КАК СА ИЗГЛЕЖДАЛИ СТАРИТЕ БЪЛГАРИ?

Вярвам, че доста са тези, които все още си спомнят филма “681 Величието на Хана”. В тази доста скъпа за времето си продукция, дедите ни бяха представени като хора с азиатски черти. Много от нас приеха опърпаните юрти на старите българи и провикването ювиги хане за реалност. 

Трябва да призная, че през 1981 година аз също си мислех, че дедите ни са били с леко дръпнати очи. Не се съмнявах изобщо, че предците ми са сърбали кумис и са назовавали владететелите си хан. Какъв бе избора ми? Aлтернативна информация не бе давана. При липса на такава, човек е готов да се върже и на абсурди, най-вече, ако тези абсурди биват повтаряни с фанатизъм.

С течение на времето започнах да осъзнавам, че официалните версии за историята ни, а и твърденията за външния вид на дедите ни доста често се разминават с истината. Някои твърдения дори граничеха с безгранична глупост. В училище ни преподаваха, че старите българи са били ниски, кривокраки хора с тъмна кожа и дръпнати очи. Това дори се превърна в стереотип на предците ни.

Нямам нищо против народите на Азия. В никакъв случай не бих определил монголоидните черти като грозни. В никакъв случай не бих се присмивал на хора с тъмна кожа, криви крака и нисък ръст. 

Тук не става въпрос за определяне на дадени белези като висши, а други като примитивни. Тук става дума за истината, тя е важна.

Реших, че е най-добре сам да започна да търся данни за това как са изглеждали старите българи. Това, което намерих първоначално ме озадачи, но и зарадва. В летописите от Средновековието са рисувани и изображения, които дават ценна информация за облика на дедите ни. Те са представени като европеиди със слаба пигментация на кожата, а косата е предимно кестенява и тъмно кестенява. 

В илюстрациите от миниатюрите срещаме и хора с руса и светло кестенява коса. Няма и следа от такива, които да могат да се оприличат като роднини на тюрки, пащуни и иранци. 

                                                                 http://static.bnews.bg/f0475ea548f2.jpg

                                                           Княз Омуртаг

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/67/Krum33.jpg/220px-Krum33.jpg

                                               Княз Крум

http://lh3.ggpht.com/_ksW3D4Ehp-4/StTlsouAVOI/AAAAAAAABWM/zPUGQqldQzI/s512/DSC05177.JPG

                                                                  Цар Иван-Александър

http://www.daskalo.com/salusii/files/2012/04/BOJANA_CHURCH_610.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b5/Nikulitsa_capture.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/SymeonAndFatloun.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a5/Skylitzes-Ouranos_kills_Bulgarians.jpg/800px-Skylitzes-Ouranos_kills_Bulgarians.jpg

тук победените българи са представени като хора със светла коса

В други документи от далечното минало отново виждаме български велможи със светла коса.

На менологията на Василий II могат да се видят български бойци. Тяхната кожа е предадена с по-светъл цвят от този на гърците, които са представени като светци. Докато южните ни съседи са с черна коса без изключение, то дедите ни са изобразени с кестенява, или тъмно руса коса.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/04/Bulgars.jpg

Ние притежаваме не само изображения, от които можем да разберем как са изглеждали дедите ни, някои римски (византийски) автори дават добри описания на външния вид на нашите предци. 

Като пример може да се посочи Борис II. За него се казва, че е бил човек с червеникава брада. Това определено не е отличителна черта на азиатец. Нито тюрките, нито паштуни, иранци, талишци са светлокоси. За сметка на това Ксенофан споделя, че косите на (някои от) траките са червеникави.

