Показват се публикациите с етикет етруски. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет етруски. Показване на всички публикации

11.04.2020 г.

КАКВО ПИШЕ В ЗЛАТНАТА ОРФИЧЕСКА КНИГА?


В НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ в столицата ни София, се съхранява един уникален артефакт. Това е така наречената Златна Книга – древен епиграфски паметник съхранил послание (на над 2500 години), което е гравирано на златни листи. Страниците са обвързани с особен механизъм и това дава право да се говори за златна книга.


                                                  Изобр. - Станислав Георгиев

По мои сведения, за първи път информация за древния обект бе поднесена на широката публика през 2003 година. Тогава, както в наши, така и в чужди медии бе съобщено за съществуването на артефакта, като бе уточнено, че става дума за автентично старо произведение на златарското изкуство.

Unique book goes no displayThe worlds oldest multiple bookin the lost Etruscan languagehas gone on display in Bulgarias National History Museum in Sofia (Уникална книга бива представена на изложение – Най старата книга на изгубения етруски език е представена на изложение в Националния Исторически Музей на България)


The authenticity of the book has been confirmed by two experts in Sofia and London, museum director Bojidar Dimitrov said quoted by AFP.” (Според Божидар Димитров, автентичността на книгата е потвърдена от двама експерти в София и Лодон)

  
World's Only Etruscan Gold Book Added to Bulgaria's Archeology Treasures (Единствената в света златна етруска книга е вече част от археологическите съкровища на България)

                                                               Изобр. - Станислав Георгиев

На историята засягаща намирането на Златната Книга, а и за пътя ѝ до залата в “НИМ” няма да се спирам. Няма да описвам и дългогодишните опити за достъп до информация относно текста на забележителния паметник. Важното е, че през 2016 година, след встъпването на доц. д-р Бони Петрунова в длъжност директор на “НИМ”, вече бе дадена възможност да се заснеме обекта, а и да бъде излъчено предаване по телевизията.

НИМ показва пред камера "Златната орфическа книга", сътворена преди повече от 2500 години

Екипът на „Преди обед“ първи засне страниците на златната орфическа книга, която от 14 години се съхранява в НИМ. Тя е написана на етруски език и вероятно е служила за преминаване в отвъдното на заможен човек



Журналистката Ирена Григорова  (която наскоро издаде интересната книга “Прастари Времена”) получи важни обяснения както от доц.д-р Бони Петрунова, така и от археоложката Павлина Тевлова. Стана ясно, че наши, а и чужди лигвисти работят върху разчитането и тълкуването на текста на създадената преди повече от 2500 години Златна Книга.

Предаването на г-жа Ирена Григорова да предизвика голям интерес и голям брой приятели ме затрупаха със съобщения и въпроси. Тези въпроси са толкова много, че нямам възможност да отговоря на всеки поотделно. Сега използвам възможността да дам отговор на някои от тях.

                             Изобр. Бeти Цанева


Бях запитан - дали книгата е действително толкова стара, колкото я представят? Д-р Петрунова обясни доста добре, че датировката е дадена въз основа някои признаци на надписите. С това съм напълно съгласен, действително формите на буквите М, Т, N, са характерни за надписите от VI-V в.пр. Христа. Самата иконография на няколкото изображения на хора и животни е в същия стил както изображенията по етруски и венетски съдове от средата на първо хилядолетие преди Христа.


                                                                 Изобр. Бeти Цанева

Друг  често зададен въпрос бе – на тракийски език ли е книгата, или на етруски? Според мен,  текстът е на етруски език. Съдя за това поради наличието на етруски думи:

RENE-жертва, приношение
FAMNЕ-слава, чест
LENE-мъртвец, починал
CLENU-потомък, син
THI-показателно местоимение: този, на този 
THIC-направи

Срещат се  интересни лични имена като АКИЛУ-Ахил, ВЕЛКЕ- мъжко име отговарящо на нашето име Вълко, ФАЛАС/БАЛАС, което отговаря на древното тракийско име Балас. В текста се вижда ясно и етруското фамилно име Лартал – син на Ларт.

Възможно е гравираната на златните листи дума ТЕСНЕ да е име на богинята Тесан-зората. Лесна за прочит е и думата АТЕНА, но смятам, че в този случай не се касае за теонима Атина, а за прилагателното атена-бащински, на същия род.

Най-често задавания въпрос бе: какво е посланието на книгата? Тъй като не притежавам ясни изображения на текста, а и за самото тълкуване е нужно много време, обърнах внимание на една страница, на която буквите се виждат ясно.

Текстът не е дълъг, а четенето според мен е:

RENE  THIK  PHULUM  VAMNE  SIELANE  IENESTHI  ATHENA  THI  PHELKIAL  PHELKE

Смятам, че значението е следното:

Като изпълнение на задължението си, Велке син на Велкус, направи приношение за славата на Силан Иенести, който е от неговия род.

Или в друг словоред:

Като изпълнение на задължението си за да почете Силан Иенести, който е от същия род, Велке син на Велкус направи приношение.


