СТАРОМАКЕДОНСКИ, БЪЛГАРСКИ И ГРЪЦКИ

Със сигурност доста хора са се питали - какъв ще да е бил езика на древните македонци? По принцип има достатъчно данни по този въпрос. Хезихий е дал определени глоси, документирани са имена селища, богове, а дори и месеци. В тях е скрит отговора за характера на речта на народа станал известен най-вече с деянията на Филип II и неговия син Александър Велики.

                           http://www.historyofmacedonia.org/AncientMacedonia/images/granicus.jpg

Преди да обърнем внимание не речта на старите македонци, нека разгледаме техния произход. Римският автор Юстин предава едно интересно свидетелство на Помпей Трог. Според него най-древните поселници на Македония са пеласгите, а сред тях са живели и траки защото Трог нарича територията Пеония – “Macedonia was formerly caned Emathia… As the origin of this kingdom was but humble, so its limits were at first extremely narrow. The inhabitants were called Pelasgi, the country Paeonia.”

http://www.forumromanum.org/literature/justin/english/trans7.html

На територията на Македония освен пеоните са живели тракийските племена мизи и тевкри. Те се установяват на север от река Пеней още преди Троянската Война. Знаем това благодарение на свидетелството на Херодот – Her. 7.20 

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Траки и пеласги са де факто едни и същи хора, но обитаващи различни региони. Пеласгите са се установили в Пелопонес, островите Крит, Лемност, Имброс и части от Мала Азия. Техните сънародинци траките населват останалата част от Балканите, но също така Мала Азия, Крит, Самотраки и т.н. Имайки предвид тези данни можем да кажем, че древното население на Македония не се различава особено от това на Тракия що се касае до произход и култура.

http://www.historyofmacedonia.org/AncientMacedonia/images/macedonian_phalanx5.jpg

Да обърнем внимание и на речта на старите македонци. Γορπιιαῖος-горпиайос е название на летен месец. Вл. Георгиев сравнява частицата Гор с горя, горещ.В това разбира се има логика, горпиайос е август, а това е време на горещини.  Сродна е тракийската дума гермас-горещ, греене. Тя е оцеляла до днес в обреда Герман, който се прави по време на голяма суша и жега. Сродни са не само блг. думи грея, горя, гореш, но и санскр. гхрати-грея, горя.

Друг летен месец носи името Δαίσιος -десиос. Обяснение можем да получим благодарение на стблг. раз-дещи-разпалвам, разгорещявам. Явно се касае за времето от юни до юли. Паралел намираме в тракийското лично име Δαίσιος а и в санскр. дахати-изгарям. Връзка между името на македонския месец и тракийския антропоним е посочена от Д.Дечев в работата му "Die Thrakischen Sprachreste". 

Δύστρος-дустрос е название на март – времето на пролетта и дъждовете. Δύστρος-дустрос се обяснява с българската дума дъжд. Паралел на македонската дума намираме в тракийското име Δύσπαρις.

Интересно е и името на старомакедонския бог Δάρρων-Дарон. То явно е вариант на тракийския теоним Дарзала, който е познат от посвещения от Одесос (Варна). За неговото име В.Бешевлиев търси етимология със стблг. дръжати-държа, в смисъл на самодържец, господар, този, който държи властта.

Θούρις-Турис е име на богиня почитана от старите македонци. То е сродно на тракийското речно име Τυρας-Турас. Значението е бързата, а обяснение можем да получим от глагола втурвам се-затичвам се бързо. Сродна е и санскр. дума тура-бърз.

Ὄλγανος-Олган е име на речен бог от старомакедонския пантеон. Вл. Георгиев предлага тълкуване на Ὄλγανος-Олган с блг. влага, могат да бъдат добавени и блг.диал. улага, улаган, улажен. Паралел намираме в тракийския топоним Ὄλγασος Олгасос.

Ζειρηνίς-Зерена е старомакедонската богиня на любовта. Всъщност това е само гръцкото предаване на Ζειλανίς- Желаната, тази, която предизвиква желанието.

Не трябва да забравяме и това, че има тракийско божество Ζελανος- Желан.

Нито Дарон, нито Турис, Олган, или Желана имат няккаво обяснение на старогръцки. Същото важи и за имената на месеците горпиайос, десиос, дустрос. Гърците дори не познават македонските божества и месеци. Тук трябва да добавим, че в Македония на почит са били също Тракийския Конник, Сабазий, Кабирите, Ма, да не забравяме и Дионис. 

Плутарх разказва, че македонският владетел Филип II и съпругата му Олимпия са били посветене в самотракийските мистерии. Разказвайки за македонските жени този автор добавя, че те практикуват орфически и дионисови култове, като извършват ритуалите подобно на едонските жени и другите тракийки живеещи край Хемус – Стара Планина – “But concerning these matters there is another story to this effect: all the women of these parts were addicted to the Orphic rites and the orgies of Dionysus from very ancient times (being called Klodones and Mimallones)  and imitated in many ways the practices of the Edonian women and the Thracian women about Mount Haemus”.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Alexander*/3.html

Виждаме, че по отношение на религия и култура македонците споделят култовете на своите роднини траките. Това показва, че въпреки фанатичните опити на гърците да повлияят и асимилират съседите си, македонците са успели дълго време да запазят своята идентичност.