Тук трябва да се обясни нещо важно. Тези описания са дадени от нашите южни съседи, които като цяло са хора с тъмна кожа и черна коса. В древността дори пигментацията им е била по-висока. Кестенявата и светло кестенявата коса са се считали за необичайни и светли. Днес под думата ксантос, ксантокомос гърците разбират русокос, но според проф. Мюлер, в древността се е имало предвид цвят на силно препечено месо, т.е. кестеняв, светло кестеняв, тъмно рус. В далечното минало под червеникав се е разбирало и светло кестеняв, точно това е най-популярният цвят коса сред нас българите.

Виждаме, че както описанията, така и изображенията показват, че старите българи не притежават отличителни белези на азиатски народ. За народите на Азия не е типичен и едрия ръст, а за дедите ни е казано, че са такива. Петър Ангелов предава думите на Георги Акрополит, който характеризира група българи като едри на ръст и в добър вид – с.62. За цар Калоян се знае, че е бил висок около 1.90 м, а това е доста за Средновековието. Едър и изключително силен мъж е бил и благородникът Иванко –с.61.Прочутите със ръстта си нормани са били едва 1.70-1.73 м.

Към външния вид спада и прическата. По сведения от Именника на Българските Владетели, а и извори споменати от Геза Фехер, ние знаем, че част от дедите ни са бръснели косата си и са оставали един, или няколко кичура да растат свободно. Този обичай е запазен в България до към 30-те години на ХХ век. Древният летописец Плутарх споменава за тази прическа при тракийското племе абанти и при мизите, които по-късни автори наричат българи. Съдейки по думите на Плутарх тази прическа първоначално е била типична само за воинската класа. Това обяснява ограничената й употреба.

За старите българи е типична изкуствената черепна деформация. Според Й.Йорданов е прието да се смята, че корените на този обичай са в Азия. Същият автор обаче споменава, че изкуствената черепна деформация се среща в Тракия още през Каменната епоха. Ст. Йорданов дава повече подробности съобщавайки в работата си Тракийският Войн, че изкуствената черепна деформация е добре позната на трако-пеласгийските племена. Издължената форма на главата най-вероятно е считана като белег за благородство.

Разполагаме и с данни за облеклото на старите българи. Гръцкият летописец Никифор Грегора описва дедите ни обитаващи долината на Струма като хора с черни дрехи. Интересното в случая е това, че с черни дрехи са и най-древните обитатели на същия регион-траките. Знаем за това благодарение на Тит Ливий. Този римски автор разказва за най-ранния сблъсък на траки с римляни – 168 година преди Христа:

“First marched the Thracians, men of fierce countenance and tall of stature ... A black cloak covered both shoulders, and on their right they brandished from time to time a sword of enormous weight.“ – Liv. 44 40- Първи настъпиха траките – страховити, едри мъже. Плещите им бяха наметнати с черни наметала, а на дясното си рамо носеха тежки мечове.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:phi,0914,00144:40

Слабо известен факт е това, че като отличителен атрибут на старобългарското облекло е спомената лисичата кожа. В житието на Св. Нил от град Росано срещаме следният интересен инцидент. Пътуващият из Италия свещеник намерил личича кожа на пътя, взел я и се наметнал с нея. Пристигайки в родният си град той срещнал деца, които започнали да го замерят с камъни и да викат -ти български калугере – П. Ангелов, с.71. Явно не само на Балканите, но дори на Апенинския полуостров е било известно, че лисичата кожа е елемент от облеклото на българите, който се е запазил дълго време. К.Уебър предава свидетелство на Кейсън, за това, че до края на 19 век в определени региони на Родопите са се носили шапки от лисича кожа.