Колкото до това дали Златната Книга е Орфическо посланиена този въпрос не мога да отговоря. Тъй като нямам достъп до целия текст, нямам и възможност да извърша проучване, а без проучване, каквото и да кажа, ще е спекулация. Поради тази причина, на този момент се въздържам от даване на мнение по въпроса.

Надявам се в скоро време нашите лингвисти да успеят да представят свое тълкуване на този уникален документ, който е създаден преди времето на бащата на историята Херодот. Със сигурност, тогава ще научим повече за ролята на дедите ни в оформянето на езиците и културата на италийските народи. Eтруският език е древен, много древен, а индоевропейските елементи в него са заети от други езици, като например този на дедите ни, които влизат в историята под името траки.

Тракийското присъствие на Апенините може да се докаже благодарение на исторически извори, топоними, хидроними, а и на много артефакти от тракийски произход. Нека не забравяме и куполните гробници на етруските – досущ като нашите куполни гробници. Не е за пренебрегване и факта, че етруските почитат Земла-Земела, чието име различни езиковеди тълкуват със думата землiа-земя.






 С изолирането на индоевропейски думи от етруския език и демонстриране на техния тракийски произход, ние ще се доближим до истинската си история, ще се доближим и до мястото, което ни се полага – това на цивилизаторите на стария свят. Това това твърдение не е никак преувеличено защото до VI в. пр. Христа римляните се намират под доминацията на етруските, а самите етруски, много по-рано са били под влияние на балканските народи траки и пеласги, чиято кръв тече в нашите вени.




P.S. Книгата ми "ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК" може да се поръча от страницата на издателство Атеа 
http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0



13.10.2019 г.

ТРАКИЙСКО ВЛИЯНИЕ НАД ЕТРУСКATA PEЛИГИЯ


Днес никой не оспорва влиянието на Рим над народи от три континента. Докато през VI в. пр. Христа потомците на Ромул са доминирана от етруските група хора, то след половин хилядолетие положението е различно. По времето на Гай Юлий Цезар - I в.пр. Христа, бившите господари етруските са покорени, галската заплаха е премахната завинаги, Иберийският полуостров, старите картагенски територии в Северна Африка, а и самият Египет вече са под римска власт.

В епохата на император Траян –II в.сл. Христа, източната граница на Римската Империя опира на изток до Каспийско море и Персийския залив. Западната граница се мие от Атлантическия океан, завладени са дори част от земите на германите. Heмските градове Аугсбург, Бон и Кьолн са били назовавани преди около две хиляди години с имената Augusta Vendilicorum, Bonna и Colonia Claudia Ara Agrippinensium.

Знаем за величието и делата на римляните защото те не са били окупиран народ. Никой не е горил литературата на тези хора, те не са били масово депортирани, нито продавани в робство, а и никой не е заменял организирано и с умисъл изконно римските названия на селища. Никой чужденец не е организирал действия, които биха довели до асимилация на местното население.

Понастоящем доста хора са скептични относно ролята на траките в оформянето на културата на Европа по простата причина, че историята на народа на Орфей е отдавна унищожена и за нея се знае твърде малко.

Дедите ни са преживели три окупации – Римска, Византийска и Османска. По време на всяка подтисничество, будните хора, които не са служили на агресорите, са били преследвани и избивани. Книжнината, която е имала потенциал да събуди национална гордост е издирвана и унищожавана.

Единствените свидетелства за величието на далечните ни предци наричани траки, могат да се открият в кратки фрагменти от исторически извори, а и в ономастиката на високо културни народи като етруските. Преди да станат господари и учители на римляните, самите етруски са претърпели влияние от страна на стари балканци.

За трако-етруски паралели е писал Вадим Цимбурский, който от своя страна ползва работи на Димитър Дечев, Владимир Георгиев и др. Не ми е известно обаче някой да е обяснил ясно и с подробности как и защо старите господари на Апенинския полуостров приемат в пантеона си тракийски божества.


Етруски конници - Two riders and a fallen man; a sphinx and two lions, one attacking a boar. Silver panels with repoussé reliefs overlaid with electrum foil, Etruscan artwork, 540–520 BC. Found in 1812 in a tomb at Castel San Marino, near Perugia.


За връзката между названието на етруския бог на ковачите и огъня Сетланс/Seθlans и Суитулен/Σουιτουληνός - едно от имената на Тракийския Херос, споменава най-рано акад. Владимир Георгиев. Нашият учен пише:  “следователно Σουητ[ουλ Σουιτουλ, т.е. *swētul или switul съотвества на стблг. свѣтьлъ-светъл от ие.  *kwoitilos. Епитетът на тракийското божество съотвества точно на етруското божество SeθlansVolcanus” (бог на огъня) [Георгиев, 1957 c.58]. В друга своя работа нашият учен смята, че епитета на Хероса Σουητ[ουλ , Σουιτουλ, отговаря на българското лично име Светлан [Георгиев, 1977 с. 167].

За бог на огъня и коваческото изкуство като етруския Сетлан, епитет със значение светъл е напълно оправдан. Не можем да пренебрегнем и факта, че траките са известни с уменията си да обработват металите. В Европа най-ранната обработка на злато, мед, желязо е сред древните обитатели на Балканите.

