БАЛКАНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ЕГИПЕТСКИЯ СИМВОЛ НА ЖИВОТА

Макар да са на голямо растояние помежду си, Египет и Тракия са свързани още от най-дълбока древност. Знаем това благодарение на редица исторически извори и археологически находки. През 1973 година, край Тополовград, проф. Александър Фол открива забележителен артефакт. Става дума за крилат слънчев диск изваян от камък. Подобни паметници са типични за Египет, по-късно се срещат при хети, асирийци, перси и др.

http://godsun.thracica.com/userfiles/image/00_Disc-PALEOKASTRO-1-s.jpg

http://godsun.thracica.com/article/krilat-slanchev-disk

Особената находка едва ли е донесена от египетски колонисти. Тя по-скоро е дело на хора, които са били запознати с египетската религия, заселили се у нас, и тук създали крилатия слънчев диск. Дали се касае за посланици на фараоните търсещи приятелство или търговия със старите балканци,  на този момент няма как да се каже. Със сигурност обаче определени групи хора са пътували между Тракия и Египет защото има и други артефакти свидетелстващи за дипломатически връзки.

Преди около тридесет години, край село Любча, Южна България, бе намерен египетски скарабей с надпис. Според д-р Васил Добрев, скарабеят е принадлежал на фараона Аменемхет IV, който е управлявал по време на XII династия. Предполага се, че по време на този владетел е живял Мойсей. Това е и периода, в който в Египет за първи път се появяват коне.

http://spisanie8.bg/uploadfiles/images/10broi/skarabeismoliane.jpg

https://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/81-%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F.html

https://pharaohoppressionmosesisraelegyptdynasty.wordpress.com/tag/amenemhat-iv/

Интересни сведения предлагат не само археологическите находки, но и древните предания. Страбон пише, че Залмоксис събира своята мъдрост от Египет -Strab.VII.3.5. Съществувало е вярване, че Деканей – мъдрец и съветник на гетския цар Буребиста научава изкуството на прорицанията в страната на пирамидите- Strab.VII.5.11. Херодот пък смята, че тракийските орфически ритуали са египетски по характер – Her.II.81. Бащата на историята дори вярва, че тракийския бог Дионис е същото божество както египетския Озирис – Her.II.42.

В друга своя книга Херодот добавя интересна подробност, а именно това, че фараонът Сесострис (навярно Сенусрет I -1971-1926 г.пр.Хр.) е покорил Тракия - II.102. Тази история явно е позната и на Йордан, който обаче представя събитията по-различно защото твърди, че египетски фараон е воювал с гетите, но е победен от тях и те са го преследвали чак до река Нил – Jord.VI.47.

Събитията, които Херодот и Йордан описват са от времето на Бронзовата епоха. Намереният край село Любча скарабей, а навярно и крилатия слънчев диск са също от този период. Връзката между Египет и Тракия обаче е от доста по-ранен период, а фактите биха изненадали, дори шокирали мнозина. Оказва се, че траките, а не египтяните са тези, които първи са започнали да разпространяват своето влияние.

Колкото и странно да звучи, дедите ни са тези, които са създали прототипа на анка – символът на безсмъртието. Той бива свързан най-вече с Египет, но се среща също в използваните на остров Крит писмености - минойска йероглифна, Линеар А и Линеар Б – 2100-1500 пр. Христа. Не по-малко учудващо е присъствието на анка в хето-лувийските йероглифи. Там значението е живот, живителна сила.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9a/Ankh-Symbol.svg/451px-Ankh-Symbol.svg.png (foto-HerrSerker )

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/Anch.png/800px-Anch.png

(foto-Nachbarnebenan)

Колкото и странно да изглежда, най-ранните изображения на знакa анк са от пещерата Магурата. Рисунките там са датирани различно – от 5000 до 3500 г. пр. Христа, като има и други виждания по отношение на възраста засягащи значително по-ранни епохи. Дори да приемем датировката 3500 пр. Христа, то изображенията на анк у нас са с векове по-стари от тези, които се появават в Египет.

https://magnaaura.files.wordpress.com/2015/01/magura-female-spirit-symbols.jpg?w=497https://magnaaura.wordpress.com/2015/11/24/the-prehistoric-origin-of-the-legend-of-creation-of-woman-out-of-mans-rib/

