БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА БОГ ЗАЛМОКСИС

От всички жители на земите ни, Херодот е най-силно впечатлен от гетите. Tе биват наречени от стария автор най-храбрите и същевременно най-праведните от всички траки. Бащата на историята е удивен и от религиозната доктрина на тези хора, отбелязвайки, че те вярват в безсмъртието (на душата бел.авт.). Херодот уточнява, че особената си религия гетите дължат на Залмоксис (Σάλμοξις), наричан от някои още Гебелейзис (Γεβελέιζις) – Her.IV.93-94

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

Какво в много други случаи, дедите на южните ни съседи създават измислици за божеството на гетите. Пуснато е твърдението, че той е бил само роб на Питагор и от него е научил много неща, които по-късно е разказал на своите сънародници. Слава Богу, по времето на Херодот истината все още не е била забравена. Бащата на историята прави следното изказване:

“Нито отричам, нито приемам напълно историята за Залмоксис и неговото подземно жилище, но все пак мисля, че той е живял доста години преди Питагор” -“I neither disbelieve it nor do I very strongly believe, but I think that this Salmoxis lived many years before Pythagoras.” Her. IV.96

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4090.htm

http://www.mixdecultura.ro/wp-content/uploads/2013/05/Zalmoxis-zeul.jpg

Ако Питагор е живял след времето на Залмоксис, то тракиецът няма как да е учил от него, или пък да е бил негов роб. Всъщност има сведения за точно обратното, а имменно, че гърците са се учили от дедите ни наричани в древността с името траки. Доказателство за това намираме в Платоновата работа Хармид. Там един грък признава, че е научил от тракийски лекар посветен в култа към Залмоксис как да лекува успешно хората. Става ясно, че гетите притежават много по-напреднали знания за човешката душа и тяло от гърците:

“So I said,—Such, then, Charmides, is the nature of this charm. I learnt it on campaign over there, from one of the Thracian physicians of Zalmoxis,1 who are said even to make one immortal. This Thracian said that the Greeks were right in advising as I told you just now: “but Zalmoxis,” he said, “our king, who is a god, says that as you ought not to attempt to cure eyes without head, or head without body, so you should not treat body without soul”; and this was the reason why most maladies evaded the physicians of Greece—that they neglected the whole, on which they ought to spend their pains, for if this were out of order it was impossible for the part to be in order. For all that was good and evil, he said, in the body and in man altogether was sprung from the soul, and flowed along from thence as it did from the head into the eyes. Wherefore that part was to be treated first and foremost, if all was to be well with the head and the rest of the body. And the treatment of the soul, so he said, my wonderful friend, is by means of certain charms, and these charms are words of the right sort: by the use of such words is temperance engendered in our souls, and as soon as it is engendered and present we may easily secure health to the head and to the rest of the body also. “- Plat. Charm. 156d, 156e, 157a

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0059,018:156d

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0176%3Atext%3DCharm.%3Asection%3D156e

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0176%3Atext%3DCharm.%3Asection%3D157a

Напълно е възможно Залмоксис да е живял дори преди Троянската война. Цитирайки проф. Александър Фол и акад.Владимир Георгиев, проф. Димитър Попов отбелязва, че тракийската глоса залмос е запазена в името на гетското божество, а съставките салм- селм- срещащи се в географски и лични имена в Гърция, принадлежат на неелински етнически слой, а и показват негръцки фонетични особености и се отнасят от езиковедите към трако-пеласгийската общност. Дадени са примери с топонима Салмос в Беотия, Салмоне в Елида и на о-в Крит, Салмидесос в Югоизточна Тракия, а уповавайки се на сведения за предгръцкия произход на митичния цар Салмоней (Σαλμωνεύς), е споменат и М. Брюхнер- Д.Попов, Приказна Древна Тракия с.132.

