УДИВИТЕЛНИ, СЕНЗАЦИОННИ, НО И ПРЕМЪЛЧАНИ ФЕНОМЕНИ

Съвсем наскоро представих интересно видео за пеласгите. В канала ми в ютюб коментарите бяха много, а предаването се радва на успех. Причината за това е факта, че у нас информацията е малко, а темата за пеласгите сякаш е табу. Има даже учени, които стигат до нелепи крайности, като например твърдението, че народ пеласги никога не е съществувал, че се касае само за герои от митовете.

 

Разбира се има и по-умерени изследователи на миналото. В научните среди пеласгите са обявени за най-старото население на Южните Балкани, но са и обявени за изчезнал народ, асимилиран от гърците още през Античноста. Редица учени обаче признават, че пеласгите са оставили следи в старогръцкия език. Касае се за особени думи, които не могат да бъдат обяснени с помощта на законите на речта на нашите южни съседи. Лингвисти като Алберт Йорис Ван Виндекенс, Владимир Георгиев, Хялмар Фриск, Роберт Беекес и др. са изолирали различни думи от така наречения предгръцки субстрат, т.е. от езика на населението, което е обитавало Елада най-рано.

Пръстен-печат с надпис на езика на пеласгите, наричани още палестини, филистимци [по Кук, Zeus: a study in ancient religion]

Това разбира се са траките и спадащите към тяхната общност пеласги. На тях се приписва основаването на Атина, но и Рим, чието най-древно название е Рума [Ruma]. То по-късно се развива в Рома [Roma], а в ново време, у нас се ползва варианта Рим [в Западна Европа пък е Rome].

 

Интересното, но и необяснимо от гледна точка на официалните теории за нашия произход е това, че ранносредновековните българи познават възможно най-старото име на Вечния град. В старобългарския език срещаме думите роуминъ – римлянин, роумьскъ – римски. Те отговарят на архаичните Ruma – Рим и Rumach – римски.

 

През IV в., когато по виждането на историците е най-ранното споменаване на името на народа ни, Рим и римлянин имат формите Roma, Romanus. През VII в. Roma и Romanus не са променени, никой не знае даже за Ruma, Rumach. Как е възможно, ако дедите ни се установяват трайно на юг от Дунава едва в края на VII в. сл. Христа, те да познават най-старото име на римляните, което е поне от VIII в. пр. Хр.? Или с други думи – около 1400 години преди времето на княз Аспарух.

 

Да приемем за момент, че това е случайност или даже интересен феномен. Проблемът за нашите учени е, че е налице още един феномен. По време на ранното Средновековие дедите ни познават народностното име гърци и то в няколко варианта: Γραικοί, Γρεκύ, Γρεκούς, Γρικύ, Γρικούς. Проблемът се състои в това, че във въпросния период от време, населението на Византия се назовава ромеи [Ῥωμαῖοι], държавният глава носи титлата βασιλεὺς Ῥωμαίων [василевс на римляните].

 

Названието гърци [Γραικοί, Graeci], се ползва за дедите на южните ни съседи, предимно от римляните и то във времето на Античността. А официално ние българите се установяваме трайно на юг от Дунава едва по време на ранното Средновековие, т.е. дълги векове по-късно. Както по времето на княз Аспарух, така и по времето на други владетели като Крум и др., населението на Римската Империя, позната по-добре като Византия, се разпознава единствено и само под името ромеи [Ῥωμαῖοι].

 

Това са вече два феномена, чието обсъждане хитро се избягва, защото една публична дискусия би станала причина за поява на неудобни въпроси. Има обаче още един феномен, който е още по-сериозен. Касае се за характера на така наречения предгръцки субстрат. Ако официалните теории бяха достоверни, то този субстрат – особените думи в старогръцкия, не би трябвало да имат успоредици в българския, а и не би трябвало да имат обяснение на български език.

 

По виждането на историците и лингвистите, предгръцкото население на Елада е асимилирано още в древността, а неговия език няма нищо общо с нашия. Реалността обаче показва нещо различно, нещо напълно различно, но отново мълчанието разрешава проблема с неудобните въпроси.

 

Представям кратък списък с думи принадлежащи на предгръцкия субстрат. Всеки образован и интелигентен човек може да види, че се касае за думи, които трябва да се причислят към нашия език, а това означава, че дедите ни са обитавали не само Тракия, но и най-южните точни на Балканите, включително остров Крит.

