В КОИ ДЪРЖАВИ СЕ СРЕЩА БЪЛГАРСКОТО ИМЕ ДУЛО?

Двадесет и първи век донесе доста нови неща важни за нас българите. Благодарение на генерал-майор Любен Пандев бяха популяризирани двете най-мащабни до този момент антропологични изследвания на нашия народ. От тях стана ясно, че ние сме потомци на европейци и нямаме нищо общо с азиатските етноси.

Излезе също проучване на швейцарския институт I-Genea, според което поне половината от българите носят тракийски гени. Не дълго след това бе установено нещо изумително. Оказа се, че всеки пети българин носи гените на хората обитавали Балканите още от Палеолита. След това успяхме да се запознаем с изследването на учени от БАН. То също хвърли светлина върху нашите корени показвайки, че голяма част от нас са потомци на народа на Орфей, че траките не са изчезвали както се твърди в учебниците.

За това, че траките не са се загубвали като народ има много доказателства. Голяма част от тях обаче остава скрита за широката публика. Често съм се удивявал колко много неща не са представени на българския читател. Вместо ценни, а и интересни данни, ние бяхме засипвани с унижаващи ни спекулации.

Като пример може да се посочи тълкуването на българското родово име Дуло.  За него в миналото са се изказвали доста “учени”. Те са придавали значение глупак, дебелак, глух, роб, прост. Някои даже сметнаха, че Дуло е предаване на тюркското родово име Ту-ку, или някаква незасвидетелствана тюрко-алтайска дума със значение стрела.

Фасмер и Грегоар не са съгласни с тюрко-алтайската етимология на Дуло и предполагат, че произхода на родовото име е ирански. Убедителна иранска етимология обаче не е предложена. Според Сгуста Дуло е от гръцки произход. Фехер и Моравчик търсят връзка с унгарския език (Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, с.108-113).

Всички тези изследователи пропуснаха важни подробности. Старите българи никога не са наричани тюрки, нито пък някой автор от Ранното Средновековие е споменавал, че дедите ни делят един произход с персите. Това показва, че е безмислено да се търси тюрко-алтайско, или иранско тълкуване на името Дуло.

Къде трябва да търсим смисъла подсказват историческите извори. От IV до XIV век българите биват отъждествявани с мизите и други тракийски народи. България е отъждествявана с Мизия, българският е наричан езика на мизите, владетелите ни са назовавани господари на мизите.

В такъв случай намирам да неуместно на родовото име Дуло да се търси иранска, или тюрко-алтайска етимология. Колко нагъл и мразещ българите трябва да е някой, за да ни унижава с предложения като прост, глух, роб, дебелак за значението на един от най-влиятелните български родове!

Най-важното за това име е това, че то е споменато още през XIV век преди Христа на микенски документи като ДУ-ЛО. В документи от същия период са споменати имената ВОКИЛО, ЕРМИ, а това са си старобългарските родови имена Вокил и Ерми. 

Пак в същия период се споменават и лични имена като Кармесий, Токеу, Винийо, Крумено, Исевериойо, Куберийо, които отговарят на имената на старобългарските владетели Кормесий, Токт, Винех, Крум, Севар, Кубер.

Фактите показват, че преди около 3350 години името Дуло, а и други старобългарски имена са документирани на Балканите, но никой не ни споменава за това! 

Никой не прави връзка между Дуло и тракийското божествено име Дула, Ямбадула. Знае се добре, че някои сгради от Плиска са градени с тухли от Античността, а на някои от тези тухли има печат Дулес. 

Това е име на богат тракиец, който е имал тухларска работилница, която е произвеждала строителни материали за първата Българска Столица! Никой обаче не свърза името на тракиеца Дулес със старобългарското Дуло. Може би някой се е страхувал от това да не се разбере, че Плиска е строена още през Античността, по времето на Константин Велики. За това свидетелства съвсем ясно Г. Кодин.

Преди повече от половин век Д.Дечев създаде обемна работа, в която той събра тракийските езикови остатъци. Сред споменатите тракийски лични имена бе и името Дулес. Дечев не го сравни със старобългарското Дуло, но спомена важни факти. Оказва се, че Дулес е едно от най-използваните и най-разпространените тракийски лични имена.