Правени са много опити за тълкуване на името на гетското божество, като всеки автор има своя версия. Според мен Залмоксис означава пазител, покровител, защитник.  Порфирий пише, че името си гетът получил от залмус – име за меча кожа при траките. Същият автор твърди, че когато бил роден Залмоксис, той бил увит с меча кожа, но по-късно допълва и това, че Залмоксис означавало и чужденец според други хора – “ Zamolxis was he named because he was born wrapped in a bear's skin, in Thracian called Zalmus... Others say that, the name Zamolxis signifies a stranger or foreigner.”

http://www.tertullian.org/fathers/porphyry_life_of_pythagoras_02_text.htm

Тъй като южните ни съседи не са познавали езика на предците ни добре, често доста неща са били разбирани погрешно. Залмус/залмос не означава просто меча кожа, а дреха, покритие, покров, нещо, което пази. Вариант на залмос е зелмос, чието правилно звучене е било шелмос, но за елините звукът ш е чужд, а и те нямат буква за него. Вместо шалмос, шелмос бива писано ζαλμος, ζελμος-залмос, зелмос.

Шелмос означава покритие, защита и не е дума, която е изчезнала небитието. В старобългарския, респ. старочерковнославянския намираме думата шеломъ-шлем. Шлемът не е нищо повече от покритие, защита за главата. Значението на тракийската глоса залмос, зелмос като  

защита е признато от линвистът Димитър Дечев- “Die Thrakischen Sprachreste”, с. 181. Владимир Георгиев предлага подобно значение – ζαλμος, ζελμος = защитник – “Траките и техния език”, с.101. Знаем, че Залмоксис е отъждествяван с Кронос, Сабазий и т.н. Става дума за имена на върховно, архаично божество, праотец на рода. Съвсем естествено е, че на праотецът ще се гледа и като на защитник на народа и то не просто като физически пазител, но най-вече и като защитник на духовното.

В дълбока древност названието на гетския мъдрец е звучало като Шалмос, Шелмос, но поради това, че Залмоксис е вече наложен, а и добре познат теоним ще продължа да използвам този вариант, с цел да избегна объркване. 

Изключително интересно е виждането на Юлия Хаджи Димитрова, която въз основа на задълбочено проучване на работите на много автори, стига до извода, че варианта на името на гетското божество, Замолксис (Ζάμολξις) може да се свърже както с името на богинята Земела, така и с българската дума земя. Разказвайки откритията на Матеус Преториус, Юлия Хаджи Димитрова  представя ценни данни: “...името на бога Замолксис произлиза от “земя”. В Самогетия, Наздравия и Залавония той бива наричан Земелюкс или Зиямулкс. Името Зиямелукс – пише Преториус –е погърчено на Залмоксис.”

Забележителен с важността си е и следния цитат: “ Земелукс е при днешните (1688 г.) пруси, надруви, залавони, замаити, литовци нещо като бог и господар на Земята и на тия, които биват погребвани в нея. Подобно на старите Гети при Херодот, хората днес в Замайтия, Назравия, Залавония, Литва и т.н., вярват, че тези, които умират отиват да служат на Замолукса, т.е. на богията на Земята.“

Юлия Хаджи Димитрова представя и виждането на немския филолог Ервин Роде: “Замолксис, бог на Земята, е най-важното и популярно божество на гетите. Този бог има хтонично-аграрен характер и като всеки такъв живее в земята. Той е дарител на плодородието и господар на мъртвите. Тия качества потвърждават и неговото име –ЗАМОЛКСИС  (това е правилната форма – подчертава Роде) –idg.g’hemo-ol= земя; slaw. = земля ; litt.=zeme (бълг.=земя)”. “Gothi, qui et Getae” “Готи, сиреч Гети” -2017, с.114-115.

Аргументите на Юлия Хаджи Димитрова са железни и трябва да бъдат приети. Има логика името Замолксис (Ζάμολξις) да бъде свързано с думата земя,  най-вече поради характера на гетското божество – хтонично-аграрен, както сам отбелязва Роде.

Означава ли това, че варианта Залмоксис (Σάλμοξις) е неверен и изопачен? Според мен не. Готов съм да приема, че Замолксис (Ζάμολξις) е правилната, оригинална форма, но едно божество може да носи няколко имена, епитета. Близостта на Замолксис и Залмоксис поражда съмнението за объркване – умишлено или неволно, но не е задължително да е така.

