ПОТУЛЕНОТО ЗА ЗАЛМОКСИС – НЕУДОБНАТА ИСТИНА ИЗЛИЗА

Голяма част от нашите учени са съвестни и трудолюбиви хора, които въпреки мизерната заплата, отдават целия си живот на науката. Техният труд е от огромна полза, но за жалост невинаги оценен. И въпреки това те остават верни на себе си, не търсят това, което са котира, не търсят изгода и макар това да ги поставя в сянката, те тихо и неуморно продължават по пътя, по който са поели. Тъжно ми е, че добрите хора имат такава съдба, тъжно ми е, че не мога да променя това, тъжно ми е, че дълги години у нас трудът на талантливите хора не се цени.

По-тъжното е, че има и други учени, които дали поради връзки в политиката, чужди лобита, дали поради нещо друго, но водят охолен живот. Това не е грях, но пък съпротивата им по отношение на истината за нашите корени е ужасяваща.

 Понякога, при мой опит да поднеса слабо известна, но ценна информация за далечните ни предци, показваща високото ниво на културата им, се появява представител на науката, който със зъби и нокти се опитва да омаловажи казаното от мен. 

По принцип критиката е нещо хубаво, наистина критиката е нещо полезно, но само когато е обективна и аргументирана. Аз лично оставам с усещането, че за специалистите, които настървено се опитват да обяснят, че не съм прав, гърците са едва ли не създатели на вселената и живота, а траките са нива под тях.

Съвсем наскоро един наш доцент, преподавал и може би все още преподаващ в НБУ, се втурна да защитава ревниво свои колеги, а също гръцките и римски автори, които според мен са представяли лъжи в своите работи. Ето и цитат, част от излиянието (което трябваше да мине за критика): “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични. Още преди двеста години са писали за траките, техните царе и монети, техните богове и обичаи. Но… кой знае защо чуждите учени не са били впечатлени от сведенията за тях. “

 

Тук г-н доцентът не постъпва коректно. Никъде не твърдя, че всички стари автори лъжат, но че има такива, които лъжат и то здраво, е безспорен факт и това е добре известно. Никъде не твърдя, че всички историци и траколози представят информацията в изкривен вид. Въпреки бремето на времето, в което живеят, определени представители на българската наука си вършат работата добре. Моят укор е единствено към тези, които показват различно държание.

Има разлика в това, което аз действително казвам и това, което г-н доцентът твърди, че казвам. Ще дам пример с историята за Залмоксис, като правя това неслучайно, а поради факта, че моя критик се опитва да представи невярна информация относно култа към това гетско божество, а и да омаловажи значението му.

Ето думите на моя критик: “Да се заемем със Залмоксис. В текста на Херодот е запазено най-пълното описание на този локален култ на племето гети. За него и съвременниците му, то е звучало екзотично и сензационно. Такива доста първобитни за времето си обичаи вече са били изживени в елинските полиси. Така, както в наши дни звучи информацията, че в Африка преди футболен мач местният магьосник коли черен петел, за да гарантира победата на „своя“ отбор. Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.”

 

В този кратък пасаж срещаме невярни твърдения, като аз дори съм изумен, че г-н доцентът не знае елементарни неща. Казвам “не знае”, като се надявам, че това е наистина така, защото ако сведенията, които ще представя са известни на нашия учен, а той се преструва, че не е запознат с тях, то излиза, че тук можем да говорим за умишлено представяне на траките в черна светлина и незаслужено хвалене на гърците.

 

Нека минем към подробностите и да видим дали има някаква истина в пасажа “Няма запазени сведения, че култът към Залмоксис е бил почитан извън племената на гетите.” Аз лично смятам, че твърдението на г-н доцента е невярно, а дали причината е слаба подготовка, или е направено с някаква неясна за мен мотивация – за това оставам на своите читатели да отсъдят.

