МАДАРА – ИМЕ НА БЪЛГАРСКИ ГРАД И ПЛАНИНА НА ОСТРОВ КРИТ

Преди около две хиляди години географът Страбон е впечатлен названията на места в Троада, имащи успоредици в земите на Тракия. Старият автор споделя, че съществуват траки скаи, река Скай, а Троя притежава Скайски порти. Известни са траки назовани ксанти, а в Троада тече река Ксант. Като общи за траки и трояни летописецът посочва също имената на река и град Арисба, цар Резос и течащата в Троада река Резос.

“There are many names common to the Thracians and the Trojans; for example, there are Thracians called Scaeans, and a river Scaeus, and a Scaean Wall, and at Troy the Scaean Gates. And there are Thracian Xanthians, and in Troy-land a river Xanthus. And in Troy-land there is a river Arisbus which empties into the Hebrus, as also a city Arisbê. And there was a river Rhesus in Troy-land; and there was a Rhesus who was the king of the Thracians.” – Strab.XIII.1.21

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/13A1*.html

Реално приликите са повече, могат да бъдат добавени виждащата се от Троя планина Ида и тракийския град Идака. Пергам е название на цитаделата на цар Приам, a град с името Пергам се среща и при бистоните. Илион е алтернативното название на Троя, но недалеч от Визия, Южна Тракия е локализирано друго селище Илион. Зелия е локализирана от Омир в лоното на планината Ида, oт друга страна Зеликинтос е тракийско лично име. Гаргарум е в Троада, а Гарескос принадлежи на пеоните.

Изброените успоредици не са никак случайни, те свидетелстват за факта, че още в дълбока древност Троада е била населена със стари балканци. Това разбира се важи и за други региони, като например обгърнатият в мистерии остров Крит, на чиято територия са Сетоя, Пергам, Ида, Даво, Kaпа, Гортиния. Тракийските им паралели са: Сетидава, Пергам, Идака, Дава, Капистурия, Гордион.

Останки от царския дворец в Кносос, Крит, изобр. Bernard Gagnon   https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Knossos_-_North_Portico_02.jpg/800px-Knossos_-_North_Portico_02.jpg

Трябва да се добави и това, че най-ранно документираните  лични имена от остров Крит, принадлежат на траки. Става дума за присъстващите в минойските епиграфски паметници имена Арей, Диза, Питак, Тетюс, Резос. Те са гравирани върху златни предмети и глинени плочици преди около 3750 години.

Понеже както отбеляза Бедрих Хрозни, тракийската миграция на остров Крит може да се проследи и с разпространението на особен вид керамика, която в Кносос, Камария и др. места се доразвива и придобива изящни форми, то със сигурност може да се говори за участие, а дори основаване на Минойската Критска цивилизация от нашите деди.

Те не са изчезвали никога, дори след края на минойската цивилизация, старите балканци продължават да оставят следи. В по-късните микенски документи намираме едно много интересно име – Мадар(ос). Става дума за плочица с регистрация KN Db 1368  (по Дж.Чаудик). До името Мадар(ос) намираме топонима Даво, който отговаря на тракийския Дава (срещащ се в Даки-дава, Пиробори-дава, Сети-дава и др.).

Документът с регистрация KN Db 1368  (по Дж.Чаудик) е кратък и не позволява въз основа на споменаването на името Мадар(ос) да се правят крайни заключения. За наше щастие, дори в ново време на остров Крит и по-точно в областта Витинa има планина с название Мадара. Другото име на Мадара е Левка Ора – Бяла планина, Светла планина.

                     Мадара – Лефка ори, изобр. Jlundqvi - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/03/Lefka_Ori.jpg/1920px-Lefka_Ori.jpg

Тук вече става интересно за нас понеже получаваме важна информация за значението на критската Мадара, а то е бяла, светла. Названието на критската планина е не само идетнично на това на българското селище Мадара, но и се явява вариант на името на фригийския град Модра, чиято територия обаче първоначално е обитавана от траките витини: “…Modra in Phrygia on the Hellespont. This is the same country as Phrygia Epictetus, and it was formerly occupied by the Bithynians.”- Strab.XII.3.7

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

По думите на Страбон, най-рано град Модра е принадлежал на витините, а на остров Крит, точно в областта Витинa, срещаме планина с име Мадара. Какъв е шансът това да е случайност, като имаме предвид, че във въпросната критска област Витинa, срещаме топоними като Каменица и Магуляна (Могиляна)? Не можем да пренебрегнем и факта, че Витиня е име на проход в България.

