Показват се публикациите с етикет Кубер. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Кубер. Показване на всички публикации

29.04.2020 г.

ТРАКИЕЦЪТ МАВЪР И БЪЛГАРИНЪТ МАВЪР – ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ



Проф. Веселин Бешевлиев е известен като един от най-ерудираните български историци и езиковеди. Не съм съгласен с виждането му за тюрко-алтайските корени на старите българи, а и с изразеното по-късно от него мнение, че първобългарите са амалгама от тюрки и иранци. Въпреки това, трябва окровено да призная, че този учен има и положителен принос в процеса на търсенето на произхода на дедите ни.

През 1965 година излиза една много интересна книга на Бешевлиев. Нейното заглавие е “Проучвания върху личните имена у траките”, а богатството на ценни данни е наистина неописуемо. Нашият учен представя предостатъчно данни, от които става ясно, че “тракийският елемент е играл немаловажна роля почти в целия обществен живот на Византийската империя в VI век.”-64-65. Като имаме предвид, че властвалият в началото на VII век император Фока (602-610 година) също е тракиец, то излиза, че само седемсесет години преди битката при Онгъла, траките са разполагали с голямо влияние.

На страница 65 срещаме един друг изключително ценен пасаж: “След 600 година лица с тракийски имена се срещат много рядко, и то само в египетските папируси. Според един папирус [405] в 615 г. Φλ. Τζ[ι]ττα бил κόμης в Египет. В друг папирус, от VII в., [406] се споменава някой си Τζιττα Πραύ. В трети папирус, от византийско-арабската епоха, [407] се среща един κύριος Ζίττα. Най-сетне в един папирус от VII в. [408] се споменават тракийските имена Νεστος и Ζιττα. Вторият от тях бил комес. За последен път в 710 г. у Теофан се среща един бес Мавр, който бил патриций[409] .”

С други думи – според сведенията на Бешевлиев, чак след 710 година може да се говори за “край на споменаването на траки” в историческите извори. Въпросният бес Мавъp -Μαῦρον τὸν πατρίκιον τὸν Βέσσον”,  е живял по времето на княз Тервел и император Юстиниан Ринотмет … като е служил както на Римската Империя (Византия), така и на България.

Докато Теофан Изповедник нарича Мавър бес, т.е. тракиец, то авторът на Чудото на Св. Димитър гледа на Мавър като на българин. Ценна информация по този въпрос намираме в работа на Петър Петров: В научната литература съществува единодушие по въпроса за народностната принадлежност на Кубер и Мавър. Още в заглавието на „Деянието” (Чудото) се казва, че Кубер и Мавър дошли „с българска войска” (cum exercitu Bulgarorum) да превземат Солун, а в един от преписите двамата пълководци направо са посочени като „българи” (τὼν Βουλγάρων).- c.301.

Петър Петров доста добре уточнява, че Мавър е патриций, т.е. благородник на българите: “Сведения за Мавър най-сетне дават и три печата, в които се среща неговото име. Първият печат е от края на VII в. и гласи: „(Принадлежи на) Мавър, патриций и архонт на сермисианите и българите” — Μαύρω πατρικίω κ(αὶ) (ἄρ)χοντι τῶν Σερμης(ι)ανῶν κ(αὶ) Βουλγὰρ(ων). В другите два печата, които са от началото на VIII в., Мавър също е посочен като патриций.”c.300.

Ако на един благородник се гледа ту като на българин, ту като на бес, т.е. тракиец, нима това не е доказателство, че поне през VII в. век все още е било добре известно, че траки и българи са едни и същи хора? Въпросният Мавър е живял през VII и VIII век, а римските византийските автори започват да пренагласят историята и да демонизират дедите ни по-късно. Нека не забравяме свидетелството на Константин Апамейски, който на събора през 681-та година говори за войната с БългарияGIBI III, c.170, т.е. не става дума за конфликт с непознати нашественици, а с представители на вече призната държава. Тук държа да допълня, че още по времето на бунта на водещия българи във войската си Виталиан -513 година, страната ни е наречена Провинция България: "Vitalian withdrew into the province of Bulgaria" -J.Nik.Chr. LXXXIX.75


Нека пак да се върнем при Бешевлиев и твърдението му, че “След 600 година лица с тракийски имена се срещат много рядко, и то само в египетските папируси, а последният споменат тракиец е бесът Мавър- 710 година.” Дали това е вярно, или пък критерия на учените изследващи миналото е такъв, че тракийския характер на определени имена бива игнориран и преиначаван?

