Доста често мои приятели са ми споменавали, че мечовете,
които са изобразени на златните съдове от Панагюрище приличат на ятагани. Чак
след време чух мнението на специалиста Георги Михайлов, който също виждаше някаква
връзка между оръжието на траките и
ползвания от безброй наши хайдути ятаган. Наистина, формата, а и размера
съвпадат, една и съща е и територията, на която този вид оръжие се използва –
България.
В миналото гърците наричат въпросния тип меч копис/κοπίς, а относно името, в речника на Лидъл и Скот се търси
обяснение с гр. κόπτω-копая, удрям: κοπίς κόπτω a chopper, cleaver, a broad curved knife, somewhat like our bill, Eur., Xen. κοπίς, ἰδός, Liddell and Scott. An Intermediate Greek-English
Lexicon. Oxford. Clarendon Press. 1889
По-ясно обяснение има на български. Aко разгърнем “Български Етимологически Речник” ще срещнем
нашите думи кóпнувам-бодвам, копаило-изкривен нож за
дълбаене на дървени лъжици (говор Веригово, Карловско), да не забравяме скопувам-отрязвам, а и стблг. скопити-скопявам, т.е. отрязвам. Разбира се най-важната дума е копаило-изкривен нож,
точно тя е производната на копис.
Бивайки по-добри бойци, дедите ни наричани по време на
Античността траки, не само са
изпълнявали фунцията на полиция в гръцките градове, не само са били два пъти
по-заплатени от гръцките наемници, но дори успяват да окажат и сериозно влияние
над гръцкото военно дело. Южните ни съседи копират както тактиката на далечните
ни предци, така и някои от оръжията им.
Кописът е излючително ефективен за близък бой, а формата му позволява да се
насесат дълбоки прободни и прорезни рани.
Сродна на копис
е и нашата дума копие. Нейното
древно значение е предмет, с който се удря, боде, порязва. Всички изброени
действия са възможни с този вид оръжие. Интересна подробност е това, че в
румънския се е запазила една ценна, също сродна на копие българска дума, а именно copie-кама. Заедно с копаило-изкривен нож, тя
ярко свидетелства, че названието копис принадлежи
на предците ни.
Вярно е, че освен гърците, египтяните също имат подобно
оръжие, а и названието му е почти идентично: кепеш, но за това как траките
повлияват народа живеещ край река Нил, ще бъде обяснено по-късно, в друга отделна
работа, която засяга и характера на египетската дума мет/меч-меч. Ceга ще продължим с други важни неща.
Юрий Откупщиков съобщава за едно интересно
име на тракийско оръжие, това е харпе:
άρπη' μάχαιρα καμπύλη, Θρακών (харпе-крив тракийски меч-Clem. Alex. Strom., I, 307). Тук всъщност се касае за сърповиден
предмет, който е често срещан атрибут в ръцете на вахканките, а и на бойците на
цар Декебал.
Не само формата на харпето
прилича на сърп, езиковедите ни
определят българската дума сърп като
сродна на гр. άρπη. Смятам, че тук не
се касае за родство, а по-скоро наша заемка в речта на старите гърци. Сам Откупщиков
споменава в работата си за предгръцкия субстрат, че оръжията с криво острие
като цяло са непознати на гърците, но за сметка на това са типични за траки и
карийци (хора обитаващи Мала Азия, съседи на фригите и обявени от Херодот за
роднини на мизите-Her.I.171).
Въз основа на тези, а и на други факти, руският учен
смята, че гърците са заели определени видове оръжия
както от карийците, така и от траките: “как
и в случае с карийцами, греки заимствовали у фракийцев некоторые виды
вооружения.” Не можем да пренебрегнем и факта, че използващите харпе
вахканки на Дионис са от тракийски произход, култът към божеството на
виното преминава при южните ни съседи благодарение на влиянитето на дедите ни.
Друго
оръжие подобно на сърпа-харпе е сиката. Тя има
същата форма, но е по-голяма по размер, а и е по-опасна поради своята
масивност. Тя е употребявана както от даките, така и от тракийските гладиатори.
Сика може да се обясни със стблг. сѣкѫ-сека, посичам. Дъговидното острие
действително е годно да сечене, а не за мушкане.
