От няколко
години така наречената могила Τύμβο Καστά вълнува духовете. Древният монумент е
издигнат край град Амфиполис/Ἀμφίπολις. Той е разположен по долното течение на
река Струма. Споменат е за първи път от Тукидид, който определя тракийското
племе едони като изконни обитатели на областта и разказва за бойните действия
между спартаци, атиняни и траки.
Снимка на
могилата - Spiros Sideris
– Athens
http://greece.greekreporter.com/files/Amphipolis-Tomb.jpg
http://greece.greekreporter.com/tag/amphipolis-tomb/
С
измама атинянинът Хагнон успява да основе укрепено селище, което прераства в
значителен град - Thuc.IV.102. Името Амфиполис възниква поради това, че река
Струма тече от двете страни на селището (ἀμφί/амфи-двоен, две). Мястото е от стратегическо значение поради близоста на
Пангейските златни рудници, богатата на гори област, а и удобната за транспорт на суровини река Струма.
Карта, на която може да се види Амфиполис - между Пиерия и Пангей
Филип II
осъзнава бързо важното значение на града и през 358 г.пр. Христа го превзема и
анексира. От този момент до римската колонизация, Амфиполис принадлежи на
Македонското Царство. Мястото се превръща в база, от която Александър Велики
започва своята кампания срещу свободните траки – Arr.Anab.I.1. След последната
римо-македонска война Амфиполис е направен административен център на четири
области, край които са живели и траки – синти,
дардани, пеони – Liv. 45.29.
В региона на
различни надписи са регистрирани тракийските имена Διζάλης, Βιθύος, Βασιέλας, Σεύθου, Βύζος, Βείθυς, Ῥυμετάλκου. Знае
се, че в по-късни времена, през Средновековието, селището е носило името Пополия, а през XIX век е познато като
Неохорио и Йеникьой.
Общо взето
Амфиполис няма особено силна връзка с историята на Македония. Няма сведения
някой от генералите на Александър Велики е роден в този град. Въпреки това
преди няколко години бе лансирана сензацията, че в могилата е погребан не кой
да е, а синът на Филип II и Олимпия, завоевателят на Индия – Александър.
Реално никой от
старите автори не твърди, че Александър Велики е погребан в Амфиполис. Знае се,
че смърта настига младия пълководец във Вавилон, но саркофага с тялото е
отнесен в Александрия, Египет. Около четири века по-късно, през I век император Калигула посещава страната
на пирамидите и дори отива до гроба на Александър. По свидетелства на римския
автор Светоний, Калигула взел от гробницата бронята (пекторала) на великия
завоевател и си позволявал да се кичи с нея – Suet. Cal.52.
Както и да
погледнем, няма информация свързваща гроба на Александър III с могилата край град Амфиполис. Тя е един
внушителен и красив монумент, но е последен дом на някой друг. Като кандидат за
този някой друг, в последно време бе предложен Хефестион. Той е син на
македонския благородник Аминтор и близък приятел на Александър Велики.
Хефестион е роден в Пела по същото време както и Александър, с когото по-късно
става неразделен.
При битката край
Арбела (Ербил, Северен Ирак) Хефестион е ранен в ръката- Arr. Anab. III.15. След победата над персите се жени за дъшеря
на цар Дарий - Diod. 17.107.
В Екбатана, Хефестион заболява и умира. Александър е покрусен от мъка и принася
много човешки жертви в чест на своя приятел. После поръчва надгробен паметник,
за чиято стойност се казва, че е десет хиляди таланта – около двадесет и шест
хиляди килограма сребро. Сумата е огромна както за времето си, така и за днес.
Това са
последните данни за гроба на македонския благородник Хефестион. Верно е, че
Плутарх добавя как скулптора Стасикрат предлага да извае от тракийската планина
Атос човешка фигура, но стария автор уточнява и, че Александър отказва и
този проект не е изпълнен – Plut.Alex.72.3-4.
Просто няма сведения тленните останки на Хефестион
да са напускали Екбатана и да са донасяни в Амфиполис. Предположения, желания и
спекули не бива да се представят като установен факт.
