ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА СЕВТ, РЕМЕТАЛК, РАСКУПОРИС?

Личните имена са част от облика на един народ. Хора, които държат силно на своята култура и обичаи пазят и традиционните си имена. Колкото и ревниво да се следи пътя на предците, чуждите влияния са неизбежни. Дори гордите римляни са приемали чужди имена и то от старите си господари – етруските. Като пример могат да бъдат посочени Гай, Гней, Метий, Тиберий, Тит.

В продължение на дългата си история нашият народ е преживял няколко чужди владичества. Те са оставили следи както в топонимите на страната ни, така и в нашата култура. Въпреки това, въпреки опититите на различни подтисници да ни асимилират, това не се е получило. Да, загубили сме много, но и немалко сме успели да запазим. Бих казал дори, че от всички европейци, ние сме съхранили най-древните си имена.

Преди около три хиляди и четиристотин години, на документи от Бронзовата епоха, с Линеар Б са записани антропонимите Дайко, Бати, Борко, Котел, Дуна, Котеу, Пирин, Куто, Ботийо, Дако, Куйо, Дуто, Маро, Китан – Scripta Minoa II, doc. 1516 A b01 lxxxvii, 250 Nj 49, 1495 Xa 93, 1421 Xb 164, 1416Xa 110, 1520 Ac02 lxxxix,  806 a Co 5 lvii, 1055 Cb02 xcvii, 1201 Ek 233 lxxxi. 

Тъжното е, че тези важни неща не са известени на българския читател, макар документите са разчетени преди около шесдесет и пет години.

Макар официално траките да ca обявени за изчезнали, а старите българи да са  набеждавани за азиатски пришълци, все пак се признава, че в нашата именна система присъстват не десет-двадесет, а над седемстотин тракийски лични имена. Някои автори даже дават и примери с Доле, Дадо, Бизо, Мендо, Раско – Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, с.17.

Тук трябва да се отбележи и това, че не всички тракийски имена са документирани. Веселин Бешевлиев спомена в свое изследване, че представителите на селското население – точно хората, които са пазели своят стар език и традиции са останали като невидими. Цитирам буквално Бешевлиев: “Селската маса обаче и бедните траки, които най-здраво са държали за народностния си бит, почти не се явяват в надписите, те остават направо неми” – Проучвания върху личните имена у траките, с.51.

Това наистина е така, за някои имена на предците ни научаваме не от епиграфските паметници, а от свидетелствата на някои стари летописци. Живелият през IV век Амиан Марцелин съобщава за един способен боец назован Барзимер/Барзимир – Amm. XXX.1.16. Явно става дума за нашето име Бързимир, то е сродно на документираното по време на Античността Брузос – D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 92. И двата антропонима се обясняват с българското прилагателно бърз, бръз.

Реално погледнато всички традиционни български имена са ползвани на Балканите в древността поради простата причина, че ние сме наследници на народа, който римляни и гърци назовават с името траки. Съпротивата против това виждане е упорита и фанатична, но солидни аргументи за това, че дедите ни са дошли от Азия не са представяни.

Опитвaйки се да ни откъснат от нашите древни балкански корени, някои хорица ехидно подмятат, че по време на Ранното Средновековие не се ползват тракийски имена като Севт, Реметалк, Раскупорис. Това е верно разбира се, но си има напълно логично обяснение за “феномена”.

С течение на времето определени имена стават архаични и започват да звучат странно. Пример може да се даде с Белота, Босота, Страхота, Тихота. Те са определени за едни от най-старинните – Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, с.17. Макар да са наши, те вече не се използват и това си е нещо нормално.

Друга причина за отсъствието на Севт, Реметалк, Раскупорис при нас е това, че се касае за царски имена. Днес няма ограничения кой как ще кръсти детето си, но в древността не е било така. Определени имена са били запазени единствено и само за благородническата прослойка. Така е било не само на Балканите, но също и при народи като египтяни, хети и др.