Сика, най-горе, изобр. Cluj National History Museum, https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/da/Dacian_Weapons.jpg/800px-Dacian_Weapons.jpg
Цитирайки старият автор Хезихий, Юрий Откупщиков
споменава за тракийския меч скалме:
“σκάλμη ' μάχαιρα Θρακία”. И тук
както по-горе трябва да потърсим помощ от “Български Етимологически Речник”.
Там срещаме сколи се, сколил -прич.с вероятно значение прекършил, отрязал. Така разбираме, че
името на тракийското оръжие скалме
означава това, което реже. Сродна на скалме е и нашата дума, тя е сколка-речна мида, тя е свързана и с думата скала, а и с глаголите коля,
заколвам, клане,
Интересна е връзката със старонорвежката дума skalm-къс меч. Едва ли обаче се касае за прасродни думи, по-скоро skalm е тракийска заемка в речта на
северните германи. В староисл. срещаме skilja-разделям, но в германските езици няма
съюз с, както е в нашата
реч. При нас глаголите паря, бера, товаря, печеля, рязвам и т.н. могат да бъдат
преобразувани със съюза с във
формите спаря, сбера, стоваря, спечеля, срязвам.
Коренът на скалме
е *кал/кол, като първоначалното
значение е остър предмет. По-късно се
появават значения като коля, отрязвам, чупя, разделям, а в
случая със скалме, това е направено
с типичния за езика ни съюз с,
който е напълно непознат на германските народи, т.е. skalm-къс меч е заемка.
Дойде ред на най-известната тракийска дума за оръжие и
по-точно ромфея/ρομφαία. Хялмар
Фриск обяснява, че се касае за голям, широк меч, като в гръцкия език думата е неясна
и навярно е тракийска заемка. Ромфеята е голям меч, но не се отличава с
широко острие. Сляпото копиране на думата от страна на дедите на южните ни
съседи е довело до това, че названието ромфея/ρομφαία се ползва
за всяко оръжие с впечатляваща дължина. В римските исторически извори, името е
представено като румпия/rumpia.
Акад. Владимир Георгиев търси тълкуване на думата ромфея/румпия с лат. rumpo-чупя, троша, разчупвам, наранявам, като
добавя, че тракийската дума е запазена днес в диалектните български думи рофéя, руфя, а и в алб. rufeje, rёfeje-копие, светкавица.
По необясними причини, нашият учен е пропуснал
най-добрите български кандидати, които могат да помогнат да разберем смисъла на
името на древното оръжие на предците ни. Въпросните думи са: рубя-режа, сека, *рѫбити-разсичам, орубвам се-отсичам, рубило-ножче, ръбам-режа силно блг.
диал., ръбушка-белег на нещо.
Ромфея, румпия, рубило са варианти на една и съща дума притежаваща значение – нещо, с което се реже, нещо с което се ломи.
За глосата колаврос/κολαβρος-песен, която съпровожда κολαβρισμος-танц с оръжие, дава ценни сведения акад.
Владимир Георгиев.Toзи учен тълкува колаврос/
κολαβρος като копиевъртещ, като
явно на елемента βρος, нашият учен
нашият учен съпоставя въртещ,
добавяйки стблг. врьтѣт, блг. въртя. Въз основа на приликата с думите
κολέα > κολία-вид танц, за които
се изказва предположение, че може и да са фригийски, първата част на глосата κολα-, е сравнена със стблг. коло, (кол)есе-колело, кръг,
ср., хр. коло-колело, кръг, хоро.
Смятам, че в този случай е подходяща друга старобългарска
дума, а именно колъ-заострен дървен прът, вид примитивно копие.
Така тълкуването на колаврос/ κολαβρος
като копиевъртещ придобива доста
по-ясен смисъл. А и колът е
най-простият вид оръжие, което хората създават за лов и защита. Сродни са сpирл. cail-копие, стнорв. hali-връх, опашка, край.
Алонхон е тракийска
дума за копие, тя е спомената от Юрий Откупщиков заедно с осталналите древни
названия за оръжия: “άλογχον δόρυ, τό σιδηριον, Θρακικως”. Акад. Димитър Дечев и акад. Владимир Георгиев смятат,
че особеният военен термин не е тракийски по произход. Всеки учен има право на
свое виждане, но е удивително как точно изследователите с най-добри познания на
езиците са пропуснали сведението на гръцките автори, че алонхона е тракийско
копие, пропуснали са да видят и сродната старобългарската дума лѫща (лонща) - копие.
