БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА

Истината винаги излиза наяве. Понякога минава време, понякога съпротивата е жестока, но въпреки всичко истината побеждава. Днес ние сме свидетели на това.В миналото дедите ни траките бяха описвани като войнолюбиви варвари, които Рим покорява. Бяха положени много усилия да ни накарат да повярваме, че в края на Късната Античност, народът на Орфей е едно незначително малцинство, което е забравило своят стар език и култура. Някои автори признаваха плахо участието на траките в оформянето на българския етнос, но категорично отричаха възможността старите българи да са част от тракийския народ. Със славяните пък бе направена такава каша, че и академиците се оплитаха като петле в калчища.*

Днес, благодарение на антропологически и генетични проучвания става ясно, че не само не притежаваме гени типични за азиатците, но и, че българският народ е смайващо хомогенен. Това показва, че в никакъв случай не може да се говори за смесване на три различни народа след прословутата 681 година. Смесването на етнически групи на наша територия не е от този период, а от поне 6000 -8000 години по-рано.

Езикът, който говорим днес е само развита форма на речта на Орфей, Спартак, цар Ситалк и мъдреца Залмоксис. Ако това не бе така, то ние не бихме могли да обясним имената на древните тракийски премена с помощта на българския език. Представям кратък списък с названията на слабо известни древнобалкански етноними.

Abretteni – Абретените са траки от групата на мизите - Pliny V.xxxii-123. Наречени са така по името на областта Абретена. Тя се намира в Северна Мизия, недалеч от река Риндак (Rhyndacos). Страбон съобщава за Зевс Абретенски, който според стария автор е мизийски бог -Strabo 12.8.9. Топонимът Абретена се обяснява със стблг. обретати сен- намирам се, срещам се, т.е. Абретена = намерена земя. Наречена е така от древните мизийски колонисти, които са дошли от Балканите и са намерили добро място за живеене.

Бризеи- Brysае- Обитават Южна Тракия, река Нестос (Места) минава през земите им, съседи са на карбилесите и сапеите - Pliny, IV.xi-40. Бризеи може да се свърже с прилагателното бръз, бърз, т.е. значението на етнонима да е бързите, силните, смелите.

Вени, Beni – за тях пише Плиний Стари, но не дава подробности - Pliny IV.xi-40. Името на това племе показва връзка със споменатият от Стефан Византийски тракийски град Βέννα - St.Byz. с.162. Вени прижежава значение търговци, обяснение можем да получим със стблг. венити-продавам.

Ентриби/Entriboi – За тези траки пише Стефан Византийски -St.Byz.Ethnica. Тяхното име се тълкува със стблг. съществително онтроба, диал.ентреба-вътрешност, утроба. Възможното значени е -хора обитаващи вътрешноста на страната, хора обитаващи постоянни жилища. Със същата семантика е и келтското племенно название атребати. Дж. Дотен стравнява атребати с ирл. adrebad- (habiter) живея, обитавам, брет- treb – (village) село – La Langue, 229.

Крестони, Crestoni. Херодот локализира крестоните в Южна Тракия споменавайки, че река Ехейдорос извира в Крестония – Her. 7.124, 7.127. Херодот съобщава за владетел на бисалти и крестони, който отказва да се подчини на персиският владетел Ксеркс, като забранява и на синовете си да следват персийската армия. Подведени от любопитство младежите се присъединяват към Ксеркс, но завърнали се след края на кампанията, те биват ослепени от баща си поради своето неподчинение - Her.8.116.

Земята на крестоните е наречена Грестония от Тукидид -Thuc. II.99 (transl. B. Jowett. Second edition. Oxford, Clarendon Press, 1900). Това де факто е правилното име. Племенното име грестони (крестони) се тълкува лесно със стблг. гренсти – вървя, отивам, идвам. Грестони (крестони) означава скитащи, хора, които са в движение. Тези траки са се занимавали с трансхуманно животновъдство. Заедно със стадата си те са търсели свежа трева – през пролетта в планините, а през зимата в земите край Бяло Море където климатът е мек.

Тукидид добавя и едно интересно твърдение, а именно, че сред крестоните и бистоните живеят пелазги (те са най-старото население, което и обитавало територията на Гърция) – Thuc. IV.109.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg

Одони, Odones – споменати ти са от Стефан Византийски -St.Byz. Ethnica. Името на одоните е сродно на това на одомантите, свързано е с думата ода-вода. От същия характер е скитското (сарматското) племенно название удини, а и това на роднините им носещи името вудини. Удините са споменати от Плиний Стари – Pliny, VI.xv-38, а вудините от Херодот -Her.4.21, 4.105, 4.123.

Приянти, Priantae- Плиний Стари разполага тези хора по долното течение на Марица. Pliny IV.xi-41. Името приянти може да се обясни със санскр. priya-обичан, желан, свой, приятен и със стблг. приентъ-приятен, желан. Подобна етимология е дадена от Л.Гиндин предлагащ i.e. prῑ-aimer-обичам → “Freunde”-приятели – Gindin, z.32.

Явно става дума за гостоприемни, миролюбиви хора, които със своята мъдрост и кротко поведение са спечелили уважението и възхищението на сънародниците си, а и това на чужденците. Такива племена е имало в древността. Херодот споменава за аргипеите, те прочути с благият си нрав и са считани за свети хора. Помагат със съвети при разрешаване на междуплеменни конфликти и дават подслон на бежанци от други места – Her. 4.23.

Списъкът може да се удължи прилично. Името на тракийското племе веси се обяснява със стблг. вьсъ-селище, т.е. веси означава заселени хора. Одриси се тълкува със стблг. одрина-ограда, т.е. одриси означава – хора живеещи в укрепени селища. Значението на етнонима витини е обитатели, етимология получаваме от стблг. витати-пребивавам, живея някъде.

http://restlesspilgrim.net/blog/wp-content/uploads/2011/12/Map-Asia-in-Roman-Times.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c0/Heinrich_Kiepert._Asia_citerior.Bithynia.jpg

Ако само едно-две тракийски племенни имена се тълкуваха със старобългарски думи, ние можехме да приемем това за случайност. Истината е обаче, че като цяло тракийските етноними се тълкуват на български език. Това показва, че няма никакво нашествие през 680 година. Единствените нашественици през Античността са римляни и гърци. Страната ни е била окупирана и екплоатирана повече от половин хилядолетие.

След много опити дедите ни успяват да сложат междуплемените различия настрана и да се обединят за общото благо. Така и става, съюзът между мизите наречени още българи и гетите наречени славяни* довежда до обединението на свободните тракийски земи на север от Дунава с тези, които Рим е тъпкал шест века.

Държавата ни се възражда за пореден път и се възражда с такава сила, че бившите окупатори треперят под властта й. Способността за възраждане, за издигане от пепелищата е типична черта на нашия народ. Богатствата могат да ни отнемат, могат временно да окупират земята ни, но духът ни не могат да пречупят. Когато желае, българинът може да стане свободен!

*Моля ви, прочетете това пояснение внимателно и проверете сами фактите!

Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. 

През VІ-ти век предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите...Запитайте се – защо тази информация се укрива усилено?

Истинските славяни са гетите-древен тракийски народ. Те са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава- Така нареченият съюз между стари българи и славяни не е нищо друго освен съюз между два тракийски народа – гети, носещи ново име славяни и мизи, носещи ново име българи.

Понеже името на гетите-славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. 

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от лингвистиката с име на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една езикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни-гетите може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища.