УКРИТИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ХАРАКТЕРА НА РЕЧТА НА АСПАРУХОВИТЕ БЪЛГАРИ

Когато преди доста време споделих с приятели, че хората, над които княз Аспарух властва, са част от тракийското семейство, думите ми бяха приети с недоверие. Аз не се разочаровах от това, приех скептицизма за нещо нормално. 

Все пак ние изграждаме вижданията си въз основа на информацията, която притежаваме. Ако са ни поднесени заблуди от хора, които се радват на уважение и престиж, то ние без да осъзнаваме, ще вярваме в заблуди, а истината ще ни звучи абсурдно. Просто така работи човешкото съзнание. В нашите гени е заложен стремеж да вярваме на хората с повече опит.

 

Детето приема информация от родителите си, ученикът и студентът - от своите учители и преподаватели. Както един индивид може да бъде заблуден, така може да бъде поведено по грешна пътека и цялото общество. 

Не е нужна никаква принуда. Напълно достатъчно е “точните хора от точното място” да започнат да внушават неверни неща. По този начин стъпка по стъпка ще бъдат наложени дори абсурдни идеи. Благодарение на своя авторитет учители, доценти, професори и др. действително са в състояние да накарат цял народ да вярва в лишени от логика твърдения.

 

По-лошото е друго: създава се порочен кръг. Вече наложените заблуди се вкореняват здраво в научните среди и се предават от поколение на поколение. Преди около 120 години Дмитрий Иловайский отбелязва, че младите български учени (от края на XIX и началото на ХХ в.) са начетени и разполагат с доста знания относно етнографията, археологията, фолклора и т.н., но за жалост по отношение на виждането за произхода на българския народ, историците ни следват с робско подчинение туранистите от руската, немската и австрийска школа.

 

С времето тенденцията на покорно следване на чуждите учени се запазва, дори се задълбочава така сериозно, че отхвърлянето на вредящите на България теории става невъзможно. Д-р Ганчо Ценов обяснява това около 37 години след Иловайский: “…Защото никой млад българин, който не се ползва със симпатиите на професора, с чиято специалност иска да се занимава, не се осмелява да се посвети на научна кариера, понеже не само че той няма да бъде допуснат в университета, но ще бъде преследван и извън университета.”

 

Изпадналият в немилост родолюбец Ганчо Ценов разбира това от личен опит. Клеветен, подиграван, отречен, той за разлика от противниците си остава достоен човек до край, а що се касае до причината за проявената към него силна неприязън от страна на неговите колеги, историкът споделя: “Аз мисля, че е за защита на хляба.“

 

И така, за да запазят хляба си (добра заплата, титли, престиж), учени от няколко поколения бранят усърдно порочните теории, създадени от чужденци за интересите на чужденци. В същото време българският данъкоплатец дори не подозира кого и какво финансира, не подозира и какви ще са последиците от действията на служещите на чужди теории историци, археолози и езиковеди.

 

Нека хвърлим поглед върху наличната информация за речта на Аспаруховите българи – от XIX в. до 30-те и 60-те години на XX в. Така ще се разберем дали навремето е имало достатъчно данни, за да се определи какъв е бил езикът на нашите предци и дали учените са работили съвестно и без предразсъдъци:

 

1. Името на княз Аспарух, известно още под вариантите Есперих и Исперих, е добре познато от различни исторически извори. Известни са и хроники на стари автори, в които ранносредновековните българи са наричани мизи, т.е. траки *(1).

Това е повод да се потърси паралел на имената Аспарух, Есперих, Исперих в тракийската ономастика. Данните са в наличност поне от 1894 г., когато Вилхелм Томашек издава книгата си за траките. Там той сравнява тракийското име Esbenus със санскр. áçva-кон,  лит. ešwa-кобила и др. (Tom.II.2.9). Като сродно Томашек посочва и името на цар Autesbis (Tom.II.2.3), предавано и като Аутл-есбис/Autl-esbis.

 

Малко по-късно, през 1913 г. Гаврил Кацаров, коментирайки тълкуването на Димитър Дечев на превода на тракийския надпис от Езерово, споменава, че тракийската дума за кон е била аспа/aspa (Кацаров, 1914, цит. сведения от Известия, III, c.126). До тук виждаме, че в речта на траките думите за кон са аспа, еспа, есба. 

За наше щастие има още ценна информация по въпроса. Живелият през IV век Апсирт от Константинопол, съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, ар-исп е название на растение, ползвано за лечение на коне – (A.McCabe, 2007, p.154).

 

Така става ясно, че елементите асп-, есп-, исп-, присъстващи в различни варианти на името на Аспарух, и по-точно Есперих, Исперих, се срещат в тракийската ономастика и притежават значението кон. 

Каква е вероятността и трите познати варианта на името на българския владетел да отговарят точно на три тракийски думи и това да е случайност?

 

През 1967 г. Веселин Бешевлиев подлага на анализ името на Аспарух, но не отваря нито дума за тракийските съответствия, а данни има поне от 1894 и1914 г. Това не не научен метод, а опит да се потули неудобната истина.

 

2. Относно името на бащата на княз Аспарух се знае добре, че то притежава вариант Кроват (Κροβᾶτος), но учените от края на XIX и началото на XX в. не желаят да ползват въпросния вариант, вместо него предпочитат Кубрат. Каква ли може да е причината за този странен избор? Дали пък и това старобългарско име не притежава ясен паралел в тракийската ономастика?

