КОЙ СЪЗДАДЕ РЕЛИГИЯTA НА СТАРИТЕ ГЪРЦИ?

Вярата, която изповядваме е част от нашата идентичност, част от това, което сме. Това е причината да бъдат пазени ревниво идеалите, ритуалите и обредите научени от родители и свещеници. Нова религия се налага много трудно, в случай, че не се прилага жестоко насилие, само някой с доста по-високо развита култура е способен да направи това. Явно нашите далечни предци наричани по време на Античността с името траки, са били такива хора, защото именно те са основоположниците на гръцката религия.

Това всъщност се знае отдавна в научните среди. Роденият в Казан, в земите на Волжка България, Юрий Откупщиков казва следното: “Добре известно е огромното (колосалното) влияние, което траки, фриги и карийци оказват на гръцката религия и митология.”– “Хорошо известно то колоссальное влияние, которое оказали фракийцы, фригийцы и карийцы на греческую религию и мифологию”.

Безспорно Откупщиков има право, налице са предостатъчно сведения, които показват кои са основателите  на най-важните култове практикувани от гърците. Авторът обръща внимание и на един друг важен факт, който някакси е убягнал на нашите специалисти, или поне те не са му отдали достатъчно внимание:

“ Както бе отбелязано, най-важните гръцки богове не живеят в Гърция. Тронът на Зевс е на Ида (на владения от трако-пеласги остров Крит бел.авт.), тронът на Посейдон е на Самотраки, самият Олимп е в южна Македония (на границата с Тесалия). Всичко това е тракийска периферия...“  - “ Как уже давно было отмечено, главные боги Греции живут не в Греции: трон Зевса - Ида, трон Посейдона - на Самофракии, Олимп - в южной Македонии (на границе с Фессалией). Все это - фракийская периферия...“

Към тази интересна информация може да се добави още нещо. Става дума за това, че значителен брой от героите споменати в гръцката митология и набедени по-късно за гърци, в определени случаи са изобразявани като траки. Ето отново цитат от работата на Юрий Откупщиков:

“Белерофонт е представен сега с фригийска шапка, на сцена върху глинен щит от Тиринт, представяща битката на Херакъл с амазонките, героят също е изобразен с фригийска шапка...Така, с фригийска шапка, са представяни не само амазонките, Бендида, Сабазий, Орфей, Парис, но дори и Одисей… Гръцките художници явно са осъзнавали негръцкия произход на митовете си…”

“Беллерофонт предстает здесь перед нами во фри­ гийской шапочке. Геракл в битве с амазонками изображен на глиняном щите из Тиринфа (ок. 700 г. до н. э.) также во фри­гийской шапочке. В том же головном уборе представлены не только амазонки (Schachermeyr 1983, 336 ff., Taf. 9), Бендис, Сабадзий, Орфей, Парис, но и Одиссей...Гре­ ческие художники, по-видимому, осознавали негреческое проис­хождение соответствующих мифов…”

Нека обърнем  внимание и на други данни, които са на разположение на учените ни от доста дълго време. Благодарение на римския автор Лукиан научаваме за това, че  тракиецът Евмолп е основател на Елевзинските мистерии  – “…Mysteries, seeing that Eumolpus, the founder of them, was a barbarian from Thrace… ”- Luc.Demon.34. 

Това сведение се потвърждава от Страбон, който пише, че в дълбока  древност цяла Атика е владяна от траките, които са придружили Евмолп: “Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus.“ – Strab. VII. 7.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

Интересни фрагменти намираме и в работите на Диодор Сицилийски. При описване на събития от IV в.пр. Христа е казано, че в едно от най-известните гръцки светилища – това на Делфи, жреци са били траки : “…after he had gathered a multitude of soldiers and had seized the oracle, he slew the group of Delphians called Thracidae” – Diod. XVI.24.3.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/16B*.html