Това, че народът на Александър Велики е имал език различен от гръцкия проличава и от оцелелите глоси. Розата, или подобно на нея цвете е наричано ἄβαγνα-абагна, гръцката дума е ρόδα. Абагна, или багна се обяснява с блг. багра, багря, обагрям-боядисвам с червен цвят. Коренът баг-багря намираме и в македонския топоним Олобагра, а и тракийския Багрум.

Интересна македонска глоса е ἀβροῦτες-вежди. Тези, които са запознати със старобългарския език лесно могат да видят в βροῦ стблг. бръвь-вежда. Гръцката дума е ὀφρῦς.

С думата ἄδραια- адрайа древните македонци са обозначавали ведрото, чисто небе, ἄδραια не е нищо друго освен чуждото предаване на ведро-ясно. Предавайки глоси, топоними и т.н. на северните си съседи, гърците често са пропускали началното В. Така ведони бива преиначено на едони, Ведеса на едеса, а ведра на адрайа. Паралел на македонската дума намираме в тракийското селищно название Ведериана имащо значение ведрина, яснота.Гръцката дума е αἰθρία, тя обаче е опорочено предадена пеласгийска заемка.

В гръцкия няма обяснение за нея.

С ἄλιζα-алиса старите македонци са назовавали вид дърво, което гърците наричат ἡ λεύκη τὸ δένδρον. Македонската глоса ἄλιζα-алиса отговаря точно на българското име за дърво елша.

Древна македонска дума за прасе е γοτάν–готан. Тя няма нищо общо с гръцката σῦς. За сметка на това γοτάν–готан показва смайваща близост с българските гадина-домашно животно, гуде-прасе.

Не по-малко интересна глоса е γόλα-гола, преведена като ἔντερα-вътрешности. Македонската не означава просто вътрешности като органи, а вътрешна част, това, което е под облеклото. Думата γόλα-гола отговаря точно на стблг. голъ, все пак под дрехите си човек е гол.

Добре известна, но недостатъчно обяснена македонска глоса е παραός-параос – орел. Нейното гръцко съответствие е ἀετὸς. Обяснение на παραός-параос намираме със стблг. парити, париши-летя, нося се във въздуха. Параос означава просто летящ, но явно на лингвистите не им се иска да покажат връзката със старобългарския език.

Друго македонско име за животно е πέχαρι, което гърците преведат като ἔλαφος-елен. Х.Тишлер сравнява с гр. φέβεσθαι –бягам, но φέβεσθαι е заемка в гръцкия, тя е всъщност гръцкото предаване на побежти-побягвам.

Глосата πέχαρι е чуждото предаване на бежар, този, който бяга бързо. Прочее Тишлер сравнява πέχαρι с бѣгать, но определя глагола като староруски, а не като старобългарски.

О.Хофман предава друга глоса – βαθαλη-ватале, съответсваща на гръцката κρήνη-извор, поток. Не е трудно да се види, че коренът βαθα–вата е чуждото предаване на вада, вода, това, което са извора, потока.

Κόμβος-комбос е македонската дума за зъби, която съотвества на гръцката γομφίοι.Κόμβος-комбос не е нищо друго освен древния вариант на стблг. зомбъ-зъб.

Данни за езика на старите македонци предлагат не само глосите, но и топонимите. Тишлер съпоставя македонското селищно име Γορτυνία-Гортиния с тракийското Γόρδιον-Гордион и показва връзката с градъ, но отново българската етимология е замъглена.

Тит Ливий дава един интересен македонски хидроним – Begorites lacus. Begorites се обяснява със стбл. въ-в, горице-в гората мест.пад.ед.ч.Така научаваме, че древната македонска дума за гора, планина е гора, т.е. идентична на старобългарската гора-планина. Хидронимът Begorites е сроден на тракийския топоним Гареск, т.е. горист, намиращ се в планината.

Бога (Бог)е име на крепост в Македония спомената от Прокопий, а от Хезихий знаем, че траките наричат бога на светлината Багайос ( това е вариант на Бог с акание). 

Паралелите между тракийските и македонските топоними не свършват до тук. Стефан Византийски е документирал град Илион в Македония, но има такъв и в Южна Тракия. Езиковедите обясняват Илион с тракийската дума ила –кал, глина, а тя от своя страна съотвества на старобългарската илъ-кал, глина.

На надписи срещаме Дин Друме в Македония, но също и в тракийска територия.  Дин означава ден, светлина, а друме отговаря на дръм –горичка. Стоби е тракийски град, с име сродно на неговото е македонския Стубера. Двете названия са обясними с думата стобор-ограда, да не забравяме и днешното българско село Стоб.

