В КОИ ДЪРЖАВИ СЕ СРЕЩА БЪЛГАРСКОТО ИМЕ ДУЛО?

Двадесет и първи век донесе доста нови неща важни за нас българите. Благодарение на генерал-майор Любен Пандев бяха популяризирани двете най-мащабни до този момент антропологични изследвания на нашия народ. От тях стана ясно, че ние сме потомци на европейци и нямаме нищо общо с азиатските етноси.

Излезе също проучване на швейцарския институт I-Genea, според което поне половината от българите носят тракийски гени. Не дълго след това бе установено нещо изумително. Оказа се, че всеки пети българин носи гените на хората обитавали Балканите още от Палеолита. След това успяхме да се запознаем с изследването на учени от БАН. То също хвърли светлина върху нашите корени показвайки, че голяма част от нас са потомци на народа на Орфей, че траките не са изчезвали както се твърди в учебниците.

За това, че траките не са се загубвали като народ има много доказателства. Голяма част от тях обаче остава скрита за широката публика. Често съм се удивявал колко много неща не са представени на българския читател. Вместо ценни, а и интересни данни, ние бяхме засипвани с унижаващи ни спекулации.

Като пример може да се посочи тълкуването на българското родово име Дуло.  За него в миналото са се изказвали доста “учени”. Те са придавали значение глупак, дебелак, глух, роб, прост. Някои даже сметнаха, че Дуло е предаване на тюркското родово име Ту-ку, или някаква незасвидетелствана тюрко-алтайска дума със значение стрела.

Фасмер и Грегоар не са съгласни с тюрко-алтайската етимология на Дуло и предполагат, че произхода на родовото име е ирански. Убедителна иранска етимология обаче не е предложена. Според Сгуста Дуло е от гръцки произход. Фехер и Моравчик търсят връзка с унгарския език (Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, с.108-113).

Всички тези изследователи пропуснаха важни подробности. Старите българи никога не са наричани тюрки, нито пък някой автор от Ранното Средновековие е споменавал, че дедите ни делят един произход с персите. Това показва, че е безмислено да се търси тюрко-алтайско, или иранско тълкуване на името Дуло.

Къде трябва да търсим смисъла подсказват историческите извори. От IV до XIV век българите биват отъждествявани с мизите и други тракийски народи. България е отъждествявана с Мизия, българският е наричан езика на мизите, владетелите ни са назовавани господари на мизите.

В такъв случай намирам да неуместно на родовото име Дуло да се търси иранска, или тюрко-алтайска етимология. Колко нагъл и мразещ българите трябва да е някой, за да ни унижава с предложения като прост, глух, роб, дебелак за значението на един от най-влиятелните български родове!

Най-важното за това име е това, че то е споменато още през XIV век преди Христа на микенски документи като ДУ-ЛО. В документи от същия период са споменати имената ВОКИЛО, ЕРМИ, а това са си старобългарските родови имена Вокил и Ерми. 

Пак в същия период се споменават и лични имена като Кармесий, Токеу, Винийо, Крумено, Исевериойо, Куберийо, които отговарят на имената на старобългарските владетели Кормесий, Токт, Винех, Крум, Севар, Кубер.

Фактите показват, че преди около 3350 години името Дуло, а и други старобългарски имена са документирани на Балканите, но никой не ни споменава за това! 

Никой не прави връзка между Дуло и тракийското божествено име Дула, Ямбадула. Знае се добре, че някои сгради от Плиска са градени с тухли от Античността, а на някои от тези тухли има печат Дулес. 

Това е име на богат тракиец, който е имал тухларска работилница, която е произвеждала строителни материали за първата Българска Столица! Никой обаче не свърза името на тракиеца Дулес със старобългарското Дуло. Може би някой се е страхувал от това да не се разбере, че Плиска е строена още през Античността, по времето на Константин Велики. За това свидетелства съвсем ясно Г. Кодин.

Преди повече от половин век Д.Дечев създаде обемна работа, в която той събра тракийските езикови остатъци. Сред споменатите тракийски лични имена бе и името Дулес. Дечев не го сравни със старобългарското Дуло, но спомена важни факти. Оказва се, че Дулес е едно от най-използваните и най-разпространените тракийски лични имена.