Платон съобщава за култ към тракийската богиня Бендида не къде да е, а в Атина- “I went down yesterday to the Peiraeus with Glaucon, the son of Ariston, to pay my devotions to the Goddess, and also because I wished to see how they would conduct the festival since this was its inauguration. I thought the procession of the citizens very fine, but it was no better than the show, made by the marching of the Thracian contingent.” - Plat.Rep.I.327 a.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0168

“Let this complete your entertainment, Socrates, at the festival of Bendis.” - Plat. Rep. 1.354a

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0168%3Abook%3D1%3Asection%3D354a

Цитиращ Омир, Страбон уточнява, че почитания в престижното светилище на Додона Зевс, е пеласгийско божество: “Dodonaean Zeus is by the poet himself named "Pelasgian": "O Lord Zeus, Dodonaean, Pelasgian…” – Strab.V.2.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

Писалият по-късно Йордан е уверен, че богът на войната Арес, наричан от римляните Марс, е произлязъл от средите на гетите: “Moreover so highly were the Getae praised that Mars, whom the fables of poets call the god of war, was reputed to have been born among them. Hence Virgil says: "Father Gradivus rules the Getic fields." – Jord. Get. 40.

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

Кабирите (известни под имената Aксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса, Кадмил) са божества на пеласгите според не кой да е, а Херодот наречен неслучайно бащата на историята: “…mysteries of the Cabeiroi, which the Samothrakians perform having received them from the Pelasgians …”- Her.II.52

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2050.htm

Понастоящем учените знаят добре, че бог Хермес е почитан от изконното балканско население дълго преди идването на гърците. Известно е и Херодовото твърдение, че тракийската благородническа прослойка счита Хермес за свой праотец и се кълне в неговото име – “ These are their most remarkable customs; and of the gods they worship only Ares and Dionysos and Artemis. Their kings, however, apart from the rest of the people, worship Hermes more than all gods, and swear by him alone; and they say that they are descended from Hermes. “ – Her.V.7.

Излишно е да се споменава, че Дионис, а и майка му Земела, чието име лингвистите тълкуват със стблг. землiа, спадат към тракийския пантеон. Гърците биват до такава степен повлияни, че при тях Дионис се превръща в доста популярно лично име.

Отдавна е установено, че Аполон, а и Артемида са предгръцки божества. Хетите ги познават под имената Апулунаш и Артамуш, а в микенските документи от Бронзовата епоха, Аполон е наречен Паяво (по четене на Джон Чадуик и Майкъл Вентрис). Това име на бог е необяснимо на гръцки език, но стблг. пѣвати-пея дава добро тълкуване.

Аполон е известен не само със своята златна лира, но и с това, че е лечител.В древността изцеляването на болен се е извършвало не само с билки, но и с баене, напяване. Знаем за това от Платон, в чиято работа Хармид са описани практиките на обучените от Залмоксис тракийски лекари -Plat. Charm. 156d - 157c.

За името на Артемида проф. Хрозни смята, че то притежава древна форма Рутас. Съдейки по това, че Артемида-Рутас е изобразявана с лък и стрели, името и може да се свърже с блг. рутя-руша, санскр. rutas-разрушен, или стблг. рать-война, санскр. ru, rati-война.

Подобно на Орфей, Сабазий, Бендида и т.н. с тракийска шапка е изобразен и богът на плодородието Приап. Неговото име не притежава смисъл на гръцки, обяснение можем да получим с ведическите думи pra-пре, твърде и yabhate-оплождам, съответстваща най-точно на стбг. ѥбати-оплождам.

Опирайки се на сведения на археолога Миков, акад. Георгиев казва нещо много интересно за корените на култа към богинята Деметра: “През неолита и халколита се откриват следи на укрепени селища. От друга страна, някои селища са разположени в естествено укрепени местности. Укрепените селищни могили са особено характерни за бронзовата епоха. Още от ранния неолит у нас се появява идолна пластика — статуетки от глина и мрамор, а през халколита също и от кост или злато, в които схематично са предадени човешки фигури, и то предимно на жени. Това са символите на религиозните представи на човека като отражение на матриархата: това е богинята на плодородието, „земята- майка“, от която води своето начало гръцката богиня Деметра.”