 

Да обърнем внимание на труд на акад. Иван Венедиков, където има интересна информация. Тя е на разположение в научните среди от 1983 г., или поне от 1995 г., когато излиза второто и преработено издание на Медното гумно на прабългарите. В тази работа намираме изключително ценни сведения: 

“ Колкото и да желаем да повярваме, че Залмоксис е местно божество у гетите и колкото и да се описват неговите функции на бог на мъртвите, неговия хтоничен характер, ако ние се спрем на това, което ни съобщава за Залмоксис Платон, ще видим, че той е бил почитан не само в Североизточна Тракия около устието на Дунав (у гетите), но и в точно противоположните — югозападни краища на Тракия, където той има други функции.Платон говори за него в диалога с Хармидас. Тук Хармидас се разговаря със Сократ. Платон поставя в устата на Сократ следните думи: „Хармид ме запита дали зная някакво лекарство срещу главоболие и аз му отговорих не без стеснение, че зная. Какво е то? — рече той. И аз му отговорих, че то е някаква билка, пък към лекарството се прибавя и някакво припяване.” Малко по-долу Платон влага в устата пак на Сократ и следното: „Наистина то е такова, че не може да излекува отделно главата, пък си чувал, че добрите лекари, когато при тях отиде някой поради очебол, заявяват, че не се заемат да лекуват само очите.” Като перифразира тази мисъл няколко пъти, Сократ завършва: „Аз го научих там в похода (срещу Пойтидея в 432 г.) от един от тракийските лекари на Залмоксис, за които се говори, че вярват в безсмъртието на душата. А този тракиец казваше, че гърците имат право да говорят това, което току-що казах. Но нашият цар Залмоксис — рече той — бидейки сам бог, твърди, че както не бива да се почва да се лекуват очите без тялото, така не бива да почне да се лекува и тялото без душата и че причината, поради която гръцките лекари не могат да се справят с много болести е, че не признават цялото като такова, което се нуждае от лекуване и което, щом не се намира в добро състояние, не позволява и на частта да е добре...”

 

Както се вижда от тези сведения, почерпани от един тракиец в най-югозападните части на Тракия, тук Платон придава на Залмоксис функции, които са доста различни от тези, които той има у Херодот, но които често се срещат при божества на мъртвите — функциите на здравеносно божество.“ (Венедиков, 1995, с. 197-198).

 

Уверяваме се, че акад. Венедиков се е аргументирал доста добре относно това, че Залмоксис е почитан не само в североизточна Тракия – територията на гетите, но и в югозападна Тракия, а това доказва, че моя критик не е прав относно твърдението си ”че култът към Залмоксис е непознат извън племената на гетите.”. Доцент или не - човекът греши.

 

Гети (наречени още даки), воюващи с армията на император Траян (по Бартоли)

Да обърнем внимание и на друга работа на талантливия акад. Венедиков. В книгата си “Раждането на боговете” (издадена през 1992 г.), срещаме средния интересен пасаж, в който отново е отбелязано, че учението на Залмоксис е популярно и в югозападна Тракия, т.е. не е ограничено само за земите на гетите, както твърди моя критик: “Определянето на Залмоксис в Халкидика, където се развива действието на Хармид, цар и бог, показва, че макар легендите за неговото участие да са различни, навсякъде е почитан като цар, който е станал благодетел на човечеството…” (Венедиков, 1992, с.246).

 

Колкото и добър изследовател на миналото да е акад. Иван Венедиков, нека да не се ограничаваме само с неговите открития. Един известен и способен траколог – проф. Димитър Попов, също дава сведения за това, че Залмоксис е познат не само на гетите, но и при други техни роднини. Ето и думите на нашия учен:

 

“Независимо от общоприетото становише, че почитането на култа към Залмоксис се локализира в североизточните тракийски предели (2) – в земите на гетите, още в Херодот е заложена позицията за разширяването на този териториален обхват (3). Така е, защото той изрично заявява, че набира информацията си най-напред от гърците, които обитават крайбрежието на Хелеспонта, т.е. крайния тракийски югоизток, и едва след това от тези, които обитават бреговете на западното Черноморие. Второто наблюдение се дължи на едно почти забравено известие на Хезихий, който пише, че при завръщането си от о. Самос Залмоксис попада първо в нейната югоизточна част (1). Там той “научил първите от астите да се събират и пируват, като казал, че нито той, нито съмишлениците му ще умрат и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието (2). Сведението е почти безценно и категорично локализира култа към Залмоксис в района на Перинт до Аполония (дн.гр. Созопол), т.е. в областта край морето, определена много точно от Клавдий Птолемей като стратегията Астика (3), за да покрие безспорно очертания ареал на Югоизточна Тракия.“ (Попов, 2010.130-131).