Хората смятащи,
че могилата Τύμβο Καστά е паметник на Хефестион, се
уповават на един странен надпис. Докато снимките на артефактите от гробницата
са с висока резолюция, то изображенията на надписа доста неясни, а уж
точно този надпис е доказателство за
това, че се касае за гроба на Хефестион.
Друго странно
нещо е това, че за надписа не се дават много подробности. Разрови ли се човек
обаче излизат интересни неща. Оказва се,
че плочите върху които е надписа не са от гробницата, а са намерени на брега на
река Струма в началото на ХХ век, не век
по-късно, когато археолозите уповестяват, че може би е намерен гроба на
Хефестион.
Не само това е
странното в твърденията на определени изследователи. Гробницата може да се
нарече произведение на изкуството, украсена е със статуи и фрески. Архитектурата
на монумента е забележителна, буквите на надписа от друга страна са
надраскани небрежно.
Къде е логиката да се хвърлят огромно количество
средства за изграждане на паметник, а името на човека, на когото паметника
принадлежи да бъде и надраскано набързо и представено като монограм?
Андрю Чъг подлага
на внимателна критика изказванията на
гръцките археолози и отбелязва, че на по-стар паметник посветен на Хефестион
името е изписано доста старателно и, че същия стандарт ние би трябвало да
очакваме и при гробницата край Амфиолис.
Надписът от
Τύμβο Καστά обаче е с доста ниско качество. И това не
е всичко, четенето на специалистите е доста странно. Те предлагат ΠΑΡΕΛΑΒΟΝ ΗΦΑΙΣΤΙΩΝ, а реално написаното се отклонява
значително от тълкуването на учените. Благодарение на Росела Лоренци ние
разполагаме със сравнително добро изображение.
Всеки може да се
убеди, че първата буква П отсъства
напълно. Освен това буква С е
представена като Е, макар да няма и
следа от средната хаста (черта) на буквата. На скицата е представен някакъв
монограм, но странното е, че на снимката този монограм липсва. За него дори
няма място, а точно този монограм уж би трябвало да послужи за докателство, че
гробницата принадлежи на Хефестион. Ако такъв монограм съществува, то той е
надраскан в друг период и от друг човек, не е изключено това да е станало в
ново време.
Да обърнем повече
внимание на надписа. Виждат се девет букви ΑΡ
СΛАΒΟΝΗ , а четенето е АР СЛАВОНЕ, или АР СЛАВОНИ. В древността буквата ета Н се е произнасяла Е, а в по-късни времена се е
произнасяла като И.
АР явно е окончание на някаква дума. Гръцките учени предлагат ПАР, но това си остава недоказуемо
предположение. Възможно е АР да е
окончание на дума като главатар,
господар, а защо не и дар? Каквото и да се предложи, то си
остава в сферата на спекулациите.
По-интересна е
втората дума СΛАΒΟΝΗ – СЛАВОНЕ, СЛАВОНИ.
Коренът е слава, това не може да се
отрече, но има няколко проблема. Ако надписът е древен, то не е направен от
грък защото в старогръцкия не съществува
звукова комбинация СЛ и между С и Л винаги се е вмъквала някаква буква – Κ, или Θ. Това е причината Преслав да бъде представяно като Περεσθλαβα, Цеслав като Τζεσθλαβος, а Славени като Σκλαβηνοι.
Траките познават
думата слава, срещаме я в регистираното
през IV век пр. Хр. лично име
Δισλοιας/Διισλοβιας, което бива преведено от Лариса Бонфанте като Богослав. Друг вариант срещаме в Северна
Тракия, на надпис от 136 година - IDR I 36, под формата Sclaietis- Славит. Това
си е типично българско име, чиято основа е глагола славити, словѫ- славя, прославям.
Какво обаче означава СЛАВОНЕ, дали е лично име, или е вариант на
алтернативното име на гетите - славени? Едно е ясно – независимо дали
надписа е направен по времето на Александър Велики, или пък през Ранното
Средновековие, във всеки случай не грък е автора.
