Показват се публикациите с етикет пеласгите. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пеласгите. Показване на всички публикации

13.06.2014 г.

ЧУДОТО С БЪЛГАРИНА – ЕДНА ИНТЕРЕСНА ИСТОРИЯ


В началото на VІ-ти век Римската Империя е разтърсвана от различни конфликти. Народите служили на Вечния град векове наред, се пробуждат и правят опити да създадат свои държави. Битки се водят от Северна Африка до пределите на Иран. Не е пожален и Апенинския полуостров, като дори Рим дори изпада в смъртна опасност поради визиготите. През 552 г. Юстиниан І изпраща своя генерал Нарзис срещу войската на визиготския цар Тотила, който в този момент е завладял голяма част от територията на днешна Италия.

Дедите ни са били едни от най-добрите и храбрите бойци на своето време. Поради тази причина те са били търсени и ценени от римските императори. Не е никак странно, че сред войниците в армията на Нарзис служат и българи. Те вземат участие в редица жестоки сблъсъци.

Както при всяка война, пострадали от насилието има не само сред бойците, но и сред мирното население. В кратък разказ, документиран в писмата на Папа Григорий Велики (VІ-ти век) е казано нещо интересно за един наш сънародник. 

По време на схватка между имперските сили и визиготите пострадало малко момче. То било воловарче и явно е бивайки изненадано от бързата атака на някоя от групите не е успяло да се оттегли на време. 
След края на битката при детето довели един българин. Той служел като спатарий (мечоносец) при генерал Нарзес. Българинът заговорил на смъртно раненото момче на своя език, а воловарчето отговорило показвайки, че разбира всяка дума.

За Папа Григорий това било истинско чудо, показващо, че детето е било на небето, където е научило всичките езици, включително и българския. Не отричам съществуването на чудеса, както в миналото, така и днес стават неща, които науката не е в състояни да обясни. Уверен съм обаче, че има логично и близко до ума обяснение. 

Защо да не е възможно раненото воловарче е разбирало езика на българина поради това, че
от най-дълбока древност на Апепинския полуостров са живели хора говорещи език, който е бил изключително близък до този на старите българи, или дори вариант на нашия език? 


Италианските лингвисти знаят това прекрасно, но на широката публика данните не са представени защото са в противоречие с догмата, че дедите ни са чужд на Европа народ. Вместо да се пренаписва историята и да се признават грубите грешки на мнозина високо уважавани учени, е по-лесно неудобните данни да се премълчат.

Знаете ли, че дори за селищното име Рим италианските езиковеди не могат да представят обяснение с помощта на латинския език? Има добри индикации от къде е дошло името, но за тях не се говори. Плутарх разказва, че названието на Вечния град е дадено от пелазгите (които идват от Балканите). На пеласгийски Rome означавало сила (на оръжие).

“Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”


Странно, че никой не е потърсил връзката със стблг. дума раменъ-силен. Не е потърсена и връзка с тракийските имена Рома, Ромиталк, Румиталк. А не е само Рим, други древни топоними и хидроними също нямат обяснение на латински. Списъкът е доста дълъг, но най-интересното е, че етимологията на странните имена е българска.

Признава се например, че Калис, Калатиа, Калетра имат в основата си думата кал
(която е наречена индо-европейска, макар латини, келти, германи, гърци и др. да не я познават изобщо). За хидронимите Езарус, Езаронис, Езерения се казва, че най-вероятно значението е воден басейн, но нашата дума езеро остава незабелязана, За древната Стабия се твърди, че името идва от корен стаб –стълб, кол, ограда, добре, но и в този случай старобългарската стоборъ –стобор остава “невидима”, същото важи и за нашия топоним Стоб.

Тразименското
 езеро е известно поради битката на римляните с Ханибал. Като обяснение на 
Trasimene lacus се предлага ИЕ корен tres – треса. Земите около Тразименското езеро са били блатисти, т.е. става дума за тресавище. В земите на старите римляни срещаме още необясними названия като Листа, Плавис, Плестина. Има и планина Гаурус, дали стблг. гора-планина не предлага добра етимология, да не забравяме и диалектната ни дума гура-гора, планина.