 

Проф. Попов представя и друга важна информация – историческо сведение, от което става ясно, че култът към Залмоксис в никакъв случай не е ограничен само за земите на гетите, както твърди моят критик. Ето и ценния пасаж, яваващ се цитат от работата на Йордан: “Знае се, че в Дакия, Мизия и Тракия е властвал Залмоксис”. С тези думи древният автор не само предава събраното и разбраното от предшественици, но и казва всичко.” (Попов, 2010.130-131).

 

Виждаме, че има ясни сведения за това, че обожественият гет е почитан в огромен ареал: земите на днешните България, Румъния, а и региони от Гърция и Турция. След като се убедихме, че г-н доцентът не е прав относно ограничения ареал, в който култът към Залмоксис е познат, нека преминем към друг елемент от критиката по мой адрес, а именно недоверието ми към определени исторически сведения: “Именно учените по цял свят чрез текстовете на „лъжовните“ антични автори са запознати с изредените герои – реални и митични.”

 

Това изказване на моя критик е доста странно за човек на науката. Той би трябвало да знае, че нищо не бива да се приема на юнашко доверие, нужна е проверка, а в някои случаи, когато темата е важна – много проверки. Аз лично оставам с впечатлението, че въпреки титлата си, г-н доцентът не иска, или пък качествата му (възраст, състояние на здравето и т.н.) не му позволяват да извърши обстойна проверка. За това ще дам конкретен пример.

 

Ще се наложи отново да се спрем на Залмоксис, защото точно за него и за учението му са изфабрикувани редица заблуди. Повечето учени приемат, че Залмоксис е бил роб на Питагор и от него той е попил мъдростта си. Самият Херодот обаче, бивайки един от най-ранните автори споменали за гетския учител, уточнява, че се съмнява в твърдението за слугуването на Залмоксис при Питагор, по простата причина, че Залмоксис е живял доста преди Питагор.”

 

Понеже се касае за нещо важно, представям точен цитат, който е придружен от активен линк, служещ за проверка: “Now I neither disbelieve nor entirely believe the tale about Salmoxis and his underground chamber; but I think that he lived many years before Pythagoras; (Her.IV.96).

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96

 

Съдейки по думите на Херодот, че Залмокис е живял дълго преди Питагор и сравнявайки с разказа на Платон, от който става ясно, че гръцките лекари има какво да научат от тракийските лекари, обучени в доктрината на Залмоксис, поне за мен е ясно, че не можем да се доверим на приетото в научните среди вярване за робуването на гетския учител при Питагор. 

Някой в миналото е лъгал и то здраво – ето защо аз казвам, че много от старите писания са пропити с лъжи и трябва да се проверяват внимателно.

 

Информация има, но тя трябва да се потърси, изследва и сравни с други данни. Ако направим това ще се натъкнем на невероятни изненади. Да започнем с личността на Питагор. Благодарение на схолия (тълкувания, обяснения към работа на Платон), ние научаваме, че Питагор е получил знанията си от хиперборея Аварис и магът Зарат (Извори… т.II, 2002, с.100). Можем да се доверим на това сведение, защото то е представено в труд на цяла плеяда учени: А.Фол, З.Гочева, В. Тъпкова-Заимов, Е.Казанджиева, И. Фон Бредоф.

За Аварис, който е син на човек с име Севт, акад. Димитър Дечев твърди, че е тракиец, който живее в земите на скитите: “Ἀβάρις…Thraker, geboren im Skythenlande.” ( Detschew, 1957, c.1). Какво излиза сега: не тракиецът Залмоксис черпи мъдрост от гърците, а Питагор е този, който получава ценни знания от траките.

 

За наше щастие има и други данни за това, че Питагор се учи от траки, a и от други народи. Еврейският летописец Флавий Йосиф споделя следното за известния елин: “Той правеше и говореше, като подражаваше на юдеите и траките и като ги взаимстваше за себе си.” (Извори… т.II, 2002, с.142).

 

От една страна притежаваме сведения, че Залмоксис е живял дълго преди Питагор, а от друга са налице данни, че самият Питагор е ученик на дошлия от земите на скитите тракиец Аварис, а и от други траки.  

 

При условие, че за един професионалист тази информация е лесно достъпна, аз съм удивен от това, че много от нашите учени все още вярват на лъжата, че Залмоксис е бил роб на Питагор. 

Всеки що-годе интелигентен човек ще проумее, че се касае за отвратителна, грозна пропаганда, която цели да очерни траките, да ги принизи и същевременно да припише заслугите им на други хора.

