БАЛКАНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ЕГИПЕТСКИЯ СИМВОЛ НА ЖИВОТА

Макар да са на голямо растояние помежду си, Египет и Тракия са свързани още от най-дълбока древност. Знаем това благодарение на редица исторически извори и археологически находки. През 1973 година, край Тополовград, проф. Александър Фол открива забележителен артефакт. Става дума за крилат слънчев диск изваян от камък. Подобни паметници са типични за Египет, по-късно се срещат при хети, асирийци, перси и др.

http://godsun.thracica.com/userfiles/image/00_Disc-PALEOKASTRO-1-s.jpg

http://godsun.thracica.com/article/krilat-slanchev-disk

Особената находка едва ли е донесена от египетски колонисти. Тя по-скоро е дело на хора, които са били запознати с египетската религия, заселили се у нас, и тук създали крилатия слънчев диск. Дали се касае за посланици на фараоните търсещи приятелство или търговия със старите балканци,  на този момент няма как да се каже. Със сигурност обаче определени групи хора са пътували между Тракия и Египет защото има и други артефакти свидетелстващи за дипломатически връзки.

Преди около тридесет години, край село Любча, Южна България, бе намерен египетски скарабей с надпис. Според д-р Васил Добрев, скарабеят е принадлежал на фараона Аменемхет IV, който е управлявал по време на XII династия. Предполага се, че по време на този владетел е живял Мойсей. Това е и периода, в който в Египет за първи път се появяват коне.

http://spisanie8.bg/uploadfiles/images/10broi/skarabeismoliane.jpg

https://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/81-%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F.html

https://pharaohoppressionmosesisraelegyptdynasty.wordpress.com/tag/amenemhat-iv/

Интересни сведения предлагат не само археологическите находки, но и древните предания. Страбон пише, че Залмоксис събира своята мъдрост от Египет -Strab.VII.3.5. Съществувало е вярване, че Деканей – мъдрец и съветник на гетския цар Буребиста научава изкуството на прорицанията в страната на пирамидите- Strab.VII.5.11. Херодот пък смята, че тракийските орфически ритуали са египетски по характер – Her.II.81. Бащата на историята дори вярва, че тракийския бог Дионис е същото божество както египетския Озирис – Her.II.42.

В друга своя книга Херодот добавя интересна подробност, а именно това, че фараонът Сесострис (навярно Сенусрет I -1971-1926 г.пр.Хр.) е покорил Тракия - II.102. Тази история явно е позната и на Йордан, който обаче представя събитията по-различно защото твърди, че египетски фараон е воювал с гетите, но е победен от тях и те са го преследвали чак до река Нил – Jord.VI.47.

Събитията, които Херодот и Йордан описват са от времето на Бронзовата епоха. Намереният край село Любча скарабей, а навярно и крилатия слънчев диск са също от този период. Връзката между Египет и Тракия обаче е от доста по-ранен период, а фактите биха изненадали, дори шокирали мнозина. Оказва се, че траките, а не египтяните са тези, които първи са започнали да разпространяват своето влияние.

Колкото и странно да звучи, дедите ни са тези, които са създали прототипа на анка – символът на безсмъртието. Той бива свързан най-вече с Египет, но се среща също в използваните на остров Крит писмености - минойска йероглифна, Линеар А и Линеар Б – 2100-1500 пр. Христа. Не по-малко учудващо е присъствието на анка в хето-лувийските йероглифи. Там значението е живот, живителна сила.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9a/Ankh-Symbol.svg/451px-Ankh-Symbol.svg.png (foto-HerrSerker )

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/Anch.png/800px-Anch.png

(foto-Nachbarnebenan)

Колкото и странно да изглежда, най-ранните изображения на знакa анк са от пещерата Магурата. Рисунките там са датирани различно – от 5000 до 3500 г. пр. Христа, като има и други виждания по отношение на възраста засягащи значително по-ранни епохи. Дори да приемем датировката 3500 пр. Христа, то изображенията на анк у нас са с векове по-стари от тези, които се появават в Египет.

