Показват се публикациите с етикет книга. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет книга. Показване на всички публикации

10.03.2020 г.

ИЗЛЕЗЕ КНИГАТА “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”


Често съм казвал, че хубавите неща стават бавно. Сега вече и съмишлениците ми са напълно уверени в това. Измина доста време от момента, в който обявих, че съм събрал доста думи за съставяне на нов, голям тракийски речник, до днешната дата, на която може да се каже, че планираното вече е реалност. От днес книгата вече е физическо тяло. Бях уведомен, че ще е наличност в повечето наши книжарници, а е възможно и да се поръча директно от издателство Атеа.



Илюстрацията на корицата е дело на Теодор Манолов, който не е случаен човек. Освен, че е талантлив художник, той е подел инициатива за популяризиране на образа на Спартак – тракиецът разтърсил Рим до основи със своето въстание. Теодор е син на Любомир Манолов, когото мнозина от нас познават благодарение на комикса “Спартак” от списание “Дъга”.



Реших да разделя материала на два тома. Първият, който излезе днес 10 март 2020 година, е написан на достъпен език. Чете се лесно защото съм се постарал да използвам колкото може по-малко научни термини. В Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК” съм дал своите тълкувания на древните надписи от Ситово, Езерово, Дуванлий, Кьолмен, Браничево, Самотраки и т.н. За да има база за сравнение съм представил и тълкуванията на други хора. Никога не бях предполагал, че между различните надписи има връзка, че се употребяват едни и същи религиозни формули. Останах не просто изненадан, а приятно изненадан. Надявам се и читателите ми да останат приятно изненадани.



Понеже тракийските глоси са важен източник на информация, представих вижданията си за тяхното тълкуване на български. Като цяло, глосите са разделени на две групи – първата засяга тракийски думи, за които специалистите са посочили и български сродни думи, а втората група засяга глосите, при които важна информация е пропусната, най-вече българските съотвествия. Със сигурност доста от набавилите си книгата ще останат разочаровани от методите на нашите специалисти, но нека не забравяме, че всяко време носи своето бреме. Да кажеш истината е доблестно, но невинаги е безопасно.

Информация за речта на далечните ни предци може да се извлече и от топонимите и хидронимите – названията на населени места, реки. Използвал съм най-вече тези, за които има указания, че името на даден древен град отговаря на характера на местността. За град Дибалтум например знаем, че се е намирал до блато. В такъв случай не е трудно да се види, че частицата балт отговаря на стблг. балтии-блато. За тракийското селище Вода знаем, че се намира на брега на Дунава, т.е. до вода и така става ясно, че по времето на Прокопий, нашата дума за вода вече е придобила вида, в който я познаваме днес.

В края на Том 1 на “ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК”, като приложение съм дал списък с тракийските племена, тяхната локация, а в някои случаи и кратка история. Смятам, че за почечето читатели ще е изненада да разберат колко много са били тракийските племена- над 140.


В Том 2, тази информация ще бъде разширена както по отношение на броя на племената, така и по отношение на историята им, а тя е интересна защото има траки лигури, има и лигури, които живеят в съседство със старите римляни. Киконите са локализирани от различни автори по Беломорието, познато на римляните като Mare Thracicum, но давайки описание на народите на Индия, Плиний споменава за други кикони. Докато Страбон поставя траките сарапари в Кавказ, то Плиний намира техен клон до Бактрия. Това не са прости съвпадения, а свидетелства за древните походи на дедите ни и ролята им в създаването на културата на други хора.

Вторият том ще е по-голям като съдържание, като ще бъде обърнато повече внимание на подробностите. Във тази работа ще бъде представен и тракийския речник, чийто брой думи надвишават многократно всичко, което е представяно до този момент. Там е посочено къде е намерена думата, споменати са лингвистите подложили я на анализ, като разбира се бъде дадено не само българското съотвествие, но също и сродните думи от санскрит, авестийски, гръцки, латински, старовисоконемски, староисландски – езикът на викингите, сръбски, полски, украински, руски.

Със сигурност, нито Том 1, нито Том 2 ще се радва на популярност при историците и лингвистите ни. Тяхната позиция е диаметрално противоположна на моята. Макар доказателствата за древните балкански корени на българския народ да стават все повече и повече, това не стряска научната ни общност изобщо. Дори напротив, наблюдават се субтилни опити за възкресяване на теорията за тюрко-алтайския произход на старите българи.  Поне за мен това е притеснително явление и се надявам с Том 1 и Том 2 на ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, да успея да внеса яснота в това чии потомци сме ние българите, колко древен е и къде се е оформил нашия език.

Струваше ми много време да намеря нужната информация. Това бе дълъг и труден процес, но благодарение на будни хора и приятели, успях да се сдобия с това, което ми трябваше. С всяка нова придобивка увереността ми растеше все повече и повече. Архивът ми стана огромен и това спомогна както да изградя теориите си, така и да мога да сравнявам и проверявам.

Едно е да събереш много информация, а съвсем друго е да я провериш и преработиш по такъв начин, че да е лесно разбираема. A темата е сложна, всъщност, ако трябва да съм напълно откровен - направена е сложна. Езикът на Орфей е обявен за мъртъв и дори голяма част от най-интелигентните хора искрено вярват в това. Причината се крие най-вече в липсата на достъп до ценна информация, а и в това, че е трудно старите ни виждания да се променят. Веднъж чули и приели нещо за вярно, ние го защитаваме защото то е част от нашия свят.


                 Страница от Том 1 на Тайните на тракийския език

B миналото сравнително лесно бяха наложени заблуди понеже всички ние  сме склонни да вярваме на хората радващи се на уважение и престиж. Щом те кажат нещо – трябва да е истина. В много случаи това е така, но понякога не е. Понякога това, което казват хората с титли няма абсолютно нищо общо с истината и реалността. Дори най-високо образованите грешат, а някои от тях даже работят усилено против истината, под давлението на политици и колеги.

Нека не забравяме, че учени радващи се на престиж създадоха македонския език и го обявиха за нещо различно от българския. Днес има катедра по македонистика, има английско-македонски речници като този на Душан Црвенкоски, Издателство Венециjа, Штип, 1997 г.

Защо тогава да се учудваме, че и езика говорен от Орфей е обявен от определени учени за нещо различно от българския? Да, казват го специалисти, някои от тях са безспорно интелигентни хора, но поради една или друга причина, волно или неволно, те са се поставили в услуга на заблудите.

Трябва да призная, че определени езиковеди посочват определени общи неща между тракийски и български. Става дума за общи умалителни наставки, начин на синкопиране на думи, окончания на имена в звателен падеж, редуциране на неудареното е в и, а и това, че типичното за българския език екане е якане не е ново явление, а се среща още в речта на Орфей.

Споменат е и факта, че още по време на Античността, тракийския е започнал да губи падежите си, а точно с това, че е аналитичен, българския се отличава от останалите езици от славянската езикова група. Не на последно място е лексиката. Много тракийски думи са се запазили непроменени до днес. Пример може да се даде с: аз-аз, до-до, стан-стан, стар-стар, кал-кал, бела-бяла и т.н.

Както се уверяваме - информация за характера на тракийския език има, но тя бе на разположение само на специалистите. Важни неща бяха открити от различни лингвисти, но никой от тях не събра смелост да събере всички открития на колегите си, да ги систематизира, а и да обясни важността им. Ако не събереш по правилен начин камъчетата на една мозайка, как ще разбереш каква е картината?

Моята заслуга е, че успях да събера различните парчета от мозайката. Намерих доста интересни сведения в работите на Кирил Влахов, Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев, Димитър Дечев, Георги Сотиров, Иван Дуриданов, Владимир Нерознак, Юрий Откупщиков, Ото Хаас, Паул Кречмер и др.

Да ce натъкнеш на важни неща за езика на Орфей, да изковеш доказателства за това, че този език никога не е изчезвал е хубаво, прекрасно дори, но освен аргументи от областта на лингвистиката, са нужни и обяснения за историческите проблеми. Не може само въз основа на определени общи неща между тракийски и български да се заяви: хората наричани от римляните траки, не са изчезвали! Нужни са още доказателства - ясни, проверими неща, които да покажат, че официалните теории за смесването на три различни народа - романизирани траки, славяни и прабългари, през 681-ва година, са неиздържани.