Ако обърнем внимание на името на княз Аспарух и неговите варианти Есперих, Исперих, ще установим, че те имат точни съответствия в тракийската ономастика. Елементът асп и вариантите есп, исп (исб) се среща в имената на Хероса Ут-аспиос, Вед-еспис, а и в името на пеонския цар Аутл-есбис, също и в тракийския топоним Ар-исба. Както Димитър Дечев,така също Владимир Георгиев и др. виждат в еспа, аспа тракийска дума за кон.

Леонид Гиндин свързва името на трак.  Арисба/Ἄρισβος с тракийска дума за кон, намира дума за кон и в името на пеонския цар Аутл-есбис: “Кстати, и реконструируемое для Троады и соседней области Фракии на основании названия Арисбы слово для "лошади"  *issu̯a”... Исконно фракийский апеллатив, в реконструкции *esbi-/e- =лик. esbe- ≪конь≫, в группе ЛИ также в надписях из континентальной Фракии (к северу от параллели Никополя-на-Несте): Εζβενις, Εσβενις, Esbenus, Hezbenus, Hesbenus (D.S. 165) (-zb- < -sb- под влиянием последующего звонкого губного; формы с Я в лат. передачах также вторичны, аналогично греч. ίππος при ικος); чистая апеллативная /- основа на уровне ономастики в ЛИ *Autesbi-s (исправление транскрипции Ливия — Autlesbis с большим числом разночтений по рукописям) – с.18.

Heка разгледаме фактите: и трите варианта на името на княз Аспарух имат успоредици не къде да е, а в названието на Тракийския Конник, в името на пеонския цар Аутл-есбис, а и в името на град Арисба, чийто елемент исба Леонид Гиндин тълкува като тракийска дума за кон. От голяма важност е и нещо друго, което лингвистите ни не са забелязали. Вариацията Еспор-Аспарух отразява типичното за тракийския и българския език екане и якане - явлението, поради което името на тракийската река Eterus/Етерус (Етъра) е представяно и като Iatrus/Ятрус както обяснява Вл. Георгиев. От друга страна, вариацията Есперих-Испор, Исбул отразява друго типично за тракийски и български езиково явление, а именно редузирането на неударено Е в И – отново обяснено от Вл. Георгиев.

Нима всички тези неща не са доказателство за тракийския произход на името Аспарух, притежаващо варианти Есперих, Испор? Дали приликата между името Есперих и името на пеонския цар Аутл-есбис е случайна и случайно българите са наричани пеони ? He мисля, че се касае за просто съвпадение.

Без да се пускам в подробности, ще дам сравнения на старобългарски имена с тракийски – нещо, от което историци и езиковеди бягат като дявол от тамян:

Кроват/Κροβατος - баща на княз АспарухКровизи/Кροβυζοιтраки от групата на мизите, с които старите българи са отъждествявани многократно.

Тервел/Τερβελιςнаследник на княз АспарухТервос/Tέρβοςиме на дакийски цар, Терес Тервелов/Τηρεὺς Τρεβελλίουтракийско име документирано на надпис с регистрация Epidamnos-414,

Корсис/Κορσηςстаробългарско имеКорсас/Κορσας-тракийско местно име, Καρσις, Κερσης/Карсис, Керсесварианти на тракийско лично име.

Мостичъ-старобългарско имеМостис/Mοστις име на тракийски цар.

Кардам/Κάρδαμοςстаробългарски владетел- Кардамюла/Καρδαμύλη-древнобалкански топоним, Кардент/Cardentes- тракийско лично име.

Борис/Bορης- старобългарски владетел- Bορισκος, Bορας, Bῶρος/Бориско, Борас, Борос- тракийски лични имена, последното е носено от меонски благородник, а меоните са причислени от Страбон към мизите, с които старите българи са отъждествявани през Средновековието.

Пресиян, Прусиян – старобългарски владетел - Прусий/Пρουσιάς- име на тракийски цар.

Tелец/Тελέσσιος – старобългарски владетел – Телеф/Τήλεφος – цар на траките мизи.

Сабин/Σαβῖνος- старобългарски владетел – Сабин/Σαβῖνος- едно от названията на тракийския бог Дионис.

Сондок/Sondoke – старобългарски благородник – Сондис/Σονδίς – тракийско местно име.

Докум- старобългарски владетел - Диком/Dicomes – цар на траките гети.

Кубер/ Κοῦβερ – старобългарски благородник – Κυβέρων/Куберон- топоним от земите на траките витини, причислени към мизите от Страбон, Кобос/Κῶβος – цар на траките трери.

