя, но недалеч от Визия, Южна Тракия е локализирано друго селище Илион. Зелия е локализирана от Омир в лоното на планината Ида, oт друга страна Зеликинтос е тракийско лично име. Гаргарум е в Троада, а Гарескос принадлежи на пеоните.

Изброените успоредици не са никак случайни, те свидетелстват за факта, че още в дълбока древност Троада е била населена със стари балканци. Това разбира се важи и за други региони, като например обгърнатият в мистерии остров Крит, на чиято територия са Сетоя, Пергам, Ида, Даво, Kaпа, Гортиния. Тракийските им паралели са: Сетидава, Пергам, Идака, Дава, Капистурия, Гордион.

Останки от царския дворец в Кносос, Крит, изобр. Bernard Gagnon   https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Knossos_-_North_Portico_02.jpg/800px-Knossos_-_North_Portico_02.jpg

Трябва да се добави и това, че най-ранно документираните  лични имена от остров Крит, принадлежат на траки. Става дума за присъстващите в минойските епиграфски паметници имена Арей, Диза, Питак, Тетюс, Резос. Те са гравирани върху златни предмети и глинени плочици преди около 3750 години.

Понеже както отбеляза Бедрих Хрозни, тракийската миграция на остров Крит може да се проследи и с разпространението на особен вид керамика, която в Кносос, Камария и др. места се доразвива и придобива изящни форми, то със сигурност може да се говори за участие, а дори основаване на Минойската Критска цивилизация от нашите деди.

Те не са изчезвали никога, дори след края на минойската цивилизация, старите балканци продължават да оставят следи. В по-късните микенски документи намираме едно много интересно име – Мадар(ос). Става дума за плочица с регистрация KN Db 1368  (по Дж.Чаудик). До името Мадар(ос) намираме топонима Даво, който отговаря на тракийския Дава (срещащ се в Даки-дава, Пиробори-дава, Сети-дава и др.).

Документът с регистрация KN Db 1368  (по Дж.Чаудик) е кратък и не позволява въз основа на споменаването на името Мадар(ос) да се правят крайни заключения. За наше щастие, дори в ново време на остров Крит и по-точно в областта Витинa има планина с название Мадара. Другото име на Мадара е Левка Ора – Бяла планина, Светла планина.

                     Мадара – Лефка ори, изобр. Jlundqvi - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/03/Lefka_Ori.jpg/1920px-Lefka_Ori.jpg

Тук вече става интересно за нас понеже получаваме важна информация за значението на критската Мадара, а то е бяла, светла. Названието на критската планина е не само идетнично на това на българското селище Мадара, но и се явява вариант на името на фригийския град Модра, чиято територия обаче първоначално е обитавана от траките витини: “…Modra in Phrygia on the Hellespont. This is the same country as Phrygia Epictetus, and it was formerly occupied by the Bithynians.”- Strab.XII.3.7

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

По думите на Страбон, най-рано град Модра е принадлежал на витините, а на остров Крит, точно в областта Витинa, срещаме планина с име Мадара. Какъв е шансът това да е случайност, като имаме предвид, че във въпросната критска област Витинa, срещаме топоними като Каменица и Магуляна (Могиляна)? Не можем да пренебрегнем и факта, че Витиня е име на проход в България.

Поне за мен няма никакво съмнение, че името на критската планина Мадара е оставено от хора говорещи български език. Какво е значението обаче? Георги Баласчев смята, че името на нашето село Мадара е тракийско, но прави опит за връзка и с гр. Мαδαρός – гладък, плешив. Звуковата прилика не може да се оспори, но самата дума μαδαρός не притежава смисъл на гръцки. Същото може да се каже и за гр. μαδρυα-синя слива, за нея може да се даде обяснение със стблг. модръ-син, светъл.

За модър-син, светъл, ясен, ведър, а и за модрея се предлага древна форма *madrъ – БЕР, 202-203. Тази форма madrъ обяснява както името на критската Мадара, така и името на българското селище Мадара. По време на Античността, край нашата Мадара е имало голям и важен религиозен център, там е почитан Тракийския Конник, който е увековечен на скалите край селището, намерени са много оброчни плочки с негови изображения. В Мадара са почитани също богинята Бендида и нимфите.

Като имаме предвид тези факти, е напълно логично да се приеме, че значението на името на българското селище Мадара е светла, свещена, свещено място. За критското название Мадара знаем, че е носило название и Левка ори – Бяла планина, Светла планина, т.е. смисълът е същият. Няма и как да не е след като името е дадено от хора от един и същ произход.