В Том 1 съм дал съм предостатъчно данни, от които може да се разбере, че през 681-ва година се събират три групи на един и същ народ и това обяснява смайващо бързата консолидация на България. Хора от различен произход, хора говорещи различни езици и имащи различна култура не са в състояние да се смесят бързо. Англичаните са вече 1500 години на Британските острови, но не са успели да асимилират напълно уелсците, ирландците и шотландците.

Ползвайки работите на родолюбиви изследователи като Ганчо Ценов, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Данаил Юруков и др., успях да събера достатъчно ценна информация, която да ми помогне да обясня, че в нашите земи може да се говори за уникален континюитет – от Каменната епоха до наше време. С други думи – откривателите на колелото, изобретателите на писмеността, създателите на първите градове на Европа, а също така героите възпети от Омир, удивили Херодот, Тукидид, Страбон и Ливий спадат към един и същ народ, чиито пълноправни наследници сме ние.

Несъмнено, през тези 9000 години съотношенията на групите на местните хора и колонисти, нашественици са се променяли ту в чужда, ту в наша полза, но никой не е успял да ни прогони или промени съществено, никой не е успял да ни претопи. На никого не се е одало да заличи традициите ни. Ето това ни отличава от великите някога шумери, хети, етруски, финикийци, митани. Падайки в праха те са напускали страниците на историята завинаги, а ние отново и отново сме се надигали от пепелищата, и макар с тежко бреме на рамената, сме успявали да достигнем до нов разцвет.

Ние сме реликва от стария свят и то уникална, непокварена и непохабена реликва. Загубили сме много, но най-важното сме запазили – духът си. Въпреки черното небе над нас, въпреки, че враговете ни никога не са спирали да ни копаят гроба, ние пак ще възкръснем!




16.06.2017 г.

ИЗЛЕЗЕ “ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ”


След дълга подготовка, днес най-сетне излиза от печат “История на Славните Българи”. Тя е плод на труда на доста хора. Моят принос бе в написването на голяма част от текста, Цвета Кирилова, Яна Трендафилова, Велислав Петров, Антон Кирилов, Николай Георгиев и др. допринесоха за оформлението, редакцията, събирането на средства за отпечатването и т.н.  
Заслуга имат също фотографите Асен Великов и Евгени Динев. Подкрепа за осъществяването на проекта оказаха също д-р Милен Врабевски, основател и председател на Фондация "Българска Памет", "Трежър България" и други дарители. Принос има и фолклорния изпълнител Веселин Василев и екипа му - Гроздан Грозев, Райко Севов, Йовко Йовчев, Галена Воротинцева. Те създадоха уникалната песен „Аспарух“. Музикалният диск придружава „История на славните българи", благодарност заслужава и Боян Петров.


Уведомиха ме, че първите бройки са излезли от печаницата, искрено се надявам вече да е дошъл края на проблемите и книгата да стигне до читателите безпрепятствено. Книгата се разпространява от "Сдружение Азбукари" и може да се поръча на този линк

Създадох тази работа по молба на Цвета Кирилова, която преди две години сподели с мен своята загриженост за младото поколение. Няма съмнение, че още много хора са притеснени от начина, по който се преподава история на децата ни. От една страна липсва стимул за насаждане на родолюбие и национална гордост у подрастващите, от друга страна все още царстват остарелите догми. Така още едно поколение българи ще израстне със заблуди и объркано съзнание.

Подобно нещо не можем да си позволим в днешно време. Ако няма възпитание в любов към Родината, сънародниците, традициите и историята, то държавата е обречена да загине. При условие, че имаме минало, с което можем да се гордеем, история, за която други народи могат само да си мечтаят, е неразумно да бъдат премълчавани важни неща, само и само да не се накърни авторитета на определени хора. Истината така или иначе ще излезе, но излезе ли късно, щетите ще са големи. Това не бива да допускаме!