Не можем да пропусенм  старобългарското име Исбул/Ισβουλος, понеже присъстващия в него елемент исб, се среща и в трак. Арисба. Колкото до носената от Исбул/Ισβουλος титла кавкан, тя се среща не само в лидийската дума кавес-жрец, но и в тракийската, самотракийската глоса κόες-жрец на Кабирите. Вл.Георгиев я сравнява с лидийската дума kaves-жрец, а и със староиндийскта kavi-h- мъдрец- с.40-41.

Както се убеждаваме – въпреки ерудицията си, Веселин Бешевлиев не е прав. Навярно подведен от господстващите тенденции и от сремежа на определени сили да изкарат старите българи азиатски народ, нашият езиковед и историк пропуска голямо количество важни данни. В никакъв случай не можем да говорим, че след беса Мавър, вече няма, споменаване на траки (по-точно хора с тракийски имена). Уверяваме се, че старите автори като Зонара, Хоматиан, Аталиат и др. не отъждествяват старите българи с пеони и мизи случайно.

Смайващото е, че при старите българи не просто намираме тракийски лични имена,   при средновековните ни владетели  и благородници, се срещат варианти на имена носени от древни тракийски царе и благородници като Телеф, Мостис, Прусий, Тервос, Борос, Диком, Кобос.


Познавайки фактите, можем ли да приемем, че няма споменаване на тракийски имена след 600 година! Какви са като цяло старобългарските имена – тюрски, ирански, или както показват фактите - тракийски? Tрябва ли да си затворим очите за наличната информация, понеже някой в миналото си е наумил да налага заблуди? Бешевлиев донякъде е оправдан, понеже през 60-те години на ХХ век, макар да е бил добре запознат с тракийската ономастика, той вече е на възраст. Не можем да пренебрегнем и това, че много допълнителна информация излезе през 70-те, 80-те и 80-те години на ХХ век. Тази информация за жалост остана неизползвана от неговите по-млади колеги, които предпочетоха да поемат по утъпкания, лесен, но погрешен път.




Днес има предостатъчно данни, които позволяват историята на България да се пренапише и то така, че да блесне с истинската си светлина. Когато се говори за началото на историята ни, трябва да се започне с времето на Каменната епоха, когато дедите ни – първите земеделци на Европа, започват да се преселват в различни посоки, а с това и да разпространяват знанията, които ще помогнат на осталите жители на континента ни да оцелеят. Трябва да се спомене и това, че първите ковачи и златари на Европа са хора, чиято кръв ние носим. Задължително е да се знае, че най-ранните европейски градове са строени от предците ни, че дори Атина и Рим са издигнати от траки и пеласги. Вместо да се повтаря постулатът, че траките са безписмени, нека бъде всеобщо достояние, че като създатели на първата писменост са обявени траките Орфей и Лин, че в официално най-старите писмени документи на Европа – минойските, се срещат тракийски имена като Арей, Диза, Питак, Тетюс.

Историците, археолозите и линвистите от старото поколение направиха каквото бе по силите им и каквото ситуацията навремето позволяваше. Днес няма цензура, няма политически натиск и е редно младите историци, археолози и лингвисти да изоставят срамното си сервилно поведение и сторят това, което е почтено, а именно – да търсят истината и да я защитават.




Използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;
2.П.Петров   Образуване на българската държава, Наука и изкуство, София, 1981;
3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
4.Л.Гиндин, Население гомеровской Трои, Историко-филологические исследования по этнологии древней Анотолии, Восточная Литература, Москва, 1993
5.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE - Tом III, cъст. и ред. И.Дуйчев, Г.Цанкова-Петкова, В. Тъпкова-6.Заимова, Л.Йончев, П. Тивчев, БАН, София, 1960
7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
8.Τηρεὺς Τρεβελλίου- I.Epidamnos 414, Epitaph of Tereus, son of Trebellius, White limestone cippus https://epigraphy.packhum.org/text/182526
 9. The Chronicle of John Bishop of Nikiu http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

8.08.2013 г.

ЕДНА СМАЙВАЩА КАРТА, КОЯТО ЩЕ РАЗСЪРДИ МНОЗИНА


От дълго време се удивлявам как неиздържани научни тези могат да бъдат натрапвани дълги години, докато други, предлагащи алтернативна информация, а и различно тълкуване биват осъдени на забвение. Смятам, че читателите трябва да имат достъп до всяка версия на дадена теория. Сравнявайки, всеки може да направи изводите сам за себе си...Използвам случая да ви представя нещо интересно. То е важно за нас, но поне по мои свeдения нито един от нашите траколози и историци не си е направил труда да го популяризира.

