ТРАКИЙСКИТЕ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ТИТЛИ – ПРИЯТНА ИЗНЕНАДА

Запознат съм с доста трудове на траколози и езиковеди, но никой от тях не е направил пълен списък на титлите на траките. Причината за това едва ли може да се обясни с липса на информация. Данни има и то много, наистина много. От една страна древните надписи представят интересни свенения. От друга страна – важни неща могат да бъдат намерени и в историческите извори. 

В такъв случай е необяснимо защо никой наш учен не се е задълбочил в тази тема. Някои специалисти пишат за дадена тракийска титла, но дават твърде малко подробности. Има и лингвисти, които се задълбочават по отношение на анализа на дадена титла, но не споменават други, също така важни.

 

До този момент са известни следните титли:

 

1.АКЕНАС [присъстваща в надписи].

2.АКЕНАНО-ГАВОС [присъстваща в надписи].

3.БАБАЙ [по сведения на Аристофан].

4.БАЛЕН [по сведения на Хезихий].

5.БАСИЛЕУС [срещаща се по монетите на едони, одриси и др.].

6.БАТОС [по сведения на Хезихий].

7.ВАНАК [по сведения на Авзоний и срещаща се по древните надписи].

8.ДАРЕЙОС [по сведения на Хезихий].

9. ДИУПАНЕУС [срещаща се в надписи].

10. ЕСЕН [по сведения на Хезихий].

11. КОЕС, КОВЕС [по сведения на Хезихий].

10.ЛАВАГЕТ [срещаща се в падписи].

12.МАРOH [по сведения на Омир].

13.МЕМЕВАИС [срещаща се в надписи].

14.КАНАС [срещаща се в надписи].

15.ПРОИТАВОС [срещаща се в надписи].

16.РЕЗОС [по сведения на Омир].

17.САТРЕУС [по сведения на Аристофан].

 

Надпис с титлите МЕМЕВАИС и ПРОИТАВОС [по Рамзи]

Тук могат да бъдат добавени още ЗИВИТИДЕС, ТАРАБОСТЕС, ПЛЕИСТИ – думи за благородници и жреци при южните и северните траки. Трудно е да се каже със сигурност зали фригийските КАНУТИЕВАИС и КФИЯНАВЕЙОС са титли или лични имена.

 

Безспорно най-интересните древни титли са БАТОС, ВАНАК, ДИУПАНЕУС, КАНАС, КОВЕС, поради своята ясна връзка с ползваните от старите българи титли БАТО [Батоя, Бат Баян], БАН, ЖУПАН, КАНАС – КНЯЗ, КАВКАН.

 

Надпис с титлата АКЕНАНОГАВОС [по Рамзи]

Поради големият брой тракийски титли, в това есе просто няма как да бъде обърнато подробно внимание на всяка от тях. Ще разгледаме само най-важните като ще започнем с БАТОС.

 

Вατος се явява елемент от име на божеството Bούσ-βατος, но също е и древна титла βατος – цар, владетел, господар. В разработка от 50-те години на ХХ в. акад. Вл. Георгиев предлага интересно обяснение на негръцката (трако-пеласгийската) титла βασιλεύς. Опирайки се на сведения на Е. Бернекер, нашият езиковед уточнява, че βασιλεύς. е сродна на по-късната титла βαττος – цар, идваща от ие. *bhātja, bhātеn. Като сродни думи са дадени българските баща, батьо, бате, батко, а също и рус. [също и укр. – бел. авт.] батя – баща. С използване на сведения на Швайцер и Бернекер е обяснен много добре принципът на оформяне на древната титла. Първоначално тя е притежавала значение баща, по-голям брат (бато, бате), като после се развива в смисъл старейшина на рода, а още по-късно придобива смисъл господар, цар [Георгиев, 1952, c. 52 – 53].

 

Относно връзката на βατος [батос] с βαςιλεύς [базилеус, василевс], ще спомена, че според фламандския линвист Алберт Йорис Ван Виндекенс титлата βαςιλεύς  [базилеус, василевс], е от трако-фригийски произход (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76).

 

Титлата ВАНАК е също интересна. Тя има по-стар вариант ВАНАКТ [Ϝανακτ], срещащ се на монумента посветен на цар Мидас. Сродна е и думата Phanaces – употребявано от мизите име на бог Дионис според Авзоний [Aus. Epigr. 48]. Най-ранната форма на титлата е ванакател, по-късно тя бива опростена на ванакт, ванак, а още по-късно тя еволюира във ван и бан.

 

ДИУПАНЕУС се състои от два елемента. Първият е ДИУ със значение Бог, а втория е -ПАНЕУС със значение пазител, господар. Това отбелязва преди повече от 120 години Вилхелм Томашек. Комбинацията притежава значение пазител от Бога, господар от Бога и е с абсолютно същата постройка както и КАНАС У БИГИ [КАNАС Y BIГI] – княз у Бога, княз от Бога. ДИУПАНЕУС обаче се развива в жупан, като един от първите потърсили връзка между диупан и жупан е румънският изследовател Сорин Палига.

 

Що се касае до КАНАС [Kάνας]., тя се среща в тракийски надпис от II век. Открита е от проучващият древни епиграфски паметници турски учен Сенчер Шахин. Той публикува изследванията си през 1978 г., а по-късно е цитиран от изследователката Пинар Йозлем Айтачлар. Трябва да се уточни, че въпросното тракийско име или титла Канас (Kάνας) присъства на надписи от областта на Бруса, а точно това е региона, от който според Димитър Хоматиан са били прогонени мизите, чието име по негово време е българи (Ценов, цит. Хоматиан, 2014, с.178).

 

Фригийски олтар с присъстваща на него титла ванак [по Перо]

Тук става ясно, че тракийската титла [или име] Канас [Kάνας] e напълно идентична на старобългарската титла КАНАС [Kάνας], която притежава и вариант КАНЕС [KANEC]. Интересното е, че в тракийската ономастика и по-точно в наречието на мизите също срещаме Канес (Κάνης ὄρος), като това е название на планина (Her.VII.42). То може да се изтълкува като Княжеска планина, Царска планина.

 

Стигнахме и до титлата КОВЕС. Тя всъщност принадлежи на духовно лице, на жрец, първосвещеник. Срещаме я в κοες – свещеник, самотракийска глоса предадена от стария автор Хезихий. Различни езиковеди [Бонфанте, Георгиев и др.] свързват самотракийската дума κοες със санскр. kavíṣ – мъдрец, ясновидец, гр. κοέω – забелязвам и др., но пропускат сродната на тях стблг. чоуѭ – чувам, усещам (Георгиев, 1977, с.152). Древната форма на чоуѭ е била *коуѭ,  *кауѭ.

 

Няма как да намерим точен еквивалент на всяка тракийска титла при Аспаруховите българи, като това е напълно нормално. С течение на времето обществото се развива, едни думи изчезват, а на тяхно място се появяват други. По-важното е друго -  става ясно, че корена на повечето титли употребявани от старите българи трябва да се търси в тракийската ономастика, а не в езиците на каквазци, иранци и тюрки.

 

А най-важното е това, че представените в настоящия труд тракийски титли притежават обяснение на български език. Това се явява ярко доказателство за това, че нашия език е много древен, защото една титла може да се заеме, но в такъв случай тя няма смисъл в речта на хората заели я. Докато ако етимологията на думата може да се намери в речта ни, то тя със сигурност не е заемана от никого.

 

След време ще се опитам да направя видео предаване на тема титлите на траките. Както се уверявате – има достатъчно материал, даже предостатъчно. Тук са представени 17 титли, но и още 3 названия на духовни лица. Такова количество не е представял нито един траколог, или лингвист. 

За тези от вас, които нямат търпение да изчакат видеото, препоръчвам книгите ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, Т. 2, и ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК.

 http://ateabooks.com/world-history-series/7227-drevnite-koreni-na-blgarskiya-ezik-trakijski-rechnik-9786197624342.html

 

Малко по малко, с популяризирането на важната, но потулена информация, истината за нашите корени ще излезе на бял свят. Естествено съпротива ще има както отвън, така и отвътре, защото голям брой учени са заслужили титлите си със защитаване на неверни неща. Някои се боят да не загубят престижа си, а и доходите си, но е по-достойно да признаеш грешка и да поемеш по нов път, отколкото упорито да се опитваш да спреш неизбежното и същевременно да накърняваш интереса на Родината.

