ТРАКИЙСКО ВЛИЯНИЕ НАД ЕТРУСКATA PEЛИГИЯ

Днес никой не оспорва влиянието на Рим над народи от три континента. Докато през VI в. пр. Христа потомците на Ромул са доминирана от етруските група хора, то след половин хилядолетие положението е различно. По времето на Гай Юлий Цезар - I в.пр. Христа, бившите господари етруските са покорени, галската заплаха е премахната завинаги, Иберийският полуостров, старите картагенски територии в Северна Африка, а и самият Египет вече са под римска власт.

В епохата на император Траян –II в.сл. Христа, източната граница на Римската Империя опира на изток до Каспийско море и Персийския залив. Западната граница се мие от Атлантическия океан, завладени са дори част от земите на германите. Heмските градове Аугсбург, Бон и Кьолн са били назовавани преди около две хиляди години с имената Augusta Vendilicorum, Bonna и Colonia Claudia Ara Agrippinensium.

Знаем за величието и делата на римляните защото те не са били окупиран народ. Никой не е горил литературата на тези хора, те не са били масово депортирани, нито продавани в робство, а и никой не е заменял организирано и с умисъл изконно римските названия на селища. Никой чужденец не е организирал действия, които биха довели до асимилация на местното население.

Понастоящем доста хора са скептични относно ролята на траките в оформянето на културата на Европа по простата причина, че историята на народа на Орфей е отдавна унищожена и за нея се знае твърде малко.

Дедите ни са преживели три окупации – Римска, Византийска и Османска. По време на всяка подтисничество, будните хора, които не са служили на агресорите, са били преследвани и избивани. Книжнината, която е имала потенциал да събуди национална гордост е издирвана и унищожавана.

Единствените свидетелства за величието на далечните ни предци наричани траки, могат да се открият в кратки фрагменти от исторически извори, а и в ономастиката на високо културни народи като етруските. Преди да станат господари и учители на римляните, самите етруски са претърпели влияние от страна на стари балканци.

За трако-етруски паралели е писал Вадим Цимбурский, който от своя страна ползва работи на Димитър Дечев, Владимир Георгиев и др. Не ми е известно обаче някой да е обяснил ясно и с подробности как и защо старите господари на Апенинския полуостров приемат в пантеона си тракийски божества.

Етруски конници - Two riders and a fallen man; a sphinx and two lions, one attacking a boar. Silver panels with repoussé reliefs overlaid with electrum foil, Etruscan artwork, 540–520 BC. Found in 1812 in a tomb at Castel San Marino, near Perugia.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1c/Etruscan_riders_BM_3-2.jpg/800px-Etruscan_riders_BM_3-2.jpg

За връзката между названието на етруския бог на ковачите и огъня Сетланс/Seθlans и Суитулен/Σουιτουληνός - едно от имената на Тракийския Херос, споменава най-рано акад. Владимир Георгиев. Нашият учен пише:  “следователно Σουητ[ουλ Σουιτουλ, т.е. *swētul или switul съотвества на стблг. свѣтьлъ-светъл от ие.  *kwoitilos. Епитетът на тракийското божество съотвества точно на етруското божество Seθlans “Volcanus” (бог на огъня) [Георгиев, 1957 c.58]. В друга своя работа нашият учен смята, че епитета на Хероса Σουητ[ουλ , Σουιτουλ, отговаря на българското лично име Светлан [Георгиев, 1977 с. 167].

За бог на огъня и коваческото изкуство като етруския Сетлан, епитет със значение светъл е напълно оправдан. Не можем да пренебрегнем и факта, че траките са известни с уменията си да обработват металите. В Европа най-ранната обработка на злато, мед, желязо е сред древните обитатели на Балканите.

Съществуват и други, не по-малко интересни паралели между названия на тракийски и етруски божества. Вадим Цимбурский (цитиращ Пфифиг) съобщава за това, че името на върховния етруски бог е регистрирано по написи още през VII-VI в.пр. Христа, като вариациите са Tin, Tins, Tinia. Цимбурский уточнява, че името Tin отговаря на етр. дума tin-ден, извършва пътешествие из миналото на индоевропейските езици и накрая стига до тракийския Διν/Дин. Името на това божество, на което е оказвана особена почит на остров Самотраки, е изтълкувано от Владимир Георгиев със стблг. дьнъ-ден и др.[ Георгиев, 1977, с.143].

Земла е поредното почитано от етруските божество, чието име притежава тракийски паралел. Цимбурский съобщава и за етруско (теофорно бел. моя) име Zemni в Клузиум и го сравнява с със споменати от Владимир Георгиев тракийски имена Ziemi-ce(n)s, Ζιμι-κενθις, Ζημο-καρτης и др. , чиято основа е  *g'hem- "земя", срещаща се и в името на Земела - майката на Дионис. Нейното име, акад. Георгиев действително тълкува със стблг. землiа-земя. [Георгиев, 1977, с.169].

Етруски музиканти-Dancers and musicians, tomb of the leopards, Monterozzi necropolis, Tarquinia, Italy. UNESCO World Heritage Site. Fresco a secco. Height (of the wall): 1.70 m.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/Danseurs_et_musiciens%2C_tombe_des_l%C3%A9opards.jpg/1024px-Danseurs_et_musiciens%2C_tombe_des_l%C3%A9opards.jpg

Интересен е и представеният от Цимбурский паралел между етруското (теофорно бел. моя) име Ezpa  и варианта му Ezpu(s) с тракийските теофорни имена Εζβεω, Εζβενις, Εσβενιος, Esbenus, Hezbenus, и разбира се епитетите на Хероса Βετ-εσπιωι, Ουετ-εσπιωι.

С това трако-етруските паралели не свършват. Руският учен съпоставя етруските Perkna, Percnaz, Prknś, Percna, Perkn, Perkniś с едно от названията на Тракийския Херос, а именно Перкон/Περκων, като добавя също тракийското селищно име Перкота/ Περκώτη, а и древното име на Тракия – Перке/ Πέρκη.

Цимбурский се втурва обратно в мъглата на времето чудейки се на какво да отдаде трако-етруските паралели: дали на миграция на траки, които са се заселили във всички големи етруски градове, или може би още в предисторическия период етруските са почерпили определени имена от предците на историческите траки още преди да се заселят на Апенините.

В крайна сметка руският учен стига до следния извод: “Мы вправе заключить: наряду с внедрением носителей прафракийских имен в состав праэтрусского (тирсенского) этноса, еще в дописьменные времена прафракийцы оказали влияние на складывание тирсенского пантеона, в частности, в том, что касалось имени верховного бога.”

С други думи – тракийското влияние над етруските в предисторическия период не е просто спекулация, а съществуват достатъчно данни, за да бъде прието като факт. Още в дълбока древност траките са оказали влияние над оформянето на етруския пантеон, като изключение на прави и върховното божество Тин.

Поне за мен, колебанията на Цимбурский са без причина. Има факти, които се набиват на очи е няма как да бъдат пренебрегнати. Етруският език не спада към групата на индоевропейските и всички индо-европейски думи в него са заемки. Както думата tin-ден, така и отговарящият на тракийския теоним Διν/Дин Tin (Tins, Tinia) са дадени на етруските от дедите ни, които в далечното минало са наричани траки.

Един култ не може да се появи от нищото, нито пък може да се наложи лесно на нова територия. Трябва да са налице два важни фактора, без тях приемането на нови божества би било невъзможно. 

Първият е присъствие на значителна група хора практикуваща въпросния култ. 

Вторият фактор засяга културата на приносителите на новата религия, тя задължително трябва да е по-висока от тази на местното население.То трябва да гледа на почитащите непознатото до този момент божество като на свръх човеци- хора с необикновени качества.

За това, че старите балканци оставили следа на Апенините, са били силен народ свидетелства Плутарх. Той предава една от легендите за създаването на Рим и казва следното: “Някои смятат, че пеласгите след като обиколили по-голямата част от обитаемия свят и покорили повечето хора, се установили на това място и по силата на своето оръжие го нарекли Рим.” [4] Plut.Rom.I.1.(1)*

Друга, също така ранна миграция на стари балканци успели да се заселят на Апенините е записана от Страбон. Цитирайки Меандрий, Страбон твърди, че :”...след края на Троянската война, енети и траки отпътували за земите на север от Адриатическо море...” [5] Strab.XII.3.25.

He caмо имаме сведения за две преселения на стари балканци, но и съвсем ясно е указано, че дедите ни са били силен народ, който е успял да покори много други хора.С това и двете условия за налагане на култура на други хора са изпълнени.

Освен историческите извори налице са и други данни, които показват, че действително е имало тракийско/пеласгийско присъствие на Апенините в древността. Това са документираните в миналото топоними и хидроними, чиито имена не могат да бъдат изтълкувани  с помощта на италийските езици. 

Като топоними и хидроними имащи паралели на Балканите, а и тракийска/пеласгийска етимология А.Sciaretta посочва Alma, Alsnum, Blera, Caere, Cortona, Perusia, Pyrgi, Rusellae, Volci,  Scaptia, Tiberus.

А.Sciaretta определя също Trasimenus lacus, Caletra като неиталийски топоними, но не ги свързва с Тракия. За сметка на това изследователят предлага тълкуване на Caletra с I.E. kal-кал. Тук е мястото да се спомене, че има тракийски топоним Каластра, който е изтълкуван от акад. Иван Дуриданов като кална, блатиста река. [Дуриданов, 1976,с.34]

За Trasimenus lacus – Тразименското езеро Sciaretta предлага I.E. tras-треса. Това езеро е било плитко и през лятото се е превръщало в блато, тресавище. Ван Виндекенс тълкува пеласгийската дума тирс със санскр. trasate-треса, тръскам. Trasimenus lacus и Caletra притежават успоредици в тракийската/пеласгийската ономастика, а и имат обяснение на български език.

Изнесените тук данни позволяват да бъдат направени два основни извода: Тракийското влияние над етруските е започнало поне от времето Бронзовата епоха и е осъществено не на Балканите, а на Апенинския полуостров в следствие на поне две преселения. 

Вторият важен извод засяга факта, че тракийските имена на божества, които етруските приемат, се тълкуват най-добре на български език, а това показва, че речта на Орфей е древен вариат на нашата. Нека разгледаме сравненията, за бъдат избегнати съмнения са добавени съотвествия от други индоевропейски езици като немски и латински:

ЕТРУСКИ-ТРАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКИ-ЛАТИНСКИ-НЕМСКИ

Sethl-Suetul-свѣтьлъ(светъл)-vitreus (бляскав, стъклен)- weiß(бял)

Tin-Din-дьнъ(ден)-dies(ден), tag(ден)

Zemla-Zemela-землia(земя)-humus(земя)-Erde(земя)

Perkn-Perkon-перѫ(пера, бия)-sperno(отделям)-berjan(пера, бия ствиснем.)

Ezpa-Espios-спѣхъ (бързина)- equos(кон)-ehu(кон ствиснем.)

Към тези интересни сравнения могат да бъдат добавени не по-малко интересни паралели можем да намерим между етруски и старобългарски думи. Става дума за кантке-канас (княз), кепен-копан (благородник), талмите-тълмачъ (преводач).

Към тях може да се добави и Тарквиний-таркан (стблг. титла).

Ако се придържаме към официалните теории, представените паралели не би трябвало да съществуват, но те са факт и то доста неприятен и неудобен факт за някои хора и поради това всичко, което противоречи на догмите бива или премълчавано или осмивано.

Как, ако някой признае, че познатите от епиграфски паметници и стара литература старобългарски титли канас, копан и тълмач имат етруски успоредици канкте, кепен, талмите, ще може да ни залъгва, че старите българи са уседнали на Балканите едва през ранното Средновековие- около хилядолетие след като етруските са покорени от римляните.

Всичко е много просто, ако следваме фактите и не робуваме на догмите. Бивайки огромен, силен, а и високо културен народ, дедите ни наречени траки са повлияли населението на Апенинския полуостров, не на последно място религията на това население. Това се доказва не само от тракийските имена на няколко етруски божества, но и от историческите извори, тракийските топоними и хидроними, а също и от етруските куполни гробници имащи паралел в Тракия и Крим-земите на Стара Велика България.

Връзката между древните ни предци влезли в историята под името траки обяснява и защо има генетична близост между нас българите и хората от Италия. 

А пък фактът, че наложените от траките топоними в Етрурия имат смисъл на български език е поредното доказателство за това, че езикът говорен от Орфей, Залмоксис и Спартак е жив и днес и носи новото име български.

Та нима при нас българите не се изявява ярко певческия талант на Орфей, нима я няма мъдростта на Залмоксис, или бунтарския дух на Спартак? Във всяка епоха българите са показвали, че са способни както да впечатлят и очароват дошлите с мир, така и да накарат да треперят тези, пристигнали в страната ни с оголен меч.

Знаейки кой си ще живееш своя живот и за теб ще има бъдеще. Следвайки завета на предците си, ще вървиш по път, който е изпитан и правилен. Когато съчетаеш любовта към Родина и традиции със смелост, доброта, честност и почтеност, вече наистина можеш да се назовеш българин – потомък на народа на светлината.

Използвана литература и пояснения:

Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;

Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

И.Дуриданов, Езикът на траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

Извори от интернет:

В.Л. Цымбурский , ФРАКИЗМЫ В ОНОМАСТИКЕ ЭТРУРИИ И В ЕЕ ПАНТЕОНЕ (посл.вид. 13-10-2019) http://russ.ru/var/russ/storage/original/application/029781d7f2fb04c921b21236c6445ee4.pdf

The Parallel Lives by Plutarch, publ.in Vol. I of the Loeb Classical Library edition, 1914(посл.вид. 13-10-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

The Geography of Strabo, publ. in Vol.V of the Loeb Classical Library edition, 1928 (посл.вид. 13-10-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Antonio Sciarretta’s Toponymy, Ancient Toponymy, Etruria (посл.вид. 13-10-2019)

http://www.asciatopo.altervista.org/etruria.html

(1)*Понастоящем се срещат изследователи, които се опитват да изкарат траки и пеласги различни хора, но за това доказателства няма. Нито могат да се посочат някакви разлики в езика, нито пък в материалната култура. Пеласгите са по-добре познати на гърците по простата причина, че са обитавали територията, която днес наричаме Гърция. За разлика от своите роднини обитаващи Пелопонес, Тесалия, Крит и т.н., траките не са позволили на дошлите от Африка данайци да им отнемат земята.

ДРЕВНИТЕ БОГОВЕ ПОЧИТАНИ B CTAPA BEЛИКА БЪЛГАРИЯ

За Стара Велика България сме чували всички. Теофан Изповедник и Партриарх Никифор споменават тази държава на дедите ни. Макар описанията на средновековните автори да не са особено точни, черпейки сведения от тях, но и от Именника на българските князе, може да се каже, че владенията на княз Кроват (когото нашите учени обичат да представят като хан Кубрат, или кан Кубрат), ca застъпвали територията на днешните Румъния, Молдова, Украйна. 

Един от синовете на този благородник е определен като основател на Дунавска България – известният на всички княз Аспарух. На него не особено подготвени автори приписват и въвеждането на нова религия в нашите земи, която ще бъде заменена от християнството, но около два века по-късно.

Дълго време историците ни се бяха вкопчили във вярването, че хората, които Аспарух довежда на юг от Дунава са били тюрки, или тюркизирани алани, сармати и т.н. През последните двадесетина години се прокарва теорията за родството на дедите ни с източните иранци, като умело се пропускат важни подробности относно религията на въпросните източни иранци. 

He ce уточнява изобщо, че в Бактрия са били на почит Ахура Мазда, Ариаман, Аша, Анахита, Яма, Веретрагна, Спента Армаитиш – все божества, които са напълно непознати на дедите ни.

Вярата изповядвана от княз Аспарух няма нищо общо с тюрския Тенгри Хан, или иранските Ахура Мазда и Анахита. Още от времето на Херодот са налице предостатъчно данни кои богове са почитани в региона обхващащ земите от делтата на Дунава до Приазовието - Стара Велика България.

Това е най-старата позната Скития според Херодот – Her.IV.99, а живелият по-късно Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ.

He можем да пренебрегнем и това, че според Дион Касий ceверните траки – даките принадлежат на скитското семейство (т.е. става дума за близки роднини) : “Dacians and Suebi fought in crowds with one another. The latter are Germans, the former Scythians of a sort. “ -  C.Dio, LI, 23.2.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html

Един от първите наши учени установили родството на скито-сарматите и траките е Георги Баласчев. Голям е и приносът на Ганчо Ценов, който доказа убедително, че името скити не е иранско, а българско и може да се обясни с помощта на стблг. скытати сѧ-скитам.

Интересното е това, че със същата етимология е и тракийското племенно название грестони. То може да се изтълкува със стблг. грѧсти-ходя, вървя, отивам. Дедите ни занимаващи се с трансуматно животновъдство са скитали със стадата си в търсене на паша за огромните си стада явяващи се основа на тяхното богатство.

Нека обърнем внимание на религията на господарите на Черноморските степи в далечното минало. По времето на Херодот, общ бог за траките и отделилите се от тях скити остава Арес. За властелина на бойното поле се казва, че е на особена почит при скитите, които издигат олтари единствено и само на него:

“ It is not their custom however to make images, altars or temples to any except Ares, but to him it is their custom to make them.” - Her.IV.59.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4050.htm

 Бащата на историята подчертава пределно ясно, че скитите пазят ревностно своята култура и се отнасят с недоверие и дори неприязън към чужди влияния, като се стига до там, че чуждопоклонниците биват екзекутирани независимо от това, че са представители на благородническата прослойка – Her.IV.76.

Интересна подробност е това, че при скитите, богът на войната е почитан под формата на меч поставен на върха на огромна дървена платформа, която в основата си е широка 500 метра, но на височина е по-малко.

Още през Античността Арес е признат за тракийски бог, а самата ни страна е считана за свещено място на властелина на бойното поле. За значението на името му обаче все още се спори, като според мен причината се крие в това, че е лесно обяснимо на български език. Арес може да се изтълкува с ярост-гняв. Тук трябва да се добави, че най-ранното споменаване е под формата Ярей и е на надпис върху златен пръстен от обитавания от дедите ни в древността о-в Крит – XVIII в.пр.Христа.

Първото разчитане на името Ярей е направил акад. Вл. Георгиев, който обаче смята, че се касае за хетския бог на войната и чумата Яриш. Вярно е, че хетите почитат Яриш, но на хетски името не притежава смисъл и поради това трябва да се заключи, че подобно на култа към Епта, хетите са приели от дедите ни и култа към Арес, когото наричат Яриш.

Херодот съобщава и за името на бога-отец при скитите от Черноморските степи, това е Папайос. Както е и в случая с името на Арес, Папайос нито има обяснение на ирански, нито е познат на най-големия ирански народ – персите. За сметка на това, при дедите ни обитаващи земи на юг от Дунава е засвидетелстван култът към Папас.

Значението на името е подсказано от Херодот, който дава превода – бащица. В такъв случай, обяснение за тракийския Папас и скитския Папайос може да се даде с блг.  папо-баща, хляб,т.е. този, които се грижи, който храни семейството.

Към пантеона на скитите спада и Гето-сур-слънцето. Името е доста интересно не само поради това, че съдържа същите елементи като тракийското Суре-гет, но и поради това, че дава обяснение и за тракийското племенно название гети. Значението на Гето-сур е славното слънце.

На арийски – езикът въведен от Дионис в Индия, гаяте означава възпявам, прославям с песен. В по-късни времена думата еволюира и можем да намерим производни в стблг. гатати-предричам, гѫдети-свиря на музикален инструмент, кънтя, гудя-свиря на гъдулка.

Дионис покорява индийците - мозайка   Palazzo Massimo at Rome, изобр. Marie-Lan Nguyen (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/Dionysos_Indians_Massimo.jpg/800px-Dionysos_Indians_Massimo.jpg

Това обяснява защо 1000 години след Херодот, един друг автор – Йордан, нарича гетите готи. Частицата сур също присъства в арийския език, срещаме я в името на бог Сурия-слънцето. Тук е мястото да се спомене, че според акад. Вл. Георгиев Сура е древно тракийско божество. За името може да се каже, че е обяснимо със стбл. зорiа-зора, зарiа-сияние, лъч.

Тагимазад е скитския Посейдон-богът на морето. Култът към него подсказва за древните корени на скитите, които по времето на Херодот са скотовъдци, но в дълбока древност са имали различен поминък. Тагимазад е непознат на персите, Фердинанд Юсти тълкува частицата -мазад с мощ, сила, едър, голям. 

С това съм съгласен, но трябва да се добави родството с тракийските Мазис, Кози-мазис, Мазеус, Мани-мазос, чийто елемент маз, може да се обясни със стблг. мѫжъ-мъж, т.е. силен, едър, а и блг. диал. маж-мъж.

Частицата Tаги може да се обясни със стблг. токъ-течение, поток, като най-старата форма е *такъ, но е предадена от гърците като таг. Тагимазад или по-скоро *Такымазадъ означава господар на водите, а точно това е и Посейдон-владетел на водното пространство.

Скитската богиня на земята е позната под името Апи. Въпреки, че Херодот я отъждествява с Гея, редица автори се опитват да дадат обяснение с иранската дума ап-вода. Първо, ап не е иранска дума, а е по-скоро древнобалканска заемка в езиците на средноазиатските народи. Ап-вода се среща в намиращата се на Апенинския полуостров област Мес-апия, а там иранци никога не е имало. За сметка на това, на пеласгите се приписва основаването на Рим и въвеждането на азбуката в Лациум. В самата Тракия срещаме Мес-апион, Залд-апа, Бурд-апа, Апи-ария.

Смятам, че в случая с името на скитската богиня, Апи означава хранителка, дойка, обяснение може да се даде със стблг. питатель-който храни, питати-храня, пища-храна. Вярно е, че в староирански и староиндийски срещаме pitu-храна, но и в този случай се касае за старобалкански заемки дадени по времето когато Дионис и хората му цивилизоват Средна Азия.

Аргимпаса е името на небесната Афродита при скитите. Търсейки отчаяно смисъл на ирански език, различни учени представят елемента Арги като Арти и дори Аши с цел да го свържат със споменатата в Зенд Авеста богиня Аши. Тъй като Аргимпаса олицетворява небето, светлината, то трябва да се търси смисъл с понятия за светлина, блясък. В речта на дедите ни наричани траки намираме Аргамо, Аргайос, Аргиза, Аргилиос, Арги-дава, Арки-дава, като арга/арка отговаря на прилагателното ярка, т.е. светла.

Частицата -паса има паралел в арийския глагол spasiyate-пазя, пася, наглеждам. Понеже в латински и лувитски намираме pasco-пася, пазя, pahsi-пася, пазя, то думата в никакъв случай не може да бъде определена като иранска, а по-скоро трябва да се припише на древните балканци, които са оказали влияние не само над старите латини, но и над народите в Мала Азия. Аргимпаса означава сияйна пазителка, небесна пазителка.

Като богиня на огнището при скитите, Херодот представя Табити. Напиращите да изкарат скитите ирански народ учени, предлагат абсурдни тълкувания като Тадбити- тази, която бие. По-разумно е предложението Табити = *Tapati-топлещата, сгряващата. Разбира се и в този случай хитро са премълчани тракийските топоними Тапе, Топера, Топир. Те са обясними с българския глагол топя, топля, чиято древна форма е *tapiti.

Към тези седем бога от скитския пантеон, трябва да се добави и богинята Дитагоя. Тя  спомената на надпис от II в.пр.Христа в посвещение направено от дъщерята на скитския цар Скилур.  

За него Плутарх разказва, че имал осемдесет сина и на смъртното си ложе им дал добър житейски урок, като ги накарал да счупят сноп стрели. След като никой не успял, старият владетел започнал да чупи стрелите една по една обяснявайки на своите наследници, че отделно са слаби, а заедно силни. Този мъдър урок по-късно е приписан на княз Кроват (Кубрат), но прототипът е от доста по-древна епоха. Реално, коренът на двете легенди се крие в баснята на роденият през 620 г.пр. Христа тракиец Езоп.

Да се върнем на името на богинята Дитагоя. Поне по мои сведения, никой лигвист не е предложил убедителна иранска етимология. Интересно тълкуване предлага Сергей Рябчиков, който гледа на името като на двусъставно. За Дита той търси връзка с дете, връзка, като дава староинд. diti-връзка, а като успоредица на гоя дава староинд. gaya-дом, семейство, потомък, авест.gaya-живот.

Донякъде съм съгласен с Рябчиков, но като арийски елемент на Дита бих предложил dhayati-суче, храни се с мляко. Най-добрият кандидат обаче е българската диалектна дума дите-дете, притежаваща форма в мн.б. дица. Тракийската ономастика предлага Дитас, Дитугентес, Дитупайбис, Дитубистас, Дитулос.

Частицата гоя действително е сродна на авест. gaya-живот, но сродна е и литовската – gajùs- лекуващ бързо. Най-добрият кандидат е българския глагол гоя-храня, отглеждам и както можем да очакваме, тракийската ономастика предлага личното име Гоко (Гойко?). То се явава прототип на българските имена Гоек, Гойо, Гое, Гоешко, Гоемир и др. Значението на Дитагоя е гояща децата, хранеща децата.

Накрая трябва да се добави и праотецът на скитите, а именно Таргитай, който според самите скити е син на Зевс и дъщерята на река Днепър. Това, че скитите свързват произхода си с трако-пеласгийския бог Зевс и дъщерята на намиращата се в Европа река Днепър, показва ясно какъв е произхода на тези хора. Те са считали себе си за стар европейски народ, а не за азиатски пришълци.

Фердинанд Юсти дава интересно тълкуване на името Таргитай. За частицата Тарг той предлага староанглийското и старонорвежко прилагателно þracu, þrec-смел, дързък. За втората съставка тай, таос е предложена арийската дума tava-сила. Юсти е прав за думата tava-сила, но трябва да се уточни, че тя не е иранска понеже присъства не само в българския като отава, но и в старогръцки (трако-пеласгийска заемкa) където ταὔς означава голям, едър.

За частицата Тарг смятам, че може да се обясни с българските траг, трога, трогвам, чието първоначално значение е докосвам, оказвам натиск, удрям. Таргитай означава удрящият силно, боецът, като сродно тракийско име е Торкос, а и името на хето-лувийското божество Таркун.

Когато обърнем внимание на подробностите, разбираме, че скитския пантеон е създаден в Източна Европа, а не в Средна Азия. Въпреки развитието на религията, в течение на огромен период от време, Арес, Папай, Гетосур-Сурегет остават общи за двата братски народа – траки и скити. Аргимпаса, Табити, Дитагоя, Апи, Тагимазад, а и Таргитай имат паралели в тракийската ономастика.

Не можем да пропуснем и това, че от V в. пр.Христа, до IV в.сл. Христа, територията наречена от Теофан Изповедник Стара Велика България са властвали хора с имена като Рескупорис, Котис, Реметалк, Берисад, Спароток, Аспург, като последният е известен като Рескупорис I Аспург.

По различни паметници от територията на Стара Велика България пък са изсечени тракийските имена Севт, Мокус, Атис, Дизас, Тата, Тюнос, Батас, Гордис и още много други.

Тази информация е важна и интересна, но има и други ценни денни, които често биват пропускани от определени изследователи. В земите на Стара Велика България са почитани тракийските божества Сабазий, Дионис, Атис, Кибела, Пан, а дори и Херосът.

Надгробни релефи от земите на Крим, по О.Дашевская, иконографията на Тракийския Конник се забелязва лесно

http://annales.info/skif/skifkrim/skif45.jpg

Защо да се чудим тогава, че името на княз Аспарух показва връзса c епитата на Тракийския конник Ут-Аспиос или защо името на нашия стар владетел Сабин е идентично за един от епитетите на Дионис, а по-точо Сабин? 

Името на княз Гостун е сродно на друго тракийско божество Сур-гаст (едно от названията на слънцето). Името на чичото на княз Кроват носи е Олган (Органас), то е идентично на названието на древнобалканското божество Олган, за чиято етимология акад. Георгиев предлага думата влага.

Просто няма как да е случайност това, че четирима старобългарски благородници носят имена вдъхновени от названията на тракийски божества. Самото име на рода Дуло е родствено на това на почитаната от народа на Орфей богиня Дула, а и на тракийските лични имена Дулас, Дулес, Дулус, Дулон.

Приемем ли, че старите българи са от балкански произход, то вече не е странно, че името на княз Кроват (Кубрат) показва връзка със споменатите от Херодот траки кровизи. Също и имената на старобългарските благородници Мостич и Телец не са чужди на Балканите, монетите на тракийския цар Мостис са добре известни, известно е и името на мизийския цар Телеф. Името на Тервел е документирано като Τρεβελλίου в античния град Дурач (надпис с регистрация  Epidamnos - 414 

https://epigraphy.packhum.org/text/182526 ).

Редно е да се запитаме – защо нашите учени не са систематизирали и представили тези важни неща? Та нима следването на правилата на науката включва премълчаването на ценна информация ? Защо бе позволено да се правят такива ужасни гаври с историята ни?

Можеше да се обясни, че сме потомци на древен балкански народ, който в далечното минало е населил и Черноморските степи, а по-късно е повлиял народите обитаващи земите на Иран, Индия и т.н. Нима това не е повод за гордост?

Можеше да се каже, че най-важните открития благодарение, на които възниква цивилизацията са дело на нашите деди, че те са изобретателите на колелото, първата писменост, че те са първите ковачи и земеделци на Европа, а и създатели на най-ранните градове на континента ни.

Уви, вместо това скъпите ни специалисти започнаха надпревара кой да сложи корените ни възможно най-далеч от Балканите като при това бе създадена ужасна бъркотия. А и как да е различно – омесиш ли измислици, ще получиш безумия.

Вижте в каква лудост ни караха да вярваме - хем старите българи са носители на организация и култура, хем са забравили езика и културата си. Хем ca създавали градове, хем ca позволявали на хора намиращи се в родовообщинен строй да дадат имена на градовете? Xeм от гледна точна на антропологията доминантният тип при българския народ е понтийския, т.е. този, към който спадат Залмоксис и Орфей, хем трябваше да приемем, че дедите ни са роднини на средноазиатските популации. 

С какво са ни опивали, че да вярваме на тези дивотии? Не сме глупави хора, но сме прекалено доверчиви и храним прекалено голямо уважение към хората с академично образование. 

Реално уважението и доверието трябва да се заслужат, а като цяло, с малки изкючения, учените ни не са направили нещо, с което да заслужат и уважението, и доверието ни. Дано скоро съвестта им се пробуди и най-сетне да се заемат с откриването на истината за корените ни!

Използвана литература:

1.Э. А. Грантовский, Д. С. Раевский, ОБ ИРАНОЯЗЫЧНОМ И «ИНДОАРИЙСКОМ» НАСЕЛЕНИИ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ В АНТИЧНУЮ ЭПОХУ, Этногенез народов Балкан и Северного Причерноморья. Лингвистика, история, археология
С. Бернштейн, Л. Гиндин (отв. ред.), Издательство «Наука», Москва 1984

2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

3.О.Д.Дашевская, Поздные скифы в Крыму, Свод Археологических Изкочников, Археология СССР, вып. Д 1-7, 1991;

4.И.Т.Никулицэ, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987,

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

СТО ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ИНТЕРЕСНИ ИМЕНА ОТ ЗЕМИТЕ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ

За Стара Велика България знаем благодарение на летописците Теофан и Никифор. Сведенията им не са особено ясни, но са допълнени от документа познат като Именник (на българските князе). В него се казва, че 515 г. преди Аспарух, дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава. Oбщо взето може да се каже, че Стара Велика България е обхващала територията на Южна Румъния, като периферията е опирала до земите край Азовско Море. Точно там е и мястото, в което са властвали носещите тракийски имена монарси на съществувалото по-рано Боспорско Царство.

Неговият изгрев е през V век преди Христа, точно тогава, когато на Балканите одрисите създават могъща държава предизвикваща страх, възхищение и завист у съседите. Първия господар на Боспорското Царство носи името Спараток, а така е назован и един одриски владетел от същия период: Спараток I. Цитираща Анохин, д-р Ружа Попова предава виждането на руския учен по отношение на това, че боспорския благородник Спараток I е де факто брат на одриския цар Ситалк, познат от разказа на Херодот.

Идентичните имена на одриския и боспорския владетел са нещо интересно, защото не се касае за изолирано явление. В земите, които Теофан и Никифор наричат Стара Велика България, са регистрирани между V в. пр. Христа и IV в.сл. Христа още четиринадесет тракийски царски имена. Става дума за: Адаиос, Бас, Берисад, Битюс, Гордис, Косина, Котис, Мидатос, Мостис, Реметалк, Рескупорис, Садала, Севт,  Спокос.

Значителното количество на тракийски царски имена в земите на Стара Велика България е един неудобен факт, за който доста изследователи не обичат да говорят. Не се отваря и дума за факта, че във въпросната територия, по време на Античността са почитани Тракийския Конник, Дионис, Сабазий, Кибела. Открити са доста оброчни плочки с изображение на Хероса, а имената на посветителите са безспорно тракийски – Севт, Мокус и др.

Следи от култа към бог Дионис

http://www.bizslovo.org/content/images/stories/torop/istoriya_nikopolya/skify-i-greky18.jpg

http://www.bizslovo.org/content/index.php/en/plavni/134-davnya-istoriya/313-skify-i-greky.html

По отношение на тракийските паметници от Северното Черноморие, д-р Ружа Попова споменава следното: “...в Северното Черноморие съществува значителен тракийски масив, който не е резултат от промените, настъпили през Римската епоха, а е трайно установен, но вероятно с променлив брой в различните епохи. Културата на това население успява да окаже достатъчно устойчиво влияние върху културата на местното население и оставя трайни следи.”

Улица от Олбия, изображение Малюнок Гореліка М.В. 

http://www.bizslovo.org/content/images/stories/torop/istoriya_nikopolya/skify-i-greky23.jpg

Боспорски бойци, изображение Малюнок Гореліка М.В. 

http://www.bizslovo.org/content/images/stories/torop/istoriya_nikopolya/skify-i-greky25.jpg

http://www.bizslovo.org/content/index.php/en/plavni/134-davnya-istoriya/313-skify-i-greky.html

Надгробни паметници от Северното Черноморие (по О.Дашевская)

http://annales.info/skif/skifkrim/skif45.jpg

http://annales.info/skif/skifkrim/t45.htm

Несъмнено, броя на траките в земите на север от Дунава и Черно Море е бил значителен. Проучванията на учените В.Латищев, В.Струве, М.Тихомиров, Д.Калистова, С.Крыкин, О.Дашевская, К.Влахов и др. доказват това убедително. Керамиката от земите на Черняково и Сънтана-Муреш има прототип в земите на Южна Румъния и Северна България. Освен това, на писмени паметници от различни времена са документирани следните тракийски имена:

Аброзеос, Авлузелм, Авлузен, Адаиос, Ак, Акия, Алдиос, Апатуриа, Ардарос, Ата, Атес , Атас , Атюс, Баба, Багос, Багес, Багиос, Байо, Баламир, Банас, Бас, Басар, Баста, Битюс, Батак, Батас, Батий, Батон, Батул, Берисад, Бес, Бистус, Битюс, Боискос, Болас, Бостас, Ботис, Ботос, Ботул, Вастубалос, Великус, Вензис, Властос, Войдес, Гадеис, Гастий, Герман, Гоискос, Гордис, Гокон,  Гото, Дада, Дадас, Далазелмис, Даос, Деиос, Дизас, Дизазелмис, Дизурос, Дроболус, Дулас, Дула,  Дулон, Диюрпанаис , Ерак, Ерми, Ермос, Зазус, Зиа, Карпос, Кодрос, Коко, Косас, Косина, Котина, Котис, Котион, Котон,  Котутион, Кузос, Ма, Мазис, Масас, Мастун,  Менулос, Месес, Мидакос, Мидатос, Мирина, Мокос, Мокиос, Мокус, Мостис, Мукапор, Мукатралис, Муса, Нана, Нано, Олгасус, Папас,  Перисал, Пюрос, Реметалк, Рескупорис, Рома, Сагариос, Садала, Сатрабат, Севт, Сисул, Скозос,  Спароток, Спаробаис, Спартокион, Спокос, Стуран,  Сурос, Тамира, Тата, Татис, Тарула, Татус, Тракида, Трасулос, Тюнос.

От този списък следните лични имена са базирани на племенни названия: Бес, Гето-миз, Тракида, Трасулос, Тюнос, идващи от беси, гети, мизи, траки, тюни. Към тях може да се добави и Даос, идващо от даи, даки.

Особен интерес представляват имената Дула, Дулас, Дулон. Най-често във времето на Античността те се срещат по надписи от долината на Струма, срещат се също по печати на тухли от IV-V век от областа Мизия, която по това време е наречена и България от Св. Йероним.   

Важно е да се знае, че Дула е име на тракийска богиня, а както почти на всеки българин е известно – Дуло е названието на рода на Аспарух, Тервел и др. наши владетели. Най-рано Дуло се среща в микенски документ на около3300 години – KNDd 1193. Подлагайки на анализ този документ, Юрий Откупщиков споменава за връзката на Дуло с тракийските имена Дулас, Дулес и т.н. За жалост, поне по мои сведения, нашите учени не подкрепят виждането на Откупщиков.

Ерми, Ермос са също интересни имена защото отговарят на старобългарското родово име Ерми. Паметниците, по които се срещат тези имена са датирани II-III век. Малко по-рано, във Филипополис (Пловдив) е живял Св. Ерм, който е ученик на Апостол Павел и е споменат от него в Новия Завет. Тук е мястото да се уточни, че Ерми, Ермос са вдъхновени от името на бог Хермес, а той е богът на тракийската аристокрация според Херодот.

Мостис предизвиква любопитството ни не само защото се среща в Боспорското Царство и в Тракия, като име на одриски владетел, но и поради силната си прилика със стблг. лично име Мостич (чъргубил по времено на Симеон Велики).

Като теофорни, т.е. вдъхновени от името на определено божество можем да определим Багиос, Вензис, Котутион, Масас, Месис, Рома. 

Багайос е фригийското название на бога на светлината, от Багайос идва и нашата дума бог. 

Вензис е богинята на брака, нейното име означава съединителка и се обяснява със стблг. вѧзати (вензати) – свързвам. 

Котито е друго име на богинята-майка и притежава значение раждащата, тълкуваме получаваме със стблг. котити сѧ-котя се, раждам. 

Мас, Мес е древното име на месеца, луната. Тук дори няма нужда от търсене на превод. 

За това, че Рома е древно тракийско божество е писал акад. Вл. Георгиев.

Към горния списък на документирани по време на Античността имена, трябва да добавим също Аспург, Бораспос, Байораспос. Те официално са ирански, но хората твърдящи това заобикалят две важни подробности. Първата е, че думата аспа-кон е заемка в староперсийския, а другата подробност е, че аспа, еспис е тракийска дума за кон. Срещаме я в епитетите на Хероса – Ут-аспиос и Вед-еспис.

Сега възникват няколко въпроса:

I.Aко в земите на Стара Велика България са живели значителен брой траки, къде са изчезнали те?

II.Защо тези иследователи на нашето минало, говорещи за българи в Приазовието пропускат силния тракийски елемент в този регион, та нима 1100 години отъждествяване на българи с мизи-най-големия тракийски народ е нещо маловажно? 

III. Защо след като характера на намиращата се в Черноморските степи Черняковска култура е тракийски и има обилни свидетелства за вековно присъствие на траки в региона между делтата на Дунава и АзовскоМоре, продължават спекулациите относно етническата принадлежност на хората, на които принадлежи Черняковската култура?

IV. Толкова ли е трудно да се приеме, че живеещите на север от Дунава гети, мизи и др. техни роднини са “варварите”, които неспирно са нападали Римската Империя с цел да прогонят окупаторите от родните си земи? 

При условие, че Теофилакт Симоката отъждествява в три свои книги “варварите славени” с гетите, а отъждествяване на мизи и българи има в продължение на повече от хилядолетие, не е трудно да се види, че през 680 година страната ни не е завзета от нови хора, а е освободена от представители на древно балканско население, което обитава земите на север от Дунава от незапомнени времена.

Военният съюз на “варварите славени” и "прабългарите" е поне от 513 година. Всеки историк би трябвало да знае това добре. Този съюз е между родини, защото става дума за обединение на гети и мизи – хора говорещи същия език както и останалото коренно население живеещо на юг от Дунава.

До кога ще си говорим за (пра)българи идващи от Азия и русокоси нашественици от Припятските блата? 

До кога на децата и младежите ще се внушава, че е едва ли не съдба, нещо съвсем нормално, земята ни да става плячка на различни народи и местното население да бъде прогонвано, или заличавано?

Истината е, че България е свещено място, което е бранено от дедите ни и, което е напоено с тяхната кръв. Нашия народ никога не се е примирявал с идването на окупатори. Въпреки сатанинската жестокост, с която са третирани предците ни от различни нашественици, стремежа на българина към свобода никога не е угасвал.

Не бива да угасва и сега, когато хищници са заръфали Родината ни, ламтящи за богатствата на нашата земя. Трябва да осъзнаем, че България не е просто дом, тя е нашия живот, нашето бъдеще и не можем да си позволим да я загубим. Борбата няма да е лека, но кога истинските българи са се плашили от трудностите? 

Познавайки корените си, ние познаваме и възможностите си, а те са огромни, просто трябва да ги използваме. Познавайки корените си, ние имаме здрава основа, стоим здраво на земята, която е родила първите царе, първите строители на Европа и вечните поддръжници на светлината.