През 1981 г. Излезе една изключително интересна книга -   Авторите - проф. Ян Бест и Сибила фон Реден представиха своето виждане за възникването на гръцката цивилизация като бяха отделени цели сто и седемдесет страници за ролята траките. Представени бяха нови карти, някои от които доста необичайни и разтърсващи стереотипите. На една от тях се вижда, че през второто хилядолетие преди Христа Епир, Македония, Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, а също големи части от Ахея и Аркадия са принадлежали на траките. Това означава, че през 17-ти век пр. Христа над 80% -90% от територията на Гърция е била населена с хора наричани в Античността  траки, а по-късно, в Ранното Средновековие  българи.




Към посочените в картата области трябва да се добави и  Атика. Както знаем от Страбон, тя е била обитавана от траките - for Attica was once held by theThracians -VII-7 


Павзаний съобщава, че тракийския цар Терей е властвал в Давлида - Here in Daulisthe women are said to have served up to Tereus his own son (Описание на Гърция -X.4.8).


Потвърждение за това, че в дълбока древност тракиец е царувал в сърцето на Гърция получаваме и от друг летописец:  Tereus  lived in Daulis, part of what is now calledPhocis, but which at that time was inhabited by Thracians ( Тукидид-II-29).


Интересен, а и важен факт е това, че името на полуостров Пелопонес е дадено оттракиеца Пелопс, който идва от Фригия:  Pelops  brought over peoples  fromPhrygia to the Peloponnesus that received its name from him (Стpабон, География, VII-7-1)...Софокъл без заобикалки нарича Пелопс фригиец: - “Не ти ли е известно, че Пелопс, твоят древен дядо е варварин фригиец? (Д.Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийският Свят, стр.286 )“.

Виждаме, че древните исторически извори дават право на Бест и Фон Реден да създадат карта показваща, че в далечното минало, преди идването на данайците от Африка, Гърция е била обитавана предимно от нашите деди траките.

Друго доказателство за правотата на картата са древните топоними и хидроними.Известният изследовател на гръцката култура Джон Чадук признава, че названията на населени места като Атина, Микена, Коринт, Закинт и др. не принадлежат на гърците, а на друг народ живял в земите им дълго преди тях (J. Chadwick, Thedeciphеrment of Linear B, 1958, cтp.31)

Нека обърнем повече внимание на Коринт, Закинт, а и на Саминт, Каминт. Те имат същата наставка както тракийския град Перинт и тракийската дума волинт  вол.Според В. Георгиев тракийската  наставка инт е идентична на старобългарскатаумалителна наставка енте (намираме я в думи като воленте, осленте, жребенте).От това става ясно, че древните селища Коринт, Закинт, Саминт, Каминт,Провалинт, Тиринт, Препесинт, Трикоринт, Зеринт и много други са създадени от хора говорещи древен вариант на българския език.

Отново Георгиев отбелязва, че на територията на Гърция има пет хидронима Ахеро(н), чието име се обяснява с думата езеро ( има тракийски град Азера). Със същото обяснение е и топонима Азорос.

Нашия лингвист бе един от първите, които обясниха значението на името на течащата в Тесалия река Пеней с думата пена, пяна, т.е. Пеней означава пенлива река. Трябва да се отбележи, че на територията на Тракия са регистрирани реките Панис, Панисия,а и поток Панак. Вариацията А-Е в Панис, Пеней е древна тракийска диалектна особеност, която същевременно е типична за българския език. 

Друга важна подробност е това, че Тесалия е дом на предвожданите от Ахил мирмидони. Според Йоан Малала тези хора са предци на българите от негово време (491 – 578г.) - “И така споменатия Ахил заминал заедно с Атридите, като водил своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидони, а сега българи.
 .


Нека продължим с анализа на древните хидроними и топоними от земите на Гърция. Името на Копайското езеро, а също и на девет реки (с име Кафисос) във обитаваната от траките Фокида и две в  Атика, В. Георгиев свързва с думата капя.  Цели дванадесетхидронима от територията на нашите южни съседи са свързани с българските думикапя, капка, капене...

Георгиев доказа също, че името на Олимп се тълкува със санкритския глаголлумпати-троша, правя отломки, т.е. Олимп означава място с отломки. Санкскритската дума лумпати отговаря на нашите ломя, лумя (диал.) лупам. За пореден път виждаме, че едни от най-древните топоними от земите на Гърция се обясняват с помощта на български език. Eто, Олимп, чието име повечето хора свързват с гръцката история е всъщност древно българско название на планина, но историята е така жестоко изкривена и изпълнена с лъжи, че волю-неволю хората им вярват.