Поне за мен няма никакво съмнение, че името на критската планина Мадара е оставено от хора говорещи български език. Какво е значението обаче? Георги Баласчев смята, че името на нашето село Мадара е тракийско, но прави опит за връзка и с гр. Мαδαρός – гладък, плешив. Звуковата прилика не може да се оспори, но самата дума μαδαρός не притежава смисъл на гръцки. Същото може да се каже и за гр. μαδρυα-синя слива, за нея може да се даде обяснение със стблг. модръ-син, светъл.

За модър-син, светъл, ясен, ведър, а и за модрея се предлага древна форма *madrъ – БЕР, 202-203. Тази форма madrъ обяснява както името на критската Мадара, така и името на българското селище Мадара. По време на Античността, край нашата Мадара е имало голям и важен религиозен център, там е почитан Тракийския Конник, който е увековечен на скалите край селището, намерени са много оброчни плочки с негови изображения. В Мадара са почитани също богинята Бендида и нимфите.

Като имаме предвид тези факти, е напълно логично да се приеме, че значението на името на българското селище Мадара е светла, свещена, свещено място. За критското название Мадара знаем, че е носило название и Левка ори – Бяла планина, Светла планина, т.е. смисълът е същият. Няма и как да не е след като името е дадено от хора от един и същ произход.

Фригийското/витинското селище Модра притежава идентично значение-светла, свещена. Явно то е основано от хора, в чийто диалект, в някои случаи звукът А е представян като О. Като пример могат да се посочат вариациите на имената Скарис-Скорис, Залтас-Золтес, Сален-Солен и т.н.

Самата област край Модра е носила името Модрене, като начинът на образуване на това местно название е типично български. По същият начин са образувани Подуене, Дъбене, Белене, Поибрене.

Има още няколко интересни подробности, които трябва да бъдат споменати. Освен на остров Крит, планина с име Мадара/Мάδαρα ce cрещат в Аркадия, Кинурия и Мала Азия. За това, цитирайки Димитър Дечев  съобщава езиковедът Борис Симеонов, но не обръща внимание на факта, че се касае за традиционни стари земи на траките.

Страбон е пределно ясен изказвайки твърдението, че в древността цяла Гърция е обитавана от варвари, че Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс, Атика е била тракийска, а в Давлида, Фокида е властвал цар Терей. За гърците/данайците се казва, че идват от Африка, Египет:

“…in the ancient  times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him; and Danaüs from Egypt; whereas the Dryopes, the Caucones, the Pelasgi, the Leleges, and other such peoples, apportioned among themselves the parts that are inside the isthmus — and also the parts outside, for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus.” – Strab.VII.7.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Мала Азия, там където също има планина Мадара/Мάδαρα, е дом на старобалканските народи дардани, фриги, витини, меони, мейони, мариандини, халиби, мосинойки, тевкри, а разбира се и мизите, които в по-късни времена са наречени българи от Димитри Хоматиан.

Тези данни показват красноречиво, че произходът на името Мадара трябва да се търси в древността на Балканите, а не в Средна Азия. Архитектурните паметници от Мадара могат да се свържат на балканската Античност, но не и с паметниците от Афганистан и Иран. Религиозните култове в Мадара също показват връзка с религията на траките, като в същото време там няма дори бегли следи от култ към иранско, или тюркско божество и въпреки всичко някои хорица полагат неистови усилия да създадат тюрска, или иранска следа.