За жалост, с това пропуските не свършват. В “Български
Етимологически Речник” се твърди, че лѫща
е келтска дума (lancia), която с
римско посредничество е проникнала в езика ни. Хубаво, но на старокелтски (галски)
няма никакво обяснение на lancia-копие, от
друга страна, старобългарския предлага логично тълкуване, но никой специалист
не е забелязал това.
Лѫща-копие е
свързана със стблг. лѫчити-деля, отделям, разлъчвам, а това
показва, че първоначалното значение на лѫща
е нещо, с което се дели, реже, наранява.
Повече от ясно е, че нашите звуци ч,
щ са трудни за гърците и поради тази
причина, поставяйки и протетично а,
са превърнали лѫща в алонхон.
Доста притеснително е, че специалистите дават нетракийски
произход и на други имена на тракийски оръжия и атрибути, като например бойната
брадва. Сами гърците твърдят, че оръжието е тракийско: πέλεκυς Θρᾁκιος. Проблемът тук е, че пелекус-брадва присъства
не само в гръцкия език, но и в акадския под формата pilakku-бойна секира.
Гръцко влияние над акадците няма, но на територията на
Акад са живели гутеите, които според
мен са клон на живеещите край Дунава гети.
Ако приемем, че гутеите са гети, а въпросните гети са наши предци, вече няма да
е необяснима мистерия защо в речта на акадците се срещат думи смайващо близки
до старобългарските. Като пример могат да бъдат посочени акадско-българските
успоредици: балиу-былia-господар, боил, балу-болии-по-голям, битку-бити, бия, удрям, режа, курумату-кръмити-кърмя, храня, думу-дымъ-дим, тъмен, калу-цѣлъ-цял, русум-роусъ, рус, червеникав, сету-свѣтъ-светлина.
Пелекус-бойна брадва може лесно да се
обясни със стблг. палица-тояга, нещо, с което се удря. Подобна
връзка срещаме между стирл. tuagh-брадва и tuagach-бия, удрям. Тракийската, или както е правилно древнобългарската
дума *palek-нещо, с което се удря, брадва, е прекроена от гърците на πέλεκυς, а от акадците е приета във формата pilakku.
Важно атрибут за всеки боец е шлемът. Официално нашата
дума шлем е германска заемка, но едно, че няма как стгерм. *helmaz да даде шлем, а друго, че сам Тацит обяснява, че
шлемовете са голяма рядкост у германските народи. На Балканите пък има огромно
разнообразие от шлемове. Първоначално те са правени от кожа и точно оттам идва
и името шлем – от шелмис, дума, която гърците записват
като ζαλμός-кожа.
Тракийски шлем и щитове, изобр. Conrad Cichorius: "Die Reliefs der Traianssäule", Erster Tafelband: "Die Reliefs des Ersten Dakischen Krieges", Tafeln 1-57, Verlag von Georg Reimer, Berlin 1896, Detail of plate LVII, scene LXXVIII: Victory and trophies
За пелтастите
– леко въоръжените тракийски бойци и техния щит пелта знаят всички, които се интересуват от стара история. За
жалост дори името пелта е обявено от
специалистите за гръцка заемка въпреки изричното споменаване на авторите от
времето на Античнотта, че се касае за тракийски атрибут: “πέλτη' Θρακιον ὄπλον”.
Тракийски
пелтаст,
изобр. - No machine-readable source provided. Own work assumed
(based on copyright claims). Object kept in Harvard University, Arthur M.
Sackler Museum, Robinson Collection 1959.219[2]
В речника на Хялмар Фриск
намираме следното описание: “пелта-малък лек щит без ръб, изработван най-вече от плетени клонки, с покритие от кожа.” - “πέλτη, dor.-ᾱ f. kleiner leichter Schild ohne Rand, meist aus Flechtwerk mit einem Überzug von Leder”.
След като пелтата се
плете от гъвкави клончета и се
покрива с кожа, дали пък стблг. плетѫ-плета, оплитам няма да даде най-доброто
обяснение? Фриск изразява виждане, че пелта е навярно тракийска заемка в гръцкия
език, старите автори са пределно ясни, че пелтата е тракийски щит, но нашите
специалисти пренебрегват фактите.