Позицията на гърците е ясна – те са врагове на дедите ни, чиято земя и природни ресурси желаят да завладеят. Не ми е ясна позицията на моя критик. Не ми е ясно защо, когато аз говоря за заслугите на траките, той злобно подмята, че траките продавали децата си. 

Какво общо има едното с другото? Да, възможно е поради това, че са докарани до ниво на страшна бедност, някои траки от земите контролирани от гърци, да са продавали децата си. Не мога да кажа дали робството е по-добро от гладната смърт, но мога да разбера действието. Жалко само, че г-н доцентът забравя, че дори в края на XIX в. други народи като киркасци и грузинци са продавали дъщерите си на пазара за роби в Константинопол (по сведения на Марк Твен).

 

Сякаш, за да остане верен на себе си, моят критик се опитва да принизи гетите, от чиито среди произлиза Залмоксис със следните думи: “В същото време имаме сведения, че племената на гетите в рамките на 500 години са били бити и подчинени от персите, после от одрисите, после от Филип и Александър, после от Лизимах, после от скитите, после от римляните. Следователно нямаме основания да ги определим като център на мощна икономическа, политическа и културна общност.”

 

И тук реалността отново е представена доста изкривено от моя критик, който остава верен на стила си. Нито персийската доминация над гетите е дълга и значителна, нито пък тази на македоните. Имам даже усещането, че г-н доцентът бърка военна кампания с пълно покоряване и доминация, разликата е доста голяма.

 

Колкото до Лизимах – той изобщо не покорява гетите, както твърди моя критик. Лизимах даже е заловен жив след разбиването на македонската армия от гетите на цар Дромитет. Вместо да изтезава или убие македонския пълководец, гетския владетел го гощава, показва му скромния живот на гетите и след сключване на приятелство му връща свободата. Отново давам текст, който е придружен с активен линк, за да могат читателите ми да извършат проверка:

 

“Dromichaetes was king of the Getae in the time of the successors of Alexander. Now he, when he captured Lysimachus​ 134 alive, who had made an expedition against him, first pointed out the poverty both of himself and of his tribe and likewise their independence of others, and then bade him not to carry on war with people of that sort but rather to deal with them as friends; and after saying this he first entertained him as a guest, and made a compact of friendship, and then released him.” (Strab.VII.3.8)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

 

Това е благородство, на което гърците, от които г-н доцентът се възхищава, могат само да мечтаят. Величието не се крие в красотата на сградите или в събраното богатство, а в това да бъдеш благороден.

 

Моят критик се възхищава от културата на Елада, но забравя каква е цената на лукса и изтънчеността на атиняните, забравя, че без робския труд на стотици хиляди невинни хора, без ужасното потисничество и дори терор над периоки и илоти, Елада в никакъв случай не би достигнала върховете на архитектурното изкуство, не би имала богатствата си изобщо.

 

Да хвалиш обществото, в което е демонстриран най-рано расизма в Европа е нещо неразбираемо за мен. Да се възхищаваш от народ, който гледа на поробените като на говорещи обекти е неразбираемо за мен. Да се прехласваш от тези хора, за които корупцията, лъжите и ниският морал, са нещо нормално, за вземаш страна на индивиди, които не само толерират, но и разпространяват перверзии осакатяващи детски живот (Her.I.135.1) е неразбираемо за мен.

 

Живеем в XXI век и е редно за превъзмогнем старите клишета. Редно е да се направи равносметка кое е ценностно и кое не е, защото ако учим младото поколение, че е нормално да се уважават хора, свързани с насилие, лъжи, измами, корупция и извращения, не ни очаква добро бъдеще. 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

  https://www.youtube.com/watch?v=ClSJQLqQYz8

 

 

Използвана литература:

1.Венедиков И., Раждането на боговете, Арес, София, 1992.

2.Венедиков И., Медното гумно на прабългарите, Изд. към Частен колеж „Тракия”, II., Митове на българската земя, Книга първа, Медното гумно, прераб. изд., Стара Загора 1995.

3.Попов. Д., Тракийска Религия, Лик, София, 2010.

4.Попов Д., Приказна древна Тракия, Изток Запад, София, 2012.

5.Извори за история на траките, т.II, гл. н.ред. Гочева З., под ред. на Фон Бредоф И., Гочева З., Тъпкова-Заимова В., Казанджиева Е., Фол А., БАН, Институт по тракология, Акад. Изд. Марин Дринов, София, 2002.

