Проф. Веселин Бешевлиев е известен като един от
най-ерудираните български историци и езиковеди. Не съм съгласен с виждането му
за тюрко-алтайските корени на старите българи, а и с изразеното по-късно от
него мнение, че първобългарите са
амалгама от тюрки и иранци. Въпреки това, трябва окровено да призная, че този
учен има и положителен принос в процеса на търсенето на произхода на дедите ни.
През 1965 година излиза една много интересна книга на
Бешевлиев. Нейното заглавие е “Проучвания върху личните имена у траките”, а
богатството на ценни данни е наистина неописуемо. Нашият учен представя
предостатъчно данни, от които става ясно, че “тракийският елемент е играл немаловажна роля почти в целия обществен
живот на Византийската империя в VI век.”-64-65. Като имаме предвид, че властвалият в началото
на VII век император Фока (602-610 година) също е
тракиец, то излиза, че само седемсесет години преди битката при Онгъла, траките
са разполагали с голямо влияние.
На страница 65 срещаме един друг изключително ценен
пасаж: “След
600 година лица с тракийски имена се срещат много рядко, и то само в
египетските папируси. Според един папирус [405] в
615 г. Φλ. Τζ[ι]ττα бил κόμης в Египет. В друг папирус, от VII в., [406] се
споменава някой си Τζιττα Πραύ. В трети папирус, от византийско-арабската
епоха, [407] се среща един κύριος Ζίττα. Най-сетне
в един папирус от VII в. [408] се
споменават тракийските имена Νεστος и Ζιττα. Вторият от тях бил комес. За последен път в 710 г. у Теофан се среща
един бес Мавр, който бил патриций. [409] .”
С други думи – според сведенията на Бешевлиев, чак след
710 година може да се говори за “край на споменаването на траки” в
историческите извори. Въпросният бес Мавъp -“Μαῦρον τὸν πατρίκιον τὸν Βέσσον”, е
живял по времето на княз Тервел и император Юстиниан Ринотмет … като е служил както
на Римската Империя (Византия), така и на България.
Докато Теофан Изповедник нарича Мавър бес, т.е. тракиец, то авторът на
Чудото на Св. Димитър гледа на Мавър като на българин. Ценна информация по този въпрос намираме в работа на Петър Петров: “В научната литература съществува единодушие
по въпроса за народностната принадлежност на Кубер и Мавър. Още в
заглавието на „Деянието” (Чудото) се казва, че Кубер и Мавър дошли „с българска
войска” (cum exercitu Bulgarorum) да превземат Солун, а в един от преписите двамата пълководци направо са посочени като
„българи” (τὼν Βουλγάρων). “ - c.301.
Петър Петров доста добре уточнява,
че Мавър е патриций, т.е. благородник на
българите:
“Сведения за
Мавър най-сетне дават и три печата, в които се среща неговото име. Първият
печат е от края на VII в. и гласи:
„(Принадлежи на) Мавър, патриций и
архонт на сермисианите и българите” — Μαύρω πατρικίω κ(αὶ) (ἄρ)χοντι τῶν Σερμης(ι)ανῶν κ(αὶ) Βουλγὰρ(ων). В другите два печата, които са от началото на VIII в., Мавър също е посочен като патриций.” – c.300.
Ако
на един благородник се гледа ту като на българин, ту като
на бес, т.е. тракиец, нима това не е доказателство, че поне през VII в. век все още
е било добре известно, че траки и българи са едни и същи хора? Въпросният Мавър е живял през VII и VIII век, а римските
византийските автори започват да пренагласят историята и да демонизират дедите
ни по-късно. Нека не забравяме свидетелството на Константин Апамейски, който на
събора през 681-та година говори за войната с България – GIBI III, c.170, т.е. не става дума за конфликт
с непознати нашественици, а с представители на вече призната държава. Тук държа да допълня, че още по времето на бунта на водещия българи във войската си Виталиан -513 година, страната ни е наречена Провинция България: "
Нека пак да се върнем при Бешевлиев и твърдението му, че “След 600 година
лица с тракийски имена се срещат много рядко, и то само в египетските папируси,
а последният споменат тракиец е бесът Мавър- 710 година.” Дали това е вярно, или пък критерия на учените изследващи
миналото е такъв, че тракийския характер на определени имена бива игнориран и
преиначаван?
