БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА БОГ ЗАЛМОКСИС

От всички жители на земите ни, Херодот е най-силно впечатлен от гетите. Tе биват наречени от стария автор най-храбрите и същевременно най-праведните от всички траки. Бащата на историята е удивен и от религиозната доктрина на тези хора, отбелязвайки, че те вярват в безсмъртието (на душата бел.авт.). Херодот уточнява, че особената си религия гетите дължат на Залмоксис (Σάλμοξις), наричан от някои още Гебелейзис (Γεβελέιζις) – Her.IV.93-94

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

Какво в много други случаи, дедите на южните ни съседи създават измислици за божеството на гетите. Пуснато е твърдението, че той е бил само роб на Питагор и от него е научил много неща, които по-късно е разказал на своите сънародници. Слава Богу, по времето на Херодот истината все още не е била забравена. Бащата на историята прави следното изказване:

“Нито отричам, нито приемам напълно историята за Залмоксис и неговото подземно жилище, но все пак мисля, че той е живял доста години преди Питагор” -“I neither disbelieve it nor do I very strongly believe, but I think that this Salmoxis lived many years before Pythagoras.” Her. IV.96

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

http://www.mixdecultura.ro/wp-content/uploads/2013/05/Zalmoxis-zeul.jpg

Ако Питагор е живял след времето на Залмоксис, то тракиецът няма как да е учил от него, или пък да е бил негов роб. Всъщност има сведения за точно обратното, а имменно, че гърците са се учили от дедите ни наричани в древността с името траки. Доказателство за това намираме в Платоновата работа Хармид. Там един грък признава, че е научил от тракийски лекар посветен в култа към Залмоксис как да лекува успешно хората. Става ясно, че гетите притежават много по-напреднали знания за човешката душа и тяло от гърците:

“So I said,—Such, then, Charmides, is the nature of this charm. I learnt it on campaign over there, from one of the Thracian physicians of Zalmoxis,1 who are said even to make one immortal. This Thracian said that the Greeks were right in advising as I told you just now: “but Zalmoxis,” he said, “our king, who is a god, says that as you ought not to attempt to cure eyes without head, or head without body, so you should not treat body without soul”; and this was the reason why most maladies evaded the physicians of Greece—that they neglected the whole, on which they ought to spend their pains, for if this were out of order it was impossible for the part to be in order. For all that was good and evil, he said, in the body and in man altogether was sprung from the soul, and flowed along from thence as it did from the head into the eyes. Wherefore that part was to be treated first and foremost, if all was to be well with the head and the rest of the body. And the treatment of the soul, so he said, my wonderful friend, is by means of certain charms, and these charms are words of the right sort: by the use of such words is temperance engendered in our souls, and as soon as it is engendered and present we may easily secure health to the head and to the rest of the body also. “- Plat. Charm. 156d, 156e, 157a

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0176%3Atext%3DCharm.%3Asection%3D156e

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0176%3Atext%3DCharm.%3Asection%3D157a

Напълно е възможно Залмоксис да е живял дори преди Троянската война. Цитирайки проф. Александър Фол и акад.Владимир Георгиев, проф. Димитър Попов отбелязва, че тракийската глоса залмос е запазена в името на гетското божество, а съставките салм- селм- срещащи се в географски и лични имена в Гърция, принадлежат на неелински етнически слой, а и показват негръцки фонетични особености и се отнасят от езиковедите към трако-пеласгийската общност. Дадени са примери с топонима Салмос в Беотия, Салмоне в Елида и на о-в Крит, Салмидесос в Югоизточна Тракия, а уповавайки се на сведения за предгръцкия произход на митичния цар Салмоней (Σαλμωνεύς), е споменат и М. Брюхнер- Д.Попов, Приказна Древна Тракия с.132.

Правени са много опити за тълкуване на името на гетското божество, като всеки автор има своя версия. Според мен Залмоксис означава пазител, покровител, защитник.  Порфирий пише, че името си гетът получил от залмус – име за меча кожа при траките. Същият автор твърди, че когато бил роден Залмоксис, той бил увит с меча кожа, но по-късно допълва и това, че Залмоксис означавало и чужденец според други хора – “ Zamolxis was he named because he was born wrapped in a bear's skin, in Thracian called Zalmus... Others say that, the name Zamolxis signifies a stranger or foreigner.”

http://www.tertullian.org/fathers/porphyry_life_of_pythagoras_02_text.htm

Тъй като южните ни съседи не са познавали езика на предците ни добре, често доста неща са били разбирани погрешно. Залмус/залмос не означава просто меча кожа, а дреха, покритие, покров, нещо, което пази. Вариант на залмос е зелмос, чието правилно звучене е било шелмос, но за елините звукът ш е чужд, а и те нямат буква за него. Вместо шалмос, шелмос бива писано ζαλμος, ζελμος-залмос, зелмос.