 

Като тракийски/пеласгийски субстрат в гръцкия език са обявени думите:

 

балиос-βαλιος-бял;

волинт-βολινθος-волѧте, вол, бик;

вонасос-βόνασσοσ-вонящо животно, див бик;

бриза-βρίζα-брица (вид пшеница);

брилон-βρίλων-брити (бръсна), бръснар;

бринкос-βρύνχος-брѧцало (музикален инструмент) ;

брион-βρύον-брей (вид растение);

вритос-βρύτος-вьрѣти (вариво, пиво) ;  

гента-γέντα-гнетѫ (удрям, парче отрязано месо) ;  

таласа-θάλασσα-талаз, вълна, тлѣщи-удрям;

телумна-θέλυμνα-тьло (повърхност, под стблг.) ;

тулак-θύλακος- тоулъ (колчан, мях стблг.) ;

кубе-κὐμβη, купелон-κύπηλλον- купичка, купа, метален съд.

каситерос-κασσίτερος- каситеръ (калай стблг.);  

китарис-κίθαρις-четириструен музикален инструмент;

винос-(f)οίνος-вино; 

ромфея- ῥομφαία-ромфея, руфия, рубило-нож;

ситос-σίτος-жито;

сирингкс-σύριγξ-свирка, флейта;

 

Един пример може да се нарече случайност. Два примера могат да бъдат приети за удивителна случайност. Тук обаче говорим за цял списък, т.е. изправени сме пред удивителен, сензационен феномен, налице е един необясним парадокс.

 

Парадоксът става фрапиращ, ако обърнем внимание на това, че трако-пеласгийските думи тулак и купелон имат ясни паралели в старобългарските инвентарни надписи. Там туслхи-τουλσχη, купе-κύπη притежават значение колчан за стрели, т.е. тул, и шлем [формата на купата и шлема са идентични].

Следващата връзка пък е направо зашеметяваща, защото старобългарската дума купе-κύπη-шлем има паралел в хетския и староеврейския език. Касае се за купахи - kupahi- шлем (хет.) и коба - q/koba’ – шлем (староевр.). Паралелите между хетските и еврейските думи са обсъждани от Хаим Рабин, ползващ трудове на Гастър и Сапир.

По време на Бронзовата епоха земите на Израел са обитавани дълго време от пеласгите, наречени там филистимци и техните роднини траките тевкри. Учени като Бонфанте, Ваудхойзен и др. споделят, че филистимската, т.е. пеласгийската дума за шлем е коба, тя е сравнявана с хет. kupahi. Колкото и странно да изглежда – дедите ни са дали дума за шлем на различни народи от Близкия изток.

 

Казвал съм го често – парадокси и феномени няма, парадоксите и феномените в науката се дължат на нежеланието, или пък страха на определена група учени да каже неудобна за влиятелни хора истина.

 

Парадоксите се породени и от това, че в миналото бяха съчинени основани на лъжи и безсъвестни манипулации за нашата история. Траките бяха обявени за изчезнали, без това да е доказано. Аспаруховите българи бяха обявени за дошъл от Средна Азия народ, без това да е доказано. Съюзниците на Аспарух, наречени славени, бяха определени за дошъл от земите на Русия, Украйна, или Полша народ, без това да е доказано.

 

Прието бе, че Аспаруховите българи са изоставили езика си, без това да е доказано. Прието бе, че речта на старите българи е била тюркска или иранска, но не бе обяснено как за Бога, цялата ездаческа терминология на дедите ни не съдържа нито една тюрска, или иранска дума. Ако дедите ни действително бяха конен народ, номади, дори и да бяха заели езика на набедените за пешаци славени, пак биха запазили ездаческата си терминология, защото не могат да получат думи за неща от народ, който ги няма.

 

Приемем ли обаче, че тракийският е най-древния език от славянската езикова група, че траките са създателите на тази група, изведнъж всичко става логично и си идва на мястото.