Фригийското/витинското селище Модра притежава идентично значение-светла, свещена. Явно то е основано от хора, в чийто диалект, в някои случаи звукът А е представян като О. Като пример могат да се посочат вариациите на имената Скарис-Скорис, Залтас-Золтес, Сален-Солен и т.н.

Самата област край Модра е носила името Модрене, като начинът на образуване на това местно название е типично български. По същият начин са образувани Подуене, Дъбене, Белене, Поибрене.

Има още няколко интересни подробности, които трябва да бъдат споменати. Освен на остров Крит, планина с име Мадара/Мάδαρα ce cрещат в Аркадия, Кинурия и Мала Азия. За това, цитирайки Димитър Дечев  съобщава езиковедът Борис Симеонов, но не обръща внимание на факта, че се касае за традиционни стари земи на траките.

Страбон е пределно ясен изказвайки твърдението, че в древността цяла Гърция е обитавана от варвари, че Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс, Атика е била тракийска, а в Давлида, Фокида е властвал цар Терей. За гърците/данайците се казва, че идват от Африка, Египет:

“…in the ancient  times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him; and Danaüs from Egypt; whereas the Dryopes, the Caucones, the Pelasgi, the Leleges, and other such peoples, apportioned among themselves the parts that are inside the isthmus — and also the parts outside, for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus.” – Strab.VII.7.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Мала Азия, там където също има планина Мадара/Мάδαρα, е дом на старобалканските народи дардани, фриги, витини, меони, мейони, мариандини, халиби, мосинойки, тевкри, а разбира се и мизите, които в по-късни времена са наречени българи от Димитри Хоматиан.

Тези данни показват красноречиво, че произходът на името Мадара трябва да се търси в древността на Балканите, а не в Средна Азия. Архитектурните паметници от Мадара могат да се свържат на балканската Античност, но не и с паметниците от Афганистан и Иран. Религиозните култове в Мадара също показват връзка с религията на траките, като в същото време там няма дори бегли следи от култ към иранско, или тюркско божество и въпреки всичко някои хорица полагат неистови усилия да създадат тюрска, или иранска следа.

Крепостта Мадара – изобр. Vislupus - Собствена творба

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Madara_007.jpg/800px-Madara_007.jpg

                                                                 Крепостта Мадара

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhNVXMuKZR2JH7QHEN4CIkJvVdkzXvOLaae8Le0rfuk2TgZ0FeWrtX6rsCQuX42HzaIxjjjM1vtQoouNyI5yQ9lg4RVQskJFZ43ndweoW_5jPWMQsXJBXA4kvuM05cmthSP388TpJ-gkVBR/s400/DSC02338-2.JPG

Крепостта Дуросторум-Силистра, градена по време на Античността

https://trakia-tours.com/wp/fortresses/wp-content/uploads/sites/2/2014/08/%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC-672x356.jpg

Крепостта Дуросторум-Силистра, градена по време на Античността, изобр. Svik

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/Durostorum-walls.jpg/800px-Durostorum-walls.jpg

Ясно е, че доста от нашите учени са направили кариера защитавайки теорията за азиатския произход на старите българи. Разбирам, че е трудно радващ се на уважение и престиж човек да признае, че е грешил. В името на България и в името на истината обаче, признание трябва да дойде, и най-вече трябва да се сложи край войната с прогресивните изследователи на миналото ни.

Живеем във века на информацията, нито анонимност е възможна, нито е възможно да се укрие кой на какво е попречил и какво е предотвратил. Всичко излиза след време и всеки плаща за делата си, на никого нищо не се разминава.

Дали няма да са гневни хората когато разберат, че е извършена гавра с доверието им, че са заблуждавани за хановете и кановете, за иранските корени на езика на старите българи, за памирската прародина, родството с паштуни, талишци и ред други налудничави неща?

Дами и господа учени, историци, езиковеди, не жертвайте бъдещето на България заради кариерата си, това е безумие! Не загърбвайте истината, поради срам от признаване на грешка! Погребете егото си, за да възкръсне Родината! Повече от всякога на нас ни е нужен обединяващ идеал, ние го имаме, но трябва да му бъде позволено да се манифестира.