Названия на реки, планини и селища не се появяват спонтанно. Те се налагат след вековно присъствие на хора говорещи определен език. Това е ясно на учените, ясно е също, че древен балкански народ е дал на етруските божествата Земла -земята и С(в)етлан –светлият. Неудобно е обаче да се признае, че Земла и Светулен са безспорни тракийски теоними. Неудобно е да се признае също, че ранните царе на латините носят  тракийските имена Атис, Капус, Капетус.

Дали латинската дума vulgus – народ, простолюдие няма да е древен етноним превърнал се в название на подчинено население? Vulgus, vulgaris – народ, народен, нямат обяснение на латински. Изконната латинска дума за народ е populus.  Други латински думи за народ, простолюдие, тълпа са plebs, plebes, plebicula, те идва от plenus – пълен, много (множество), plenitas – количество, голям брой (хора).

Смятам, че както в случая с периойките в Спарта, на Апенинския полуостров е живяло население, което е покорено от старите латини и гражданските права са му били отнети. По този начин vulgus, vulgaris се превръща в символ на безправна общност. Тези хора може да са загубили народностното си име, но не и езика си.Чудото с българина е доказателство за това. Воловарчето разбиращо български език (lingua vulgarum) e принадлежало на селското население.

Това, че в земите на Италия са живели наши роднини дава най-логичното обясенние защо Атила се смилява и не подлага Апенинския полуостров на огън и меч. Не са били молбите на папата, а факта, че при една тотална война е щяло да пострада и голяма част от простолюдието, т.е. наши роднини.

Разбирам, че казаното от мен звучи невероятно – българи в римската държава още във вековете преди Христа! Да помислим обаче трезво – ако нямаше съжителство на българи и латини, кой е създал топонимите с българска етимология, кой е дал на етруските божества носещи български имена? 

Няма случайности и феномени, генетичните изследвания от 2012-та година показаха, че част от жителите на Северна Италия са роднини на българите...Сега остава само учените да преглътнат гордостта си и да ни отдадат заслуженото уважение.



Използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Първобългарите -история, бит и култура; 
2.Pliny, Natural History; 
3.Livy, Roman History; 
4.H.Schreiber, Die Hunnen; 
5.В.Георгиев, Траките и техния език;
6. A.Sciaretta, Ancient Toponymy



19.05.2014 г.

ПРОИЗХОД НА ГЛАГОЛИЦАТА – НАЙ-ДРЕВНАТА АЗБУКА


Малко са народите успели да създадат своя  собствена азбука, която да отговаря перфектно  на особеностите на езика им. Макар гърци и римляни да са известни като разпространители на култура, те са получили писменост от финикийци и етруски. Дедите ни от друга страна  са изобретили глаголицата, която е уникална и е била изключително подходяща за отразяването на древната българска реч.

Версиите за произхода и възрастта на свещената българска писменост са много и се различават значително. Според  Тейлър и Ягич глаголицата е взаимствана от курсивен гръцки шрифт използван през Средновековието. Вондрак, Фортунатов и др. смятат, че изворът трябва да се търси сред ориенталски писмености [1] стр. 35-36. Давани са предложения за авестиийски, етиопски и дори грузински прототип на особената ни азбука [2]. Като нейни създатели са посочвани Св. Йероним, Вулфила [2] Етикус Истер [3] и Св. Кирил [4] стр.14. В интерес на истината нито едно от тези твърдения не е напълно вярно. Предполагаемите творители на глаголицата само са пригодили една отдавна съществуваща тракийска азбука към особеностите на дадено наречие. Добавени са били нови знаци, а някои стари са били променени, но в по-голямата си част уникалната българска писменост е съществувала дълго преди Св. Йероним и неговият съвременник Етикус да се родят.

