НЕВЕРОЯТНИТЕ ОТКРИТИЯ НА Д-Р БАКЪРДЖИЕВ – РОЛЯТА НА ТРАКИЙСКАТА МЕДИЦИНА

През 1966 г. д-р Васил Бакърджиев публикува интересна работа в западноевропейско научно списание. То е посветено на историята на науката и медицината: “Scientiarum Historia: Tijdschrift voor de Geschiedenis van de Wetenschappen en de Geneeskunde”. Самото заглавие на творбата на нашия учен е: “За историята на културата и медицината на Тракия” - “ ÜBER DIE GESCHICHTE DER KULTUR UND DER MEDIZIN THRAKIENS”.

 

Резюмето е разтърсващо, там се казва следното: “Култът към древното божество Асклепий е от тракийски произход и чак по-късно е зает от гърците. Този култ е свързан с полагането на основите на медицинската наука. От Тракия култът се разпространява при съседните народи, като стига до земите на германите и дори Индия. Змията – главен атрибут на древното божество на лечението е приета в цял свят като символ на медицината. Също така трябва да се спомене диалогът на Сократ и Хармид, от който става ясно, че тракийската медицина е по-стара от гръцката.”

 

Асклепий и неговия син Телесфор, тук изобразен с фригийска шапка – Galleria Borghese, Roma, Daderot -

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0f/Asclepius%2C_Roman%2C_2nd_century_AD%2C_marble_-_Galleria_Borghese_-_Rome%2C_Italy_-_DSC04791.jpg/800px-Asclepius%2C_Roman%2C_2nd_century_AD%2C_marble_-_Galleria_Borghese_-_Rome%2C_Italy_-_DSC04791.jpg

 

Интересно изявление, нали ? Всъщност интересните изявления са няколко:

- Тракийската медицинска наука е по-стара от тази на гърците. Поне по мои сведения, на тази важна подробност не е обърнато достатъчно внимание от страна на нашите историци и траколози.

- Култът към божеството Асклепий е тракийски по произход. Докато обаче в работа от 1925 г. Димитър Дечев обявява името Асклепий за тракийско, а данните са ползвани от Васил Бакърджиев, през 1957 г. акад. Дечев забравя да посочи това в колосалния си труд засягащ тракийските езикови остатъци.  

- От нашите земи култът към Асклепий се разпространява в различни посоки. По този въпрос не съм срещал информация, която наши учени са изнесли в свои книги. А иначе за остатъци на култа към Асклепий е писано. Георги Михайлов споменава за това, че до извора край Глава Панега – там където е тачен древния бог, българското население е оставяло в дар яйце, като яйцето е един от символите на Асклепий. За тракийските корени на особената почит към змията – стопанин (друг символ на Асклепий) при българите са споменавали Евгений Теодоров и Иваничка Георгиева.

 

В работата на д-р Бакърджиев има и други ценни пасажи. Те засягат не само високата култура на предците ни влезли в историята под името траки, но важни елементи от историята на народа ни. Поне за мен, най-важната част е причисляването на древнобалканските народи минии и флегии към тракийската общност. И това е направено през 1966 г.!

Защо са толкова важни миниите и флегиите за нашата история? По време на Бронзовата епоха двете групи хора обитават територията наречена в ново време Гърция. Едно е ясно обаче – нито едната, нито другата група дели общ произход с гърците. За името на миниите лингвистът Албер Карноа търси обяснение със slav. minuvati (по-точно стблг. миновати, миноуѭ – минавам бел. авт.), като смята, че значението е минаващи, пътуващи хора.

 

За флегиите фламандският учен добавя, че значението на името им е сияйни, светли, като сравнява с гр. флего/φγέγω – горя, светя, сияя, и със споменатия в индийските предания народ Баргавас/Bhargavas. Самата староиндийска дума барга/bharga отговаря на нашата дума благ, чието древно значение според съставителите на БЕР, т. 1, е бял, светъл. Така става ясно, че прототипът на нашето народностно име българи, трябва да се търси в названието на траките, които гърците наричат флегии, но реално името е било по-скоро *бльгии.

 

Имайки предвид, че тези хора обитават Тесалия, а въпросната област е владяна от мизи още преди Троянската война - по сведения на Херодот (Her.VII.20), то може да се приеме, че флегиите, чието истинско име е било *бльгии спадат към групата на мизите. Така става ясно защо от IV век насам различни автори отъждествяват Мизия с България, и мизите с българите.

 

Това е интересно, но не по-малко интересно е и това, че има връзка между тракийското божество Асклепий и флегиите, чието име е станало основа на нашето народностно название. Става дума за важната подробност, че майката на богът на лечението е не коя да е, а Коронида – дъщеря на героя Флегий, явяващ се епоним на флегиите.

 

По времето (1966г.), когато будният български учен публикува работата си в западноевропейско списание, у нас историците, археолозите и лингвистите се надпреварват в опитите си да поставят прародината на Аспаруховите българи колкото се може по-далеч от Балканите, а самото ни народностно име бива дефинирано като принадлежащо на тюрко-алтайски език. Предлага се корен *bul – смесвам, същият корен, който присъства и в буламач/bulamak. 

 

Навярно поради упорито следваната от учените ни политика, въпреки, че работата на Васил Бакърджиев е публикувана в западноевропейско списание, у нас тя остава неизвестна. Днес, повече от 30 години след промяната, поне по мои сведения, за откритията на д-р Бакърджиев не се споменава и дума в научните ни среди – нито от историците, нито от траколозите. Впрочем, само три години по-късно, през 1969 г. д-р Бакърджиев публикува в Therapia Hungarica “Thracian origin of Asclepius, god of healing” – Тракийският произход на Асклепий, богът на лечението. И тази работа остава неизвестна, невидяна, некоментирана, поне по мои сведения.

 

Явно поставянето на траките на заслуженият от тях пиедестал не отърва на определени интереси. Следните думи на Бакърджиев със сигурност не са се харесали на историците през 1966 г., а и не биха приети с охота и от днешните представители на българската наука: “Много е важно да се подчертае, че тракийската култура е оригинална култура, и култура, която защитава своята независимост от съседните култури и следователно се намира в постоянна борба с тях…” - “Es ist sehr wichtig zu betonen, dass die thrakische Kultur eine originelle Kultur war, die vor, und eine Kultur, die ihre Unabhängigkeit von den Nachbarkulturen schützt und deshalb im ständigen Kampf mit ihnen stand.”

 

Неудобни са и други неща, които аз лично бих дефинирал като сензационни. Понеже информацията е от огромна важност отново ще цитирам добросъвестният сънародник: “Може да се приеме, че границата на земите обитавани от траки е по-далеч –  в Централна Азия – от Каспийско море до Иран (Персия) и Индия. Там траките, носещи колективното име скити (име ползвано от гърците) или саки (име ползвано от персите), обитават огромна територия. Много важно е да се спомене, в Средна Азия живее народ – тракийско племенно обединение познато като масагети (големите гети)“… — ”…die Grenze des alten Thrakiens noch weiter in Zentralasien — vom heutigen Kaspischen Meer bis und zwischen Iran (Persien) und Indien anzunehmen. Die alten Thraker, unter dem Sammelbegriff Skythen (altgriechisch) oder Saken (persisch) haben damals diesen grossen Raum bevölkert. Besonders wichtig ist es zu erwähnen, dass hier eine große altthrakische Stammen Konföderation der Massageten (Grossgeten) in Zentralasien existierte.”

 

Отново ще възникне въпрос – защо траките наречени масагети са толкова важни за историята ни? Една от причините е, че въпросните масагети са наречени в по-късни времена хуни. Това е направено от Прокопий Цезарийски, който знае какво говори, защото е в непосредствен контакт с хората, за които пише. Българите от ранното Средновековие са свързвани с хуните, но както виждаме – самите хуни са масагети, т.е. траки, които са се заселили в Средна Азия в незапомнени времена. Това обяснява защо погребалните ритуали след смъртта на Атила са като тези на траките и произлезлите от тях скити.

