27.04.2014 г.

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС


Тракийският конник е най-известното божество на нашите деди. Той е познат и под името Херос. Намерени са хиляди оброчни плочки с негово изображение. Култът към този бог е разпространен не само в земите на България, но и извън границите ѝ (N.Dimitrova). 

През 
I век страната ни попада под римска власт и голяма част от дедите ни попълват легионите на Вечния град. На местата където римляните са стационирали траки, са намирани и паметници с посвещения към Конника. Като пример могат да се посочат Панония (Унгария), Британия, Египет, Мала Азия, Южна Русия, Тунис, Рим.




В различните посвещения са използвани различни епитети. Преди известно време споменах в своя работа някои от тях –Аздул, Светулен, Манимазос, Перкон и др. Обясних също и, че тези епитети без изключение притежават смисъл на български език. Предлагам отново анализ на някои от тях.
  


Названието Светулен е лесно за разбиране, то е подлагано на анализ от акад. Георгиев. Светул отговаря на нашето прилагателно  светъл (светул се среща в светулка). Наставката -ен присъства в български имена като Бален, Свилен, МиленСветулен означава светлия, сияйния.


Епитетът Манимазос е изключително интересен. Смятам, че значението е мъдър мъж. Частицата мани се обяснява със ст.блг. мьнети – мисля, разсъждавам, а маз е вариант на маж-мъж (български македонски диалект).


За Перкон (Перкос) е нужно едно обяснение. Тракийският Херос е върховния бог, този който бие с гръмотевицата.  Перкон (Перкос) се обяснява с нашите глаголи  перкам,  пера (бия, удрям). Този особен епитет на тракийския бог продължава да живее в нашето лично име Перун, Перин – правилното име на Пирин, а и в названието на растението  перуника.

Доста интересен е и епитета Добрат (Dobrat). Той е регистриран на надпис от територията на Панония, а първите учени обърнали внимание на името са Хампел и Арпад. По-късно към особеното название проявяват интерес Кудрявцев и Трубачов.
                                                           Паметник на Хероса наречен Добрат (по Арпад)

За жалост всички изследователи пропускат важни факти:
1.Добрат е българско лично име.
2.За старите българи знаем, че са обитавали Панония - мястото, където е намерен паметника на Хероса.
3.Старите българи са отъждествявани с панонците, за които се смята, че са клон на траките пеони.

Нека обърнем внимание и на названието Херос. От него произлиза думата герой, сроден е и теонима Хера – съпругата на Зевс. С Тракийския Херос е свързано и името на древния герой Херакъл. За повечето хора Зевс, Хера и Херакъл са персонажи от гръцката митология. Това обаче не ги прави автоматично гръцки.


Специалистите знаят много добре, че името на Зевс познат още като Зен, Ден не притежава смисъл на гръцки и, че се касае за древно трако-пеласгийско божество. Същото важи и за Хера, по начало тя е почитана от предгръцкото население, а в по-късни времена е приета в пантеона на южните ни съседи. 

Преди около век д-р Емил Фишер каза без увъртане, че Херакъл е от тракийски произход. Тези данни обаче не съвпадат с установените догми и поради тази причина са останали непопуляризирани и непознати за широката публика.

Леонид Гиндин свързва името Херос с хетския теоним Перуа-божество на конете и бурята. Същевременно руския лингвист предадава виждането на Кречмер и др., че ᾝρως е сродно на γάλως, χέλυς и (стблг.) зълъва-зълва, в смисъл на  защитница. Гиндин също предполага връзка с лат. servare-пазя и авест. haurvat-защитавам.


По-логична версия за значението на думата Херос дава Димитър Дечев. Той търси етимология на ᾝρως със санскр. jurim-ловувам,  тичам, рус. юрить-тичам и разбира се българския глагол юрвам- втурвам се, тичам бързо.  Тук трябва да се отбележи, че съществува тракийско лично име Ὺρας-юрас (значението е бърз). 