 

За да разберем как стоят нещата, ще трябва отново да потърсим издадената през 1894 г. книга на Томашек за траките, тяхната история и език. Там са споменати обитаващите Mизия Кровизи (Κρόβυζοι), познати на Плиний и като Crobigni, а и е уточнено, че те населяват земи и на север от Дунава (в същата област, в която е и Аспаруховият Онгъл бел. авт.).

 

Чешко-австрийският учен търси обяснение на името на траките Кровизи (Κρόβυζοι) с лат. crudus-кървав, суров (Tom. I.97), но ако държим сметка за това, че съседите на тези хора са известни като троглодити, т.е. живеещи в землянки, пещери, то за значението на Кровизи (Κρόβυζοι) може да се предложи тълкуване със стблг. кровъ - покрив, закрила, подслон, т.е. Кровизи (Κρόβυζοι) означава живеещи в къщи, живеещи под покрив. От друга страна старобългарското име Кроват (Κροβᾶτος) може да се изтълкува като притежаващо значение закрилник, пазител.

 

Самата наставка -ат, -ᾶτ(ος) от името на Кров-ат (Κροβ-ᾶτος) ce среща в епитета на Тракийския конник Dobr-at (Deo Dobrati, идентифициран от проф. Йозеф Хампел като тракийски бог през 1903-1904 г., цит. Габор Финали), а, разбира се, и в български имена като Добрат, Радат, Милат (Заимов, 1994, с. 88). Дори в миналото на историците и езиковедите да не са били известни тези имена, то елементарната подготовка би трябвало да даде познания за притежаващите сходна постройка стблг. женатъ-женен, блг. рогат, брадат и др.

 

Изображение на оброчна плочка на Тракийския конник, носещ епитет Добрат/Dobrat (по В. Arpad)

 

През 1967 г. Веселин Бешевлиев подлага на анализ и името на княз Кроват, но нито споменава траките кровизи, нито обръща внимание на идентичния начин на образуване на имената Кроват и Добрат – епитет на Хероса. Прочее, този начин на работа се наблюдава и при анализа на старобългарските имена Мостич, Борис и др.

 

3. Роднина на княз Кроват (Κροβᾶτος) е така нареченият Органa (Ὀργανᾶς), споменат в хроникана на Йоан от Никиу (Nik.Chron. CXVIII.47). Както историците, така и езиковедите знаят добре, че понякога гърците представят Л като Р (Βουργάρων = Βουλγάρων *2), това означава, че Органа (Ὀργανᾶς) е вариант на Олган (Ὀλγανᾶς), а пък още през 1894 г. Томашек пише за тракийския хидроним Олган (Ὄλγανος), за чието тълкуване предлага различни думи(Tom.II.2.94).

 

По-късно Норберт Йокл (цит. от Димитър Дечев) допълва със стблг. вългъкъ-влажен и др., като е добавено, че може да има връзка и със споменатия от Страбон (фригийски бел. авт.) ороним, название на планина Олгасос -Ὄλγασσος (Detschew, 1957, c. 340). Реално най-добрите кандидати за тълкуването на Олган (Ὀλγανᾶς), Олгасос (Ὄλγασσος), са блг. диал. олага, улага-влага, улагам, улъгна - овлажнявам, правя влажен, но никой не търси връзка с българския език.

 

4. За името на княз Тервел (Tέρβελλις) Васил Златарски - основоположникът на българската историческа школа се опира на тълкуването на Томашек, който предлага якутската дума tirä-bil – подпора, опора (Златарски, 1970, c. 222, бел. 22).

 Живеещите в Сибир якутци нямат нищо общо с нас по отношение на външен вид, бит, култура, но понеже навремето се следва убеждението, че Аспаруховите българи са средноазиатски народ, се търсят и обяснения от речта на обитаващите Сибир хора. Якутците са красиви, честни и трудолюбиви, но с тях ние не делим общи корени.

 

Изображение на якутско семейство, снимка на Uyban https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b4/Sakha_family.jpg

 

По отношение на името на Тервел (Tέρβελλις) изобщо не е направена връзка с името на споменатия от Дион Касий тракийски цар Тервос (Тερβος), нито пък с тракийския ороним Тарвелос/Τάρβηλος (от земите на Имброс, Откупщиков, 1988, c. 85) или пък името на траките трибали (Triballi). За елемента три (tri) през 1933 г. Керени и Кречмер дават тълкуване с числителното три (Detschew, 1957, цит. Кречмер и Керени c. 526).

 

Има и друга пренебрегната информация, по-точно това, че в българските извори името на княз Тервел е предадено като Тривелий, като може да се предложи тълкуване трижди велик: три = три, трижди, велии = голям, велик стблг. Дион Касий е основен автор, а пък “Царственикъ или Историiя Болгарская” излиза през 1844 г, т.е. още през XIX в. са налице  достатъчно данни, нужни за тълкуването на името на княз Тервел, но това не е направено.

 

5. Васил Златарски пише за един по-ранен български благородник на име Бузан, като го нарича Буза (Златарски, 1970, с. 82). Това реално е древно тракийско име, носено от тракийски цар, смятан за основател на Бюзантион/Bизантион: Bύζας ὁ Θράκες βασιλεύς (Tom.II.2.16). Ще напомня, че споменалия Bύζας Томашек издава книгата си през 1894 г., т.е. още в края на XIX в. Това ще рече, че езиковедите и историците разполагат с достатъчно информация и то от много време.