Както можем да очакваме лисичата кожа е отличителен атрибут  на траките. За това споменава най-рано Хердот: “The Thracians served having fox-skins upon their heads and tunics about their body, with loose mantles of various colours thrown round over them.” – Траките носеха лисичи кожи на главите си и дълги ризи, имаха и широки наметала украсени с различни цветове -Her.VII.75.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7070.htm

                                 http://home.exetel.com.au/thrace/hats.gif

                             http://home.exetel.com.au/thrace/appearan.htm

С типичната за траките шапка е изобразяван българския владетел Омуртаг

Ценни сведения за облеклото на старите българи дава Петър Ангелов. Той   представя фрагменти от работа на Константин Багренородни “За Церемониите”. B тази книга е споменато, че българите били въвеждани и извеждани със собствените скарамангии. Според Ангелов се касае за типичната за азатските народи кожена дреха (кафтан) – П.Ангелов, с.69.

Ние не разполагаме с изображение на споменатите от Багренородни скарамангии, няма как да преценим дали те са точно копие на дрехата на азиатските номади, или пък се касае за нещо друго. Във всеки случай животинската кожа е ползвана не само от народите на Азия, но също така от старите келти, иберийци, германи и разбира се траките. Херодот свидетелства, че името на връхната тракийска дреха е зейра. Смятам, че зейра е старото предаване на звера-кожа от звяр. Освен това притежаваме изображения на траки, които са наметнати с животинска кожа.

http://mythagora.com/bios/images/dionysos450.jpg

http://www.holyblasphemy.net/wp-content/uploads/2009/12/Dionysus-Kleophrades.jpg

Днес разполагаме дори и с исторически свидетелства за това, че вълчата кожа е типичен атрибут на трако-трояните. Знаем за това от Омир, който описва смърта на Долон и разказва как вълчата кожа, с която той е наметнат е взета като плячка от ахейците:

“The blade sheared through the sinews, and Dolon’s head fell in the dust even as he tried to speak. Then they took his wolf’s hide and ferret-skin cap, curving bow and long spear.” – Hom. Il.X-412-464.

http://www.poetryintranslation.com/PITBR/Greek/Iliad10.htm#_Toc239245796

Използването на животински кожи и изобщо кожени дрехи е наложително на Балканите. Тук зимите са сурови и температурата може да достигне до към 30-40 градуса под нулата. В далечното минало климатът е бил по-хладен и би било немислимо човек да се пази от мразовете само с дрехи от лен и коноп. Със сигурност са се ползвали кожуси от овча, или козя кожа, а наметала са правени от меча, или еленова кожа.

Често се спекулира с произхода на бойното облекло на старите българи. Някои изследователи се опитват да го характеризират като типично за азиатските номади. Образец на костюма на старобългарските бойци е представен в менологията на Василий II. Дедите ни са изобразени с тясна куртка и тесни панталони.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Bulgars.jpg/1024px-Bulgars.jpg

Този вид костюм- тясна куртка и тесен панталон е типичен за траките и в никакъв случай не е създаден край Алтай, Памир, или Тибет.

http://christogenea.org/images/32-greek3-300.jpg

http://prikachi.com/images/512/6956512S.jpg

Данни за бойното облекло на старите българи намираме в работите на Веселин Бешевлиев. Той цитира Маврикий, който споменава особен вид военно наметало наричано българско. Геза Фехер смята, че този тип дреха е носена от българските конници и е била достатъчно дълга, за да покрие и колената на конника. Дълго наметало ползват траките, както може да се види от определени изображения. 

http://www2.rgzm.de/Transformation/Bulgaria/Kleidung/img/PhfEN01.jpg

Старите българи са имали различни видове украшения. Медалиони със знака IYI са се произвеждали дори масово. Най-ранната поява на този знак обаче е на Балканите, преди около 6500 години, това не може да се отрече. Сведенията са представяни дори в научни публикации.

Друг вид украшение е торквата. Тя представлява обръч, който се носи около врата, изработвала се е от злато, или сребро и е била предназначена за благородническата прослойка. Такъв атрибут е намерен сред даровете от погребението на княз Кубрат в Малая Перешчепина.

 http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-11.jpg

Торквата е позната на тракийските благородници. Най-древните варианти на този особен вид украшение са от Балканите, XXII век преди Христа.