Нека всеки българин разбере, че корените му са в тази земя, която е населена от предците ни преди повече от 10 000 години. Нека всеки сънародник знае, че е потомък на създателите на цивилизацията, на хората разнесли искрата на познанието на много места по света. Нека младите българчета раснат като горди хора осъзнаващи, че в гените им са кодирани както силата на Арес, така и таланта на Залмоксис и Орфей!

Използвана литература:

1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.Г.Д.Баласчев, Старотракийски светилища и божества, Изд. П.Глушков, София, 19341 препис на съвременен български език Николай Колев, GUTA-N, София, 2018;

4.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008 ;

5.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

6.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

7.Strabo, Geography, Books 13-14, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 1929;

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

10.The Knossos Tablets, A transliteration by  J.Chadwick, J.T.Killen, J.P.Olivier, Cambridge University Press, 1971;

Извори от интернет:

The Geography of Strabo publ. in Vol.III of the Loeb Classical Library, 1924 (посл.вид 14-12-2018)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

The Geography of Strabo publ. in Vol.V of the Loeb Classical Library, 1928 (посл.вид 14-12-2018)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Vytina District (посл.вид 14-12-2018)

http://www.vytinatomorrow.com/vytina/index.php?option=com_content&view=article&id=52&Itemid=60&lang=en

Светилища в България (посл.вид 14-12-2018)

 http://haiduk-tourist.blogspot.com/2013/05/blog-post_6648.html

Български кредновековни градове и крепости  (посл.вид 14-12-2018) https://trakia-tours.com/wp/fortresses/%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC-durostorum/

СЕНЗАЦИОННА НОВИНА, БЕЗ МНОГО КОМЕНТАРИ

Неотдавна се случи нещо уникално, а и от голяма важност за нашата история. В Източните Родопи бе намерена голяма каменна лъвска глава. Според специалистите, находката е част от монументална статуя, която е от времето на Троянската Война, т.е на повече от 3200 години*. 

В интервю с вестникарите, учените (Н.Овчаров) поясняват, че лъва е свещено животно при траките, което е свързано с царската власт. Овчаров смята също, че трябва да се търси “връзка с тракийския култ за плодородие. В началото на годината царят се изкачвал на върха на пещерата и извършвал жертвоприношение на голямо животно...”

Снимка: "Стандарт" 
http://plovdivweek.com/sumatoha/kultura/otkriha-kamenna-lavska-glava-v-rodopite_13092012

Дали това е правилното тълкуване, аз не смея да спекулирам. Факт е обаче, че в дълбока древност по нашите земи е имало лъвове. За това знаем от разказите на Херодот. Бащата на историята споделя, че по време на персийския поход в Тракия, керванът на цар Дарий бил нападнат от лъвове край река Нестос (Места ). Хищниците разкъсали само камилите, докато хората и воловете теглещи колите останали невредими (История, VІІ-125).

Не може да се отрече, че лъвът е животно свързано с върховната власт. Царят на животните присъства в тракийската торевтика. С фигура на лъв са украсявани и древни гробници в нашите земи (Г. Китов). Върховния тракийски бог изобразяван като конник, като в сцената често присъства и лъв.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2c/NHMB-Zhaba-mogila-Strelcha-relief-of-lion-polychrome-decoration-5-4-centuryBC.jpg

               Оброчна плочка на Хероса от Златна Панега
http://symbolscoinsmonuments.com/images/Pictures/obrazovatelni_resursi/02_bronzovo_monetosechene/21c%20zlatna%20panega.jpg

Тези неща са интересни, но за най-важното никой не е обелил нито дума. Изказват се предположения за култа към силното животно, описват се дори стари ритуали, но не се уточнява, че тази голяма лъвска глава, която е част от масивна статуя е доказателство за това, че траките имат монументално изкуство. 

Не само, че дедите ни са можели да ваят големи статуи, но те са били способни на това поне от  времето на Късната Бронзова Епоха! По това време гърци, германи, келти, балтийци, ибери, а и римляни живеят в колиби, а нашите деди са способни да издигнат уникални паметници.

Дори и по време на римското владичество, траките са способни да изваят не просто красиви, но монументални статуи като тази на Хероса от с. Брестник, Пловдивско. Височината на забележителния артефакт е 1.60 м. Лошото е, че този важен факт не е популяризиран.