 

Извори от интернет:

The Geography of Strabo published in Vol. III of the Loeb Classical Library edition,
1924 (посл.вид. 22-12-2021)

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

Herodotus, with an English translation by A. D. Godley. Cambridge. Harvard University Press. 1920 (посл.вид. 22-12-2021)

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126%3Abook%3D4%3Achapter%3D96

 

 

ТРАКИЕЦЪТ ЗАЛМОКСИС – УЧИТЕЛ НА ЕВРОПА

Днес почти всички европейци са загубили връзката с древните си корени. Почти всички европейци са само сенки на предците си, служейки на материалното и забравяйки истинската си същност. На старите традиции се гледа като на отживелица, малко по малко те биват избутвани на заден план и биват обречени на забвение. Няма да отреча, че същата зараза е завладяла и доста сънародници, но при нас все още има надежда за възраждане и обновление.

Никои други хора не оказват такава силна съпротива срещу заличаването на националната им идентичност както ние българите. Никои други европейци не тачат така предано своите стари носии, песни и обреди както правим ние. Коледа, Сурваки, Трифон Зарезан, Кукерските и Русалийски игри, нестинарството и т.н. са все още живи. Въпреки упоритият фанатизъм с, който “медии” и “политици” се опитват за заличат българщината, тя не само не изчезва, но дори напротив, понастоящем броят на нейните защитници расте.

http://www.nosia.bg/wp-content/uploads/nosii/big/08.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a5/Kukeri_razlog.JPG

http://frognews.bg/images/etno_calendar/trifon_zarezan_lozq.jpg

Защитниците на българщината са много защото ние сме древен народ, имащ силна генетична памет. Тя ни кара да пазим своето като нещо свещено. Ние сме се оформили като общност хилядолетия преди другите европейци и това ни дава предимство, за което другите могат само да си мечтаят. Не случайно акад. Дмитрий Лихачов нарече България държава на духа, а българите – най-древната съществуваща културна нация! Този смел учен каза истина, която десетки хиляди негови колеги не смееха и да прошепнат.

https://www.youtube.com/watch?v=3aGjymQ-l44

Доста са изследователите, които макар да не признават публично, дълбоко в себе си осъзнават, че българите са наследници на Орфей, Лин, Евмолп, Тамир и не на последно място Залмоксис. Докато Орфей се радва на известност, то за мъдрецът от средите на гетите не е казано много, както у нас, така и по света. Съвсем малко са тези, които знаят, че култът към Залмоксис е разпространен при северните и при южните траки. Ограничен е и броят на хората, на които е известно свидетелството на Иполит относно това, че келтските друиди са основали своята религия въз учението на Залмоксис.  

Не случайно траки и келти споделят едни и същи възгледи за безсмъртието на душата. Не случайно траки и келти имат близки погребални обреди. Посланието на Залмоксис е облагородила не само дедите ни, но и голяма част от старите обитатели за Западна Европа. Келтите от своя страна са разнесли тракийската мъдрост сред своите съседи и по този начин светлината тръгнала от Балканите достига до почти всички кътчета на Европа.

http://www.mixdecultura.ro/wp-content/uploads/2013/05/Zalmoxis-zeul.jpg

Кога и къде точно е роден Залмоксис не е известно. Той не е познат на Омир, но от друга страна авторът на “Илиада” не упоменава и имената на северните траки дошли на помощ на троянците. Вместо това говори за абии и ипомолги (доячи на кобили, пиещи кобилешко мляко) – най-справедливите измежду хората. Няколко века по-късно същата характеристика ще бъде употребена от Херодот за гетите. Същите тези гети, които считат Залмоксис за свой цар, учител и бог.

От Страбон знаем, че земите на това тракийско племе се простират от Херкинската гора (Шварцвалд, Германия) до река Тирас (Днестър, Украйна). Германия и Украйна разбира се са периферията на гетските владения. Ядрото обхваща Северна България и Южна Румъния. Сборяново е един от най-важните центрове на гетска власт. Навярно някъде в този регион е роден човекът, който ще се превърне в бог и със своето учение ще пробуди и облагороди милиони хора.

Пак благодарение на Страбон разбираме къде приблизително е била резиденцията на Залмоксис. Старият автор пише за обиталището на гетския мъдрец и споделя, че то е в пещера намираща се в планината Когайон, наречена така по реката минаваща през нея.  Когайон е наречена свещена, това е и значението на речното название. Според Иван Венедиков алтернативното име на река Когайон е Хиерасос, добавя и, че то е споменато в апокрифната българска летопис като  Ереуса. Венедиков локализира свещената река и планина в земите на Бесарабия (Там е локализиран и прословутият Онгъл на княз Аспарух) – И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.