 

Йордан, явяващ се съвременник на Прокопий причислява масагетите към семейството на гетите и изказва твърдение, че след войната с цар Кир (случила се преди повече от 2500 години бел.авт.), тези хора се установяват в Малка Скития (Добруджа) и там основават град Томи по името на своята царица Томира.

 

Мястото, което траките масагети обитават обхваща и територията, в която се намира Онгъла, а това обяснява странното твърдение на Теофан, че хората на Аспарух се установили на място, което на техния език е наречено Онгъл. От тези сведения става ясно, че княз Аспарух не е идвал от никъде, неговите предци са обитавали Малка Скития, наречена днес Добруджа векове преди римляните да дойдат на Балканите.

 

И наистина – стотици преди римляните да окупират земите ни, в пределите на Добруджа властват царе с имена, които са сродни на това на Аспарух. Става дума за благородниците Хар-аспос и Адр-аспос. Само година след публикацията на д-р Бакърджиев нашият историк и езиковед Веселин Бешевлиев представя работа, в която прави опит да изкара името на княз Аспарух иранско по произход. Царствалите на Балканите преди повече от 2200 години Хар-аспос и Адр-аспос не са споменати изобщо.

 

Не е споменато и това, че името на Аспарух е сродно и на едно от названията на Тракийския Херос Ут-аспиос. Не е споменат и друг важен факт: вариантите Есперих, Исперих също притежават паралели в тракийската ономастика, по-точно в още един епитет на Хероса: Вед-еспис, а и в тракийското селищно име *Ар-испа, Ар-исба, при чийто анализ Леонид Гиндин тълкува *ispa/испа като тракийска дума за кон.

 

За представителите на казионната наука е абсурдно Аспарух да бъде свързван с древното балканско население, но фактите са си факти. Това, че определена група хора са предпочели да си затворят очите за неудобните данни, не означава, че данните ще изчезнат.

 

Впрочем, дори и днес доста учени се преструват, че не познават информацията показваща, че титлите им са получени благодарение на защитаване на заблуди. Нормално е тези хора да са стреснати, нормално е да са изплашени, но е нормално и да си посипят главата с пепел и да признаят грешките си. Няма перфектни учени, всеки прави заключенията си въз основа на информацията, която притежава, а мнозина се подават и на натиска, оказан от определени сили.

 

Времената, в които живеем обаче са такива, че е крайно безотговорно, дори граничещо с престъпление, да се потиска истината, и то истина, която да даде напълно оправдана гордост и самочувствие на народа ни. Без вяра в себе си, без уповаване на собствените си сили и възможности, ние просто няма как да оцелеем. Призивът ми към българските учени е: Ако не можете да бъдете водачи – поне не бъдете палачи!

 

 

НИМФАТА ТРАКЕ И БИЛКИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

В работата си “История на Витиния”, древният летописец Ариан  разказва за красива тракийска нимфа наречена Траке. Тя притежавала необикновени качества. Можела да омагьоса и подлуди някого (както правят и самодивите), но също така била способна да изцели тежко болен човек с билки и заклинания (А.Фол.К.Порожанов, К.Йорданов, В.Фол, с.75-76).

http://media1.shmoop.com/images/mythology/characters/maenad.jpg

Всъщност в облика на чаровната тракийка няма нищо необикновено.  Нашите предци са местно население, обитавали са земите ни хиляди години. Точно това им е дало   възможност да опознаят добре различните видове билки. Лечението с пеене (баене), повтаряне на особени думи е също древна традиция, поддържана  до днес от българските билкарки и баячки. Легендата за нимфата Траке е породена от удивлението на гърците, които са влезли в контакт с красивите и познаващи природата тракийски жени, на чията свобода и жизнена сила е гледано като нещо неестествено.

