ЗАЩО НЕ ВЯРВАМ НА ИРАНСКАТА ТЕОРИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ?

Франсоа Волтер има една много красива мисъл – “Не споделям това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш” . Така би трябвало да бъде, всеки има право на лично мнение по даден въпрос. Всеки има правото да защити своите виждания, но това трябва да стане с уповаване на истината, а не чрез възползване от факта, че повечето читатели не знаят определени неща, или нямат възможност да ги проверят.

Понякога на поддръжниците на дадена теория им е трудно да намерят солидни аргументи и се стига до подхвърляне на обиди, опити да се дискредитира събеседника и т.н. Този път не води до никъде, ползата от него е никаква. В миналото при дискусии аз казвах на хората срещу мен – Това, че сме противници в даден спор не означава, че трябва да станем врагове.  

Слава Богу, все по-често срещам хора, които не са съгласни с мен, но въпреки това запазват културен тон. Не мога да не изпитам уважение към такива сънародници. Зная, че е много трудно човек да промени възгледите си. Те са станали част от вътрешния ни свят и отхвърлянето им причинява сътресения. Нашето съзнание обаче не обича шокове и сътресения. Поради това то ни кара да се борим с противниците си.

Неотдавна един добър и културен човек ме попита защо отричам иранската теория, защо се изказвам против виждането на г-н Петър Добрев? В отговора си аз се опитах да обясня, че при мен не се касае за сляпо отричане. Мнението си аз съм изградил върху една солидна основа почиваща на доста аргументи. Представям част от тях в тази своя работа. Ето защо не съм съгласен с иранската теория за произхода на българите:

1. Няма обширни антропологически изследвания показващи, че сме роднини с иранци, пащуни, талишци. За сметка на това две мащабни антропологически изследвания показват, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия. През 1938 и 1959 година са публикувани антропологически изследвания извършени върху около 11 000 българи от различни региони. Не ми е известно след този период някой да е правил изследване от такъв мащаб и то да е дало различен резултат.


2. Няма мащабно генетично изследване, което да показва, че сме роднини на пащуни, талишци и иранци. За сметка на това български и чужди генетици установиха, че значителна част от българите са потомци на траките - най-древното население на Балканите.

“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...”  http://www.blitz.bg/news/article/117690

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “

http://www.vsekiden.com/102320/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%8E/

3. Старобългарската керамика от Плиска и Преслав няма прототип в Памир, Тибет, или друго място в Средна Азия.


4. Типичните за старите българи острия на стрели, копия и т.н. се срещат в Източна и Средна Европа около 1300 години преди времето на Аспарух.


5. Типичната за старите българи изкуствена черепна деформация се среща в Тракия още от Неолита. Сред мизи и фриги тя е употребявана масово по време на Желязната епоха. Йордан Йорданов, Стефан Йорданов и други чужди автори са писали по тази тема.


6. Легендите за старите българи са от тракийски, а не от ирански произход. Легендата за снопът стрели, които Кубрат кара синовете си за счупят има прототип в баснята на тракиеца Езоп, който е живял около 1200 години преди Кубрат. Легендата за изкореняването на лозите от княз Крум има прототип в историята на гетския цар Буребиста, който кара гетите да изкоренят лозите си.


6.Обичаите ни са от тракийски произход, а не ирански. Кукерство, нестинарство, лазаруване, Герман, Гергьовден, Трифон Зарезан, Еньовден, запалените стрели на Сирни Заговезни, русалийските игри, жертвоприношението при продължаване на живота на възрастен човек известно като помана и т.н. са признати за тракийско културно наследство. Е.Теодоров, Н.Колев и други са писали по тази тема.


7. Българските земеделски сечива и пастирски атрибути са от тракийски произход. Става дума за ралата от I, II IV тип, дикани, брани и т.н. Н.Колев е създал прекрасни работи по тази тема.


8. Българската народна носия е от тракийски произход. Връзката е открита и от Г.Китов, Д.Агре. По мои сведения те са едни от първите български учени установили приликата между традиционната ни носия и тази на траките.

