ЗАГАДЪЧЕН НОВ ТРАКИЙСКИ НАДПИС ВЪРХУ СФИНКС

Съвсем наскоро един приятел ми съобщи, че някакъв учен е направил превод на надпис от Дакия. Ставаше дума за посвещение, изписано върху един особен обект – сфинкс, намерен в околностите на древния град Потаиса [Патаиса, Патависа]. Буквите са дефинирани като гръцки, но въпреки, че думите са представени сравнително ясно, тълкуване с помощта на гръцкия език не може да бъде направено.

 

Изображение на древния артефакт с мистериозен надпис [по Revesz, llustrirten Zeitung, 1847,no.188]

В страницата nauka.ofnews.bg е посочено името на изследователя, който бе направил сензационното откритие. Касае се за Питър Ревес от Университета на Небраска, САЩ.

Даден е и преводът на мистериозното послание: „Ето, поклонете се на светия лъв!”

 

Съвсем коректно е цитирано и изданието на научното списание, в което проф. Ревес публикува откритието си: Inscription on a Naxian-Style Sphinx Statue From Potaissa Deciphered as a Poem in Dactylic Meter; Peter Z. Revesz; Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023): (In press) Published: Dec 30, 2023; https://www.maajournal.com/index.php/maa/article/view/1209

 

Жалко е само, че не са дадени подробности относно тълкуването на древния текст. Навярно те биха били от полза за нашите траколози и лингвисти, ако разбира се темата ги вълнува. На страницата на Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023) са представени интересни подробности.

 

Посочена е приликата на намерения [но вече изгубен] артефакт от Дакия със сфинкса от Наксос VI в.пр. Хр., съхраняван в музея на Делфи. Разбира се уточнено е, че Дакийския сфинкс е от по-късна дата – III в. Проф. Ревес смята, че създателят на мистериозния надпис е ползвал гръцки букви, но посланието е на унгарски, или по-точно древна форма на унгарския език.

 

Това твърдения на американския учен ме удиви, но човек не бива да отрича нещо, само защото то изглежда странно. Вярно е, че от гледна точка на историческите извори, а и на археологията, унгарците се появяват в Европа дълги векове след времето когато е направен надписа [III в.], но при наличие на нова информация, ние трябва да се съобразим с нея и да я проверим.

 

Проф. Ревес прави сравнения на сфинкса от Дакия не само с този от о-в Наксос, но и с така наречения сфинкс от Пазирик в Сибир. На плъстен килим намерен в гробница на скитски вожд е изобразено свръхестествено същество, което американския учен нарича сфинкс, но каква точно е връзката със старите унгарци аз така и не успях да разбера.

 

Не разбрах и защо трябва да се прави връзка между свастиката от гърдите на сфинкса от Дакия със свастиката от староиндийската религия. Все пак свастиката се среща на Балканите хилядолетия по-рано, ползвана е на Балканите и по време на Античността, Средновековието, а и в ново време, защото е символ на слънцето. Това прочее е отбелязано от проф. Ревес.

Той допълва, че макара сфинксът да е познат добре в гръко-римския свят, свастика върху статуя на такова митично същество не е манифестирана никъде, а на изображението от Пазирик може да се говори за стилизирана свастика. По този начин можело да си приеме, че хората създали сфинкса от Потаиса [Патаиса, Патависа] са имали религия съчетаваща гръцка и средноазиатска традиция.

Не съм специалист по древните религии на Средна Азия, поради това се въздържам от коментар по отношение на твърдението на г-н Ревес. Само ще добавя, че религиозния синкретизъм е познато явление в Европа. Дали обаче в случая се касае за някаква особена вяра, в която са вплетени елементи от гръцки и средноазиатски вярвания?

                Изображение на надписа в разгънат вид [по Revesz]

 Изображение и транслитерация на надписа в разгънат вид [по Revesz]

Да преминем към особеностите на епиграфския паметник и разбира се тълкуването на американския професор. Като цяло съм съгласен с разчитането на буквите. Четенето на проф. Питър Ревес е следното: IMAIMATIΘIERESARSΛAN [ИМАИМАТИТИЕРЕСАРСЛАН]

Към края на надписа аз лично виждам не буква Л, а по-скоро Д [Δ]:

IMAIMATIΘIERESARSΔAN [ИМАИМАТИТИЕРЕСАРСДАН].

 

Ето и тълкуването на Ревес:

IMA = ime 'eто, виж' унг.

IMAT = imad ‘почитане, вяра’ унг.

IΘ = itt ‘тук’ унг.

IERES = hires – древноунгарска дума навярно сродна на стгр. ίερός – свещен, но в случая означаваща ‘славен‘.

ARSΛAN = oroszlan ‘лъв’ унг. [реално заемка от турски].

 

Според американският учен значението на посланието: IMA IMAT IΘ IERES ARSΛAN e: „Ето, поклонете се на светия лъв!”. Проф. Ревес ползва хипотетични древноунгарски думи, някои имащи паралел с турския, а други с гръцкия език. Макар всяка реч да притежава заемки, смятам за странно в такова кратко послание да се срещат думи от три различни езика.

Моето виждане относно характера на надписа, а и неговото значение е съвсем различно. Смятам, че на първо място ние сме длъжни да се съобразим с името на древното населено място, в което е намерен сфинкса. Както вече бе споменато – това е дакийското селище Потаиса [Патаиса, Патависа]. Неговото название не е нито римско, нито гръцко, нито тюркско, нито пък може да се обясни на унгарски език.

 

Съдейки по варианта Pata-vissa, смятам, че може да се направи съпоставка с името на друго дакийско селище и то е  Berzo-vis [*Брѣза – бреза, вьсь – село]. При анализа на топонима Pata-vissa акад. Георгиев смята, че елемента -vissa може да се изтълкува със стблг. вьсь – село и др. [Георгиев, 1977, с. 207]. Относно Pata- нашият учен търси връзка със санскр. sphata ‘едър, силен’, но аз лично смятам, че стблг. падѫ – падам е по-подходящ кандидат. В такъв случай името на селището, в което е намерен сфинкса притежава значение ‘село намиращо се в падина, село в ниско място', като разбира се то е българско.

Колкото до надписа – смятам, че се касае за фригийски диалект. Поради това разделям думите по различен начин: IMAI MATI ΘIERES ARSΔAN = ИМАЙ МАТИ ТИЕРЕС АРСДАН.

На пръв поглед само думата МАТИ съответства на стблг. мати – майка, но ние трябва да се съобразим с древността на езика, а и да потърсим паралели във фригийската ономастика.

Благодарение на трудовете на руско-израелския учен Владимир Орел и работещия в университета на град Лайден, Нидерландия Александър Любоцки [ползващи трудове на К. Брикс и др.] научаваме важни неща.

 

IMAI – ИМАИ може да се съпостави на фриг. Iman – лично име, а и iman – образ, изображение [статуя], Imeneia – епитет на богинята-майка.

 

MATI – МАТИ означава майка.

 

ΘIERES – ТИЕРЕС е лично име, съответстващо на тракийското име Терес.

 

ARSΔAN – АРСДАН отговоря на фриг. Areaystin [Ареястин] – епитет на фригийската богиня-майка, изведен от название на фригийско селище.

 

Нека видим и какво е значението на посланието:

 

IMAI – ИМАИ e съпоставимо на стблг. имѫ сѧ – отдавам се на нещо, в случая може да се изтълкува като епитет със значение  всеотдайна [в дат.пад.ед.ч.].

 

MATI – МАТИ отговаря перфектно на стблг. мати – майка.

 

ΘIERES – ТИЕРЕС – Терес е представено в особен вариант, който явно е характерен за диалектите на север от Дунава. Там името на бесите не се представя като Вεσσί, а като Вίεσι [Detschew, 1957, c. 57]. С други думи: типичните за земите на юг от Дунава Терес и беси, на север от Дунава притежават варианти Тиерес и биеси, бьеси.

 

ARSΔAN – АРСДАН отговоря на фриг. Areyastin [Ареястин] – епитет на фригийската богиня-майка, изведен от название на фригийско селище, но в случая е фамилно име изведено от топоним. Връзка можем да потърсим с името на обитавалите земите на север от Дунава траки арс-иети и eлемента -данос от предгръцкия хидроним Ηρι-δανός.

Въпреки териториалната отдалеченост на Дакия и Фригия, паралели в топонимите съществуват. Като пример може да се даде Acmonia - име на селище в Дакия, но и във Фригия, а тълкуване можем са получим с *акмьнъ - камен, камък.

Значението на посланието е: На всеотдайната майка, Терес Арсдан [посвети]. А в съвременен словоред ще се получи: Този предмет Терес Арсдан посвети на всеотдайната богиня-майка.

 

Едва ли статуята на сфинкса е направена специално като дар за богинята-майка. По-скоро се касае за обект, който е купен или взет от някое светилище от гръцка колония по западното Черноморие. Важното в случая е това, че намираме следи от фригийски диалект на север от Дунава. Явно фригите са близки роднини на даките, защото облеклото на двете групи е идентично. Погребалните могили на фригите, по-специално тази на цар Мидас са от същия тип, който се среща в земите на даките, а разбира се и в земите на мизи, беси, одриси.

 

Тълкуването на надписа с помощта на българския език не е произволно. Аз се съобразявам с историческите извори, в които българите [или поне част от българите] са отъждествени с даките. Съобразявам се с факта, че името на селището, в което е намерен надписа е обяснимо с помощта на старобългарския език. Съобразявам се с това, че в Именника се говори за наше княжество, което е съществувало на север от Дунава през II в., т.е. по-рано от създаването на надписа. Съобразявам се и с факта, че фригийските глоси и думи като зелкия, гелавос, давос, багайос, ексис, земело, белте са тълкувани от различни лингвисти с помощта на: зелка, зълва, давити, богъ, еж, землia, блато. С други думи – налице са всички предпоставки да се направи опит за тълкуване с помощта на българския език.

 

Съмнявам се, че нашите траколози и лингвисти ще се съгласят с моето виждане, но пък ако те имат различно мнение по въпроса, нищо не ги спира да обърнат внимание на интересния писмен паметник и да представят свое тълкуване. Редно е да използваме всяко късче информация, което ще ни позволи да разкрием истината за корените си. И не просто е редно да се стори това, но е и наложително, защото в последно време враговете на истината са се активизирали и макар да са шепа хора, продължават да фабрикуват манипулации, които внасят объркване у нашите сънародници.

 

В крайна сметка лъжите ще лъснат, в крайна сметка истината ще излезе и ще бъде приета въпреки ориенталският фанатизъм, с който бива потискана от определени индивиди, служещи на чужди организации. Всеки ще си получи заслуженото, а нашият народ най-сетне ще разбере, че историята му не започва през прословутата 681 г., а поне 6000 години по-рано.

 

 

 

Използвана литература:

1.Revesz Peter Z., Inscription on a Naxian-Style Sphinx Statue From Potaissa Deciphered as a Poem in Dactylic Meter;; Mediterranean Archaeology and Archaeometry; Vol. 23 No. 3 (2023): (In press) Published: Dec 30, 2023; https://www.maajournal.com/index.php/maa/article/view/1209.

2.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

3.Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M. Rohrer, Wien, 1957.

4.Lubotsky A., The Old Phrygian Areyastis inscription, Kadmos 27,1 (1988), p.p. 9 – 26.

5.Orel V., The Language of the Phrygians, Description and Analysis, Caravan Books, Delmar, New York, 1977.

 

 

 

БЪЛГАРСКИ ИМЕНА С ПРИЗНАТ ТРАКИЙСКИ ПРОИЗХОД

Времето на Орфей е отминало отдавна. Отдавна е отшумяла и епохата на носещите тракийска кръв императори Константин Велики и Юстиниан Велики. Една древна традиция обаче е все още жива, като повечето от нас дори не подозират за това. Става дума за личните имена на българите. По този въпрос не се говори много в научните среди, а когато пък се поднася информация, тя се интерпретира по такъв начин от специалистите, че истинската ѝ стойност се губи.

За щастие има и съвестни автори, в чиито работи могат да бъдат намерени доста интересни неща. В творбата “Имената на Българите”, авторките Недялка Иванова и Пенка Радева съобщават, че при нас са запазени повече от 700 тракийски имена.

Броят е наистина внушителен – съхранили сме над 700 лични имена от времето на Спартак – не е ли това сензация! Реалното количество обаче е много по-голямо. Проблемът е, че истината е скрита с помоща на неясни формулировки, подвеждащи понятия и премълчана информация.  

Ценни данни по въпроса можем да намерим в работата на акад. Иван Дуриданов “Der Thrakische Influss auf die Bulgarische Anthroponymie” - Тракийското влияние над българската антропонимия (имената на българите). Макар да счита траки и българи за два напълно различни народа, този наш езиковед представя данни, чиято правилна интерпретация улеснява значително пътя до истината. Като наследени от траките имена, в работата си написана на немски език, акад. Дуриданов дава следния списък:

Bešo, Beško, Bico, Bica, Biso, Boko, Boka, Bok’a, Boto, Bot’o, Bota, Buzo, Buz’o, Buza, Dado, Dada, Dajo, Dae, Dajčo, Dako, Dardan, Dardana, Deko, Deka, Dido, Didjo, Dida, Dilo, Dila, Dio, Dijo, Dodo, Doda, Dun’o, Duné, Duna, *Duro, Durko, Durčo, Dura, Eto, Eta, Geko, Geka, Geto, Geta, Gigo, Giga, Giko, Gika, Gilo, Gila, Gito, Gita, Gud’o, Jata, Kodo, Koda, Koto, Koté, Kota, Kuto, Kut’o, Kuta, Kъto, Kъte, Kъta, Moga, Mogoš, Neno, Nenko, Nenčo, Nena, Nenka, Nono, None, Nonko, Nončo, Nona, Nonka, Pato, Pat’o, *Suko,Toko, Toké, Toka, Tut’o, Vezo, Vezenko, Zajnko, Zané, Zano, Zana, Zino, Zina, Zura.

Hякои от тези имена са изведени от племенни названия. Като пример могат да бъдат посочени Бешо, Бото, Гето, Дако, Дардан, Дардана, Дийо. Те са вдъхновени от названията на споменатите от различни стари автори тракийски племена: беси, ботиеи, гети, даки, дардани, дии. 

Към тях трябва да се добави българското име Мешо, което отразява правилното название на населяващите балканите меши, меси, познати още като мизи. В египетските летописи те са наречени мешуе, мешуеш, маса, а по-късно, поради липса на буква ш в гръцкия, Херодот предава името им като максии и обяснява, че те бръснат косата си, като остават един кичур да расте свободно.

Трудно ми е да разбера критерия, по който акад. Дуриданов определя посочените от него употребявани от нас българите тракийски имена като заети, а не изконно наши. Ако българин заеме чуждо име, както е модерно днес, то това име не би притежавало смисъл на български. 

Понастоящем, някои сънародници, несъмнено повлияни от политическата конюнктура, кръщават децата си Джони, Рикардо, Джими, като значението на тези имена не може да се разбере с помощта на българския език.

Да вземем обаче името Дийо/Dijo, което според мен е вдъхновено от племенното название дии. Още през XIX век Вилхелм Томашек тълкува тракийския етноним като означаващ божии, божи служители: “Göttlichen, die Gottesdiener”.  Една от думите на дедите ни за божество, или по-точно божество на светлината е дивос, диос, тя присъства и в името на дакийската билка диесема, срещаща се в българския речник като дивизма. 

Акад. Димитър Дечев се опира на сведения от работи на Ерих Бернекер и др., и съобщава, че според немския учен стблг. дума диво, първоначално означава светлина: “Das abg. divo “Wunder” (Stam dives) bedeutet ursprünglich auch “Licht” (vgl. Berneker, Slav. etym. Wörterb. 203) - Die Thrakischen Sprachreste, c.547.

Ако старобългарският eзик дава обяснение както за името на дакийската билка диесема, така също за племенното име дии, а и тракийското име Διος, манифестирано в ново време като Дийо, то не може да се говори за заемане в никакъв случай. 

По-фрапиращо е това, че дори тракийски названия на божества, не просто намират отражение в българската именна система, но дори притежават смисъл на български език. 

В Панония е намерен епиграфски паметник съдържащ посвещение на Тракийския Конник, който в случая е наречен DOBRATUS,  DOBRATI в склонена форма.  Руският учен Олег Трубачов тълкува DOBRATI с (праслав. диал.) *dobrotь 'добро, доброта' – Этногенез и культура древнейших славян. Лингвистические исследования, ДРЕВНИЕ СЛАВЯНЕ НА ДУНАЕ (ЮЖНЫЙ ФЛАНГ). ЛИНГВИСТИЧЕСКИЕ НАБЛЮДЕНИЯ I

с.316.

Посвещение на Хероса наречен Добрат, Панония (по J.Hampel, B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA)

Изобщо не е нужно да се търси някаква древна форма. Епитетът на Хероса-Добрат/Dobrat(us), отговаря на българското лично име Добрат, което е изведено от прилагателното добър. Самата наставка –ат се среща в типични български имена като Богат, Милат, да не забравяме и старобългарското Кроват/Κροβατος (представяно в опорочен вид като Кубрат).

Савадий/Σαβάδιος е друго древно име на тракийско божесво. Уповавайки се на изводите на Грегоар и Бонфанте, акад. Георгиев предлага тълкуване на теонима със стблг. свободь-свободен – Траките и техния език, с.57. Тук трябва да се добави българското лично име Свободин.

Поредното българско лично име сравнено с тракийско название на божество е Светлан, то според един от най-уважаваните лингвисти съотвества на Светулен/Σουητουληνος -Траките и техния език, с.51.

Яздо е едно слабо познато българско име, което според П.Радева и Н.Иванова е изведено от стблг. iaздити-яздя – Имената на Българите, с.152. Тълкуването е правилно, но трябва да се добави и това, че един от епитетите на Хероса е Аздул/ Aσδουλης, като професионалистите дават обяснение с блг. яздя -Траките и техния език, с.61.

Бистро, Бистрьо, Бистра са доста популярни български лични имена. Те биват отъждествени с названието на бог Бистюрас/Bιστύρας-Траките и техния език, с.61.

Българските имена Бързо, Бързьо, Бързе, Бърза са добре известни. Те са точен еквивалент на тракийското Вρυζος-Траките и техния език, с.71.

Темата за тракийските имена и за връзката им с нашите е засегната и от проф. Кирил Влахов. B работата си “Трако-Славянски Успоредици” проф. Кирил Влахов обръща внимание на факта, че значителен брой тракийски имена – както едносъставни, така и двусъставни, са общи за траки и славяни (аз лично бих употребил израза: имена, които са общи за траки и представители на хора от славянската езикова група).

Като пример нашият лингвист дава следните: Беръ, Беро, Беран, Берой, Берило, Берис, Бериш, Борис, Бора, Боро, Буро, Бура, Борейко, Борко, Борилъ, Борило, Борена, Брило, Брила, Бурена, Пера, Перо, Перес, Переш, Пероша, Перун, Далебор, Далибор, Далегор, Мостигнѣвъ, Мостичъ,  Зайка, Зайко и др.

Подчертаните имена са носени от старобългарски благородници – царете Борис, Борил и чъргубиля Мостич. В миналото напълно спекулативно  името Борис бе изкарвано тюрско. После бяха направени опити то да бъде представено като иранско, и при това разбира се бяха премълчани тракийските Вορις, Вορισκος/Борис, Борискос и др. Направен бе опит да се даде иранска етимология и на името Мостич, и отново бяха премълчани тракийските Мοστις, Мοστιος/Мостис, Мостиос.

Всъщност списъкът с български имена притежаващи паралели в тракийската ономастика е огромен, но с мъгляви дефиниции и игнориране на важна информация, професионалистите са успели да отклонят вниманието от значението на този факт.

Балиас/Bαλίας е епитет на бог Дионис, при чието тълкуване Вилхелм Томашек предлага санскр. bhala-бял, сияен и др. -Tom.II.I.42. Къде остава обаче българското лично име Балей, а и блг. диал бал-бял?

Кабири/Κάβιροι e название на Великите богове, а следвайки Ерих Бернекер, акад. Димитър Дечев дава тълкуване със стблг. кобь-съдба, участ - Die Thrackischen Sprachreste, c.220. Това е правилно, но къде е обяснимото със същата старобългарска дума наше име Ково?

Дерзис/Δερζις e божество, което е споменато в наднис от с.Плъстина, Омуртажко. Тълкуване бива направено с прилагателното дързост - Траките и техния език, с.73, но защо не са споменати българските имена Дързе, Дързо?

При тълкуването на тракийското племенно име бебрики/Bέβρυκες се предлага блг. дума бобър -Траките и техния език, с.71. Дали читателите нямаше да останат с още по-силно впечатление, ако бяха добавени блг. диал бебер-бобър, a и българските лични имена Бебер, Бебро, Бебрьо, Бебрю?

Оставам с чувството, че приетите за официални, виждания за произхода на българския народ, а и за характера на българския език, са изградени с методи, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени научни. 

Премълчаване на информация със сигурност не е научен метод.

Игнориране на значението на информация доказваща, че общоприетите виждания са грешни, също не е научен метод.

Внушаването на неверни неща като например култа към Тангра и иранските имена на старите българи, трябва да се квалифицират по-скоро като антибългарска пропаганда, но не и като наука.

Не мога да проумея защо с такъв фанатизъм се отричат древните балкански корени на българския народ. Нима няма доказателства за това, или пък е срамно да стане известно в цял свят какви са постиженията на дедите ни наричани траки?

Кое е срамното и страшното да се признае, че сме потомци на местни хора? Не дадоха ли Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад  и др. култура на гърците? Не бе ли Залмоксис този, чиито лечителски умения и познаване на човешката душа бяха признати от Платон? Не се ли възхищава целият свят от подвига на Спартак? Не са ли най-добрите пълководци от късната Античност траки, защо да забравяме родените в Силистра и Сапарева Баня Аеций и Велизарий? Не бихме ли спечелили престиж ако се признае, че дедите ни са дали едни от най-способните императори на Рим? Cлавата на Константин Велики и Юстиниан велики ще ни навреди ли ?

Дедите ни са оставили огромно богатство, но то бива стъпквано в калта от хора, които би трябвало да се стремят да покажат истината, не да я укриват. Днес никой не може да се оправдае със страх от цензура, репресии, загуба на работа, ако каже истината за произхода ни. В такъв случай – каква а причината за слугуването на теории създадени от чужденци и обслужващи интересите на чужденци? Защо плащаме заплати на хора помагащи да ce налагат вредни виждания?

В крайна сметка истината излиза на бял свят. Лансирането на нови измислици и демонизирането на търсещите справедливост може да купи малко време на безсъвестните индивиди, но няма да премахне Дамоклевия меч над главите на манипулаторите на българската история. След време българинът ще поиска сметка от тези, които са замъглявали съзнанието му и са го ощетили безкрайно много.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=yXwQXv67o7g

 

ГОТСКИТЕ РУНИЧЕСКИ НАДПИСИ И ТЕХНИЯ ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ

Понастоящем у нас се наблюдава едно печално, дори бих казал – страшно явление. Става дума за опитите на една сравнително малка група хора да изкара обитавалите нашите земи по време на Античността гети, наричани още готи, германски народ. Някои индивиди, като например г-н Росен Милев дори внушават, че нашата кирилица е вдъхновена от “готската азбука”, която била изобретена от Вулфила.

Г-н Милев търси отчаяно “готски-германски” топоними защото без тях няма как да се говори за присъствие на стари германи в земите ни. Намиращият се край Каспичан топоним Кирека бе обявен за готски въз основа на приликата с шведската дума kyrka-църква, a това меко казано е крайно несериозно:

“One of them is a small rock cave-church with two stone pedestals dated to the 5th century located in the area Kyrika near the city of Kaspichan and the regional center Shoumen in north-eastern Bulgaria. Like the toponym, Kyrika (=church, in modern Swedish ‘kyrka’) is of Gothic origin.”

https://uu.diva-portal.org/smash/get/diva2:668706/FULLTEXT01.pdf

Първо – гот наречен Вулфила не е съществувал. Този вариант на името на гетския владика е подбрано понеже показва прилика с германската дума Wolf-вълк. Филосторгий, яваващ се съвременник на владиката на готите, познати по-рано като гети,  използва името Урфил. Филосторгий обяснява също и това, че Урфил е кападокиец по произход, а определени учени като Франк Тромбли смятат, че кападокийския език е сроден на фригийския (т.е. принадлежи на тракийското семейство бел.моя).

Второ – готският език не е шведски, а и правилното транслитериране на българския топоним Кирека е Kireka, а не Kyrika, но тук явно се прави опит за сближаване с шведската дума kyrka и дефиниране на българския топоним като старогермански по произход.

По-важното е, че в набедения за готски  “Codex Argenteus” думата kyrka-църква не присъства изобщо. Там думата за църква е aikklesijo, а за храм се ползват думите  alhs, gud hus. Доста странно, че човек, който се пише за вещ по готския въпрос не знае най-елементарни неща.

В “Codex Argenteus” намираме основните за топонимията думи: brunna-извор, flodus-река, rinno-течение, река, gawi-област, grundus-земя, hauhs-високо, височина, thaurp-село, поле, haims-селище, място, bagms-дърво, stads-град, селище, wigs-път. 

Нито една от тях не присъства в късноантичнатата или ранносредновековната топонимия на България. Това означава, че хората, чийто език е запечатан в кодекса, никога не са обитавали земите ни.

Азбуката ползвана за “Codex Argenteus”  е съставена от 25 букви, като не съдържа кирилическите букви Б, Д         З, Ж, И, С, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ы, Ю, Ѣ, Ѥ, Ѧ, Ѩ, Ѫ, Ѭ. Най-ранните форми на кирилическите букви A, В, Г, Е, К, Л, М, Н, О, П, Р, се отличават стилистично от съотвествията им от кодекса.

Азбуката от Codex Argenteus -неизвестен лангобардски автор (бел. моя) http://proel.org/img/alfabetos/gotico.gif

Имайки предвид тези факти, можем да отсъдим, че само човек със слаби познания, но за сметка на това с богато въображение и пълна липса на чувство за отговорност може да направи твърдение, че кирилицата е вдъхновена от азбуката, с която е изписан “Codex Argenteus”. 

Друг важен момент е това, че азбуката, с която е изписан така нареченият “Codex Argenteus”- “Сребърен Кодекс”, набеден за превода на Урфил, никога не е ползвана от старите  готи, а самият кодекс няма нищо общо с готската библия, която реално е “Библия Бесика” и все още не е намерена.

Въпросната писменост от нареченият “Codex Argenteus” е лангобардска, Юлия Хаджи Димитрова е представила достатъчно доказателства за това в книгата си “Gothae sive Getae - Готи сиреч Гети”.

През 2008 г. проф. Чилингиров даде подробни обяснения въпроса за етническата принадлежност на готите, характера на “Codex Argenteus” и т.н. Това нашият учен направи в работата си “Гети и Готи”, a и в последвалите “Готи и гети в историческите извори”, “Българската Църква” и т.н.    

Настоящата работа засяга една съвсем различна тема – готските рунически надписи. За руническия надпис върху копието от Ковел, Украйна не съм споменавал до този момент. Артефактът е намерен през XIX век и още тогава предизвиква интерес, като разбира се, са направени опити гравираното послание да бъде идентифицирано като принадлежащо на германски език, въпреки, че много факти не позволяват това.

Самото острие е от тип, който е чужд на германските народи. За оръжието на тези хора Корнелий Тацит казва следното: “Te носят копия нарeчени на техния език фрамай– с къси и тесни остриета, но толкова остри и лесни за боравене, че могат да се използват както са близък бой, така и за хвърляне”- ” they carry spears - called frameae in their language - with short and narrow blades, but so sharp and easy to handle that they can be used, as required, either at close quarters or in long-range fighting.”

https://facultystaff.richmond.edu/~wstevens/history331texts/barbarians.html

Копието от Ковел, по чиято повърхност има гравирани руни е с широко, масивно острие, т.е. - пълна противоположност на типичните за германите остриета, но е идентично на копията ползвани както от северните, така и от южните траки поне от времето на Бронзовата епоха. Намереното в Ковел копие е идентично със сарматски копия, а за сарматите Прокопий Цезарийски обяснява, че принадлежат на семейството на гетите -Proc.B.G.III.ii.2-3.

Сарматски руни и сарматски копия с руни идентични на тези от готските копия

http://flibusta.site/i/93/249293/i_086.jpg

Има и други особености, на които трябва да разгледаме. Освен руническия надпис, на който ще обърнем внимание след малко, по острието има гравирани особени символи, които някои изследователи наричат тамги. Te ce срещат по доста по-старите тракийски оръжия, а разбира се и по артефакти принадлежащи на старите българи. Тези важни подробности са убегнали на хората идентифицирали копието от Ковел като германско. Защо ли?

сарматски руни, най-старите примери са от територията на България

https://qrim.org/wp-content/uploads/2016/01/p1-37.jpg

Да разгледаме надписа от Ковел. Руните показват близост с фригийска, карийска, ретска, венетска и латинска писменост. Текстът е кратък, а четенето е TILARIDS/ ТИЛАРИДС. Един от най-ранните опити за превод е от Едмунд Вебер като той смята, че значението на думата е “нападател” – Anstürmer, Angreifer. По-късно любители и поддържници на виждането, че готите са германи, се опитват да изкарат надписа готски, германски, но с много напъни и без много успех.

                                             Копие от Ковел, Украйна (по Вебер)

Най-добрият кандидат за елемента ТИЛ/TIL е украинската дума тíло-тяло. Близки са също стблг. тѣло, а и блг.диал. тило-тяло. За елемента РИД/RID може да се предложи стчсл./стблг. рить-ритам, удрям.

ТИЛАРИДС/TILARIDS означава тялоубиец, човекоубиец, удрящ тялото, поразяващ тялото. Думата е изградена по същия начин както тракийската, т.е. древнобългарската (теоним) Kανδαύλης/Кандаул-кучедавец, кучеубиец.

Интерес представлява и надписа върху върха на копие от Мюнхенберг. Това острие също е широко и масивно, и подобно на острието от Ковел също има както рунически надпис, така и тамги. Трискелът и свастиката се срещат по тракийските монети, срещат се и няколко хиляди години по-рано по тракийската керамика. Една от тамгите се среща върху ножницата на меч намерен в могилата Рошавата Драгана, Старозагорско- I-II век, т.е. нашите знаци са най-стари. По втулката могат да се видят равнобедрени триъгълници – един от най-характерните орнаменти на старите балканци влезли в историята под името траки.

                                 Копие от Монхенберг, Германия(по Вебер)

Надписът от копието от Мюнхенберг се състои от една дума, тя е RANJA/РАНЯ. Едмунд Вебер предлага превод: бегач -“Anrenner”. В Уикипедия пък се твърди, че обяснение може да се получи с “Вулфиловата” дума rannja–бегач. Да обаче в кодекса няма такава дума, там срещаме ran-бягам. Смятам, че най-добрия кандидат е стблг. рана, която пък е сродна на праслав. (древнбълг. бел.моя)  *ranja-ранявам -БЕР, Т. VI, 183.

С копието се ранява противник, причинява се смърт, а това показва, че нашата дума действително е най-подходяща, да не забравяме и факта, че тамгите са български и се срещат най-рано у нас.

Няма как да подминем и надписа върху златната торква от Пиетроаса, Румъния. Понеже съм засягал този артефакт в друга своя работа, тук ще дам само превода.

https://www.arild-hauge.com/arild-hauge/eu-rune-pietroassa.gif

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/69/Pietroassa_Inschrift.jpg

Четенето на руните е от ляво надясно:  ГУТАНИОВИХАИЛАГ

Различни автори предлагат различно разделяне на текста ГУТАН ИОВИ ХАИЛАГ, ГУТАНИ ВИХ ХАИЛАГ  и др. Правени са доста опити за тълкуване, в Уикипедия можем да срещнем: Посветено на храма на готите, Свещено за Юпитер (Йовис) на готите, Свещено притежание на готите, Свещен предмет на готските жени, Неотделимо и свещено притежание на готите и тн.

За нещастие на учените опитващи се да направят превод с германски, няма нито едно свидетелство, че готите от земите на Дакия са почитали бог Юпитер, а още повече, че са го наричали с латинското име Йовис.

По отношение на граматиката също се появяват проблеми. В лексиката на “Сребърния Кодекс” няма дума hailag-свят, свещен, там срещаме weihs, weihai-свят, свещен.

В “Сребърния Кодекс” прилагателното готски няма форма гутан, а гутиск. Добавянето на думи, които не са гравирани върху торквата, не е нищо друго освен спекулация, опит да се намери логичен превод на германски език.

Моето разделение на текста е: ГУТАНИОВ ХАЙЛАГ,  а значението е – торква на Гутан. Името Гутан е сродно на българските Гута, Гуто, Гуте, Гутил, Гутин, Гутина и др. Те са споменати в "Български Именник" на Йордан Заимов.

Срещащото се в Гутан кончание -ан, се среща и в българските имена Драган, Вълкан, Живан, Балан. Последното е много интересно, понеже е засвидетелсвано и като готска дума. Прокопий Цезарийски е създателят на “Готските Войни”. В тази своя работа старият автор е описал интересни събития, а и е дал готската глоса балан. 

Това е кон с бяло петно на челото – Bello Gothico, V.xviii-6. Повече от ясно е, че готската дума е образувана от прилагателното бал-бял и наставката -ан. Тук е мястото да се спомене, че  балан е българска дума, с която се обозначава животно със светъл, белезникав цвят.

Частицата ов, иов (в Гутан-иов) служи, за да изрази притежание, както например в старобългарския надпис КАЛОІАНОВ ПРЪСТЕНЪ. Такова окончание намираме и във фамилното име Ботийов (Христо Ботев).

ГУТАНИОВИ е древното представяне на  ГУТАНИОВЬ, т.е. на Гутан. Това лично име е изведено от самоназванието на готите, а именно - гути. 

Що се касае до думата ХАЙЛАГ, тя е по-древна диалектна форма на стблг. стчеркслав.   ХАЛУГ(А)   - ограждение, кръг, обръч, колело, а торквата е точно това – кръг, обръч, колело.

Няма никаква пречка да се приеме, че ГУТАНИОВИ ХАЙЛАГ не е просто старо предаване на ГУТАНИОВЬ ХАЛУГ – торква на Гутан.

Това, че готските рунически надписи могат да бъдат преведени на български език не е случайно. Не е случайно и съществуването на готските имена Булгаран и Булгарик.

Да не забравяме и това, че готските лични имена, Видимир, Витимир,  Гнив,  Остро,  Бериг, Беса, Видигоя, Caва не притежават германска етимология. Единствената засвидетелствана ясно готска глоса – балан, също няма обяснение на германски език, но пък притежава ясен смисъл на български.

Това, че готите са старите гети – голям тракийски народ се отрича от повечето учени. Тях не ги притеснява факта, че старите летописци смятат, че готи и гети са едни и същи хора. Твърдението е направено от Йордан, Изидор Севилски, Павел Орозий, Филосторгий, Прокопий Цезарийски, Св.Йероним, Клавдиан и др. Старите автори пишат без увъртания: “Getae qui et nunс Gothi, Getarum, sive Gothorum, Geticus quasi Gotticus”.

До преди 1998 г. считах готите за германски народ. След като се запознах с работата на Ганчо Ценов “Кроватова България и Покръстването на Българите”, разбрах, че не само аз, а целият свят е бил лъган. Готите, които карат Рим и Константинопол да треперят, са древен тракийски народ познат под името гети. По-късно, през 2008 г., благодарение на работата на проф. Асен Чилингиров “Гети и Готи” узнах важни подробности за това как историята на гетите е изкривена и фалшифицирана така, че да пасне на интересите на чужденци.

Гетите са ключов народ в европейската история, защото се явяват основоположници на културата на северозападните славяни и германите, както преди век обясни Никола Йонков Владикин. 

Гетите, които остават на Балканите се съюзяват с княз Аспарух и така с обединени сили прогонват римляните от земите ни. Тези гети са известни в старите извори като Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σκλαβηνοι, Sclavos, Sclaui.

Eзикът, който говорят тези хора е идентичен на езика на старите българи, чието древно име е мизи. Това е причината двете групи да се смесват смайващо бързо и без проблем – факт, за който свидетелства Страбон:  “Елий Катон докара от земите отвъд Дунава 50 000 души от гетите – племе говорещо същия език като траките, засели ги в Тракия и сега те се наричат мизи.”“Aelius Catus144 transplanted from the country on the far side of the Ister into Thrace145 fifty thousand persons from among the Getae, a tribe with the same tongue as the Thracians.146 And they live there in Thrace now and are called "Moesi".

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

Общите корени и идентичния език на гетите, наречени още готи и българите е причина да се прави отъждествяване на българите с готите. 

Малко хора знаят, че по време на Средновековието, сърбите са считали българите за готи. Юлия Хаджи Димитрова дава в работата си интересен пасаж от житието на сръбския владетел Стефан II :”Jeдан отметник од истого племена Гота, заног и бугарског, по имено Стрез.” .“Един отцепник от същото готско племе, наречено и българско, на име Стрез.”

Димитрова дава и от други документи, в които се говори за същия българин на име Стрез: “Jeр и таj Готин, поменути Стрез, беше чуван храброшћу много.” – “И така този Готин, споменатият Стрез беше много прочут със своята храброст.”

Българинът Стрез е споменат и в житието на Св. Сава: “Jeр измирив се са Гръцима и прионув своjм Готима, сабра от обоjих много наброjено мноштство свакоjких народа.” “И като се помири с гърците, заедно със своите готи, той (Стрез) събра безбройно множество от всякакви народи...”

Най-интересния пасаж обаче идва от работа на Григорий Цамблак и то не само защото той е българин, но и защото указва къде са живели готите известни и като българи през 1330 г.: “Григориjе Цамблак : Па сабравших и од ова Гота, коjи живе с друге обале реке Дунава…” – “Григорий Цамблак:  Та събра и от ония Готи, които живеят от другата страна на Дунава...”

Земите на север от Дунава са традиционната тертитория на най-храбрия и същевременно най-праведния тракийски народ – гетите. Най-рано за тях пише Херодот, давайки сведения за похода на персите срещу скитите. Пет века по-късно Страбон представя ценна информация за гетите и техния мъдрец Залмоксис. А през IV век след Христа, Св. Йероним споменава гетите и уточнява, че те са християни.

Описвайки събития от V век, Теофан Изповедник прави едно много интересно изказване: “ През тази година (497 бел.Ю.Хаджи Димитрова), армия състояща са от Готи, Веси (Беси) и други тракийски народи бе изпратена от император Анастазий...”.Tук готите заедно с бесите са наречени тракийски народи.

През VI век, Комес Марцелин пише за гетски нападения в Западните Балкани. Отново през VI век, но по-късно от Марцелин, Йордан обяснява, че гетите вече носят име готи и локализира огромния народ на мало-гeтите в лоното на Стара Планина. Уповавайки се на сведения на Валафрид Страбон, д-р Ганчо Ценов уточнява, че в Северна Добружда, по-точно Томи, през IX век църковната служба се води на готски език.

Съдейки по това, че XIII и XIV век, сърбите, а и самият Цамблак считат готите за част от българския народ, можем да говорим за континюитет от 1800 години. Не бива да забравяме и Отец Паисий, който през 1762 г. твърди, че българите са били познати и под името готи.

Някои хора опонират на виждането, че готите са гети и роднини на българите познати по време на Античността под името мизи, понеже има сведения за война между българи и готи. Това всъщост не е аргумент, а просто опит за отвличане на вниманието.

Та нима по време на Пелопонеските войни, гърци от Атина не се бият с гърци от Спарта? Нима по време на Луций Корнелий Сула римляни не се изправят срещу римляни? Нима германи не воюват с германи, както знаем от Гай Юлий Цезар? Да не забравяме и факта, че одрисите на цар Севт атакуват тините, които също са траки. Военният конфликт между две групи хора не е гаранция, че тези групи не са от един и същ произход.

Осъзнавате ли какъв е мащаба на манипулациите на нашата история? Осъзнавате ли какво огромно количество средства са хвърлени и още се хвърлят, за да се укрие истината? Огромният гетски народ бе изтрит от страниците на историята, за да може да се говори за трайно присъствие на германи на Балканите векове преди времето на княз Аспарух.  

Отричането на факта, че дунавските славени са гетите пък бе в услуга на възникналото по времето на Екатерина II виждане за славянска прародина далеч на север от Дунава. Дефинирането на старите българи като тюрко-татари, угро-фини, иранци и т.н. също не е случайно. То цели да се отвлече вниманието от ролята на дедите ни в оформянето на културата на народите на Източна, но и на Западна, Северна Европа.

Слава Богу, има учени като Erik Nylen, който дава информация за тракийския характер на намерения в Гундеструп, Дания сребърен котел. Разполагаме и с проучването на Георги Сотиров, който доказа, че името на граничещото с Дания море познато в древността като Мори Маруса е обяснимо на български език и притежава значение Море на Мраза, т.е. замръзнало. Тези данни показват, че в далечното минало разпостранението на култура е от Балканите на север, а не обратно.

Използвана литература:

1.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998; 

2.А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005 

3.А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017.

4.А.Чилингиров, Българската църква Изследвания, факти, документи, Херон Прес, София,  2014;

5.Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012; 

6.БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, ПУСКАМ-СЛОВАР, Акад. Изд. Проф.Марин Дринов, вт.изд. ред. М.Рачева, Т.Ат.Атанасов, автори В.Атанасов, Хр. Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Ат.Атанасов, София, 2012;

7.E.Weber, Kleine Runenkunde, Nordland Verlag, Berlin, 1941;

8.W.W.Skeat, A Moeso-Gothic Glossary with an Introduction an Outline of Moeso-Gothic Grammar, Asher & Co, London, 1868;

9.F. R. Trombley Hellenic Religion and Christianization: c. 370-529, Part two, E.J.Brill, Leiden,1995;

10.E.Nylen, Die eisenzeitlichen Verbindungen zwischen Schweden und Südosteuropa, redigiert vom U.E. Hagberg, STUDIA GOTHICA, Almquist & Wiksel, Stokholm, 1972;

11. G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Canadian Institite of Onomastic Sciense, Ukrainian Free Academy of Sciences, Qebec/Winipeg, 1969;

Извори от интернет:

Р.Милев, Родина сме на две азбуки, Вулфила, готите и европейската ни идентичност (посл.вид. 19-12-2019)

https://www.slovo.bg/old/litforum/208/rmilev.htm

R.Milev Wulfila’s Cultural Heritage in Bulgaria and the Eastern Orthodox Tradition - WULFILA 311–2011 International Symposium Uppsala University June 15–18, 2011 Edited by Anders Kaliff and Lars Munkhammar Editorial board: Anders Kaliff, Lars Munkhammar, Ulrika Centerwall (посл.вид. 19-12-2019)

https://uu.diva-portal.org/smash/get/diva2:668706/FULLTEXT01.pdf

Gothic runic inscriptions (посл.вид. 19-12-2019)

https://en.wikipedia.org/wiki/Gothic_runic_inscriptions