Амфиполис е далеч от земите на гетите, в такъв случай СЛАВОНЕ едва ли е представяне на тяхното алтернативно име - славени. По-скоро се касае за тракийско
лично име, съдържащо корен слав
подобно на Δισλοιας/Διισλοβιας и Sclaietis- Славит.
Възможно е името да е склонено в звателен падеж – Славон-Славоне, като същото окончание – е, срещаме и в Ролистене – склонения вариант на името Ролистен
(надписа върху златен пръстен от Езерово).
Славон се явава древен вариант на
българското име Славен. Използване
на наставка –он, вместо –ен не бива да ни смущава. В тракийската
ономастика срещаме тамон вместо тъмен, (в)едон вместо воден и т.н. Потвърждение
за това намираме в названието на тракийското селище Тамон бари /Ταμονβαρι
– Proc.Aed.IV.xi.20 и племенното название Едони /Ἠδωνοὶ- Her.VII.110. Явно ползването на –он вместо –ен е древна граматическа особеност.
Кога
е изписано името Славен на мраморните блокове намерени в река Струма е трудно
да се каже. Съдейки
по това, че надписа е направен непрофесионално, а и поради това, че е на лице
буквена комбинация СЛ, може да се
заключи, че се касае за епиграфски паметник от периода VI-VII век.
По време на Юстиниан
Велики –VI век стават първите така наречени славянски нахлувания. Всъщност се касае
за северните траки - гетите, които заедно с роднитите си мизи, познати и като
българи, се опитват да освободят роднините си под римска власт.
Един доста неудобен факт е, че обявените за “новопоявили” се славенски
племена са споменати на юг от река Дунав 500-1000 години преди времето
на Юстиниан Велики.
Става дума за
племената стримони, друговити, тимочани,
берзити, езерити, сагудати. В V век преди Христа Херодот пише за стримони и другери (старото име на друговитите). През I век Плиний Стари локализира на юг от Дунава племената азериати, тимаки, берзеи, сгауди, чиито
имена слез половин хилядолетие ще бъдат представени като езерити, тимочани, берзити, саудати.
През VI век, благодарение на нарастналата си мощ,
траките започват да отвоюват бащините си земи от римляните. Това е причината за
необяснимата упоритост на азериати, берзеи, друговити и др. за завоюват Солун и др. места от
региона. В този период някой представител на дедите ни е издълбал надписа ΑΡ СΛАΒΟΝΗ върху
блок, който векове по-рано е изваден от гробницата от могилата Τύμβο Καστά.
Самото название на
могилата не е гръцко, думата няма никакъв смисъл на гръцки, но Καστά отговаря прекрасно на българската дума каща-къща диал.форма. Макс
Фасмер споменава за регистрирано славянско
селищно название Κάστιτζα точно в същия
регион, в който е Амфиполис. Κάστιτζα не е нищо
друго освен нашата дума къщица.
Тези данни ни позволяват да заключим, че надписа ΑΡ СΛАΒΟΝΗ е създаден по време на Ранното Средновековие
от хора произлизащи от средите на дедите ни. Те явно са умеели за четат и
пишат, а това, че са писали с гръцки
букви в началото знаем от Черноризец Храбър – “Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки
езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени
[да пишат] славянската реч с римски и с гръцки
букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или
ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬКЫ или ЧАIAНЬѤ, или ШИРОТА, или IAДЪ,
или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или ѨЗЫКЪ и други тям подобни. И така беше много години.”
Не само топонима Къщица/Κάστιτζα свидетества за присътвие на
дедите ни в региона на Амфиполис. Там са регистрирани също Бранково/Βράνκοβον, Горяне /Γόριανη, Драготин /Δραγοτίν , Каменица/ Καμενίτσα, Коприва/Κοπρίβα, Крушово /Κρούσοβο и много други.
Ето как стоят нещата с надписа ΑΡ СΛАΒΟΝΗ . Той безспорно е интересен, но
не толкова за гръцката, колкото за нашата история.
Същото може да се каже и за гробницата. Подобни на нея има и на територията
на България. У нас те са наречени “македонски” тип от Богдан Филов, но нови
проучвания показват, че тази дефиниция трябва да се преразгледа.