 

Ганчо Ценов е бил прав по отношение на това, че дунавските славени са гетите, а не някакъв дошъл от отвъд Карпатите народ. Гетите са известни като конен народ, те представят значителната част от конницата на цар Ситалк. Гетите са траки, а в тракийската ономастика срещаме: Kone, Cobylatus, Korybantos, Uzdica, Setlote, съотвестващи на думите кон, кобила, жребец, узда-юзда, седло.

 

Ако българите са представени от мизите, явяващи се съседи и роднини на гетите, то и старите българи са имали думи като кон, кобила, жребец, юзда, защото според Страбон гетите и мизите говорят език като този на останалите траки.

 

Повече от ясно е, че хората дали името на нашата държава никога не са изоставяли езика си. Дори напротив – точно нашите деди са наложили своята реч над северните и западните си съседи илирите-венети. Те се явяват деди на сърби, словени, поляци, руси и др. Дедите ни дори са успели да окажат културно влияние на хора от Близкия Изток.

 

Ето колко лесно е да се обясни всичко. Представеното тук виждане обяснява защо при нас българите е доминантен същият антропологичен тип както и при траките. Става ясно и защо типичните за нас генетични маркери I2, E-V13, R1b, J2,  а и голяма част от R1a, са наследени от хора, които са обитавали земите ни дълги хилядолетия преди тук да дойдат римляните. Древните балкански корени на народа ни обясняват и защо най-тачените ни празници: Гергьовден, Трифон Зарезан, Атанасовден, Сирни Заговезни и др. са ехо от култовете към Хероса, Дионис, Сабазий, а не са спомени от почитта към Тангра, Ахура Мазда или Умай.

 

Съвестните хора в науката – тези, които нямат какво да крият, ползват един принцип, носещ името Бръснач на Окам. Според този принцип, от множество теории, които обясняват едно и също нещо, трябва да се предпочете най-простата. А според мен трябва да се добави и: най-логичната теория, този, което не противоречи на здравия разум.

 

Днес обаче все в научните среди все още се срещат индивиди, които са готови да се гърчат като змии, да правят салто-морталета, само и само да избягнат приемането на истината. Тези хорица разчитат на услугите на медиите, а и на влиянието си в политиката. Несъмнено това помага, но само до време.

 

Абрахам Линкълн има едно прекрасно изказване: Можеш да лъжеш част от хората през цялото време, можеш да лъжеш всички хора за определено време, но не можеш да лъжеш всички хора през цялото време - “You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can’t fool all of the people all of the time.”

 

НЕСЕБЪР И НЕГОВИТЕ ТРАКИ

Всички селища по нашето Черноморие са красиви, но Несебър има особен чар. Както благоприятното разположение, така и големия брой оцелели антични постройки допринасят за необикновения дух на града. За първи път мястото e споменато от Херодот под името Месамбрия/Μεσαμβρία- Her.VI.33. Друг вариант на името получаваме от Страбон, който твърди, че в по-стари времена селището е познато като Меневрия/Μενεβρία- Strab.VII.6.1.  

По-късно Стефан Византийски пише, че градът е основан от човек с име Мелса и поради това се нарича Мелсембрия/ Μελσεμβρία - St.Byz. Ethn. Едно хилядолетие след Страбон, Несебър е наречен  Месембрия/Μεσημβρία от продължителят на Теофан –GIBI V, c.112, но Псевдо Симеон използва названието Мемнембрия/Μεμνεμβρία  , като твърди, че то идва от името на тракиеца Мемнос - GIBI V, c.176. В други стари извори се среща дори вариация Медамбрия/Μεδαμβρία - БЕР, T III, c.755.

Описвайки черноморския бряг, Плиний Стари споменава Анхиало и предава името на Несебър като Messembria, като допълва, че в миналото там е имало селище с име Меса/Messa- “nunc in ora Mesembria, Anchialum, ubi Messa fuerat”- Plin.IV.43. По монети от времето на Античността се среща Μεταμβρία, но и Μεσημβρία.

http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/mesembria/BMC_08.jpg

http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/mesembria/BMC_012.jpg

http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/mesembria/BMC_268.jpg

Не само частицата брия/врия-град показва, че името на града е тракийско, но и неспособността на гръцките летописци да дадат точно обяснение на значението.Tе са принудени да търсят различни легендарни личности – Мелса, Менес, Мемнос в опити да разгадаят названието. Ясно е, че селището не е основавано от южните ни съседи, а от дедите ни, чийто език е бил доста по-различен от гръцкия.

Трудно е да се каже със сигурност какво означава Месембрия/ Μεσημβρία. Владимир Георгиев предполага, че първата частица идва от епитета на тракийския бог Мезен/ Μεζην и в древността градът е наричан *Mezen-bria-градът на бога-конник - БЕР, T III, c.755.

Предположението на Георгиев не е лишено от логика. Все пак съществува град Аполония – кръстен на Аполон, Дионисополис пък е по името на бог Дионис. Възможно е названието Месембрия да е вдъхновено от това на божеството Мезен/Μεζην, но поне на този момент на територията на града не е намерено светилище на Хероса. Неотдавна археолозите се натъкнаха на оброчна плочка с бога-конник, но един артефакт не може да докаже, че името на града е взаимствано от името на Мезен/ Μεζην.

Не трябва да забравяме и това, че по монетите на града са изобразявани Дионис, Корибантите, Асклепий, Деметра, Кибела, Хермес, Херакъл, Атина, а също така и римската богиня  Конкордия. Докато не се намерят повече данни свидетелстващи за силен култ към бога-конник е твърде прибързано да се приеме, че Месембрия е вдъпновено от името на Мезен.

В такъв случай е по-разумно да приемем, че Месембрия идва от по-старото, споменато от Плиний селище Меса. Тълкуване може да се направи със стблг. глагол мѣшѫ-меся, смесвам, разбърквам, т.е. касае се за град, в който са се смесили две, или повече  племена.

За тълкуването на брия/врия, Вл. Георгиев предлага стблг.(за)вьрѭ, врьти – “Траките и техния език”, с.13., т.е. значението е оградено, затворено, укрепено място. Може да се добави и стблг./стчсл. вереи-крепост. Реално селищата от тип брия/врия са укрепени места, а това означава, че тракийската глоса е обяснима с българска дума.

Нека видим и как стои въпроса с древното население обитавало красивия черноморски град. Край Несебър са земите на тракийските племена  Νιψαίοι/нипсеи и  Κυρμιάναι/ кюрмиани. Научаваме за това от бащата на историята Херодот, който описва похода на персийския цар Дарий в тракийските земи – Her.IV.93. Георги Mихайлов причислява нипсеите и кюрмияните към групата на тюните  (тините) –“Траките”, с.74. Фактът, че региона е обитаван от две племена по време на Античността е в полза на виждането, че Messa означава град, в който са се смесили две, или повече  племена.

Името на нипсеите идва навярно от названието на извора (реката) Νίψ, Νιβος (Нипс, Нива). За него споменава Светлана Янакиева цитирайки Херодиан и уточнявайки, че хидронимът Νίψ, Νιβος е образуван от същата основа както и  племенното име Νιψαίοι, това на транипсите -Τρανιψαίοι, а дори и това на град Нива-Νιβας.

Янакиева представя виждането на Томашек, че Νίψ, Νιβος идва от и.е. *nebh-“hervorquellen (набъбвам) като в ст.инд. nabh “Öffnung, Quelle” (отвор, извор) - C.Янакиева, “Тракийската Хидронимия”, с. 98.

По-скоро обаче хидронимът Нипс, от който е изведено името на нипсеите е свързан със санскритската дума nabhasa- небеса, влага, име на месец от дъждовния сезон и разбира се с нашите думи небеса, нибе-небе диал.Сродни са също гр. νέφος-облак, мъгла, лат.nebula-мъгла. По същия начин са образувани тракийските племенни имена стрюмони и тимаки – от названията на реките Стрюмон-Струма и Тимакос-Тимок.

Подлагайки на анализ името на кюрмианите, Димитър Дечев споменава за Аполон Кюрмиленос, сравнява с галската думи курми/κοῦρμι-вид бира, галското лично име Curmissus, писидийското название на селище Кюрмаса  и др. Кюрмиани може да се обясни с българската дума кърма, чието най-древно значение е храна. В такъв случай кюрмиани би трябвало да означава – хора търгуващи с храни.

Не само корена кюрм от тракийския етноним кюрмиaни се тълкува с българската дума кърма, но и наставката –ани е типична за българската граматика понеже бива използвана за образуване на местни имена като сопотч-ани, родопч-ани, пловдивч-ани.

Както кюрмианите, така и нипсеите биват причислявани към тракийското племе тюни/ Θυνοί (тини). Те са известни като опасни бойци, опитни в нощните нападения. При поход на одриския цар Терес срещу тюните, те унищожават голяма част от армията му и отнемат обоза й - Xen.Anab.7.2.  

Димитър Дечев търси обяснение за името на тези хора с и.е. te–подувам, давайки пример с авест. tav-сила, мощ, tavah-мощ, сила- “Характеристика на тракийския език”, с.6. За значението Дечев е прав, смисъла на етнонима тюни е подути, едри, силни. Обяснение обаче получаваме със стблг. доунти-подухвам, т.е. издувам.  Сродна е гръцката, или по-скоро пеласгийска дума δύνᾰσις– сила, мощ.

До V век пр. Христа племената от групата на тюните са силни и владеят Югоизточна Тракия. С появата на Одриското Царство влиянието на тюните е силно ограничено, те са подчинени от одриските монарси. Въпреки това, половин хилядолетие по-късно, споменът за тюните не е изчезнал. Страбон споменава, че областта от Аполония (Созопол) до Салмудесос (Мидия/Къйъкьой, Турция) носи името Тюния- Strab.12.3.3.

Освен черноморската Месембрия има и друго селище с подобно име в земите на древна Тракия. Става дума за построената от жителите на Самотраки Месaмбрия/ Μεσαμβρίη –Her.VII.108. Тя се намира на брега на Бяло Море, недалеч от град Стрюме, явно някъде в делтата на река Струма.

Поради оскъдните данни е трудно да се определи каква точно е връзката между черноморското и беломорскоко селище носещи имена Μεσαμβρίη, Μεσαμβρία.

Възможно е през Бронзовата епоха нипсеите и кюрмианите да са обитавали долината на Струма, но след като са принудени да напуснат земите си, тези хора са се заселили на ново място, по Черноморското крайбрежие където са основали нов град Месембрия.

В подкрепа на това предположение е факта, че в близост до намиращият се недалеч от река Струма град Солун е локализирано тракийско селище Νίβας, а Херодиан обяснява, че Нипс, Нивос /Νίψ, Νιβος е (тракийско) име на извор (река)  - С.Янакиева, “Тракийската хидронимия“, с.98. Разбира се без повече данни, това си остава само едно предположение, нищо повече.

Реално, интерес за нас представлява черноморската Месембрия-Несебър. Въпреки, че е смятана за колония на гърци от Мегара, селището е тракийско. Дедите ни са го населявали от незапомнени времена. За това е допринесло стратегическото разположение на мястото. Полуостровът е лесен за защита, а предлага и удобно пристаниище. Много преди гърците да прекосят Босфора и да навлезат в Черно Море, предците ни са търгували не само с други селища от черноморското крайбрежие, но и с богатите градове край Средиземно Море, като през XII-XI век пр. Христа стигат дори до Египет.

Как и защо далечните ни предци познати навремето под името траки губят позицията си на силен морски народ все още не е ясно. Възможно е да се касае за бавен процес, който е дирижиран от чужденци. Морската търговия е важна за икомиката, а държава имаща силна икономика е и силен противник. Както и повечето други крайморски градове, Месембрия-Несебър е постепенно инфилтрирана от чужди хора, който с течение на времето надминават по брой местното население и започват да играят доминатна роля в управлението на града.

Трябва да се признае обаче, че старите управители на Месембрия-Несебър са били умни хора. Владели са изкуството на политиката до съвършенство и това спомага града им да не пострада нито при персийските, нито при келтските и римски нашествия. Поддържани са приятелски отношения с Келтското Царство на Кавар, а също и с владетеля  на Понтийското Царство Митридат. За разлика от съседната Аполония, Месембрия не е подложена на грабеж от римляните.

В по-късни времена, през Средновековието съдбата на селището е променлива, то ту е в ръцете на дедите ни, ту e под властта на Римската Империя (Византия). В края на XIV век Несебър е превзет от рицарите на Амадей Савойски, които обаче го продават на Византия. Само стотина години по-късно перлата на Черноморието вече е в ръцете на Османската Империя и се започва дълъг период на упадък. С идването на Освобождението населението получава нова възможност да възроди града си и го прави блестящо.