Голям пропуск е направен и по
отношение на друго име на тракийски щит, а именно парма/ πάρμη. Toва название също е обявено за нетракийско, макар Хезихий
да пише: “ πάρμη Θρακιον ὄπλον”. B “Български Етимологически Речник” e документиранa думaтa прáмен-късче, снопче вълна или памук,
коноп, част от руно, отделен пласт на влачена вълна и др. като се смята, че
древната форма е *parmy.
Пармата явно е била метална плоскост, която е облечена от
вътрешната страна с овче руно, или пък вълнен, конопен плат, който да помогне
за абсорбиране на удара. Обяснението на български е логично, но подобно на
пелекус-брадва и тук има сериозен проблем. В работите си Тит Ливий обяснява, че
велитите-леко въоръжените бойци, ползват щит наречен парма. Какво обаче прави тракийски щит в ръцете на римляните докато
те са още на Апенините?
Алоиз Валде смята думата за келтска посочвайки паралели с
галската (?) parma-щит, уелските parfa, parfaes-защитна плоскост, щит, но в келтските ирландски
и шотландски гаелски, а също така в бретонски и коруелски присъствие на дума parma-щит, или нещо подобно няма.
Не разполагам и със сведения някой стар автор да е
определят пармата като келтски щит. Уелските
parfa, parfaes-защитна плоскост, щит, са заемки
от латински, или от тракийски. Все пак голяма част от Британия е под римска
власт няколко века, а тракийското присъствие там също е добре засвидетелствано,
както от епиграфски паметници, така и благодарение на генетични проучвания.
Непонятно защо, редица факти биват напълно пренебрегвани
от учените:
- на латински не съществува обяснение за парма;
- на келтски не съществува обяснение за парма;
- гръцките автори определят пармата като тракийски щит;
- пармата е и атрибут на тракийските гладиатори;
- пармата е дефинирана от Вергилий като щит на траките
тевкри (трояни), които с Еней идват на Апенините;
- за идване на траки и пеласги на Апенините пишат освен
Вергилий също Плиний Стари, Страбон, Ливий;
В такъв случай – какво неясно може да има относно
произхода на думата парма? Римляните са заемали военни атрибути от келти, етруски,
венети, като това се признава от археолозите и историците.
Защо обаче е проблем да се признае, че и ние сме дали нещо на потомците на
Ромул? Та нали точно те гледат на дедите ни като на потомци на Арес!
В миналото, поради сянката на елиноцентризма, се обръщаше
твърде малко влияние на ролята на траките в оформянето на културата и военното
дело на гърците, римляните и келтите.
Добре известни бяха сведенията на Иполит
за това, че галските друиди са попивали от мъдростта на Залмоксис, знаеше се и
за тракийските имена на царете на властвалите в Лациум (Италия): Атис, Капус,
Капетус, не бе тайна, че поради качествата си на върховни бойци дедите ни са
считани за потомци на бога на войната Арес, но веднъж наложеното виждане, че
римляни и гърци стоят в основата на европейската култура бе пазено ревниво.
От друга страна, макар още пред XIX век великият
родолюбец Цани Гинчев да направи всичко възможно да покаже, че траките не са измирали, а ние българите
сме техни наследници, този човек не получи подкрепа от други наши учени.
Последвалите Гинчев прогресивни изследователи като Данаил Юруков, Ганчо Ценов,
Архимандрит Кирил Рилски, Д.П.Даскалов, Георги Сотиров и др. също не бяха
подкрепени от представителите на българската историческа школа.
Истината обаче стои, тя не е унищожена, не е погребана
завинаги, това е и невъзможно, защото ние самите сме нейни носители. Докато
певческата дарба на Орфей се проявава в магическия глас на българката, то
силата и дързостта на Арес са манифестирани от българските войници,
които са показали многократно, че бойното поле е действително тяхно родно
място.Подвизите при Шипка, Одрин, Сливница, Дойран и т.н. са
ярко доказателство за това.
От нас не се иска да излизаме с голи гърди срещу
щикове. За да почетем дедите си, просто трябва да покажем, че носим силата им с
гордост и, че сме народ на делата, а не плахи, жалки индивиди чакащи някой да
им помогне.
Извори от интернет:
Rhomphaia
Dacian Warfare
https://en.wikipedia.org/wiki/Dacian_warfare
Trajan’s Column in Rome
Dacian Warfare