26.09.2013 г.

НОВА КНИГА НА ПРОФ. ЧИЛИНГИРОВ


Харесвам много една забележителна мисъл на Джим Рон. Тя гласи – Poor people have big TV's. Rich people have big libraries “ – “Бедните хора имат голям телевизор, богатите притежават голяма библиотека“... Наистина е така, книгите са богатство и то такова, което може да се завещае на внуци и правнуци.

Едно стойностно четиво e в състояние да промени живота ни, да ни насочи в правилната посока. Не случайно различни тирани, през различни епохи са забранявали определени книги. Правели са това защото са знаели добре, че знанието е оръжие. Лесно се управляват неуки и простовати хора. Будните не обичат веригите и подтисничеството. Докато свят светува ще е така и слава Богу!

Най-добрите между будните са тези, които пишат книги. Мисля, че не е никак пресилено да нарека проф.д-р Асен Чилингиров един от будителите на новото време. Той продължи това, което започна проф. Ганчо Ценов. В работите на Чилингиров, българския читател намери неща, за които дори не бе посмявал да мечтае. Работите на този истински българин запалиха искра в душата на много българи.

Наскоро проф. Чилингиров публикува творбата си Софийската Света София и Нейните Изследвания”. Тази работа не само бе богата на нови и ценни факти, но и бе написана на разбираем за всеки език – нещо, което се отдава на малцина автори, най-вече, ако темата е научна.

От днес българският читател може да се запознае с още една книга на проф. Чилингиров  Охридската Света София и нейната датировка”. Жадните за истината ще научат отново непознати факти за миналото на народа ни. Ще научат важни подробности, които са пазени в тайна от нас. Имам честта да ви представя уводът на най-новата творба на проф. Чилингиров. Приятно четене!