 

6. През 1876 г. Алберт Дюмонт публикува книга, съдържаща древни надписи от Тракия. На един от паметниците присъства името Кардент, което френският учен сравнява с посоченото година по-рано от Вилхелм Папе и Густав Бензелер име на старобългарския владетел Кардам. Немските учени добавят и името на намиращият се в Пелопонес град Кардамиле (Καρδαμύλη), а както знаем от Страбон, Пелопонес е населен с траки още преди Троянската война (Strab.7.7.1).

 

В интерес на справедливостта, при анализа на името Кардам Бешевлиев споменава дадени от Дуйчев сведения за византийци, носещи името Καρδαμης, но изразява съмнения дали се касае за същото име, или е просто съвпадение. Дуйчев дава като паралел и пелопонеския топоним Кардамула (Καρδαμύλα), но Бешевлиев е склонен да го обясни като идващ от названието на растението κάρδαμον. И разбира се – нито дума за това, че κάρδαμον няма обяснение на гръцки, а и за факта, че Пелопонес е бил населен с траки.

 

7. Споменавайки виждането на Весберг и Маркварт, нашият историк B. Златарски пише за българите Коца-гери (Κοτζα-γεροί), а и за хидронима Κούζυ (Златарски, 1970, с. 156-157), но не отделя нито дума за споменатите още през I в. от Плиний траки Pyro-geri, Dru-geri, Di-geri, (Plin.IV.40), последните присъстват в работата на Стефан Византийски като Ди-гери (Δι-γηροί). Не е ползвано и споменатото някъде към 550 г. тракийско лично име Куцес/Κούτζες (Proc.LB.I.135). Както Маркварт, така и Весберг, а и Златарски би трябвало да са запознати с работите на Плиний и Прокопий, но уви – от работите на тези автори информация не е ползвана изобщо.

 

По-късно акад. Дечев тълкува елемента -geri, като гора, планина, възвишение, дава като сродна уелската дума garth-възвишение, гора, планина, споменава предположението на Холдер, че идентифицираните като траки племена може да са и келтски по произход, но за стблг. гора-гора, планина не отваря дума изобщо (Detschew, 1957, c. 102). Още по-странно е, че не се обяснява как елементът гер/ger – гора, планина се появява в Евбея, където никога не е имало келтски селища, но е добре известно, че бръснещите косата на темето си и оставящи кика траки абанти обитават региона, в който е възвишението Герeстос/ Γεραιστὸς (означаващо Горист).

 

8. През 1902 г. Дмитрий Иловайский публикува интересна работа, в която дава обяснение на особени старобългарски родови имена, притежаващи елемент -арес/-αρής, като уточнява, че в тях няма абсолютно нищо тюркско и свързва въпросния елемент с името на гръцкия (всъщност тракийски бел.авт.) бог Арес:

 “Изъ греко-болгарскихъ надписей на колоннахъ онъ приводитъ еще родовыя названія:  Ермі-арисъ, Куві-арисъ, Чак-арисъ и пр. Но что же тюркскаго въ этихъ названіяхъ? Вторая половина сихъ именъ, т.-е. арисъ, скорѣе напоминаетъ греческое божество Αρής, т.-е. Арея…” (Иловайский, 1902, c. 90).

 

9. В същата своя работа Иловайский изразява твърдението, че титлата на българския владетел Омуртаг е княз, а не хан: “По моему крайнему разумѣнію, греческая передача канасъ въ данныхъ случаяхъ означаетъ не ханъ, а просто князь.”.

 Допълнено е и това, че фразата убиги /ΥΒΙΓΗ от титлата КАNАС Υ  ΒΙΓΗ може да се преведе като убогій в смисъл на смирен, благочестив (Иловайский, 1902, c. 89). До голяма степен руският учен е прав, но ΥΒΙΓΗ е по-скоро диал. форма на стблг. *оу бiги, оу боги- в бога, от бога.

 

Гръцкият еквивалент на КАNАС Υ  ΒΙΓΗ  е `ἐκ Θεοῦ ἄρχον` – от бога владетел. Tака става ясно, че старите българи са имали дума БИГ/BIГ-бог. Замяната на О с И се среща до днес в нашите говори, в които на бозая отговоря бизая, има я засвидетелствана и по време на Античността, и то точно в Мизия. Там срещаме Asbolo-dina, Amlai-Dina, Bισ-δινα. Елементът dina, δινα, съответства на намиращите се в Южна Тракия Rumbo-dona, Myg-donia, като dina, δινα, dona, притежават значение земя, повърхност и се обясняват с блг. диал. доно-дъно, т.е. земя, повърхност.

 

Старобългарската титла показва особеност на диалектите, говорени в Мизия по време на Античността, а старите българи са наречени мизи от различни автори в продължение на огромен период от време. 

Може ли да се говори за случайност? Не, разбира се! С тази информация приятните изненади не свършват. За наше щастие ние знаем каква е тракийската дума за бог. В дълбока древност тя е Багайос, Хезихий пише за Багайос – название на Зевс при фригите: “Βαγαῖος Ζεὺς Φρύγιος”. В края на късната Античност формата при южните траки е Богас/Βογᾶς,  както разбираме от работите на Прокопий (Proc.Aed. IV.4).

 

Тази информация никога не е представяна на широката публика от хората, създали заблудата, че народът на Аспарух е дошъл от Азия, и това е жалко, защото точно тракийското Багайос/Βαγαῖος е в основата на титли като багатур и багаин, известна и като богоин.