Като имаме предвид, че въведените от Евмолп Елевзински мистерии са в чест на точно тази богиня, не е трудно да разберем от кой народ е зает култа към нея. Всъщност, налице са ясни сведения по този въпрос. Сведения нимираме в работата на Павзаний, който пише за свитилище на Деметра Пеласгийска, наречена така по името на Пеласг – основателят на светилището: “a sanctuary of Demeter, surnamed Pelasgian from Pelasgus, son of Triopas, its founder…”- Paus. 2.22.1

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D2%3Achapter%3D22%3Asection%3D1

Нека направим кратко обобщение. Зевс носи епитета Пеласгийски, Деметра също е наречена Пеласгийска, за Арес се е вярвало, че е роден в Тракия, старите автори като изобщо не се съмняват в тракийските, фригийските корени на Атис и Кибела. Бащата на историята причислява Кабирите към пеласгийските божества, а за Хермес споменава, че тракийските благородници го считат за свой праотец. Имената на Аполон, Артемида, Приап, Хефест, Афродита, нямат смисъл на гръцки. Името на Хера е сродно на това на Хероса, чийто култ е все още силно почитан от нас българите, като в ново време Тракийският конник е облечен в дрехата на Св. Георги.

Който е чел внимателно старите митове, е разбрал, че героите Инах, Дардан, Тезей, Ниоба, Тантал, Ганимед, Пелопс, Питей, Тиест, Атрей, Агамемнон, Менелай, царете Мидас, Диомед, Финей, Ликург и още много други не са гърци, а траки, фриги. Самите Олимпийски игри са организирани от фригиеца Пелопс, а първият регистриран победител носи фригийското име Кореб/Κόροιβος, както отбелязва Юрий Откупщиков. 

В работа на проф. Димитър Попов намираме сведения за друг Кореб, който е наречен вожд на пеоните. Тук е важно да се отбележи, че в миналото, старите българи са отъждествявани не само с мизите, но и с пеоните. Автори като Димитър Ангелов споменават това в своите творби, макар и да уточняват, че се касае за архаизация.

Накрая трябва да се уточни още нещо от голяма важност. Става дума за това, че основаните от трако-пеласги светилища в Делфи, Елевзина, Атина и Додона са най-важните в цяла Гърция. 

На голяма почит се радва и храма на Великите богове - Кабирите на остров Самотраки. За посветените в   култ към Кабирите се казва, че ставали по-добри и по-справедливи,  поради това древните герои се стремели да станат част от малцината избрани. Успехът на Язон, Херакъл, Диоскурите, а и Орфей се дължал на това, че те всичките са били посветени в Самотракийските мистерии - Diod.Sic.V.49.

Фактът, че в най-престижните светилища на древна Елада, първоначално жреци са трако-пеласги, показва достатъчно красноречиво кой на кого е дал религия. 

Реалността обаче е така жестоко изопачена, а и са натрупани такъв огромен брой лъжи, че дори съзнанието на интелигентните хора е замъглено. Подведени от упоритите неверни твърдения на манипулаторите, но и лишени от важна информация, ние няма как да стигнем до истината.

Това е причината днес на доста сънародници да им се струва странно, дори абсурдно, ако някой спомене, че почитаните от старите гърци Зевс, Арес, Дионис, Бендида, Сабазий и др. са били божества на нашите предци, които се явават и най-древното цивилизовано население на Балканите.

Факт е обаче, че макар дедите ни да са първите християни на Европа, езическите култове от древността са все още живи. Учени като Димитър Попов и Иваничка Георгиева обръщат внимание на това, че под образа на представяния с колесница Св. Илия се крие древния Зевс - гръмовержецът Сбелсурд.

