МИСТЕРИЯТА HA ОКОВАНИТЕ БОГОВЕ

Роденият в египетската Тива Олимпиодор е документирал немалко събития от късната Античност. В работите му са отразени и случки от нашите земи. Една история е доста интересна, защото хвърля светлина върху мистерия от няколко века по-рано. Става дума за разказа засягащ вид древна магия, в чиято мощ Олимпиодор е искрено убеден.

Този автор описва намирането на три сребърни статуи при разкопаването на двора на старо светилище. Удивени от гледката, хората изровили статуите, веднага уведомяват управителя на провинцията Валерий. Той идва на място и там жителите на околните селища му обясняват, че земята край храма бива считана за свещена и, че статуите са погребани в земята поради следването на стари езически ритуали.

Управителят вижда три масивни фигури от сребро, несъмнено представящи индивиди от средите на варварите. Това си личало по особените пъстри дрехи и дългите коси. Статуите били поставени в легнало положение с глава в посока север, към земите на варварите, а ръцете били извити зад гърба и вързани.

Валерий отправил запитване до императора как да подходи в този особен случай. Властелинът на империята изпратил писмено разрешение статуите да бъдат преместени (навярно, за да може голямото количетство сребро да влезе в хазната бел.моя). Няколко дни по-късно последвало нашествие на готите, а също на хуните и сарматите. Засегнати били Тракия и Илирия, и то неслучайно защото според Олимпиодор, въпросния езически храм се намирал на границата на тези провинции [1].

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/75/Prefecture_of_Illyricum_map-sr.png/486px-Prefecture_of_Illyricum_map-sr.png

Бивайки чужд на християнството, египтянинът Олимпиодор е напълно уверен, че с изваждането на статуите от земята е нарушен древен ритуал, развалена е магия притежаваща голяма сила. Този вид магия е практикувана дълго време от гърците, а самото светилище, в което са намерени сребърните статуи е било гръцко, ако съдим по това, че е било на границата на Тракия и Илирия – регион колонизиран от южните ни съседи почти хилядолетие по-рано от времето на Олимпиодор.

Доказателство, че този вид магия е въведен от потомците на Данай получаваме от работите на Павзаний. Описвайки Лакония, този автор споменава за древна статуя на Ениалий (Арес), която била твърде необичайна на вид - божеството било вързано с въжета (вериги) [2] Paus. III. 15.7.

Павзаний се опитва да намери обяснение за странното представяне на Арес давайки пример със статуята на богинята Нике в Атина. Там тя била без крила и от това можело да се отсъди, че лаконците са поставили богът на войната във вериги, за да не ги напуска никога, а по-същата логика атинската Нике е лишена от крила [2] Paus. III. 15.7.

На друго място Павзаний пише за статуя на Афродита, чиито нозе са вързани с въжета (вериги). Тук авторът предлага друго обяснение, а именно това, че въжетата (веригите) са поставени от Тиндарей и символизират връзката, верността на съпругите спрямо мъжете им. Старият летописец е добавил и, че съществува друга версия за въжетата (веригите) на Афродита. Според определени легенди Тиндарей наказал богинята с въжета (вериги) понеже я считал виновна за позора на дъщерите му, Павзаний обаче бърза да подчертае, че не вярва на тази история... [2] Paus. III. 15.22.

Летописецът търси усилено обяснението на странното представяне на древните богове, но не е в състояние да намери логичен отговор. Причината е в това, че идването на гърците е станало около 1600 години преди времето на Павзаний. Той няма как да притежава спомени от далечните времена, в които предците му са дошли в Европа, няма как да знае за конфликтите с местното население и поради това се лута в търсенията си.

Днес богът на войната Арес бива представян като принадлежащ на гръцката митология, а някои хора автоматично го причисляват към изконните гръцки божества, но това не отговаря на истината. Дори по време на късната Античност се е знаело добре, че Арес принадлежи на дедите ни наречени тогава с името траки.

Йордан разказва за това, че отдавна властва вярването, че Марс Арес произлиза от гетите. Старият автор цитира Вергилий според когото богът на войната властва в земите на гетите. Добавен е и много интересен и важен фрагмент, а именно това, че гетите считат Марс (Арес) за свой праотец [3] 39-41.

Знаейки това, не е трудно да разберем защо в дълбока древност гърците са представяли Арес вързан. Южните ни съседи са вярвали, че представяйки праотецът на траките окован, вързан, те ще могат да намалят силата на нашите деди. Корените на тази примитивна магия се крият в Египет.