Все още няма консенсус относно възрастта глаголицата. Добровски предполага, че тя е създадена през XIII-ти век след въвеждането на кирилицата. Копитар обаче посочва, че облата ( българска)  глаголица е по-стара от ъгловататият хърватски вариант, след което чешкият учен признава, че е виждането му е неверно [1]  стр. 33...Някои смятат, че нашата уникална азбука е съществувала още през IV-ти век в Източна и Средна Европа [2], [3], но изследвания от 2006 година доказаха  съществуването на сродна на глаголицата писменост  още през I-II – ри век [5] стр.49, т.е. около осем века по-рано от официалната датировка. Резултатите от други нови проучвания въз основа на подробни сравнения с различни азбуки ни дават право да считаме, че протоглаголическа писменост с около тридесет и пет букви е съществувала през второто хилядолетие преди Христа, а самите корени се крият в далечната Медно-каменна епоха.

Съвсем естествено е, че това твърдение ще бъде посрещнато със силен скептицизъм. Поради тази причина трябва да бъде дадено едно уточнение. Не съществува азбука, която да се е появила спонтанно, без никакво развитие. Понякога процесът на оформяне е отнемал стотици години, аке не и хилядолетия. Първите знаци за били идеограми, т.е. знакът не е имал определена звукова стойност, а е символизирал даден обект, или действие. С течение на времето е станало нужно да се дадат по-подробни послания. Тогава на знакът е била предавана определена звукова стойност. Ако символът ( йероглифът) е представлявал колело, то му се е предавала стойност КО.  На символ (йероглиф) представляващ нож се е давала стойност НО...

Поради това, че езикът еволюира и се появяват нови, близки по звучене думи, се е наложило писмеността да се осъвършенства още повече. Сричковата система бива изоставена, намаля се значително броят на знаците и всеки от тях получава строго определен звук – А, Б, В... това дава началото на азбуката, такава каквато я познаваме днес... Както се убеждавате напълно естествено е развитието на глаголицата да е траело толкова дълго време.



Табл. 1
ВНП - Балканска Писменост
ЛА - Линеар А
ЛБ - ЛинеарБ
ГЛ - Глаголица 


В Таблица 1 виждаме сравнение на знаци от неолитна Тракия с линеарните писмености на остров Крит и с няколко глаголически букви. Забелязват се десет съответствия между свещената българска азбука и най-старата писменост на света. Бъдещи археологически проучвания ще покажат дали съществувт повече паралели, дотогава трябва да изчакаме търпеливо. Едно обаче е ясно, нито Св.Йероним, нито Етикус, или която и да е историческа личност не може да бъде наречен създател на глаголицата, защото творческият процес е започнал още през пето и четвърто хилядолетие преди Христа.

По-късно, през Бронзовата Епоха броят на протоглаголическите букви нараства. В този период се оформят и линеарните писмености, които са известни предимно от документите запазени в егейската област, обитавана в древността от дедите ни.

В по-стара работа [6] бе обяснено, че  руните на предците  имат общ произход с Линеарен А и Линеарен Б. Същото важи и за глаголицата, понеже както вече бе отбелязано нейните корени  се крият в неолитна Тракия. Направим ли сравнение между свещената азбука на дедите ни линеарните писмености установяваме, че са на лице тридесет и пет успоредици (Таблица 2)



Табл.2
ГЛ - Глаголица
зв - звукова стойност на глаголическата буква
ЛА - Линеар А
ЛБ - Линеар Б
Гр - Гръцка азбука
Ев - Еврейска азбука
Кп- Копстска азбука
См - Самаританска азбука

Това разбира се не е всичко, оказва се, че не само формата, но дори и звуковата стойност е същата в двадесет и три случая ( Таблица 3). Съдейки по това, че между глаголицата от IX- ти век и Линеар А от XVIII- ти век има повече от две хиляди и шестотин години, то броят на идентичните по форма и звук знаци е забележително висок понеже с времето настъпват стилови промени в буквите, а и самата реч се променя. Това е един неизбежен процес. Голямото количество фонетични успоредици между старата ни азбука, Линеар А и Линеар Б показва убедително каква невероятна сила и консервативност притежава българския език.