Има обаче и други данни. Позовавайки се на сведенията на Аполон Родоски, Ото Менхен-Хелфен смята, че така наречената Свещена планина е в Тракия – “The World of the Huns: Studies in Their History and Culture”, с. 151. Индикация, че Свещената планина се намира в Тракия получаваме и от Йордан, който споделя, че синовете на Атила се заселват край Искър, Вит и Лом заедно със своите поданици и, че от тях произлизат сакромонтизите и фосатизите. Сакромонтизи означава обитатели на Свещената планина (sacer-свещен, mons-планина) – “Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended.”  - Iord. 266.

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LI

Където и да е било обиталището на Залмоксис, той е почитан от всички траки. Известен е също и под имената Замолксис, Гебелейзис/Небелейзис. Замолксис навярно е грешка, този вариант е даден от Страбон, който пише около пет века по-късно от Херодот. Сорин Палига и др. смятат, че названието Замолксис е сродно на Земела – богинята на земята. Друга версия се предлага от някои краеведи и изследователи, които  свързват варианта Замолксис с глагола мълча, замълчавам. Не смятам, че това е правилно понеже не разполагаме с данни за това, че гетският мъдрец е приемал някакъв обет за мълчание.

Напротив дори, за Залмоксис се казва, че се е срещал с много хора и обяснявал на дълго и широко тайните на живота и смърта. Именно желанието на гетът да проповядва е довело до това, че дори далечен народ като келтите приема неговото учение и го предава на милиони хора. Невероятната смелост на галските племена се дължи на учението на Залмоксис, че душата не умира, а преминава в различни фази. Обучени в тази доктрина галите се превръщат в силен народ, пред когото треперят римляни, гърци и др.

Що се касае до името Гебелейзис, то бива свързано с различни понятия. Димитър Дечев предлага и.е. ghebel-глава – Die Thrakieschen Sprachreste, z.100. Цитирайки Walde, Pokorny, Димитър Попов дава значение за Гебелейзис светлина, сияние – Тракийската Религия, с. 169. Попов споменава и за връзката, която някои автори правят между Гебелейзс и тракийския теоним Сбелсурд, като бива посочен лит. глагол zibele-блестя - Тракийската Религия, с.175.

Няма съмнение, че лит. глагол zibele-блестя обяснява Сбелсурд и Гебелейзис, но това важи и за българския диал.глагол сбеля– правя бял, светвам, бляскам. Значението на Гебелейзис –светлият се потвърждава и от по-слабо познатите варианти на името, а по-точно – Белейз(ин). За тази по-стара разновидност на името на тракийския бог съобщава Димитър Попов - Тракийската Религия, с.169.

Тук е мястото да се добави нещо интересно. По-горе бе споменато, че според Иполит религията на келтските друиди е основата на учението на Залмоксис. Твърдението на гръцкия автор се потвърждава от откритията на Алфред Холдер, който ни предава келтските теоними Белсурд и Белен – явно имена на Залмоксис сред келтите.

Що се касае до Небелейзис – друго алтернативно име на Залмоксис, съществуват различни виждания. Някои смятат, че е възможно да се касае за грешка – объркване на гама-γ с ню- ν, но, ако пък се касае до действително име, то първата част – Небе(ле) трябва да се свърже с облак, буреносно небе, а частицата зис показва връзка за Зевс, Зиус -Тракийската Религия, с.170.

Аз лично смятам, че едва ли става дума за грешка, Гебелейзис, Небелейзис, Белейзин са само различни епитети на Залмоксис имащи едно и също значение – небесен, сияен, светъл. Тракийският Коник също има много имена – Аздул, Манимазос, Светулен, Перкон.  Няколко са и названията на тракийската богиня-майка – Ма, Мамузена, Кибела, Да, Вензис.