Не трябва да забравяме това, че освен в Тесалия (дом на мирмидоните –българи), има идруг Олимп наречен Мизийски. За него говорят Херодот (История-1-36, 7-74), а и Д. Хоматиан, който дава едно интересно, а и важно свидетелство: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия...”. 

http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/kratkozhitie.html



Поредното доказателство за тракийското присъствие в Гърция са десетките тракийски имена споменати в Линеар Б документи от второ хилядолетие преди Христа. Някои от тях са Бато, Гета, Арей, Бузо, Марон, Котис, Перкун, Мирул, Рескупорис, Гоаксис, Козар. За техния тракийски произход спор няма, но съществуват и други, които изследователите избягват да споменат.

Това са Вокил(о), Крумен(о), Карамесийо, Винайо, Кубирийо, Северийо, Ерма, и Токеу. Поне за мен те са най-древният вариант на старобългарските Вокил, Крум, Кормесий, Винех, Кубер, Севар, Ерми иТокту.

Какво излиза сега, на документи от територията на Гърция, датирани XIV-ти век преди Христа са записани имена на стари български владетели:

1.Крум
2.Кормесий
3.Винех
4.Кубер
5.Севар
6.Токту

В древните документи присътват също  две родови имена – Вокил и Ерми. Не е трудно да се досетим защо тези данни не са никак популярни...В случай, че тези сведения бяха представени на широката публика на всеки щеше да му стане ясно, че ние сме потомци на древен, местен народ, а нашественици в нашите земи са гърците. Друго заключение е невъзможно, как иначе да обясним старобългарските имена в документи по на 3350 години?

Тези негръцки имена са добре известни на учените.Сам Джон Чадуик признава, че много от антропонимите в документите с Линеар Б не са гръцки (J.Chadwick, Thedeciphеrment of Linear B, 1958, стр. 102). Британския учен обаче не уточнява, на кой друг народ принадлежат тези странни имена. Характерът им е толкова ясен, че едва ли може да има спор относно тяхната принадлежност. Мируло, Видако, Тато, Руси, Румано, Дейко, Силано, Камонийо, Делеу, Пирино (плочици 1084, 1280 Е, 1293 Е, 1421 Х, 482 U, 1516 А 301 lxxxvii - по Чадуик)  са българските лични имена Бато, Ботьо, Гето, Котьо, Мирул, Видко, Тато, Руси, Румен, Дейко, Силан, Камен, Дельо, Пирин...

Смятам за изключително странно това, че тези важи подробности са пренебрегнати от изследователите на нашата история. Същите тези хора лекомислено определят дедите ни като нашественици на Балканите. Подобна теза е абсурдна понеже е невъзможно през второто хилядолетие преди Христа в Гърция да има топоними обясними на нашия език, а същевременно нашите деди да не са обитавали тези земи. Кой друг да даде названия на населени места, планини, реки и езера... обясними на нашия език! 

Невъзможно е древни български имена да са документирани още през 
XV-ти век преди Христа в земите на Гърция и същевременно предците ни да са нашественици в Тракия по времето на Ранното Средновековие. Около две хиляди години не връзват, а това е огромен период от време. Лъжите, с които ни омаяха станаха възможни само с премълчаване и укриване на важна информация. Щетите нанесени на историята, а и на държавата ни като цяло са огромни.

Заради неиздържаните и неверни теории на учени в миналото, от нас бяха откъснати Беломорска Тракия и Македония. Загубихме не само земи, но и милиони сънародници. Загубихме заслужен престиж, уважение и признателност. Нямаше да се стигне до тук, ако в началото на 20-ти век Европа знаеше, че ние българите сме потомци на траките, хора населявали земи от Карпатите до Пелопонес и от Мала Азия до Адриатическо море. На тези, които неуморно разпространяваха искрата на познанието, на тези, които дадоха способни императори на Рим и станаха ревностни пазители на истинското християнство.

Земите няма да си върнем, но е важно светът да разбере, че дълго време сме били третирани несправедливо, че много неправди са извършени спрямо нас. Европа ни дължи много и ние трябва да си го поискаме. След като няма воля от страна на управляващите, обикновените хора, родолюбците трябва да поемат инициативата.Истината има много гласове, много са и пътищата тя да бъде разпространена. Заслужава си защото макар Европейската Общност да ни е отнела правото за териториални претенции, ние имаме право да бъдем поне морално компенсирани и очистени от калта хвърлена по нас векове наред. Не е малко, нали?