В едно свободно и демократично общество всеки има право на лично мнение и личен избор. Аз се възползвам от моето право и отказвам да вярвам на официалните теории. Посочил пределно ясно защо в работата си. Надявам се тя да накара прочелите я да търсят сами, да сравняват и да проверяват. Надявам се също творбата ми да даде заслуженото самочувствие на българите, да бъде като противоотрова неутрализираща нихилизма и чуждопоклонничеството.

Понеже бяха включени голям брой цветни илюстрации, изданието се оскъпи, също поради технически и др. проблеми не всичко, което бе предвидено да бъде отпечатано ще излезе. Някои неща обаче аз считам за доста важни и поради това ги представям сега в блога си. Посещенията тук са повече отколкото е тиража на книгата и така информацията ще достигне до много хора.

Съветвам заинтересованите да свалят информацията от интернет изворите и дори да я отпечатат. Често определени страници престават да съществуват, а така се губят ценни данни. В изворите от интернет има важни интервюта и ценни, но слабо познати данни.

Приятно четене!



КОЕ Е ПРАВИЛНОТО - ХАН, КАН, ИЛИ КНЯЗ?


Историята е наука, която се гради от факти, не от желания и предположения. Факт е, че в най-ранните български летописи, споменатата владетелска титла е княз, като изписването е  кьнѧsь, кънѧзъ, кнѧзъ. Никога и никъде в нашите стари документи няма споменаване на думи като хан, кан, или кхан.

Вярването, че старите българи са имали титла хан, бе наложено от хора, според които дедите ни са тюрки, а те както и монголците, действително ползват титлата хан за своите владетели.

Реално, няма нито едно старо свидетелство, не съществува нито един летопис, в който да се твърди, или поне загатва, че българите са тюрски народ, или пък са се смесили с тюрки. Това вярване бе наложено под натиска на чужди сили. За да бъдат спрени безсрамните спекулации, още през 1938 г., под ръководството на д-р Методи Попов, бяха извършени мащабни антропологични проучвания на българския народ. Доказано бе убедително, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия. По-късно, през 1959 г. бе направено още едно проучване, което потвърди, че  сред нас няма потомци на хора, чиято прародина е Средна Азия. И това не е всичко, неотдавна, при изследване на ДНК от костите  на старите българи, бе установено, че те нямат нищо общо с тюрките, а и са твърде различни от популациите на Индия, Кавказ и т.н.  

За жалост, въпреки убедителните резултати, понастоящем все още се правят опити за налагане на неверни неща. Става дума за титлата кан, като заместителка на хан, а и твърдението, че старите българи са ирански народ, чиято прародина е Памир. Вярно е, че писалия  през XII век Михаил Сирийски говори за идване на българи от земите край планината Имеон, която е в Средна Азия, но е вярно и това, че има още много други сведения за това, че българи и траки са имена на едни и същи хора.

В продължение на 1100 години, дедите ни биват наричани мизи, а мизите са най-големия и най-разпространен тракийски народ. Някои групи от мизите са обитавали и Средна Азия. Това разбира се, не е причина, на всички българи да се припише азиатски произход.

Не би ли било налудничаво да твърдим, че дедите на англичаните идват от Индия, понеже има свидетелства за вековно английско присъствие в тази страна? Също така, би било налудничаво, да твърдим, че дедите на португалците идват от африканската държава Мозамбик, понеже днес там се говори португалски.

Хората, които се опитват да ни убедят, че старите български владетели са носили титла кан, явно не знаят доста неща. Нито при старите индийци, нито при старите перси, согдийци, бактрийци, или пък при друг ирански народ, не е засвидетелствана никога владетелска титла кан, кхан.

При тези обитаващи Средна Азия хора срещаме следните владетелски титли: rā́ja, rā́jan, xšāyaθiya, framātarxšaya, γwβ, chakir, rajatiraja, ašto-walgo, shah, khar, šauo,  šaurabo, oazarko fromalaro. Срещаме дори basileus basileōn при иранския народ кушани, но реално, при никой ирански народ не е документирана титла khan-кан, кхан.