То се среща не само на територията на Тракия, но също и в Гърция, Лузитания (Португалия). Много често е ползвано в земите на Памфилия, Киликия, Ликаония, Писидия и разбира се Фригия. Документирано е даже в Черноморските степи, в град Танаис, който е разположен на река Дон. Тракийка с име Дула се среща в житията на ранните християнски светци. Като учник на Свети Бесарион е споменат човек с име Дулас.

Виждаме, че варианти на името Дуло се срещат от река Дон в Черноморските степи до едно от най-западните кътчета на Европа – Португалия. Най-на север, вариант на Дуло е документиран в Потависа – днешна Румъния – DULE NAT. BESSUS – Дуле, по народност от племето беси. На юг вариант на Дуло се среща в Атина.

Забележителна концентрация се забелязва в земите край Солун. Там са регистрирани тракийските имена Δυλαζενις, Δυλαριον, Δουλης, Δουλη, Dula, Dulus. На запад от Солун, на територията на Македония се срещат Δυλαζενις, Δουλεους, Δουλης, Dulеs, Δουλει.

Особеното тракийско име, от което идва старобългарското Дуло е разпространено от траките, които са служели като легионери, или даже управители в Римската Империя.

Предците ни служещи на Вечния град са били стационирани на много места- Британия, Германия, Египет, а разбира се и Рим, където им е позволено да имат свое светилище на Есквилинския хълм (В.Бешевлиев, Проучване върху личните имена у траките).

Питам се обаче защо не са популяризирани тези важни неща? Защо бе позволено на чужденци да унижават народа ни с твърдения, че Дуло е тюрко-алтайско име със значение глупак, дебелак, прост..? 

Някой май се е страхувал да не се разбере, че името на старобългарския род е всъщност тракийско по произход и, че де факто българската държавност не започва през II век, а доста по-рано. През VII век се наблюдава само едно възраждане на северните траки. 

Няколко десетилетия по-рано те са победени от император Траян, но в средата на II век се засилват до такава степен, че не само всяват ужас у римските колонисти в Тракия, но провеждат и наказателна акция чак до Термопилите в Гърция. 

Малко по-късно, по времето на император Аврелиан всички римски колонисти и легионери са изгонени от Дакия. След време дедите ни дори обсаждат Константинопол, а в края на VII век се обединяват със своите роднини и създават Дунавска България - най-сериозният съперник на Римската Империя.

Благородниците организирали това са от рода Дуло. Той е много стар, както бе споменато, за първи път това име е споменато през XIV-XIII век преди Христа. Последният наш владетел от Дуло е княз Севар, чието име също се среща на микенски документи от XIV-XIII век преди Христа. 

От Бронзовата епоха, до времето на Севар се простира период от около 2100 години, в които името Дуло бива споменато. Никой народ не може да се похвали с подобно нещо, ние можем!

Това показва ясно какви качества притежава българския народ. Ние сме родени за господари, не за слуги. Днешните ни беди се дължат от части на това, че ние сме забравили идентичността си, или по-точно, че тя бе почти изтрита от добре огранизираните усилия на чужденци и сънародници чуждопоклонници. Да не забравяме обаче, че и заспалият лъв е лъв и когато се събуди ще потърси своето!

Изказвам благодарност на генерал-майор Любен Пандев, Мартин Константинов и Aislinn Blathnaid за ценните сведения!

Използвана литература и пояснения:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;

2.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988

3.Вл. Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977;

4.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;

5.М.Славова, Диграфите в тракийските имена, Университетско Издателство, Св.Климент Охридски, София, 2007;

6.D.Detchev, Die Thrakischen Schprachreste, Ӧstenreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1957;

7.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

9.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

За желаещите да научат какво е значението на името Дуло препоръчвам следната статия:

ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО ДУЛО

http://sparotok.blogspot.nl/2013/11/blog-post_16.html

“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите нитракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...” http://www.blitz.bg/news/article/117690

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “

http://www.vsekiden.com/102320/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%8E/

“Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”...За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер ... “http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530

04.09.2013 11:54 - Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641