Страната ни България
е изключително богата на исторически забележителности. Достойни за посещение са
много места у нас. Плиска, Преслав, Силистра, Несебър, Созопол, Варна, Пловдив
и София са все локации съхранили в себе си ехото на древността. Могат да се
добавят още Червен, Банско, Велико Търново, Ямбол и др. селища, които са
запазили паметници свидетелстващи за величието на народа ни.
Такова
място е и Мадара. Не случайно предците ни са избрали този регион, за да
изградят там много светилища. Атмосферата е особена, сякаш се чувства духа на
началото на цивилизацията – времето когато дедите ни са били най-развития народ
на Европа.
Скалите
на Мадара са крили дълго време един уникален паметник – фигура на конник
пронизващ лъв с копието си, а зад боеца може да се види ясно неговото куче.
Релефът е открит от Феликс Каниц през 1882 година. Едни от първите проучили
монументалното изображение са Карел Шкорпил, Геза Фехер, Георги Баласчев и Веселин Бешевлиев.
Шкорпил датира паметника във времето на Античността и е сигурен в тракийския му произход, ето какво казва чешкия учен:
“Отъ описанията на релйефа е ясно, че произхода на Мадарския релйефъ трѣба да търсимъ въ първитѣ исторически времена като произведение на един високо културен народъ, чиито художествени паментици сѫ разпърснати в североизточната частъ на Балканския полуостровъ. Това са трако-гетитѣ е край Мадара трѣбва да се търси тяхната света земя.“ - К.Шкорпил, Byzantynoslavica IV, Praha, 1932, Мадаро-Могилското плато, с.122.
Шкорпил датира паметника във времето на Античността и е сигурен в тракийския му произход, ето какво казва чешкия учен:
“Отъ описанията на релйефа е ясно, че произхода на Мадарския релйефъ трѣба да търсимъ въ първитѣ исторически времена като произведение на един високо културен народъ, чиито художествени паментици сѫ разпърснати в североизточната частъ на Балканския полуостровъ. Това са трако-гетитѣ е край Мадара трѣбва да се търси тяхната света земя.“ - К.Шкорпил, Byzantynoslavica IV, Praha, 1932, Мадаро-Могилското плато, с.122.
Подобно е и виждането на Богдан Филов и Георги Баласчев, които виждат в Мадарския Коник същия стил, в който е изобразяван Тракийския Херос – върховното божество на народа на Орфей.
Геза Фехер от друга страна е убеден, че се касае за творение на тюркски номади, повлияни от сасанидското изкуство.
Геза Фехер от друга страна е убеден, че се касае за творение на тюркски номади, повлияни от сасанидското изкуство.
http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Krali%20Marko/Madara/IMG_8019.JPG
За унгарския учен е без значение факта, че Мадара
е важнно място за траките, в което те са изградили много светилища. Едни са посветени на бог Дионис, други на
нимфите, а има и такива които принадлежат на Хероса, който е изобразяван като
конник. Намерени са и негови оброчни
плочки.
Фехер не се притеснява иозобщо от това, че за сасанидско изкуство можем да говорим едва
през III век след Христа. Изображенията на Тракийския Конник са от по-ранен
период, а както знаем от Херодот – “няма друг народ като персите,
който да взаимства толкова много от други народи. ”-Her. I.135.
В миналото основното възражение за
това, че Мадарския Коник не е тракийско творение, бе присъствието на стреме, а за този
атрибут се смята, че е донесен в Европа едва по
време на Ранното Средновековие.
Геза Фехер обаче си казва без увъртане, че стремето е било познато още на скитите, но по тяхно време (Античността) то е било правено от кожа. Скитите обитават територията на Северна България от незапомнени времена, а автори като Стефан Византийски, Дион Касий и др. смятат траки и скити за хора от един произход.
Геза Фехер обаче си казва без увъртане, че стремето е било познато още на скитите, но по тяхно време (Античността) то е било правено от кожа. Скитите обитават територията на Северна България от незапомнени времена, а автори като Стефан Византийски, Дион Касий и др. смятат траки и скити за хора от един произход.