Ако обърнем внимание на името на княз Аспарух и неговите варианти Есперих, Исперих, ще установим, че те имат точни съответствия в тракийската
ономастика. Елементът асп и вариантите есп, исп (исб) се среща
в имената на Хероса Ут-аспиос, Вед-еспис, а и в името на пеонския цар
Аутл-есбис, също и в тракийския
топоним Ар-исба. Както Димитър
Дечев,така също Владимир Георгиев и др. виждат в еспа, аспа тракийска дума за кон.
Леонид Гиндин свързва името на трак.
Арисба/Ἄρισβος с тракийска дума за кон, намира дума за кон и в името на пеонския цар
Аутл-есбис: “Кстати, и
реконструируемое для Троады и соседней области Фракии на основании названия Арисбы слово для "лошади" *issu̯a”... Исконно фракийский апеллатив, в реконструкции *esbi-/e- =лик. esbe- ≪конь≫, в группе ЛИ
также в надписях из континентальной
Фракии (к северу от параллели Никополя-на-Несте): Εζβενις, Εσβενις, Esbenus, Hezbenus,
Hesbenus (D.S. 165) (-zb-
< -sb- под влиянием последующего звонкого губного; формы
с Я в лат. передачах также вторичны, аналогично греч. ίππος
при ικος); чистая апеллативная /- основа на уровне ономастики
в ЛИ *Autesbi-s (исправление
транскрипции Ливия
— Autlesbis с большим числом
разночтений по рукописям) – с.18.
Heка разгледаме фактите: и трите
варианта на името на княз Аспарух имат успоредици не къде да е, а в названието
на Тракийския Конник, в името на пеонския цар Аутл-есбис, а и в името на град Арисба,
чийто елемент исба Леонид Гиндин
тълкува като тракийска дума за кон. От голяма важност е и нещо друго, което лингвистите ни не са забелязали.
Вариацията Еспор-Аспарух отразява типичното за
тракийския и българския език екане и якане - явлението, поради което името на
тракийската река Eterus/Етерус (Етъра) е представяно и като Iatrus/Ятрус както обяснява Вл. Георгиев. От
друга страна, вариацията Есперих-Испор, Исбул отразява друго типично за тракийски и български езиково
явление, а именно редузирането на неударено Е в И – отново обяснено от Вл.
Георгиев.
Нима всички тези неща не са доказателство за
тракийския произход на името Аспарух, притежаващо варианти Есперих, Испор? Дали приликата между името Есперих и името на пеонския цар Аутл-есбис е случайна и случайно българите
са наричани пеони ? He мисля, че се касае за просто съвпадение.
Без да се пускам в подробности, ще дам сравнения на
старобългарски имена с тракийски – нещо, от което историци и езиковеди бягат
като дявол от тамян:
Кроват/Κροβατος - баща
на княз Аспарух – Кровизи/Кροβυζοι – траки от групата
на мизите, с които старите българи са отъждествявани многократно.
Тервел/Τερβελις –
наследник на княз Аспарух – Тервос/Tέρβος – име на дакийски цар, Терес
Тервелов/Τηρεὺς Τρεβελλίου – тракийско
име документирано на надпис с регистрация Epidamnos-414,
Корсис/Κορσης – старобългарско
име – Корсас/Κορσας-тракийско местно име, Καρσις, Κερσης/Карсис, Керсес – варианти на тракийско лично име.
Мостичъ-старобългарско име – Мостис/Mοστις – име на тракийски
цар.
Кардам/Κάρδαμος – старобългарски владетел- Кардамюла/Καρδαμύλη-древнобалкански
топоним,
Кардент/Cardentes- тракийско лично име.
Борис/Bορης- старобългарски владетел- Bορισκος, Bορας, Bῶρος/Бориско, Борас, Борос- тракийски
лични имена, последното е носено от меонски благородник, а меоните са
причислени от Страбон към мизите, с които старите българи са отъждествявани
през Средновековието.
Пресиян, Прусиян – старобългарски владетел - Прусий/Пρουσιάς- име на тракийски цар.
Tелец/Тελέσσιος – старобългарски владетел – Телеф/Τήλεφος – цар на траките мизи.
Сабин/Σαβῖνος- старобългарски владетел – Сабин/Σαβῖνος- едно от названията на тракийския бог Дионис.
Сондок/Sondoke – старобългарски благородник – Сондис/Σονδίς –
тракийско местно име.