                                                             
                                                                                  ПРЕДГОВОР

Настоящата монография е посветена на един забележителен паметник на българското средновековно изкуство – архитектура и живопис. И същевременно един от най-оспорваните в науката. За него е възприето почти повсеместно и безпрекословно становището, че е произведение на византийската столична архитектура на ХІ век, а стенописната му украса – изпълнена от цариградската художествена школа, като представлява нейното най-забележително достижение, стигнало до нас. И че тя отразява най-точно християнската православна естетика, като отговаря напълно на принципите на православното богословие, изразени също и в патроната на църквата – патроната на Света София, Божествената Мъдрост, установен от Юстиниан Велики, като символ и олицетворение на православното християнство. Основното изследване на архитектурата и стенописите на църквата, което съставя темата и съдържанието на монографията, ще покаже, че нито едно от тези твърдения на историците на средновековното изкуство не отговаря на действителното положение. Макар и още първите нейни изследователи от края на ХІХ и началото на ХХ век да забелязват и отбелязват в изследванията си следите от много отделни етапи на строителството, неотговарящи нито на плана, нито на зидарията у останалите византийски църкви от Х и ХІ век, едва публикуваните само преди едно и половина десетилетие резултати от изследванията на македонския архитект Борис Чипан, завеждал строителните работи при възстановяването на църквата през 1950-те години, позволяват да се добие известна представа за сложната история на църквата – но и за нейната предистория, стигаща до първите векове на християнството. Някои от тези изследвания – сондажи при основите на сградата – са направени още в началото на 1950-те години, но са укрити от сръбските историци и реставратори. Намерени 40 години по-късно и допълнени с други сондажи от арх. Чипан, те показват, че сегашната църква е построена върху основите и отчасти стените на разрушената в първото десетилетие на VІ век митрополитска катедрала, а следващата постройка е била изградена към края на ІХ век и основно преустроена в последното десетилетие на Х век за коронацията на Самуил през 997 г. Като патриаршеска катедрала във вид на куполна базилика. А моите изследвания върху строителната субстанция на църквата установяват, че в края на 1030-те години тази църква е била отчасти разрушена, без нейното олтарно пространство, а малко след това наосът и разрушените странични кораби – достроени, но вече без купол и в този вид тя е била превърната в джамия след присъединяването на Македония към Османската империя. При новия строеж на църквата през втората трета на ХІ век олтарното пространство е било преустроено според изискванията на византийското православно богослужение, а над пастофориите са били изградени параклиси, достъпът до които е бил от галериите над страничните кораби, каквито куполната църква преди това не е имала. В този етап на строежа стенописите в светилището,
като неотговарящи на основните принципи на православната иконография, са били покрити с варова мазилка, а на апсидата е изписано ново изображение, съответстващо  вече на нормите на православието – от същото време са и стенописите в наоса, произведения на посредствени византийски провинциални зографи. Също както архитектурата на църквата няма нищо общо с архитектурата на византийските църкви от ІХ–ХІ век, стигналитедо нас стенописи в нейното светилище не отговарят на декоративната система, иконографията, семантиката и стила на православната византийска църковна живопис от следиконоборския период, а следват принципите на раннохристиянското изобразително изкуство, като продължават неговата традиция. В центъра на декоративната система е връзката между небесната и земната църква: в апсидата е изобразено Въплътяването на Словото от Материята – Великата Майка (Потния Тирон) в дохристиянските религии. Върху свода на светилището доминира изображението на Христос, Проявеното Слово Божие – или казано с други думи на езика на гностицизма: Божествената Мъдрост / Света София. Но и съставът на изобразените в светилището църковни учители няма връзка с византийската декоративна система. Сред тях са както считаните само от българската църква за равноапостоли св. Кирил и Методий, но и главните светци и основатели на другите християнски църкви, включително арменската, а също и изображения на девет римокатолически папи, някои от които не са канонизирани от византийската църква. Включването им в декоративната система на патриаршеската катедрала е целяло да подчертае връзката на българската автономна патриаршия с останалите автономни християнски църкви и е немислимо да се припише на считания за строител на охридската църква архиепископ Лъв Пафлагонски, бивш хартофилакс (предстоятел) на Цариградската „Света София“. Той не само участва в съборите на Цариградската патриаршия от 1030-те години, на които е обявена анатема срещу арменската църква и се поставя началото на най-големите гонения срещу арменците, но е и един от главните инициатори на произлязлото през 1054 г. oкончателно скъсване с Римокатолическата църква – Великия разкол, продължаващ и до ден-днешен. В този смисъл и патронатът на охридската църква няма връзка с така нареченото православие, представяно от византийската църква в следюстиниановия период. Принципът на Божествената Мъдрост като основа на Христовото учение е заложен още в ранното християнство и е изложен подробно в гностичните християнски текстове, с които науката разполага едва от две десетилетия насам. На него е посветена и първата църква, основана от Константин Велики в столицата му и изградена от неговия наследник Констанций ІІ. Юстиниан обявява този принцип за основен принцип на християнството и възприема патроната на
Божествената Мъдрост също за своята църква, построена на мястото и върху основите на първата църква, макар този патронат да не отговаря на правилата на православието, според които патрони на църквите не могат да бъдат принципи, а светци и мъченици или църковни празници. Затова по-късно Цариградската патриаршия заменя патроната на Божествената Мъдрост с имената на специално измислените за тази цел през VІІІ век „великомъченица София и нейните три дъщери (също великомъченици) Вяра, Надежда и Любов“. 

А патронатът на Божествената Мъдрост остава по традиция присъщ само за главните храмове на архиепископията Първа Юстиниана и на нейната продължителка, Българската архиепископия/патриаршия, по цялата територия на нейните влияния, до Киев и Новгород. А руските старообрядци ще го зачитат до края на късното средновековие – както ще зачитат и наследения от своите български покръстители „еретически“ знак за благословия с двата средни пръста на дясната ръка, който откриваме при всички изображения в светилището на Охридската „Света София“. Изразител на принципа за Божествената Мъдрост като основа на християнството в Българската държава е княз Борис І, на когото нашият народ е дал просвището Покръстител и който по думите на архиeпископ Теофилакт Охридски „опасал своята държава като със светилник със седем храма“. Подобно на „седемте стълба на Мъдростта“ от Соломоновата притча. А сред тези седем храма, посветени на Божествената Мъдрост, са Охридската, Софийската и Несебърската „Света София“, построени по сходен план и от подобен архитектурен тип. Както още цяла поредица други по-малки и по-големи църкви по земята на българите от Черно море до Охрид и от Дунава до Бялото и до Синьото море, на повечето от които са останали до наши дни само основите.