Tо е документирано от Свида и е представено в работите на Димитър Дечев. Плиний Стари е регистрирал тракийски хидроним Iuras-Юрас. Друг подобен тракийски хидроним е споменатия от Клавдий Птолемей   Ἱέρασος. Значението на двете речни имена е бързбърза, като обяснението отново идва от глагола юрвам се-бързам.


ᾝρως-херос и Ὺρας-юрас са тракийски думи, като Ὺρας-юрас е само един диалектен и по-слабо познат вариант. В българския език срещаме вариацията У-Е в някои диалектни думи. Като пример могат да бъдат посочени тупам-тепам, чук-чекан. Тази особеност е регистрирана не само в теонимите  ᾝρως-херос и Ὺρας-юрас, в но също в речните имена   Iuras, Ἱέρασος, а и в тракийските топоними Βυλαζωρα и Βήλλα.


Значението на теонимът ᾝρως-Ὺρας е боецът, бързият, ловецът. Фактът, че древният тракийски бог е конник ни позволява да приемем тази етимология. Да не забравяме и, че Херосът е представян често и като ловец убиващ глиган, или елен.



                             http://www.jankojaneff.narod.ru/Heros.jpg

Съществуват също оброчни плочици, на които Тракийският Коник пробожда лъв с копието си (D.Boteva).Като пример може да се посочи изображението от Кюлевча, Шуменско, но също и доста по-старите апликации Луковитското съкровище.




                http://www.kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg




                                          


A photo from the exhibition of the Lukovit Thracian treasure in the Lovecг history museum  Daznaempoveche - Own work                                        http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/98/Lukovit-treasure1.jpg


Тази иконография я срещаме и при Мадарския Конник, който разбира се е тракийско творение и е едно монументално представяне на ХеросаЦялото мадарско плато е осеяно с древни тракийски светилища. Самото име Мадара е тракийско, то съотвества на фригиското селищно название Модра, което е регистрирано от Страбон преди около две хиляди години. Значението е свещено мястомясто на светилищата. Обяснение получаваме с блг. диал. мадар-мъдър, т.е. светълмодар-син, със светъл цвят.






Основните аргументи да се отрича, че Мадарския Коник е Хероса е това, че на паметника изваян в скалите край Мадара се вижда стреме. Повечето от учените вярват, че стремето се появява в Европа едва през Ранното Средновековие. Това разбира се не отговаря на истината. 

Геза Фехер писа преди повече от седемдесет години, че скитите са познавали стремето, но при тях то е направено не от желязо, а от кожа. Анализирайки фалерата от Галиче (II-век преди Христа),  А.Д. Филипс изказва предположение, че на този тракийски артефакт е изобразен ранен вариант на стреме, т.е. няма никаква пречка Мадарския Конник да е Тракийския Херос.


Необходимо е да се отбележи, че култът към това божество продължава да живее и днес. Почитаният от нас Свети Георги  не е никой друг, освен облечения в християнска дреха древен Херос. Неговата мъжественост и сила са качествата на светецът, който се бори със силите на тъмнината, олицетворени със змея. В повечето области на България Гергьовден се счита за най-големия празник.

Етнологът Евгений Теодоров разказва, че българите мохамедани от Смолян почитат Гергьовден като байрама, а българите мохамедани от Гоцеделчевско дори тачат древният празник повече от байрама. Този удивителен феномен може да се обясни само като влияние на една хилядолетна традиция, която е запечатана в генетичната памет.


Евгений Теодоров отбелязва и нещо друго в своите работи, а именно това, че у нас българите се живее един необикновено силен култ към предците. Тази особеност нашият учен свързва със старите вярвания на траките и цитира А.Дюмон, който още през XIX век стига до заключението, че  Тракийския Херос представлява хероизиране на мъртвите и култ към обожествените деди.


Несъмнено Дюмон има право, Херосът е идеалният мъж – силен, храбър, способен да води. Херосът пази своя народ и се грижи ревниво за него. Херосът е пример, който трябва да се следва, а неговата памет да се тачи. Той е връзката на обикновените хора с божественото, той е мостът, по-който всеки достоен човек трябва да премине.


В миналото дедите ни са знаели колко важно е за обществото им да присъстват индивиди като Хероса. На такива изключителни хора се е давал статут на божество. Не случайно тракийските царе Рез и Ситалк са обезсмъртени в предания и песни. Тези хора са известни със своето благородство, сила, мъжественост и мъдрост.


За траките обожествения Херос не е нещо абстрактно и недостижимо, не е нещо, от което те се боят, а дори напротив Херосът е част от тях. Той е един от тях, но притежаващ  особени качества, които са го направили уникален. Както Христос казва – Аз съм пътят истината и живота, така Хероса е отправял послание – Следвай ме, бъди силен, бъди мъдър, бъди добър, бъди честен, обичай народа си!


Почитайки мъжествеността, силата и духовната чистота, дедите ни са давали пример за идните поколения.  Качествата на Тракийския Конник е трябвало да бъдат и качества на държавника. 

Когато владетелят не е имал сила и мъдрост той е бил прогонван и друг, по-достоен е сядал на мястото му. Народът е бил буден, не е търпял слаби и порочни управници. По този начин е постигнато благоденствието в миналото. Държавата е била единна, изградена от здраво свързани едно с друго човешки звена. Хората са се обичали и уважавали, било ги е грижа за роднините си, не са се отдавали на апатия и малодушие.

Това е разковничето за по-добро бъдеще. Силна държава се гради от силни хора. Слабите са осъдени да служат на тези, които хитро умеят да се възползват от объркването на масите. Мошениците не се нито свръхсилни, нито извънредно умни. Крепи ги само подкрепата един към друг. Не случайно е възникнала поговорката Гарван гарвану око не вади

Мошениците ги крепи и 
това, че двадест и четири часа на ден те следят интересите им да не бъдат накърнени. Какво пречи на нас също непрестанно, упорито и решително да остояваме интересите си? Вместо потънали в летаргия да проклинаме съдбата и да чакаме неволята да ни помогне, можем най-сетне да запретнем ръкави и да си потърсим своето. Щастието понякога е въпрос на избор.






Използвана литература и пояснения:


1.N.Dimitrova, Inscriptions and Iconography in the Monuments of the Thracian Rider, Hesperia 71, 2002, p.p. 209-229;
2.D.Boteva, Combat Against Lion on the Votive Plaques of the Thracian Rider, Thracica XVI, Serdicae, MMV;
3.Е.Теодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;
4.D.Detschev, Die Thrakischen Sprachreste, Ӧsterreichische Akademie der Wissenschaften, Wien, 1957;
5. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
6. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
7. Procopius, Buildings, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2002; 
8.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;
9. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
10. С.Янакиева, Тракийската Хидронимия, Академично Издателство Проф. Марин ДриновSTUDIA THRACICA 12, София, 2009;
11. E.D.Phillips, The Royal Hordes, Thames & Hudson, London, 1965;
12.Г.Фехер, Облеклото и оръжието на старата българска войска, Военното дело на българите, Тангра ТанНакРа, София, 2000;
13.B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA, ARBEITEN DES ARCHAEOLOGISCHEN   INSTITUTS DER KONUNGFRANZ-JOSEF UNIVERSITAT IN SZEGED (UNGARNREDIGIERT VON ARPAD  BUDAYSzeged, 1926.

* Понеже коренът в името на Хера и това на Хероса е идентичен, то следва и името на Хера да притежава значение бързата, тази, която ловува. В гръцката митология обаче не съществува такъв облик на съпругата на Зевс. Причината се крие в това, че Хера е първоначално божество на трако-пеласгите, което гърците са приели сляпо в пантеона си. В Тракия първоначалния облик на Хера е запазен до доста по-късни времена. Разбираме за това по епитета й Hera Resco Turme. Resco може да се обясни със стблг. рискати-бягам, надпреварвам серетъ-състезание. Съответната дума на  turme  е турвам-втурвам се, бягам, спускам сеResco Turme означава-тази, която бяга бързо.



32 коментара:

  1. ... „Нека обърнем внимание и на названието Херос. От него произлиза думата герой”

    Ми не е ли обратното? От българското герой,гърците да са направили херос?!

    ОтговорИзтриване
    Отговори


    1. Безспорно сте прав! Малка забележка, Българското ГЕРОЙ на новогръцки се изписва "хероАс"....

      ИМПЕРИАЛИСТ

      Изтриване
    2. От български герой: Геро Гера (вместо Хера). Името на Свети Георги - Георги означава герой, българския (тракийския, мадарския) конник срещу змея/ламята/дракона. Герак/Геракъл (видоизменено на Херакъл/Херкулес), а "гърците" са видоизменили думата герой на херос (Херакъл/Херкулес) и други!

      Изтриване
    3. Гърците са променили доста неща по свое осмотрение...

      Изтриване
  2. Здравейте,
    възползвам се от уговорката ни да Ви напомня за една покана за събор. Ще съм благодарна ако я публикувате отново;

    03. 05. 2014 - Среща - събор "100 години от завръщането на малоазийските българи в с. Орешино", за контакти: facebook Elena Kyoseva ...

    Поздрав,
    Кърджали

    ОтговорИзтриване
  3. Иво Иванов. На гръцки герой се произнася "ироас", с ударение на и-то. Същото е и с Херакъл, Херкулес на гръцки звучи "Ираклис", с ударение на второто ,,и". Бих искал да запитам някой лингвист кои думи са производни и изначални - с ,,х" преди думите или без? Коя дума е по-стара - Ираклис или Херкулес, съответно Херакъл? Аз лично мисля, че Херакъл е по-стар вариант, с течение на времето ,,х"-то отпада, но ме интересува компетентно мнение.
    И още един въпрос към Павката - кога за пръв път е засвидетелствано името Херакъл и кога Ираклис? Има, ли конкретно и точно споменаване на вариантите на едно и също име и от кога?
    Благодаря предварително.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иво, иска се доста търсене, за да може да се отговори с точност на въпроса ти.

      Изтриване
  4. Името Светулен е близко с името на цар Севт, който на английски по образователните канали, когато дават за траките го произнасят Свет!
    Честит празник.
    Бриг, дефендър оф да фейт.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз също мисля, че името Сефт може да се свърже с понятие за светлина.
      Името Сефт бива сравнявано от някои езиковеди с авест. дума заотар-свещеник, жрец.

      Изтриване
    2. Сетнина е една забравена дума и се свързва със сетний, като сетний час - последен час. Сетнина обаче е живот в светлина.

      Изтриване
    3. Действително съществува българска диалектна дума сети-свети, но за сетнина - живот в светлина, не съм чувал.

      Изтриване
  5. Няма как да бъдеш оборен от някой.проверявам те вече петина и повече години.....Няма как да те оборят...мнителен съм мноо....Не ти вярвам на 100.....Чета всичко насочено срещу теб....и .виждам...няма Кой да ти се опъне....Няма...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз лично бих се радвал на сериозен, но и културен противник. Такива са от голяма полза...

      Изтриване
  6. Здравей Спароток ! Днес попаднах на една нова информация за Йерусалим на двама руски историци . http://blogzaserioznihora.blogspot.com/2012/09/blog-post_7101.html , http://www.kubarev.ru/ru/content/366.htm Би ли коментирал тази статия в бъдещ пост ?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Статията е свалена, не мога да я намеря на посочения адрес...

      Изтриване
    2. Здравей,

      При мен се отварят и двете статии, но и двете са много дълги и с много снимки и няма как да ти ги копирам тук. Първата е със заглавие "ЗАБРАВЕНИЯ ЙЕРУСАЛИМ, ИСТОРИЯТА - НАУКА ИЛИ ИЗМИСЛИЦА" и явно е по следния филм: http://vimeo.com/57732301 (приложен е към статията)
      Втората статия е със заглавие "Истинный Гроб Господень" от Валерий Викторович Кубарев (май)
      Ако успееш, по заглавията да ги откриеш...