Шелмос означава покритие, защита и не е дума, която е изчезнала небитието. В старобългарския, респ. старочерковнославянския намираме думата шеломъ-шлем. Шлемът не е нищо повече от покритие, защита за главата. Значението на тракийската глоса залмос, зелмос като  

защита е признато от линвистът Димитър Дечев- “Die Thrakischen Sprachreste”, с. 181. Владимир Георгиев предлага подобно значение – ζαλμος, ζελμος = защитник – “Траките и техния език”, с.101. Знаем, че Залмоксис е отъждествяван с Кронос, Сабазий и т.н. Става дума за имена на върховно, архаично божество, праотец на рода. Съвсем естествено е, че на праотецът ще се гледа и като на защитник на народа и то не просто като физически пазител, но най-вече и като защитник на духовното.

В дълбока древност названието на гетския мъдрец е звучало като Шалмос, Шелмос, но поради това, че Залмоксис е вече наложен, а и добре познат теоним ще продължа да използвам този вариант, с цел да избегна объркване. 

Изключително интересно е виждането на Юлия Хаджи Димитрова, която въз основа на задълбочено проучване на работите на много автори, стига до извода, че варианта на името на гетското божество, Замолксис (Ζάμολξις) може да се свърже както с името на богинята Земела, така и с българската дума земя. Разказвайки откритията на Матеус Преториус, Юлия Хаджи Димитрова  представя ценни данни: “...името на бога Замолксис произлиза от “земя”. В Самогетия, Наздравия и Залавония той бива наричан Земелюкс или Зиямулкс. Името Зиямелукс – пише Преториус –е погърчено на Залмоксис.”

Забележителен с важността си е и следния цитат: “ Земелукс е при днешните (1688 г.) пруси, надруви, залавони, замаити, литовци нещо като бог и господар на Земята и на тия, които биват погребвани в нея. Подобно на старите Гети при Херодот, хората днес в Замайтия, Назравия, Залавония, Литва и т.н., вярват, че тези, които умират отиват да служат на Замолукса, т.е. на богията на Земята.“

Юлия Хаджи Димитрова представя и виждането на немския филолог Ервин Роде: “Замолксис, бог на Земята, е най-важното и популярно божество на гетите. Този бог има хтонично-аграрен характер и като всеки такъв живее в земята. Той е дарител на плодородието и господар на мъртвите. Тия качества потвърждават и неговото име –ЗАМОЛКСИС  (това е правилната форма – подчертава Роде) –idg.g’hemo-ol= земя; slaw. = земля ; litt.=zeme (бълг.=земя)”. “Gothi, qui et Getae” “Готи, сиреч Гети” -2017, с.114-115.

Аргументите на Юлия Хаджи Димитрова са железни и трябва да бъдат приети. Има логика името Замолксис (Ζάμολξις) да бъде свързано с думата земя,  най-вече поради характера на гетското божество – хтонично-аграрен, както сам отбелязва Роде.

Означава ли това, че варианта Залмоксис (Σάλμοξις) е неверен и изопачен? Според мен не. Готов съм да приема, че Замолксис (Ζάμολξις) е правилната, оригинална форма, но едно божество може да носи няколко имена, епитета. Близостта на Замолксис и Залмоксис поражда съмнението за объркване – умишлено или неволно, но не е задължително да е така.

Сургастес и Суротерес са имена на тракийското божество на небето. Тези названия си приличат, но имат различно значение. Смятам, че Сургастес означава притежател на светлината, докато Суротерес има смисъл каращ светлината, като със същата семантика е арийското название на слънцето दिनकर/динакара (dina-ден, светлина, kara-карам).

Що се касае до името Гебелейзис (Γεβελέιζις), то бива свързано с различни понятия. Димитър Дечев предлага и.е. ghebel-глава – Die Thrakieschen Sprachreste, с.100.  Цитирайки  Walde, Pokorny, Димитър Попов дава значение за Гебелейзис светлина, сияние – Тракийската Религия, с.169. Попов споменава и за връзката, която някои автори правят между Гебелейзс и тракийския теоним Сбелсурд, като бива посочен лит. глагол zibele-блестя - Тракийската Религия, с.175.

Няма съмнение, че лит. глагол zibele-блестя  обяснява  значението на теонимите Сбелсурд и Гебелейзис, но това важи и за българския диал. глагол сбеля-правя бял, светвам, бляскам. Значението на Гебелейзис –светлият се потвърждава и от по-слабо познатите варианти на името, а по-точно – Белейз(ин). За тази по-стара разновидност на името на тракийския бог съобщава Димитър Попов - Тракийската  Религия, с.169.

Гетите бяха “погребани” от чуждите и наши учени. Най-праведният и най-храбър тракийски народ трябваше да изчезне, за да бъдат обслужени чужди поличически интереси. Сведенията на Комес Марцелин за походите на гетските конници в Илирия (Западните Балкани бел. авт.) през 517 година, бяха игнорирани. По същия начин бе  постъпено и с твърдението на Теофилакт Симоката, според когото дунавските славени от неговото време (580-630 година), ca същия народ, който е познат в древостта под името гети. Същите тези гети-славени са в политически съюз със своите роднини и съседи мизите, наречени още българи поне от 513 година, а този военно-политически съюз е и силата, която прогонва римляните византийците от земите ни през прословутата 681-ва година.

Историците скроиха нелепа лъжа - направиха от гетите-славени нов народ, чиято прародина е някъде в Припятските блата на Украйна, а мизите-българи бяха нарочени за тюрко-татари, угро-фини, смесица от тюрки и иранци – всичко друго, но не и местни хора. Тъжното е, че нашите учени припяваха покорно на тези ужасни лъжи, като по този начин милиони българи израстнаха с отровено съзнание, последниците са видни днес, ще оказват влияние още дълго време.

И чужди и наши, с малки изключения си затвориха очите за това, че при нас българите са се запазили спомени за Залмоксис. Иван Венедиков открива следи от култа към Залмоксис в Русалийските игри: “Затова на преден план излезли другите функции на Залмоксис и празникът запазил съдържанието си като празник на лекуването. Всъщност летните Русалии, безразлично дали на тях се устройват игри ,или не, са известни с лекуването с билки на Спасовден в голямата част на страната. Покрай тази практика, в която самодивите заемат централно място, съществува и лекуването с русалийски танци през летните Русалии в Северна България и Румъния и в Южна Македония на Коледа. От сведенията на Платон за лекарите на Залмоксис се вижда, че лекуването, за което говори Сократ, става чрез билки и припяване. У Хезихий се споменава и танцът на Залмоксис. Следователно и като бог на лекуването Залмоксис се свързва с Русалиите.” – Медното гумно на прабългарите, Изд. към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995, Митове на българската земя, Книга първа. Медното гумно, с.321.

http://macedonia.kroraina.com/iv_gumno/iv_gumno_14.htm

Към историята на северните траки принадлежи и цар Буребиста, който е известен с това, че кара своите хора да изкоренят лозите, с цел да сложи край на пиянството. Това предание, по-късно е смесено с историята на княз Крум – известен с това, че подобно на Буребиста е бил даровит, но и строг властник.

Гетите страдат от агресията на римляните, най-вече от войните водени от император Траян, а спомени за него са запазели в нашите песни, в които както споменава д-р Ганчо Ценов, Траян е нарече цар Латин, т.е. владетел на хора говорещи латински език.

Ако гетите бяха изчезнали през I век, а половин хилядолетие, в земите им, от нищото се пръква “новия народ” славени, то как при нас са се запазили толкова много неща от културата на гетите. Защо точно ние българите все още пазим култа към Залмоксис съхранен в Русалийските игри, защо дедите ни са съхранили името на император Траян в песните си, а спомените за цар Буребиста са прехврлени върху деянията на друг наш способен владетел като княз Крум?

Caмият характер на народа ни показва, че дедите ни са възпитавати във вярата създадена от славния представител на гетите. Известно е, че Залмоксис проповядва безсмъртието на душата. Той учи, че хората не умират, не изчезват в небитието, а просто напускат този свят и отиват в друг, който е по-добър. Знаейки това никой не би изпитвал страх, а именно страхът е това, което ни кара да търпим злото и неправдата.

Посланието на Залмоксис е просто, но важно. За да проникне истината за съществото на живота до дълбините на душата ни, то тя трябва да е чиста. Омраза, завист, злорадство трябва да бъдат прогонени понеже те са отрова за духа. Вместо тях, в сърцето си трябва да направим място за любовта, истинската любов, която лекува. Любовта обединява хората, помага им да прогледнат, помага им да преодолеят различията и да си подадат ръка.

Ако ни бе грижа един за друг, то злите и порочните нямаше да смеят да излезат от сянката. Днес лошите вилнеят защото доста от нас затварят очите си за грижите и болката на своите братя и сестри. Дали българи щяха да бъдат клани като добитък, ако цялата страна се бе вдигнала на протест докато убийците не получат наказанието, което заслужават. Злото не бива да се търпи, срещу него трябва да се борим всички, а не да чакаме някой да изгори за нас. Дори кроткият и благ Христос направи бич от вървите на дрехата си и с него прогони търговците от храма. Въпреки, че проповядваше любов Божият Син не затвори очите си за грозното и неправдата. Така трябва да правим и ние.