Не само по-голямата древност на анка у нас е от значение, но и това, че в Магурата се наблюдава развитието на знака. Рисунките по стените на пещерата са от различни епохи. От една епоха е еволюиралия и вече оформен знак, а от друга е неговия прототип. Става дума за фигура на жена с високо вдигнати ръце, съединяващи се над главата й.

http://www.rupestre.net/tracce/wp-content/uploads/2014/11/Magura_silhouettes.jpg

http://www.rupestre.net/tracce/?p=8048

Вдигнатите и съединени ръце се явяват стилизираната горна част на знака анк, докато тялото на богинята и странния, изпъкващ колан са де факто долната част на символа на живота. Този знак е реално едно ранно изображение на богинята-майка, която е позната в по-късни времена като Ма, Бендида, Епта и т.н.

Интересното е, че почти идентични рисунки има и в Египет. Те принадлежат на културата Накада – 3400-3000 пр. Христа.

https://html2-f.scribdassets.com/1km7kwlyps2hgigo/images/30-e4c109839f.jpg

http://www.academia.edu/3665721/Giannese_2012_Conflict-related_representations_in_the_4th_millennium_Egypt._A_study_on_ideology_of_violence

Освен рисунки, по нашите земи са намерени и идоли представляващи женска фигура с високо вдигнати ръце. Като пример могат да бъдат посочени артефактите от Подгорица, Овчарово и т.н. Според специалистите, идолите са от времето на Неолита.

https://html1-f.scribdassets.com/5xy7pj1wsg1me2sk/images/29-a4fd4cc7b9.jpg

http://www.academia.edu/1588984/The_Typology_of_the_Anthropomorphic_Figurines_from_Northeastern_Bulgaria

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/921/PC154641.jpg.preview.jpg

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/217

Както може би някои очакват, подобни идоли се срещат и в Египет, но там артефактите са от по-късна епоха в сравнение с тези от България и отново принадлежат на културата Накада, която бива считана за началото на египетската цивилизация.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c4/WLA_brooklynmuseum_Terracotta_female_figure.jpg/220px-WLA_brooklynmuseum_Terracotta_female_figure.jpg

https://en.wikipedia.org/wiki/Naqada_culture

Приликите на рисунките и идолите от нашите земи с рисунките и идолите от Египет са доста големи, за да се касае за случайност.Въпреки това са нужни повече доказателства, за да можем да кажем със сигурност, че стари балканци са повлияли египтяните в края на четвърто хилядолетие преди Христа.

За щастие, доказателства за присъствието на наши предци в Египет по време на културата Накада има. В този период, край Нил се появава особен вид керамика, която е известна в научните среди като Black topped pottery. Съдовете са червено-кафяви, а върха им е черен. Такава керамика има и по нашите земи, като нашата е поне две хиляди години по-стара.

https://shebtiw.files.wordpress.com/2011/06/ibadarian.jpg?w=1000&h=

https://shebtiw.files.wordpress.com/2011/06/arh_808065_707-1.jpg?w=1000&h=

https://shebtiw.wordpress.com/lost/egypto-danubians/

По-интересно става когато разберем, че съществува и друг тип керамика срещаща се както на Баланите, така и в Египет. Археолозите използват названието Schnurkeramik – шнурова керамика защото съдовете имат украса, която напомня на въже, шнур. Както в случая с Black topped pottery, нашата керамика е поне две хиляди години по-стара.

Има и други видове древна египетска керамика притежаваща прототип в земите на Тракия. Доста съдове от Накада и други локации показват силни прилики не само във формата, но дори и в украсата. Типичните за балканската неолитна керамика щриховани триъгълници, зигзагообразните линии и т.н. се срещат често по екзотични съдове от Египет. По-интересното обаче е друго, а именно присъствието на особен вид знаци по египетската керамика.

Тези мистериозни знаци се появават по време на Първа и Втора Династия, като тяхната функция, а и произход все още не са изяснени. Според Уолтър Емъри не се касае за ранни варианти на йероглифите, нито пък за име на грънчари, или грънчарски работилници. Сравним ли странните египетски знаци с древната балканска писменост, ще установим, че съществуват тридесет и пет успоредици.

Броят е сериозен и в никакъв случай не може да се приеме за случайно съвпадение, най-вече като имаме предвид приликите в различни видове балканска и египетска керамика. Интересното е това, че повечето знаци се срещат в доста по-късната старобългарска руническа писменост.  Дали това ще да е случайност, или се касае за предано съхранявана традиция?