               Статуя на Хероса, с. Брестник, обл. Пловдивска
                   http://www.kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg

Масивната лъвска глава и паметника на Тракийския Конник от Брестник не са едиствените доказателства за способноста на дедите ни да правят монументални статуи. Цитирайки Д.Денев, Александър Мошев съобщава за голям скален релеф - изображение на Хероса от долината на Русенски Лом. За жалост, този паметник е унищожен още през 1940 г. 

Мошев съобщава и за нещо друго, което е неизвестно на българските читатели. Става дума за откритието на археолога Атанас Милчев по време на разкопките в Плиска. Край Южната порта, този наш учен намира статуя на Тракйския Конник и то масивна статуя, божеството е представено в почти естествен ръст. Фрагменти от друг подобен артефакт са намерени и край Източната порта на старата ни столица (BOLGAR Тайните на нашия произход с.24-25).

Нека не забравяме, че един от аргументите за късната датировка на Мадарския Конник, бе твърдението, че траките нямат монументално изкуство. Какво се оказва сега обаче? 

Дедите ни са били способни да направят огромни статуи около половин хилядолетие преди основаването на Рим, владели са изкуството на монументалната скулптура и по време на Античноста, т.е. най-важният аргумент против тракийския произход на Мадарския Конник е разбит на пух и прах.

Странното обаче е това, че нито един историк, археолог, или изкуствовед не обърна вниманието на обществото върху този важен за историята ни факт. 

Не се каза и нищо за връзката на масивната тракийска статуя на лъв с тези от Фригия. Дори и в Мала Азия дедите ни запазват своя култ към царя на животните. Монумента Арслан Кая (Лъвската скала) е доказателство за това. 

http://phrygians.org/pictures/ArslanKaya/source/004-facade-arslan_kay_e07c.htm 

                        Фригийски монумент с лъвове
                                    http://www.varchive.org/dag/lionga2.jpg

Колко години (или века) трябва да чакаме учените да представят важната информация? Изследователите са оправдани за своето мълчание по времето на тоталитаризма. Какво ги спира днес обаче?  

Какво пречи да се признае, че щом е установено, че траките са имали монументално изкуство, то няма пречка да се приеме тракийския произход на Мадарския Конник? Този уникален паметник е изсечен в скали с няколко тракийски светилища. Самата му иконография е тракийска. Какво да се чака още, конника да проговори ли?

Времето си тече, страната ни обеднява, а това е пагубно за всички нас. От културен туризъм могат да се печелят милиарди, но сякаш някой активно пречи културното богатство на страната ни да стане известно на Европа и света. 

Ефектът от това деяние въздейства не само върху икономиката ни, но и върху младото поколение, което вместо да расте с високо самочувствие и да показва държание на горди и силни хора бива заливано с чалга и простотия.

Явно няма да дочакаме “умните” да се наумуват. Всеки от нас обаче може да разпространява истината за миналото ни и да стане посланик на България. Всеки от нас може да предпази децата си от чалгата и ниската култура.

Времето, което бъде вложено във възпитанието и общуването с децата ни не е загубено. Напротив, то е най-голямата инвестиция. Да видиш, че тези, които ще останат  след теб са станали горди, умни и силни хора дава най-голямото удовлетворение от живота.

Вместо да чакаме неволята да ни помогне, ще е по-добре да се учим отново как да се самоуправляваме, как да бъдем заедно и да защитаваме ревностно интересите си. За слабите хора няма бъдеще, древните римляни са го знаели и поради това са казали, че съдбата помага на силния и преследва слабия.

Или по нашенски – Помогни си сам, да ти помогне и Господ!

*  

В Родопите откриха уникална лъвска глава от Троянската война

(C) Plovdiv24.bg | Източник: http://news.plovdiv24.bg/379978.html#ixzz26p7ifBiO

Уникална каменна скулптура на лъвска глава от времето на Троянската война еоткрита в Източните Родопи. За находката съобщи археологът проф.Николай Овчаров.На нея се натъкнали орнитолози, които били на експедиция в района на селоДъждовница под ръководството на германеца доктор Якоб Фаар. Той я е предал наместния музей и е оставил бележка на българските археолози къде и какво е открито.

Проф.Овчаров свързва откритието с къснобронзовата и ранножелязната епоха. Тя е естествен скален къс от ронлива скала, допълнително обработен от човешка ръка.

"В нашите търсения тръгнахме от Омировата "Илиада", където лъвът е бил сакрално животно, свързано с царската власт", посочи професорът.