Същите учени виждат в особената почит към Св. Марина останки от култа към Бендида. Иван Венедиков дава прекрасни обяснения за характера на Трифон Зарезан – реликва от почитта към Дионис. Кукерските и русалийските игри, Лазаруването, нестинарството, обредът Герман и т.н. са все ехо от старите вярвания на дедите ни.

В Североизточна България е запазен дори спомена за Земела - майката на Дионис. Научаваме за това от работата на Борис Илиев “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“. Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов преставя много интересна работа, в която е разгледан един особен обичай в региона на Етрополе. Д-р Стефанов вижда в честването на празника на Св. Атанасий остатъци от култа към древния Сабазий. Дори и днес участващите в празника подвикват Сабой, Сабой, макар да са забравили какво означава това. 

Не на последно място трябва да се спомене и това, че дори култът към Хермес е запазен при нас българите.Разбира се той бива почитан днес в облеклото на християнския светец Модест. Иваничка Георгива споменава, че на неговия ден воловете не се впрягат; след богослужението се раздават нечетно число хлебчета заедно с варено жито, от които се слага и в кърмата. В църковната живопис св. Модест е изобразяван с два впрегнати вола или с овце.

Ако навремето тази информация бе поднесена на българския народ и бе обяснено значението и, повечето от нас веднага биха осъзнали защо старобългарските лични и родови имена Аспарух, Сабин, Ерми, Котраг, Гостун, Дуло, съотвестват точно на тракийските названия на божества Ут-Аспиос, Сабазий, Ерм (Хермес), Котито, Сур-гаст, Дула (Ямба Дула).

Ще мине време докато съзнанието ни се прочисти напълно от старите лъжи за Тангра и Умай, за юртите и средноазиатския ни произход. Хората, които упорито поддържаха създадените от чужденци заблуди няма да живеят вечно, но те са си подготвили предани и нахъсани заместници. Битката за истината едва започва, но когато българинът познава целта си, нищо не може да го спре.

Използвана литература:

1.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988;

2.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

3.И.Георгиева, Българска Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;

4.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

5.Д.Попов, Тракийска Религия, Изд. Изток-Запад, София, 2014;

6.Б.Илиев, Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес, Хелис IV, Археологически Институт с Музей – БАН,  Изд. Марин Дринов, София, 2005;

7.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

8.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

9.Pausanias, Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press, London, William Heinemann Ltd, 1918;

10.Plato, Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb, Cambridge, MA, Harvard University Press, London, William Heinemann Ltd. 1955;

11.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

12.The History of Herodotus parallel English/Greek English translation: G. C. Macaulay, (pub. Macmillan, London and NY), 1890;

13.The Geography of Strabo publ. in Vol.III of the Loeb Classical Library edition, 1924;

14.The Library of Diodorus Siculus publ. in Vol.VII of the Loeb Classical Library edition, 1952;

15.JORDANES, THE ORIGIN AND DEEDS OF THE GOTHS, translated by Charles C. Mierow, ed.J. Vanderspoel, Department of Greek, Latin and Ancient History, University of Calgary

16.АРХИМ. ДОЦ. Д-Р ПАВЕЛ СТЕФАНОВ Един култ на 2000 години, 13/12/2010

http://www.pravoslavie.bg/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82-%D0%BD%D0%B0-2000-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС

Тракийският конник е най-известното божество на нашите деди. Той е познат и под името Херос. Намерени са хиляди оброчни плочки с негово изображение. Култът към този бог е разпространен не само в земите на България, но и извън границите ѝ (N.Dimitrova). 

През I век страната ни попада под римска власт и голяма част от дедите ни попълват легионите на Вечния град. На местата където римляните са стационирали траки, са намирани и паметници с посвещения към Конника. Като пример могат да се посочат Панония (Унгария), Британия, Египет, Мала Азия, Южна Русия, Тунис, Рим.