Табл.3
ГЛ - Глаголиза
зс - звукова стойност
ЛА – Линеар А
ЛБ – Линеар Б

Причисляването на глаголицата към семейството на линеарните писмености може да се струва пресилено на някои, но самите факти показват убедително, че свещената азбука на дедите ни има най-много прилики с Линеарен А и Линеарен Б. 

Гръцката, еврейската, коптската и самаританската  азбука имат съвсем малко общи знаци с глаголицата* ( виж Табл. 3). Да не забравяме и друга изключително важна подробност. Съществува трета линеарна писменост, която се е употребявала на остров Кипър от времето когато Линеарен А процъфтява на остров  Крит. Сравним ли обаче кипърският Линеарен С с критския Линеарен А ще видим, че има само дванадесетина общи знака (Таблица 4). 



Как тогава да пренебрегнем глаголицата показваща много повече прилики както с Линеарен А, така и с Линеарен Б? От статистическа гледна точка глаголицата принадлежи на същата група както и двете писмености на Крит. За тях трябва да направим едно уточнение. Според А. Еванс те са основата за протофиникийските букви, които от своя страна стават вдъхновение за много други азбуки, т.е. Линеарен А и Линеарен Б, произхождащи от неолитната и халколитна тракийска писменост не са отмрели, а са се развили в много варианти, обслужващи различни тракийски диалекти, а и други езици. Дори и някои кирилически букви  б, ж, ш, щ, ч, ю... имат прототипи сред сътворените от древните трако-пеласги знаци, но това е въпрос на друга тема.

Продължение на Линеарен А и Линеарен Б  намираме  в скито-сарматските руни от България и черноморските степи ( принадлежали на дедите ни в древността). Доказателство за това са многобройните успоредици между скито-сарматските руни и глаголицата, представени през 2006 година от И.Танев и М. Минкова в работата им “Ортографична аналогия между някои глаголически букви и сарматските знаци” [5] стр. 48-59. 

Ще напомня, че сарматите са определени като част от тракийското гетско семейство [7]- III-ii -2, а според Симоката тези гети са и славяните, станали един от основните компоненти на етническият облик на Дунавска България [8] стр.14-15. Тъй като данните на Танев и Минкова са непълни, тук ще бъде представена друга сравнителна таблица, съдържаща повече и по ясни съответствия между глаголически букви и скито-сарматски руни. **

Табл. 5



Табл. 5
ГЛ - Глаголически букви
СК - Скито-сарматски руни


Броят на скито-сарматските руни показващи прилики с глаголицата е значителен, но винаги може да бъде зададен въпроса – Защо не се набюдава приемственост в периодаXII-ти век преди Христа до I-ви век след Христа?
Няма глаголически документи този отрязък от време по няколко причини. Една от тях е фактът, че са правени на неустойчива основа. Херодот свидетелства, че йонийската (пеласгийската ) ***  дума за хартия е кожа. 

Бащата на историята добавя, че по негово време ( V-ти век преди Христа) извън Гърция са се ползвали изключително обработени овчи и кози кожи вместо папирус. [9] V-58. Съседи на гърците през V-ти век  преди Христа са траки и скити, които са били прочути с многобройните си стада. За скотовъдците животинската кожа е евтин и леснодостъпен материал, който обаче не може да устои на неблагоприятните влияния на времето и лесно изгнива.****

Разбира се скептиците могат да възкликнат – Поне един документ щеше да остане!... Това не е задължително, при други народи също има напълно изчезнали архиви. В книгата си за хетите, английският учен О.Р. Гърни споменава, че древният анатолийски народ е имал и дървени книги, но от тях не е оцеляло абсолютно нищо поради това, че влагата унищожава дървесината сравнително лесно [10] стр.128.