Ето това е в общи линии описанието на външния вид на старите българи. Виждаме, че както описанията на летописците, така и изображенията от хрониките ни представят европеиди с лека пигментация на кожата, с руса, кестенява, а понякога и черна коса.

Дрехите на старите българи не са от азиатски произход, не са от азиатски произход и украшенията, обичаите.

Пак напомням, че тази статия не е насочена срещу хората с тъмна кожа и монголоидни черти. Не става въпрос за красота, за черти на висши и за черти на низши хора, съвсем не. Става въпрос за търсенето на истината, а ние имаме право да я знаем. Имаме право да знаем и това защо бяхме лъгани толкова дълго време, и най-вече защо не идва край на лъжите?

Защо някои хора нападат с фанатизъм защитниците на теорията за местния произход на българите? Защо противниците на балканските ни корени не се спират пред обиди, клевети и заплахи? Защо няма обрат във виждането на учените, след като генетичните проучвания доказаха убедително, че сме потомци на местен народ?

Нека питаме докато получим ясен отговор.

ТРАКИТЕ, КОИТО ОСНОВАХА РИМ

Заглавието на тази работа не цели да провокира, или да събуди любопитство.Не търся евтини сензации, а просто споделям неща, които не са известни на голяма част от българските читатели. Колкото и странно да звучат твърденията ми, те не са базирани на спекулации, а на факти, които могат да се проверят.

Няма да се опитвам да умаловажа влиянието римляните в Тракия. Такова действие би било напълно безмислено. Не може да се отрече, че множество красиви стари постройки от земите ни са издигнати от римляните. Има също запазени древни пътища, мозайки, статуи и други доказателства за високата култура на потомците на Ромул.

Редно е обаче признавайки постиженията на едни хора, да бъдат признати и заслугите и на други. Траките не само дават способни императори, генерали и войници на Рим, но и в един доста по-ранен период повлияват силно дедите на римляните. За това важно събитие не се говори сякаш няма никакви данни за него.Доказателства за тракийско присъствие на Апенините през Ранната Желязна Епоха (а и по-рано) има и то доста.

До ден днешен италианските учени не смеят да дадат етимология на името Roma- Рим. Те знаят много добре, че то няма смисъл на латински. Знаят също, че по време на Ранната Желязна Епоха значителна част от Апенински полуостров е доминирана от траки и пелазги. За идването на тези хора на Апенините споменават Плутарх [1] и Страбон [2].  Разказвайки за царете от троянски произход, Тит Ливий споменава владетели с тракийски имена – Атис, Капус, Капетус [3].
За жалост тези важни за историята ни данни са непознати на широката публика. 

Разбира се не бива да се разчита само на сведенията на старите автори. Понякога летописците документират неверни неща. Поради тази причина древните извори трябва да се разглеждат критично. Нужно е да се потърси подкрепа на сведенията от някоя друга област. На помощ идва ономастиката, тази наука се занимава с произхода на думите, личните имена, названията на селища, реки, планини.

Както римляните налагат на наша територия имената Тримонциум, Нове, Мунтанезиум, така и дедите ни, доста по-рано оставят не малък брой топоними и хидроними на Апенините. Имената на течащите в земите на римляните реки Водинкус, Ведесис, Тичинус, Утис, Езарус, Берзула и др. не притежават етимология на който и да е било италийски език. Същото важи и за Тразименското езеро познато най-вече заради сблъсъка на картагенецът Ханибал с римляните. Частицата tras в Trasimenus lacus се превежда от изследователите като треса...а това е български глагол. Тразименското езеро е било всъщност тресавище, блато.

В Тракия срещаме топонимите Каластра и Калис, те се обясняват с думата кал. Подобни селищни имена намираме на Апенините, това са Калатия, Калис, Каласарна и Калетра.

В Тракия е регистриран пеонският град Стоби, в земите на римляните пък е Стабия. Стоби и Стабия са сродни на българския топоним Стобъ и се обясняват с думата стоборъ- ограда, ограждение.