Крепостта Мадара – изобр. Vislupus - Собствена творба

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Madara_007.jpg/800px-Madara_007.jpg

                                                                 Крепостта Мадара

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhNVXMuKZR2JH7QHEN4CIkJvVdkzXvOLaae8Le0rfuk2TgZ0FeWrtX6rsCQuX42HzaIxjjjM1vtQoouNyI5yQ9lg4RVQskJFZ43ndweoW_5jPWMQsXJBXA4kvuM05cmthSP388TpJ-gkVBR/s400/DSC02338-2.JPG

Крепостта Дуросторум-Силистра, градена по време на Античността

https://trakia-tours.com/wp/fortresses/wp-content/uploads/sites/2/2014/08/%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC-672x356.jpg

Крепостта Дуросторум-Силистра, градена по време на Античността, изобр. Svik

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/Durostorum-walls.jpg/800px-Durostorum-walls.jpg

Ясно е, че доста от нашите учени са направили кариера защитавайки теорията за азиатския произход на старите българи. Разбирам, че е трудно радващ се на уважение и престиж човек да признае, че е грешил. В името на България и в името на истината обаче, признание трябва да дойде, и най-вече трябва да се сложи край войната с прогресивните изследователи на миналото ни.

Живеем във века на информацията, нито анонимност е възможна, нито е възможно да се укрие кой на какво е попречил и какво е предотвратил. Всичко излиза след време и всеки плаща за делата си, на никого нищо не се разминава.

Дали няма да са гневни хората когато разберат, че е извършена гавра с доверието им, че са заблуждавани за хановете и кановете, за иранските корени на езика на старите българи, за памирската прародина, родството с паштуни, талишци и ред други налудничави неща?

Дами и господа учени, историци, езиковеди, не жертвайте бъдещето на България заради кариерата си, това е безумие! Не загърбвайте истината, поради срам от признаване на грешка! Погребете егото си, за да възкръсне Родината! Повече от всякога на нас ни е нужен обединяващ идеал, ние го имаме, но трябва да му бъде позволено да се манифестира.

Нека всеки българин разбере, че корените му са в тази земя, която е населена от предците ни преди повече от 10 000 години. Нека всеки сънародник знае, че е потомък на създателите на цивилизацията, на хората разнесли искрата на познанието на много места по света. Нека младите българчета раснат като горди хора осъзнаващи, че в гените им са кодирани както силата на Арес, така и таланта на Залмоксис и Орфей!

Използвана литература:

1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.Г.Д.Баласчев, Старотракийски светилища и божества, Изд. П.Глушков, София, 19341 препис на съвременен български език Николай Колев, GUTA-N, София, 2018;

4.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008 ;

5.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

6.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

7.Strabo, Geography, Books 13-14, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 1929;

8.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

9.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

10.The Knossos Tablets, A transliteration by  J.Chadwick, J.T.Killen, J.P.Olivier, Cambridge University Press, 1971;

Извори от интернет:

The Geography of Strabo publ. in Vol.III of the Loeb Classical Library, 1924 (посл.вид 14-12-2018)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

The Geography of Strabo publ. in Vol.V of the Loeb Classical Library, 1928 (посл.вид 14-12-2018)

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Vytina District (посл.вид 14-12-2018)

http://www.vytinatomorrow.com/vytina/index.php?option=com_content&view=article&id=52&Itemid=60&lang=en

Светилища в България (посл.вид 14-12-2018)

 http://haiduk-tourist.blogspot.com/2013/05/blog-post_6648.html

Български кредновековни градове и крепости  (посл.вид 14-12-2018) https://trakia-tours.com/wp/fortresses/%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC-durostorum/

ГЬОНСУРАТЛЪКЪТ В БЪЛГАРСКАТА НАУКА

Hе обичам чуждиците в езика ни, но в някои случаи те са най-подходящи, за да се характеризира определено поведение. "Гьонсуратлък" си има точно българско съотвествие, това е думата дебелоочие. Тя е достатъчно описателна за доста ситуации, но турската й успоредица, поради своето звучене, или заряд е по-въздействаща.

Ясно е, че в периода 1944-1989-та година, тоталитарната цензура разполагаше с огромна власт. За никого не е тайна, че стоящи в сянка индивиди бяха в състояние да диктуват какво да се пише и какво да се премълчи. Страхът от репресии и слагане на край на кариерата бе напълно реален, това стана причина определени учени да напълнят своите работи с неиздържани, дори абсурдни твърдения.