Това е последната ми публикация на този момент, възможно е да продължа в края на август, или началото на септември. Желая на всички приятели изпълнено с хубави преживявания лято!

Използвана литература:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

3.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

4.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

5.Д.Дечев, Характеристика на тракийския език, БАН, София, 1952;

6.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

7.С.Янакиева, Тракийската Хидронимия, Studia Thracica 12, Изд. Марин Дринов, София, 2009;

8.Несебър, България http://pravoslavieto.com/hramove/nesebar/index.htm

ТРАКИЙСКИТЕ ДУМИ В РУМЪНСКИЯ ЕЗИК

Преди няколко години излязоха резултатите от генетични проучвания извършени в Румъния. Стана ясно, че ние почти не се различаваме от северните си съседи. Хапло- групите E, J, I2, R1a1, R1b, G се срещат както сред населението на България, така и сред румънците. За мен изненадата не бе голяма. Случи се нещо, което очаквах, защото знаех, че от най-дълбока древност Дунава е разделял хора имащи един и същ произход.

За това свидетелстват стари автори като Страбон, който твърди, че гетите и мизите (наречени по-късно българи) обитават земите на север, но и на юг от река Истър (Дунав). Плиний локализира бесите между реките Струма и Места, а малко по-късно Клавдий Птолемей пише за беси край северните склонове на Карпатите.  

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/48/Ptolemy_Cosmographia_Dacia%2BDanube.jpg

Древните топоними от земите на България и Румъния също потвърждават, че от незапомнени времена тези територии са обитавани от едни и същи хора. Имената на намиращите се в Дакия селища Берзовис, Тамаси дава, Суро бара, Дино-гетия и др. са сродни на изградените в Тракия Берзаме, Тамон Бари, Бренто пара/бара, Дин-друме.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg

Не само по време на Античността, но и в ново време топонимите от земите на Румъния и България продължават да показват смайващо сходство. Значението на голям брой румънски имена на градове и села би бил разбран от всеки българин. Като пример могат да бъдат посочени намиращите се на север от Дунава Бистрица, Бистра, Луда Бара, Стража, Липова, Остров, Габри, Пещера, Корабия, Подгория, Гарван,  Пригорие,  Падина, Богати, Добра, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Куки,   Мирчa вода, Добромир.

Съчинени са няколко неиздържани и здраво засукани теории, които да “обяснят” защо из цяла Румъния има български топоними и защо там се ползват български лични имена като Богдан, Богдана, Боян, Влад, Войка, Влъкана, Дан, Драгомир, Драгута, Калин, Калина, Мирчо, Рада, Раду, Радул, Сава, Стан, Стана, Стойка, Стояна.

Дако-гетите бяха обявени за почти изтребени от римляните, а за оцелелите се смяташе, че за невероятно кратко време са обикнали своите поробители и са приели с любов езика им. 

Пренебрегваше се факта, че легионите на Вечния град така и не успяват да покорят траките обитаващи Източните Карпати и Черноморските степи. Не се обръщаше никакво внимание на свидетелството на Приск Панийски, че по времето на Атила, на север от Дунава латински се говори предимно от търговците. Това разбира се е било последствие на бягството на римските колонисти и легионери от Дакия по времето на император Аврелиан.

Това, че българския  се ползва в Румъния до началото на ХХ век се отдаваше на българско влияние, а не на това, че се касае за изконния език на местното население, което обаче е подложено от чужденци на латинизация и в последствие дори е промито националното му съзнание.

Лингвисти от разични школи твърдяха, че от древния език говорен от Залмоксис и Декебал са останали само шепа думи, които са се запазили в речта на румънците. Различни изследователи представиха известен брой: balta, briu, brînza, buza, vatra, gard, gușa, zestre, caciula, cătun, colibă, copil, mal, măgură, magar, murg, raţa, stînă.

Ето и сравнение на дако-гетските думи с български:

balta-балта, блато

briu-връв

brînza-бринза, вид сирене

buza-буза, устна

vatra-ватра, огън

gard-градина, ограда

gușa-гуша

zestre-зестра

caciula-качула, качулка

cătun-катун

colibă-колиба

copil-копеле, малко дете

mal-вал, възвишение

măgură-могила

magar-магаре

murg-мургав кон, черен кон

raţa-раца, патица

stînă-стена, подслон, ограда

Интересното е, че тези древни тракийски думи присъстващи в румънския, не само се срещат в българския език, но също така имат и българска етимология. 