Това са фактите, всичко останало, което не почива на факти, не е нищо друго освен фантазия. Пак напомням – историята е наука на фактите, ако нещо не е документирано, ако сведения за определено твърдение не могат да се намерят в нито един летопис, то това твърдение е просто желание на определена група хора да наложи своето виждане.

Нека да помислим логично. Защо в книгите на дедите ни няма нито веднъж споменаване на титла кан? За сметка на това, титлата княз е се среща многократно и то в различни варианти- кьнѧsь, кънѧзъ, кнѧзъ. Редно ли е да заменим реалното и истината, с фантазията и желанията на определени индивиди?

Преди да бъде записана с кирилически букви, титлата княз е записвана с гръцки букви, като са познати два варианта KANAC и KANEС. Около 1600 години по-рано, на тракийски надписи е документирана титлата АКЕNAC. По този въпрос обаче сякаш има забрана да се говори,  сякаш надписа с регистрация W-07 изобщо не съществува, а за този паметник още през 1988 г. е писал известния лингвист Александър Люботски

За титлата КАНАС,  и нейният с 1600 години по-стар вариант АКЕНАС има прекрасно обяснение на български език. Коренът кан, кен притежава значението начало, началник. Това не е ново виждане, още през XIX век монахът Григорий Дяченко предава виждането на учени от своето време – акад. И.Стрезневски, че коренът в титлата княз притежава значението –начало.

В келтските езици срещаме думата CEANNAS-княжество, власт, владение. Тя има други сродни думи като ceannasai, ceannrodai, ceannard, ceannfine, ceannaire, ceann, ceannrodai-княз, господар, владетел, водач.

Подлагайки на анализ корена на думата за владетел, Александър Макбейн смята, че значението е начало, първи. Както Макбейн, така и Стрезовски, Дяченко споменават ceud-първи, начален, кън, конь-начало, като основа на думите ceannas, ceannard, кнѧзъ...

Смисълът на княз като първи, водач, е напълно логичен, а фактът, че подобна титла АКЕНАС, е засвидетелствана още през Желязната епоха в тракийски надписи, се явава поредното доказателсво за това, че авторите, които в продължение на повече от едно хилядолетие са отъждествявали българи и траки, са били прави.

Защо келтите, които живеят на другия край на Европа, имат титла подобна на нашата, предстои тепърва да се отговори. Най-вероятно се касае за влияние на нашите предци, част от, които са колонизирали Британските острови.

В ирландските предания се говори за идване на народ болги от Тракия по времето на Кир Велики, т.е. преди около 2500 години. До неотдавна, на ирландските предания не се гледаше сериозно, но последните генетични проучвания показаха, че част от дедите на ирландците са дошли в древността от Източна Европа, а и Мала Азия. Тази област е била обитавана от тракийските племена фриги, витини, халиби, а край малоазийския Олимп са живели мизите, които Димитри Хоматиан определя като предци на българите от неговото време.

Как точно стоят нещата, ще разберем след време. На този момент е важно да се запомни, че титлата на старобългарските владетели е княз и, че тя е много древна. Документирана е по-рано от която и да била титла за владетел на друг европейски народ. Това си е повод за гордост.





Извори от интернет:



On Kings and Nomads: New Documents in Ancient Bactrian Reveal Afghanistan’s Past http://iias.asia/sites/default/files/IIAS_NL27_1213.pdf


Old Iranian Online, Old Persian: Master Glossary

Old Iranian Online, Avestan: Master Glossary https://lrc.la.utexas.edu/eieol_master_gloss/aveol/16

Kamoliddin Sh., Babajar G. SOME NOTES ON THE TITLES OF THE PRE-ISLAMIC RULERS OF CHACH // Archivum Eurasiae Medii Aevi, Tom 15 (2006/2007), Harrasowitz Verlag, Wiesbaden, 2008, pp. 71-92 http://www.academia.edu/27665523/Kamoliddin_Sh._Babajar_G._SOME_NOTES_ON_THE_TITLES_OF_THE_PRE-ISLAMIC_RULERS_OF_CHACH_Archivum_Eurasiae_Medii_Aevi_Tom_15_2006_2007_Harrasowitz_Verlag_Wiesbaden_2008_pp._71-92

