ТРАКИЙСКИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ДОКАЗАТЕЛСТВА

Нищо не може да устои влиянието на времето. Величествени сгради рухват, стоманата ръждясва, реки и езера пресъхват. Сериозни промени протичат и по отношение на речта. Дори и най-консервативния език еволюира и по този начин се отдалечава от древния си вид. Без солидна подготовка днес италианците не могат да се справят с латинския на своите прадеди, нито пък англичаните биха били в състояние да прочетат староанглийски текст от преди хиляда години. 

Колкото по-назад се връщаме във времето, толкова по-странни ще ни се струват думите на предците ни. И не е само това, за период от няколко века могат да изчезнат от употреба дори и важни думи. Днес повечето от нас не биха разбрали смисъла на съложъ, потьпега, къмотра, ланита, лалока, лендвия, а те са български. Тяхното значение е съпруга, разведена жена, кума, буза, меко небце, бъбреци.

Понастоящем се смята, че носителите на езика, който говорим са се заселили на Балканите едва през Ранното Средновековие. На студентите ни се преподава, че в този период траките са само незначително малцинство, което е говорило латински и гръцки. За това твърдениe няма абсолютно никакви доказателства. 

Не отричам, че част от траките решили да служат на Рим са научили латински и гръцки. Селското население обаче е пазело ревниво своя език и древни традиции. Това се признава от учени като В.Бешевлиев и др. Признава се и, че в българската именна система се срещат над 700 различни тракийски имена. Това е официалното виждане, реалната цифра е доста по-висока. Различни етнолози намериха смелостта да определят тракийското наследство в българския фолклор като значително. Отвори се дума и за тракийския произход на голяма част от традиционните български земеделски сечива и пастирски атрибути. Просто няма логика траките да бъдат обявени за изчезнали, а езика им мъртъв.

От житието на проповядвалия през VI век Свети Теодосий Кенобиарх знаем, че бесите ползват своя език в богослужението. С други думи, от I до VI век,  въпреки римската окупация траките са успели да запазят своята стара реч. И това не е всичко, според Петър Каранис, през IХ век по-голямата част от фригите не са говорили гръцки, а са пазили езика на дедите си, въпреки, че са били под властта на Византия.

Тези важни сведения не са представени на българския читател от хората, според които тракийския език е мъртъв. Поради това, че ценна и съществена информация бива премълчана, стана възможно да се наложи догмата за изчезналия тракийски език, а и за изчезването на траките като народ. В миналото изследователите, които смееха да кажат, че ние българите сме потомци на Залмоксис и Орфей, бяха или отричани, или осмивани, а работите им забранявани. Тоталитарната цензура бе стиснала учените ни в желязна хватка.

Въпреки това, въпреки страхът от репресии, някои езиковеди успяха да оставят кратки указания, от които да се разбере кой език е най-близък до тракийския. За това обаче е нужно внимателно четене на цялото произведение, а не само на изводите, които са в духа на наложените в миналото директиви. Най-голям тракийски речник успява да създаде проф. Владимир Георгиев. Принуден от тоталитарната цензура, този учен оповести, че като наследник на тракийския език трябва да се разгледа албанския.

Нека обаче да разгледаме подробностите. Действително в тракийския речник на проф. Георгиев срещаме доста тракийски думи, които имат албански успоредици. Това са me-ме, мен, mezi-жребец, dhe-земя, dardё-круша, bessё-вяра, bri-рог, büre-мъж, dhate-място, dre-елен, gjush-старец, ty-ти, vetё-сам . Трако-албанските паралели не са никак малко. Касае се за дванадесет общи думи.

Какво ли ще да е положението с българските успоредици? Ако трябва да вярваме на изводите, които Георгиев е бил принуден да представи, би трябвало българските думи, които показват прилика с тракийските да са по-малко. Все пак, официално не българския е обявен за наследник на тракийския, а албанския. Хубаво, но преброим ли всички тракийски думи имащи български успоредици, установяваме, че те не са по-малко, или еднакви на брой с албанските, а са почти пет пъти повече.

Ето ги и тях: ак-око, азду-яздя, бара-бара, рекичка, братера-братръ, бреда-брод, бебру-бобър, бела-бел, бял, берг-брегъ, берза-бреза, бистрас-быстръ, брилон-бритва, бруз-бръзъ, бурдо-брод, виса-вьсъ, село, дева-дѣва, деин-дѣинъ, дер-двьръ, дерз-дързък, дин-дьнъ, до-до, друме-дръма, гила-жила, гуламена-галя, залта-златъ, зайка-заек, земеле-землiа, кабу-жаба, кара-гора, кенто-чендо, чедо, керс-чер, керсула-черничък, кетри-четири, кист-чист, коза-коза, купсел-куп, купче, лази-лош, лупт-любити, любя, мер-меръ, мори-море, олган-влага, орол-орьлъ, осту-устие, полтъ-плотъ, сабади-свободъ, сама-самъ, саусу-соухъ, ме-ме, мен, спинта-свентъ, стайна-стѣна, стара-старъ, суетул-светъл, талка-тласкам, тарпа-трап, ти-ти, тима-тьма, ут-от, из, з-из, зер-звѣръ, зуми-змия.

Както и да го погледнем, българския, а не албанския трябва да се обяви като наследник на тракийския. Обърнете внимание и на това, че представените успоредици не са мое тълкуване, а на проф. Владимир Георгиев. Аз лично смятам, че той е направил немалко пропуски. Свързал е тракийската дама със санскр. даман, но не и с българските дам, дом, свързал е тракийската волинт с немската Bulle, но не и със стблг. воленте-вол, свързал е турда с немската stürzen, но е пропуснал българската търтя-удрям.