Страбон обяснява за Брентесиум, че името му е възникнало поради мястото, на което градът се намира. Става дума за залив, чиято форма е рога на елен. Брент е една от тракийските думи за елен, срещаме я в Бренто пара. Брент е образувана идентично на стблг. воленте, козленте, воленте.

Птолемей е регистрирал тракийското селище Зуро Бара, а Прокопий е писал за тракийската крепост Темон Бари. Езиковедите смятат, че думата бара, пара отговаря на българската дума бара – рекичка. С тази дума се дава етимология и на разположеният в Южните Апенини град Бариум.

Планината Гарганус е на Апенините, със сродно име е и римското селище Гарна. В земите на мизите наречени още българи се намира връх Гаргара, а в Южна Тракия Плиний разполага Гарескус. Всички тези названия се обясняват с думата гора-планина. В нашите родопски диалекти тя е във вариант гара, гарица.

Името на римското селище Висентиум е сродно на тракийските Висанте, Висоне, Висмафа, Берзовис, Патависа. Вл. Георгиев определя частицата виса като сродна на стблг. вьсъ – селище.

Други тракийски топоними на Апенините са Пирги, Руселе, Скаптия, Сетия, Есис, Остра, Дола, Полентия, Адрия, Салапия, Рудия, Перусия, Пирги. А пък Сентиум и Сатрикум даже носят имената на тракийските племена синти и сатри.

Значителният брой на тракийски топоними и хидроними по цялата дължина на Апенинския полуостров показва, че старите извори разказват истината. Трябва да е имало вековно тракийско присъствие в земите на римляните, за да могат да се наложат толкова много тракийски имена на реки, местности, градове, планини.

Това, че траки са обитавали Апенините се потвърждава и от археологията. Доста учени са писали за културите Есте и Голасека. Не ми е известно обаче някой да е обърнал внимание на факта, че керамика, мечове, брадви, фибули, юзди на коне, торкви и др. артефакти имат тракийски произход. Някой е донесъл тези обекти на територията на римляните, този някой са траките.

тракийски махайри от северната част на Апенините

        тракийски фибули от северната част на Апенините

     тракийска керамика от северната част на Апенините

     тракийска торква от северната част на Апенините

Поредното доказателство за тракийско присъствие на Апенините е това, че в земите на римляните се срещат надписи, които се четат на български език – наследникът на тракийския. Ще обърна внимание на надпис, който е определен като венетски, гравиран е върху съд намерен в гробница. В момента се съхранява в музея на Адрия. Посоката на четене е от дясно на ляво. Това може да се види от ориентацията на буквите: Е, С, М, Н, Л.

Траскрипцията е: ЕСМИВЕНЕЛУСЛЕЕНИЙ. Следното разделение дава възможност за логически превод:

ЕСМИ * ВЕНЕЛУ * СЛЕЕНИЙ *

EСМИ - отговаря  перфектно на старобългарското ЕСМИ – аз съм;

ВЕНЕЛУ – е лично име Венел в дателен падеж, т.е. на Венел;

СЛЕЕНИЙ- е показва връзка със старобългарския глагол сълати – изпращам, съланий означава изпратен;

На старобългарски значението би било- Аз съм изпратен на Венел. Възможно е съдът, на който е гравиран надписа да е бил предназначен за гробен дар на покойник наречен Венел. Това лично име наподобява българското име Венелин. Връзка показва и тракийското племенно име вени.

Да разгледаме и друг надпис - (Schum. МА 14 ). Той е гравиран върху еленово рогче служещо за амулет. Обектът е датиран VI-ти – V-ти век преди Христа. Трябва да се отбележи, че такива рогчета са намирани и в нашата Родина, но са датирани VI-ти -VIII- ми век  след Христа, дали това отговаря на истината е друг въпрос. Стилът на буквите е много близък до този на фригийската азбука. Текстът е написан слято, няма маркировка между отделните думи.