В работа засягаща гробниците с полуцилиндричен свод в Североизточна
България, Георги Гошев споменава за значителен брой погребални паметници от
така наречения “македонски” тип, като най-ярък пример разбира се е Свещарската
гробница. Гошев съобщава и за гробницата с полуцилиндричен свод край Ловеч, а
тя е от V –началото на IV век преди Христа. Това е преди началото на краткото
влияние на Македония върху Тракия. Гошев подчертава, че тракийските гробници са
плод на самостоятелно развитие на архитектурата, повлияна от арх. школи на Мала
Азия и Елада, а не пряко ползване на образци от Македония.
Гробницата от Свещари https://calatoriifestinalente.files.wordpress.com/2011/02/3.jpg
Гробницата от Амфиполис http://www.ancient-origins.net/sites/default/files/styles/large/public/field/image/third-chamber-of-Amphipolis-Tomb.jpg?itok=HGcGckZK
За жалост докато у нас цари
апатия и нерешителност, южните ни съседи използват абсолютно всяка възможност
да направят положителна реклама на страната си, нищо, че не са наследници на
хората изградили гробницата край Амфиполис, нито пък на тези дали името на
могилата Καστά, под която е уникалния паметник.
Време е нашите учени да прояват повече активност и да привлечат вниманието
на западноевропейските, американските и др. учени към археологическите
богатства на България. Ако не пазиш и рекламираш своето, със сигурност ще се
намерят такива, които да предявят претенции и да ти го отнемат. Дедите ни са ни
завещали невероятно богатство, грехота е то да се пилее, идните поколония няма
да ни простят.
Туристическият сезон на морето е кратък, кратко е и времето, в което може
да се екплоатират планинските курорти. От друга страна културният туризъм-
посещенията на музеи, представления, фестивали може да се реализира през цялата
година. Това не само ще е полезно за имиджа на България и за самочувствието на
народа ни, но ще доведе и до създаване на много работни места, с това и на
вдигане на доходите ни. Нека политиците, които твърдят, че милеят за България
да помислят по този въпрос и да докажат, че действително мислят това, което
казват.
Използвана литература:
1.Thucidydes,
The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth,
1972;
2.Strabo,
Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL
LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
3.F.Muller
Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag,
1926;
4.W. Smith,
Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on
wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane,
Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;
5.Procopius, Buildings,
transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL
LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002;
6.Livy, Rome
and Mediterranean, books XXXI-XLV of The History of Rome from its foundatins,
transl. H.Bettenson, Penguin Books, Harmodsworth, 1986;
7.Lucius Flavius Arrianus, Alexander de Grote,
transl. S. Mooj-Valk, Ambo/Amsterdam, 2001;
8.Квинт
Курций Руф, История на Александър Велики Македонски, превела от латински Н.Бакърджиева, Военно
издателство, София 1985;
9.PLUTARCH'S LIVES. A. Stewart, Vol.III, GEORGE BELL
& SONS, London, 1892;
10. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of
World Literature, Herofordshire, 1996;
11.L.Bonfante,
The Barbarians of Ancient Europe: Realities and Interaction, Cambridge
University Press, Cambridge, 2011;
12. M.Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der
Wissenschaften, Berlin 1941, Zentral Antiquariat der
Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970;
13.Г.Гошев, Към проблема за гробниците с полуцилиндричен свод в Североизточна България, Хелис IV, Изд. Марин Дринов, София, 2005, с. 44-57;
14.A.Sordas, The ‘Resident’ of the Amphipolis Tomb
15.S.Sideris, The tomb of Amphipolis under ‘X-rays’
16.Suetonius, The Lives
of the Caesars, The Life of Caligula
17.Titus Livius (Livy), The History of
Rome, Book 45 , Rev.
Canon Roberts, Ed.
19.Rossela Lorenzi, Inscription
Spurs Debate Over Mysterious Greek Tomb, MAR 2, 2016
20.Andrew Chugg, Did the Amphipolis Tomb Commemorate Hephaistion?
Публикации