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/84/Teteven-History-museum-Thracian-god-3-century-BC.jpg

В различните посвещения са използвани различни епитети. Преди известно време споменах в своя работа някои от тях –Аздул, Светулен, Манимазос, Перкон и др. Обясних също и, че тези епитети без изключение притежават смисъл на български език. Предлагам отново анализ на някои от тях.  

Названието Светулен е лесно за разбиране, то е подлагано на анализ от акад. Георгиев. Светул отговаря на нашето прилагателно  светъл (светул се среща в светулка). Наставката -ен присъства в български имена като Бален, Свилен, Милен. Светулен означава светлия, сияйния.

Епитетът Манимазос е изключително интересен. Смятам, че значението е мъдър мъж. Частицата мани се обяснява със ст.блг. мьнети – мисля, разсъждавам, а маз е вариант на маж-мъж (български македонски диалект).

За Перкон (Перкос) е нужно едно обяснение. Тракийският Херос е върховния бог, този който бие с гръмотевицата.  Перкон (Перкос) се обяснява с нашите глаголи  перкам,  пера (бия, удрям). Този особен епитет на тракийския бог продължава да живее в нашето лично име Перун, Перин – правилното име на Пирин, а и в названието на растението  перуника.

Доста интересен е и епитета Добрат (Dobrat). Той е регистриран на надпис от територията на Панония, а първите учени обърнали внимание на името са Хампел и Арпад. По-късно към особеното название проявяват интерес Кудрявцев и Трубачов.

                                                           Паметник на Хероса наречен Добрат (по Арпад)

За жалост всички изследователи пропускат важни факти:

1.Добрат е българско лично име.

2.За старите българи знаем, че са обитавали Панония - мястото, където е намерен паметника на Хероса.

3.Старите българи са отъждествявани с панонците, за които се смята, че са клон на траките пеони.

Нека обърнем внимание и на названието Херос. От него произлиза думата герой, сроден е и теонима Хера – съпругата на Зевс. С Тракийския Херос е свързано и името на древния герой Херакъл. За повечето хора Зевс, Хера и Херакъл са персонажи от гръцката митология. Това обаче не ги прави автоматично гръцки.

Специалистите знаят много добре, че името на Зевс познат още като Зен, Ден не притежава смисъл на гръцки и, че се касае за древно трако-пеласгийско божество. Същото важи и за Хера, по начало тя е почитана от предгръцкото население, а в по-късни времена е приета в пантеона на южните ни съседи. 

Преди около век д-р Емил Фишер каза без увъртане, че Херакъл е от тракийски произход. Тези данни обаче не съвпадат с установените догми и поради тази причина са останали непопуляризирани и непознати за широката публика.

Леонид Гиндин свързва името Херос с хетския теоним Перуа-божество на конете и бурята. Същевременно руския лингвист предадава виждането на Кречмер и др., че ᾝρως е сродно на γάλως, χέλυς и (стблг.) зълъва-зълва, в смисъл на  защитница. Гиндин също предполага връзка с лат. servare-пазя и авест. haurvat-защитавам.

По-логична версия за значението на думата Херос дава Димитър Дечев. Той търси етимология на ᾝρως със санскр. jurim-ловувам,  тичам, рус. юрить-тичам и разбира се българския глагол юрвам- втурвам се, тичам бързо.  Тук трябва да се отбележи, че съществува тракийско лично име Ὺρας-юрас (значението е бърз). 

Tо е документирано от Свида и е представено в работите на Димитър Дечев. Плиний Стари е регистрирал тракийски хидроним Iuras-Юрас. Друг подобен тракийски хидроним е споменатия от Клавдий Птолемей   Ἱέρασος. Значението на двете речни имена е бърз, бърза, като обяснението отново идва от глагола юрвам се-бързам.

