ЧУДОТО С БЪЛГАРИНА – ЕДНА ИНТЕРЕСНА ИСТОРИЯ

В началото на VІ-ти век Римската Империя е разтърсвана от различни конфликти. Народите служили на Вечния град векове наред, се пробуждат и правят опити да създадат свои държави. Битки се водят от Северна Африка до пределите на Иран. Не е пожален и Апенинския полуостров, като дори Рим дори изпада в смъртна опасност поради визиготите. През 552 г. Юстиниан І изпраща своя генерал Нарзис срещу войската на визиготския цар Тотила, който в този момент е завладял голяма част от територията на днешна Италия.

Дедите ни са били едни от най-добрите и храбрите бойци на своето време. Поради тази причина те са били търсени и ценени от римските императори. Не е никак странно, че сред войниците в армията на Нарзис служат и българи. Те вземат участие в редица жестоки сблъсъци.

Както при всяка война, пострадали от насилието има не само сред бойците, но и сред мирното население. В кратък разказ, документиран в писмата на Папа Григорий Велики (VІ-ти век) е казано нещо интересно за един наш сънародник. 

По време на схватка между имперските сили и визиготите пострадало малко момче. То било воловарче и явно е бивайки изненадано от бързата атака на някоя от групите не е успяло да се оттегли на време. След края на битката при детето довели един българин. Той служел като спатарий (мечоносец) при генерал Нарзес. Българинът заговорил на смъртно раненото момче на своя език, а воловарчето отговорило показвайки, че разбира всяка дума.

За Папа Григорий това било истинско чудо, показващо, че детето е било на небето, където е научило всичките езици, включително и българския. Не отричам съществуването на чудеса, както в миналото, така и днес стават неща, които науката не е в състояни да обясни. Уверен съм обаче, че има логично и близко до ума обяснение. 

Защо да не е възможно раненото воловарче е разбирало езика на българина поради това, че от най-дълбока древност на Апепинския полуостров са живели хора говорещи език, който е бил изключително близък до този на старите българи, или дори вариант на нашия език? 

Италианските лингвисти знаят това прекрасно, но на широката публика данните не са представени защото са в противоречие с догмата, че дедите ни са чужд на Европа народ. Вместо да се пренаписва историята и да се признават грубите грешки на мнозина високо уважавани учени, е по-лесно неудобните данни да се премълчат.

Знаете ли, че дори за селищното име Рим италианските езиковеди не могат да представят обяснение с помощта на латинския език? Има добри индикации от къде е дошло името, но за тях не се говори. Плутарх разказва, че названието на Вечния град е дадено от пелазгите (които идват от Балканите). На пеласгийски Rome означавало сила (на оръжие).

“Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

Странно, че никой не е потърсил връзката със стблг. дума раменъ-силен. Не е потърсена и връзка с тракийските имена Рома, Ромиталк, Румиталк. А не е само Рим, други древни топоними и хидроними също нямат обяснение на латински. Списъкът е доста дълъг, но най-интересното е, че етимологията на странните имена е българска.

Признава се например, че Калис, Калатиа, Калетра имат в основата си думата кал (която е наречена индо-европейска, макар латини, келти, германи, гърци и др. да не я познават изобщо). За хидронимите Езарус, Езаронис, Езерения се казва, че най-вероятно значението е воден басейн, но нашата дума езеро остава незабелязана, За древната Стабия се твърди, че името идва от корен стаб –стълб, кол, ограда, добре, но и в този случай старобългарската стоборъ –стобор остава “невидима”, същото важи и за нашия топоним Стоб.

Тразименското езеро е известно поради битката на римляните с Ханибал. Като обяснение на Trasimene lacus се предлага ИЕ корен tres – треса. Земите около Тразименското езеро са били блатисти, т.е. става дума за тресавище. В земите на старите римляни срещаме още необясними названия като Листа, Плавис, Плестина. Има и планина Гаурус, дали стблг. гора-планина не предлага добра етимология, да не забравяме и диалектната ни дума гура-гора, планина.

Названия на реки, планини и селища не се появяват спонтанно. Те се налагат след вековно присъствие на хора говорещи определен език. Това е ясно на учените, ясно е също, че древен балкански народ е дал на етруските божествата Земла -земята и С(в)етлан –светлият. Неудобно е обаче да се признае, че Земла и Светулен са безспорни тракийски теоними. Неудобно е да се признае също, че ранните царе на латините носят  тракийските имена Атис, Капус, Капетус.

Дали латинската дума vulgus – народ, простолюдие няма да е древен етноним превърнал се в название на подчинено население? Vulgus, vulgaris – народ, народен, нямат обяснение на латински. Изконната латинска дума за народ е populus.  Други латински думи за народ, простолюдие, тълпа са plebs, plebes, plebicula, те идва от plenus – пълен, много (множество), plenitas – количество, голям брой (хора).

Смятам, че както в случая с периойките в Спарта, на Апенинския полуостров е живяло население, което е покорено от старите латини и гражданските права са му били отнети. По този начин vulgus, vulgaris се превръща в символ на безправна общност. Тези хора може да са загубили народностното си име, но не и езика си.Чудото с българина е доказателство за това. Воловарчето разбиращо български език (lingua vulgarum) e принадлежало на селското население.

Това, че в земите на Италия са живели наши роднини дава най-логичното обясенние защо Атила се смилява и не подлага Апенинския полуостров на огън и меч. Не са били молбите на папата, а факта, че при една тотална война е щяло да пострада и голяма част от простолюдието, т.е. наши роднини.

Разбирам, че казаното от мен звучи невероятно – българи в римската държава още във вековете преди Христа! Да помислим обаче трезво – ако нямаше съжителство на българи и латини, кой е създал топонимите с българска етимология, кой е дал на етруските божества носещи български имена? 

Няма случайности и феномени, генетичните изследвания от 2012-та година показаха, че част от жителите на Северна Италия са роднини на българите...Сега остава само учените да преглътнат гордостта си и да ни отдадат заслуженото уважение.



Използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Първобългарите -история, бит и култура; 
2.Pliny, Natural History; 
3.Livy, Roman History; 
4.H.Schreiber, Die Hunnen; 
5.В.Георгиев, Траките и техния език;

6. A.Sciaretta, Ancient Toponymy