Пример може да се даде с дако-гетската balta отговаряща на българската балта-блато, която пък от своя страна произлиза от стблг. балтина-блато, като основата е прил.бал-бял. Няма никакво основание да се смята, че балта е заемка в езика ни както твърдят някои “специалисти”. Как да заемеш нещо, което си е твое?

Има и други интересни, а и важни дакийски думи, но румънските учени не са им обърнали внимание. Касае се за названия на лечебни растения. Това са: дивизма, зена, котията, мизила/мозула, сева, сопитис. 

Причината за игнорирането на важните данни навярно е факта, че имената на дакийските билки нямат обяснение на румънски, но за сметка на това българската етимология е повече от ясна. Нека разгледаме анализа на билките ползвани от учениците на Залмоксис.

Дивизмата е лечебно растение което вирее почти навсякъде в Източна Европа. Билката е считана за свещена защото първият й елемент - диви е тракийската дума за бог. Леонид Гиндин си опитва да даде обясние на дивисма с диво есе (дума подобна на чудесе-чудо). Значението на дивизма е Божие растение. В речника на Найден Геров срещаме  Див огън, което е равностойно на Божий огън.  

Зена е название на силно отровно растение. Владимир Георгиев търси връзка с персийската дума зян-вреда (която според него е навлязла чрез турския в езика ни). Нашият езиковед пропуска да отбележи връзката със старобългарския глагол жѧти/женти –повалям, жъна. Той е сроден на санскритския ханти и староперсийския жанайти-жъна, убивам, унищожавам - точно това, което ще направи едно отровно растение.

Името на дакийското растение котията  бива дефинирано като сродно на чешката дума котята – котенца (котета ) на върба. Растението е имало мъхниста повърхност подобна на котенцата на върбата.  

Мизула, мозула е древното название на мащерката. Тя е известна с пикочогоното си действие. Като сродни думи са предложени арменската мизем, хърватската и сръбската мижам със значение уринирам. За жалост е пропуснат е стблг. глагол  мочати, диалектната дума мащам-махам, отделям, а също и мизинец-най-малкото дете. Нейното значение е този, който се напикава - БЕР, том III, с. 786.  

Сева е дакийското название на вид бъз. Владимир Георгиев правилно свързва тракийската дума с българската дума цев, защото бъзът е кух и стъблото му фактически е цев.

Сопитис е название на растение имащо благотворно действие върху нервната система. Георгиев търси обяснение с помоща на редки гръцки и латински глаголи, което е излишно защото сописис е чуждото записване на старобългарския глагол съпати –спя. Растението е имало успокояващо действие и е помагало за спокоен сън.

Фактът, че дакийските думи в румънския език, а и дакийските имена на растения се тълкуват с помоща на българския език, показва убедително, че нашата реч е древна, много древна, не се е появила на Балканите с идването на бедни пришълци от Припятските блата и далечния Памир, а е отеквала из горите и долините ни няколко хилядолетия по-рано. Езикът на дако-гетите е като този на траките обитавали земите на юг от Дунава.

Това обяснява и защо името на дако-гетския цар Скорило не просто присъства в българската именна система като Скорил, но и се обяснява със стблг. скоръ-бърз. Не случайно Йеромонах Спиридон поставая дако-гетския благородник Декефал (Декебал) като владетел на българите. 

Не случайно опита на дако-гетския цар Буребиста да изкорени лозята и премахне пиянството, присъства в българските предания (но деянието се приписва на княз Крум). Не е случайно и това, че в нашия фолклор се споменава римския император Траян - човекът победил северните траки и завладял част от земята им.

Градежите от времето на дако-гетските царе Буребиста и Декебал показват смайващи прилики с тези от Плиска и Преслав. Налице е една жива традиция, която е потвърждение на тезата на проф. Ценов, че старите българи са северни траки, които са освободили братята си от римско подтисничество.