 

10. Изненада предлага и етимологията на титлата КАNАС, Иловайский вижда в нея стара форма на княз, което е и вярно. През 1900 г. Григорий Дяченко цитира в своя речник работилия през XIX академик Исмаил Стрезневский, според когото титлата княз идва от корен * конъ, кънъ-начало. Най-интересното идва сега: тракийският език притежава дума caen, καιν със значение начало. За това пише през 1894 г. Вилхелм Томашек, тълкуващ името на траките Caenici, Καινοί със slav. konŭ – начало (Tom. I.84), реално със стблг. конь-начало, чиято по-древна форма е била *кань съдейки по старобългарската заемка в гръцкия ζάκανον (според Макс Фасмер).

 

Тук трябва да се добави, че не просто има траки, наречени Caenici, Καινοί, но и тракийско име, или титла Канас/Kάνας. То за жалост бива открито сравнително късно и информация за него се появява едва през 1978 г. в работа на турския учен Сенчер Шахин, цитиран по-късно от Пинар Йозлем Айчатлар.

 За сметка на това тракийския надпис (M - 01), на който присъства важната за историята ни тракийска титла акенаногавос/ακενανογαϝος, също съдържаща корен *κεν-начало, е открит още през XIX в., но тогава никой историк не обръща внимание на свидетелствата на Димитър Хоматиан, Михаил Аталиат, Лъв Дякон и др., които отъждествяват българите с тракийския народ мизи.

 

Ще допълня няколко тракийски имена, които са регистрирани в периода 1876 - 1894 г. и притежават пределно ясни паралели със старобългарските. Вилхелм Томашек пише за тракийските царе Мостис/Мόστις и Моссес/Mόσσης (Tom.II.2.24), но техните имена никога не са сравнявани със стблг. име Мостич, а самият Томашек смята, че траките са имали звук Ч, който гърците се опитват да представят с σσ (Tom.II.2.2).

 

Пак Томашек пише за тракиеца Карсис/Κορσις (Tom.II.2.46), но историците и езиковедите ни “не виждат” приликата със старобългарското име Корсис. Алберт Дюмонт регистрира през 1886 г. присъстващите на надписи от Тракия имена Сабин/Sabinus и Ермодор/Еρμόδωρος, но никой не прави връзка със старобългарските имена Сабин и Ерми. 

 

Накрая ще спомена и това, че през 1918 г. Уилям Аркрайт представя в своя работа тракийските имена Борас/Bορας, Борискос/Bορισκος, Бурис/Buris (Arkwright, 1918, c. 51), но и те остават “невидими” за учените, които усилено търсят следи от българите сред монголци, якутци, тюрки и други народи на Средна Азия, а връзката с нашето име Борис е пределно ясна. Нима не е налице упоритото укриване на неудобните данни?

 

Поднесената тук информация променя нещата значително, нали? Така става ясно и защо тя е премълчана от определена част от историците и езиковедите ни, следващи с робско покорство туранистите на руската, австрийската и немска школа (както споделя Иловайский).

Данните, от които проличава, че имената на Аспарух, Кроват, Тервел, Кардам, Буза(н), Мостич, Сабин, Ерми, Корсис, Борис и др. принадлежат на тракийската ономастика, са пределно ясни, но дори и без тях е било възможно да се определи какъв е бил езикът на българите по време на ранното Средновековие.

 

Това е много лесно, но и в този случай информацията не е удобна на хората, смятащи, че дедите ни идват от Средна Азия. Без изключение историците от различни школи са съгласни по отношение на това, че Аспаруховите българи са конен народ. Сега обаче възниква един сериозен въпрос: - Защо в старобългарския език няма тюркски или ирански думи от областта на ездаческата терминология?   

 

За да не съм голословен, представям списък с присъстващите в старобългарския език основни думи, засягащи ездата и коневъдството:

 

конъ-кон

кобыла-кобила

жрьбѧ-жребче

оузда-юзда

клюсѧ-конче

дѧгъ-оглавник, ремък, юзда

бръзда-желязната част на юздата

седьло-седло

ременъ-ремък

вощага-камшик

тинъ-камшик

iaрьмъ-ярем, хомот

iахати-яздя

въпрѧщи-впрегна

 

Къде са тюркските или иранските думи? Колкото и да се опитва човек, няма да ги намери изобщо. Нима това не показва съвсем ясно, че езикът на старите българи не е бил нито тюркски, нито ирански?

 

От друга страна обаче в тракийската ономастика намираме елементи, от които пък траколозите бягат като дявол от тамян. Става дума за:

 Конe/Cone, Кониум/Conium,  Кобилатус/Cobulatus,     съответстващи на кон и кобила. При тълкуването на древното название на жреците на богинята Кибела Κορύβαντες, Ото Хаас ползва думата жребѧте-жребче, млад кон (Haas, 1966, с. 155). Не е трудно да се види и че тракийският топоним Уздика/Usdica  е обясним със стблг. *оусдица-юздица, юзда.

 

Не показват ли представените в тази работа данни, че старите българи са тракийски народ, който никога не е губил езика си? Не става ли ясно, че отъждествяването на българи с мизи е отражение на реалността? Не разгадават ли фактите една “загадка”, на която езиковедите в продължение на повече от един век не могат да отговорят – защо няма тюркски или ирански субстрат в старобългарския език, а и защо липсват напълно тюркски и ирански топоними на територията на ранносредновековна България?