То се среща не само на територията на Тракия, но също и в Гърция, Лузитания (Португалия). Много често е ползвано в земите на Памфилия, Киликия, Ликаония, Писидия и разбира се Фригия. Документирано е даже в Черноморските степи, в град Танаис, който е разположен на река Дон. Тракийка с име Дула се среща в житията на ранните християнски светци. Като учник на Свети Бесарион е споменат човек с име Дулас.

Виждаме, че варианти на името Дуло се срещат от река Дон в Черноморските степи до едно от най-западните кътчета на Европа – Португалия. Най-на север, вариант на Дуло е документиран в Потависа – днешна Румъния – DULE NAT. BESSUS – Дуле, по народност от племето беси. На юг вариант на Дуло се среща в Атина.

Забележителна концентрация се забелязва в земите край Солун. Там са регистрирани тракийските имена Δυλαζενις, Δυλαριον, Δουλης, Δουλη, Dula, Dulus. На запад от Солун, на територията на Македония се срещат Δυλαζενις, Δουλεους, Δουλης, Dulеs, Δουλει.

Особеното тракийско име, от което идва старобългарското Дуло е разпространено от траките, които са служели като легионери, или даже управители в Римската Империя.

Предците ни служещи на Вечния град са били стационирани на много места- Британия, Германия, Египет, а разбира се и Рим, където им е позволено да имат свое светилище на Есквилинския хълм (В.Бешевлиев, Проучване върху личните имена у траките).

Питам се обаче защо не са популяризирани тези важни неща? Защо бе позволено на чужденци да унижават народа ни с твърдения, че Дуло е тюрко-алтайско име със значение глупак, дебелак, прост..? 

Някой май се е страхувал да не се разбере, че името на старобългарския род е всъщност тракийско по произход и, че де факто българската държавност не започва през II век, а доста по-рано. През VII век се наблюдава само едно възраждане на северните траки. 

Няколко десетилетия по-рано те са победени от император Траян, но в средата на II век се засилват до такава степен, че не само всяват ужас у римските колонисти в Тракия, но провеждат и наказателна акция чак до Термопилите в Гърция. 

Малко по-късно, по времето на император Аврелиан всички римски колонисти и легионери са изгонени от Дакия. След време дедите ни дори обсаждат Константинопол, а в края на VII век се обединяват със своите роднини и създават Дунавска България - най-сериозният съперник на Римската Империя.

Благородниците организирали това са от рода Дуло. Той е много стар, както бе споменато, за първи път това име е споменато през XIV-XIII век преди Христа. Последният наш владетел от Дуло е княз Севар, чието име също се среща на микенски документи от XIV-XIII век преди Христа. 

От Бронзовата епоха, до времето на Севар се простира период от около 2100 години, в които името Дуло бива споменато. Никой народ не може да се похвали с подобно нещо, ние можем!

Това показва ясно какви качества притежава българския народ. Ние сме родени за господари, не за слуги. Днешните ни беди се дължат от части на това, че ние сме забравили идентичността си, или по-точно, че тя бе почти изтрита от добре огранизираните усилия на чужденци и сънародници чуждопоклонници. Да не забравяме обаче, че и заспалият лъв е лъв и когато се събуди ще потърси своето!

Изказвам благодарност на генерал-майор Любен Пандев, Мартин Константинов и Aislinn Blathnaid за ценните сведения!

Използвана литература и пояснения:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;

2.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988

3.Вл. Георгиев, Траките и техният език, Българска Академия на Науките, Институт за Български Език, София, 1977;

4.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;

5.М.Славова, Диграфите в тракийските имена, Университетско Издателство, Св.Климент Охридски, София, 2007;

6.D.Detchev, Die Thrakischen Schprachreste, Ӧstenreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1957;

7.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;

9.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

За желаещите да научат какво е значението на името Дуло препоръчвам следната статия:

ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО ДУЛО

http://sparotok.blogspot.nl/2013/11/blog-post_16.html

“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите нитракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...” http://www.blitz.bg/news/article/117690

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “

http://www.vsekiden.com/102320/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%8E/

“Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”...За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер ... “http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530

04.09.2013 11:54 - Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641

ОРФЕЙ – ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ ПРЕВЪРНА В БОГ

Има личности, чийто пример продължава да буди възхищение, дори и хилядолетия след смъртта им. Нашият Орфей е ярко доказателство за това. В миналото са създадени много статуи, художествени мозайки и фрески изобразяващи певецът омаял всеки с дарбата си.  