Тюрските корени, култа към Тангра, изчезването на езика на старите българи са само малка част от “бисерите”, които срещаме в произведения на иначе уважавани учени.

Друг “бисери”, са шаманите – предполагаемите жреци на дедите ни. В книгата си Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Ст. Ваклинов дори представя изображение на шаман от Мадара.

http://www.promacedonia.org/sv/048_1.jpg

Със сигурност има хора, които искрено са повярвали, че това е шаман. Не бих се учудил, ако във въображението на някои сънародници са се появили опушени юрти, провлачен глас на тюрски жрец и т.н. Любопитен съм обаче да разбера – на колко човека е направило впечатление, че така наречения “шаман” има женски гърди, т.е. касае се за жена.

Да, фигурата представя жреца, или дори богиня почитана от старите българи, но не става дума за божество от Алтай. Високата шапка и птицата са атрибут на тракийската богиня Кибела. Макар рисунката от Мадара да е твърде грубо направена и да липсва изящност на изображението, ясно е, че става дума за жена, която държи птица в ръката си. Такава е и иконографията на редица изображения на тракийската богиня-майка.

http://www.archaeology.ugent.be/pessinous/index.php?id=338&type=image&w=238&h=400

http://www.archaeology.ugent.be/pessinous/kybele

http://www.penn.museum/sites/expedition/files/1964/01/andesite-relief-kubaba.jpg

http://www.penn.museum/sites/expedition/a-votive-bird-from-anatolia/

Повече от ясно е, че “шамана” от Мадара е всъщност изображение на тракийско божество и това не бива да ни учудва понеже Мадара е била свещено място за народа на Орфей. Там са намерени както храмове на различни богове, така също и оброчни плочки. Едва ли учен от калибъра на Ваклинов не е осъзнавал истината, с какви ли терзания е приел натиска на хората от тоталитарната цензура, които са го принудили да направи от тракийската богиня-майка сибирски шаман...

Явно тракийската богиня е починана и в Черноморските степи – земите на Стара Велика България, защото там са намерени същите ритуални одежди като тези на фригийските жреци. В същия регион орелът е почитан като свещено животно още по времето когато Рим е бил село със сламени колиби.

http://www.encyclopediaofukraine.com/pic%5CS%5CC%5CScythian%20headdress%20from%20Tovsta%20Mohyla.jpg

Орелът заема важно място в религията и културата на дедите ни. Това проличава от сребърния орел на княз Аспарух. Този забележителен артефакт е намерен в погребението от Вознесенска.

http://xn--80aaaa1bftlc2akm4d.org/wp-content/uploads/2012/09/srebyren-orel.jpg

http://xn--80aaaa1bftlc2akm4d.org/%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BD-%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%85/

От доста по-ранна епоха е мраморния орел от Керч, около 600 години преди времето на княз Аспарух. Това показва, че не може да се говори за донасяне на символа от Сибир, или Памир при “идването” на старите българи. 

Тук е мястото да се поясни, че орелът е свещен символ и в земите на юг от Дунава, статуите от Свещарската гробница са достатъчно красноречиви, друго свидетелство са монетите на тракийските царе Косон и Сараток.

http://www.liliatravelbg.com/offers/668_1_b.jpg

http://www.images-apmex.com/images/Catalog%20Images/Products/73846_Rev.jpg?v=20130602094622&width=450&height=450

монета на тракийския цар Косон

http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/sparadokos/Moushmov_5687.jpg

http://mashopsimg.com/bwbank/pic/2271230370-19-r.jpg

монети на тракийския цар Спарадок -V век преди Христа

При наличието на толкова много информация е странно, че орелът на княз Аспарух не е свързан с орлите от тракийските паметници и монети. Сякаш някой непременно е държал дедите ни на всяка цена да бъдат изкарани нашественици на Балканите. Може би за това не е споменато и, че в Добруджа са царствали хора с имена подобни на Аспарух около 900 години преди времето на този наш княз. Става дума за царете Адр-аспос и Хар-аспос, техните монети са с високо качество, а това свидетелства за богатство и престиж.