9. Историческите свидетелства, че сме местен народ са повече от тези, които ни определят като азиатци. Отъждествяване на българи с мизи, пеони, трибали и други балкански народи правят следните стари автори:

Св. Йероним
Л. Дякон
Н. Хониат
М.Гавала
Й.Цеца
Й. Зонара
Й.Геометър
Й.Кантакузин

Н.Грегора
Й.Малала
Фулко
М.Аталиат
Д.Хоматиан
Л.Халкондил

10. По време на Ранното Средновековие не са регистрирани никакви ирански топоними и хидроними в земите обитавани от старите българи. Ако приемем за момент, че дедите ни са пришълци и, че са дошли за пръв път на юг от Дунава по времето на император Зенон – 488 година, то до към 880 година, когато старите българи уж са забравили езика си, те би трябвало да са оставени хиляди ирански названия на селища, реки, местности. Такова нещо не се наблюдава изобщо. Сравненията на Мадара с индийската Мадрас са интересни, но защо се пропускат тракийските селищни имена Мандара, Модра?

Защо не се обясни на българския читател, че има сведения на десетина стари летописци за тракийски поход в Индия? На тракиецът Дионис е приписано създаването на индийската цивилизация. Ариан твърди, че допреди Дионис да дойде в Индия, индийците не са имали градове, обличали са се с животински кожи, хранели се с кора от дървета и сурово месо от дивеч. След като Дионис пристигнал, той основал градове, дал закони и знания как да се обработва земята, създал даже и религия като разбира се поставил себе си начело на пантеона:

“Indians also had no cities and built no temples; but were clothed with the skins of animals slain in the chase, and for food ate the bark of trees; these trees were called in the Indian tongue Tala... They also used as food what game they had captured, eating it raw, before, at least, Dionysus came into India. But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself” Arrian, Anabasis Alexandri, VIII.vii.

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

11. Старобългарските лични имена не са ирански. Авторите твърдещи това са премълчали доста данни:

-Аспарух не е иранско име защото аспас е тракийска дума за кон, която намираме в епитета на Тракийския Конник - Ут Аспиос.

- Кардам отговаря на тракийското Кард-ентис, наставката -ент е типична за старобългарския, намираме я в жреб-енте, осл-енте, вол-енте.

- Крум е още по-древно, име Крумено е споменато на микенски документи от 2 хил.пр. Христа. Документът е с регистрация – 236 Nj 42 (XXXVIII).

- Кубер също е палеобалкански, то се среща също в микенски документи от 2 хил. пр. Христа под формата Кувирийо, Кубирийо. Документът е с регистрация -468 Xm 11 (LII).

- Севар е пореднето палеобалканско име, среща се под формата Исеверио по документи от 2 хил.пр. Христа. Документът е с регистрация – 473 Rq Cb01 (LIV).

- Същото важи и за старобългарските родови имена Дуло, Вокил, Ерми. Те се срещат по микенски документи на около 3300 години под формите Дулo, Вокило, Ермаа.

Как би било възможно дедите ни да са дошли едва през Ранното Средновековие от Азия, след като старобългарски лични и родови имена се регистрирани на Балканите още през Бронзовата епоха?

12.Самите старобългарски руни имат прототип в Линеар Б, това е същата тази писменост, с която са изписани българските родови и лични имена в древните микенски документи. Съществуват над 40 съотвествия между руните на старите българи и трако-пеласгийската писменост.

http://sparotok.blogspot.nl/2014/01/blog-post_22.html

13. Житните ями на старите българи са типични и за траките поне от Ранната Бронзова епоха. Житните ями се срещат и в земите на галското племе белги. В ирландските летописи те са наречени болги, като се твърди, че болгите идват от Тракия по времето на Кир Велики VI– век преди Христа. “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

14. Жертването на кон и куче се среща в старобългарския некропол край Нови Пазар.
Тази традиция е типична за траките, а и за микенците, с чиято писменост са документирани български лични и родови имена преди около 3300 години.