Както
знаем от работите на Тукидид, съседи на скитите са гетите, които имат идентично
въоръжение и екипировка – II.96. От земите на
гетите е и съкровището от Галиче. На една от фалерите е изобразен конник, чиито
ходила според Е.Д.Филипс почиват на кожени ремъци, т.е. касае се за примитивно стреме.
Находките
от Галиче са датирани II-I век преди Христа. Това ще рече, че можем да говорим
за стреме в нашите земи поне от II-I век преди Христа. Тези данни обаче са неудобни
за хората отричащи древните балкански корени на българите и поради тази причина
ценната информация бива премълчавана.
Друго
възражение за това, че Мадарския Конник не е сътворен от местно население е
твърдението, че траките нямат монументално
изкуство. Това разбира се не отговаря на истината.
Неотдавна в Родопите бе намерена част от монументална
статуя на лъв, която е ваяна дълги векове преди да се появи държавата на
персите, а също така и дълго време преди да бъдат
положени основите на Рим. За жалост
на тази важна и променяща историята новина не бе дадено достатъчно внимание.
Защо ли?
https://m.dir.bg/dnes/obshtestvo/lav-troyanskata-voyna-11979464
Не се
говори и за това, че има изображения на Тракийския Конник не само върху оброчни
плочки, но съществуват дори и масивни статуи. По ирония на съдбата точно тази
статуя показва Хероса пронизващ лъв – същото изображение каквото намираме и по
скалите на Мадара.
Още
по-ранни скални релефи на конник сътворени от траки има в Мала Азия (Zekeria Koy), която е дом на тракийските племена фриги и мизите
наречени още българи. Релефите изобразяващи древно тракийско божество са
заснети за първи път от Алфред Холдер и Густав Заре през 1885 година и са
публикувани в научно списание през 1886 година.
Тези
публикации са добре известни на българските учени, които даже ги споменават в
свои работи. Една такава творба бе открита от
Мартин Константинов, който цитирайки Георги Баласчев представи следната
информация:
„Отъ всичко
изложено до тукъ може да се заключи, че у старитѣ траки е сѫществувалъ
религиозенъ обичай, който налагалъ на почитателитѣ на нѣкое тѣхно божество да изваятъ неговия образъ въ естествена
голѣмина заедно съ атрибутитѣ му върху недостѫпни скали, ако имало такива
наблизо до свѣтилището му, издигнато въ нагова честь.
Тъй че, споредъ
насъ, до съ. Зекерия ще да е имало въ тракийско време свѣтилище на бога Ареса, комуто
тракитѣ поднасѣли своето моление. Свѣтилища ще да е имало, безъ съмнение, и
тамъ, дето се намиратъ скални релйефи на конника богъ-херой.
А тъй
като свѣтилище се намѣри прѣзъ разкопкитѣ и до съ. Мадара, произходяще отъ
трако-римско време, то възъ основа на всичко горѣказано, трѣбва да приемемъ, че
Мадарскиятъ скаленъ релйефъ представлява поганско трако-гетско божество, подобно на ония конни божества, изваяни
върху скалитѣ на Зекерия, и пр.”
ето и снимката направена от Алфред Холдер
Както Мадарския Конник, така също и боговете-конници от Мала Азия са
обърнати надясно и са изсечени в скален релеф на известно разстояние от земната
повърхност. Подобно на сведенията за стремето и за тракийските светилища край
Мадара, тази информация не е известна на българския читател.
Трябва да се спомене и още нещо за монументалното изкуство на дедите ни наричани по време на Античността траки. Цитирайки Д.Денев, Александър Мошев съобщава за голям скален релеф - изображение на Хероса от долината на Русенски Лом. За жалост, този паметник е унищожен още през 1940 г.
Мошев съобщава и за нещо друго, което е неизвестно на българските читатели. Става дума за откритието на археолога Атанас Милчев по време на разкопките в Плиска. Край Южната порта, този наш учен намира релеф на Тракйския Конник и то масивен релеф, божеството е представено в почти естествен ръст. Фрагменти от друг подобен артефакт са намерени и край Източната порта на старата ни столица (BOLGAR Тайните на нашия произход с.24-25). За жалост тези изключително важни сведения не се споменават от тези, които твърдят, че траките не познават монументалното изкуство.