Самото име Залмоксис означава пазител, покровител, защитник. Порфирий пише, че името си гетът получил от залмус – име за меча кожа при траките. Същият автор твърди, че когато бил роден Залмоксис, той бил увит с меча кожа, но по-късно допълва и това, че Залмоксис означавало и чужденец според други хора – “ Zamolxis was he named because he was born wrapped in a bear's skin, in Thracian called Zalmus... Others say that, the name Zamolxis signifies a stranger or foreigner.”

http://www.tertullian.org/fathers/porphyry_life_of_pythagoras_02_text.htm

Тъй като южните ни съседи не са познавали езика на предците ни добре, често доста неща са били разбирани погрешно. Залмус/залмос не означава просто меча кожа, а дреха, покритие, покров, нещо, което пази. Вариант на залмос е зелмос, чието правилно звучене е било шелмос, но за елините звукът ш е чужд, а и те нямат буква за него. Вместо шалмос, шелмос бива писано ζαλμος, ζελμος-залмос, зелмос.

Шелмос означава покритие, защита и не е дума, която е изчезнала небитието. В старобългарския, респ. старочерковнославянския намираме думата шеломъ-шлем. Шлемът не е нищо повече от покритие, защита за главата. Значението на тракийската глоса залмос, зелмос като защита е признато от линвистът Димитър Дечев- “Die Thrakischen Sprachreste”, z. 181. Владимир Георгиев предлага подобно значение – ζαλμος, ζελμος = защитник – “Траките и техния език”, с.101. Знаем, че Залмоксис е отъждествяван с Кронос, Сабазий и т.н. Става дума за имена на върховно, архаично божество, праотец на рода. Съвсем естествено е, че на праотецът ще се гледа и като на защитник на народа и то, не просто като физически пазител, но най-вече и като защитник на духовното.

В дълбока древност названието на гетския мъдрец е звучало като Шалмос, Шелмос, но поради това, че Залмоксис е вече наложен, а и добре познат теоним ще продължа да използвам този вариант, с цел да избегна объркване. Многото названия на Залмоксис се обясняват с това, че той е древно божество. Нека не забравяме, че той е известен на племето асти в Южна Тракия, но също и сред гетите на юг и север от река Дунав. Не бива да забравяме и келтите, чиито друиди са инструктирани лично от гетския мъдрец. За да се наложи неговият култ в такава огромна територия е нужно много време.

Този култ не изчезва с идването на римляните в Тракия. Според Иван Венедиков, Залмоксис е почитан от войнишките общества. Римските легиони от друга страна са попълвани предимно с траки.  Уповавайки се на сведенията от  “Totus  Orbis  Descriptio”   Веселин Бешевлиев споменава, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници  -“Проучвания върху личните имена у траките”,  с.62.

Дори в по-късни времена почитта към Залмоксис продължава да живее сред населението на Тракия. Венедиков свързва празненствата на българите по Коледа, а и русалийските игри с древното божество на гетите. Нашият учен споделя следното: “Привеждаме тези сравнения, защото те поразително напомняли това, което вършат и русалиите в Поганите дни, както ги намираме в описанието на Арнаудов по Шапкарев: „Съберат ли се всички при балтаджията, той прави преглед на застаналите прави в кръг, минавайки бързо със секирата си покрай нозете им. Заедно с него те извикват силно и високо „ехе” и после потеглят подир свирците. Когато ходят или играят, русалиите не се държат ръка за ръка. В дясната си ръка те носят голата сабя, която повдигат и снишават според музиката, а лявата е свободно провиснала или прибрана.” Вероятно и танцът в чест на Залмоксис, споменат у Хезихий, ще е бил нещо подобно.

Във връзка с военния танц на русалиите в Западна Македония трябва да се спомене един факт, който не е без значение, когато говорим за връзката със Залмоксис. В Куцовлашките села в Югозападна Македония ходели да танцуват русалии, като един от тях бил маскиран като мечка — животното, съпътстващо Залмоксис.”

Разглеждайки русалийските игри практикувани от българите, Венедиков забелязва и други интересни неща: “По-нататък приликата между честването на Залмоксис и русалийските игри се чувства в някои практики, които заслужават внимание. Когато според описанието на Херодот траките принасят в жертва избрания по жребий „пратеник”, когото подхвърлят във въздуха, за да видят дали Залмоксис ще го приеме, те извършват една осветена у тях практика. Когато русалиите лекуват болен и го подхвърлят три пъти във въздуха на чергата, на която лежи, те също очакват от това намесата на бог. И в двата случая животът на подхвърления зависи от тази практика.” И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.