 

Народът ни заслужава да знае истината за корените си. Народът ни заслужава по-високо самочувствие. Народът ни заслужава по-добро бъдеще.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=RfYa_xMoM8Y&t=864s

 

 

ТРАКИЕЦЪТ МАВЪР И БЪЛГАРИНЪТ МАВЪР – ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ

Проф. Веселин Бешевлиев е известен като един от най-ерудираните български историци и езиковеди. Не съм съгласен с виждането му за тюрко-алтайските корени на старите българи, а и с изразеното по-късно от него мнение, че първобългарите са амалгама от тюрки и иранци. Въпреки това, трябва окровено да призная, че този учен има и положителен принос в процеса на търсенето на произхода на дедите ни.

През 1965 година излиза една много интересна книга на Бешевлиев. Нейното заглавие е “Проучвания върху личните имена у траките”, а богатството на ценни данни е наистина неописуемо. Нашият учен представя предостатъчно данни, от които става ясно, че “тракийският елемент е играл немаловажна роля почти в целия обществен живот на Византийската империя в VI век.”-64-65. Като имаме предвид, че властвалият в началото на VII век император Фока (602-610 година) също е тракиец, то излиза, че само седемсесет години преди битката при Онгъла, траките са разполагали с голямо влияние.

На страница 65 срещаме един друг изключително ценен пасаж: “След 600 година лица с тракийски имена се срещат много рядко, и то само в египетските папируси. Според един папирус [405] в 615 г. Φλ. Τζ[ι]ττα бил κόμης в Египет. В друг папирус, от VII в., [406] се споменава някой си Τζιττα Πραύ. В трети папирус, от византийско-арабската епоха, [407] се среща един κύριος Ζίττα. Най-сетне в един папирус от VII в. [408] се споменават тракийските имена Νεστος и Ζιττα. Вторият от тях бил комес. За последен път в 710 г. у Теофан се среща един бес Мавр, който бил патриций. [409] .”

С други думи – според сведенията на Бешевлиев, чак след 710 година може да се говори за “край на споменаването на траки” в историческите извори. Въпросният бес Мавъp -“Μαῦρον τὸν πατρίκιον τὸν Βέσσον”,  е живял по времето на княз Тервел и император Юстиниан Ринотмет … като е служил както на Римската Империя (Византия), така и на България.

Докато Теофан Изповедник нарича Мавър бес, т.е. тракиец, то авторът на Чудото на Св. Димитър гледа на Мавър като на българин. Ценна информация по този въпрос намираме в работа на Петър Петров: “В научната литература съществува единодушие по въпроса за народностната принадлежност на Кубер и Мавър. Още в заглавието на „Деянието” (Чудото) се казва, че Кубер и Мавър дошли „с българска войска” (cum exercitu Bulgarorum) да превземат Солун, а в един от преписите двамата пълководци направо са посочени като „българи” (τὼν Βουλγάρων). “ - c.301.

Петър Петров доста добре уточнява, че Мавър е патриций, т.е. благородник на българите: “Сведения за Мавър най-сетне дават и три печата, в които се среща неговото име. Първият печат е от края на VII в. и гласи: „(Принадлежи на) Мавър, патриций и архонт на сермисианите и българите” — Μαύρω πατρικίω κ(αὶ) (ἄρ)χοντι τῶν Σερμης(ι)ανῶν κ(αὶ) Βουλγὰρ(ων). В другите два печата, които са от началото на VIII в., Мавър също е посочен като патриций.” – c.300.

Ако на един благородник се гледа ту като на българин, ту като на бес, т.е. тракиец, нима това не е доказателство, че поне през VII в. век все още е било добре известно, че траки и българи са едни и същи хора? Въпросният Мавър е живял през VII и VIII век, а римските византийските автори започват да пренагласят историята и да демонизират дедите ни по-късно. Нека не забравяме свидетелството на Константин Апамейски, който на събора през 681-та година говори за войната с България – GIBI III, c.170, т.е. не става дума за конфликт с непознати нашественици, а с представители на вече призната държава. Тук държа да допълня, че още по времето на бунта на водещия българи във войската си Виталиан -513 година, страната ни е наречена Провинция България: "Vitalian withdrew into the province of Bulgaria" -J.Nik.Chr. LXXXIX.75

 http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

Нека пак да се върнем при Бешевлиев и твърдението му, че “След 600 година лица с тракийски имена се срещат много рядко, и то само в египетските папируси, а последният споменат тракиец е бесът Мавър- 710 година.” Дали това е вярно, или пък критерия на учените изследващи миналото е такъв, че тракийския характер на определени имена бива игнориран и преиначаван?