      В първата статия пише, че Йерусалим е град Йорос в Турция и в последствие се появява Константинопол като нов Йерусалим. Та до Йорос има планина Бейкос или Юши и съответно могила Юши, която се смята за Голгота (на снимките това нещо си е оградено, има входове). А реката от Библията не Йордан, а Босфора, защото Босфорът е замръзвал и има корабоплаване по него, т.е. се прилагат някакви метеорологични доводи и описания от Библията и на историци, също и картини и карти. Обсъжда се и датировката на построявне на "Св.София".
      На втория сайт има много снимки на крепостта Йорос, но попропуснах текста заради руския :–)

      Поздрави!



      Изтриване
    3. Странно, аз не успях да намеря тези статии. Попаднах на съобщение, че съдържанието е премахнато...

      Изтриване
    4. Мисля, че това е връзката към статията: http://blogzaserioznihora.blogspot.com/2012/09/blog-post_7101.html?showComment=1347647911506

      Изтриване
    5. Мисля, че това е връзката към статията: http://blogzaserioznihora.blogspot.com/2012/09/blog-post_7101.html?showComment=1347647911506

      Изтриване
    6. Не мога да приема твърденията в тази статия по няколко причинини.

      1. По времето на Христос на мястото на Истамбул е тракийското селище Византион. То се намира в северния край на римската провинция Bithynia et Pontus. От друга страна провинция Judaea се намира повече от 1000 километра южно от това място.

      https://holdthefaith.files.wordpress.com/2013/07/roman-empire-full1.jpg

      2. Да се твърди, че Константинопол е създаден през XIV век е лудост. Къде да съберем 1000 години история, а и постройки, чийто стил е типичен за архитектурата на IV-VI век?

      3. Христос не е свързан само с Йерусалим, но също така и със селища като Бетлеем, Капернаум...те са в римската провинция Юдея, а не във Витиния. Няма нито едно старо сведение локализиращо Бетлеем в близост до древния Византион, който през IV век се превръща в Константинопол.

      4. С историята на Христос е свързан цар Ирод, а той управлява в провинция Юдея, не във Витиния.

      5. В близост до Византион- Константинопол са живели витини, мизи, римляни, галати и гърци. Може да е имало и юдеи, но те не са били подвластни на Ирод, а на римският управител на провинцията.

      http://www.pontos.dk/publications/papers-presented-orally/oral-files/Mad_provincial.pdf

      6. Да се сравнява река Йордан с Босфора е меко казано несериозно. Да не забравяме, че Йоан Кръстител живее в Юдейската Пустиня, там се храни с мед и скакалци. Такова пустинно място край Византион няма. То щеше да бъде описано от Страбон, Птолемей, Плиний, Ариан...те обаче не отварят нито дума за пустиня...а и днес няма такава.


      Подобна статия не си заслужава четенето...

      Изтриване
    7. Абсолютно си прав. Подобна статия не си заслужава четенето. Изгубих време да чета несмислени разсъждения. Само хора, които не са чели Библията и не са запознати с библейските текстове могат да повярват на подобна глупост. Още повече е добре авторите да са запознати поне малко с римска история анализирайки каквото и да било. Тази статия е просто абсурдна да не кажа ПЪЛНА ГЛУПОСТ. И това са хора, които претендират да имат исторически познания. Потресен съм!!!