По заповед на фараоните, враговете на царството са представяни с вързани на гърба ръце. Така са изобразени хетите и техните съюзници от битката при Кадеш. Размзес II губи войната, принуден е да побягне към страната на пирамидите, но конфликтът е представен различно по стените на египетските храмове. Там хетите, а също мизите, дарданите са изобразени като пленници с вързани на гърба ръце. Навярно Размзес II се е надявал на реванш с помощта на магия целяща да омаломощи враговете му.

Врагове на Египет, в случая - така наречените Морски народи, изобр. Salimbeti, D'amato, Gröner

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples67.jpg

Връзката на гърците с Египет не е случайна, дедите на южните ни съседи не са европейци, а пришелци от далечни земи. Херодот недвусмислено свързва гърците с Африка, споменава за това, че гръцките погребални обреди са като тези на африканските номади [4] IV.190, добавя и, че гърците правят дрехата и егидата на Атина Палада по подобие на дрехите на либийските жени  [4] IV.189. Не по-малко важно е свидетелството за това, че данайките са донесли от Африка особени обреди и са ги предали на пеласгийските жени [4] II.171.

Страбон също знае за идването на Данай и хората му от Египет [5] VII.7.1, споменава и за това как е започнала асимилацията на местното население – Данай въвежда закон, с който задължава коренните жители пеласгите да се назовават данайци [5] VIII.6.9.

Плиний Стари е поредния автор свързващ Данай със земите на Африка – Египет [6] VII.195. Доста по-рано Есхил описва гърците като твърде различни от местното балканско население предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите: “Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” [7] 276-284. 

В продължение на около половин хилядолетие различни автори определят гърците като чужд на Европа народ. Има пълно съгласие по отношение на това откъде са дошли дедите на южните ни съседи. Херодот, Страбон, Плиний, Есхил без колебание сочат Северна Африка, но ценните сведения сякаш нямат стойност за специалистите и това е жалко защото се пропуска възможността да се обяснят определени мистерии от древността.

Защо представителите на науката са предпочели да пренебрегнат ясните сведения на старите автори за мен е загадка. Южните ни съседи имат сметка от поддържане на общоприетите но неверни виждания за древните богове Арес, Афродита и др., но защо у нас никой не е предприел мерки, защо никой не се е осмелил да тръгне срещу ощетяващите историята ни заблуди?

Реално, в по-голямата си част, така наречения гръцки пантеон е трако-пеласгийски пантеон и е време това да бъде признато. Фригийският произход на Тантал, Ниоба, Пелопс, а и потомците му Атрей, Агамемнон и Менелай е неоспорим. Името на Херакъл, а и това на Хера не могат да бъдат обяснени на гръцки език, но за сметка на това са сродни на името на Хероса – върховния бог на предците ни.

Всеки запознат със старата история знае, че тракийската благородническа прослойка води произхода си от Хермес. Аполон, Артемида, Хефест също не са гръцки божества.

Даже гръмовержецът Зевс не е изконно божество на южните ни съседи. Омир е пределно ясен когато нарича Зевс с епитета Пеласгийски - Ζεύ ἄνα Δωδωναῖε Πελασγικέ. Този бог е познат и под имената Зен, Ден, като второто бива тълкувано от Владимир Георгиев със стблг. дьнъ-ден.

Имената на Персей и неговия кон Пегас не са гръцки. Абант е несъмнено човек от средите на траките абанти, които според Плутарх подобно на мизите бръснат темето си, а косата в задната част на главата оставят да расте свободно. В тракийския произход на Орфей, Лин, Тамир, Тегир, Диомед, а и музите не може да има съмнение.

Тъжното е това, че специалистите не са направили достатъчно усилия, за да обяснят тези важни неща на широката публика. Така е дадена възможност на други хора да се кичат с нашето наследство и да го представят като свое. 

На това безобразие трябва да се сложи край и вместо с лъжи, младото ни поколение трябва да бъде закърмено със знанието, че дедите ни са играли важна роля в оформянето на европейската култура, че героите от “Илиада” и митовете са наши предци. Децата ни трябва да бъдат възпитавани да търсят смелостта и силата на Спартак, да се стремят да придобият благоразумието и въздържаността на цар Ситалк, мъдростта на Залмоксис и таланта на Орфей.