Трябва да се спомене и още нещо за монументалното изкуство на дедите ни наричани по време на Античността траки. Цитирайки Д.Денев, Александър Мошев съобщава за голям скален релеф - изображение на Хероса от долината на Русенски Лом. За жалост, този паметник е унищожен още през 1940 г.
Мошев съобщава и за нещо друго, което е неизвестно на българските читатели. Става дума за откритието на археолога Атанас Милчев по време на разкопките в Плиска. Край Южната порта, този наш учен намира релеф на Тракйския Конник и то масивен релеф, божеството е представено в почти естествен ръст. Фрагменти от друг подобен артефакт са намерени и край Източната порта на старата ни столица (BOLGAR Тайните на нашия произход с.24-25). За жалост тези изключително важни сведения не се споменават от тези, които твърдят, че траките не познават монументалното изкуство.
Тези хора пренебрегват и други ценни данни. В земите на
фригите и мизите наречени още българи е град Модра, чието име е сродно на
Мадара. Модра е споменат от Страбон преди около две хиляди години, но петстотин
години по-рано названието на селището е документирано върху древнофригийски
надпис М 04 – VI век преди Христа.
Както Мадара, така и Модра могат да се обяснят с
българската дума модър, модар – светъл, ясен, ведър, сродна е и
диалектната модрия-господ. Значението на Мадара и Модра е светло, свещено, божие място. Логика в
тълкуването има защото и на двете локации има светилища и олтари на тракийски
божества.
Тези данни позволяват
да се заключи, че Мадарския Конник не е създаван нито от туранци, нито от
иранци, а от потомци на най-древния цивилизован народ – траките, чиито пълноправни
наследници сме ние българите. Това е причината в продължение на хиляда и сто
години да бъде правено отъждествяване на българи с мизи – най-големия и
най-ранно споменатия тракийски народ.
Кога точно е изваян релефа е трудно да се каже. Надписите
не са гаранция, че това е станало едва по времето на княз Тервел, но дори
забележитеният паметник да е от това време, неговата поява само показва
продължението на една дълга традиция – култа към Хероса, който се почита днес
като Свети Георги.
Цитирайки Ростовцев, Мартин Константинов акцентува на
това,
че „тракийският бог-ловец и бог-конник и досега се почита в българските,
румънските и сръбските села под името св. Георги и, че „в християнските църкви може да се наблюдава как образът на великия безимен бог, за когото
притежаваме безброй оброчни паметници от римско време, на ловеца и боеца върху
своя тракийски кон се почита от селяните като великия християнски „Херос“ св.
Георги.
Съкровище от Луковит -IV век преди Христа
Споменато е и мнението на Георги Кацаров, който говори за съвпадането на стари и нови култови места, което се обосновава приемственост на
култа. Няма съмнение, че Св. Георги е просто едно
продължение на почитта към Тракийския Конник. Не случайно в повечето области на
страната ни Гергьовден е считан за най-големия празник.
Етнологът Евгений Теодоров разказва, че българите
мохамедани от Смолян почитат Гергьовден като байрама, а българите мохамедани от
Гоцеделчевско дори тачат древният празник повече от байрама. Този удивителен
феномен може да се обясни само като влияние на една хилядолетна традиция, която
е запечатана в генетичната памет.
Евгений Тодоров отбелязва нещо важно в своите работи, а
именно това, че при нас
българите се живее един необикновено силен култ към предците. Тази
особеност нашият учен свързва със старите вярвания на траките и цитира А.Дюмон,
който още през XIX век стига до заключението, че Тракийския Херос представлява хероизиране на
мъртвите и култ към обожествените деди.
Несъмнено Дюмон има право, Херосът е идеалният мъж –
силен, храбър, способен да води. Херосът пази своя народ и се грижи ревниво за него. Херосът е пример, който
трябва да се следва, а неговата памет да се тачи. Той е връзката на
обикновените хора с божественото, той е мостът, по-който всеки достоен човек
трябва да премине.