Докум- старобългарски
владетел - Диком/Dicomes – цар на траките гети.
Кубер/ Κοῦβερ – старобългарски благородник – Κυβέρων/Куберон- топоним от земите на траките витини, причислени към мизите
от Страбон, Кобос/Κῶβος – цар на траките трери.
Не можем да пропусенм старобългарското име Исбул/Ισβουλος, понеже присъстващия в него елемент исб, се среща и в трак. Арисба. Колкото до
носената от Исбул/Ισβουλος титла кавкан, тя се среща не само в лидийската дума кавес-жрец, но и в
тракийската, самотракийската глоса κόες-жрец на
Кабирите. Вл.Георгиев я сравнява с лидийската дума kaves-жрец, а и със староиндийскта kavi-h- мъдрец- с.40-41.
Както се убеждаваме – въпреки ерудицията си,
Веселин Бешевлиев не е прав. Навярно подведен от господстващите тенденции и от
сремежа на определени сили да изкарат старите българи азиатски народ, нашият
езиковед и историк пропуска голямо количество важни данни. В никакъв
случай не можем да говорим, че след беса Мавър, вече няма, споменаване на траки
(по-точно хора с тракийски имена). Уверяваме се, че старите автори като Зонара,
Хоматиан, Аталиат и др. не отъждествяват старите българи с пеони и мизи
случайно.
Смайващото е, че при старите българи не
просто намираме тракийски лични имена,
при средновековните ни владетели и благородници, се срещат варианти на имена
носени от древни тракийски царе и благородници като Телеф, Мостис, Прусий, Тервос, Борос, Диком, Кобос.
Познавайки фактите, можем ли да приемем, че няма
споменаване на тракийски имена след 600 година! Какви са като цяло старобългарските
имена – тюрски, ирански, или както
показват фактите - тракийски? Tрябва ли да си затворим очите за наличната информация, понеже някой в
миналото си е наумил да налага заблуди? Бешевлиев донякъде е оправдан, понеже
през 60-те години на ХХ век, макар да е бил добре запознат с тракийската
ономастика, той вече е на възраст. Не можем да пренебрегнем и това, че много
допълнителна информация излезе през 70-те, 80-те и 80-те години на ХХ век. Тази
информация за жалост остана неизползвана от неговите по-млади колеги, които
предпочетоха да поемат по утъпкания, лесен, но погрешен път.
Днес има предостатъчно данни, които
позволяват историята на България да се пренапише и то така, че да блесне с
истинската си светлина. Когато се говори за началото на историята ни, трябва да
се започне с времето на Каменната епоха, когато дедите ни – първите земеделци
на Европа, започват да се преселват в различни посоки, а с това и да
разпространяват знанията, които ще помогнат на осталите жители на континента ни
да оцелеят. Трябва да се спомене и това, че първите ковачи и златари на Европа
са хора, чиято кръв ние носим. Задължително е да се знае, че най-ранните
европейски градове са строени от предците ни, че дори Атина и Рим са издигнати
от траки и пеласги. Вместо да се повтаря постулатът, че траките са безписмени,
нека бъде всеобщо достояние, че като създатели на първата писменост са обявени
траките Орфей и Лин, че в официално най-старите писмени документи на Европа –
минойските, се срещат тракийски имена като Арей, Диза, Питак, Тетюс.
Историците, археолозите и линвистите от
старото поколение направиха каквото бе по силите им и каквото ситуацията
навремето позволяваше. Днес няма цензура, няма политически натиск и е редно
младите историци, археолози и лингвисти да изоставят срамното си сервилно
поведение и сторят това, което е почтено, а именно – да търсят истината и да я
защитават.
Използвана литература:
1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките,
БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;
2.П.Петров Образуване на
българската държава, Наука и изкуство, София, 1981;
3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за
Български Език, София, 1977;
4.Л.Гиндин, Население гомеровской Трои, Историко-филологические
исследования по этнологии древней Анотолии, Восточная Литература, Москва, 1993
5.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE - Tом III, cъст. и ред. И.Дуйчев, Г.Цанкова-Петкова, В. Тъпкова-6.Заимова, Л.Йончев, П. Тивчев, БАН, София, 1960
7.D.Detschew,
Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
8.Τηρεὺς Τρεβελλίου- I.Epidamnos
414, Epitaph of Tereus, son of Trebellius, White limestone cippus https://epigraphy.packhum.org/text/182526
Публикации