Умолявам коментиращите да се придържат към културен тон! Готов съм да отговярам на въпроси и да представя допълнителна информация, но в случай, че някой желае да дискутира, нека се регистрира и коментира с истинското си име.

Използвани извори подробни цитати:

1.Олимпиодор http://www.tertullian.org/fathers/photius_03bibliotheca.htm#80

2.Павзаний http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D3%3Achapter%3D15%3Asection%3D7

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D3%3Achapter%3D15%3Asection%3D22

3.Йордан  https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

4. Херодот http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4190.htm

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4180.htm

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2170.htm

5.Страбон http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/8F*.html

6.Плиний http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html

7.Есхил http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0016%3Acard%3D274

Олимпиодор

The historian relates that he heard from a person of distinction named Valerius about certain silver statues that were consecrated to keep off the barbarians. In the reign of Constantius, when Valerius was governor of Thrace, he received information of the whereabouts of a treasure. He proceeded to the spot and learnt from the inhabitants that it was regarded as sacred, and that certain statues had been consecrated there in accordance with ancient rites. Valerius reported this to the emperor, who gave him written permission to remove them. The spot was excavated, and three statues of solid silver were found, lying in barbaric guise, with arms akimbo, clothed in parti-coloured barbaric raiment, with long hair, turned towards the north, the country of the barbarians. When these statues were removed, the Goths a few days afterwards first overran and ravaged Thrace, and a little later Huns and Sarmatians made inroads into Illyricum and Thrace itself; for these consecrated districts lay between Thrace and Illyricum, and from the number of the statues consecrated, they appear to have been intended as a protection against these barbarous nations.
http://www.tertullian.org/fathers/photius_03bibliotheca.htm#80

Павзаний

Near is a temple of Hipposthenes, who won so many victories in wrestling. They worship Hipposthenes in accordance with an oracle, paying him honors as to Poseidon. Opposite this temple is an old image of Enyalius in fetters. The idea the Lacedaemonians express by this image is the same as the Athenians express by their Wingless Victory; the former think that Enyalius will never run away from them, being bound in the fetters, while the Athenians think that Victory, having no wings, will always remain where she is. Paus. 3.15.7

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D3%3Achapter%3D15%3Asection%3D7

Йордан

, (41) Now Mars has always been worshipped by the Goths with cruel rites, and captives were slain as his victims. They thought that he who is the lord of war ought to be appeased by the shedding of human blood. To him they devoted the first share of the spoil, and in his honor arms stripped from the foe were suspended from trees. And they had more than all other races a deep spirit of religion, since the worship of this god seemed to be really bestowed upon their ancestor.

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

Херодот

 4.189. It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4180.htm

Херодот

4.190. The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4190.htm

Херодот

2.171. The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians; 

 http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh2170.htm

Страбон

 V.7.1 Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him; and Danaüs from Egypt

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Страбон

VIII.6.9 throughout Greece he laid down a law that all people hitherto named Pelasgians should be called Danaans.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/8F*.html

Плиний

VII.195 puteos Danaus ex Aegypto advectus in Graeciam

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html

Есхил  
Foreign maidens, your tale is beyond my belief—how your race can be from Argos. For you are more similar to the [280] women of Libya and in no way similar to those native to our land. The Nile, too, might foster such a stock, and like yours...

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0016%3Acard%3D274

ЕДИН СВЕЩЕНИК ГОВОРИ ЗА БАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРИТЕ

В миналото дълго  време считах проф.  Ганчо Ценов за единствения, който е защитавал местния произход на народа ни. През 80-те години на ХХ век не бях чувал за Никола Йонков-Владикин. Не знаех за “Тракийската Теория” на Цани Гинчев, нито пък за виждането на родолюбеца Данаил Юруков. Беше ми известно, че според Георги Раковски ние сме потомци на местно население, но за жалост на откритията на този велик българин се гледаше с насмешка.

С течение на времето разбрах, че защитниците на теорията за местните корени на българите не са били малко. Просто работите им или са били забранение, или пък пренебрегвани. Наскоро бях приятно изненадан научавайки, че дори духовни лица са смятали народът ни за потомци на древен балкански народ. Касае се за Архимандрит Кирил Рилски, този свят човек написва малка, но изключително важна книга. Нейното заглавие боде очите на враговете на истината и поради това интересното произведение е останало скрито от нас за дълго време.