В близост до находката се намира пещерата "Утробата". Според Овчаров това има връзка с тракийския култ за плодородие. В началото на годината царят се изкачвал на върха на пещерата и извършвал жертвоприношение на голямо животно.

Екип от археолози ще обходи мястото, където е открита скулптурата. Главата ще бъде изложена в Регионалния исторически музей в Кърджали.

(C) Plovdiv24.bg | Източник: http://news.plovdiv24.bg/379978.html#ixzz26p7b2uRB

Крилат слънчев диск http://godsun.thracica.com/article/krilat-slanchev-disk

Оброчна плочка от Златна Панега - 

БРОНЗОВО ГРАДСКО МОНЕТОСЕЧЕНЕ В ТРАКИЯ И МИЗИЯ І-ІІІ В.

- http://symbolscoinsmonuments.com/index.php/bg/obrazovatelni-resursi/44-bronzovoto-monetosechene-v-trakia-mizia

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС

Тракийският конник е най-известното божество на нашите деди. Той е познат и под името Херос. Намерени са хиляди оброчни плочки с негово изображение. Култът към този бог е разпространен не само в земите на България, но и извън границите ѝ (N.Dimitrova). 

През I век страната ни попада под римска власт и голяма част от дедите ни попълват легионите на Вечния град. На местата където римляните са стационирали траки, са намирани и паметници с посвещения към Конника. Като пример могат да се посочат Панония (Унгария), Британия, Египет, Мала Азия, Южна Русия, Тунис, Рим.

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/84/Teteven-History-museum-Thracian-god-3-century-BC.jpg

В различните посвещения са използвани различни епитети. Преди известно време споменах в своя работа някои от тях –Аздул, Светулен, Манимазос, Перкон и др. Обясних също и, че тези епитети без изключение притежават смисъл на български език. Предлагам отново анализ на някои от тях.  

Названието Светулен е лесно за разбиране, то е подлагано на анализ от акад. Георгиев. Светул отговаря на нашето прилагателно  светъл (светул се среща в светулка). Наставката -ен присъства в български имена като Бален, Свилен, Милен. Светулен означава светлия, сияйния.

Епитетът Манимазос е изключително интересен. Смятам, че значението е мъдър мъж. Частицата мани се обяснява със ст.блг. мьнети – мисля, разсъждавам, а маз е вариант на маж-мъж (български македонски диалект).

За Перкон (Перкос) е нужно едно обяснение. Тракийският Херос е върховния бог, този който бие с гръмотевицата.  Перкон (Перкос) се обяснява с нашите глаголи  перкам,  пера (бия, удрям). Този особен епитет на тракийския бог продължава да живее в нашето лично име Перун, Перин – правилното име на Пирин, а и в названието на растението  перуника.

Доста интересен е и епитета Добрат (Dobrat). Той е регистриран на надпис от територията на Панония, а първите учени обърнали внимание на името са Хампел и Арпад. По-късно към особеното название проявяват интерес Кудрявцев и Трубачов.

                                                           Паметник на Хероса наречен Добрат (по Арпад)

За жалост всички изследователи пропускат важни факти:

1.Добрат е българско лично име.

2.За старите българи знаем, че са обитавали Панония - мястото, където е намерен паметника на Хероса.

3.Старите българи са отъждествявани с панонците, за които се смята, че са клон на траките пеони.

Нека обърнем внимание и на названието Херос. От него произлиза думата герой, сроден е и теонима Хера – съпругата на Зевс. С Тракийския Херос е свързано и името на древния герой Херакъл. За повечето хора Зевс, Хера и Херакъл са персонажи от гръцката митология. Това обаче не ги прави автоматично гръцки.

Специалистите знаят много добре, че името на Зевс познат още като Зен, Ден не притежава смисъл на гръцки и, че се касае за древно трако-пеласгийско божество. Същото важи и за Хера, по начало тя е почитана от предгръцкото население, а в по-късни времена е приета в пантеона на южните ни съседи. 

Преди около век д-р Емил Фишер каза без увъртане, че Херакъл е от тракийски произход. Тези данни обаче не съвпадат с установените догми и поради тази причина са останали непопуляризирани и непознати за широката публика.

Леонид Гиндин свързва името Херос с хетския теоним Перуа-божество на конете и бурята. Същевременно руския лингвист предадава виждането на Кречмер и др., че ᾝρως е сродно на γάλως, χέλυς и (стблг.) зълъва-зълва, в смисъл на  защитница. Гиндин също предполага връзка с лат. servare-пазя и авест. haurvat-защитавам.