      Изтриване
  7. Здравейте господин Серафимов.Отчитам като огромен ваш пропуск липсата на изследване за следи от тракийска култура в едни от първите страници на стария завет а именно създаването на Адам и Ева. И тъй като вие базирате огромна част от теориите си на лингвистични съвпадения ще ви дам едно такова за размисъл, а теорията оставям на вас.Направило ли ви е впечатление, че името Адам прочетено на обратно показва една чисто тракийска дума символизираща произхода на живота, която изключително добре се вписва в цялата сюжетна линия и образа на Адам.Като бонус ще добавя Е(в)а и ще ви подсетя също така за думите (В)авилон и (Б)абилон), (В)арвари и (Б)арбери, както и много други, които няма да изброявам, защото знам, че вече се досещате за коя чисто тракийска дума говори, която на свой ред също идеално се вписва в сюжетната линия.С всичко казано дотук мисля, че безспорно се доказва тракийският произход на Мада и Еба, и с нетърпение очаквам развитие от ваша страна на тази теория в някой от следващите ви постове.
    поздрави:
    Ю.Х.

    ОтговорИзтриване
  8. А ето още една версия за произхода на думата "Херос" (Юлия боева. Мъзростта на Великата майка, 2010, с.32-33):
    "Бащата се утвърждава като отделно, самостоятелно божество в праисторическата митология най-вероятно през бронзовата и началото на желязната епоха – при окончателния преход на обществото към патриархалност, когато то става общество на Синовете на Великата майка. Може би от тогава до нас е дошло и името му: Ер(Яр). Това име ние познаваме чрез различни думи в съвременния български език: ерча се, ерген, яре, ярка, ярост, яркост. Общият им смислов кръг е гордо изправен, способен да опложда, добиващ полова зрялост, активно (агресивно) действащ, изпъкващ . В славянската митология е останало името Ярило, и то е непременно свързано със Слънцето. В латинскиия език прилагателното erectus означава изправен, прав; възвишен, благороден; смел; горд, надменен; внимателен, напрегнат , а в гръцкия е преминало, вероятно от заварената местна пеласгийска култура, в името на бога Ер(ос), но може би и в редица други имена на богове, и герои, започващи с Ер или Хер."


    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Интересно виждане, но има малки недостатъци. Ерген не е българска дума, а корена в erectus е rec, сроден е на санскр. рекха-черта, линия.

      Изтриване
  9. ирена янчева14 април 2016 г. в 15:38

    Здравей, Павле ! Благодаря за великолепния материал, който сякаш е продължение на статията от твоята книга " Истинската Българска История ", 2013 г.- " Българските имена на Тракийския Конник ", но вече придружен с повече данни и снимки на артефакти! Напълно споделям заключенията от етнолога Евгений К. Теодоров. Тракийският Херос е носител на нашата истинска българска етническа и културна идентичност от най - древни времена до днес. Най - сърдечни поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. silni1 Какво знаете за натписа край езерово.

      Изтриване
    2. Предполагам, че имате предвид надписа от златния пръстен, който е намерен в надгробна могила край Езерово. Имам работа точно по тази тема

      http://sparotok.blogspot.nl/2013/11/blog-post_29.html

      Изтриване
  10. Авторът дори не си е направил труд да провери в научната литература колко оброчни плочки на Тракийски конник са открити. Не са хиляди и се появяват в I в.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Като не са хиляди оброчните плочки, коригирайте ме и посочете точния, или приблизителния брой.

      Изтриване
    2. Много ви се иска да ви посоча точният брой г-н Серафимов, но много си преписвате впоследствие данните. Вече ми е пределно ясно, защото съм го изпитвал от вашето творчество. А щом нямате точния брой значи не сте правили проучване, а за изследване да не говорим. Мое мнение. Ако наистина сте правили проучване, щяхте да срещнете в литературата на онези "световни книгохранилища" подобни сведения, но, по-скоро сте ги обикаляли само отвън като турист. Четете повече, само с предчувствие не става. Когато ви посочват грешките в коментар е добре да се видят и от останалите читатели в блога, не цензурирайте когато ви посочват слабостите. Човек не може да знае или да помни всичко.

      Изтриване
  11. Траките си остават траки и ние сме си живяли винаги тук и преди гърците това ще иьлезе и гърците ще се чудят какво да лъжат

    ОтговорИзтриване