В миналото дедите ни са знаели колко важно е за
обществото им да присъстват индивиди като Хероса. На такива изключителни хора
се е давал статут на божество. Не случайно тракийските царе Рез и Ситалк са
обезсмъртени в предания и песни. Тези хора са известни със своето благородство,
сила, мъжественост и мъдрост.
За траките обожествения Херос не е нещо абстрактно и
недостижимо, не е нещо, от което те се боят, а дори напротив Херосът е част от
тях. Той е един от тях, но притежаващ особени
качества, които са го направили уникален. Както Христос казва – Аз съм пътят истината и живота, така
Хероса е отправял послание – Следвай ме, бъди
силен, бъди мъдър, бъди добър, бъди честен, обичай народа си!
Почитайки
мъжествеността, силата и духовната чистота, дедите ни са давали пример за идните
поколения. Качествата на
Тракийския Конник е трябвало да бъдат и качества на държавника.
Когато владетелят не е имал сила и мъдрост той е бил прогонван и друг, по-достоен е сядал на мястото му. Народът е бил буден, не е търпял слаби и порочни управници. По този начин е постигнато благоденствието в миналото. Държавата е била единна, изградена от здраво свързани едно с друго човешки звена. Хората са се обичали и уважавали, било ги е грижа за роднините си, не са се отдавали на апатия и малодушие.
Когато владетелят не е имал сила и мъдрост той е бил прогонван и друг, по-достоен е сядал на мястото му. Народът е бил буден, не е търпял слаби и порочни управници. По този начин е постигнато благоденствието в миналото. Държавата е била единна, изградена от здраво свързани едно с друго човешки звена. Хората са се обичали и уважавали, било ги е грижа за роднините си, не са се отдавали на апатия и малодушие.
Това е
разковничето за по-добро бъдеще. Силна държава се гради от силни хора. Слабите са осъдени да служат на тези,
които хитро умеят да се възползват от объркването на масите. Мошениците не се
нито свръхсилни, нито извънредно умни. Крепи ги само подкрепата
един към друг. Не случайно е възникнала поговорката Гарван гарвану око
не вади.
Мошениците ги крепи и това, че двадест и четири часа на ден те следят интересите им да не бъдат накърнени. Какво пречи на нас също непрестанно, упорито и решително да остояваме интересите си? Вместо потънали в летаргия да проклинаме съдбата и да чакаме неволята да ни помогне, можем най-сетне да запретнем ръкави и да си потърсим своето. Както са казали древните – Съдбата преследва страхливите и помага на смелите.
Мошениците ги крепи и това, че двадест и четири часа на ден те следят интересите им да не бъдат накърнени. Какво пречи на нас също непрестанно, упорито и решително да остояваме интересите си? Вместо потънали в летаргия да проклинаме съдбата и да чакаме неволята да ни помогне, можем най-сетне да запретнем ръкави и да си потърсим своето. Както са казали древните – Съдбата преследва страхливите и помага на смелите.
Използвана литература:
1.Е.Теодоров, Древнотракийско наследство в българския
фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;
2.Strabo,
Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL
LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
3.E.D.Phillips, The Royal Hordes, Thames & Hudson,
London, 1965;
4.Г.Фехер, Облеклото и оръжието на старата българска войска,
Военното дело на българите, Тангра ТанНакРа, София, 2000;
5.N.Dimitrova, Inscriptions and Iconography in the Monuments
of the Thracian Rider, Hesperia 71, 2002, p.p. 209-229;
6.D.Boteva, Combat Against Lion on the Votive Plaques of the
Thracian Rider, Thracica XVI, Serdicae, MMV;
7.М.Константинов,
Крали
Марко, Мадара, Тракийският конник и тракийските ‘икони’ на св. Георги. Ценни
снимки и факти
ИЗВОРИ ОТ ИНТЕРНЕТ
БГНЕС
Археолози откриха скулптура на лъвска глава от времето на Троянската война
Уникална монументална каменна скулптура на лъвска глава от времената на Троянската война е открита край храма на Великата богиня майка (пещерата "Утробата") в Източните Родопи, обяви на пресконференция археологът Николай Овчаров.
Публикации