Орфей заобиколен от свои сънародници - изображение на ваза от Гела, съхранява се в Берлинския Исторически Музей

Името на тракийският благородник е преплетено в безброй легенди и предания, а учението му е оказало изключително голямо значение в оформянето на европейската култура. На Орфей се приписват въвеждането на постенето, прогонването на епидемии, предсказването на бъдещето и пречистването от греховете. Не кой да е, а сам хиперборейският  Аполон, дава на великият тракиец златна лира, от чийто струни се отронват вълшебни звуци, трогващи, дори  строгите богове.

Певецът с магически глас не само е лекувал душите на болните, но е показал пътят към божественото. Няма друг мъдрец, мислител и философ, който в онази отдалечена епоха да е успял да проникне така дълбоко в съществото на битието и да се докосне до безкрайните полета на вечността. Поради тази причина мнозина тръгват по стъпките на великият тракиец и в последствие биват създадени учения подобни на неговото. 

Питагоризмът и вярата на келтските друиди нямаше да съществуват без мъдростта, литнала от устните на Орфей, попила в старата тракийска земя и в сърцата на нейните обитатели, а после чрез техните слова разпространила се навсякъде и посяла семето на любовта към доброто.

Учението на славният тракиец променя значително обществото на древна Гърция. Проклий твърди, че цялата елинска теология (наука за божственото) е рожба на орфеевата мистагогия (въвеждане в мистериите). Знае се също, че известните мислители Питагор и Платон са почерпили много от извора на знанието потекъл от сърцето на безсмъртният тракиец. Орфеевата доктрина става дори основа на елинската духовност, наука и философия, като продължава да оказва силно влияние дори и във ранните векове на християнството.

Вярата във възкресението и в безсмъртието на душата се считат за основни принципи на орфеизма. Това е причината траките да приемат сравнително лесно носещото същите идеали Исусово учение. Интересна подробност е това, че ранните християни са наричали Спасителя Вторият Орфей! Това показва колко важна е била личността на благородният тракиец в древността и какъв дълбок отпечатък е оставила в съзнанието на хората.

Орфей е отъждествен с нашият Господ, от когото идва спасението и просветлението. В това, разбира се, няма нищо чудно защото и Орфей, и Христос са носители на доброто, изцеляват болни, борят се със злото и имат достъп до вечната мъдрост. Двамата са орисани с жестока и мъченическа смърт, но побеждават телесното и се сливат с вечността. Житейският им път става пример за подражанение на тези търсещи абсолютната истина за човешкото съществуване.

Има много и различни предания за Орфей. Разбира се, най-известно е това, в което благородният тракиец се влюбва в красивата нимфа Евридика, намира щастието в съвместният живот с нея, но загубва съпругата си, ухапана от отровна змия. От мъка по нея той слиза дори в ада, успява да трогне лодкарят Харон, който го превежда през Стикс в света на мъртвите. 

Орфей и Евридика, мраморен релеф от Неапол, изобр.Petersen

С песните си и опияняващата мелодия на своята лира разтърсва сърцето на бог Хадес, който му връща любимата при условие, че тя ще върви след Орфей, но докато той стигне светът на смъртните не бива да се обръща назад и да поглежда към любимата си.  Можеш ли, обаче да вървиш из смрязяващите кръвта подземия на ада и да не се безпокоиш за тази, с която си делил всичко. Нали с всяка стъпка ще те нападат мисли добре ли е тя, следва ли ме, ще бъдем ли отново заедно?  Разтърсван от терзания, Орфей се обръща, за да види как опечалената Евридика се стапя в мрака, отнесена обратно в ледената прегръдка на Хадес. Като мълния болката прониква в сърцето на младият тракиец. Със сълзи на очи той отново умолява богът на смъртта да му върне любимата, но този път господарят на подземният свят е неумолим. Нито сладкият глас, нито вълшебната мелодия на златната лира го трогват.

Прокрусен от мъка, Орфей се завръща в света на хората, но там няма радост за него. Вместо весела музика пръстите му изтръгват тъжни ноти от струните, гласът, който е омайвал дори дивите зверове сега докарва само сълзи и тъга.  Срещайки празнуващи вакханки Орфей намира смъртта си. Служителките на богът на екстаза биват разгневени от поведението на певецът, който вместо да слави Дионис оплаква загубената си любов. В пристъп на неконтролируема ярост вакханките убиват Орфей, разкъсват тялото му на части, а главата му хвърлят в река Марица, чиито води я отнасят чак до остров Лесбос. Скърбящите музи събрали частите от орфеевото тяло и ги погребали с почести в подножието на Олимп. Преданието разказва, че славеите от това място пеели много по-запленяващо отколкото тези от други региони. Това разбира се, се дължало на факта, че тленните останки на тракийският музикант лежат там.