Става дума за публикуваната през 1930 година творба “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”. В тази работа с прости думи е казана една неудобна за определени хора истина – “ Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладнѣи от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ  привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.“ - “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.3.

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b5/Map_of_ancient_Epirus_and_environs.png

За същото това твърдение, за истината, че дедите ни са най-древните обитатели на Тракия, Илирия и т.н. проф. Ганчо Ценов бе охулен яростно. Срещу Архимандрит Кирил Рилски няма критики защото противниците на истината не са имали смелостта да нападнат уважавано духовно лице. Освен това изложението на фактите в “Българската Самостоятелна Църква в Илирия” е толкова простичко и ясно, че не натоварва читателите изобщо. Дори човек да не притежава основна историческа подготовка,  би разбрал всичко без никакво затруднение. При една евентуална атака срещу прогресивното произведение, българите със сигурност биха прозрели доста бързо кой казва истината и кой създава сложни теории с цел да укрие произхода и старите земи на народа ни.

                                    http://lastoriaviva.it/wp-content/uploads/2013/11/Maps-Roman-Balcanica.jpg

Архимандрит Кирил Рилски казва и други неща, които присъстват в работите на проф. Ценов. Споменат е един изключително важен факт, а именно това, че първата християнска църква в Европа е била тази на дедите ни – “ Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ първата християнска църква в Европа (Деяния на Апостолите, XVI глава) - “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.3.

Това, че дедите ни са имали своя църква още в Апостолско време знаем и от житието на Св. Ерм. Той е бил владика във Филипополис (Пловдив), а, за да има владика, то е имало и доста църкви. Колко са били ранните църкви и на какво систематично унищожение са били подложени, обяснява добре проф. Асен Чилингиров. Желаещите да се запознаят с подробностите могат да прочетат неговите творби: “Българската църква Изследвания, факти, документи”, “Софийската „Света София“ и нейните изследвания”, “Покръстването на русите и България Изследвания”, “Охридската "Света София" и нейната датировка”.

Що се касае до ученикът на Апостол Павел, Св. Ерм, неговото име е доста интересно.

То е тракийско по произход, среща се и по микенски документи от II хил. преди Христа. Вариант на това име е и название на старобългарски род, по точно рода Ерми, от който произлиза княз Гостун. А и как иначе, та нали народът, който римляни и гърци наричат траки, в по-късни времена разпознава себе си под името българи. Или както казва Фулко преди около 1000 години – “Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum-българите, които назовават траки според предишните паметници” - Recueil des historiens des Croissades. Histor. Occident., V, Paris, 1895, c. 707 сл. (Извори за бълг. история, XII, с. 111) – Д.Ангелов, с.375.

За Архимандрит Кирил Рилски е ясно, че в далечното минало ние сме наричани с името траки. На духовника е ясно и защо тази истина не е известна както на нас, така и на останалия свят – “Никому да не е чудно защо нѣма нашето древно българско племе, което е живлѣо от незапомнени времена в Илирия на Балканския полуостровъ, за неговия миналъ исторически и църковен животъ достатъчни веществени исторически паметници. Това се дължи на вѣковнитѣ врагове на нашето древно българско племе – гърцитѣ, които са се възползвали отъ неблагоприятнитѣ политически обстоятелства на българския народъ, който е попадналъ подъ двойно робство: политическо и духовно, систематически, въ продължение на много вѣкове, сѫ унищожавани всички веществени исторически паметници, които сѫ говорили за историческия и църковен животъ на българитѣ.” “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.5-6.

Архимандрит Кирил Рилски говори за безпощадно унищожаване не просто на отделни неудобни ръкописи, а на “цели библиотеки, които са били пълни с древни пергаментни ръкописи на латински, гръцки, глаголически...”-с.6. Как да намерим тогава древните книги на дедите ни? Как да намерим свидетелствата за, които говори цар Калоян и които според него са добре документирани в книгите на дедите му. Трябва да се радваме, че враговете ни не са успели да ни асимилират.

В случай, че царските ни библиотеки не бяха заличени, ние щяхме да знаем защо Папа Инокентий III смята цар Калоян за произлизащ от благороден римски род. За римляни са считани родените в Тракия императори Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Маркиан, Лъв Бес, Фока, и др. Роденият в Дуросторум (Силистра) Аеций е наречен дори последният римлянин. Бащата на Аеций е от местното население, от мизите, които по-късно са познати на света под името българи. Без да използва силата и мъжеството на дедите ни, Рим никога не би достигнал никога своето величие. Без траките преторианци и легионери, Вечният град щеше да бъде пометен от лицето на земята от своите врагове.