ᾝρως-херос и Ὺρας-юрас са тракийски думи, като Ὺρας-юрас е само един диалектен и по-слабо познат вариант. В българския език срещаме вариацията У-Е в някои диалектни думи. Като пример могат да бъдат посочени тупам-тепам, чук-чекан. Тази особеност е регистрирана не само в теонимите  ᾝρως-херос и Ὺρας-юрас, в но също в речните имена   Iuras, Ἱέρασος, а и в тракийските топоними Βυλαζωρα и Βήλλα.

Значението на теонимът ᾝρως-Ὺρας е боецът, бързият, ловецът. Фактът, че древният тракийски бог е конник ни позволява да приемем тази етимология. Да не забравяме и, че Херосът е представян често и като ловец убиващ глиган, или елен.

                             http://www.jankojaneff.narod.ru/Heros.jpg

Съществуват също оброчни плочици, на които Тракийският Коник пробожда лъв с копието си (D.Boteva).Като пример може да се посочи изображението от Кюлевча, Шуменско, но също и доста по-старите апликации Луковитското съкровище.

                http://www.kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg

                       http://files.abovetopsecret.com/files/img/ph4fe9035e.jpg

                                          

A photo from the exhibition of the Lukovit Thracian treasure in the Lovecг history museum  Daznaempoveche - Own work                                        http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/98/Lukovit-treasure1.jpg

Тази иконография я срещаме и при Мадарския Конник, който разбира се е тракийско творение и е едно монументално представяне на Хероса. Цялото мадарско плато е осеяно с древни тракийски светилища. Самото име Мадара е тракийско, то съотвества на фригиското селищно название Модра, което е регистрирано от Страбон преди около две хиляди години. Значението е свещено място, място на светилищата. Обяснение получаваме с блг. диал. мадар-мъдър, т.е. светъл, модар-син, със светъл цвят.

Барелефът на Мадарския конник - национален символ на България- Svilen Enev https://bg.wikipedia.org/wiki/Мадарски_конник#/media/File:Madara-rider-Svik.jpg

Основните аргументи да се отрича, че Мадарския Коник е Хероса е това, че на паметника изваян в скалите край Мадара се вижда стреме. Повечето от учените вярват, че стремето се появява в Европа едва през Ранното Средновековие. Това разбира се не отговаря на истината. 

Геза Фехер писа преди повече от седемдесет години, че скитите са познавали стремето, но при тях то е направено не от желязо, а от кожа. Анализирайки фалерата от Галиче (II-I век преди Христа),  А.Д. Филипс изказва предположение, че на този тракийски артефакт е изобразен ранен вариант на стреме, т.е. няма никаква пречка Мадарския Конник да е Тракийския Херос.

Необходимо е да се отбележи, че култът към това божество продължава да живее и днес. Почитаният от нас Свети Георги  не е никой друг, освен облечения в християнска дреха древен Херос. Неговата мъжественост и сила са качествата на светецът, който се бори със силите на тъмнината, олицетворени със змея. В повечето области на България Гергьовден се счита за най-големия празник.

Етнологът Евгений Теодоров разказва, че българите мохамедани от Смолян почитат Гергьовден като байрама, а българите мохамедани от Гоцеделчевско дори тачат древният празник повече от байрама. Този удивителен феномен може да се обясни само като влияние на една хилядолетна традиция, която е запечатана в генетичната памет.

Евгений Теодоров отбелязва и нещо друго в своите работи, а именно това, че у нас българите се живее един необикновено силен култ към предците. Тази особеност нашият учен свързва със старите вярвания на траките и цитира А.Дюмон, който още през XIX век стига до заключението, че  Тракийския Херос представлява хероизиране на мъртвите и култ към обожествените деди.

Несъмнено Дюмон има право, Херосът е идеалният мъж – силен, храбър, способен да води. Херосът пази своя народ и се грижи ревниво за него. Херосът е пример, който трябва да се следва, а неговата памет да се тачи. Той е връзката на обикновените хора с божественото, той е мостът, по-който всеки достоен човек трябва да премине.