Сравнение на дакийски и старобългарски строежи

Нека не забравяме, че в Именника (на българските владетели) се казва, че предците ни са имали княжество от другата страна на Дунава 515 години преди Аспарух, т.е. някъде към 165-170 година.Точно тогава 165-170 г. е и първото значително антиримско въстание на северните траки. Тогава дедите ни не само прекосяват Дунава и разбиват пазещите границата римски гарнизони, но успяват да стигнат дори до Термопилите, Гърция.

Въпреки успеха на тази военна акция, тя не връща свободата на страната ни защото в този период от време свободните траки не разполагат с ресурси, с каквито разполага Рим, а ресурси са нужни за водене на дълга война. Принудени от ситуацията, свободните траки се завръщат на север от Дунава. Те обаче не се отказват от намерението си отново да строшат оковите на своите братя. Атаките срещу подтисниците не спират до прословутата 681 година, когато войските на империята са принудени да побягнат към Константинопол и най-сетне живеещите на юг от Дунава наши предци получават пълна свобода.

Враговете на народа ни обаче представят тези събития в ужасно изкривен вид. C намерение да си върнат загубените територии, римските летописци съчиняват безсрамни лъжи. След време тези лъжи са използвани охотно от представителите на чужди исторически школи следваши политическите интереси на великите сили, за които една обединена България е неудобна. Въпреки, че съществуват и сведения, в които българите биват определени като потомци на траките, в определена група учени обяви тези сведения за недостоверни.

Ингорирани бяха и доказателствата на д-р Методи Попов. Неговите изследвания убедително показаха, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия и, че повечето българи принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. местно население.

Под влиянието на чужди школи бе въведена заблуждаваща терминология и народът на Орфей и Залмоксис, макар да бе преживял над 600 години римско подтисничество и да бе доказал силата си, бе осъден да “изчезне”.

На негово място бяха поставени “нови” народи, само където нито материалната култура на тези народи не може да се нарече нова за Балканите, нито пък езика на “пришълците” се различава от този, който прозира от древните тракийски топоними Бела, Баба, Бога, Бор брега (Боров бряг), Вода, Врацища, Габрайон (Габърен),  Дабан (Дъбен), Дебре, Листе, Стене, Среден, Струа (Струя), Тамон бари (Тъмни бари).

Учени като Веселин Бешевлиев признаха, че на територията на България, по време на Ранното Средновековие няма поява на тюркски топоними. Стамен Михайлов доказа древната балканска традиция на старобългарската чернолъскава керамика. Този изследовател дори имаше смелостта да представи работи на чужди учени, според които особения знак IYI присъства на Балканите поне от пето хилядолетие преди Христа. 

Благодарение на проучванията на Иван Венедиков, Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев и др. знаем, че култовете към Залмоксис, Дионис, Сабазий, Бендида, Хероса са все още живи в българската култура, а традиционните ни земеделски сечива и пастирски атрибути са от тракийски произход. Да не забравяме и това, че има отъждествяване на българи с мизи в продължение на хиляда и сто години.

Какво още трябва да се появи, за да бъде истината най-сетне призната? Може ли егото на шепа учени да е по-важно от истината? Толкова ли е трудно да се каже -прощавайте, сгрешихме? Защо да позволяваме на други да се кичат с наша слава и да си присвояват заслугите на предците ни в развитието на европейската култура? Защо децата ни да не растат с образите на Спартак, Вологес и Декебал, защо да не получат примера на силни и борбени хора? Или може би някой се страхува от гнева на пробудения българин?

Използвана литература:

1.Л. Милетичъ,  Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II.

Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896;

2.Л. Милетичъ, Д. Д. Агура, Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния 

Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость, СбНУНК, кн. IX, Държавна печатница, Изд. Министерството на Народното просвещение, София, 1893;

3.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

4.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

5.Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002;  

6.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

8.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

9.I.Duridanov, Thrakisch-dakische Studien, Erster Teil. Die thrakisch und dakisch-baltischen Sprachbeziehungen, Academie bulgare des sciences, Linguistique Balkanique, XIII, 2, Verlag der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Sofia, 1969;

10.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;

11.Н.Колев, Българска етнография, Издателство Наука и изкуство, София, 1987;

12.Е.Тeодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

13.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993;

14.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;

15.S.Stati,  Rumänische  Wörter Thrakischen Ursprungs, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren WTomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984;

16. Romanian Genetics: Abstracts and Summaries

http://www.khazaria.com/genetics/romanians.html