Има и друго, след идването на римляните в страната ни, тракийската аристокрация или е елиминирана, или пък съдейства на нашествениците. Поради това благородниците си навличат неприязънта на народа. Реметалк и Раскупорис са имена на едни от последните царе на одрисите. Реметалк е в приятелски отношения с Октавиан Август, дори сече монети, но които двамата владетели са изобразени заедно. Разкупорис разчита на римските легиони, за да запази властта си.

           https://balkancelts.files.wordpress.com/2012/07/pk-r-1-a.jpg

Заради своята връзка с окупаторите последните одриски царе попадат в изолация предизвиквайки антипатията на своите поданици – A.Fol. K.Jordanov, K.Porozhanov V.Fol, Ancient Thrace, p. 127. Със своите действия тракийските монарси правят имената си непопулярни, дори заредени с негативизъм. Това е причината антропоними като Реметалк и Разкупорис да изчезнат от употреба.

Важното в случая е друго, Севт, Реметалк и Раскупорис притежават смисъл на български език. Различни учени се опитват да изтълкуват името Севт като сродно на санскр. haotar, авест. zaotar– жрец, но одриското име никога не е документирано във вариант Завтар, или Заотар. Σευθης се обяснява по-скоро със стблг. стчсл. глаголи сѣвати, въсiaвати, осiaвати-сияя, светя,  а и блг.диал. сявам-сияя. Сефт означава сияен, светъл.

Ροιμηταλκας притежава варианти Ρυμηταλκας, Rometalcas - D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 403-405. Името е двусъставно, първата частица – Rome, Ρυμη може да се обясни със стблг. рамѣнъ-силен.  За втората частица ταλκας Дечев дава превод – говоря, тълкувам и сам предлага стблг. тлъкъ -Thrakischen Spachreste, z. 403-488. Реметалк означава говорещ силно, умеещ да убеждава.

Да разгледаме и Ρεσκоυπορις. Частицата Ρεσκоυ бива тълкувана от Димитър Дечев като притежаваща смисъл  тичащ, течащ, в движение - D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 403-405. Това е така, но защо ли Дечев е пропуснал старобългарските глаголи рискати-тичам, бягам, рещѫ сѧ-състезавам се? Те изразяват точно движение. Може да се добави и прилагателното рязък, т.е. бърз, неочакван.

Втората частица πορις има и варианти πορεις, βορις, βουρις, buris, Boris. Димитър Дечев прави опит за тълкуване между другото със санскр. burih-насилствен, бурен -  Die Thrakischen Spachreste, z. 80. Защо не са споменати българските думи буря и борба за мен остава загадка.  Сравняването на πορις, βορις, βουρις, buris, Boris  с боря се е правено от учени като проф. Кирил Влахов и проф. Асен Чилингиров. Значението на Рескупорис, или по-правилно Рескубор е добър борец, умеещ да преборва бързо.

Виждаме, че имената Сефт, Реметалк и Рескубор имат смисъл на български език. Да се посочва тяхното отсъствие сред владетелските имена на старите българи е слаб аргумент. Не бива да се премъчава и това, че антропонимите Севт, Реметалк и Раскубор са документирани на различни епиграфски паметници от Приозовието - земите на Стара Велика България.

Да не забравяме и това, че българските благороднически имена Борис, Борил, Прусиан, Токт, Войн, Бузан и др. се срещат още в Античността сред траките под формите Bouris, Boriscos, Βουρειλας, Prusias, Τοκευς, Βοινες, Βυζος. Защо обаче не се говори по този въпрос?

Още повече, в микенски документи от Бронзовата епоха срещаме старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми (Ерма). В същия период са записани и имена като Кубир, Исевер, Винай, Кармесий, Крумен, - Scripta Minoa II – doc 1197 Ea 302 lxxxi, 1404 Ex 201 lxxxvi, 236 Nj 42 xxviii, 468 Xm 11 lii, 473 Rq 61 xcvii, 551 Ka 42. Те отговарят на старобългарските владетески имена Кубер, Севар, Винех, Кормесий, Крум.