Сургастес и Суротерес са имена на тракийското божество на небето. Тези названия си приличат, но имат различно значение. Смятам, че Сургастес означава притежател на светлината, докато Суротерес има смисъл каращ светлината, като със същата семантика е арийското название на слънцето दिनकर/динакара (dina-ден, светлина, kara-карам).

Що се касае до името Гебелейзис (Γεβελέιζις), то бива свързано с различни понятия. Димитър Дечев предлага и.е. ghebel-глава – Die Thrakieschen Sprachreste, с.100.  Цитирайки  Walde, Pokorny, Димитър Попов дава значение за Гебелейзис светлина, сияние – Тракийската Религия, с.169. Попов споменава и за връзката, която някои автори правят между Гебелейзс и тракийския теоним Сбелсурд, като бива посочен лит. глагол zibele-блестя - Тракийската Религия, с.175.

Няма съмнение, че лит. глагол zibele-блестя  обяснява  значението на теонимите Сбелсурд и Гебелейзис, но това важи и за българския диал. глагол сбеля-правя бял, светвам, бляскам. Значението на Гебелейзис –светлият се потвърждава и от по-слабо познатите варианти на името, а по-точно – Белейз(ин). За тази по-стара разновидност на името на тракийския бог съобщава Димитър Попов - Тракийската  Религия, с.169.

Гетите бяха “погребани” от чуждите и наши учени. Най-праведният и най-храбър тракийски народ трябваше да изчезне, за да бъдат обслужени чужди поличически интереси. Сведенията на Комес Марцелин за походите на гетските конници в Илирия (Западните Балкани бел. авт.) през 517 година, бяха игнорирани. По същия начин бе  постъпено и с твърдението на Теофилакт Симоката, според когото дунавските славени от неговото време (580-630 година), ca същия народ, който е познат в древостта под името гети. Същите тези гети-славени са в политически съюз със своите роднини и съседи мизите, наречени още българи поне от 513 година, а този военно-политически съюз е и силата, която прогонва римляните византийците от земите ни през прословутата 681-ва година.

Историците скроиха нелепа лъжа - направиха от гетите-славени нов народ, чиято прародина е някъде в Припятските блата на Украйна, а мизите-българи бяха нарочени за тюрко-татари, угро-фини, смесица от тюрки и иранци – всичко друго, но не и местни хора. Тъжното е, че нашите учени припяваха покорно на тези ужасни лъжи, като по този начин милиони българи израстнаха с отровено съзнание, последниците са видни днес, ще оказват влияние още дълго време.

И чужди и наши, с малки изключения си затвориха очите за това, че при нас българите са се запазили спомени за Залмоксис. Иван Венедиков открива следи от култа към Залмоксис в Русалийските игри: “Затова на преден план излезли другите функции на Залмоксис и празникът запазил съдържанието си като празник на лекуването. Всъщност летните Русалии, безразлично дали на тях се устройват игри ,или не, са известни с лекуването с билки на Спасовден в голямата част на страната. Покрай тази практика, в която самодивите заемат централно място, съществува и лекуването с русалийски танци през летните Русалии в Северна България и Румъния и в Южна Македония на Коледа. От сведенията на Платон за лекарите на Залмоксис се вижда, че лекуването, за което говори Сократ, става чрез билки и припяване. У Хезихий се споменава и танцът на Залмоксис. Следователно и като бог на лекуването Залмоксис се свързва с Русалиите.” – Медното гумно на прабългарите, Изд. към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995, Митове на българската земя, Книга първа. Медното гумно, с.321.

http://macedonia.kroraina.com/iv_gumno/iv_gumno_14.htm

Към историята на северните траки принадлежи и цар Буребиста, който е известен с това, че кара своите хора да изкоренят лозите, с цел да сложи край на пиянството. Това предание, по-късно е смесено с историята на княз Крум – известен с това, че подобно на Буребиста е бил даровит, но и строг властник.

Гетите страдат от агресията на римляните, най-вече от войните водени от император Траян, а спомени за него са запазели в нашите песни, в които както споменава д-р Ганчо Ценов, Траян е нарече цар Латин, т.е. владетел на хора говорещи латински език.

Ако гетите бяха изчезнали през I век, а половин хилядолетие, в земите им, от нищото се пръква “новия народ” славени, то как при нас са се запазили толкова много неща от културата на гетите. Защо точно ние българите все още пазим култа към Залмоксис съхранен в Русалийските игри, защо дедите ни са съхранили името на император Траян в песните си, а спомените за цар Буребиста са прехврлени върху деянията на друг наш способен владетел като княз Крум?

Caмият характер на народа ни показва, че дедите ни са възпитавати във вярата създадена от славния представител на гетите. Известно е, че Залмоксис проповядва безсмъртието на душата. Той учи, че хората не умират, не изчезват в небитието, а просто напускат този свят и отиват в друг, който е по-добър. Знаейки това никой не би изпитвал страх, а именно страхът е това, което ни кара да търпим злото и неправдата.

Посланието на Залмоксис е просто, но важно. За да проникне истината за съществото на живота до дълбините на душата ни, то тя трябва да е чиста. Омраза, завист, злорадство трябва да бъдат прогонени понеже те са отрова за духа. Вместо тях, в сърцето си трябва да направим място за любовта, истинската любов, която лекува. Любовта обединява хората, помага им да прогледнат, помага им да преодолеят различията и да си подадат ръка.

Ако ни бе грижа един за друг, то злите и порочните нямаше да смеят да излезат от сянката. Днес лошите вилнеят защото доста от нас затварят очите си за грижите и болката на своите братя и сестри. Дали българи щяха да бъдат клани като добитък, ако цялата страна се бе вдигнала на протест докато убийците не получат наказанието, което заслужават. Злото не бива да се търпи, срещу него трябва да се борим всички, а не да чакаме някой да изгори за нас. Дори кроткият и благ Христос направи бич от вървите на дрехата си и с него прогони търговците от храма. Въпреки, че проповядваше любов Божият Син не затвори очите си за грозното и неправдата. Така трябва да правим и ние.

НАРОДНОСТНИТЕ ИМЕНА ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В ОБИДНИ ДУМИ

Враждата между хора от различен произход не е нещо странно. Не е странно и демонизирането на противника, той трябва да е по-черен и от дявола. В стария Рим децата са плашени с думите: Hanibal ad portam – Ханибал (картагенецът) е пред вратите на града. 

Този човек е дълго време заплаха на жителите на Вечния град и макар, римските писатели като Ливий макар да не отричат силната воля и желязната дисциплина на Ханибал, наблягат най-вече върху това, че той е ужасно жесток, че за него няма нищо свято - нито религия, нито дадена дума. Противникът на Рим е описан като непритежаващ уважение към боговете и хората, определен е и като по-извратен от останалите пуни (картагенци) и т.н. (Liv.XXI.4)

Потомците на Ромул са презирали народите неотличаващи се с храброст са . Ето за това Graecula-гъркинче, а и Graeculus - гърче, Graeculus esuriens - гладно гърче, са използвани като обидни думи от жителите на Вечния град.

Иронията е, че южните ни съседи не се разпознават като гърци и то с право. По начало етнонима Graeci (грайки) - гърци важи само за група трако-пеласги обитаващи Епир (Западните Балкани). Понеже се запознават първо с грайките (които през II в.пр. Хр. вече говорят езика на дошлите от Африка данайци), римляните решават да ползват това наименование за останалите жители на страната, като не се е правело разлика между малкото останали наследници на трако-пеласгите и потомците на дошлите от Египет нашественици.

Какво е значението на грайки е трудно да се каже, възможно е името им да е свързано с грѣiати - грея, светя. По същият начин е изградено и келтското племенно име Aedui – от aedu - огън. Най-вероятно, грайките, с които римляните най-рано се запознават са клон на граите, агрианите от нашите земи, както селите от Епир са клон на селите от територията на Тракия.

Дълги векове след идването на картагенеца Ханибал на Апенините, Рим е изправен пред втора подобна заплаха, това са хуните. Поради това, че бойците на Атила нанасят големи, а и унизителни поражения на римската армия, те биват обрисувани като получовеци-полуживотни, с черни краски е описан и великият пълководец.

