Преди около две хиляди години географът Страбон е впечатлен
названията на места в Троада, имащи успоредици в земите на Тракия. Старият автор
споделя, че съществуват траки скаи, река Скай, а Троя притежава Скайски порти. Известни са траки
назовани ксанти, а в Троада тече
река Ксант. Като общи за траки и трояни летописецът посочва също
имената на река и град Арисба, цар Резос и течащата в Троада река Резос.
“There are many names common to the Thracians and the Trojans; for
example, there are Thracians called Scaeans, and a river Scaeus, and a Scaean
Wall, and at Troy the Scaean Gates. And there are Thracian Xanthians, and in
Troy-land a river Xanthus. And in Troy-land there is a river Arisbus which
empties into the Hebrus, as also a city Arisbê. And there was a river Rhesus in
Troy-land; and there was a Rhesus who was the king of the Thracians.” –
Strab.XIII.1.21
Реално приликите са повече, могат да бъдат добавени
виждащата се от Троя планина Ида и тракийския град Идака. Пергам е название
на цитаделата на цар Приам, a град с името Пергам се среща и при бистоните. Илион е алтернативното название на Троя, но недалеч от Визия, Южна Тракия
е локализирано друго селище Илион. Зелия е локализирана от Омир в лоното
на планината Ида, oт друга страна Зеликинтос
е тракийско лично име. Гаргарум е в
Троада, а Гарескос принадлежи на
пеоните.
Изброените успоредици не са никак случайни, те
свидетелстват за факта, че още в дълбока древност Троада е била населена със
стари балканци. Това разбира се важи и за други региони, като например
обгърнатият в мистерии остров Крит, на чиято територия са Сетоя, Пергам, Ида, Даво, Kaпа, Гортиния. Тракийските им паралели са: Сетидава, Пергам, Идака, Дава, Капистурия, Гордион.
Трябва да се добави и това, че най-ранно
документираните лични имена от остров
Крит, принадлежат на траки.
Става дума за присъстващите в минойските епиграфски паметници имена Арей, Диза, Питак, Тетюс, Резос. Те са гравирани върху златни предмети и глинени плочици
преди около 3750 години.
Понеже както отбеляза Бедрих Хрозни, тракийската миграция
на остров Крит може да се проследи и с разпространението на особен вид
керамика, която в Кносос, Камария и др. места се доразвива и придобива изящни
форми, то със сигурност може да се говори за участие, а дори основаване на
Минойската Критска цивилизация от нашите деди.
Те не са изчезвали никога, дори след края на минойската
цивилизация, старите балканци продължават да оставят следи. В по-късните
микенски документи намираме едно много интересно име – Мадар(ос). Става дума за плочица с регистрация KN Db 1368 (по Дж.Чаудик). До името Мадар(ос) намираме топонима
Даво, който отговаря на тракийския Дава
(срещащ се в Даки-дава, Пиробори-дава, Сети-дава и др.).
Документът
с регистрация KN Db 1368 (по
Дж.Чаудик) е кратък и не позволява въз основа на споменаването на името Мадар(ос) да се правят крайни
заключения. За наше щастие, дори в ново време на остров Крит и по-точно в
областта Витинa има
планина с название Мадара. Другото
име на Мадара е Левка Ора – Бяла планина,
Светла планина.
Мадара – Лефка ори,
изобр. Jlundqvi - Own work
Тук вече става интересно за нас понеже получаваме важна
информация за значението на критската Мадара,
а то е бяла, светла. Названието на
критската планина е не само идетнично на това на българското селище Мадара, но и се явява вариант на името
на фригийския град Модра, чиято
територия обаче първоначално е обитавана от траките витини: “…Modra in Phrygia on the Hellespont. This is the same
country as Phrygia Epictetus, and it was formerly occupied by the Bithynians.”- Strab.XII.3.7
По думите на Страбон, най-рано град Модра е принадлежал на витините,
а на остров Крит, точно в областта Витинa, срещаме планина с
име Мадара. Какъв е шансът това да е
случайност, като имаме предвид, че във въпросната критска област Витинa, срещаме топоними като Каменица и Магуляна (Могиляна)?
Не можем да пренебрегнем и факта, че Витиня
е име на проход в България.
Поне за мен няма никакво съмнение, че името на критската
планина Мадара е оставено от хора
говорещи български език. Какво е значението обаче? Георги Баласчев смята, че
името на нашето село Мадара е тракийско, но прави опит за връзка и с
гр. Мαδαρός – гладък, плешив. Звуковата прилика не може да се оспори, но самата
дума μαδαρός не притежава смисъл на
гръцки. Същото може да се каже и за гр. μαδρυα-синя слива, за нея може да се даде обяснение
със стблг. модръ-син, светъл.
За модър-син, светъл, ясен, ведър, а и за модрея се предлага древна форма *madrъ – БЕР, 202-203. Тази форма madrъ обяснява както името на критската
Мадара, така и името на българското
селище Мадара. По време на
Античността, край нашата Мадара е
имало голям и важен религиозен център, там е почитан Тракийския Конник, който е увековечен на скалите край селището, намерени
са много оброчни плочки с негови изображения. В Мадара са почитани също богинята
Бендида и нимфите.
Като имаме предвид тези факти, е напълно логично да се
приеме, че значението на името на българското селище Мадара е светла, свещена,
свещено място. За критското название Мадара
знаем, че е носило название и Левка ори
– Бяла планина, Светла планина, т.е.