Духовникът, според когото ние българите сме древен балкански народ разказва още интересни неща. Архимандрит Кирил Рилски обяснява, че част от дедите ни напуска земята ни и вземайки участие в армията на Александър Велики се заселва на изток.

Споменава се и за заселването на дедите ни на територията на Русия по времето когато тази държава още не е съществувала – “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.8.

Удивително е как едно духовно лице е било в състояние да изложи в една малка книжка толкова много истини по такъв простичък начин. Не по-малко удивително е, че учени имащи солидна подготовка поднесоха съвсем различна и както вече е ясно неверна информация. Заблудите за Тангра, хановете, юртите, тюркския език на дедите ни, идването от Азия и т.н. могат да омаят само шепа наивници.

Тъжно е само, че все още се намират индивиди, които да защитават старите заблуди.

Тъжно е, че няма извинение от страна на тези, които без съмнение са разбрали, че са преподавали неиздържани неща. Тъжно е, че въпреки четвърт век демокрация, в нашите университети се намират преподаватели недопускащи нови виждания. А най-тъжното е, че тези, които са се хванали за догмите като удавник за сламка получават заплатите си от нашите данъци.

Възползвайки се от добротата и чистосърдечието ни, безсъвестни личности не само очерниха името ни пред света, но успяха да объркат и много сънародници. Перото е по-силно от меча и на тези, които бяха боговете на бойното поле бяха наденати вериги, пък било те и невидими. Точно веригите на съзнанието обаче са най-страшните. Те карат брат да тръгне срещу брата, те карат българи да забравят произхода си и да работят против своята държава.

Слава Богу вече е сложен край на отравянето на съзнанието на народа ни. Това, което Паисий, Раковски и проф. Ценов започнаха, днес е продължено по достоен начин от проф. Асен Чилинигиров, от Юлия Хаджидимитрова, Петър Георгиев. Будни българи като Андрей Киряков, Александър Мошев, Мартин Константинов и още много други упорито следват пътя на истината и отварят очите ни за нея.

Сложи се край на процеса, който караше българите да се свиват, да навеждат глава и да примат горчивото си битие. С всеки изминат ден броят на пробудените расте. Тези, които са отвърлили дрипавата дреха наметната ни от чужденци са като преродени. В очите им има гордост, а в сърцата увереност, че е нужна промяна и, че тя ще бъде постигната.

Пътят няма да е лесен, но ние вече сме го намерили, намираме се на него и няма да го напуснем защото той води към спасението ни. Ще има разочарования, нападките на противниците ще стават по-жестоки и по-груби, но духовното прераждане е както  нужен, така също и болезнен процес. Ако сме рамо до рамо ще понесем всяка болка. Има ли любов между нас ще преодолеем всяко препятствие.

Борбата за промяна започва скромно. Тя тръгва от отделния човек, който осъзнава, че е потомък на благородници и е безумие да се примирява с битието си. Безумие е защото ние имаме както силата, така и възможностите да възкръснем за пореден път. Това, което е закодирано в гените ни не може да бъде откраднато от никой. За да използваме дарбите си обаче, ние трябва да се подложим на непрестанно личностно осъвършенстване, да правим неща, които сме считали за трудни.

Всяка добра мисъл, всяка добра дума, всяко добро дело спомага за нашето осъвършенстване и превръщане в истински българи. Всяка подадена ръка, всяка прошка и всяко търсене на приятелство заякчава връзката между нас и създава основата за създаване на будно гражданско общество.

Можем да се борим с недостатъците си, можем да помагаме на по-слабите, можем да кажем на несправедливите и покварените, че не одобряваме действията им. Така правят силните и осъзнати хора. Действайки по този начин един ден ще се събудим като нови личности, личности превърнали се в истински Българи, а за истинските Българи няма непреодолими неща.

Използвана литература и пояснения:

1.Архимандрит Кирил Рилски, БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012;

2.Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1999;

3.Д. Ангелов, Образуване на българската народност, Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971;

* В древността под Илирия се е разбирало значителна област, която обхваща земи от днешната територия на България, Сърбия, Албания, Македония. В Илирия живеят траките дардани, имало е и други защото в една от най-западните точни на Илирия срещаме тракийското селищно име Терми Дава.