Не само неустойчивата основа е причина за изчезването на определена книжнина.Доминация на чужд народ също може да доведе до това, има достатъчно примери.Страбон твърди, че турдетаните ( древните испанци) са имали писана поезия, закони и хроники обхващащи историята на народа в продържение на хилядолетия [11] III-1-6. Това означава, че става дума за огромно количество книги. До ден днешен не е намерена нито една от тях. Безспорно римското нашествие в Иберия е една от причините.

Да не забравяме също, че и Тракия попада под римска власт. Едва ли новите господари са пожалили писмеността ни, след като без изключение унищожават книжнината на покорените от тях народи. Дори и да е имало запазени тракийски глаголически ръкописи чак до Средновековието, след религиозната реформа на Борис-Михаил те са били унищожени по искане на гръцкото духовенство считащо ги за ерес. Трябва да се отбележи, че даже и католическата църква е била против съществуването на глаголицата и е считала свещената ни азбука за еретическо деяние [2].

Старите ни писания не се пазели по села и паланки, а в царската библиотека и манастири.Съсредоточаването им на няколко места е станало предпоставка за лесното им елиминиране. Нека напомня, че и в по-късни времена южните ни съседи систематично са  събирали и изгаряли старата ни книжнина. С болка и гняв Г. Раковски разказва за това [12]. Наистина много е унищожено през вековете, завистта на чужденците е нанесла огромни поражения на нашата култура и история. 

Дори и в наше време безсъвестни личности направиха опит да ни откъснат от кирилицата, която е неотделима част от културата ни. Това показва, че битката срещу българщината не е свършила, а все още продължава. Някой желае да ни откъсне от всичко свързано с древната земя, която обитаваме, но няма да успее.

Завесата се вдига все повече и повече, а мъглите покриващи миналото ни се изпаряват от изгарящата сила на истината. Тя повтаря с тих, но постоянен глас - Българите са наследници на траките – създатели на първата писменост, от която са се развили азбуките на много други народи....

С пълно право ние можем да се гордеем с глаголицата. Тя е просъществувала няколко хиляди години и до неотдавна бе все още употребявана от нашите роднини хърватите.Особеностите на свещената ни писменост показват, че тя е създадена от българи за българи [13]. Това е солидно доказателство, че сме потомци на траките, а не на азиатски пришълци.

Дедите ни бяха горди, но и благородни хора. Сурови в битките, но милостиви към нуждаещите се от помощ. В много случаи, подобно на Прометей предците ни бяха жестоко наказани за добрините си, но не се отвърнаха от доброто, а станаха най-ревностните му пазители. Старите българи бяха преследвани заради идеите си, но самите те не ставаха гонители, а прощаваха и привързваха към себе си бивши врагове. Не случайно Страбон нарече нашите предшественици най-праведният народ, притежаващ безкрайна духовна чистота. Ето затова дедите ни са били в състояние да се преродят отново и отново, и да въздигнат силни държави от пепелищата.

Днес ни е нужна промяна, тя обаче няма да дойде от вън. Напразно чакахме друг да ни помогне, това няма да стане никога. Забравихме, че сме потомци на могъщ и способен народ. Приехме облик, който не не ни подхожда и затова страдаме.

Нека възродим доброто в себе си, нека нашето знаме да е честността, а нашето име смелостта. За да дръзнеш да се изправиш срещу злото трябва да си духовно чист. За да можеш да извикаш- Стига унижения !- трябва да вярваш в себе си и своите братя и сестри. За да почнеш да градиш ново общество трябва да имаш силата за това, а тя идва от единството. 