BUKHARA i. In Pre-Islamic Times http://www.iranicaonline.org/articles/bukhara-i

Bactrian Historical Inscriptions of the Kushan Period Nicholas Sims–Williams http://silkroadfoundation.org/newsletter/vol10/SilkRoad_10_2012_simswilliams.pdf



Полный церковнославянский словарь. Cоставил священник магистр Григорий Дьяченко. (с внесением в него важнейших древнерусских слов и выражений).  http://ksana-k.ru/dict/diach/0255.png

A.M.Lubotsky, The Old Phrygian Areyastis-inscription https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/2660/299_011.pdf

П.Беринда, Леξíконъ Славено-рωсскiи http://litopys.org.ua/berlex/be03.htm

Ptolemy’s Geography publ.by New York Public Library, 1932, Book III, ch.5

Г.Сотиров, Чие писмо е Линеар Б?; http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf

Bulgarians vs the other European populations: a mitochondrial DNA perspective

Bulgarian Genetics: Abstracts and Summaries

Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry, Sena Karachanak ,Viola Grugni , Simona Fornarino, Desislava Nesheva, Nadia Al-Zahery, Vincenza Battaglia, Valeria Carossa, Yordan Yordanov, Antonio Torroni, Angel S. Galabov, Draga Toncheva , Ornella Semino 


 Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians, S. Karachanak1,2, V. Grugni2, D. Nesheva1, V. Battaglia2, S. Fornarino2,3, N. Al-Zahery2, V. Carossa2, Y. Yordanov4, A. Galabov5, B. Atanasov6, A. Torroni2, D. Toncheva1, O. Semino2; 1Department of Medical Genetics, Medical Faculty, Medical University, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 2Dipartimento di Genetica e Microbiologia, Università di Pavia, Pavia, Italy, Pavia, Italy, 3Human Evolutionary Genetics, CNRS URA 3012, Institut Pasteur, Paris, France, Paris, France, 4Institute of Experimental Morphology and Anthropology with Museum-Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 5The Stephan Angeloff Institute of Microbiology, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 6Institute of Organic Chemistry, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria.

Presence of three different paternal lineages among North Indians: A study of 560 Y chromosomes, Zhongming Zhao, Faisal Khan,  Minal Borkar,  Rene Herrera, and Suraksha Agrawal  http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2755252/

“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...” http://www.blitz.bg/news/article/117690

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “



“Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”...За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер ... “http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530






За селищната могила „Юнаците” и най-старата европейска цивилизация


Явор Бояджиев: Първият град в Европа е бил край Пазарджик

Явор Бояджиев: Край пазарджишкото село Юнаците е възникнал първият, открит от археолозите, град в Европа
31 октомври 2009 | 14:40
Снимка: Радио "Фокус"-Пазардж

Провадия - най-старият град в Европа


Би Би Си: Най-старият град в Европа е открит при разкопки в България

 Откриха плочка с най-старата писменост в света край Плевен

Копирано от
 https://www.24chasa.bg/novini/article/5724388
©
www.24chasa.bg

Писмо на 7 хиляди години

НАЙ-СТАРАТА ПИСМЕНОСТ В СВЕТА
Posted by peniashkiplashkoff on декември 25, 2012   Най-старата писменост в света 


ПАМЕТ ЗА ПЪРВИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЗАСЕЛНИЦИ, проучвания на археолога П. Детев (1900 - 1980) http://bulgarianfilms.com/expo_Petur_Detev.pdf

Доц. Руслан Костов: Нефритена свастика пише нова история, в Кърджали обработвали скъпоценния камък преди китайците http://rodopi24.blogspot.nl/2013/04/blog-post_3932.html

Първата цивилизация е по нашите земи



Linear A script from the Eastern Rhodopes? http://www.kroraina.com/thracia/ovcharov/

Линеар А тест върху глинена „макара” от Драма, Югоизточна България?



P. Charanis, Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century, Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13 (1959), pp. 23-44 Published by: Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University;


П.Серафимов,  БАЛКАНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ СИМВОЛ IYI

КОЙ СЪЧИНИ МИТА ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ТРАКИТЕ?


КОЙ УНИЩОЖИ ТРАКИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ ?


ПРОИЗХОД НА ГЛАГОЛИЦАТА – НАЙ-ДРЕВНАТА АЗБУКА


Андрей Киряков, Откъде идват българите на Аспарух?


Андрей Киряков, Спомени за времето на цар Константин Велики

Андрей Киряков, Тракийските топоними брия, дева, пара, виза, от древността до днес

Андрей Киряков, За славянското произхождение на дунавските българи http://andorey.blog.bg/history/2012/11/13/za-slavianskoto-proizhojdenie-na-dunavskite-bylgari.1019784

Андрей Киряков, Плочката от Виница с надпис БОЛГАР

Мартин Константинов, Надпис с древнобългарски букви край Първомай свързва Тракия, Крит и Египет http://prarodinata.blog.bg/history/2015/10/21/nadpis-s-drevnobylgarski-bukvi-krai-pyrvomai-svyrzva-trakiia.1401307

Мартин Константинов, Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието

Мартин Константинов, Крали Марко, Мадара, Тракийският конник и тракийските ‘икони’ на св. Георги. Ценни снимки и факти

F.Ch.Woudhuizen THE ETHNICITY OF THE SEA PEOPLES DE ETNICITEIT VAN DE ZEEVOLKEN Proefschrift ter verkrijging van de graad van doctor aan de Erasmus Universiteit Rotterdam op gezag van de rector magnificus Prof.dr. S.W.J. Lamberts en volgens besluit van het College voor Promoties. De openbare verdediging zal plaatsvinden op vrijdag 28 april 2006 om 13.30 uur door Frederik Christiaan Woudhuizen geboren te Zutphen


George Montagu Duke of Manchester, The Times of Daniel, Chronological and Prophetical: Examined with Relation to the point of contact between sacred and profane chronology, Publ. James Darling, London, MDCCCXLV;
N.K.Sanders, The Sea Peoples, Warriors of the Ancient Mediterranean, revisited edition, Ancient Peoples and Places, Thames & Hudson, London, 1985;
Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Речник на Старобългарския Език, Изд. Слово, Велико Търново, 2001;
F.Curta, The Making of Slavs, History and Archaeology of the Lower Danube Region c. 500-700, Cambridge University Press, Cambridge, 2001.
The First Nine Books of Danish History of Saxo Gramaticus, transl. O.Elton, David Nutt, London, 1894, c. 185, 301, 314.
Vl. Georgiev, La Toponymie Ancienne de la Peninsule Balkanique et la These Mediterraneenne, Puble a l’occation du VIIe Congress International des Sciences Onomastique a Florence –Pise du 4 au 8 Avril, 1981, Academie Bulgare des Sciences, Linguistique Balkanique, III, Fasc. 1, Sofia, 1961;
V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, BAS, Sofia, 1981;
Lucius Flavius Arrianus, Alexander de Grote, transl. S. Mooj-Valk, Ambo/Amsterdam, 2001;
P.van Soesbergen, Thracian Personal, Ethnic and Topographic Names in Linear A and B. – Kadmos, 18, 1979;
H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;
H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;
Р.Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999
M.Ventris, J.Chadwick, Documents of Mycenaean Greek: Three hundred sellected tablets from Knossos, Pylos and Mycenae with commentary and vocabulary, Cambridge University Press, 1956;
Lebor Gabhala Éren, The Book of Taking of Irland, part I, trasnl.R.A.Stewart Mcalister, Educational Company of Ireland, Dublin, 1938;
Л.Дончева-Петкова, Знаци върху археологически паметници от Средновековна България VIII-X век, БАН, София, 1980;
Ю.В.Откупщиков, Догречейский Субстрат, У истоков европейской цивилизации, ЛГУ, Ленинград, 1988;
Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299 - “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs
Материали на краеведите Стоян Каленски, Енчо Eнев, Красимир Кръстев;