Доста тракийски думи изведени от топоними не са споменати изобщо, или пък са определени за нетракийски. Като пример могат да бъдат посочени балта-блато, багайос-бог, видето-видътъ, видя, вода-вода, вир-вир, габрайон-габър, горд, корт-град, дабан-дъбен, дъбов, дебре-дебри, друвета-дървета, езар-езеро, зелеа-зелѥ, зеленина, зелкия-зелка,  кабец-кобец, калис-кал, кос-кой, листе-листи, ма-ма, майка, матеран-матерьнъ, майчин, са-съ, тази, сева-цев, стене-стена, струа-струя, та-тъ,та, това. Топонимите, в които са запазени тези думи са от V век, т.е. около 150 години преди прословутата 681 година.

Въпреки пропуските и определянето на дадени думи като нетракийски, проф. Георгиев е изолирал достатъчно тракийско-български успоредици. Те са напълно достатъчни за всеки прогресивно мислещ човек, за да определи кой език е най-близък до тракийския. Проф. Георгиев е дал и други указания на хората идващи след него.

Пишейки за характера на тракийския език, нашия учен споменава, че в тракийския се среща якането и екането, което де факто е най-характерната особеност на българския език. Георгиев е споменал и това, че в тракийския неудареното е се редуцира в и, както е и в българските говори. Като пример могат да се посочат вариациите зелен-зилен, петел-пител и др.

Друга особеност на тракийския език е синкопът (изпадане на звук), проф. Георгиев е уточнил, че това явление е типично и за много източнобългарски диалекти. Като пример нашият учен е дал изразите Дъ͜   н͜  пани – да не падне, Шъ ͜  г земъ- ще го взема. 

Интересен особеност от тракийската граматика е суфикса –инт. Според проф. Георгиев този суфикс е идентичен на старобългарския – енте, който се среща във воленте, теленте, жребенте. Това, което проф. Георгиев е пропуснал да уточни е важната подробност, че през  Късната Античност тракийския суфикс – инт вече се е развил във – енте, както става ясно от антропонима Кард-ентес. Виждаме, че тракийският език е най-близък до българския не само по отношение на лексиката, но и по отношение на граматическите особености.

Освен доказателствата на лингвистиката ние разполагаме и с доказателства от историческите извори. От IV до XIV век, т.е. в продължение на 1100 години българите са отъждествявани многократно с мизите – най-големия тракийски народ. Това важно свидетелство за произхода на народа ни бива яростно отричано, или се маргинализира от изследователите, които правят опити да поставят корените на народа ни в Азия и Припятските блата.  Било грешка, било архаизиране това, че старите българи са наричани мизи. Грешка, която трае 1100 години? Някои автори май си мислят, че българския народ е сбирщина от наивници.

Ако бе грешка отъждествяването на мизи с българи, то българите нямаше да бръснат косата си и да оставят кика както и мизите. В случай, че поставянето на равенство между българи и мизи бе архаизиране, то сред българите нямаше да срещнем мизийския обичай на практикуване на изкуствената черепна деформация. Как да си обясним, че след 681 година старите българи продължават традицията на мизите да жертват коне в гроба на благородник? Как да си обясним “мистерията”, че след 681 година българите строят с квадри както е правело населението на Мизия 1000 години по-рано? Как да обявим старите българи за късни азиатски нашественици в земите на юг от Дунава след като три старобългарски родови имена са документирани в микенски документи от преди 3400 години?

Става дума за родовете Дуло, Вокил, Ерми. На документи от същия период са записани и имената Винайо, Бати, Крумен, Исевер, Кубир. Поне за мен това са древните варианти на имената на старобългарските владетели Винех, Батбаян, Крум, Севар, Кубер. Като за капак, в региона, в който са намерени тези документи е засвидетелстван и знака IYI. Този знак го има по-рано и по керамиката от Винча – 4500 преди Христа, точно в територията, която по-късно е наречена Мизия.

И това не е всичко, мащабни анропологически изследвания са показали, че сред българите е доминантен тракийския антропологичен тип. Неотдавна проучванията на генетиците потвърдиха резултатите от иследванията на антрополозите. За ужас на тези, които желаеха да определят траките за изчезнал народ се оказа, че значителна част от нас българите носи гените на население обитавало Балканите още през Каменната ера.

Няма област, която да не показва, че ние българите сме потомци на най-древния цивилизован народ. Носим гените на хората, които създадоха първата писменост, първото колело. Във вените ни тече кръвта на тези, които сътвориха най-древните градове на Европа, на тези, които станаха първите ковачи и златари, на тези, които първи издигнаха царе.

Тъжно е, че чужди учени като акад. Дмитрий Лихачов трябваше да определят нас българите като eдна от най-древните културни нации и България като държава на духа. Ето думите на смелия учен:

"Скъпи български приятели, не забравяйте – вие сте една от най-древните сред съществуващите днес културни нации в Европа и в света. Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук – късче от най-древната култура между всички европейски страни. Затова – пазете я! За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създавано с векове, трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение на България и аз вярвам в него.“

Уважаеми български учени, сега е ваш ред да обявите пред българския народ и пред света каква е истината за произхода ни.

Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

2.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

3.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

4.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;

Академик Дмитрий Лихачов и Държавата на духа

https://www.youtube.com/watch?v=LVzHg1XVqJQ

http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4880&tid=136102