15.06.2013 г.

НЕУДОБНИТЕ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА


Важна инфомация за миналото може да бъде извлечена от личните име на дадена група хора. Върху шлемове, ножници на мечове, метални и глинени съдове често биват гравирани имената на собствениците. В древните летописи също биват споменати доста личности. Анализирайки антропонимите ние можем да разберем кой народ е населявал определена територия в даден период от време.

Благодарение на труда на историци и езиковеди, днес ние знаем за стотици тракийски лични имена. На широката публика обаче са известни съвсем малък брой от тях. Чували сме най-често за царе като Терес, Ситалк, Котис и за бунтари като бесът Бологес и Спартак - благородникът от племето меди, който разтърси Рим до основи.

Запознатите с историята на траките знаят, че се касае за хора с невероятна сила. Никой друг европейски народ не е оказал такава съпротива на римските домогвания както нашите предци. Ибери, келти, етруски, венети, гърци, египтяни и др. са прегазени за няколко години. За покоряването на траките обаче са нужни повече от два века. Всъщност за пълна победа на Вечния град не можем да говорим. Траките обитаващи  Северните Карпати и Черноморските степи успяват да запазят своята свобода.

През II век северните траки напомнят на завоевателите, че народът на Спартак милее за поробените си братя. Племето костобоки не само прекосява Дунава и подлага на сеч римската войскa, но стига даже до Термопилите в Гърция. 

Сто години по-късно свободните траки изгонват чужденците напълно от Траянова Дакия. Борбата срещу Римската Империя не престава докато не идва 681 г. Тогава свободните траки се обединяват с подтиснатите свои братя живеещи на юг от Дунава.

Това важно събитие обаче не ни бе представено в истинския си вид. Следвайки внушенията на гръцките летописци, редица учени нарекоха свободните траки нашественици. На дедите ни бяха лепнати етикети като монголоиди, татари, тюрки, угро-фини.

Никой обаче не обясни къде се изпариха свободните траки – тези, които смачкаха не един и два римски легиона. Как така тези силни и волеви хора изчезнаха като по чудо и как така новодошлите българи станаха носители на тракийската традиция?

Не бе обяснено защо хората на един азиатски народ носят тракийски имена? Когато старобългарските антропоними бяха подложени на анализ, нито един езиковед не ги сравни с тракийските. ЗАЩО? Даваха се паралели с монголски, тюрски, якутски, узбекски, староуйгурски, чагатайски и др. езици. Такъв подход е всичко друго, но и научен. 

Няма нито един стар автор, който да отъждествява старите българи с узбеки, монголци, якутци. За сметка на това цели хиляда години дедите ни са отъждествявани с траките. Това правят Св.Йероним, Л. Дякон, Д.Хоматиан, Й.Цеца, Зонара, Й. Кантакузин, М.Гавала, Н.Грегора, М. Аталиат, Фулко, Л. Халкондил.

Поради тази причина бе редно изследователите занимаващите с анализа на старобългарските антропоними да направят сравнение първо с тракийски имена.

Ако това беше извършено на времето, днес щеше да е всеизвестно, че ние българите сме потомци на древен балкански народ, който е населявал не само днешните си земи, но и значителни части от териториите на Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, Украйна. Съдбата, а и държавната ни територия щяха да са други.

Нека погледнем какво са пропуснали, или премълчали голям брой изследователи на миналото ни. За старобългарското родово име Дуло се дава сравнение с тюркски, унгарски и др. като се предлага значение прост, глух, глупак, пълен. Пропуснато е тракийското лично име Дулес и тракийското божествено име Дула ( за тях споменава Вл.Георгиев). Името Дуло даже е документирано в документи с Линеар Б от XIV век преди Христа!

Старобългарското родово име Ерми бива сравнено с монголски и старотюркски думи като еремегей, ермегю. Пропусната е откритата от И.Дуриданов тракийска дума ермас-яростен. Има и тракийско име Ермиос, регистрирано е в надпис IGBulg V 5921, а още по-рано то е споменато в микенски документи от второ хилядолетие преди Христа.

Повечето от нас не знаят, че аспа е древна тракийска дума за кон (Вл.Георгиев)Тя се среща в Ут-аспиос - едно от имената на Тракийския конник, а също и в името на гетът Аспар (Jordanes, De Origine Acibusque Getarum-239). Приликата на Аспиос и Аспар с Аспарух е повече от явна, но на времето учените са си затворили очите за нея.

Твърде малко е известно и това, че Борис, Борискос са тракийски имена. Те се срещат по редица епиграфски паметници самостоятелно и в комбинация с други антропоними (Мука-борис, Дуту-борис и др.) Тракийското име Борис е идентично на старобългарското Борис, но в миналото никой не пожела да спомене това. Предлагаха се сравнения с монголски, осетински и ирански думи.

Войнес е едно от най-древните документирани тракийски имена. То се среща на надпис G-286 *.Тук трябва да се спомене, че второто име на старобългарския благородник Енравота (Нравота) e Воин. Той е син на княз Омортаг (Омуртаг, Мортагон), чието име е сродно на старобългарското Умор и тракийското Амарунта.


За тракийското име Кардентис знаят предимно специалистите. Коренът в това име е Кард, а енте(с) e умалителна частица срещаща се в старобългарски думи като воленте, козленте, жребенте. Кардентис е сродно на старобългарското Кардам – носено от наш владетел, който е живял през VIII-IX век. Съпоставка обаче никой не е направил, дават се паралели с тюркски и гръцки думи.

Кровизите са древно тракийско племе споменато от Херодот – История, IV.49. Този етноним е показва връзка с името на княз Кроват, познат на повечето от нас като Кубрат. Коренът в Кроват и кровизи е кров, той се обяснява със стблг. дума кровъзакрила, защита, покровителство. Етимологията е ясна и логична, но в миналото се намериха даже индивиди, които да изтълкуват името на Кроват със значение – княз на червеите (Симеонов цитиращ Алтхайм).



С подобна семантика на Кроват и кровизи е и тракийското божествено име Барги-дентис. Частицата барги бива изтълкувана от Вл. Георгиев като сродна на стблг. брегон-грижа се (закрилям). Сродно на Барги-дентис е старобългарското име Заберган.

Благодарение на намерени древни монети ние знаем за съществуването на тракийския цар Мостис.*  Неговото име отговаря на старобългарскто Мостич. Става дума за наш благородник от двора на цар Симеон.




http://hourmo.eu/27_Reges_Thraciae/Mostis/1042_Mostis_Tetradrachm_AR.jpg

Тракийският цар Телеф споменат от Омир в работата му Илиада. Името Телеф отговаря на старобългарското Телец. Княз Телец е властвал през VIII век. С име сродно на Телеф и Телец е това на старобългарския владетел Телериг. Коренът в трите имена е тел, обяснява се със стблг. тело, тилище-тяло, човек, лице, особа.

Прусий е цар на тракийското племе витини. На него е кръстена столицата Пруса, позната в по-късни времена като Бурса. В региона на този град Д. Хоматиан локализира старите българи през IV век преди Христа. Знаейки това няма да се учудим защо името на Прусий показва такава близост с това на българския княз Пресиян, който е известен и като Прусиян.* 


Едно от имената на тракийски бог Дионис е Сабазий, имащо вариант Сабадий. Вл. Георгиев сравнява този теоним със стблг. свободъ- свободен. Тълкуването е логично, не случайно римляните наричат Дионис Pater Liber -баща освободител. Сродно име на Сабазий е старобългарското Сабин- княз властвал през VIII век.

Токо(с) е древно тракийско име, регистрирано на надпис IGBulg V 5921. Токо(с) e сродно на старобългарското Токт. Княз Токт е живял през VIII век, неговото име се обяснява със стблг. токъ- течение, изтичане, т.е. потомък-потекло.

Сита, или Зита, Жита е име на тракийски цар, което съответства на старобългарското Зитко, Житко споменато на инвентарен надпис. Всички тези имена могат да се изтълкуват със стблг. жити- живея, съществувам.

Преди около 2700 години е живял тракиец наречен Багун. Неговото име се среща на надпис G-136. Багун е сродно на старобългарското Баган (Паган), като и двете се обясняват с тракийската дума багос-бог.

Котис е име на няколко тракийски царе, то е и теоним – Котито- богинята майка. Сродно на Котис и Котито е старобългарското име Котраг – син на княз Кроват и брат на нашия владетел Аспарух. Коренът кот има значение раждам, роден съм.Частицата раг в името на Котраг, е вариант на частицата риг в името на Телериг и притежава значение господар, цар. Теофилакт Симоката твърди, че рига е дума за владетел от езика на варварите врагове на Римската Империя (Curta, The Making of Slavs). Риг се среща в името на тракийския цар Ригмос.