Четенето е следното: ЕСИУМНИНЕСУР. Понеже Есиумнинесур не прилича изобщо на ретско лично име (като Писие, Валтен, Перуниес ) то явно трябва да се търсят отделни думи даващи някакъв смисъл. Следното разделение дава възможност за логичен превод:

ЕСИ  * УМНИ *  НЕ * СУР *

ЕСИ  е перфектен еквивалент на старобълтарското ЕСИ – ти си;

УМНИ означава умен;

НЕ  е отрицателната частица не;

СУР  отговаря на нашата дума суров, тук употребена в смисъл на зелен, неопитен;

На старобългарски значението би било – Ти си умен, (а) не неопитен. Навярно предназначението на амулета е било да вдъхне увереност на притежателя. Това разбира се е предположение, за истинската функция на артефакта можем само да гадаем. Важното е, че текстът е преводим с помоща на старобългарски език.

В северната част на Апенините се срещат даже монументални надписи от VI-ти век преди Христа. На Щайнбергския надпис се разчитат думите ази-аз, еси-ти си, мали-малък, аже-ако...те съотвестват на старобългарските азъ, еси, малъ, аже...

Имайки предвид, че надписите са на 2550-2450 години, то трябва да се каже, че приликата със старобългарските думи е смайваща. Да не забравяме, че окончанието за дателен падеж У (във Венелу) е типично за старобългарски думи в дателен падеж ( Богу – на бога, сыну – на сина).

Тези данни са като манна небесна за всеки родолюбив учен. Чиста благословия си е да имаш исторически извори, които са подкрепени с доказателства от ономастика, археология и епиграфски паметници. В нашия случай обаче ние разполагаме с още едно солидно доказателство за тракийско присъствие в земите на римляните.

Става дума за генетичното изследване, което бе публикувано преди две години. Благодарение на това ново научно откритие българите разбраха, че във вените им тече тракийска кръв и, че ние като народ сме сродни на жителите на Северна Италия:

 “Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...” 

http://www.blitz.bg/news/article/117690

Всички данни показват, че е имало присъствие на траки на Апенините в древността. Как обаче са попаднали дедите ни там? Едва ли става дума само за едно преселение.Още от Каменно-Медната Епоха групи от балкански жители са мигрирали в различни посоки. Малка част от дедите ни е колонизирала и Апенинския полуостров. В по-късни времена, по време на Бронзовата и Желязната Епоха от Тракия са идвали нови поселници.

Те са били доста по-развити от местното население – латини, умбри, пикенци, сабини и др. но доста по-малко на брой. Предците ни са били в състояние да повлияят италийските народи, но след време са били асимилирани от тях. По същия начин арийците в Индия биват асимилирани от дравидите. Подобен процес протича и в Египет. Там създателите на първите три династии са хора, които нямат нищо общо с местното население, след време обаче биват асимилирани от него.

Това, че дедите ни са били малка, но доминантна група на Апенините разбираме от историческите извори. Плутарх разказва, че едно от преданията за основаването на Рим гласи, че този град е издигнат от пелазгите. Те били могъщи хора, които са посетили по-голямата част от познатия тогава свят и са покорили всеки по пътя си.

Плиний Стари допълва сведението на Плутарх с твърдението, че пелазгите са тези, които донасят азбуката в Лациум – родината на латините. Страбон разказва за идване на венети и траки в североизточната част на Апенините, след Троянската Война, някъде към XII век преди Христа. Тит Ливий също разказва за троянските преселници, чиито потомци основават Рим. Ливий споменава имената на владетели живели доста преди Ромул и Рем. Става дума за Атис, Капус, Капетус...тези имена са тракийски.