В миналото дедите ни са знаели колко важно е за обществото им да присъстват индивиди като Хероса. На такива изключителни хора се е давал статут на божество. Не случайно тракийските царе Рез и Ситалк са обезсмъртени в предания и песни. Тези хора са известни със своето благородство, сила, мъжественост и мъдрост.

За траките обожествения Херос не е нещо абстрактно и недостижимо, не е нещо, от което те се боят, а дори напротив Херосът е част от тях. Той е един от тях, но притежаващ  особени качества, които са го направили уникален. Както Христос казва – Аз съм пътят истината и живота, така Хероса е отправял послание – Следвай ме, бъди силен, бъди мъдър, бъди добър, бъди честен, обичай народа си!

Почитайки мъжествеността, силата и духовната чистота, дедите ни са давали пример за идните поколения.  Качествата на Тракийския Конник е трябвало да бъдат и качества на държавника. 

Когато владетелят не е имал сила и мъдрост той е бил прогонван и друг, по-достоен е сядал на мястото му. Народът е бил буден, не е търпял слаби и порочни управници. По този начин е постигнато благоденствието в миналото. Държавата е била единна, изградена от здраво свързани едно с друго човешки звена. Хората са се обичали и уважавали, било ги е грижа за роднините си, не са се отдавали на апатия и малодушие.

Това е разковничето за по-добро бъдеще. Силна държава се гради от силни хора. Слабите са осъдени да служат на тези, които хитро умеят да се възползват от объркването на масите. Мошениците не се нито свръхсилни, нито извънредно умни. Крепи ги само подкрепата един към друг. Не случайно е възникнала поговорката Гарван гарвану око не вади. 

Мошениците ги крепи и това, че двадест и четири часа на ден те следят интересите им да не бъдат накърнени. Какво пречи на нас също непрестанно, упорито и решително да остояваме интересите си? Вместо потънали в летаргия да проклинаме съдбата и да чакаме неволята да ни помогне, можем най-сетне да запретнем ръкави и да си потърсим своето. Щастието понякога е въпрос на избор.

Използвана литература и пояснения:

1.N.Dimitrova, Inscriptions and Iconography in the Monuments of the Thracian Rider, Hesperia 71, 2002, p.p. 209-229;

2.D.Boteva, Combat Against Lion on the Votive Plaques of the Thracian Rider, Thracica XVI, Serdicae, MMV;

3.Е.Теодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

4.D.Detschev, Die Thrakischen Sprachreste, Ӧsterreichische Akademie der Wissenschaften, Wien, 1957;

5. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

6. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

7. Procopius, Buildings, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2002; 

8.Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

9. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

10. С.Янакиева, Тракийската Хидронимия, Академично Издателство “Проф. Марин Дринов”, STUDIA THRACICA 12, София, 2009;

11. E.D.Phillips, The Royal Hordes, Thames & Hudson, London, 1965;

12.Г.Фехер, Облеклото и оръжието на старата българска войска, Военното дело на българите, Тангра ТанНакРа, София, 2000;

13.B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA, ARBEITEN DES ARCHAEOLOGISCHEN   INSTITUTS DER KON. UNG. FRANZ-JOSEF UNIVERSITAT IN SZEGED (UNGARN) REDIGIERT VON ARPAD  BUDAY, Szeged, 1926.

* Понеже коренът в името на Хера и това на Хероса е идентичен, то следва и името на Хера да притежава значение бързата, тази, която ловува. В гръцката митология обаче не съществува такъв облик на съпругата на Зевс. Причината се крие в това, че Хера е първоначално божество на трако-пеласгите, което гърците са приели сляпо в пантеона си. В Тракия първоначалния облик на Хера е запазен до доста по-късни времена. Разбираме за това по епитета й Hera Resco Turme. Resco може да се обясни със стблг. рискати-бягам, надпреварвам се, ретъ-състезание. Съответната дума на  turme  е турвам-втурвам се, бягам, спускам се. Resco Turme означава-тази, която бяга бързо.