Може ли толкова наши родови и лични имена да са споменати преди повече от три хилядолетия и да не се обелва и дума за това? Не е редно такива важни неща да бъдат премълчавани от хората опитващи се да изкарат българите азиатски пришълци. Истината винаги си пробива път независимо колко й се пречи. Всеки е свободен да изрази мнението си, но никому не е позволено да укрива данни, или да не се съобразява с ценна, съществена информация.

Предполагам, че хората желаещи да видят в дедите ни тюрки, или иранци правят своя избор поради това, че знаят твърде малко за траките. Нашите деди бяха оплювани дълго време, наричани бяха войнолюбиви варвари, невъздържани пияници, неспособни на организиране. Това са само клевети отправени от враговете на предците ни. Нужна е една проста проверка и човек може да види как стоят нещата.

Тракийските царе Ситалк, Дромихет и Котис I са известни със своята умереност и благородство. Цар Мидас издига монументални сгради, чието величие нито Рим, нито Гърция ще видят скоро. Терес I създава такава богата и силна държава, че всички негови съседи затреперват.

В същия този период Рим е още малко село, а гърците са разкъсани от вътрешни конфликти, колят се както и перси не са ги клали. Векове по-рано траките Орфей, Тамир, Лин, Евмолп и Имарад поставят основите на гръцката култура. Нека не забравяме и тракийските корени на Тукидид, Темистокъл, Езоп – все забележителни личности. 

Нека не забравяме, че мизите наречени по-късно българи бяха обявени за чисти и праведни хора, че учението на Залмоксис е повлияло не само гърците, но дори и келтите. Дълго преди Питагор да положи основите на вегитарианството, част от нашите деди са отричали месото, или както е казано навремето – хранели са се с недишаща храна.

Само незнаещ и заблуден човек би се отрекъл от такова наследство. За това наследство нашите съседи ламтят и са готови да си го присвоят виждайки, че някои наши сънародници бутат корените ни към обрулените от ветрове склонове на Памир и Тибет. Ако не пазиш своето, нямаш право да се сърдиш на чуждите, че искат да ти го отнемат. Какво ще завещаем на децата си зависи от нас. От нашите действия зависи дали ще ни проклинат, или благославят.

ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА

С течение на времето езикът на всеки народ се променя. Това се дължи не само на естествено развитие, но и на чуждо влияние. В миналото народите са били сравнително изолирани, но дори и тогава различните етноси са се смесвали и по този начин са се внасяли нови елементи в речта. С приемането на нова религия се е обогатявало не само словесното богатство, но даже и именната система.

Благодарение на християнството в езика ни са проникнали думи като олтар, църква, амвон, нимб, икона, параклис, дякон, а също така и лични имена – Мария, Елисавета,

Магда, Ева, Сара, Христо, Захари, Самуил. Първоначално те са звучали странно за дедите ни, но в последствие са били приети като свои.

През XIX и XX век дедите ни започват да пътуват интензивно из Западна Европа и се докосват до нейната култура. Това довежда в земите ни имена като Ален, Беатриса, Бона, Жана, Жорж, Изабела. От друга страна, благодарение на Руско-Турската Освободителна Война, а и на други фактори, в България се налагат имена като Варя, Вячеслав, Юрий и др.

В продължение на повече от две хилядолетия чуждите влияния са изтласкали значителна част от нашите изконни имена. Получил се е даже един парадокс – ние приемаме за свои  имена Апостол, Петър, Георги, Симеон, но изконно българските Лепота, Тихота, Звиница, Страхота, Негуш, Ройло и др. ни звучат странно.

Защо да се чудим тогава, че още по-старите тракийски имена ни изглеждат непонятни. За доста от нас антропонимите Атес, Козис, Заикус, Витюс, Рабокент, Реметалк притежават небългарско звучене. Трябва обаче да се има и предвид това, че имената на предците ни са записани от гърци и римляни. Тези хора говорят съвсем различни езици, не познават някои наши звукове и не могат да ги представят със свои букви.