https://magnaaura.files.wordpress.com/2015/01/magura-female-spirit-symbols.jpg?w=497https://magnaaura.wordpress.com/2015/11/24/the-prehistoric-origin-of-the-legend-of-creation-of-woman-out-of-mans-rib/

Не само по-голямата древност на анка у нас е от значение, но и това, че в Магурата се наблюдава развитието на знака. Рисунките по стените на пещерата са от различни епохи. От една епоха е еволюиралия и вече оформен знак, а от друга е неговия прототип. Става дума за фигура на жена с високо вдигнати ръце, съединяващи се над главата й.

http://www.rupestre.net/tracce/wp-content/uploads/2014/11/Magura_silhouettes.jpg

http://www.rupestre.net/tracce/?p=8048

Вдигнатите и съединени ръце се явяват стилизираната горна част на знака анк, докато тялото на богинята и странния, изпъкващ колан са де факто долната част на символа на живота. Този знак е реално едно ранно изображение на богинята-майка, която е позната в по-късни времена като Ма, Бендида, Епта и т.н.

Интересното е, че почти идентични рисунки има и в Египет. Те принадлежат на културата Накада – 3400-3000 пр. Христа.

https://html2-f.scribdassets.com/1km7kwlyps2hgigo/images/30-e4c109839f.jpg

http://www.academia.edu/3665721/Giannese_2012_Conflict-related_representations_in_the_4th_millennium_Egypt._A_study_on_ideology_of_violence

Освен рисунки, по нашите земи са намерени и идоли представляващи женска фигура с високо вдигнати ръце. Като пример могат да бъдат посочени артефактите от Подгорица, Овчарово и т.н. Според специалистите, идолите са от времето на Неолита.

https://html1-f.scribdassets.com/5xy7pj1wsg1me2sk/images/29-a4fd4cc7b9.jpg

http://www.academia.edu/1588984/The_Typology_of_the_Anthropomorphic_Figurines_from_Northeastern_Bulgaria

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/921/PC154641.jpg.preview.jpg

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/217

Както може би някои очакват, подобни идоли се срещат и в Египет, но там артефактите са от по-късна епоха в сравнение с тези от България и отново принадлежат на културата Накада, която бива считана за началото на египетската цивилизация.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c4/WLA_brooklynmuseum_Terracotta_female_figure.jpg/220px-WLA_brooklynmuseum_Terracotta_female_figure.jpg

https://en.wikipedia.org/wiki/Naqada_culture

Приликите на рисунките и идолите от нашите земи с рисунките и идолите от Египет са доста големи, за да се касае за случайност.Въпреки това са нужни повече доказателства, за да можем да кажем със сигурност, че стари балканци са повлияли египтяните в края на четвърто хилядолетие преди Христа.

За щастие, доказателства за присъствието на наши предци в Египет по време на културата Накада има. В този период, край Нил се появава особен вид керамика, която е известна в научните среди като Black topped pottery. Съдовете са червено-кафяви, а върха им е черен. Такава керамика има и по нашите земи, като нашата е поне две хиляди години по-стара.

https://shebtiw.files.wordpress.com/2011/06/ibadarian.jpg?w=1000&h=

https://shebtiw.files.wordpress.com/2011/06/arh_808065_707-1.jpg?w=1000&h=

https://shebtiw.wordpress.com/lost/egypto-danubians/

По-интересно става когато разберем, че съществува и друг тип керамика срещаща се както на Баланите, така и в Египет. Археолозите използват названието Schnurkeramik – шнурова керамика защото съдовете имат украса, която напомня на въже, шнур. Както в случая с Black topped pottery, нашата керамика е поне две хиляди години по-стара.

Има и други видове древна египетска керамика притежаваща прототип в земите на Тракия. Доста съдове от Накада и други локации показват силни прилики не само във формата, но дори и в украсата. Типичните за балканската неолитна керамика щриховани триъгълници, зигзагообразните линии и т.н. се срещат често по екзотични съдове от Египет. По-интересното обаче е друго, а именно присъствието на особен вид знаци по египетската керамика.