 

Макар поднесената тук информация да е нова и да е логична, със сигурност на доста хора ще е трудно да я възприемат за вярна. За тези, които се съмняват, предлагам още едно необоримо доказателство за това, че Аспаруховите българи спадат към тракийските народи и че тук, на Балканите, е тяхната прародина. Това доказателство идва от областта на генетиката. Преди време бе проведено проучване на генетичен материал от скелетни останки от старобългарски некрополи. По отношение на резултатите Никола Църцаров е дал кратко и точно обяснение. Желаещите могат да ползват приложения линк, за да прочетат цялата работа, която със сигурност ще ги изненада:

 

“Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian Origin for Ancient (Proto-) Bulgarians. Резултатите са, че 13 индивида принадлежат към 10 mtDNA хаплогрупи: H, H1, H5, H13, HV1, J, J1, T, T2 и U3. Всички те се срещат сред индивидите, живеели в югоизточна Европа преди няколко хилядолетия, публикувани от Mathieson et al. Следователно, 100% от изследваните 13 „прабългари“ по майчина линия имат произход, подобен на живелите по нашите земи преди хилядолетия. “

 

https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/

 

Ако типичните за старите българи генетични маркери показват, че Аспаруховите българи са балкански народ, а езиковите остатъци кодирани в личните имена на благородниците ни притежават паралели в тракийската ономастика, то никаква сила не може да промени твърдението, че основателите на Дунавска България спадат към голямото тракийско семейство.

 

Наложително е старите, обслужващи чужди политически интереси теории да бъдат отхвърлени и най-сетне на ученици и студенти да бъде преподавана истината за нашите корени. Истината, която има потенциала да даде гордост и самочувствие на всеки българин, да изпълни духа му със сила и да го накара да върви смело напред, без да се бои от настъпващите трудни времена.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

 https://www.youtube.com/watch?v=97xzPm7ZVTk

 

Използвана литература и пояснения:

 

1.Заимов Й., Български именник, второ фототипно издание, БАН, София, 1994.

2.Златарски В. Н., История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679-852), (I изд. София 1918; II изд., Наука и изкуство, София 1970, под ред. на П. Хр. Петров).

3.Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

4.Ценов Г., Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.

5.Arkwright W.G., Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII.

6.B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA, ARBEITEN DES ARCHAEOLOGISCHEN   INSTITUTS DER KON. UNG. FRANZ-JOSEF UNIVERSITAT IN SZEGED (UNGARN) REDIGIERT VON ARPAD  BUDAY, Szeged, 1926.

7.Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M.Rohrer, Wien, 1957.

8.Dumont A., Inscriptions et Monuments figures de la Thrace, Impremerie Nationale, Paris, MDCCCLXVI.

9.Finaly G., Archäologische Fünde im Jahre 1903, Ungarn, Archäologischer Anzeiger, Beiblatt zum Jahrbuch des Archäologischen Instituts 1904, Druck und Verlag von Georg Reimer, Berlin, 1904.

10.Haas O., Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966.

11.McCabeA., A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The scources,compilations and 

transmissions of Hippiatrica, Oxford University Press, New York, 2007.

12.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, transl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 2000.

13.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1995.

14.Тomaschek W., Die Alten Thraker – Eine ethnologische Unterzuchung,Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980.

 

 

*(1). Фулко нарича българите с колективното име траки. Цеца и Зонара отъждествяват българите с пеоните. Хоматиан, Аталиат, Хониат, Григора и др. определят българите като мизи. В старобългарския превод на историята на Флавий Йосиф българите са назовани даки.

 

Вярно е, че старите българи са наричани и хуни, но по сведения на Прокопий хуните са потомци на старите масагети, които Йордан директно нарича гети, т.е. траки.

 

Вярно е също така, че дедите ни са определяни като скити, но и тук няма нищо странно, защото според Стефан Византийски скитите са тракийски народ. По-рано Дион Касий пише, че траките даки са клон на скитите. Страбон определя скити и сармати като имащи общи корени, но Прокопий свидетелства, че сарматите принадлежат на гетското семейство, т.е. в различни времена се поставя тъждественост между траки и скити. Разполагайки с тази информация, разбираме, че отъждествяването на старите българи със скитите, хуните и т.н. изобщо не е в разрез с отъждествяването на българи с различни групи траки.

 

*2 За замяната на Л с Р, вариацията Βουργάρων = Βουλγάρων, съобщава Веселин Бешевлиев: Първобългарски надписи, второ преработено и допълнено издание, БАН, София, 1992, с.184.

 

 

Извори от интернет:

 

1.Бешевилев В., Ирански елементи у първобългарите, Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, Издательство "Наука", АН СССР, Отделение Истории, Москва 1967.

http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Veselin%20Beshevliev/V_%20Beshevliev%20-%20Iranski%20elementi%20u%20pyrvobylgarite.htm

 

 

2.Дьяченко Г. М., Полный церковнославянский словарь М., 1900; Репринт:

https://ksana-k.ru/dict/diach/0255.png

 

3.Иловайский Д., ОМОРТАГЪ БОЛГАРСКИХЪ НАДПИСЕЙ ХАНЪ ИЛИ КНЯЗЬ?

http://macedonia.kroraina.com/il/vtoraja_dop_polemika_1902.htm#c7

 