https://balkancelts.files.wordpress.com/2012/11/char.jpg?w=640&h=164

http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/BMC_350.jpg

Имената на Адр-аспос и Хар-аспос са сродни не само на Аспарух, но и на Ут-аспис– епитет на върховното божество на траките – Хероса. За тази връзка обаче сякаш има строга забрана да се споменава. Как иначе да се обясни, че “азиатеца” Аспарух има предшественици със сходни имена, почти хилядолетие преди прословутата 681 година? Как иначе да се обясни, че “азиатеца” Аспарух носи име, което е сродно на върховното божество на траките – Хероса? Как иначе да се обясни, че орелът на “азиатеца” Аспарух е символ на царска власт в Тракия още преди Рим да създаде своите сребърни орли? Какво да кажем за богинята Кибела, която бе представена като сибирски шаман?

Ако подобни действия не се наречат гьонсуратлък, не зная какво друго би заслужило подобно определение.

Всеки прави грешки, но от грешка до грешка има огромна разлика. Неволно някой може да стане проводник на заблуди, но няма оправдание за тези, които упорито поддържат заблудите. Точно днес, когато чужденци са се заели да промият съзнанието на българските деца с измислици, учените са длъжни да поставят кариерата на заден план и да работят единствено и само в интерес на българския народ. Загубили сме богатства и територии, загубим ли родовата си памет, загубили сме всичко. Това не трябва да го позволяваме.

Изпозвана литература:

Ст. Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, (Българско   Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София 1977;

Machteld J. Mellink, A Votive Bird from Anatolia

http://www.penn.museum/sites/expedition/a-votive-bird-from-anatolia/

Inge Claerhout, Kybele

http://www.archaeology.ugent.be/pessinous/kybele

На гроба на кан Аспарух

http://xn--80aaaa1bftlc2akm4d.org/%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BD-%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%85/

Тракийската гробница в Свещари

http://www.liliatravelbg.com/show.php?id=668&se

КОЙ СЪЗДАДЕ МАДАРСКИЯ КОННИК?

Страната ни България е изключително богата на исторически забележителности. Достойни за посещение са много места у нас. Плиска, Преслав, Силистра, Несебър, Созопол, Варна, Пловдив и София са все локации съхранили в себе си ехото на древността. Могат да се добавят още Червен, Банско, Велико Търново, Ямбол и др. селища, които са запазили паметници свидетелстващи за величието на народа ни.

Такова място е и Мадара. Не случайно предците ни са избрали този регион, за да изградят там много светилища. Атмосферата е особена, сякаш се чувства духа на началото на цивилизацията – времето когато дедите ни са били най-развития народ на Европа.

http://trekkingbg.com/cms/wp-content/uploads/2014/12/bulgaria-6437548-800-600.jpg

http://trekkingbg.com/2405/bulagria-discover-the-tresures/

Скалите на Мадара са крили дълго време един уникален паметник – фигура на конник пронизващ лъв с копието си, а зад боеца може да се види ясно неговото куче. Релефът е открит от Феликс Каниц през 1882 година. Едни от първите проучили монументалното изображение са Карел Шкорпил, Геза Фехер, Георги Баласчев и Веселин Бешевлиев.

Шкорпил датира паметника във времето на Античността и е сигурен в тракийския му произход, ето какво казва чешкия учен: 

“Отъ описанията на релйефа е ясно, че произхода на Мадарския релйефъ трѣба да търсимъ въ първитѣ исторически времена като произведение на един високо културен народъ, чиито художествени паментици сѫ разпърснати в североизточната частъ на Балканския полуостровъ. Това са трако-гетитѣ е край Мадара трѣбва да се търси тяхната света земя.“ - К.Шкорпил, Byzantynoslavica IV, Praha, 1932, Мадаро-Могилското плато, с.122.

Подобно е и виждането на Богдан Филов и Георги Баласчев, които виждат в Мадарския Коник същия стил, в който е изобразяван Тракийския Херос – върховното божество на народа на Орфей.