смисълът е същият. Няма и как да не е след като името е дадено от хора от един
и същ произход.
Фригийското/витинското селище Модра притежава идентично значение-светла, свещена. Явно то е основано от хора, в чийто диалект, в
някои случаи звукът А е представян като О. Като пример могат да се посочат
вариациите на имената Скарис-Скорис, Залтас-Золтес, Сален-Солен и т.н.
Самата област край Модра
е носила името Модрене, като
начинът на образуване на това местно название е типично български. По същият
начин са образувани Подуене, Дъбене, Белене, Поибрене.
Има още няколко интересни подробности, които трябва да
бъдат споменати. Освен на остров Крит, планина с име Мадара/Мάδαρα ce cрещат в Аркадия, Кинурия и Мала Азия. За това, цитирайки
Димитър Дечев съобщава езиковедът Борис
Симеонов, но не обръща внимание на факта, че се касае за традиционни стари
земи на траките.
Страбон е пределно ясен изказвайки твърдението, че в
древността цяла Гърция е обитавана от варвари, че Пелопонес е получил
името си от фригиеца Пелопс, Атика е била тракийска, а в Давлида, Фокида е
властвал цар Терей. За гърците/данайците се казва, че идват от Африка, Египет:
“…in the ancient times the whole of
Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions
themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that
received its name from him; and Danaüs from Egypt; whereas the Dryopes, the
Caucones, the Pelasgi, the Leleges, and other such peoples, apportioned among
themselves the parts that are inside the isthmus — and also the parts outside,
for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in
Phocis by Tereus.” – Strab.VII.7.1.
Мала Азия, там където също има планина Мадара/Мάδαρα, е дом на старобалканските народи дардани, фриги, витини, меони, мейони, мариандини, халиби, мосинойки, тевкри, а разбира се и мизите, които в по-късни времена са
наречени българи от Димитри
Хоматиан.
Тези данни показват красноречиво, че произходът на името Мадара трябва да се търси в древността
на Балканите, а не в Средна Азия. Архитектурните паметници от Мадара могат да
се свържат на балканската Античност, но не и с паметниците от Афганистан и
Иран. Религиозните култове в Мадара също показват връзка с религията на
траките, като в същото време там няма дори бегли следи от култ към иранско, или
тюркско божество и въпреки всичко някои хорица полагат неистови усилия да
създадат тюрска, или иранска следа.
Крепостта Мадара –
изобр. - Собствена творба
Крепостта Мадара
Крепостта
Дуросторум-Силистра, градена по време на Античността
Крепостта Дуросторум-Силистра, градена по време на Античността, изобр. Svik
Ясно е, че доста от нашите учени са направили кариера
защитавайки теорията за азиатския произход на старите българи. Разбирам, че е
трудно радващ се на уважение и престиж човек да признае, че е грешил. В името
на България и в името на истината обаче, признание трябва да дойде, и най-вече
трябва да се сложи край войната с прогресивните изследователи на миналото ни.
Живеем във века на информацията, нито анонимност е
възможна, нито е възможно да се укрие кой на какво е попречил и какво е
предотвратил. Всичко излиза след време и всеки плаща за делата си, на никого
нищо не се разминава.
Дали няма да са гневни хората когато разберат, че е
извършена гавра с доверието им, че са заблуждавани за хановете и кановете, за иранските корени на езика на старите българи,
за памирската прародина, родството с паштуни, талишци и ред други
налудничави неща?
Дами и господа учени, историци, езиковеди, не жертвайте
бъдещето на България заради кариерата си, това е безумие! Не загърбвайте
истината, поради срам от признаване на грешка! Погребете егото си, за да възкръсне
Родината! Повече от всякога на нас ни е нужен обединяващ идеал, ние го имаме,
но трябва да му бъде позволено да се манифестира.
Нека всеки българин разбере, че корените му са в тази
земя, която е населена от предците ни преди повече от 10 000 години. Нека всеки
сънародник знае, че е потомък на създателите на цивилизацията, на хората
разнесли искрата на познанието на много места по света. Нека младите българчета
раснат като горди хора осъзнаващи, че в гените им са кодирани както силата на
Арес, така и таланта на Залмоксис и Орфей!
Използвана литература:
1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата
на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на
палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по
Тракология, София, 1998;
2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за
Български Език, София, 1977;
3.Г.Д.Баласчев, Старотракийски светилища и божества, Изд.
П.Глушков, София, 19341 препис на съвременен български език Николай Колев, GUTA-N, София, 2018;
4.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация Българско
Историческо Наследство, Пловдив, 2008 ;
5.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;
6.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL
LIBRARY,
Harward
University Press, London, 2000;
7.Strabo, Geography, Books 13-14, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL
LIBRARY,
Harward
University Press, London, 1929;
8.Pliny, Natural
History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB
CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
9.D.Detschew,
Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
10.The Knossos
Tablets, A transliteration by
J.Chadwick, J.T.Killen, J.P.Olivier, Cambridge University Press, 1971;
Извори от интернет:
The Geography of Strabo
publ. in Vol.III of the Loeb Classical Library, 1924 (посл.вид 14-12-2018)
The Geography of Strabo
publ. in Vol.V of the Loeb Classical Library, 1928 (посл.вид 14-12-2018)
Vytina District (посл.вид 14-12-2018)
Светилища в България (посл.вид 14-12-2018)
Български кредновековни градове и крепости (посл.вид 14-12-2018) https://trakia-tours.com/wp/fortresses/%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC-durostorum/
Публикации