Омир определя Хромий като военоначалник на мизите станали съюзници на трояните. Хромий се обяснява лесно със стблг. хромъ-недъгав. Това е предпазно име подобно на Черньо, Грозьо и др.

По-горе бе посочено, че названието на тракийското племе кровизи е сродно на името на княз Кроват. Това разбира се не е изключение, пример може да се даде с трибалите. Значението на това племенно название е тройно силни. Три отговаря на блг. три, а бали, на стблг. болий – по-голям и нейната по-древна форма, трак. балайос-силен, голям. Името на трибалите е сродно на това на княз Тервел, което в старите ни извори е предадено и като Тривелий.

Eдин слабо известен тракийски цар е Кобос. Той е властелинът на племето трери, които някои автори наричат и кимерийци. Името на Кобос показва връзка с това на Кубер- син на княз Кроват и брат на княз Аспарух.

Бузо е поредното интересно тракийско име споменато от (В.Бешевлиев). То съотвества на старобългарското Бузан. Павел Дякон съобщава за български цар Бузан в своята Римска История*.


Интересуващите се от българска история са чели за цар Борил. Тези хора обаче едва ли притежават информация относно факта, че съществува тракийско име Бурилос. Запознатите с миналото ни знаят за Косара –дъщеря на цар Самуил.Едва ли обаче са направили връзка между името й и това на тракийския цар Косинга.

Сондоке е старобългарски благородник, чието име се обяснява със стблг. сондъ- съд. Със същата етимология са и тракийските имена Судис, Судикентос, Судийкентос, да не забравяме и тракийския топоним Сондис.  

В своя работа Б.Симеонов съобщава за старобългарското име Чепа-Τζεπα представяйки тюркски и монголски думи за обяснението. Жалко обаче, че не е направена връзката с тракийското име Ζειπα.

Паралелите между старобългарските и тракийските лични имена не свършват тук. Могат да се посочат още Безмер, Докум, Гостун, Таридин...съответстващи на тракйските Беса, Диком, Гастос, Тарутин.

Тези неща не могат да се дефинират като любопитна случайност. Случайност е, ако съвпаднат едно-две имена. В нашият случай обаче се касае за нещо съвсем друго значителен брой старобългарски благороднически имена притежават ясни успоредици сред тракийските имена.

Аспар- Аспарух
Багун – Баган
Борис- Борис
Бурилос-Борил
Бузен - Бузан
Войнес – Воин
Гастос-Гостун
Зита – Зитко
Кардентис – Кардам
Кобос- Кубер
Косинга – Косара
Котис- Котраг
Мостис - Мостич
Прусий-Прусиян, Пресиян
Раскос – Расате
Сабадий - Сабин
Судис - Сондоке
Телеф – Телец
Токос-Токт
Тревелиус – Тривелий, Тервел

Ще допълня и това, че тракийските царски имена Скорило, Орол, Гордий, Медок, Золтес, Буруиста, Садок…се тълкуват със старобългарските думи скоръ-бърз, орьлъ-орел, гръдъ-горд, бурити сен-бурен съм, бунтувам се, садъ-градина.

Дали ще е случайно това, че никой не е забелязъл и систематизирал показващите прилика тракийски и старобългарски имена? Дали ще е случайно това, че вместо да се каже, че имената на тракийските царе притежават смисъл на български език, на нас ни бе внушавано, че тракийският език е изчезнал? Сякаш за някого е било въпрос на живот и смърт да скрие тракийските корени на нашия народ.Защо обаче? Защо е трябвало да се наложи догмата, че българите не са потомци на траките?

Ще мине доста време преди да разберем всичките причини за поведението на определена група изследователи. Едни са го направили от ограниченост, други са следвали покорно отъпкания път, трети са имали друг подтик. За нас е важно да разберем това – ние сме потомни на бунтари, на хора, които не търпят несправедливостта. Дедите ни са благоденствали когато са били верни на себе си, когато са се обединявали и заедно са смачквали злото. В нас има огромна сила, но трябва да се прояви и воля да я употребим. Един меч може да е здрав и остър, но се иска и крепка ръка, която да го върти.


                       http://wallpup.com/wp-content/uploads/2013/04/Spartacus-Wallpaper-HD.jpg


Ако искаме да оцелеем, не трябва да се предаваме и отчайваме. Пет века османски геноцид не успя унищожи потенциала на народа ни. Българките продължават да раждат таланливи хора и герои. Държава може се управлява от малко хора, но такива с чиста душа и сърце. За да ни има е нужно да повярваме в силите си, да търсим най-добрите и най-умните между нас, да ги пазим и да имаме смелост да ги следваме.