В страната на пирамидите се появяват не само екзотична за региона керамика и нетипични за по-късните йероглифи знаци. В края на четвърто хилядолетие преди Христа може да се говори за поява на хора притежаващи отличителните белези на европейските народи. Намерени са доста гробове на индивиди, чиито ръст, форма на черепа и т.н. се отличават значително от населението на Африка. Новодошлите са с едър ръст, широки плещи, а и по-голям череп от местните жители. Други разлики са светлата кожа и кестенявата, а в някои случаи и рижа коса. Не случайно най-древната мумия на Египет носи името Джинджър, това е поради рижата коса на индивида.

Къде е прародината на тези мистериозни европеиди учените не са установили, или пък не желаят да обявят. През XIX и век XX са правени доста сериозни антропологични проучвания. Възможно е в ново време да са правени проучвания и на ДНК, но уви – явно хората положили основите на египетската цивилизация не спадат към представителите на така наречените “велики сили” и в такъв случай няма интерес истината да бъде казана.

Всъщнот обяснението на “мистерията” е просто. Въз основа на представените тук факти, може да се каже, че през четвърто хилядолетие преди Христа, представители на древното балканско население са мигрирали в посока юг като са достигнали до Египет.  Все пак антропологичния тип на дошлите четвърто хилядолетие преди Христа хора съвпада с този на старите балканци, които гърците наричат траки, а по-късно и българи. Балканска е и новопоявилата се през четвърто хилядолетие преди Христа керамика. Същото важи и за особените, екзотични за Египет символи.

Поредното доказателство идва от областта на езика. Староегипетския няма нищо общо с индоевропейските езици към които спада нашия. В никакъв случай не би трябвало да съществуват общи думи в български и староегипетски, но успоредици има и то не малко.

СТАРОЕГИПЕТСКИ  - БЪЛГАРСКИ  

АТЕФ -ОТЕЦЪ (баща)           

АН -ОНЪ, ОНА (той, тя)  

БХА-БЕЖАТИ (бягам)     

БЕС-ВЕСТИ (водя, нося)                    

ВСТ-ВЬСЪ (селище)         

ДР-ДВОР                         

ИИ-ИТИ (идвам)  

КЕНТ- НАЧѦТИ, ЗАЧѦТИ (зачевам, започвам, слагам начало)          

КЕС-КОСТ                          

МСТИ- МЪСТ                       

ПТ-ПИТА (хляб)            

ПРИ-ПРАВО, ПРЕД                     

РМНИ-РАМО, РАМЕНА

РУТ -РЪТЪ (уста, отвор) 

РУХ-РЪСТ                         

РК-РОКЪ ( време)         

САЧ-СЕКА, СЕЧ                        

САС-ШЕСТ

СЕПТ-ШИП                           

САМТ-СЪМВАНЕ               

СУ-СЪ (този, това)       

СВИ- СВЕТЛИНА              

СБТ-СОБА (стая)    

СТ-СТО         

ТА-ТА (тази, това)       

ТУ-ТЪ (това)                   

ХР-ГОРЕ                            

Всички думи спадат към така наречения основен речников запас,т.е. става дума за важни термини от бита и културата. Те са изключително консервативни и се запазват дълго време. Присъствието на успоредици в старобългарски и староегипетски показва две неща. Първото е, че ние българите действително сме потомци на хората познати на римляни и гърци под името траки. Второто е, че не кой да е, а определена група от дедите ни се заселила в Египет преди повече от пет хиляди години.

Поради по-високата си култура новодошлите са били в състояние не просто да покорят населението по поречието на река Нил, но дори и да се превърнат в негова благородническа прослойка в продължение на няколко века. В последствие, поради това, че са доста по-малко от коренното население, балканците са асимилирани.

Преди това да стане, те са повлияли културно и езиково населението на Египет. Още през четвърто хилядолетие пр. Христа дедите ни са предали развития култ към богинята майка, чийто символ е анка. Съвсем естествено е, че на майката ще се гледа като на символ на живота. Все пак без нея цикъла на живота е невъзможен.

Издигнатите високо ръце на идола навярно символизират контакта на богинята-майка със слънцето/небето, т.е. налице е стилизираното представяне на най-ранната форма на свещения брак. Нека не забравяме, че родителите на Дионис са Земела (земята) и Зевс, наричан от дедите ни Ден (денят, светлината, небето).