15. От доста време e известно, че през Ранното Средновековие над гробовете на благородните българи се е издигала могила досущ като при траките.

16. За бръсненето на главата и за оставяне на кичур коса при старите българи споменава Геза Фехер. Различни краеведи твърдят, че този обичай е просъществувал у нас до началото на ХХ век. В “Живота на Тезей” Плутарх пише, че бръсненето на главата и оставяне на кичур коса се практикува от траките абанти и мизи. Ще напомня, че в продължение на около 1100 години българите са наричани мизи.

17. Ксенофон е пряк свидетел на тракийските нрави. Той споделя за това как бойците на одрисите изливали вино на гробовете на своите загинали другари. Поливането на гроба с вино се е практикувало от българските хайдути. Този особен ритуал  е жив и днес във всички краища на България.

18. Друг слабо познат тракийски обичай е правенето на ритуална чаша от черепа на враг, така както прави княз Крум с черепа на император Никифор. За това знаем от римския летописец Флор в Bellum Thraciсum - Flor. Epit. 1.39.4.2.

19. Описвайки бита на дедите ни автори като Фехер и Бешевлиев споменават свидетелствата на старите автори, които твърдят, че старите българи вземали кобили по време на военните си походи и ползвали млякото им за храна. От преданието за благородната тракийка Харпалика научаваме, че тя била кърмена с кобилешко мляко, баща й я научил да пие направо от вимето на кобилата (Г.Батаклиев, Антична Митология-Харпалика)

20. Смайващи прилики между траки и стари българи намираме също в материалната култура. В тракийски гробове са намирани особен вид украшения. Става дума за торквите – обръч от сребро, или злато, който се поставя около врата. Този тип украшение се ползва и от старите българи. Най-старите торкви са от земите на траките.

21. Според Д. Овчаров най-разпространеният тип старобългарско жилище са землянката и полуземлянката. Това безспорно отговаря на истината. През Средновековието селското население е обитавало землянки и полуземлянки. Същото може да се каже и за тракийското селско население. Знаем за това от археологически проучвания и исторически извори. Този общ елемент от бита на траки и стари българи не е споменат от изследователи твърдящи, че старите българи са иранци.

22. Всеки сънародник знае, че знакът IYI e типичен за старите българи. Съвсем малко обаче са тези, които са запознати с изследванията на Ст.Михайлов, Дж.Бенсон, Я.Тодорович показващи, че този знак IYI е познат на древното балканско население от Бронзовата и от по-ранната Неолитна епоха. Пълна лудост е при наличие на тези данни, които са отпечатани в престижни издания, да се твърди, че знакът IYI е донесен в земите ни едва през Ранното Средновековие. Тези, които се съмняват в твърденията ми могат да направят проверка - Ст.Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28),  “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

23. Благодарение на епиграфски паметници, а и на арабски източници ние знаем, че старите българи са назовавали своите владетели с титлата КАНАС. В миналото тя бе обявена за равностойна на хан понеже се вярваше, че дедите ни са тюрки. Тази заблуда царстваше поради това, че учените ни отвърнаха очи от траките, в чиито надписи присъства титлата АКЕНАС (W-07) - A.Lubotsky, The Old Phrygian Areyastis-inscription, Kadmos 27,1 (1988), 9-26. АКЕНАС  идва от корен КАН, КЕН имащ значение – начало. Същият корен присъства в стблг.кань, конь-начало, а също в наченти, заченти- започвам, слагам начало.

24. В българската именна система няма присъствие на ирански имена на богове като Ахура Мазда и Апам Натат, за сметка на това тракийските са доста:

- Българското име Балей е идентично на тракийския теоним Балей.

- Басарина е старо българско име съответстващо на тракийското Басарей.

- Бистрьо отговаря на тракийското божествено име Бистирас.

- Венда е изведено от тракийския теоним Вендис, позната и като Бендида.

- Витьо произлиза от древното божествено име Витю.

- Диньо, Деньо са вдъхновени от името на богът на светлината Дин/Ден.

- Според Вл.Георгиев тракийският теоним Залден съотвества на българското лично име Златан. Сред нас се срещата и имената Златена, Златин.