Тези мистериозни знаци се появават по време на Първа и Втора Династия, като тяхната функция, а и произход все още не са изяснени. Според Уолтър Емъри не се касае за ранни варианти на йероглифите, нито пък за име на грънчари, или грънчарски работилници. Сравним ли странните египетски знаци с древната балканска писменост, ще установим, че съществуват тридесет и пет успоредици.

Броят е сериозен и в никакъв случай не може да се приеме за случайно съвпадение, най-вече като имаме предвид приликите в различни видове балканска и египетска керамика. Интересното е това, че повечето знаци се срещат в доста по-късната старобългарска руническа писменост.  Дали това ще да е случайност, или се касае за предано съхранявана традиция?

В страната на пирамидите се появяват не само екзотична за региона керамика и нетипични за по-късните йероглифи знаци. В края на четвърто хилядолетие преди Христа може да се говори за поява на хора притежаващи отличителните белези на европейските народи. Намерени са доста гробове на индивиди, чиито ръст, форма на черепа и т.н. се отличават значително от населението на Африка. Новодошлите са с едър ръст, широки плещи, а и по-голям череп от местните жители. Други разлики са светлата кожа и кестенявата, а в някои случаи и рижа коса. Не случайно най-древната мумия на Египет носи името Джинджър, това е поради рижата коса на индивида.

Къде е прародината на тези мистериозни европеиди учените не са установили, или пък не желаят да обявят. През XIX и век XX са правени доста сериозни антропологични проучвания. Възможно е в ново време да са правени проучвания и на ДНК, но уви – явно хората положили основите на египетската цивилизация не спадат към представителите на така наречените “велики сили” и в такъв случай няма интерес истината да бъде казана.

Всъщнот обяснението на “мистерията” е просто. Въз основа на представените тук факти, може да се каже, че през четвърто хилядолетие преди Христа, представители на древното балканско население са мигрирали в посока юг като са достигнали до Египет.  Все пак антропологичния тип на дошлите четвърто хилядолетие преди Христа хора съвпада с този на старите балканци, които гърците наричат траки, а по-късно и българи. Балканска е и новопоявилата се през четвърто хилядолетие преди Христа керамика. Същото важи и за особените, екзотични за Египет символи.

Поредното доказателство идва от областта на езика. Староегипетския няма нищо общо с индоевропейските езици към които спада нашия. В никакъв случай не би трябвало да съществуват общи думи в български и староегипетски, но успоредици има и то не малко.

СТАРОЕГИПЕТСКИ  - БЪЛГАРСКИ  

АТЕФ -ОТЕЦЪ (баща)           

АН -ОНЪ, ОНА (той, тя)  

БХА-БЕЖАТИ (бягам)     

БЕС-ВЕСТИ (водя, нося)                    

ВСТ-ВЬСЪ (селище)         

ДР-ДВОР                         

ИИ-ИТИ (идвам)  

КЕНТ- НАЧѦТИ, ЗАЧѦТИ (зачевам, започвам, слагам начало)          

КЕС-КОСТ                          

МСТИ- МЪСТ                       

ПТ-ПИТА (хляб)            

ПРИ-ПРАВО, ПРЕД                     

РМНИ-РАМО, РАМЕНА

РУТ -РЪТЪ (уста, отвор) 

РУХ-РЪСТ                         

РК-РОКЪ ( време)         

САЧ-СЕКА, СЕЧ                        

САС-ШЕСТ

СЕПТ-ШИП                           

САМТ-СЪМВАНЕ               

СУ-СЪ (този, това)       

СВИ- СВЕТЛИНА              

СБТ-СОБА (стая)    

СТ-СТО         

ТА-ТА (тази, това)       

ТУ-ТЪ (това)                   

ХР-ГОРЕ                            

Всички думи спадат към така наречения основен речников запас,т.е. става дума за важни термини от бита и културата. Те са изключително консервативни и се запазват дълго време. Присъствието на успоредици в старобългарски и староегипетски показва две неща. Първото е, че ние българите действително сме потомци на хората познати на римляни и гърци под името траки. Второто е, че не кой да е, а определена група от дедите ни се заселила в Египет преди повече от пет хиляди години.