Съществува и друга причина днес древните тракийски имена да ни изглеждат странни. Във всяка епоха хората ценят различни неща. В далечното минало животните биват  считани за богатство и благословия. Благодарението на месото, млякото, сиренето, изварата и др. дедите ни са имали възможност да се хранят добре. От кожите и вълната са правени дрехи, обувки и т.н. Поради тази причина, често на децата са се давали имена на домашни животни. Като пример могат да се посочат Ава-овца, Козис-коза, Зайкус-заек. Явно в този случай се изразява желание децата да израстнат здрави и да имат многобройно потомство, тъй както са плодовити овцата, козата и заека.

Дедите ни, познати на римляни и гърци като траки, са назовавали често своите деца и с имена на богове като Дионис, Атис, Ма (богинята-майка). С приемането на християнството обаче подобни антропоними започват за излизат от употреба. Важна роля за този процес играе най-вече чуждото духовество, което фанатично се опитва да изтрие всячески народната памет. Етикетът еретик е бил лепван на всеки, който се е придържал към старите ритуали и традиции. 

Така, малко по малко са се изгубили значително количество древни антропоними от теофорен характер. Малкото, които са останали са Сава, Баго, Венда, Ярей, Балей, Държил, Деньо, Бистрьо, Златан, Млад, Витьо, Сура, Магут, Тоте, Котю. 

Те произлизат от тракийските имена на богове Савадий, Багайос,  Вендис, Арей, Балей, Дарзала, Ден, Бистирас, Залден, Млад, Витю, Сура, Магутис, Тотис, Котюс.

На тези важни факти не е обърнато нужното внимание от страна на нашите историци и траколози. Следвайки наложените от чужденци догми някои от учените ни проповядваха, че народът на Орфей е изчезнал в небитието, а ние българите сме смесица от късни нашественици. Това разбира се не отговаря на истината. Изконните български имена са доказателство за нашите древни балкански корени.

Баган, Баге, Баго, Багал, Богой, Богьо, Богин, Богич, Бого, Богоя, Богуш, Богин и много други не са нищо друго освен варианти на древните тракийски Багайос, Багун. Последното е документирано преди около 2700 години. 

Това прави Багун едно от най-древните регистрирани имена на европеец. Рекордът принадлежи на името Арей, то е по-стара разновидност на българското Ярей.  Арей е документирано още през XVIII век преди Христа със знаци от Линеар А върху златен пръстен предназначен за погребален ритуал, подобно на пръстена от Езерово.

Българските имена Багра, Багрена, Багрина, Багре, Багрил, Багрен, Багрин, Багро, Багрьо, Багрян, Багряна и т.н. също не са се появили в земите ни едва след 681 година. Багра е тракийска дума, която срещаме в топонимите Багра, Оло Багра.

Балай, Балаш, Балей, Балея, Балаша и др. съдържащи елемента бал-бял се смайващо древни. Те са сродни на тракийското божествено име Балей, в чиято основа е думата бал-бял, светъл, сияещ.

Възможно е българските Бален, Балена, Баленка, Балин, Балинка, Балинко да са също производни на тракийското божествено име Балей, но не е изключено да идват и от древната тракийска титла бален-господар, владетел, повелител.

Сродни на Балай, Балаш и др. са Бела, Белай, Белайка, Белайко, Белан, Белас, Беласа, Белаша, Белая, Белеш. В тях е скрит екавия вариант на прилагателното бял, а именно бел. Срещаме го в тракийските топоними Бела, Бела Стура и др.

От особен интерес са имена с частица бор – Борис, Борил, Боримир, Бориско. В миналото бе внушавано, че Борис е тюркско име. Не ни бе казано, че Барис, Бориско, Бурил са тракийски лични имена. Не ни бе обяснено и това, че огромен брой тракийски антропоними съдържат частицата бор. Логическо и добре издържано обяснение на тракийската дума бор даде в своя работа проф. Асен Чилингиров, показвайки връзката й с борба, боря се.

Проф. Чилигиров обясни, че Далебор означава борещ се надалече, и има същата семантика както Телемах. Сродни на Далебор са българските Болебор, Вишебор, Властибор, Войбор, Всебор, Градобор, Домабор, Желибор, Лютобор, Радобор, Ратбор, Ратибор, Собебор, Чедобор.

Чедобор също е доста интересно поради елемента чедо-дете, син, потомък. Този елемент идва от старобългарската дума чендо- дете, син, потомък, а тя пък притежава по-стар вариант кенто, кендо. Той се среща в тракийски лични имена като Витюкент, Авлукент, Ептакент. Понеже повечето тракийски имена от този тип са теофорни, те са изчезнали под натиска на чуждото духовенство.

Българските имена Бебер, Бебре, Бебро, Бебрьо, Бебрю са почти забравени, което е жалко понеже в тях е скрито тракийското племенно име бебрики, а и това на цар Бебрик известен като опитен боец предизвикващ всеки чужденец стъпил в земята му да премери сили с него.

В имена като Бере, Беро, Беривой, Берил, Берилка, Берич, Бериша и др. срещаме основа бер-бера, събирам, избирам. Тя се среща в тракийското лично име Берисад, документирано от гърците като Перисад. Царe с такова име са властвали в земите определени като Стара Велика България от V век преди Христа до II след Христа.

Важни български имена са Бота,  Боган, Боте, Боти, Ботко, Бото, Ботой, Ботойка, Ботю, Ботьо. Те съоствестват на тракийското име Бото/Ботийо което е регистрирано в микенски документи от второто хилядолетие преди Христа. 

Как ли бихме реагирали в миналото, ако знаехме, че фамилното име Ботев/Ботийов, което е носено от един от най-достойните синове на България Христо Ботийов, е на повече от 3400 години!

Не толкова древни, но все пак от тракийски произход са имената ни Бързе, Бръзко, Бързьо, Бръзьо. Те идват от записаното по време на Античността име Брузис.

Интересни имена са Велко, Велико, Вели, Велин, Велуш, Веле, Вельо, Велюх. Те произлизат от стблг. велий-голям, велик, силен. Преди повече от 30 години Кирил Влахов спомена древното тракийско име Великус и го свърза с българското Велико, но за това си действие бе злобно нападнат от хората поддържащи установените догми.  

Венда, Вендо, Венана, Вена, Венец, Вендю, Вендьо, Венец и много други идват от стблг. вензати-свързвам. Тези имена са производни на тракийските Вендис, Вензис, Венди-дора и т.н. Вендис е тракийската богиня на брака и семейството, не случайно тя носи епитета зюгия, т.е. свързващата, обвързващата. Дори и гърците приемат нейния култ в древността.

Българското име Войн е носено от сина на княз Омуртаг. То притежава доста варианти – Воил, Воинко, Воисил, Войне, Вонег, Войно и много други. Те са споменати в честотно-тълковните речници, но пък там не е казано, че Войнес е тракийско лично име регистрирано още преди около 2700 години на надпис G-286.

 https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj_bg9OLMNkfv7AnL70Z0EGvuuCUHwdaUSE4iCzUH_3KAPAT_X7ie2J5J4JLQLCaw7Tq8ly0g1oC1QlnIAr5lVM4XOqiCzpH5327RmGp7Rp5kW0mDCpsHkLMCOJRQss4dSC1lIWxPM67POD/s1600/phrygia+inscriptions3.png

Още по-стар е произхода на Видул, Витол и други с основа вид, вит. Най-старият им вариант се среща по микенски документи на около 3400 години (плочица 770 Xe 45 по Еванс). За Витю бе споменато по-горе, че е вдъхновено от тракийското божествено име Витю.

Гойо, Гоимир, Гойчо, Гойка, Гойко Гоимер, Гоислав идват от гоя-отглеждам, храня. Същата частица намираме в тракийското царско име Гоакс, а и Гоко, Гоа-зейра.

В България се срещат Гордей, Гордин, Гордита, Гордян, Гордомил, Всегорд, Собегорд. Те отговарят на тракийското царско име Гордий – легендарния владетел на фригите познат от историята за Гордиевия възел.

Типично български, но обречени на изоставяне са нашите Гост, Гостах, Госташ, Гостей, Гостен, Гостеш, Гостил, Гостин, Гостич и др. Те са сродни на документираното в земите на Стара Велика България тракийско име Гастей и регистрираното преди около 2700 години във Фригия Сур-гаст.

Почти забравени са Дедо, Дедой, Дедьо, Дедослав, а те са развитата форма на тракийските Дада, Дадас, Дадес, Дедиос, Дедис, Дедо. Това са пожелателни имена, с тях е изразено пожелание за дълголетие.

Дейко, Дейло, Дейо, Дейчо, Дейка, Дейна са все още в употреба. Те са сродни на тракийското Дайкос, чийто най-древен вариант срещаме под формата Дайко на микенски документ от второто хилядолетие преди Христа (1421 Xa 164 по Еванс).

Особеното българско име Жито се среща на старобългарските инвентарни надписи като Zitko, а в още по-старите епиграфски паметници то е записано под формата Σιτας. В Британия е запазен погребален паметник на тракиец с име Руфус Сита.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg/220px-Rufus_Sita_Tombstone.jpg

Българските имена Злат, Злате, Злати, Златил, Златин, Златко, Златой и др. идват от стблг. златъ-златен. Същият елемент присъства в тракийските топоними Залтус, Залто-пюргос, а и личното име Золтес, то е принадлежало на цар на гетите.

Хубави български имена са Крас, Краси, Красан, Красен, Красьо, Красимир и т.н. Те съоствестват на тракийските Карсис, Карсимар.

Съвременните Лала, Лале, Лалко, Лалка, Лалеш, Лалин, Лало, Лалчо, Лалуш, Лалуша, Лальо не идват от дивата пустош на Памир, или Алтай, а са новия вариант на тракийските Лала, Лалес, Лалос.

Марин, Маро, Марина, Маринко са също с древен балкански произход. Сродни са на тракийските Марис, Марус, Марисия, Марон. Последното е споменато от Омир и е свързано с действия от XIII век преди Христа.

Мане, Мано, Манил, Маниш, Манка, Манко съотвестват на тракийските Манес, Манис, Маниус, Маня.

Нана, Нане, Нанич, Нанис, Нануш, Нануша, Нено, Ненка, Ненко, Неню и др. също не са чужди за Балканите. В древността те са регистрирани в нашите земи като Нана, Нано, Нанос, Ненисос.

В българските Перо, Пера, Перимир, Перко намираме тракийското божествено име Перкон- господарят на гръмотевицата. Перке е и едно от древните имена на Тракия според Стефан Византийски.

Рода, Роде, Родо, Родан, Родин, Родислав, Родос, Родо, Родьо, Родю идват от стблг. родъ-род, семейство. Съотвестващото тракийско лично име е Родос.

Българските Рума, Румена, Румо, Румян, Румен се обясняват с прилагателното румен-червеникав. Сродно на тях е тракийското Румисукис, а и регистрираното преди около 3400 години на микенски документи Румано (1438 a74 по Еванс).

Сава, Саве, Савил, Савин, Савка, Савчо са вдъхновени от тракийското божествено име Савадий, чиято етимология Вл.Георгиев извежда от стблг. свободъ-свободен.

Списъкът с българските имена от тракийски произход може да се продължи значително, но и от изнесените тук става ясно къде трябва да се търсят корените на народа ни. Друго потвърждение идва от антропологическото изследване на д-р Методи Попов показващо не само, че сме европейци, но и, че повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. хора населяващи Балканите от незапомнени времена.

Въпреки, че това широкомащабно изследване е публикувано от БАН през 50-те години на ХХ век, повечето от историците ни не са пожелали да го използват с своите проучвания. Същите учени не желаят да използват и летописите, в които дедите ни са наречени мизи и пеони. Отречени и даже забранени бяха работи на изследователи, според които ние българите сме местен народ, който в древността е познат на римляни и гърци под името траки.

Важните доказателства за нашия древен произход бяха заменени с нескопосани лъжи, които обаче бяха повтаряни упорито, така упорито, че дори и интелигентни хора попаднаха в техен плен. Сякаш, за да се циментира положението на траките бе създаден имиджа на невъздържани, кръвожадни хора с ниска култура.

Днес знаем, че това не е така. Днес знаем, че дедите ни са създали първата писменост на Европа, издигнали са най-старите градове на нашия континент, изпреварили са останалите европейци с хилядолетия по отношение на знанията за обработка на метали, а също земеделие и скотовъдство.

Не войнолюбиви варвари, а създатели на култура са били нашите деди. Как иначе гърци и римляни щяха да вземат от дедите ни боговете Арес, Атис, Бендида, Дионис, Зевс, Деметра, Кибела. Само високата култура на предците ни е накарала келтите да се преклонят пред тях и да основат своята религия върху принципите на тракиеца Залмоксис.

Тези истини бяха укривани дълго време. На нас бе внушавано, че не сме способни да се управляваме сами и са ни нужни чужденци, които да решават съдбата ни. Това доведе до национални катастрофи. Последствията ги чувстваме и днес, ще ги чувстваме още дълго време. Точно за това е необходимо да се сложи край на нихилизма. Трябва да се отърсим от дрипавата дреха наметната ни от други хора и да заживеем както подобава – като горди, силни и осъзнати индивиди.

Без гордост и самочувствие всеки народ е обречен на смърт и забвение. Без вяра в себе си не можем да бъдем друго освен слуги на шепа безскуполни хитреци. Без любов към ближния никога няма да можем да се обединим и станем силни както дедите ни в миналото. Ето това е пътят според мен – гордост, вяра, дойстойнство, сила, любов. Ако изпълним гърдите си с тях даже и съдбата ще реши да ни помогне.


 Използвана литература:

1.Brixhe, C. – M. Lejeune. 1984. Corpus des inscriptions paléo-phrygiennes, Paris;
2.Roller, L. 1987. Gordion Special Studies, Volume I: Nonverbal Graffiti, Dipinti, and Stamps, Philadelphia;
3.Roller, L. 1989. "The Art of Writing at Gordion," Expedition 31.1, pp. 54-61;
4.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

6.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

7.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

8.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005; 

НЕИЗВЕСТНИТЕ ТРАКИЙСКИ ЗЛАТНИ МАСКИ

До скоро се вярваше, че златните погребални маски са типични  предимно за микенските и за египетските царе. Когато обаче Георги Китов откри два уникални тракийски артефакта запечатали изображенията на човешки лица, мнението на западните учени за траките започна да се променя.

http://taxiburgas.eu/wp-content/uploads/2013/12/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D0%BA%D0%B0.jpg

http://new.sliven.net/res/news/143470/new31.jpg

Намерените от нашият археолог маски не бяха първите регистрирани произведения на тракийското изкуство. Колекцията на Васил Божков също предоставя достойни за възхищение артефакти.

http://e-vestnik.bg/imgs/boj_izlojba11/izlojba2011bulfoto-6.jpg

Трябва да се добави и това, че на територията на Македония намерени прекрасни образци на изкуството на дедите ни. В земите обитавани от мигдони, синти, дардани, пеони и др. са властвали богати царе. Като дарове за отвъдното потомците и роднините на древните благородници са дали изящни златни маски.

http://talimo.com/wp-content/razno/high/golden-masks-of-trebeniste.jpg

Тази информация е известна на повечето от нас, но има и други данни, които са слабо известни. През 1837 година в Украйна е разкопана една уникална куполна гробница. В нея са намерени останките и даровете на богат благородник, не кой да е, а цар Рескупорис. Една от най-забележителните находки е изящно изработена златна маска.

Златна маска на цар Рескупорис

Тракийското име Раскупорис говори красноречиво за произхода на този човек. Той е един от владетелите на така нареченото Боспорско Царство (става дума за Кимерийския Боспор). Преди него на трона са седели благородници с тракийски имена като Спароток, Котис, Реметалк, Берисад, Реметалк, Аспург...

           

                   http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b2/Bosporan_Kingdom_growth_map-fr.svg

В техните земи са намерени куполни гробници идентични на тракийските. Трубачов идентифицира доста топоними като тракийски: Панти капа, Рукоста, Салоста, Сибри апа и др.  Херодот твърди, че тази територия е обитавана от старите кимерийци (наречени по-късно българи) и синдите (които са си тракийското племе синти). Върху надгробни камъни на загинали войници са записани   тракийски имена като Мукос и Сефт.

Все интересни неща, но една от най-важните подробности за тези отдалечени от родината си траки е това, че те са имали тамги подобни на старобългарските. 

Тамги са изобразявани и върху монетите на царе като Котис, Реметалк и др.

Стара Велика България се намира точно в пределите на древното Тракийско Боспорско царство.Там преди около 2000 години е властвал Аспург носещ име подобно на Аспарух и живелият в Тракия Аспар. Учените както винаги не дават логично обяснение къде се изпаряват след IV-ти век траките от Боспорското царство и защо “азиатските” българи носят техните традиции.

Да се върнем обаче на маската. Тя показва лице на благородник излъчващо спокойствие. Изработката е перфектна дори за днешни стандарти, обърнато е голямо внимание на детайлите. Явно цар Рескупорис е бил и богат, и дълбоко уважаван, за да може образът му да бъде така реалистично пресъздаден от неизвестен златар. 

Виждаме, че макар и далеч от своята родина на Балканите траките са подържали своите стари традиции една от които е правенето на златни погребални маски. Трябва да се подчертае обаче, че при траките тази традиция започва хиляди години преди микенци и египтяни да започват да увековечават царете си със златни подобия на лицата им. 

Няма грешка, траките са първият народ, който започва да прилага обработен благороден метал в погребалните си обреди. За това свидетелства една глинена маска от Варненският некропол, на която за съжаление е обърнато твърде малко влияние.

Тук не можем да говорим за изящен артефакт, но нека не забравяме, че става дума за пето хилядолетие преди Христа. По това време торевтиката е още в ранно детство. Важно е това, че погребалната маска е украсена със златни ламели, важното е, че не къде да е, а в земите на България се слага началото на този особен ритуал, чието разпространение сред египтяни, микенци и парти показва ясно миграциите на траките през отдавна отминалите векове.

Трудно е да се каже какво се целили дедите ни с изработването на златни маски за царете си. Дали са желали да запазят светлият лик на хората, които безстрашно са ги водели в битки и са се грижели за народа с любов? Или може би се касае за атрибут на цар-жрец, за когото се се смятало, че е превъплъщение на най-старият бог – сияйното слънце? Eдва ли някога ще получим отговор на тези въпроси, тяхната тайна е грижливо пазена от хладните пръсти на времето.

Все пак не е малко да знаем, че в земите на така наречената Стара Велика България векове наред са живели траки. Факт, който упорито бе неглижиран от някои учени. Те не ни казаха и, че тези странни траки имат тамги, че оставените от тях артефакти имат паралели с тези от земите на България, че фактичски Тракийското Боспорско Царство може да се разгледа като най-източната граница на тракийските народи в Античността...

Надявам се представената информация да ви е била интересна. Събирането й не бе никак леко, а приемането на тези данни също няма да стане без съпротива. Винаги ще се намерят скептици, винаги ще се намерят и инакомислещи. Това не е проблем, моята цел е постигната, а именно да дам на сънародниците си данни, които са слабо известни.

Нека всеки да прави изводите сам за себе си. Нека всеки да реши дали да се свива тихо в ъгъла и да оставя наследството му да бъде разграбвано, или пък да започне да се държи като предците си - да търси и пази своето, да бъде горд и силен човек, който не се страхува от бъдещето.