Защо историци и езиковеди отказват да посочат ясно приликите между тракийската и македонската ономастика за мен е загадка. Данни има, те просто трябва да се използват, за да се заличи веднъж завинаги ненаучното и налудничаво твърдение на определена група хора, че старите македонци са част от гръцкия етнос.

Дори старите македонци да бяха народ различен от траките, с времето в земите край Пела и Солун се заселват толкова много траки, че спокойно може да се говори за тракизиране на Македония.

Тит Ливий споменава, че поради многобройните войни на македонския цар Персей, населението на страната застрашително намаляло и се наложило да бъдат докарани големи групи траки – “He further transported a large body of Thracians into Macedonia, and in these ways, during all the time he was undisturbed by alarms of war, he devoted all his thoughts and care to increasing the power and resources of his realm”. [3] Liv. XXXIX.24.

Mалко по-късно Персей заселва отново траки в Македония – “He transferred almost the entire population from the maritime cities to the district now called Emathia, formerly known as Paeonia, and had handed over those cities to the Thracians and other barbarians for their residence” – [3] Liv. XL.3.

Градското население от друга страна е разселено до голяма степен от римляните. Плиний Стари свидетелства за това, че след битката при Пидна, Емилий Павел продава населението на седемдесет града и два града в робство – “ haec eadem est Macedonia, cuius uno die Paulus Aemilius imperator noster LXXII urbes direptas vendidit” –[4] Plin. IV.x – 39. По този начин в Македония остава предимно селското население, което е от тракийски произход. 

Това се потвърждава по-късно от стария автор Страбон, който пише, че  Македония е обитавана предимно от траки и ботиеи – “What is now called Macedonia was in earlier times called Emathia….. Now a part of this country was taken and held by certain of the Epeirotes and the Illyrians, but most of it by the Bottiaei and the Thracians “. – [5] Strab. VII, frag. 11.

Какво повече да се добави? Независимо каква е била етническата картина, през I век Македония е населена предимно от хора, които римляни и гърци наричат траки, а в по-късни времена и българи. Генетичните изследвания показаха, че траките не са изчезвали изобщо и, че значителна част от нас носи кръвта на Залмоксис и Орфей.

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “

http://www.vsekiden.com/102320/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%8E/

Преди две години излезе друго иследване, което показа убедително, че жителите на Македония не могат да бъдат разделяни от нас българите - Македонците имали ДНК като на българите

"Жителите на Република Македония имат най-близък ДНК профил с българите и сърбите, показват данните от изследване на Института за съдебна медицина в Скопие, цитирано от местната телевизия Канал 5. Проучването продължило 6 г., през които учените са изследвали гени на жителите на балканските държави, с изключение на Гърция. Властите в Атина отказали да участват, а всички останали държави са изпратили ДНК анализи на македонските си колеги."

http://www.segabg.com/article.php?id=586070

Щом генетика, ономастика, а и исторически извори показват, че няма разлика между населението на България и Македония, то е редно старите догми да се изхвърлят на бунището, а на подрастващото поколение да бъде разказвана истината.

Истината, че  ние сме потомци на местен народ, който не само е изградил най-старата цивилизация на Европа, но и е извадил от мрака на Каменната епоха останалите европейци, а и много азиатски народи. Историята на дедите ни е бурна, защото живеем на кръстопът, а и защото земята ни е райско кътче.

Пришълци от Африка са дошли през Бронзовата епоха и са успели да асимилират пеласгийското население от територията, която днес носи името Гърция. До голяма степен е гърцизирана и благородническата прослойка на населенето от областта Македония, но точно тази предала корените си прослойка е елиминирана в по-голямата си част от римляните, а оцелелите биват продадени в робство. Кръвната линия на на Филип II и Александър Велики изчезва завинаги.

Македония обаче не е обезлюдена. Селското население е от тракийски произход. То бива жестоко подтискано от завоеватели и колонизатори, но за сметка на това пази ревниво своя език и култура. През VII век това тракийско население е освободено от своите братя населяващи земите на север от Дунава…и най-после получава възможността да се нарече с името българи – едно от названията на мизите, населяващи Македония от преди Троянската война.

Това население пази ревностно името българи дори през петте века геноцид поведен от азиатски нашественици. В началото на ХХ век обаче, когато българския лъв показва, че не е забравил силата си, зли и бездушни хора хвърлят огромно количество средства, за да посеят раздор и омраза между братя. Един западняк даже ехидно подхвърля, че само да му дадат достатъчно пари, ще накара жителите на Македония да повярват, че са французи...

Де факто с дезинформацията и сеенето на омраза между братя, геноцидът върху българския народ продължава. За жалост политиците ни не правят нищо по въпроса. Остава на нас обикновените хора да разпространяваме истината и да покажем на нашите български братя живеещи в Македония, че не бива да се делим по имена, а да се съберем по дух. Небето над всички нас е черно и не си ли подадем ръце ще изчезнем завинаги. Това не бива да се случва! Ние можем и трябва да го предотвратим – силата е в съединението!