Поради по-високата си култура новодошлите са били в състояние не просто да покорят населението по поречието на река Нил, но дори и да се превърнат в негова благородническа прослойка в продължение на няколко века. В последствие, поради това, че са доста по-малко от коренното население, балканците са асимилирани.

Преди това да стане, те са повлияли културно и езиково населението на Египет. Още през четвърто хилядолетие пр. Христа дедите ни са предали развития култ към богинята майка, чийто символ е анка. Съвсем естествено е, че на майката ще се гледа като на символ на живота. Все пак без нея цикъла на живота е невъзможен.

Издигнатите високо ръце на идола навярно символизират контакта на богинята-майка със слънцето/небето, т.е. налице е стилизираното представяне на най-ранната форма на свещения брак. Нека не забравяме, че родителите на Дионис са Земела (земята) и Зевс, наричан от дедите ни Ден (денят, светлината, небето).

С течение на времето култът е променен, а корените на символа анк са забравени. Въпреки, че египтяните вече не знаят първоначалното значение на анка, те го боготворят. По същия начин, у нас ипсилона с две хасти, ствастиката, кръста и др. древни символи се тачат и се поставят по ритуални хлябове, ползват се в шевици, но хората, които правят това, не знаят какво е значението, първообраза на особените знаци.

Със сигурност, въпреки представените факти, някои хора биха си задали въпроса – Защо, ако анка е възникнал като свещен символ на наша територия, той не придобива същата популярност както в Египет? Това е лесно да се обясни. През четвърто хилядолетие преди Христа, процесът на оформяне на етноса ни е все още в начален стадии. Ще минат няколко хиляди години преди различните групи населявали Балканите се смесят така, че да се получи едно сравнително хомогенно общество.

Явно групата хора имаща особен култ към богинята-майка е била принудена да напусне Балканите твърде рано. Тези хора не са единствените, които са излезли от земите ни и са се установили в други територии. Страбон разказва за траките халиби в Кавказ, а Плиний Стари дори локализира траки сарапари край Бактрия. Павзаний пише за фригийски колонисти на остров Сицилия. Виждаме, че няма нищо странно в това, че определена група стари балканци напуска земите си и търси място за заселване далеч от родните места.

Как са били назовавани хората пренесли особения култ към богинята-майка в Египет едва ли някога ще разберем. В исторически времена Северна Африка е обитавана от имащите балкански произход максии (клон на мизите), гетулите (клон на гетите) и гарамантите, за които Хердот казва, че имат квадриги колесници с четири коня.

 Трудно е да се определи обаче кога точно тези наши предци са дошли в Африка. Днес Либия е хвърлена в хаос, който пречи на проучването на градовете на гарамантите в Сахара. Ние нямаме достъп до скелетния материал на най-старите мумии имащи светли коси, нито пък разполагаме с достатъчно финанси, за да проучим ДНК-то на тези мистериозни хора. Остават ни само коствените доказателства, които впрочем не са никак малко и с течение на времето само ще растат.

Ще растат на брой и свидетелствата за произхода, качествата и заслугите на народа ни. Със сигурност новите открития ще предизвикат недоверие у някои, но с течение на времето истината ще бъде приета и ще преобрази много от нас. Когато човек разбере, че е потомък на първите благородници и, че щастието зависи не от милостта на другите, а от собствената решителност и сила, тогава идва и пробуждането, а пробудения българин е като стихия, която нищо не може да спре.