Ако обърнем внимание на името на княз Аспарух и неговите варианти Есперих, Исперих, ще установим, че те имат точни съответствия в тракийската ономастика. Елементът асп и вариантите есп, исп (исб) се среща в имената на Хероса Ут-аспиос, Вед-еспис, а и в името на пеонския цар Аутл-есбис, също и в тракийския топоним Ар-исба. Както Димитър Дечев,така също Владимир Георгиев и др. виждат в еспа, аспа тракийска дума за кон.

Леонид Гиндин свързва името на трак.  Арисба/Ἄρισβος с тракийска дума за кон, намира дума за кон и в името на пеонския цар Аутл-есбис: “Кстати, и реконструируемое для Троады и соседней области Фракии на основании названия Арисбы слово для "лошади"  *issu̯a”... Исконно фракийский апеллатив, в реконструкции *esbi-/e- =лик. esbe- ≪конь≫, в группе ЛИ также в надписях из континентальной Фракии (к северу от параллели Никополя-на-Несте): Εζβενις, Εσβενις, Esbenus, Hezbenus, Hesbenus (D.S. 165) (-zb- < -sb- под влиянием последующего звонкого губного; формы с Я в лат. передачах также вторичны, аналогично греч. ίππος при ικος); чистая апеллативная /- основа на уровне ономастики в ЛИ *Autesbi-s (исправление транскрипции Ливия — Autlesbis с большим числом разночтений по рукописям) – с.18.

Heка разгледаме фактите: и трите варианта на името на княз Аспарух имат успоредици не къде да е, а в названието на Тракийския Конник, в името на пеонския цар Аутл-есбис, а и в името на град Арисба, чийто елемент исба Леонид Гиндин тълкува като тракийска дума за кон. От голяма важност е и нещо друго, което лингвистите ни не са забелязали. Вариацията Еспор-Аспарух отразява типичното за тракийския и българския език екане и якане - явлението, поради което името на тракийската река Eterus/Етерус (Етъра) е представяно и като Iatrus/Ятрус както обяснява Вл. Георгиев. От друга страна, вариацията Есперих-Испор, Исбул отразява друго типично за тракийски и български езиково явление, а именно редузирането на неударено Е в И – отново обяснено от Вл. Георгиев.

Нима всички тези неща не са доказателство за тракийския произход на името Аспарух, притежаващо варианти Есперих, Испор? Дали приликата между името Есперих и името на пеонския цар Аутл-есбис е случайна и случайно българите са наричани пеони ? He мисля, че се касае за просто съвпадение.

Без да се пускам в подробности, ще дам сравнения на старобългарски имена с тракийски – нещо, от което историци и езиковеди бягат като дявол от тамян:

Кроват/Κροβατος - баща на княз Аспарух – Кровизи/Кροβυζοι – траки от групата на мизите, с които старите българи са отъждествявани многократно.

Тервел/Τερβελις – наследник на княз Аспарух – Тервос/Tέρβος – име на дакийски цар, Терес Тервелов/Τηρεὺς Τρεβελλίου – тракийско име документирано на надпис с регистрация Epidamnos-414,

Корсис/Κορσης – старобългарско име – Корсас/Κορσας-тракийско местно име, Καρσις, Κερσης/Карсис, Керсес – варианти на тракийско лично име.

Мостичъ-старобългарско име – Мостис/Mοστις – име на тракийски цар.

Кардам/Κάρδαμος – старобългарски владетел- Кардамюла/Καρδαμύλη-древнобалкански топоним, Кардент/Cardentes- тракийско лично име.

Борис/Bορης- старобългарски владетел- Bορισκος, Bορας, Bῶρος/Бориско, Борас, Борос- тракийски лични имена, последното е носено от меонски благородник, а меоните са причислени от Страбон към мизите, с които старите българи са отъждествявани през Средновековието.

Пресиян, Прусиян – старобългарски владетел - Прусий/Пρουσιάς- име на тракийски цар.

Tелец/Тελέσσιος – старобългарски владетел – Телеф/Τήλεφος – цар на траките мизи.

Сабин/Σαβῖνος- старобългарски владетел – Сабин/Σαβῖνος- едно от названията на тракийския бог Дионис.