Не само русалийските игри са съхранили култът към Залмоксис. Баенето, съчетано с лекуване с билки е също ехо от древната религия. В работата си “Хармид” Платон предава разказа на свой сънародник, който се е срещал тракийските лекари възпитани в учението на Залмоксис. Те били толкова способни, че се вярвало дори, че могат да дадат безсмъртие – “Such, Charmides, I said, is the nature of the charm, which I learned when serving with the army from one of the physicians of the Thracian king Zamolxis, who are to be so skilful that they can even give immortality.

http://classics.mit.edu/Plato/charmides.html

Добавено е и това, че тракийските лечители са по-напреднали от тези на Елада, понеже следват мъдростта на Залмоксис относно това, че тялото не може да се изцери, преди душата да е излекувана. Поради това, че учението на Залмоксис не е познато на гърците, то техните лекари не са в състояние да разберат много болести- “but Zamolxis, he added, our king, who is also a god, says further, "that as you ought not to attempt to cure the eyes without the head, or the head without the body, so neither ought you to attempt to cure the body without the soul; and this," he said, "is the reason why the cure of many diseases is unknown to the physicians of Hellas, because they are ignorant of the whole, which ought to be studied also; for the part can never be well unless the whole is well “

http://classics.mit.edu/Plato/charmides.html

Венедиков също обръща внимание на ценната информация, която срещаме в “Хармид” -  “от сведенията на Платон за лекарите на Залмоксис се вижда, че лекуването (практикувано от траките), за което говори Сократ, става чрез билки и припяване”. Както вече бе споменато, това припяване е познатото в цяла България баене. То се прилага при уроки, болести, силна уплаха, т.е. практикува се най-вече за лекуването на душата – това, на което наблягат и лекарите на Залмоксис. След като душата е успокоена и излекувана, тялото също намира покой и се възстановява. Виждаме, че традицията, която все още пазим днес крие своите корени далеч във времето.

Именно поради това – възпитаването в липса на страх и търсенето на духовното, нашия народ е успял да се запази и да оцелее по време на вековното подтисничество на жестоки нашественици.

Известно е, че Залмоксис проповядва безсмъртието на душата. Той учи, че хората не умират, не изчезват в небитието, а просто напускат този свят и отиват в друг, който е по-добър. Знаейки това никой не би изпитвал страх, а именно страхът е това, което ни кара да търпим злото и неправдата.

От историята на Залмоксис научаваме, че той се усамотява в пещера, или землянка за три години, а след това, на четвъртата година той се появява отново при гетите за тяхна най-голяма радост – Her. 4.96. Някои вярват, че Залмоксис е прекарал трите години в подземно жилище, което сам си е направил и е останал скрит за човешките очи дълго време. Символизмът на това действие е лесен за разбиране. Рано, или късно идва край на живота дори и на най-добрите хора. Те биват оплакани  и положени в гроб под земята. След това идва трансформацията – душата приема нова форма, ново тяло и се оказва, че смъртта не е край, а е само една фаза, не нещо, от което трябва да се страхуваме, а факт, който трябва да се осъзнае и приеме като нещо естесвено.

От Залмоксис гетите, а и техните съседи и роднини мизите научават за пречистването на тялото и душата. Въздържането на ядене на месо, пренебрегването на материалното и избягването на негативни чувства е трансформирало предците ни. Не случайно тези от тях, които са следвали думите на своя учител са наречени чисти. Те наистина са били чисти както телесно, така и духовно. Това им е помогнало да видят света с очите на бога.

Посланието на Залмоксис е просто, но важно. За да проникне истината за съществото на живота до дълбините на душата ни, то тя трябва да е чиста. Омраза, завист, злорадство трябва да бъдат прогонени понеже те са отрова за духа. Вместо тях, в сърцето си трябва да направим място за любовта, истинската любов, която лекува. Любовта обединява хората, помага им да прогледнат, помага им да преодолеят различията и да си подадат ръка.

Ако ни бе грижа един за друг, то злите и порочните нямаше да смеят да излезат от сянката. Днес лошите вилнеят защото доста от нас затварят очите си за грижите и болката на своите братя и сестри. Дали българи щяха да бъдат клани като добитък, ако цялата страна се бе вдигнала на протест докато убийците не получат наказанието, което заслужават. Злото не бива да се търпи, срещу него трябва да се борим всички, а не да чакаме някой да изгори за нас. Дори кроткият и благ Христос направи бич от вървите на дрехата си и с него прогони търговците от храма. Въпреки, че проповядваше любов Божият Син не затвори очите си за грозното и неправдата. Така трябва да правим и ние.