- Хубавото наше име Млад пък има успоредица в тракийския теоним Молодас.

- Сава идва от Савазий – едно от имената на Дионис.

- Ярей е по-новия вариант на Арей, Арес – богът на войната.

- Яздул отговаря на тракийския теоним Аздул – ездачът – Тракийския Конник.

25. За строежите с квадри Й.Йорданов и др. смятат, че са дело на старите българи. В Тракия такива строежи се срещат поне от IV век преди Христа-Г.Китов, Д.Агре, “Въведение в Тракийската Археология”, с.61.

Кажете ми – как при присъствието на всички тези неща да вярвам на иранската теза? Откъдето и да я погледнем тя куца. Опреледелена група хора се е подлъгала поради това, че ключова информация като представената по-горе е пропусната.

Няма да отричам, че освен траки, старите българи са наричани и скити. Това го правят Тефилакт Охридски, М. Сирийски и др. Да видим обаче какво се знае за скитите:

1. Стефан Византийски пише – скитите са тракийски народ.

2. Дион Касий казва – тракийското племе даки е клон на скитите.

3. Страбон определя саките като източни скити, но доста преди него Аристофан казва без увъртания – саките са траки.

4. Пак Страбон казва, че в дълбока древност гърците са наричали всички свои северни съседи с името скити, т.е. това име е важало и за траките. Страбон добавя и, че скити означава номади, т.е. скитащи. Преди доста време проф. Ценов обясни, че скити се тълкувва със стблг. скытати се-скитам.

5. Страбон твърди също, че сарматите са скитски народ. По-късно Прокопий Цезарийски пише, че сарматите спадат към семейството на тракийското племе гети.

6. Подобно нещо прави и Плиний причислявайки тракийското племе костобоки към сарматите.

Това са важни исторически свидетелства, но поддръжниците на иранската теория ги премълчават. Те премълчават и други неща:

7.Скитите почитат тракийския бог Арес, като Херодот подчертава, че скитите правят олтари единствено и само на Арес. Херодот добавя и това, че скитите изпитват неприязън към чуждата култура и дори въстават и убиват царете си заради чуждопоклонничество. Точно поради тази причина намират смъртта си скитските царе Анахарзис и Скила. Явно траки и скити имат наистина общи корени, иначе скитите няма как да почитат чужд бог.

8.Освен Арес скитите почитат и богът баща с име Папайос. Това божество се почита и от траките под името Папас, Папоос.

9.Тракийското слънчево божество носи името Суре- гет, а скитското е Гето-сур.  

10.Хезихий твърди, че скитите казват на мечечината Мес, докато на ирански месечина е маха. Има документирано тракийско име Месак, буквално месец, месечинко, а има и дори божество Мас Темброгиос. Докато траки и скити имат поне четири общи божества, то между скити и перси няма нито едно.

11. Пишейки за скитите Плинй Стари споменава жени, които биели с очите си, на местния език името им било Bitii. Това отговаря на стблг. бити-бия, но на стперс. бия е jan, mru (Avest.).

12.Подобно на траките скитите вдигат могили над гробовете на царете си, а персите не правят така.

13.Подобно на траките скитите жертват коне и хора при царско погребение, персите не правят това.

14.Подобно на траките скитите правят чаша от черепа на враг, персите не познават този обичай.

15.Подобно на траките скитите татуират телата си, за персите този обичай е непознат.

16.Скитската керамика показва силни прилики с тази на северните траки, но е твърде различна от тази на иранците.

http://www.sno.pro1.ru/lib/avdusin_osnovy_arkheologii/avdusin_osnovy_arkheologii9-12.jpg

http://www.academia.edu/6330150/LATE_IRON_AGE_POTTERY_FROM_NORTHWESTERN_IRAN_THE_EVIDENCE_FROM_YANIK_TEPE

17.Важна подробност е това, че едно от най-големите тракийски племена – гетите са наричани многократно скити от Дексип, Филосторгий и др.