В по-късни времена, вече станалото обидно име Hun - хун бива използвано от англичаните за германците, с които те воюват по време на Първата Световна Война, макар никой германски народ да няма нищо общо с Атиловите хуни по отношение на произхода. Въпреки това Hun-хун става символ на безжалостен убиец, който оставя само смърт и разрушение след себе си.

http://www.crimeahistory.org/wp-content/uploads/2014/03/scythians.jpg

http://www.crimeahistory.org/timeline-of-the-history-of-crimea/

Всъщност правилното име на хуните е уни, като значението е благородни, царски. Обяснение можем да получим със стблг. унии-по-добър и “тракийското” име Унила.

Хуните са царските скити, за които пише Херодот, а и живелия около 900 години по-късно и използващ същото название царски скити Приск Панийски. Трябва да се добави важната подробност, че скитите обитават Добруджа още в ранната Желязна епоха, а и това, че според Стефан Византийски са тракийски народ.

Англичаните притежават и друга обидна дума, която е изведена от народностно име. Доста хора биха останали неприятно изенадани разбирайки, че англ. buggar - педераст е изведена от Bulger, Bulgarus. 

Причината името ни да бъде изкривено и ползвано по такъв грозен начин са българските богомили. Навлекли си омразата на западното духовенство и най-вече доминиращите Западна Европа лихвари, богомилите известни още като катари, албигойци, българи, често биват клеветени.

За тях са разпространявани много и най-разнообразни лъжи, една от които е, че българите богомили са хомосексуални. Справедливостта изисква да се спомене, че първоначално негативно значение на Bulger, Bulgarus дават француците, а от старофренския, по късно вече опорочената дума преминава в английския речник, в който за жалост е запазена и до днес.

Заемайки много от речника на други хора, англичаните се сдобиват с още една обидна дума, чето първоначално значение е било съвсем различно. Касае се за philistine - човек лишен от култура и образование. По начало обаче philistine притежава смисъл филистимец – представител на войнствен народ споменат в “Стария Завет”. 

От този народ произлиза  Голиат, известен с отромния си ръст и необикновено въоръжение. Филистимците са клон на пеластите, които са познати и като пеласги – хора явяващи се наши предци и обитаващи както Балканите, така също Мала Азия, Апенините, а дори и Ориента където се установяват в ранната Желязна епоха и дават името на Палестина. Не е никак случайно, че в древността река Струма е наричана Палестин. И тук трябва да се спомене, че негативното значение на филистинец не е дадено от англичаните, а от германците през XVII век.

https://peterjfast.files.wordpress.com/2011/07/philistine2.jpg

https://peterjfast.com/tag/philistine/

Понастоящем южните ни съседи наричат държавата си Ελλάδα-Елада, а себе си Έλληνες-елини, но едно, че това название по право не им принадлежи, а друго, че по време на Средновековието, във Византия името Έλληνες (елини) е притежавало негативно значение, станало е символ на езичници, противници на ортодоксалното християнство.  

Колкото и странно да звучи, предците на южните ни съседи са се срамували от името Έλληνες (елини) и са се самоназовавали Ῥωμαῖοι (ромеи), т.е. поданици на Римската Империя, която е известна и като Византия.

Едва ли много от южните ни съседи знаят, че през IX век, произлизащият от средите на гърците патриарх Фотий говори с презрение за елинско суеверие, т.е. за езическа религия и обреди. Тези сведения са споменати от Ганчо Ценов в книгата му “Кроватова България и Покръстването на Българите”.

Ще добавя нещо важно и интересно за името елини. Както споменах по-горе, това народностно название не принадлежи на дедите на южните ни съседи. Сам Тукидид признава, че името елини е сравнително ново и в древността е важало за малка група хора, по-точно тези, към които принадлежи Ахил Пелеев. Подвластните на Ахил са наречени предци на българите от Йоан Малала и това не е нито грешка, нито случайно.

Както знаем от Омир, Ахил се кланя на Зевс Пеласгийски и споменава селите – пазители на Зевсовото светилище в Додона. Тези сели са трако-пеласги, а не дошли от Африка данайци. Освен край Додона, сели има в близост до Стара Планина където е областта Селетика, а и в региона на Селимбрия, която е на Бяло море познато в древността като Тракийско море. Ще добавя и това, че уважавани учени като Артър Еванс и Алберт Йорис ван Виндекенс определиха името Ахил като предгръцко, а хората обитаващи територията на Гърция в далечното минало са трако-пеласгите.

Понеже речта на данайците е твърде различна от тази на дедите ни, африканските пришълци превръщат сели в ели, елини. Ще минат дълги векове докато названието елини стане известно из целите Южни Балкани, като по това време първоначалното му значение е забравено отдавна. Отрекли се от старото си име, потомците на Данай приемат престижното име на хората, на които дължат индоевропейския си език, а и културата.

Разбира се най-опороченият и най-обърканият етноним, от който са изведени нем. Sklave, англ. slave-роб е славянин. На малко хора е известно, че това значение е възникнало доста късно, наложило се е чак през XIII век в езиците на англичаните и немците.

Отново на твърде малко хора е известно, че названията Sclavi, Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, нямат никакъв смисъл на латински и гръцки, а и самите думи са напълно непознати на автори като Ливий, Цезар, Светоний, Страбон, Апиан, Херодот, Тукидид, Павзаний, Ариан и т.н.

Изконните латински думи за роб са: famulus, verna, servus, puer. Към тях може да се добави ancilla - прислужница, робиня.

Старогръцките думи за роб са: δοῦλος, παῖς, ἀνδράποδον, θεράπων, ἀτμήν, ἑρκίτης. 

В речника на старите германи намираме  þræl-слуга, роб ст.англ., dregil-слуга, роб ст.норв., ст.вис.нем., kniucht-слуга, робст.вис.нем., knecht-слуга, роб ст.фриг., нид., Knecht-слуга, роб нем.

Тези данни показват, че първоначално Sclavi, Stlavi, Stlaveni, Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι e название на народ, което в последствие умишлено е изкривено и опорочено, а прецедент за точно такъв случай има и то на Балканите.

В старогръцкия намираме думата θρᾷσσα, на която умишлено е предадено вторично значение робиня, слугиня, но реално θρᾷσσα има по-старо значение тракийка, тракийска жена. По същия начин Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι първоначално е било име на народ, което в последствие умишлено е очернено и опорочено.

Южните ни съседи пишат склавени и стлавени, а на славени по простата причина, че в старогръцкия няма дума, започваща със звуковата комбинация СЛ, тя е странна и налага вмъкване на съгласна К, или Т. Това е причината името на Преслав да бъде предавано като Пερεσθλαβα.

За жалост нито нашите, нито чуждите учени са дали достатъчно данни, от които да стане ясно кои са старите славени, кога се е появило за първи път името им и какво означава. Днес то бива свързано предимно с руснаците понеже те са най-големия народ от славянската езикова група. Първоначало обаче етнонимът е важал за други хора.

Най-ранно споменаване на Sclaietis има през II век на латински епиграфски паметник от Дакия – земята на северните траки. Надписът е с регистрация C.I.L. III C VI и въпреки, че е публикуван от Ханс Крае през 1923 година, у нас по този въпрос не съм срещал никаква информация, все едно надписа изобщо не съществува.

В същия регион, в който е споменато името  Sclaietis, през IV век Цезарий Назиански локализира народа славени, които нарича и данувиани - дунавци, т.е. хора обитаващи долното течение на Дунава – владенията на гетите. Учените пренебрегват това важно свидетелство защото според официалните теории, славените ще да са били далеч на север по това време.

Пренебрегнато и обявено за грешно е и твърдението на египтянина Теофилакт Симоката за това, че хората наречени славени са били познати под името гети в по-старо време: “Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt” - Cлавeни, или гети, понеже с това име се наричали в старо време.

Ясно е, че когато пише за Getae equites - гетски конници, Комес Марцелин има предвид славенските конници прегазили римската войска в Западните Балкани, но и на това важно сведение не се отдава значение.

Причината за странното поведение е това, че за повечето наши, а и чужди учени, старите славени са нашественици от север – обитатели на Припятските блата в Украйна. За повечето наши, а и чужди учени е кощунство да се каже, че названието славени първоначално е важало за северните траки – гетите и чак след дълги векове се е наложило и над други хора живеещи на север, изток и запад от тях.

Това е и причината специалистите занимаващи се с историята на славените, да не  споменат  за регистрираното преди около 2350 години тракийско име Δισλοι(f)iας (Дисло(в)йас). Акад. Вл. Георгиев  го тълкува със словлен-славен, а проф. Лариса Бонфанте смята, че името е теофорно и съотвества на сл. Богослав.

Ще минат около 1000 години след като тракийският майстор Δισλοι(f)ας /Дисло(в)йас е гравирал името си на сребърен съд, до времето в което венетите от земите на Словения бъдат наречени и слави, славени - “Venetorum qui et Sclavi dicuntur”.

За хората обитаващи територията на Полша, името слави, славени ще се спомене за първи път около 1500 години след времето на тракийския майстор-ковач на сребро Δισλοι(f)ας (Дисло(в)йас).

Представената тук информация е от голяма важност, но не е представяна на българския читател. Това дава възможност на спекуланти, а и страдащи от постоталитарен синдром индивиди са лансират безумни съчинения, с които да объркват народа ни.

Проблемът с идентичността на старите славени се състови в това, че истината устройва само нас. Имайки претенции за трети Рим, историците на руската имперска истоическа школа лансират информация, която да им позволи да се обявят за корена на народите от славянската езикова група, a реално коренът е на Балканите.

За гърците е абсурд да признаят, че старите славени са древен балкански народ, по-древен от африканските данайци. Константин Порфирогенет твърди, че в ранното Средновековие земята на империята се пославянчила и станала варварска поради многобройните нашествия. Да обаче оставените уж в ранното Средновековие славенски топоними са типични за българския език и, което е по-важно, те са от същия характер както и най-старите названия на реки, градове и местности от територията на Гърция.

Учените от австро-унгарската историческа школа също има причина да укрият кои са старите славени. През XVIII-XIX век голяма част от хората говорещи славянски езици са под властта на Австро-Унгарската Империя. Признаването, че хуните, които полагат основите на държавността на германите са представители на славянската общност, би довело до брожения, загуба на престиж и загуба на територии – нещо, което империята не може да си позволи и избира решаване на проблема със съчиняване на лъжи.

Ето как липсата на смелост на нашите учени, а и измислиците създадени и поддържани от чужденци доведоха до това, че за много българи името славени придоби негативно значение. Обикновеният човек няма вина, в крайна сметка ние запомняме не истината, а това, което чуваме най-често. Ако не подложим дадено твърдение на проверка посредством подробно проучване волю-неволю ще вярваме и на заблуди, и дори ще ги защитаваме.

За да не се стига до такива абсурди е добре да не повтаряме механично чутото от други, а да проверяваме. В случай, че срещнем трудности по време на проверките, можем да се консултираме с хора притежаващи нужните знания. Най-важното обаче е това – да се пазим чисти избягвайки омразата. Тя заслепява и със сигурност ще ни поведе в грешна посока. Веднъж потънали в блатото на заблудите, не е никак лесно за излезем от него.

Накрая искам да споделя нещо, което много ме тревожи. Излиза така, че повечето от етнонимите използвани в миналото и днес като обидни думи принадлежат на предците ни. Филистинци, грайки, хуни, елини, българи, славени, са наименования на хора от балкански произход и някой изпитващ сатанинска омраза към дедите ни е очернил имената им. Все едно някакъв безсмъртен демон преследва настървено народа ни във всяка територия и всяка епоха. Наистина факт, който обезпокоява.

Да имаш врагове е нещо неизбежно и ако враговете ти принадлежат на тъмните сили, и си служат с непочтени способи, означава само едно, именно това, че ние българите принадлежим на светлината, а светлината никога не загива.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=MzAdhb8e9u8