Това е легендата предадена от елините. Те обаче са приели всичко буквално и не са успели да вникнат в смисъла на тази трагична и вълнуваща история. А тя съдържа дълбока мъдрост. В съдържанието са вплетени важни идеи, до които велики мислители ще достигнат едва след дълги векове.

Около хиляда години след времето на Орфей, Буда ще заключи, че привързването води до нещастие, че материалният свят е една илюзия, която ни е оплела с невидими окови причиняващи страданиие на душа и тяло. По-мъдър урок е трудно да се даде. Не е възможно по-добре да се каже, че трябва да живеем днес, сега, да се насладим на всеки момент, да обръщаме внимание на близките си, защото хубавият сън може внезапно да свърши. Всеки момент е уникален и никога няма да се повтори, такова е естеството на света.

Нито плач, нито молби ще върнат загубеното, затова е по-добре да се радваме на любовта и топлината давана от близките ни, докато можем. Трябва да превърнем момента във вечност, обръщайки очи към красотата на човешките отношения и пиейки от щастието, поднесено ни от божията обич. Да, душата е безсмъртна, отново ще потеглим по определен път, но вече няма да е същото, а не е и нужно. Децата са щастливи, защото за тях всичко е ново. Танцуващите листи на дървото, безкрайният полет на облаците, опияняващият аромат на цветята, щумът на водопада и танцът на морските вълни изглеждат съвсем различно в детските очи. 

Невинните се радват истински и затова детската душа е изпълнена със светлина. Младите кипят от енергия, защото не са натоварени с бремето на светските грижи, които животът струпва на плещите ни. Колкото и стоически да гледаме на изпитанията те оставят дълбоки белези в нашето съзнание и ни карат да остаряваме.

Опитът да се търси вечен живот и да се победи смърта носи само болка. Орфей постига невъзможното карайки Харон да го  допусне в царството на мъртвите, звършва подвиг смилявайки Хадес и измолвайки съпругата си обратно, но всичко е напразно. Един поглед назад и красивият пясъчен замък се срива.

Орфеевото послание е ценно, то е един важен житейски урок, но в древността е било разбрано само от малцина. В Тракия учението на безсмъртният певец става популярно, макар да бива леко променено от по-късни мислители като Залмоксис - обожественият духовен водач на гетите. Всъщност тази промяна е в положителна насока защото се касае за развитие, т.е. следва се напътствието на обаятелният учител, човек да не се приковава към миналото, а  да гледа напред, да се пречиства постоянно и да се обновява непрекъснато. Залмоксис успява с прости думи да предаде мъдростта на Орфей и с това печели боговението на своят народ, а дори и на други далечни народи (келтите).

Дали Орфей е предполагал, как неговото учение ще промени света, дали е осъзнавал въздействието си върху хората? Как е приел ролята си на духовен водач, откъде е почерпил силата да се придържа към доброто, дори и в тежки изпитания? На много въпроси няма да получим отговор, но едно е ясно, славният тракиец е заслужил напълно своето обезсмъртяване. Част от него живее и в нас, защото ние сме потомци на тези, които жадно попиваха орфеевата мъдрост, видяха света с очите на Господа и се преродиха във вечността.

Добротата и чистосърдечието са типични черти на нашия народ, същото важи за благородството и милосърдието. Ние сме особени хора, дадени са ни много дарби и положителни качества, затова и сме орисани да разпространяваме посланието на любовта. Премеждията и неволите не са пречупили предците ни, няма да пречупят и нас, защото всъщност са закалка за битката на доброто срещу злото. Придържайки се към старите си идеали ние се връщаме към нашите корени, а това е най-сигурният начин да оцелеем в тези трудни времена. Няма  от какво да се страхуваме, искрата на живота гори вечно в сърцата на смелите. 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ. ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ПУСКАМ ТАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЛАГАМ АКТИВЕН ЛИНК, ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=3yvn0_c2Nzk

 

Използвана литература:

William Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. London. John Murray: printed by Spottiswoode and Co., 1873; 

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

Pausanias. Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918.