Първата стъпка към едно по-добро бъдеще е да осъзнаем, че не сме сини, жълти и червени, а преди всичко българи и имаме едни и същи прадеди. Тъй както милеем за семейството си, така трябва да обичаме и останалите сънародници. Нека направим първата стъпка! Лесно е, трябва само да го поискаме!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ ВИДЕО КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ МАТЕРИАЛИ. ДАВАМ ЛИНК КЪМ ЕДНО ОТ ТЯХ, ПРИТНО ГЛЕДАНЕ! 
Използвана литература и пояснения:

1. V Babič, Učbenik stare cerkene slovanščine, Filozofska fakulteta Univerze v Ljubljani,Oddelek za slovenistiko, Ljubljana 2003’
2. П. Перинов, Глаголицата е от четвърти век-  http://www.ivanstamenov.com/files/perper-glagolica.pdf
4. H Lunt, Old Church Slavonic grammar, Mouton & Co., Printers, The Hague, 1996;
5. И.Танев, М. Минкова, “Ортографична аналогия между някои глаголически букви исарматските знаци”, публикация в “Известия на музеите от Югоизточна България –XXII”, Бургас, 2006;
6. ПРОИЗХОДЪТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ РУНИ -http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/23/proizhodyt-na-starobylgarskite-runi.478196
7.Procopius, History of the wars, Loeb, London, 2000;
8. Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000
9.Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;
10. O.R.Gourney, The Hittites, Richard Clay & Company, Ldt Bungay, Suffolk, 1964
11. Strabo, Geography, Book-X, Loeb, London, 1999;
13. Български характер на глаголицата http://www.promacedonia.org/eg/ea_1_1a.htm


* Близките по форма и звук глаголически букви с гръцки, еврейски, самаритански и коптски букви не са много, докато Линеарен Б дава 35 успоредици.
1.Гръцки успоредици -9
2.Самаритански успоредици – 7
3.Коптски успоредици -6
4.Еврейски успоредици – 4

Една азбука се променя с времето, понякога се налага да се махнат букви, а друг път да се добавят. За глаголическите  тета и ф може да се каже със сигурност, че са заети от гърците през Средновековието. Интересен факт е това, че в линеарните писменостиняма знаци със звукова стойност отговаря на гръцките тета и фита.

Може би някои се учудват защо сравнявам глаголическото Ч с линеалното СИ и глаголическото Щ с линеарното СЕ. Ето и обяснението - когато се дава звукова стойност на Линеарен Б, М. Вентрис и Дж.Чадуик изхождат от вярването, че се касае за древен гръцки диалект и затова прилагат звуци, които са типични само за гръцката реч. Британските учени не обръщат внимание, че минойското горт-град и микенскотокеторо-четири са по-близки до тракийското горд-град, и кетри-четири отколкото до гръцките полис-град и тетарес- четири. Не се обръща внимание и на факта, че окончанието eus в лични имена споменати на линеарни документи, не е гръцко, а тракийско – Orpheus, Tereus, Kuchreus...Пренебрегва се също фактът, че в най-раннитедокументи на Линеар А се срещат тракийски, а не гръцки лични имена.  Чадуик признава по-късно, че е напълно възможно дадени звукови стойности да се отклоняват от реалността. ( J. Chadwick, The Decipherment of Linear B, Random Nouse, New York, 1959, стр. 96)

**Според официалната датировка тези руни на не са по-стари от I-ви век.  Тази датировка обаче не е задължително да е точна. През  XIX-ти и XX-ти век възникват много погрешни вярвания. Смяше се, че огромният скитски народ и изчезнал, тъй както и траките се изпаряват в небитието. Въведоха се дати на “идване” на народи не въз основа на исторически извори и археологически дани, а по лично осмотрение. Не можеше да се отрече, че сарматите имат рунически знаци, но пък се премълча, чесармати и скити са определени като принадлежащи на семейството на гетите, които са обитавали Тракия от най-дълбока древност.

***Херодот обяснява няколко пъти, че йонийците от негвото време са потомци на пеласгите, които гърците асимилират – “Истории”, VII- 94, I-56, VII-95, I-58.

****Дж. Чадуик, един от експертите на линеарните писмености споделя, че съдейки по елегантната форма на Линеарен Б знаците би трябвало да са рисувани с четка и мастило. Действително има запазени надписи върху вази, като знаците не са изрязани, а изрисувани с черна боя ( J.Chadwick, The Mycenaean world, Cambridge UniversityPress, Cambridge 1976, стр. 27 )