С течение на времето култът е променен, а корените на символа анк са забравени. Въпреки, че египтяните вече не знаят първоначалното значение на анка, те го боготворят. По същия начин, у нас ипсилона с две хасти, ствастиката, кръста и др. древни символи се тачат и се поставят по ритуални хлябове, ползват се в шевици, но хората, които правят това, не знаят какво е значението, първообраза на особените знаци.

Със сигурност, въпреки представените факти, някои хора биха си задали въпроса – Защо, ако анка е възникнал като свещен символ на наша територия, той не придобива същата популярност както в Египет? Това е лесно да се обясни. През четвърто хилядолетие преди Христа, процесът на оформяне на етноса ни е все още в начален стадии. Ще минат няколко хиляди години преди различните групи населявали Балканите се смесят така, че да се получи едно сравнително хомогенно общество.

Явно групата хора имаща особен култ към богинята-майка е била принудена да напусне Балканите твърде рано. Тези хора не са единствените, които са излезли от земите ни и са се установили в други територии. Страбон разказва за траките халиби в Кавказ, а Плиний Стари дори локализира траки сарапари край Бактрия. Павзаний пише за фригийски колонисти на остров Сицилия. Виждаме, че няма нищо странно в това, че определена група стари балканци напуска земите си и търси място за заселване далеч от родните места.

Как са били назовавани хората пренесли особения култ към богинята-майка в Египет едва ли някога ще разберем. В исторически времена Северна Африка е обитавана от имащите балкански произход максии (клон на мизите), гетулите (клон на гетите) и гарамантите, за които Хердот казва, че имат квадриги колесници с четири коня.

 Трудно е да се определи обаче кога точно тези наши предци са дошли в Африка. Днес Либия е хвърлена в хаос, който пречи на проучването на градовете на гарамантите в Сахара. Ние нямаме достъп до скелетния материал на най-старите мумии имащи светли коси, нито пък разполагаме с достатъчно финанси, за да проучим ДНК-то на тези мистериозни хора. Остават ни само коствените доказателства, които впрочем не са никак малко и с течение на времето само ще растат.

Ще растат на брой и свидетелствата за произхода, качествата и заслугите на народа ни. Със сигурност новите открития ще предизвикат недоверие у някои, но с течение на времето истината ще бъде приета и ще преобрази много от нас. Когато човек разбере, че е потомък на първите благородници и, че щастието зависи не от милостта на другите, а от собствената решителност и сила, тогава идва и пробуждането, а пробудения българин е като стихия, която нищо не може да спре.

БАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ НА ФИНИКИЙСКАТА АЗБУКА

Един народ не винаги има господар произлизащ от средите му. Специалистите знаят отлично, че владетелите на първите три египетски династии не са от местното население. Ранните царе на страната на пирамидите са били едри, широкоплещести хора с кестенява и рижа коса. По керамиката от първите три династии се срещат знаци, които не присъстват в системата на йероглифите, но за сметка на това ги има доста по-рано на Балканите по керамиката от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Винча, Хотница и др.

Чужди господари са имали и хуритите – дедите на днешните кюрди. Касае се за митаните – древен конен народ, от чийто език са известни малко, но за сметка на това интересни думи. Като пример могат да се посочат вартана-въртене, сатта-седем, панза- пет, тера-три, мишта-миза, награда, сани-сановник, имащ сан. Митаните са властвали не само над предците на кюрдите, но са държали подчинени и асирийците в продължение на няколко века.

В Стара Индия срещаме същия феномен- дошлите от север арийци налагат до голяма степен езика и културата си в северните региони на тази страна, докато дравидите обитаващи юга остават почти незасегнати от влиянието на пристигналия от далечни земи конен народ.  Тамилските (дравидски) думи нерупу-огън, ванам-небе, сахотарам-брат, тагапан-татко, маитунан-брат, налам-четвърти, нямат нищо общо с арийските думи агни-огън, набаса-небеса, братар-брат, тата-татко, чатурта-четвърти.

Знаейки тези неща не бива да се учудваме, че народът познат като финикийци е имал благородническа прослойка, чийто произход е бил различен от този на простолюдието.Според редица учени като Герхард Херн, Фредерик Ваудхозен и др. финикийците са смесица от ханаанци - населението на Ориента и така наречените Морски народи. Кои обаче са тези хора и какви са корените им?