Геза Фехер от друга страна е убеден, че се касае за творение на тюркски номади, повлияни от сасанидското изкуство.  

http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Krali%20Marko/Madara/IMG_8019.JPG

За унгарския учен е без значение факта, че Мадара е важнно място за траките, в което те са изградили много светилища. Едни са посветени на бог Дионис, други на нимфите, а има и такива които принадлежат на Хероса, който е изобразяван като конник. Намерени са и негови оброчни плочки.

Фехер не се притеснява иозобщо от това, че за сасанидско изкуство можем да говорим едва през III век след Христа. Изображенията на Тракийския Конник са от по-ранен период, а както знаем от Херодот – “няма друг народ като персите, който да взаимства толкова много от други народи. ”-Her. I.135.

В миналото основното възражение за това, че Мадарския Коник не е тракийско творение, бе присъствието на стреме, а за този атрибут се смята, че е донесен в Европа едва по време на Ранното Средновековие. 

Геза Фехер обаче си казва без увъртане, че стремето е било познато още на скитите, но по тяхно време (Античността) то е било правено от кожа. Скитите обитават територията на Северна България от незапомнени времена, а автори като Стефан Византийски, Дион Касий и др. смятат траки и скити за хора от един произход.

Както знаем от работите на Тукидид, съседи на скитите са гетите, които имат идентично въоръжение и екипировка – II.96. От земите на гетите е и съкровището от Галиче. На една от фалерите е изобразен конник, чиито ходила според Е.Д.Филипс почиват на кожени ремъци, т.е. касае се за примитивно стреме.

Находките от Галиче са датирани II-I век преди Христа. Това ще рече, че можем да говорим за стреме в нашите земи поне от II-I век преди Христа. Тези данни обаче са неудобни за хората отричащи древните балкански корени на българите и поради тази причина ценната информация бива премълчавана.

Друго възражение за това, че Мадарския Конник не е сътворен от местно население е твърдението, че траките нямат монументално изкуство. Това разбира се не отговаря на истината. 

Неотдавна в Родопите бе намерена част от монументална статуя на лъв, която е ваяна дълги векове преди да се появи държавата на персите, а също така и дълго време преди да бъдат положени основите на Рим. За жалост на тази важна и променяща историята новина не бе дадено достатъчно внимание. Защо ли?

https://static.dir.bg/uploads/images/2012/09/13/985186/768x.jpg?_=1526926645
https://m.dir.bg/dnes/obshtestvo/lav-troyanskata-voyna-11979464

Не се говори и за това, че има изображения на Тракийския Конник не само върху оброчни плочки, но съществуват дори и масивни статуи. По ирония на съдбата точно тази статуя показва Хероса пронизващ лъв – същото изображение каквото намираме и по скалите на Мадара.

http://image.nauka.bg/history/arch/NAIM/08.jpg

http://nauka.bg/a/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82-%D1%81-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9

http://www.kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg

Още по-ранни скални релефи на конник сътворени от траки има в Мала Азия (Zekeria Koy), която е дом на тракийските племена фриги и мизите наречени още българи. Релефите изобразяващи древно тракийско божество са заснети за първи път от Алфред Холдер и Густав Заре през 1885 година и са публикувани в научно списание през 1886 година.

Тези публикации са добре известни на българските учени, които даже ги споменават в свои работи. Една такава творба бе открита от Мартин Константинов, който цитирайки Георги Баласчев представи следната информация:

„Отъ всичко изложено до тукъ може да се заключи, че у старитѣ траки е сѫществувалъ религиозенъ обичай, който налагалъ на почитателитѣ на нѣкое тѣхно божество да изваятъ неговия образъ въ естествена голѣмина заедно съ атрибутитѣ му върху недостѫпни скали, ако имало такива наблизо до свѣтилището му, издигнато въ нагова честь.

Тъй че, споредъ насъ, до съ. Зекерия ще да е имало въ тракийско време свѣтилище на бога Ареса, комуто тракитѣ поднасѣли своето моление. Свѣтилища ще да е имало, безъ съмнение, и тамъ, дето се намиратъ скални релйефи на конника богъ-херой. 

А тъй като свѣтилище се намѣри прѣзъ разкопкитѣ и до съ. Мадара, произходяще отъ трако-римско време, то възъ основа на всичко горѣказано, трѣбва да приемемъ, че Мадарскиятъ скаленъ релйефъ представлява поганско трако-гетско божество, подобно на ония конни божества, изваяни върху скалитѣ на Зекерия, и пр.”

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/05/11/krali-marko-madara-trakiiskiiat-konnik-i-trakiiskite-ikoni-n.1109159

http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Krali%20Marko/Madara/IMG_8021-1.JPG

ето и снимката направена от Алфред Холдер

http://digi.ub.uni-heidelberg.de/diglitData/image/archepigrmoeu1896/1/l.jpg

Както Мадарския Конник, така също и боговете-конници от Мала Азия са обърнати надясно и са изсечени в скален релеф на известно разстояние от земната повърхност. Подобно на сведенията за стремето и за тракийските светилища край Мадара, тази информация не е известна на българския читател.

Трябва да се спомене и още нещо за монументалното изкуство на дедите ни наричани по време на Античността траки. Цитирайки Д.Денев, Александър Мошев съобщава за голям скален релеф - изображение на Хероса от долината на Русенски Лом. За жалост, този паметник е унищожен още през 1940 г. 

Мошев съобщава и за нещо друго, което е неизвестно на българските читатели. Става дума за откритието на археолога Атанас Милчев по време на разкопките в Плиска. Край Южната порта, този наш учен намира релеф на Тракйския Конник и то масивен релеф, божеството е представено в почти естествен ръст. Фрагменти от друг подобен артефакт са намерени и край Източната порта на старата ни столица (BOLGAR Тайните на нашия произход с.24-25). За жалост тези изключително важни сведения не се споменават от тези, които твърдят, че траките не познават монументалното изкуство.

Тези хора пренебрегват и други ценни данни. В земите на фригите и мизите наречени още българи е град Модра, чието име е сродно на Мадара. Модра е споменат от Страбон преди около две хиляди години, но петстотин години по-рано названието на селището е документирано върху древнофригийски надпис М 04 – VI век преди Христа.

Както Мадара, така и Модра могат да се обяснят с българската дума модър, модар – светъл, ясен, ведър, сродна е и диалектната модрия-господ. Значението на Мадара и Модра е светло, свещено, божие място. Логика в тълкуването има защото и на двете локации има светилища и олтари на тракийски божества.

Тези данни позволяват да се заключи, че Мадарския Конник не е създаван нито от туранци, нито от иранци, а от потомци на най-древния цивилизован народ – траките, чиито пълноправни наследници сме ние българите. Това е причината в продължение на хиляда и сто години да бъде правено отъждествяване на българи с мизи – най-големия и най-ранно споменатия тракийски народ.

Кога точно е изваян релефа е трудно да се каже. Надписите не са гаранция, че това е станало едва по времето на княз Тервел, но дори забележитеният паметник да е от това време, неговата поява само показва продължението на една дълга традиция – култа към Хероса, който се почита днес като Свети Георги.

Цитирайки Ростовцев, Мартин Константинов акцентува на това, че „тракийският бог-ловец и бог-конник и досега се почита в българските, румънските и сръбските села под името св. Георги и, че „в християнските църкви може да се наблюдава как образът на великия безимен бог, за когото притежаваме безброй оброчни паметници от римско време, на ловеца и боеца върху своя тракийски кон се почита от селяните като великия християнски „Херос“ св. Георги. 

                        http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/98/Lukovit-treasure1.jpg

                   Съкровище от Луковит -IV век преди Христа

Споменато е и мнението на Георги  Кацаров, който говори за съвпадането на стари и нови култови места, което се обосновава приемственост на култа. Няма съмнение, че Св. Георги е просто едно продължение на почитта към Тракийския Конник. Не случайно в повечето области на страната ни Гергьовден е считан за най-големия празник.

Етнологът Евгений Теодоров разказва, че българите мохамедани от Смолян почитат Гергьовден като байрама, а българите мохамедани от Гоцеделчевско дори тачат древният празник повече от байрама. Този удивителен феномен може да се обясни само като влияние на една хилядолетна традиция, която е запечатана в генетичната памет.

Евгений Тодоров отбелязва нещо важно в своите работи, а именно това, че при нас българите се живее един необикновено силен култ към предците. Тази особеност нашият учен свързва със старите вярвания на траките и цитира А.Дюмон, който още през XIX век стига до заключението, че  Тракийския Херос представлява хероизиране на мъртвите и култ към обожествените деди.

Несъмнено Дюмон има право, Херосът е идеалният мъж – силен, храбър, способен да води. Херосът пази своя народ и се грижи ревниво за него. Херосът е пример, който трябва да се следва, а неговата памет да се тачи. Той е връзката на обикновените хора с божественото, той е мостът, по-който всеки достоен човек трябва да премине.

В миналото дедите ни са знаели колко важно е за обществото им да присъстват индивиди като Хероса. На такива изключителни хора се е давал статут на божество. Не случайно тракийските царе Рез и Ситалк са обезсмъртени в предания и песни. Тези хора са известни със своето благородство, сила, мъжественост и мъдрост.

За траките обожествения Херос не е нещо абстрактно и недостижимо, не е нещо, от което те се боят, а дори напротив Херосът е част от тях. Той е един от тях, но притежаващ  особени качества, които са го направили уникален. Както Христос казва – Аз съм пътят истината и живота, така Хероса е отправял послание – Следвай ме, бъди силен, бъди мъдър, бъди добър, бъди честен, обичай народа си!

Почитайки мъжествеността, силата и духовната чистота,  дедите ни са давали пример за идните поколения. Качествата на Тракийския Конник е трябвало да бъдат и качества на държавника. 

Когато владетелят не е имал сила и мъдрост той е бил прогонван и друг, по-достоен е сядал на мястото му. Народът е бил буден, не е търпял слаби и порочни управници. По този начин е постигнато благоденствието в миналото. Държавата е била единна, изградена от здраво свързани едно с друго човешки звена. Хората са се обичали и уважавали, било ги е грижа за роднините си, не са се отдавали на апатия и малодушие.

Това е разковничето за по-добро бъдеще. Силна държава се гради от силни хора. Слабите са осъдени да служат на тези, които хитро умеят да се възползват от объркването на масите. Мошениците не се нито свръхсилни, нито извънредно умни. Крепи ги само подкрепата един към друг. Не случайно е възникнала поговорката  Гарван гарвану око не вади. 

Мошениците ги крепи и това, че двадест и четири часа на ден те следят интересите им да не бъдат накърнени. Какво пречи на нас също непрестанно, упорито и решително да остояваме интересите си? Вместо потънали в летаргия да проклинаме съдбата и да чакаме неволята да ни помогне, можем най-сетне да запретнем ръкави и да си потърсим своето. Както са казали древните – Съдбата преследва страхливите и помага на смелите.

Използвана литература:

1.Е.Теодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

2.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

3.E.D.Phillips, The Royal Hordes, Thames & Hudson, London, 1965;

4.Г.Фехер, Облеклото и оръжието на старата българска войска, Военното дело на българите, Тангра ТанНакРа, София, 2000;

5.N.Dimitrova, Inscriptions and Iconography in the Monuments of the Thracian Rider, Hesperia 71, 2002, p.p. 209-229;

6.D.Boteva, Combat Against Lion on the Votive Plaques of the Thracian Rider, Thracica XVI, Serdicae, MMV;

7.М.Константинов, Крали Марко, Мадара, Тракийският конник и тракийските ‘икони’ на св. Георги. Ценни снимки и факти

ИЗВОРИ ОТ ИНТЕРНЕТ

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/05/11/krali-marko-madara-trakiiskiiat-konnik-i-trakiiskite-ikoni-n.1109159

БГНЕС

Археолози откриха скулптура на лъвска глава от времето на Троянската война

Уникална монументална каменна скулптура на лъвска глава от времената на Троянската война е открита край храма на Великата богиня майка (пещерата "Утробата") в Източните Родопи, обяви на пресконференция археологът Николай Овчаров.

15:15 | 13 септември 2012

https://m.dir.bg/dnes/obshtestvo/lav-troyanskata-voyna-11979464