4.Иловайский, Д., УЧЕНЫЙ БОЛГАРИНЪ ТУРАНИСТЪ И ЕГО РУССКІЙ ЕДИНОМЫШЛЕННИКЪ

http://macedonia.kroraina.com/il/vtoraja_dop_polemika_1902.htm#c8

 

5.Църцаров Н., Къде са живели прадедите на днешните българи преди 2000 години

https://www.otizvora.com/2018/10/10253/kade-sa-zhiveli-pradedite-na-dneshnite-b/

 

6.Özlem-Aytaçlar P., An Onomastic Survey of the Indigenous Population of North-western Asia Minor

 https://www.academia.edu/1078735/An_Onomastic_Survey_of_the_Indigenous_Population_of_North_western_Asia_Minor

 

7.History of the Wars by Procopius, Book I: The Persian War “Coutzes and Bouzes, who at that time commanded the soldiers in Libanus[17]. These two were brothers from Thrace”

https://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Wars/Book_I#XIII

 

8. Этимологический онлайн-словарь русского языка Макса Фасмера: Ср.-греч. ζάκανον заимств. из болг.

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B7/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD

 

ФАЛШИФИКАТ ЛИ Е ИМЕННИКЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ КНЯЗЕ?

Един от най-интересните извори за историята на народа ни се явава и един от най-подценяваните, а за жалост и един от най-манипулираните. Става дума за така наречения “Именник на българските князе”, който в миналото, без абсолютно никакво основание бе наричaн “Именник на българските ханове”. 

Казвам без основание, защото в текста се срещат думи като княз и княжение (княжество), но отсъстват напълно думи като хан и ханство. След като такива няма в нито един препис на документа, то тяхното споменаване от страна на историците е манипулация на фактите.

                                                  Фрагмент от "Именника", Московски препис, изобр. Уикипедия 

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:NominaliaOfTheBulgarianKhansMoscowManuscript.jpg

Навярно поради своята краткост и особена хронология, имена на години и т.н. документът е считан от определени хора за фалшификат. Понеже вече няколко пъти различни читатели ме питат какво мисля за “Именника”, дали е надежно сведение, дали е от полза за разбирането на далечното ни минало и т.н., реших да представя виждането си по този въпрос в настоящата работа. Нека читателите ми сами да решат дали съм прав или не.

Безспорно, фалшиви, представени по некоректен начин исторически източници има, такива се срещат във всяка епоха. По време на войната с хетския цар Муватали, армията на египетския владетел Рамзес Велики е разбита, но египетските хроникьори пишат за победа. Доста по-късно във времето, легионите на император Домициан са победени от бойците на дакийския цар Декебал, но в Рим бива празнуван триумф, въпреки позорното поражение. Виждаме, че съществуват примери не просто на променяне на детайли, но дори на фундаментални неща.

Дали обаче “Именникът” е фалшификат, дали можем да му се доверим? Как точно стоят нещата в нашия случай? По принцип всеки документ трябва да се провери, нужно е да се направят сравнения с други писания засягащи хора и събития от засегнатите времена. 

Задължително е да се търсят потвърждения от областта на ономастиката. С други думи – трябва да се проучи дали в посоченият в документа период от време, в областта засегната в текстта има названия на реки, селища, планини и т.н. принадлежащи на езика на споменатия в“Именника” народ – в случая българския.

Преди да започнем изследването, трябва да си зададем един важен въпрос: ако “Именникът” е фалшификат от сравнително ново време, кой е имал интерес да го поръча и направи?

Документът е намерен от руския учен Андрей Попов през 1861 г. За нас това е черен период от време – тогава дедите ни са най-жестоко потискания народ в Османската Империя и не разполагат нито с политическо влияние, нито пък със значителни финанси. 

В никакъв случай не може да се приеме, че българин би могъл да проникне безпроблемно в руските архиви, да подкупи служителите без тайната полиция да разбере, а и да вкара сред пазената автентична литература три ръкописа явяващи се различни преписи на “Именника”.

През 1861 г. има будни и интелигентни българи като например Георги Раковски. Той обаче нито разполага с някакво влияние в Русия, нито пък властите там са благосклонно настроени към него, дори напротив. Раковски не притежава и нужната литература, за да създаде документ, в който не само да отрази речта на дедите ни от Средновековието, но и специфичните за “Именника”  термини като имен, шегор, алем и др.

В случай, че “Именника” е фалшификат, то този документ просто няма как да е създаден от българи. Кой обаче е заинтересован да изкара на бял свят свидетелство, че още през II в. българите са имали свое княжество? 

През втората половина на XIX век, нито руснаците, нито британците, нито пък историците на германската историческа школа имат интерес от появата на такъв документ, доказващ, че българите имат своя държава много преди появата на държавите на великите сили от по-късни времена.

На територията на Крим, топоним Малоросса (Malorossa) е регистриран през VII - VIII век, а за държава с име Киевска Рус говорим през IX век. Англосаксите нахлуват в Британия през V век, но консолидацията на Англия се извършва едва през IX век. Франките създават своята държава по-рано - в края на V век, но това не би било възможно без отслабването на Римската Империя поради войните ѝ с армията на Атила (за когото се предполага, че е споменатия в “Именника” Авитохол).

През XIX в., а и по-рано, никой освен българите няма сметка да се разбере, че първата национална държава в Европа е тази на предците ни.  

В “Именника” е казано съвсем ясно, че 515 години преди княз Аспарух (Исперих кнѧз) владетелите от рода Дуло са имали княжество от другата страна на Дунава (сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі.). 