През XII век преди Христа настъпват сериозни климатични промени. Те принуждават много хора да напуснат земите си и да търсят ново място за заселване. Няколко племенни групи нахлуват от Балканите в Мала Азия. Там обединени със свои роднии се отправят и към Египет. Имената на тези така наречени Морски народи са записани в хрониките на Меренпта и Рамзес II.

Египетските летописци спомевават неколкотратно хора с названия пелесет, чкр, дрд, вешеш, мешвеш, шерден, шекелеш, лука, еквеш. Това са пеласги, тевкри, дардани, веси, мизи, серди, соколоти, ликийци и ахейци. Става дума за траки и техни близки роднини.

Пеласгите, тевкрите, мизите и дарданите обитават Балканите и Азия от най-дълбока древност. Весите, познати и като беси, а също и сердите в по-късни исторически извори са локализирани на Балканите. Соколоти е името на царските скити обитавали територията на Стара Велика България, а ликийците и ахейците са живели в Мала Азия, остров Крит и земите на Гърция.

Понеже не успяват да покорят Египет, Морските народи се заселват в пределите на днешните Сирия, Ливан, Израел. В тези земи те се смесват с населението на Ориента и от новополучената амалгама се ражда народът на финикийците. 

Явно трако-пеласгите са станали благородническата прослойка на този народ. Съдим за това по определени думи във финикийския език. Пример може да се даде с КАРТ-град, тя е свързана с тракийските Стене Корта, Курто Ксура, Гордион, а и пеласгийските Кортона, Гординия.

Известно е, че финикийците имат култ към бог Баал. Той не е никой друг освен почитаният от траките в Мала Азия бог Балей. Значението на името е силния, могъщия, обяснява се с фригийските думи балайос-голям, силен, бален-господар, санскр. бала-сила и разбира се със стблг. болии-по-голям.

                                                        

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/92/Carthage_EL_shekel_2250013.jpg

Разбира се само с някоя друга дума, теоним, или изображение на тракийски атрибут не можем да докажем присъствието на траки в ранното финикийско общество. Нужни са повече данни и тях ги получаваме от историческите извори. 

За Кадъм се твърди, че е финикийски благородник, който въвежда азбуката в Европа. Проблемът обаче е в това, че родът на този човек е по-скоро трако-пеласгийски, а не принадлежащ на Ориента.

Сестрата на Кадъм носи името Европа, а баща им е наречен Агенор, т.е. той носи тракийско име. Идвайки в земите на Гърция, която тогава е носила името Пеласгия, Кадъм основава Тива. Названието на това селище е тракийско. Тива, или по-точно Θῆβαι/Тева e гръцкото предаване на дева -тракийски термин от топонимията, който според Вл.Георгиев и И. Дуриданов се обяснява с блг. девам, дявам-поставям.

Кадъм е баща на Земела – тракийска богиня, чието име езиковедите тълкуват със стблг. землiа-земя. Земела от своя страна е майка на най-известното тракийско божество –Дионис. 

Европа -сестрата на финикиецът Кадъм ражда властващите на остров Крит благородници Минос, Сарпедон и Радамант. И трите имена са чужди на народите на Ориента, а и крито-минойската култура е създадена от балкански поселници според проф. Б.Хрозни.

Критските топоними Ида, Пергам, Гординия, Сетоя, Даво съотвестват на тракийските Ида, Пергам, Гордион, Сети-дава, Даос Дава. Лабрисът – символ на власт при крито-минойските царе е и символ на власт при траките. Тези данни показват, че твърденията за ориенталския произход на блатородника Кадъм са неверни.

В миналото не бе известно, че заселилите се в Близкия Изток Морски народи са всъщност трако-пеласгийци – наши деди. Eдва в ново време учени като Maria Eugenia Aubet устанавиха, че морските народи са тези, които са дали ценни знания на ханаанците – жителите на Ориента. Но дори и д-р  Aubet не предполага до къде се простира влиянието на Морските народи. Тези хора дават значителен принос в създаването на финикийската писменост. Според Артър Еванс финикийската пименост е повлияна от критската. Британският учен посочва деветнадесет паралела, този брой изключва възможността за случайна прилика.