18. Херодот определя масагетите като скити – Her.I.201. Според Йордан масагетите са гети -Jord-X-61.

19. Масагетските имена Балас, Томира, Спаргапий отговарят на тракийските Балас, Тамир, Спарка.

20. Добруджа е наречена в древността Малка Скития понеже от най-дълбока древност е обитавана от скити. Топонимите в тази област са тракийски, не ирански. Става дума да Одесос, Визоне, Томи, Капидава, Берое, Карсиум.

Тези съществени неща са пропуснати от г-н Петър Добрев и други негови съмишленици, а това не бива да се прави.

Не бива да се правят и елементарни грешки като твърдението, че езикът на старите българи е безпадежен. Това е меко казано несериозно. Всички така наречени индоевропейски езици са били падежни по начало. Санскрит, авестийски, староперсийски и т.н. не правят изключение. Това може да се провери много лесно, в интернет е дадена предостатъчно информация.

http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/aveol-2-X.html

Ако една теория е пълна с грешки и пропуски, то как да я приема? Както се уверявате не става дума за сляпо отричане. Аз съм посочил ясно причините, които ме карат да смятам иранската теория за несъстоятелна. Съгласен съм с мисълта на Волтер, че всеки има право на лично мнение, но този забележителен човек има и друга хубава мисъл – “Les opinions ont plus causé de maux sur ce petit globe que la peste et les tremblements de terre”- Различните мнения са причинили повече беди на тая земя, отколкото чумните епидемии и земетресенията.

Нека се запитаме – ако иранската теза е неверна, може ли пропагандирането й да доведе до някакво бедствие? Според мен –да. България е едно райско кътче, което шепа политици са превърнали в ад, но това не променя факта, че страната ни има плодородна земя, достатъчно водни басейни и много полезни изкопаеми. Всички тези неща привличат чужди погледи и апетити.

Днес де факто ние  нямаме армия, нямаме ракети, от които потенциален враг да го е страх. Границата ни с Турция е като селски плет, а точно южната ни съседка не крие амбициите си за възстановяване на Османската Империя. Учени като Полат Кая лансират теорията, че турците са най-старото население на Балканите, но по-късно са прогонени в Азия. Същевременно турската младеж бива надъхвана против нас. В историческия музей на Одрин се показват картини изобразяващи българин убиващ по зверски начин бременна турска жена. Младежите в Турция не учат за садистичните кланета над българите от Стара Загора, Батак и т.н. Създадена е една ужасно изкривена картина на реалността и лошото е, че това не е никак случайно.

Подготвя се поредното прекрояване на границите. През последните петнадесет години се уверихме, че това е възможно – новите държави Косово, Северна Осетия, Крим и т.н. са факт. Факт е и това, че нито американците, нито западноевропейците попречиха на Турция да окупира част от Кипър. В такъв случай е не само неразумно да се твърди, че прародината ни е в Памир, но също така безотговорно и опасно, още повече, че това не отговаря на истината.

Иска ми се да не съм прав, иска ми се да се окаже, че съм просто един разтревожен параноик, но фактите показват друго. Вместо да чакаме, трябва да действаме. Няма да ни позволят да изградим нова, силна армия, но можем да направим друго. Можем да разпространим истината, че дедите ни са създателите на европейската култура. Без мъдростта на Орфей и Залмоксис светът щеше да е по-жесток и примитивен. Без знанията дадени от предците ни, обитателите на Апенините, Иберийския полустров, Скандинавия и Британия щяха да тънат в тъмнина и нищета. Трябва да изчистим тинята покриваща името на предците ни. Да напомним, че без подвига на  бойците на княз Тервел цяла Европа щеше да е под арабска власт, а световната история щеше да е доста по-различна.

Не ракети ще ни опазят от надигащият се от юг фанатизъм, а симпатията на милиони европейци, които са се запознали с истината. Признателност за деянията на дедите ни ще има, но, за да дойде тя, ние трябва неуморно да разпространяване на истината и да се борим с лъжите. Нищо хубаво не идва даром, хубавите неща трябва да се заслужат.