Съществуват и други, не по-малко интересни паралели между названия на тракийски и етруски божества. Вадим Цимбурский (цитиращ Пфифиг) съобщава за това, че името на върховния етруски бог е регистрирано по написи още през VII-VI в.пр. Христа, като вариациите са Tin, Tins, Tinia. Цимбурский уточнява, че името Tin отговаря на етр. дума tin-ден, извършва пътешествие из миналото на индоевропейските езици и накрая стига до тракийския Διν/Дин. Името на това божество, на което е оказвана особена почит на остров Самотраки, е изтълкувано от Владимир Георгиев със стблг. дьнъ-ден и др.[ Георгиев, 1977, с.143].

Земла е поредното почитано от етруските божество, чието име притежава тракийски паралел. Цимбурский съобщава и за етруско (теофорно бел. моя) име Zemni в Клузиум и го сравнява с със споменати от Владимир Георгиев тракийски имена Ziemi-ce(n)s, Ζιμι-κενθις, Ζημο-καρτης и др. , чиято основа е  *g'hem- "земя", срещаща се и в името на Земела - майката на Дионис. Нейното име, акад. Георгиев действително тълкува със стблг. землiа-земя. [Георгиев, 1977, с.169].


Етруски музиканти-Dancers and musicians, tomb of the leopards, Monterozzi necropolis, Tarquinia, Italy. UNESCO World Heritage Site. Fresco a secco. Height (of the wall): 1.70 m.

Интересен е и представеният от Цимбурский паралел между етруското (теофорно бел. моя) име Ezpa  и варианта му Ezpu(s) с тракийските теофорни имена Εζβεω, Εζβενις, Εσβενιος, Esbenus, Hezbenus, и разбира се епитетите на Хероса Βετ-εσπιωι, Ουετ-εσπιωι.

С това трако-етруските паралели не свършват. Руският учен съпоставя етруските Perkna, Percnaz, Prknś, Percna, Perkn, Perkniś с едно от названията на Тракийския Херос, а именно Перкон/Περκων, като добавя също тракийското селищно име Перкота/ Περκώτη, а и древното име на Тракия – Перке/ Πέρκη.

Цимбурский се втурва обратно в мъглата на времето чудейки се на какво да отдаде трако-етруските паралели: дали на миграция на траки, които са се заселили във всички големи етруски градове, или може би още в предисторическия период етруските са почерпили определени имена от предците на историческите траки още преди да се заселят на Апенините.

В крайна сметка руският учен стига до следния извод: “Мы вправе заключить: наряду с внедрением носителей прафракийских имен в состав праэтрусского (тирсенского) этноса, еще в дописьменные времена прафракийцы оказали влияние на складывание тирсенского пантеона, в частности, в том, что касалось имени верховного бога.”

С други думи – тракийското влияние над етруските в предисторическия период не е просто спекулация, а съществуват достатъчно данни, за да бъде прието като факт. Още в дълбока древност траките са оказали влияние над оформянето на етруския пантеон, като изключение на прави и върховното божество Тин.

Поне за мен, колебанията на Цимбурский са без причина. Има факти, които се набиват на очи е няма как да бъдат пренебрегнати. Етруският език не спада към групата на индоевропейските и всички индо-европейски думи в него са заемки. Както думата tin-ден, така и отговарящият на тракийския теоним Διν/Дин Tin (Tins, Tinia) са дадени на етруските от дедите ни, които в далечното минало са наричани траки.

Един култ не може да се появи от нищото, нито пък може да се наложи лесно на нова територия. Трябва да са налице два важни фактора, без тях приемането на нови божества би било невъзможно. 

Първият е присъствие на значителна група хора практикуваща въпросния култ. 

Вторият фактор засяга културата на приносителите на новата религия, тя задължително трябва да е по-висока от тази на местното население.То трябва да гледа на почитащите непознатото до този момент божество като на свръх човеци- хора с необикновени качества.

За това, че старите балканци оставили следа на Апенините, са били силен народ свидетелства Плутарх. Той предава една от легендите за създаването на Рим и казва следното: “Някои смятат, че пеласгите след като обиколили по-голямата част от обитаемия свят и покорили повечето хора, се установили на това място и по силата на своето оръжие го нарекли Рим.” [4] Plut.Rom.I.1.(1)*

Друга, също така ранна миграция на стари балканци успели да се заселят на Апенините е записана от Страбон. Цитирайки Меандрий, Страбон твърди, че :”...след края на Троянската война, енети и траки отпътували за земите на север от Адриатическо море...” [5] Strab.XII.3.25.

He caмо имаме сведения за две преселения на стари балканци, но и съвсем ясно е указано, че дедите ни са били силен народ, който е успял да покори много други хора.С това и двете условия за налагане на култура на други хора са изпълнени.

Освен историческите извори налице са и други данни, които показват, че действително е имало тракийско/пеласгийско присъствие на Апенините в древността. Това са документираните в миналото топоними и хидроними, чиито имена не могат да бъдат изтълкувани  с помощта на италийските езици. 

Като топоними и хидроними имащи паралели на Балканите, а и тракийска/пеласгийска етимология А.Sciaretta посочва Alma, Alsnum, Blera, Caere, Cortona, Perusia, Pyrgi, Rusellae, Volci,  Scaptia, Tiberus.