Това означава, че въпросното княжество е съществувало през 165-170 г., или с други думи: българското княжество е повече от 300 години по-старо от царството на франките и около 700 години по-старо от държавите на русите и англосаксите.

Някои хора изразяват съмнения относно достоверността на “Именника” поради термините шегор, имен, алем и т.н. Трябва да подчертая, че това са особени думи от древен календар, като те не могат да бъдат използвани, за са се определи етническата принадлежност на старите българи. Все пак, ако се съобразим с днешната реалност, дванадесетте названия на месеците – от януари до декември са римски, но това не означава, че родната реч на дедите ни е била латинска.

Важно е друго – има ли значително историческо събитие, което да съвпада с така наречената нулева година на “Именника”?

Taкова събитие има, то е голямо, бих казал разтърсващо историята, но у нас не се говори за значението му. През 170 г., живеещите недалеч от делтата на Дунава траки костобоки, прекосяват голямата река, разбиват всички римски легиони, като дори успяват да проникнат на юг чак до намиращата се във Фокида (централна Гърция) Елатея:

“An army of bandits, called the Costoboes, who overran Greece  in my day, visited among other cities Elateia” -Paus. 10.34.5

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D10%3Achapter%3D34%3Asection%3D5

Макар сведението да е представено от очевидеца на събитията Павзаний, Ърнест Браянт се съмнява в достоверността на разказа. Изследователят на миналото се чуди как костобоките са достигнали толкова дълбоко във владяната от римляните територия, без да покорят (и осигурят тила си бел.моя) Мизия, Тракия и Македония.

Всъщност няма нищо чудно, няма нищо необяснимо. Както и при други антиримски въстания, местното население подпомага на “нашествениците”, с които реално дели един произход и гледа на тях като на освободители. Та нима дълги векове по-късно, в края на ХIX век, значителна част от потиснатите българи не се присъединяват към опълченците и освобождаващите страната ни руски войски?

Проблемът на Браянт е в това, че той не е знаел за общите корени на прииждащите от другата страна на Дунава костобоки и подчиненото на Рим тракийско население, а точно това обяснява и “странното” действие на бунтовниците, а именно опита им да прочистят Фокида от римските войски. Тази област е известна с това, че от дълбока древност е обитавана от траки: “Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus” Strab.VII.7.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Проблемът на Браянт e и проблем на нашите учени, които или не искат, или не могат да се разделят със старите си виждания, изградени във времена когато информацията за дедите ни е била оскъдна. Приемем ли, че костобоките са част от мизите наречени още българи, всичко си идва на мястото и мистериите от историята ни изчезват. 

Благодарение на Страбон знаем, че преди около 2000 години, гетите и техните роднини мизите обитават земи както на юг, така и на север от Дунава: “Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi”-Strab.VII.3.2

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Карта направена по сведения на Клавдий Птолемей, вижда се ясно, че на север от делтата на Дунава има област Мизия

C идването на римляните, част от гетите и мизите остава под властта на Вечния град, а друга част – обитателите на земите на север от Дунава запазва своята свобода. В началото на II век, през 105-та година, император Траян успява за победи царят на северните траки Декебал и да завладее част от земите му, но в стръмните източни Карпати и в Черноморските степи, римският владетел не посмява да пристъпи.

Тези територии остават владение на свободните гети и мизи. Там се са абсолютни господари, но тази тема не е засягана адекватно от нашите учени, а е от огромна важност за разбирането на историята ни. Явно никой не желае да обясни къде се изпаряват траките, останали непокорени от Рим.

Само 65 години след падането на гето-дакийското царство на Декебал, дедите ни успяват да възстановят силите си и през 170-та година – нулевата година на “Именника”,  основават свое княжество. 

Използването на термина княжество вместо царство, според мен показва, че има смяна на благородническата прослойка, т.е. вместо гето-даки, сега на власт са мизите, които по-рано са били подвластни на цар Декебал.

Част от самите мизи носят името българи и от 170-та до 680-та година то набира популярност и престиж, като през IX век е прието от всички мизийски роднини и става колективно название за потомците на древнобалканските народи.

Разбирам, че причисляването на старите българи към най-старото население на Балканите ще бъде посрещнато със скептицизъм от определени сънародници, но техните съмнения се дължат на непознаването на определени важни факти:

1. Споменатите в “Именника” старобългарски родови имена Дуло, Вокил/Оукил, Ерми са регистрирани най-рано не край Памир, Тибет и Сибир, а в микенски документи на над 3300 години. Дуло се среща в документ с регистрация KN Dd 1193 (по Вентрис и Чадуик), Вокил/Оукил можем да намерим в документ  1509 Xa 70 (по Еванс), а Eрми присъства в документ  551 Ka 42  (по Еванс).

2. Старото над 3300 години име Дуло е отъждествено с тракийските имена Дулас, Дулес, Дулос от руския учен Юрий Откупщиков, знае се и, че на известен брой тухли от Плиска се среща тракийското име DULES, но историците и археолозите ни упорито отказват да го свържат със старобългарското родово име Дуло.

3.Подложилият на анализ старобългарска чернолъскава керамика археолог Стамен Михайлов стига до извода, че “съдове с механично излъскана повърхност откриваме още в епохата на енеолита, бронза и особено през латенската епоха, когато се оформят всички основни елементи на т. нар. сива тракийска керамика, чието по- нататъшно развитие ние виждаме именно в чернолъскавата керамика от Нови пазар.” С други думи: корените на този тип старобългарска керамика са на Балканите и то още в Медно-каменната епоха (енеолита).

4. Цитирайки своите колеги - археолозите Церманович и Тодорович, Михайлов споделя, че свещеният за старите българи символ IYI се среща на Балканите по керамиката от културата Винча. Тя е датирана 5500-4500 пр. Христа.

5.През 30-те и 50-те години на ХХ век, под ръководството на д-р Методи Попов са проведени мащабни антропологични проучвания, от които става ясно, че за азиатски корени на българите изобщо не може да се говори, като на всичко отгоре, най-разпространения антропологичен тип сред нас българите е понтийския. Този тип е доминантен и при древното балканско население наричано от римляните траки.

Имайки предвид тези важни факти, всеки непредубеден човек ще заключи, че продължилото над 1100 години отъждествяване на старите българи с тракийския народ мизи, се основава на историческа реалност.

Нека обаче да продължим и с другите доказателства за присъствие на българи на север от Дунава през явяващата се за нулева за “Именника” 170-та година. Името на планината Карпати достига до нас благодарение на живелият през II век Клавдий Птолемей, който пише за Καρπάτης ὄρος. Названието се обяснява с българската дума карпа-скала.

Отново, благодарение на Птолемей научаваме за селището Зуробара/Ζουρόβαρα. Елементът -бара присъства и в топоними на юг от Дунава, като пример могат да бъдат посочени споменатите от Прокопий Цезарийски Субара, Тамонбари. Реално бара е правилното представяне на изключително популярната за тракийски топоними частица пара срещаща се в Бесапара, Берипара, Скаптопара, Атипара, Брентопара и др. Още навремето, акад. Вл. Георгиев изказа предположение, че -пара може да се изтълкува с българската дума бара-рекичка.

Ще се наложи да използваме отново Птолемей защото той твори малко преди нулевата година на “Именника” и поради това е безценен извор за топонимите и хидронимите на север от река Дунав. Авторът пише за селище ∆ίερνα, чието име е познато и под вариантите Tierna, Zernae, Tsierna.

Разновидностите са силна индикация за това, че началната буква е затруднявала гръцките и римски автори, а фактът, че въпросният топоним се намира край река Черна, не оставя никакво съмнение, че ∆ίερνα, Tierna, Zernae, Tsierna е чуждото представяне на българското прилагателно и същевременно речно име Черна.

Фактите показват, че през II век, малко преди нулевата година на “Именника”, на север от Дунава са съществували несъмнено български названия на реки, планини и селища. 

А сега идва най-важният момент: eдин език просто няма как да се появи по-рано в определена територия преди появата на народа, който говори въпросния език. Oт това следва, че старите българи не само са имали княжество на север от Дунава през през II век, но и спадат към древните балкански народи.

Ето колко прости са нещата, стига цялата съществена информация да бъде извадена на бял свят. За жалост истината за корените ни не е отървала на великите сили навремето.Трябвало е да се потулят и игнорират планини от информация, да да може тази истина да остане далеч от българския читател. По-тъжното е, че са наложени безумни теории като “изгубването” на езика на старите българи, само и само, за да се “докаже”, че те са пришълци на Балканите!

Страшното е, че манипулациите в историята ни продължават и днес. Въпреки излизащата постоянно нова информация, определена група изследователи търси под вола теле в Кавказ и Памир, а някои дори и в Сибир.

Ако в миналото историците ни са имали донякъде оправдания, като недостатъчно знания, страх от тоталитарна цензура, репресии и т.н., то днес, в демократична и свободна България няма пречки истината за произхода ни да бъде казана. Няма и обяснение, нито пък извинение за поведението на тези, които упорито се опитват да сложат корените на народа ни колкото се може по-далеч от Балканите.

Не вярвам индивидите поддържащи неиздържани теории да се покаят. Те ще забавят истината докато могат, игнорирайки важни данни, осмивайки привържениците на виждането за древния балкански произход на българите, а и опитвайки се да провалят сбирки и четения на прогресивни изследователи, макар това да е подсъдно деяние.

Единственият начин да получим гордостта и престижа, които ни се полагат е да разпространяваме игнорираната и укривана информация докато тя стане достояние на повечето сънародници. Веднъж достигне ли се до критична маса, нито титли, нито увъртане ще помогнат на недобросъвестните индивиди.

Никой няма да е в състояние да попречи в официалната ни история да бъде записано, че векове преди англосакси,  франки и др., дедите ни успяват да създадат независима от Рим национална държава, която впрочем е продължение на доста по-старите царства на Декебал, а и изплашилия с мощта си дори Гай Юлий Цезар дакийски цар Буребиста.

Към историята ни принадлежат също Одриското и Фригийското царство, точно както към историята на Англия принадлежат съществувалите преди консолидацията, малки царства: Северна Умбрия, Есекс, Мерсия, Уесекс, Съсекс, Кент. Не можем да пренебрегнем и това, че дедите ни са създатели на Троя, че по времето когато гърците са се обличали с кози кожи, цар Резос е носил позлатени доспехи.

Богата е историята ни, но е укрита и осакатена от чужденци. Не бива да се примиряваме с това и да позволяваме на други да пишат какви са били дедите ни. Това е безумие, което не просто води до упадък, но и до край. Не пазиш ли своето, не го и заслужаваш.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ПЪРВИЯ КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=T9OPuiKFcKE