По-логична версия за значението на думата Херос дава Димитър Дечев. Той търси етимология на ᾝρως със санскр. jurim-ловувам,  тичам, рус. юрить-тичам и разбира се българския глагол юрвам- втурвам се, тичам бързо.  Тук трябва да се отбележи, че съществува тракийско лично име Ὺρας-юрас (значението е бърз). 

Tо е документирано от Свида и е представено в работите на Димитър Дечев. Плиний Стари е регистрирал тракийски хидроним Iuras-Юрас. Друг подобен тракийски хидроним е споменатия от Клавдий Птолемей   Ἱέρασος. Значението на двете речни имена е бърз, бърза, като обяснението отново идва от глагола юрвам се-бързам.

ᾝρως-херос и Ὺρας-юрас са тракийски думи, като Ὺρας-юрас е само един диалектен и по-слабо познат вариант. В българския език срещаме вариацията У-Е в някои диалектни думи. Като пример могат да бъдат посочени тупам-тепам, чук-чекан. Тази особеност е регистрирана не само в теонимите  ᾝρως-херос и Ὺρας-юрас, в но също в речните имена   Iuras, Ἱέρασος, а и в тракийските топоними Βυλαζωρα и Βήλλα.

Значението на теонимът ᾝρως-Ὺρας е боецът, бързият, ловецът. Фактът, че древният тракийски бог е конник ни позволява да приемем тази етимология. Да не забравяме и, че Херосът е представян често и като ловец убиващ глиган, или елен.

                             http://www.jankojaneff.narod.ru/Heros.jpg

Съществуват също оброчни плочици, на които Тракийският Коник пробожда лъв с копието си (D.Boteva).Като пример може да се посочи изображението от Кюлевча, Шуменско, но също и доста по-старите апликации Луковитското съкровище.

                http://www.kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg

                       http://files.abovetopsecret.com/files/img/ph4fe9035e.jpg

                                          

A photo from the exhibition of the Lukovit Thracian treasure in the Lovecг history museum  Daznaempoveche - Own work                                        http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/98/Lukovit-treasure1.jpg

Тази иконография я срещаме и при Мадарския Конник, който разбира се е тракийско творение и е едно монументално представяне на Хероса. Цялото мадарско плато е осеяно с древни тракийски светилища. Самото име Мадара е тракийско, то съотвества на фригиското селищно название Модра, което е регистрирано от Страбон преди около две хиляди години. Значението е свещено място, място на светилищата. Обяснение получаваме с блг. диал. мадар-мъдър, т.е. светъл, модар-син, със светъл цвят.

Барелефът на Мадарския конник - национален символ на България- Svilen Enev https://bg.wikipedia.org/wiki/Мадарски_конник#/media/File:Madara-rider-Svik.jpg

Основните аргументи да се отрича, че Мадарския Коник е Хероса е това, че на паметника изваян в скалите край Мадара се вижда стреме. Повечето от учените вярват, че стремето се появява в Европа едва през Ранното Средновековие. Това разбира се не отговаря на истината. 

Геза Фехер писа преди повече от седемдесет години, че скитите са познавали стремето, но при тях то е направено не от желязо, а от кожа. Анализирайки фалерата от Галиче (II-I век преди Христа),  А.Д. Филипс изказва предположение, че на този тракийски артефакт е изобразен ранен вариант на стреме, т.е. няма никаква пречка Мадарския Конник да е Тракийския Херос.

Необходимо е да се отбележи, че култът към това божество продължава да живее и днес. Почитаният от нас Свети Георги  не е никой друг, освен облечения в християнска дреха древен Херос. Неговата мъжественост и сила са качествата на светецът, който се бори със силите на тъмнината, олицетворени със змея. В повечето области на България Гергьовден се счита за най-големия празник.

Етнологът Евгений Теодоров разказва, че българите мохамедани от Смолян почитат Гергьовден като байрама, а българите мохамедани от Гоцеделчевско дори тачат древният празник повече от байрама. Този удивителен феномен може да се обясни само като влияние на една хилядолетна традиция, която е запечатана в генетичната памет.

Евгений Теодоров отбелязва и нещо друго в своите работи, а именно това, че у нас българите се живее един необикновено силен култ към предците. Тази особеност нашият учен свързва със старите вярвания на траките и цитира А.Дюмон, който още през XIX век стига до заключението, че  Тракийския Херос представлява хероизиране на мъртвите и култ към обожествените деди.

Несъмнено Дюмон има право, Херосът е идеалният мъж – силен, храбър, способен да води. Херосът пази своя народ и се грижи ревниво за него. Херосът е пример, който трябва да се следва, а неговата памет да се тачи. Той е връзката на обикновените хора с божественото, той е мостът, по-който всеки достоен човек трябва да премине.

В миналото дедите ни са знаели колко важно е за обществото им да присъстват индивиди като Хероса. На такива изключителни хора се е давал статут на божество. Не случайно тракийските царе Рез и Ситалк са обезсмъртени в предания и песни. Тези хора са известни със своето благородство, сила, мъжественост и мъдрост.

За траките обожествения Херос не е нещо абстрактно и недостижимо, не е нещо, от което те се боят, а дори напротив Херосът е част от тях. Той е един от тях, но притежаващ  особени качества, които са го направили уникален. Както Христос казва – Аз съм пътят истината и живота, така Хероса е отправял послание – Следвай ме, бъди силен, бъди мъдър, бъди добър, бъди честен, обичай народа си!

Почитайки мъжествеността, силата и духовната чистота, дедите ни са давали пример за идните поколения.  Качествата на Тракийския Конник е трябвало да бъдат и качества на държавника. 

Когато владетелят не е имал сила и мъдрост той е бил прогонван и друг, по-достоен е сядал на мястото му. Народът е бил буден, не е търпял слаби и порочни управници. По този начин е постигнато благоденствието в миналото. Държавата е била единна, изградена от здраво свързани едно с друго човешки звена. Хората са се обичали и уважавали, било ги е грижа за роднините си, не са се отдавали на апатия и малодушие.

Това е разковничето за по-добро бъдеще. Силна държава се гради от силни хора. Слабите са осъдени да служат на тези, които хитро умеят да се възползват от объркването на масите. Мошениците не се нито свръхсилни, нито извънредно умни. Крепи ги само подкрепата един към друг. Не случайно е възникнала поговорката Гарван гарвану око не вади. 

Мошениците ги крепи и това, че двадест и четири часа на ден те следят интересите им да не бъдат накърнени. Какво пречи на нас също непрестанно, упорито и решително да остояваме интересите си? Вместо потънали в летаргия да проклинаме съдбата и да чакаме неволята да ни помогне, можем най-сетне да запретнем ръкави и да си потърсим своето. Щастието понякога е въпрос на избор.

Използвана литература и пояснения:

1.N.Dimitrova, Inscriptions and Iconography in the Monuments of the Thracian Rider, Hesperia 71, 2002, p.p. 209-229;

2.D.Boteva, Combat Against Lion on the Votive Plaques of the Thracian Rider, Thracica XVI, Serdicae, MMV;

3.Е.Теодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

4.D.Detschev, Die Thrakischen Sprachreste, Ӧsterreichische Akademie der Wissenschaften, Wien, 1957;

5. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

6. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

7. Procopius, Buildings, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2002; 

8.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

9. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

10. С.Янакиева, Тракийската Хидронимия, Академично Издателство “Проф. Марин Дринов”, STUDIA THRACICA 12, София, 2009;

11. E.D.Phillips, The Royal Hordes, Thames & Hudson, London, 1965;

12.Г.Фехер, Облеклото и оръжието на старата българска войска, Военното дело на българите, Тангра ТанНакРа, София, 2000;

13.B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA, ARBEITEN DES ARCHAEOLOGISCHEN   INSTITUTS DER KON. UNG. FRANZ-JOSEF UNIVERSITAT IN SZEGED (UNGARN) REDIGIERT VON ARPAD  BUDAY, Szeged, 1926.

* Понеже коренът в името на Хера и това на Хероса е идентичен, то следва и името на Хера да притежава значение бързата, тази, която ловува. В гръцката митология обаче не съществува такъв облик на съпругата на Зевс. Причината се крие в това, че Хера е първоначално божество на трако-пеласгите, което гърците са приели сляпо в пантеона си. В Тракия първоначалния облик на Хера е запазен до доста по-късни времена. Разбираме за това по епитета й Hera Resco Turme. Resco може да се обясни със стблг. рискати-бягам, надпреварвам се, ретъ-състезание. Съответната дума на  turme  е турвам-втурвам се, бягам, спускам се. Resco Turme означава-тази, която бяга бързо.