А.Sciaretta определя също Trasimenus lacus, Caletra като неиталийски топоними, но не ги свързва с Тракия. За сметка на това изследователят предлага тълкуване на Caletra с I.E. kal-кал. Тук е мястото да се спомене, че има тракийски топоним Каластра, който е изтълкуван от акад. Иван Дуриданов като кална, блатиста река. [Дуриданов, 1976,с.34]

За Trasimenus lacus – Тразименското езеро Sciaretta предлага I.E. tras-треса. Това езеро е било плитко и през лятото се е превръщало в блато, тресавище. Ван Виндекенс тълкува пеласгийската дума тирс със санскр. trasate-треса, тръскам. Trasimenus lacus и Caletra притежават успоредици в тракийската/пеласгийската ономастика, а и имат обяснение на български език.

Изнесените тук данни позволяват да бъдат направени два основни извода: Тракийското влияние над етруските е започнало поне от времето Бронзовата епоха и е осъществено не на Балканите, а на Апенинския полуостров в следствие на поне две преселения. 

Вторият важен извод засяга факта, че тракийските имена на божества, които етруските приемат, се тълкуват най-добре на български език, а това показва, че речта на Орфей е древен вариат на нашата. Нека разгледаме сравненията, за бъдат избегнати съмнения са добавени съотвествия от други индоевропейски езици като немски и латински:

ЕТРУСКИ-ТРАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКИ-ЛАТИНСКИ-НЕМСКИ

Sethl-Suetul-свѣтьлъ(светъл)-vitreus (бляскав, стъклен)- weiß(бял)
Tin-Din-дьнъ(ден)-dies(ден), tag(ден)
Zemla-Zemela-землia(земя)-humus(земя)-Erde(земя)
Perkn-Perkon-перѫ(пера, бия)-sperno(отделям)-berjan(пера, бия ствиснем.)
Ezpa-Espios-спѣхъ (бързина)- equos(кон)-ehu(кон ствиснем.)

Към тези интересни сравнения могат да бъдат добавени не по-малко интересни паралели можем да намерим между етруски и старобългарски думи. Става дума за кантке-канас (княз), кепен-копан (благородник), талмите-тълмачъ (преводач).
Към тях може да се добави и Тарквиний-таркан (стблг. титла).

Ако се придържаме към официалните теории, представените паралели не би трябвало да съществуват, но те са факт и то доста неприятен и неудобен факт за някои хора и поради това всичко, което противоречи на догмите бива или премълчавано или осмивано.

Как, ако някой признае, че познатите от епиграфски паметници и стара литература старобългарски титли канас, копан и тълмач имат етруски успоредици канкте, кепен, талмите, ще може да ни залъгва, че старите българи са уседнали на Балканите едва през ранното Средновековие- около хилядолетие след като етруските са покорени от римляните.

Всичко е много просто, ако следваме фактите и не робуваме на догмите. Бивайки огромен, силен, а и високо културен народ, дедите ни наречени траки са повлияли населението на Апенинския полуостров, не на последно място религията на това население. Това се доказва не само от тракийските имена на няколко етруски божества, но и от историческите извори, тракийските топоними и хидроними, а също и от етруските куполни гробници имащи паралел в Тракия и Крим-земите на Стара Велика България.

Връзката между древните ни предци влезли в историята под името траки обяснява и защо има генетична близост между нас българите и хората от Италия

А пък фактът, че наложените от траките топоними в Етрурия имат смисъл на български език е поредното доказателство за това, че езикът говорен от Орфей, Залмоксис и Спартак е жив и днес и носи новото име български.

Та нима при нас българите не се изявява ярко певческия талант на Орфей, нима я няма мъдростта на Залмоксис, или бунтарския дух на Спартак? Във всяка епоха българите са показвали, че са способни както да впечатлят и очароват дошлите с мир, така и да накарат да треперят тези, пристигнали в страната ни с оголен меч.

Знаейки кой си ще живееш своя живот и за теб ще има бъдеще. Следвайки завета на предците си, ще вървиш по път, който е изпитан и правилен. Когато съчетаеш любовта към Родина и традиции със смелост, доброта, честност и почтеност, вече наистина можеш да се назовеш българин – потомък на народа на светлината.


Използвана литература и пояснения:

Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;
Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
И.Дуриданов, Езикът на траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

Извори от интернет:
В.Л. Цымбурский , ФРАКИЗМЫ В ОНОМАСТИКЕ ЭТРУРИИ И В ЕЕ ПАНТЕОНЕ (посл.вид. 13-10-2019) http://russ.ru/var/russ/storage/original/application/029781d7f2fb04c921b21236c6445ee4.pdf

The Parallel Lives by Plutarch, publ.in Vol. I of the Loeb Classical Library edition, 1914(посл.вид. 13-10-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

The Geography of Strabo, publ. in Vol.V of the Loeb Classical Library edition, 1928 (посл.вид. 13-10-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Antonio Sciarretta’s Toponymy, Ancient Toponymy, Etruria (посл.вид. 13-10-2019)


(1)*Понастоящем се срещат изследователи, които се опитват да изкарат траки и пеласги различни хора, но за това доказателства няма. Нито могат да се посочат някакви разлики в езика, нито пък в материалната култура. Пеласгите са по-добре познати на гърците по простата причина, че са обитавали територията, която днес наричаме Гърция. За разлика от своите роднини обитаващи Пелопонес, Тесалия, Крит и т.н., траките не са позволили на дошлите от Африка данайци да им отнемат земята.



4.11.2018 г.

ЗАБРАНЕНАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ РАЗКАЗАНА НАКРАТКО



Често съм споменавал, че истината не е сложна, сложен е пътя тя да бъде укрита. Не зная кой е авторът на тази максима, но тя е вярна. Ако в миналото имахме база за сравнение, в случай, че разполагахме със свободен достъп до историческите извори, а и неудобните за официалните теории данни от изследванията на археолози, антрополози и езиковеди, то никой от нас не би останал заблуден.

Уви, по стечение на обстоятелствата, ние бяхме оплетени в мрежа от безброй нелепи лъжи, които отровиха съзнанието ни до такава степен, че когато някой прогресивен автор споменеше истината, на него се гледаше с недоверие.

Казионните учени създадоха умело изкривен облик на нашите далечни предци, които римляни и гърци наричат с колективното име траки, като това не бе случайно. Обликът на пияници, развратници, безписмени и неспособни на организация хора, предизвиква антипатия у всеки. Кой нормален човек би искал да се идентифицира с диви, порочни и слабохарактерни хора?

Умело бе създадено и изкуствено разделение на отделните групи наши предци. Вместо да се признае, че дунавските славени са гетите, чието име по-късно приемат и венетите – предци на руснаци, поляци, чехи и др., на нас ни внушаваха, че съюзниците на княз Аспарух са пришeлци от север. 

Макар в продължение на повече от 1100 години, старите българи да са отъждествявани с мизите – съседи и роднини на тракийския народ гети, казионните учени създадоха заблудата за азиатската прародина и тюрски/ирански език на Аспаруховите хора.

Пълната липса на тюрски/ирански топоними и хидрониними в ранносредновековна Бъгария не притесняваше специалистите. Те не се трогнаха също от липсата на подкрепа за азиатския произход на старите българи и от страна на антропологията. Просто неудобното - това, което опровергаваше невярните теории бе премълчавано, сякаш изобщо не съществува.

По време на събирането на приятели и съмишленици в Пловдив, на 27 октомври, мнозиха споделиха, че им е омръзнало да слушат измислиците на казионните учени. А един добър човек ме помоли, накратко да представя своето виждане за етногенезиса на българския народ. Казано с други думи – да разкажа за историята ни от най-ранния период до времето на Аспарух. Това ще се опитам да направя и с настоящата работа.

Смятам, че историята на народа ни не започва в прословутата 681-ва година, повече от шест хилядолетия по-рано. Първите достойни за споменаване дела на предците ни не са извършени в далечната Средна Азия, нито в Кавказ, или някъде из териториите на Украйна и Русия.

Балканите са нашата Родина поне от времето на Новокаменната епоха. През Каменната епоха започва сливането на различните етнически групи,  които съставят нашия народ. 

Новокаменната епоха е периода, в който можем да говорим за поява на цивилизация в Европа и ние имаме пълното право да се гордеем, че искрата на познанието е блеснала най-рано при нашите далечни деди.

Понастоящем се твърди, че организираното земеделие и скотовъдство е възникнало в Близкия Изток и оттам, с придвижването на преселници е стигнало до Балканите. За етническата принадлежност на древните прометеевци не се говори много. Поне за мен, мистерии няма – ако първите земеделци и скотовъдци бяха чужденци, било то семити, или хамити, то и названията на първите културни растения, продуктите от тях, ранните земеделски сечива, а и названията на скотовъдските термини щяха да са представени от чужди думи.

Реалността обаче показва, че думи като жито, пшеница, ръж, лимец, овес, просо, брица, грахбрашно, тесто, сърп, брана, рало, мотика, копраля, а също и обор, повод, хомот, впряг, мляко, масло, извара, мътеница и т.н. са български. Това означава, че дедите ни са били едни от хората, които най-рано са увоили организираното земеделие и скотовъдство.

Понастоящем се смята, че най-ранната керамика е изобретена в Ориента, но както е в случая със земеделските и животновъдски термини, основните ни думи за съдове, са български, а не чуждици. Това важи за гърне, чиреп, ведро, делва, чаша, кърчаг, те са си наши, т.е. ясно е, че въпросните видове съдове са създадени от наши предци.

В това, че по време на Каменната епоха, част от дедите ни са обитавали територии от Ориента няма нищо странно. Когато настъпва Ледниковата епоха, част от дедите ни обитаващи Балканите са принудени да се преселят на юг. Босфорът е бил път позволяващ лесно преминаване в Мала Азия. Самото название Босфор – волски път, навярно е възникнало поради това, че мястото често е ползвано от дедите ни да прекарват добитъка си на север през лятото и на юг през зимата.

Страбон пък свидетелства, че най-древното име на Босфора е Мизийски босфор, а това означава, че мизите, които в по-късни времена Димитър Хоматиан нарича българи, са първите хора използвали мястото за път. 

Не е никак случайно, че в обитаваната от мизи Мала Азия е намерен идол представящ мъщ с изкуствена черепна деформация, бръсната коса и оставена дълга кика. 



Бивайки първият европейски народ усвоил организираното земеделие и скотовъдство, дедите ни изпреварват останалите европейци с няколко хилядолетия в своето развитие.
Изобилието на храни спомага не само за демографски взрив на населението у нас, но позволява на хората от земите ни да използват свободното си време за много неща - да усъвършестват уменията си, да наблюдават небесните тела, да създадат календари и т.н.


Най-древният точен календар според Николай Дерменджиев, снимка на Николай Генов

Свободното време допринася и за развитието на първите занаяти като рударство, ковачество, дърводелство. Ето за това не бива да се учудваме, че най-ранния модел на колело е от нашите земи. Не бива да се учудваме и на това, че от цяла Европа, първо у нас се появават укрепени селища, които дори могат да бъдат наречени градове. Стените на селищата край Провадия и Юнаците са издигнати около 5000 години преди някой да започне да строи с камък на мястото, на което възниква Рим.

По времето когато Варненската цивилизация е в разцвет, дедите ни вече отдавна са прекосили Дунава, Днепър, Днестър и др. и са се заселили в Черноморските степи и в лоното на Карпатите където възникват културите Кукутени и Триполие. Макар да са в нови земи, предците ни не забравят своите роднини и продължават да контактуват с тях създавайки първите търговски отношения на далечни растояния.


Карта на Кукутени-Триполие

Това мое твърдение не е произволно. Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ в Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.



Дедите ни от Балканите са предлагали на роднините си на север от Дунава и Черно Море предимно златни и медни изделия, а за тях са получавали обработени животински кожи, зърнени храни и т.н. Стоките са се прекарвали с волски коли и салове, или даже еднодръвки плаващи близо до брега на морето.

Това, което по времето на Каменната и Меднокаменната епоха се случва у нас – бурно нарастване на населението, ce cлучва и при балканците заселили се в Черноморските степи. Постепенно те започват да търсят нови земи, като едни се отправят на север, а други на изток или запад.

Миграциите могат да се проследят посредством разпространението на особен вид керамика, която специалистите наричат линейна. Причината за названието е това, че съдовете са украсени с разнообразни геометрични орнаменти, врязани с остър предмет преди изпичане на съда. Сродна е и шнуровата керамика, при която се наблюдават подобни орнаменти, като най-популярните са сложните спирали.

След като такива съдове се появават в земите на Северен Иран, Северен Афнанистан, Индия, а и Китай, то е ясно, че са занесени в тези далечни региони от предците ни, по-точно тези, които са се занимавали със скотовъдство и имат постоянна нужда от нови пасища. Бивайки носители на по-висока култура и разполагащи с важни знания, старите балканци са като богове в очите на древните иранци, индийци, китайци.


Древна китайска керамика, както формата на съда, така също и орнаментите показват силна прилика със съдове от Източна Европа - http://farm5.static.flickr.com/4134/4878134750_c24c0f3323_m.jpg


Древна китайска керамика


Сравнение на древнобалканска и китайска керамика от Ян Шао
http://www.imperialtransilvania.com/fileadmin/archivio/imperialtransilvania/category/The_Cucuteni_9.jpg
http://www.imperialtransilvania.com/2018/10/07/read-more/argomenti/places-of-interest-1/articolo/the-traces-of-a-fascinating-population-found-on-the-territory-of-romania.html



Древна иранска керамика с украса сходна с тази от Балканите


Керамика от древна Индия, штрихованите триъгълници и ромбове в орнаментиката издават Балканско влияние
https://s3-eu-west-1.amazonaws.com/lot-images.atgmedia.com/SR/35846/2868345/59-2012121894953_540x360.jpg
https://www.the-saleroom.com/en-us/auction-catalogues/timeline-auctions-limited/catalogue-id-srtime10032/lot-37371920-3a64-49d9-99ea-a45700330c79

Там където дедите ни са повече – в териториите на Индия и Иран, населението е повлияно най-силно, като точно това е причината за приликата между староперсийски, староиндийски и български. Явно в Китай дедите ни са били по-малобройни защото там езиковото влияние се чувства по-слабо, но е забелязано от лингвисти, които макар да не уточняват произхода на хората говорещи индоевропейски език, все пак отчитат ролята им в оформянето на старокитайския.

Докато една група стари балканци потеглят в посока изток, други бавно се преселват на запад и успяват да повлият всеки европейски народ по пътя си. Именно чрез миграциите на предците ни, знанията за организираното земеделие, скотовъдство, металургия и т.н. достига до предците на германи, келти, италийци, ибери.

Колкото по-голяма група са предците ни, толкова по-силно е влиянието им над местното население. Съдейки по това, че българския показва силни прилики с полски, руски, чешки и т.н. може да се каже, че дедите ни са отговорни за появата на славянската езикова група посредством заселването си в нови земи и оказване на културно влияние над населението, което до голяма степен е било сродно, имам предвид общите генетични маркери I2 и R1a.

За мнозина това, че представям дедите ни като първият доминантен народ изглежда нереално и силно преувеличено, но нека се замислим над реалността. Това, което старите балканци правят преди повече от 6000 години, доста по-късно е повторено от римляните, които първоначално покоряват роднините си на Апенините, а след това и доста от народите на Европа. Успяват да завладеят части от Азия и Северна Африка.

Защо нещо да е възможно за римляните, а да не е възможно за дедите ни, които стават голям и могъщ, разполагащ с ценни знания народ, хиляди години преди потомците на Ромул да се запознаят със земите извън Апенинския полуостров

Щом практиката показва, че нещо е възможно, а и има достатъчно исторически извори за преселенията на старите балканци, то какъв е проблема?

Докато Йордан разказва за това как гетския цар Танаус покорява цяла Азия, то Луций Ариан приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация. Плутарх разказва на старите балканци пеласгите, че са покорили по-голямата част от обитаемия свят и дори те са основателите на Рим. За нивото на културата на пеласгите съдим по това, че според Плиний Стари, тези хора са отговорни за въвеждането на азбуката в Лациум.

Римляните се считат за потомци на трако-трояните доведени от Еней. Действително, споменавайки първите царе на Силвиите, Тит Ливий изрежда тракийски имена като Атис, Капус, Капетус. Куполните гробници в Етрурия, почитта към Дионис и Земла-Земела, а и ред други неща, показват ясно културното влияние на предците ни. Не бива за забравяме и генетичната близост между българите и определени популации на Италия.


Етруски куполни гробнициhttps://cache-graphicslib.viator.com/graphicslib/thumbs674x446/8314/SITours/rome-countryside-etruscan-highlights-of-tarquinia-and-cerveteri-in-rome-190891.jpg
https://www.viator.com/tours/Rome/Rome-Countryside-Etruscan-highlights-of-Tarquinia-and-Cerveteri/d511-8314P2

Освен на изток, запад и север, дедите ни мигрират и в южна посока. Според Йордан, гетите водени от цар Танаус, предизвикани от египтянина Весосис (фараон Сенусрет III) стигат чак до река Нил. Това събитие съвпада с появата на коня в земите на Египет, съвпада и с началото на продължилата 500 години доминация на народа хиксосигосподари от далечни земи над египтяните. Явно хикосите са част от гетите.


Египетски фрески изобразяващи хора със светла кожа и европеидни черти, лирата и гайдата на тези хора са едни от най-ранните изображения на тези музикални инструменти
 NebMaatRa - Own work - A group of people labelled Asiatics (the glyphs immediately above the head of the first animal) entering Egypt c.1900 BC. From the tomb of 12th-dynastyofficial Khnumhotep II, at Beni Hasanhttps://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/58/Ibscha.jpg


Едва през XVI век пр.Христа фараонът Яхмос прогонва дедите ни от Египет, а те вземат със себе си местни хора, които са техни слуги и съюзници. Тези местни хора са предците на гърците. Първоначално те са с нисък социален статус, но подобно на афро-американците, с течение на времето, успяват да станат многобройни и дори по-силни от старите си господари. С помощта на прииждащи от Египет и Левант техни роднини, древните гърци изтласкват, или асимилират предците ни обитаващи Пелопонес, Тесалия, Атика, Беотия.

Поради това, че влиянието на дедите ни над предците на гърците е още от поне XХ век пр. Христа – времето на Сенусрет III и гетския цар Танаус, то в исторически времена, гърците говорят индоевропейски език и почитат боговете на старите балканци. Дали като отмъщение за вековното слугуване, или поради амбиции, но старите гърци правят опити да унищожат бившите ги господари, като основното оръжие е интригата.

На могъщият асирийски цар Саргон II е внушено, че фригите на цар Мидас подговят война срещу него. Повярвал на лъжите, асирийският владетел напада Фригийското Царство и го разорява. Малко по-късно, в битка Саргон II е обезглавен от фригийските роднини кимерийците, но щетите на държавата на дедите ни в Мала Азия е толкова голяма, че те повече не се съвземат.

Фригийските пазари и колонии са завзети от гърците, а прилива на фигийски бежанци в Атика, Пелопонес и др. места води до подем на гръцката култура

Реално, бягащите от асирийската войска фриги дават азбука на гърците, които разбира се премълчават това в летописите си, както премълчават и това как с помощта на Асирия са успели да съсипят богатото царство на Мидас.

Произлизащите от Африка предци на гърците правят опити да завладеят и земите на дедите ни край Беломорието. Тук обаче те срещат невиждана съпротива, предците ни съумяват да ликвидират дори огромни групи нашественици. Край Драбеск, 10 000 гръцки колонисти заплащат със смърта си за своя опит да отнемат земята на предците ни.

Разбирайки, че дедите ни от Централните Балкани са по-войствени от роднините им някога населявали Пелопонес, Атика и т.н. гърците прилагат нова тактика. Опитват се да сеят раздор сред народите на Тракия, а същевременно се опитват и да спечелят благоволението на тракийските царе. По този начин става възможно основаването на колонии по крабрежието на Бяло и Черно Море, но във вътрешността на страната, на гърците не е позволено да се заселят.

През II в.пр. Христа, Рим вече е могъща държава, която завладява лесно както жителите на Иберийския полуостров, така също Македонското Царство и Елада. Макар да са покорени, гърците съумяват да се инфилтрират в римското общество и с течение на времето да приобият привилегии.

Трудно е да се каже дали гърците са взели активно участие в сеенето на раздор между народите на Тракия преди римското нашествие у нас, или това е било самостоятелна политика на римляните. Във всеки случай, възползвайки се от това, че през I век земите на юг от Дунава са вече под властта на Рим, южните ни съседи вече са улеснени в своите планове за унищожаване на предците ни.

Въпреки усилията това се оказва трудна задача. Римляните ценят силата и мъжеството, а дедите ни са били точно такива хора. Тези им качества им позволяват да станат както военоначалници с висок чин, така и дори императори. Предците ни достигнали до трона, нерядко са давали привилегии на своите роднини. 

Константин Велики финансира строежите на Плиска и Преслав. Юстиниан Велики позволява на дедите ни да имат своя самостоятелна църква, която водещият българи Виталиан защитава ревностно. Силата на дедите ни в римското общество трае до 610-та година, когато имащият тракийски произход император Фока е свален от власт чрез преврат.

Започва се интензивен процес на асимилация на дедите ни. Част от тях биват депортирани за Мала Азия, това са бъдещите богомили, а тези, които живеят на свобода на север от Дунава биват настройвани един срещу друг. В края на VII век, положението вече е застрашително, но благодарение на далновидността на властващият на север от Дунава и Черноморските степи княз Аспарух, бедствието е предотвратено.

Сключил съюз с многобройните си роднини гетите, наречени още славени, Аспарух прогонва римляните от земите ни. Държавата ни се увеличава не само по територия, но и по отношение на населението, точно това я прави силна. Трябва да уточня и това, че победата на княз Аспарух идва и благодарение на това, че конницата на имперската армия е предимно от траки, които минават на страната на своите роднини. Лишен от елитната си войска, Константин IV е принуден да избяга.

Разбира се неговите летописци представят фактите различно. Теофан действително обвинява конниците от имперската войска за поражението на Константин IV, но и дума не отваря, че тези конници са от един произход с хората на княз Аспарух, които той определя като нашественици. Това е нагла лъжа, южните ни съседи обаче знаят, че лъжите са бавнодействаща, но ефикасна отрова.

Лъжа след лъжа, предците ни биват представени като пришъци в собствената си земя, а самите римляни/ византийци биват амбицирани да изгонят, или поне покорят дедите ни. През XI век това се случва, благодарение на интригите си и наемането на чужденци, Рим/ Византия успява отново да наложи властта си.

Накрая трябва да се обясни защо освен траки, мизи, пеони, мирмидони, дедите са наричани също скити и хуни. Докато мизите, мирмидоните и др. са стари балканци, то за скитите се налага заблудата, че са сроден на монголците народ.

По-късно учените се отмятат от виждането си и определят скитите за тюрки. Тъй като нито скитските богове, нито скитските глоси и лични имена са обясними на тюркски, учените решават този път да дадат ирански корени на живеещите по време на Атничността в Добруджа и Черноморските степи скити.

Укриват се свидетелствата на стари автори, че скитите са тракийски народ. Все пак, още преди повече от 7000 години, земите на север и юг от Дунава биват обитавани от хора делящи един произход. Това разбира се казионните учени премълчават.

Те мълчат и за общите погребални обреди, общите богове, близката материална култура на траки и скитии. Премълчано е и това, че хуни е название на царските скити – тези, които доминират над останалите свои роднини в Източна Европа. Ето поради това няма поява на нова материална култура в Черноморските степи в периода II-IV век. Как да има след като хората са същите!

Заблуди бяха наложени и поради това, че не бе обяснен произхода на името славяни, или по-точно славени, което най-рано е ползвано единствено и само за гетите. Никой не разсясни както подобава, че предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили името венети, венеди, венди. Това е причината Клавдий Птолемей да нарече залива на Гданск Венетски залив, това е причината дори и днес финландците да наричат руснаците венелайнен – венетски народ. Никой не разясни, че поради своята популярност, името на гетите-славени е прието и от говорещите сродни езици венети.

Когато европейските народи съчиняваха историята си, българите бяха подложени на геноцид от управляващите Османската Империя. Дедите ни са милеели за истината и родолюбци като Отец Паисий, Поп Йовчо от Трявна, Отец Спиридон Габровски и др. свързват дедите ни със старите балканци кимериите, с даките на цар Декебал, със събитията от Троянската Война, но чужденците не са искали да допуснат възраждането на силна България и позволяват налагането на лъжи за историята и произхода ни.

Никой не е забравял, че дедите ни победиха Римската Империя. Никой не е забравял страхът на франките от бойците на княз Омуртаг. Никой не е забравял поражението на кръстоносците и отрязаната глава на Балдуин Фландърски. 

Хубаво е и ние да не забравяме миналото си, не само, за да не го повторим, но и да ползваме подвизите на дедите си за пример, който трябва да се следва. Името българин трябва не само да се носи с гордост, но и да се заслужи с достойно поведение и достойни дела.

 ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

https://www.youtube.com/watch?v=P-AJV1C7pzc&t=765s