                                                                        http://proel.org/img/alfabetos/fenicio7.gif

За да разберем дали трако-пелазгите имат принос в създаването на финикийската азбука, ние трябва да подложим на анализ акрофонията на буквите. Да разгледаме буквата А, носеща финикийско име алеф. Смята се, че нейният прототип е бил пиктографски знак, изображение на бича глава. Алеф означава бик в езиците на Ориента, следователно акрофонията ще ни даде А ... На пръв поглед всичко е наред, има добра логическа постройка, но се пропуска една важна подробност. Ъгълът на рогата на бика е твърде голям, при някои породи рогата дори са разположени хоризонтално. Ако действително прототипът на А беше бича глава, то буквата би изглеждала доста по-различно, а такива варианти на А не се срещат.

Сравнeния на възможните прототипи на древната буква А

Според мен, прототипът на буква А- алеф не е бича, а еленова глава, или по-скоро рога на млад елен, от които е направен примитивен инструмент за обработване на земята. Формата на главата, а и ъгълъг на рогата на елена съотвестват много по-добре на най-добре на ранната форма на буквата А. Елен на старобългарски е АЛЬНИИ, този  вариант се среща все още в наши северни диалекти (Тетевенско) като алне, алнеш – еленче. 

Финикийската буква Б носи името Бет, а значението й е жилище. Наистина формата подсказва, че става дума за някаква примитивна постройка, ограждение. Тук трябва да се спомене, че познатата в Ориента сграда бит халани е просто вид мегарон, а този архитектурен тип съществува на Балканите още преди девет хиляди години. Знае се също, че от времето на Неолита тракийската култура показва много общи елементи с тази от Мала Азия и Северна Гърция ( носеща тогава името Пеласгия).

Най- важното е, че бет, бит – жилище има обясненние на тракийски и неговият съвременен вариант българския. По принцип думата жилище, дом идва от глагола жыти – живея, обитавам. Обиталище, обител пък са изведени от быти – съм, живея. Коренът бит, бет срещаме в тракийските лични имена Битюс, Бейтюс. Те произлизат от древна тракийска дума бит, бейт – живея, обитавам.  Тракийските  бит и бейт са по-старата форма на быти- съм, живея, обитавам.

 Сравнения на различни типове на буква Б и рисунка на примитивно жилище

За гамал – Г се твърди, че произлиза от пиктографски знак за камила. Странното обаче е, че не съществуват абсолютно никакви древнофиникийски текстове с образен знак камила. За сметка на това буквата Г може да се изведе лесно от нашата дума Гега –пастирски атрибут. Сред хетските йероглифи също има такъв изобразяващ гега и притежаващ звукова стойност КЕ, ГЕ, а още по важно е, че знак подобен на гега е изобразен на плочицата от Градешница и на печата от Караново а това го прави най-древното стилизирано изображение на пастирският атрибут гега.  

Сравнения на различни варианти на Г с пастирският атрибут гега

Смята се, че буквата Д носеща название Далат произлиза от образен знак – врата нашатра. Честно казано, това е смешно, повече от ясно е, че Далат представя инструмента длето, наричано в древноста далта и делта ( В. Георгиев).  

Сравнения на различни варианти на Д -далат и примитивно длето

Странно е, че изследователите на миналото не са обърнали внимание на тези важни факти. Пренебрегнато е и това, че символът за финикйската буква О е око, а пък ориенталското име на буквата е аин. Никой не е забелязал, че прототипът на финикйската буква Н е крак, а най-добър кандидат за акрофонията е старобългарската дума нога-крак.

Тези данни показват, че е наложително старата история да се преразгледа, за да се разбере напълно ролята на дедите ни в оформянето на културата на Европа и Азия.

Трудно ще е да се разруши догмата, че в Ориента е блеснала за първи път искрата на познанието, но този процес вече е започнал и е необратим. Вече се знае, че колелото не е изобретено в Месопотамия, а в Европа. Не край Тигър и Ефрат хората са се научили най-рано да обработват мед и злато, а на Балканите. Учените разбраха също, че не шумерите са първите хора създали писменост, а нашите деди трако-пелазгите. Знаците от Караново, Градешница, Хотница, Тартария и т.н. доказват това убедително.

В миналото името на българите бе незаслужено омърсено от враговете на истината, но сега идват други времена. Народът ни се пробужда и придобива увереност в силите си.

Малко по малко всеки от нас разбира, че е роден да управлява, а не да служи. Когато това се проумее от повечето наши сънародници вече ще сме готови за пореден път сами да ковем съдбата си.