БЕЗСМЪРТНОТО ТРАКИЙСКО НАСЛЕДСТВО

Балканите са на люлката на европейската цивилизация. Тук за първи път се появяват организираното земеделие и скотовъдство. Древните жители на нашата земя идигат градове хилядолетия преди дедите на германи, келти, гърци и др. да направят това. Предците ни са първите хора, които създават писменост. За това свидетелстват знаците от Хотница, Караново, Градешница, Винча, Тартария и т.н. По отношение на обработката на злато, мед и желязо ние сме първенци на нашия континент. Много преди Питагор и Платон да се родят, траките успяват да създадат човеколюбиви доктрини. Не случайно за предците ни са употребени определения като най-праведни и най-справедливи.

Траките успяват да разпространят своето влияние и култура на много места. Гърци, римляни, хети приемат тракийски божества в пантеоните си. Галските друиди основават своята религия на учението на Залмоксис. Луций Ариан определя тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация. Славата на благият Орфей е била толкова голяма, че Христос е сравнен с него...

                        http://www.maicar.com/GML/000Iconography/MAENADS/slides/smi209.jpg

Разбира се съдбата не винаги се е усмихвала на дедите ни. Те познават много беди и премеждия. Колкото и хармонично да е било древното им общество, в него са възниквали проблеми, вътрешни конфликти. Беди са донасяли и чужденци като перси, гърци, римляни. Последните завладяват земята ни за повече от половин хилядолетие. В първите векове на окупацията много от траките са избити, други са разселени. За известно време изглежда, че дедите ни ще бъдат асимилирани и ще загубят езика и културата си подобно на келти, лузитани, ибери...това обаче не се случва.

Доста наши учени признават, че народът на Орфей не се е изгубвал, а даже е оказал силно влияние на днешният антропологически тип на българите. Ето какво казва Д.Ангелов- “Доминантен е следователно не донесеният от славяните северен тип, а характерният и разпространен сред някогашния тракийски етнос средиземноморски тип. По такъв начин, погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено”.

Цитирайки Георгиев, Дуриданов и Влахов, Д.Ангелов подчертава и това, че ние българите все още ползваме типични тракийски имена като Бото, Дако, Дардан, Дико, Драсо, Гето, Кодо, Нено, Пато, Суко и пр.  Посочен е и важният факт, че характерното за българския език диалектно разделение на я и е (якане и екане) има стара, тракийска основа. 

Ив. Венедиков и М.Арнаудов пишат за тракийският произход на редица наши обичаи и обреди в своите работи “Очерци по Българския Фолклор” и “Медното гумно на прабългарите”. Етнологът Н.Колев определя като тракийско наследство  следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

-        I, II и IV тип рала за обработка на земята,

-        вършитбата с диканя,

-        култивирането на лозята и направата на вино,

-        трансхуматното (подвижно) животновъдство,

-        носенето на опинци и ямурлук от пастирите,

-        грънчарското колело;

-        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;

-        сходството на самодивите с тракийските нимфи,

-        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);

-        кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;

-        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.

-        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,

-        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,

-        жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.

Доста преди Ангелов, Георгиев, Дуриданов, Колев и т.н. Ц. Гинчев представя своята теория, според която траките не са изчезвали изобщо, а ние българите сме техни наследници. Е.Тодоров смята, че траките от заварените в освободените от византийско господство земи, не са били никак малко... Нашият учен добавя също и това, че ние българите можем да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури на човечеството...

Това изказване не е ни най-малко преувеличено. Ние не само сме наследници на Дионис и Орфей, но и ревностни пазители на тяхното наследство. В празнуването на Трифон Зарезан, Лазаруването, Гергьовден отеква едно древно ехо от времето на героите на Илиада. Същото важи за кукерските игри, Пълялиите, запращането на огнени стрели в небето по Сирни Заговезни...

Според Е.Тодоров у нас българите има особен, дълбоко утвърден култ към прадедите, какъвто няма у никой от нашите роднини и съседи. Като цяло българинът не се е страхувал от своите мъртви както гърка. Като обяснение за това Тодоров търси връзка с древните култове на траките.  

Коледа днес се счита за християнски празник, но произходът му се крие в древната почит към слънцето наричано от траките с името Багос. От този тракийски теоним произлиза и нашата дума Бог. Нейното значение е – багра, нещо червено, светло...т.е. слънцето.