Сондок/Sondoke – старобългарски благородник – Сондис/Σονδίς – тракийско местно име.

Докум- старобългарски владетел - Диком/Dicomes – цар на траките гети.

Кубер/ Κοῦβερ – старобългарски благородник – Κυβέρων/Куберон- топоним от земите на траките витини, причислени към мизите от Страбон, Кобос/Κῶβος – цар на траките трери.

Не можем да пропусенм  старобългарското име Исбул/Ισβουλος, понеже присъстващия в него елемент исб, се среща и в трак. Арисба. Колкото до носената от Исбул/Ισβουλος титла кавкан, тя се среща не само в лидийската дума кавес-жрец, но и в тракийската, самотракийската глоса κόες-жрец на Кабирите. Вл.Георгиев я сравнява с лидийската дума kaves-жрец, а и със староиндийскта kavi-h- мъдрец- с.40-41.

Както се убеждаваме – въпреки ерудицията си, Веселин Бешевлиев не е прав. Навярно подведен от господстващите тенденции и от сремежа на определени сили да изкарат старите българи азиатски народ, нашият езиковед и историк пропуска голямо количество важни данни. В никакъв случай не можем да говорим, че след беса Мавър, вече няма, споменаване на траки (по-точно хора с тракийски имена). Уверяваме се, че старите автори като Зонара, Хоматиан, Аталиат и др. не отъждествяват старите българи с пеони и мизи случайно.

Смайващото е, че при старите българи не просто намираме тракийски лични имена,   при средновековните ни владетели  и благородници, се срещат варианти на имена носени от древни тракийски царе и благородници като Телеф, Мостис, Прусий, Тервос, Борос, Диком, Кобос.

Познавайки фактите, можем ли да приемем, че няма споменаване на тракийски имена след 600 година! Какви са като цяло старобългарските имена – тюрски, ирански, или както показват фактите - тракийски? Tрябва ли да си затворим очите за наличната информация, понеже някой в миналото си е наумил да налага заблуди? Бешевлиев донякъде е оправдан, понеже през 60-те години на ХХ век, макар да е бил добре запознат с тракийската ономастика, той вече е на възраст. Не можем да пренебрегнем и това, че много допълнителна информация излезе през 70-те, 80-те и 80-те години на ХХ век. Тази информация за жалост остана неизползвана от неговите по-млади колеги, които предпочетоха да поемат по утъпкания, лесен, но погрешен път.

Днес има предостатъчно данни, които позволяват историята на България да се пренапише и то така, че да блесне с истинската си светлина. Когато се говори за началото на историята ни, трябва да се започне с времето на Каменната епоха, когато дедите ни – първите земеделци на Европа, започват да се преселват в различни посоки, а с това и да разпространяват знанията, които ще помогнат на осталите жители на континента ни да оцелеят. Трябва да се спомене и това, че първите ковачи и златари на Европа са хора, чиято кръв ние носим. Задължително е да се знае, че най-ранните европейски градове са строени от предците ни, че дори Атина и Рим са издигнати от траки и пеласги. Вместо да се повтаря постулатът, че траките са безписмени, нека бъде всеобщо достояние, че като създатели на първата писменост са обявени траките Орфей и Лин, че в официално най-старите писмени документи на Европа – минойските, се срещат тракийски имена като Арей, Диза, Питак, Тетюс.

Историците, археолозите и линвистите от старото поколение направиха каквото бе по силите им и каквото ситуацията навремето позволяваше. Днес няма цензура, няма политически натиск и е редно младите историци, археолози и лингвисти да изоставят срамното си сервилно поведение и сторят това, което е почтено, а именно – да търсят истината и да я защитават.

Използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;

2.П.Петров   Образуване на българската държава, Наука и изкуство, София, 1981;

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.Л.Гиндин, Население гомеровской Трои, Историко-филологические исследования по этнологии древней Анотолии, Восточная Литература, Москва, 1993

5.ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE - Tом III, cъст. и ред. И.Дуйчев, Г.Цанкова-Петкова, В. Тъпкова-6.Заимова, Л.Йончев, П. Тивчев, БАН, София, 1960

7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

8.Τηρεὺς Τρεβελλίου- I.Epidamnos 414, Epitaph of Tereus, son of Trebellius, White limestone cippus https://epigraphy.packhum.org/text/182526

 9. The Chronicle of John Bishop of Nikiu http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm