ТРАКИ, БЪЛГАРИ И ЛЕГЕНДАРНИТЕ ГИГАНТИ

Древните митове са съхранили историята на гигантите. Най-известните от тях са Котус, Койос, Милинус, Ройкос, Япет. Тези исполини от земите на Тракия били горди и честолюбиви. Покорили всичките си съседи, наложили им свои закони, опълчили се дори против олимпийските богове и започнали безмилостнна борба с тях. Хвърляли запалени дървета към небето, за да покажат своето пренебрежение към обитаващите висините божества.

В крайна сметка гигантите загубили войната, повечето от тях били изгорени от мълниите на гръмовержецът Зевс, но бунтарите не изчезнали напълно. В миналото е царствало вярването, че от пепелта на гордите гиганти са се издигнали и родили нашите предци наричани от чужденците “траки”, а мястото на последната битка на исполините получила името Палене.

http://www.beazley.ox.ac.uk/dictionary/Dict/image/giantsLIMC.jpg

Това е митът, безспорно голяма част от него е продукт на въображението, но има и елементи на истина. Днес някои изследователи предполагат, че гигантите са били всъщност местни, балкански племена, които са впечатлили гърците с огромният си ръст,  непокорен нрав и странни обичаи.

От писанията на Плутарх научаваме, че траките са били едри хора (Животът на Емилий Павел, XVIII-5). За Максимин Тракиец се знае, че е имал ръст над 2 метра и, че е можел да тегли волска кола сам… “He was of such size, so Cordus reports, that men said he was six inches over eight feet in height; and his thumb was so huge that he used his wife's bracelet for a ring.  Other stories are reported almost as common talk — that he could drag waggons with his hands and move a laden cart by himself."

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Historia_Augusta/Maximini_duo*.html

Сведенията на старите автори се потвърждават от редица археологически проучвания. Те показват, че сред дедите ни е имало хора с ръст 1.80, 1.90, 2 метра, че и повече:

“АРХЕОЛОЗИ ОТКРИХА ПОГРЕБЕНИЕ НА ТРАКИЙСКИ ВОИН С КОПИЕ” Идеално запазен бил единият от скелетите – на атлетичен мъж с ръст 180 см в разцвета на силите си; до лявото му рамо било положено бойно копие...

http://sedmica.bg/2012/06/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA/

“Тракийски принц паднал в бой с Филип Македонски”

В следващите дни на бял свят излиза най-богатото погребение на тракийски владетел, откривано в последните 7-8 десетилетия, при това непокътнато. Мъртвият - млад мъж на 18-19 г. с впечатляващия за онова време ръст от 190 см.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=530090

“Тракийска гробница и двуметров скелет на мъж изскочиха от бездната на времето при археологически разкопки край Братя Даскалови” През Късната античност, IV-V век сл.Хр., тук е бил погребан много грамаден, двуметров човек.

http://stzagora.net/2010/05/26/%D0%B4%D0%B2%D1%83%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%8A%D0%B6-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%87%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7/

Що се касае до запалените дървета, които гигантите запращали в небето, за това също си има логично обяснение. Херодот свидетелства за това, че гетите запращали огнени стрели към облаците (История, IV-94). Именно този ритуал най-вероятно е накарал гърците да кажат, че гигантите (траките) хвърляли запалени дървета към небесата, за да покажат своето непокорство и пренебрежение към боговете.

Интересно е, че при нас българите се намира продължение на древният тракийски обичай да се изстрелват огнени стрели към небето. Според Иваничка Георгиева, в Ямболско и Разложко това се е практикувало до началото на XX-ти век ( I.Georgieva,  Bulgarian  Mithology, с. 124), за това, че същия обичай познат в различни региони споменава и Михаил Арнаудов.

Друга важна подробност от мита за гигантите е топонимът Палене. Той е споменат през V-ти век преди Христа от Херодот (История, VII-123), който дава и другото име на тази област, а именно Флегра. Лингвистите ни знаят много добре, че Флегра означава изгорена, опожарена,   опалена (земя), т.е. флего/φλέγω е успоредица на българският глагол паля (подпалвам, опалвам, запалвам).

Преди около половин век родолюбецът Георги Сотиров зададе въпроса – как, ако древният топоним Палене се обяснява на български, ние ще сме потомци на хора дошли на Балканите повече от 1000 годиин след като Херодот е споменал местното име? 

Българската етимология на Палене е индикация, че през първото хилядолетие преди Христа в Южна Тракия са живели хора говорещи архаичен вариант на българския език, т.е. ние сме потомци на местен народ, а не на дошли по време на Ранното Средновековие азиатци.

Не само Палене (палена, опожарена земя) показва, че още в най-дълбока древност бреговете на Тракийско море (Егейско море) са били обитавани от нашите деди. В близост до Палене е областта Грестония - владение на траките грестони. Тяхното име се обяснява със стблг. грѧсти (гренсти)-ходя, вървя, отивам. Става дума за хора, които често са били в движение, т.е. занимавали са се с трансхуманно животновъдство. То бе типично за Българите обитаващи Беломорието до началото на ХХ век, когато тази изконно българска земя ни бе отнета със съдействието на "великите сили".

До Палене са също град Кисус и планината Кисус. Техните имена се обясняват с българските думи кисна, киша-влага. Със същата семантика е и названието на фригийската планина Олгасус. То бива тълкувано от езиковедите с думата влага. Тя има диалектна форма олага, улага.

На север от Палене е град Скотус, етимология за името му получаваме със стбълг.скотъ-скот, добитък. На изток от Палене е древното селище Азера, чието название е сродно на фригийските топоними Азаритес, Езаритес. Азера, Азаритес, Езеритес се тълкуват с българските думи яз, езеро.

В близост до Скотус и Палене е и топонима Крусис. На гръцки език името му няма никакъв смисъл, но българската дума круша дава прекрасна етимология. Ще напомня, че в същия регион, в Беломорска Тракия е Круша планина, наричана от гърците  Κρούσια όρη.

На север от Палене е древния град Стагера/Стагира, чието название може да се изтълкува с българските думи стог, стожер, т.е. значението е - оградено място.

Самите имена на гигантите принадлежат на българската именна система. Споменатите в древността Котус, Койос, Милинус, Ройкос, Япет, се срещат у нас под вариациите Кото, Койо, Милин, Ройчо, Япо. Как става това чудо никой не се наема да обясни. За да не се обяснява неудобното, то се премълчава.

Много са доказателствата за древните ни балкански корени, но са много и чуждите интереси пречещи на истината за излезе наяве. Заграбилите старата ни слава няма да я върнат току така. Трудно ще бъде признато, че народът на малката България носи кръвта на тези, които дадоха на всички европейци искрата на познанието, бяха вечни защитници на доброто и символ на духовна чистота и справедливост.

Борбата за истинската ни история ще е трудна, но си заслужава да дадем всичко от себе си, най-вече, за да докажем изконните си права върху земите, в които живеем. Тези земи, в които ще расте новото поколение българи необременено от лъжи за миналото си. За тях, за тези, които ще дойдат след нас трябва да обясняваме търпеливо на сънародници и чужденци, че ние сме местен народ, обитаващ Родината си поне девет хиляди години. Рано, или късно дори и най-големите скептици ще прогледнат.

Докато това стане е добре да знаем кои са дедите ни и да се опитваме да ги наподобим. Те не оцеляха пламъци и сеч защото прекланяха глава и се примиряваха. Не, предците ни оцеляха защото бяха непокорни и желанието им за справедливост не бе смачкано от никого. Оцелява само този, който се бори, който подава ръка на братята и сестрите си за общото благо. Ние го можем, остава само да го направим.