Дори и мартениците, с които се кичим всяка пролет са тракийско наследство. В. Лозанова  смята, че “първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна духовна традиция и възхождат към тракийската (палеобалканската) и елинската древност.”

Според Лозанова  мартеницата е интегрирана и в “обредния жест на накичване на едно клонче с плодове и тестени изделия. До голяма степен той съответства на съхраненотo и до днес в българската традиционна култура ритуално накичване на дряново клонче: суровачка, суровканица”…Безспорно сурвачката, а и името на празника Сурва са тракийско наследство. Софокъл свидетелства, че небесното светило е върховния бог на конелюбивите траки. Те са го наричали с различни имена. Някои от тях са Сурегет, Сургаст, Суротер, Сура...

Частицата СУР е имала значение слънце в древния език на нашите предци. От Сур - слънце идва и нашата дума Сурва. Казвайки сурва, децата всъщност произнасят едно от имената на древният тракийски бог! Сурва и Бог са две названия за върховното божество на предците ни – слънцето. 

Накъдето и да се обърнем, към който и сезон за погледнем – тракийското наследство е навсякъде. От ранна пролет до късна зима ние честваме празници, които са почитани по земите ни от най-дълбока древност. Никой нашественик не е успял да ни откъсне от духовният ни свят защото той се е оформял в продължение на хилядолетия тук на Балканите. Чуждото подтисничество не е смазало народа ни, защото сме потомци на силни хора, толкова силни, че произходът им е търсен в пепелта на титаните изгорени от мълниите на боговете.

Новата религия – християнството също не успява да промени нашия характер. Причината за това са няколко – добродетелите на християнството са съвпадали до голяма степен с тези на старата вяра на дедите ни. А и църквата е принудена да направи компромис. К.Узнер (цитиран от Арнаудов) прави следното интересно изказване – “Християнската църква не би могла да излезе победителка от борбата срещу езическия култ, ако не бе сама възприела всичко във вяра и обред, вкоренено у народа. Съкровеното на душата не се променя като някаква дреха. Старите светилища са могли да бъдат затворени, култът насилствено отстранен, старата вяра обаче е била неизкоренима, тя се е отливала по естествен начин в нови форми, подчинени на историческата необходимост”.

Узнер е прав, съкровеното на душата не се променя...и никое подтисничество и терор не може да го премахне. Дори сънародниците ни, които приемат исляма продължават да тачат старите тракийски празници като Гергьовден и даже са го считали за равностоен на Байряма (в Смолян) и по-голям празник от Байряма (в Гоцеделчевско)...

С течение на времето народите менят имената си. Иранците са познати като перси, артеи и кефени, немците са наричани германи, алемани, тедески. Ние не правим изключение, дедите ни са известни като траки, мизи, пеони, а в по-късни времена се налага и названието българи. В това няма нищо странно, но тази особеност е използвана от недобросъвестни личности, които са целели да ни изкарат чужд народ. Бяха съчинени безброй лъжи, лъжи, които все още държат в плен много хора.

Помислете обаче – може ли един нашественик така охотно да приеме духовният свят на един победен народ и да пази така ревностно това духовно наследство?  Невъзможно е, няма как да стане защото всеки държи на своето. Пазим традициите си защото подсъзнателно знаем, че те ни сплотяват, те са нашата връзка с предците, със земята, която е дала безброи герои. Докато сме верни на себе си няма да се загубим!

Използвана литература:

1.Е.Тодоров, Древнотракийското наследство в българския фолклор;

2.М.Арнаудов, Очерци по българския фолклор;

3.Ив. Венедиков, Медното гумно на прабългарите;

4.И.Георгиева, Българска народна митология;

5.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките;

6. Д.Ангелов, Образуване на българската народност;

7. Н.Колев, Българска етнография; 

8. В.Лозанова, МАРТА, мартеница 

http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=411&Itemid=106