Какво означава обаче името Рим – Roma? Според Плутарх названието на града е дадено от пелазгите. В техният език роме означавало сила на оръжие.  На стблг. раменъ означава силен, от същата основа е и думата рамо-силна част. Корен на тази древна дума намираме и в тракийското божествено име Ρώμή, Ροίμή, Ρύμή (споменато от Вл.Георгиев) лично име Rhoemetalces, което се превежда като – със силен глас, говорещ силно.

В древността римляните са знаели добре за влиянието на траките върху дедите им.Тит Ливий дава троянски произход на основателите на Рим, но самите трояни са преселници от Тракия. Материалната култура на най-ранната Троя показва това убедително. Доказателство за тракийския произход на трояните е и името Илион.То идва от тракийската дума ила-кал, глина, която пък съответства на стблг. илъ- кал, глина. Градът на Приам е бил край блатлива местност...

Това, че римляните са хранели дълбоко уважение към траките разбираме от друго сведение на Ливий. Описвайки събития от II век преди Христа Ливий споменава за приятелски отношения между римският сенат, тракийския цар Котис, неговите деди и даже тракийския народ -  “The senate instructed the praetor to tell them in reply that the senate bore in mind the friendly relations which had existed between Rome and Cotys and the ancestors of Cotys and the Thracian nation” (Livy XLV.42).

http://mcadams.posc.mu.edu/txt/ah/livy/Livy45.html

От думите на Ливий става ясно, че приятелството между римляни и траки ще да е било доста преди времето на Котис II. За жалост, в по-късни времена някой успява да настрои римляните против дедите ни. През I век преди Христа Рим е инфилтриран от хора дошли ориенталци. Някои от тях са имали сметка да се стигне до конфликт между жителите на Вечния град и нашите предци. Докато по време на републиката моралът на римляните е бил висок, то в имперският период се наблюдава разложение на нравите и разцвет на пороците...По мое мнение това се дължи на чуждо влияние, влияние на същите тези хора, които настройват римляни срещу траки.

Ето това бе разказът за тракийското влияние върху старите римляни. За жалост никой от учените ни не е обърнал достатъчно внимание на тази забележителна страница от историята ни, а данни има в изобилие. Сякаш някой е наредил и все още нарежда корените на народа ни да се търсят в далечната Азия. Да, били сме и там, тъй както англичаните са колонизирали територии от Индия и Китай, така и част от дедите ни са били господари в тези региони преди хиляди години.

Да си колонизатор в дадена територия е едно, а там да е произходът ти е нещо съвсем друго. С опитите да бъдат изкарани предците ни тюрки, или иранци се краде огромна част от заслугите на дедите ни. Все едно те не са най-древния цивилизован народ на Европа...

Днес, най-вече от всякога имаме нужда от истината за произхода си. Eдин народ не може без история. Те не служи просто за намиране на повод за гордост, а има и друга цел. Тъй както родителите възпитават децата си, така също героите от миналото ни показват как да живеем. 

Примерът на смелите, добрите и силните е нещо изключително важно. Благодарение на този пример знаем какви са възможносите ни. Все пак ние носим кръвта на дедите си. Техните качества са се оформяли в продължение на хиляди години. Тези качества ги имаме и ние. Те може да са в латентно състояние, но при подходящите условия ще се прояват.

За да получим бъдещето, което заслужаваме, трябва да се държим като истински българи – смели, силни, добри и благородни. Съдбата на човека се определя от неговото поведение.



Използвана литература:

1. Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

2. XIII.III.25 - Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

3. Ascanius was succeeded by his son Silvius, who by some chance had been born in the forest. He became the father of Aeneas Silvius, who in his turn had a son, Latinus Silvius. He planted a number of colonies: the colonists were called Prisci Latini. The cognomen of Silvius was common to all the remaining kings of Alba, each of whom succeeded his father. Their names are Alba, Atys, Capys, Capetus

http://perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=LatinAugust2012&getid=1&query=Liv.%201.3