* * *

Берлин, 11 ІХ 2013



9 коментара:

  1. Вдигнатите два средни пръста са ръчичката на Сабазий, което е и IYI http://www.panoramio.com/photo/42379644
    Такава мудра изобразяват българските икони, в гръцките ментаци безименния пръст допира палеца. Във всяка църква в която съм влизал има икони и от двете деноминации.
    Според професор Чилингиров на балканите разрушените ариански църкви са над 500!!! Разрушени са 4-6 век когато нашето християнство е нарочено за еретическо и преследвано. Различни са били и по архитектурен план(някои са били кръгли) по тип зидария(готски градеж) и по изписване.
    Айа София(божествената мъдрост) няма нищо общо със Софка и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов това си е гръцко менте отвсякъде. Целта му е да се пробута надеждата(злина, щом е била в кутията на Пандора, където са били затворени всички злини на света) между вярата и любовта. С надежда живеят робите хе-хе("Който чака от надежда, приживе не се нарежда" бай Радой Ралин)
    Та това е в общи линии разликата между гръцкото юдео-християнство и нашето, което е наследник на вярванията на траките. Гръцкото прави хората роби, нашето ги прави герои и свободни като Ботев и Левски. Щото Левски това е правил като е сформирал комитетите, карал е хората да заменят надеждата( че ще дойде Дядо Иван да ги освободи) с вярата( в собствените сили, че могат сами да се освободят)
    Привет Бриг
    п.п. Напиши и ти една тема за Охридската Архиепископия Първа Юстиниана на цяла България

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз не съм специалист по всичко. Пиша за това, което съм проучил...

      Изтриване
  2. Знаеш много добре че нашето християнство е различно от византийското, че нашето е най-близо до първообраза, понеже византийското е изкривено и опорочено. Знаеш отлично че Борис Първото Мекере не налага нова религия, а променя вероюто на съществуващата и ни продава на византийците.
    Привет Бриг.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съгласен съм с това, че Борис I не въвежда нова религия в България. Съгласен съм и с твърдението, че ранното християнство на българите е и истинското християнство.

      Не мисля обаче, че е редно да хулим Борис I, кой от нас може да каже със сигурност каква е била ситуацията в България по негово време? Един държавник понякога прави и жертви. През 9 век сме били между чука и наковалнята, дали Борис е намерил най-доброто решение не зная, но е факт, че след него започва Златният Век на България.

      Поздрави!

      Изтриване
  3. Не е редно и да го въздигаме чак толкова - какъв човек трябва да си за да ослепиш собствения си син и да го хвърлиш в тъмница , да не говорим за цвета на нацията - 52 боилски рода освен алчен за власт страхливец , видял хитър начин да се избави от хората които са щели да му потърсят сметка за изгубените войни ...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Никое убийство не може да се оправдае, но знаете ли колко римляли е избил римлянинът Луций Корнелий Сула? Не 52 рода, а над 500...Знаете ли колко английски семейства е затрил англичанинът Оливър Кромуел? Нека не съдим тези, чието бреме не познаваме.

      Изтриване
    2. Тука Пафка си прав! Борис-Михаил е разсъждавал стратегически като геополитик. Той се прицелва в групата на далечните братовчеди склавино-готи, които вече населявали трайно областта на Керамийско поле и Халкидики. Земата на север от Хемус не била проблем - тя си е била негова. Обединението на етнически близките народи е била дългосрочната цел, а това от самосебеси правило голяма държава.

      Изтриване
    3. Обединението на етнически близки хора е нужно за всяка държава. Това обаче не винаги става по мирен път защото външните врагове не желаят силни съседи и с помощта на заговори извършват разцепление между роднини...

      Изтриване
  4. ирена янчева17 юли 2017 г., 22:47

    Искрено благодаря, Павел !!!

    ОтговорИзтриване