За някои названия на лечебните растения ползвани от дедите ни получаваме сведения от древните летописи. По имената на билките може да се отсъди, че са създадени от хора говорещи архаична разновидност на българския език. Нашият езиковед Владимир Георгиев  подлага на етимологически анализ имената на няколко тракийски растения (Траките...с.194-200), но съзнателно, или не прави сериозни пропуски.

АДИЛА бива свързано с гръцкия глагол айто-горя. Възможно е растението да се е ползвало за лекуване на треска, висока температура. Пропусната е българскита дума ад-пъкъл, място на огъня, жегата. Официално ад е гръцка заемка, но това не отговаря на истината понеже паралели съществуват в галски, ирландски, санскрит и авестийски. В Галия има племе Aedui (горящи, светли). Тяхното име Жорж Дотен сравнява с ирл. aed-огън-L.G.- c.224. Към ирландската aed-огън могат да се добавят санскритските думи аdhа-желая да запаля огън, аdhаna-запалване, а също и авестийската atar-огън. При тълкуването на българската дума ад, успоредиците от ирландски, галски, санскрит и авестийски не са споменати изобщо. Не е споменато и, че наставката ла (в адила) се среща  в български думи като: мъгла, копрала (копраля), кошула (кошуля), мигла.

БОР е тракийската, т.е. древнобългарска дума за бор-иглолистно растение. Названието е документирано в споменатата от Прокопий Цезарийски крепост Бор Брега. Тук трябва да се уточни, че смолата на бора се е използвала за мехлеми, а от младите шишарки може за се приготви субстанция подобна на пчелния мед. Този така наречен боров мед се ползва за лечение на заболявания на дихателните пътища.

БЕРЗА е тракийската, т.е. древнобългарска дума за бреза. Сокът, добит от корените на това растение е сладък и се използва за лечение на бъбречени заболявания. Може да се възрази, че думата бреза е твърдо разпространена. Да, така е, но не е важно дали определена дума присъства в даден речник, а дали има обяснение за нея. Бреза е обяснима с българското прилагателно брез-бял, докато в много други езици думата виси във въздуха, т.е. заемка е и то явно е дадена от българи.  

БРЕЙ е име на вид мъх, който причинява раздразнение на кожата при докосване. Владимир Георгиев смята името за пеласгийско и го свързва със стблг. брити-бръсна, т.е. режа. Не е обяснено обаче как уж дошлите през Ранното Средновековие българи ще имат в речника си не само пеласгийска дума за растение, но обяснението за нея идва от българския език.

ДАКИНА бива преведено от гърците като вълче сърце. Георгиев търси връзка с тракийската дума ДАУОС- вълк, която на своя страна идва от ДАУА- давя, душа ( това, което прави един вълк). Въпреки, че българския глагол давя е споменат, не е пояснено, че наставката на (в дакина) се среща в имената на други наши растения като къпина, детелина, малина, а това е граматическа особеност типична за езика ни.

ДЕЛА, ЗИЛА се тълкува като зелено, лист. В този случай Владимир Георгиев споменава старобългарската успоредица, именно  ЗЕЛѤ - зеленина, зеленчук.

ДИВИСМА е лечебно растение което вирее почти навсякъде в Източна Европа. Билката е считана за свещена защото първият й елемент диви е тракийската дума за бог. Леонид Гиндин си опитва да даде обясние на дивисма с диво есе (дума подобна на чудесе-чудо). Значението на дивизма е Божие растение. В речника на Найден Геров срещаме Див огън, което е равностойно на Божий огън.  

                        http://gradinata.bg/_images/i011716.jpg

ДИН е тракийска дума за коприва. По необясними причини при търсенето на етимология на древното име е пропусната нашата билка динче. Не е направен и задълбочен анализ на името на билката. Дин е свързано с тракийската дума дин-ден, а ден означава яркост, светлина, топлина. При контакт с коприва се получава зачервяване на кожата и се усеща парене, топлина. Не е никак трудно да се обясни името на растението, но българската етимология май не оттървала на някого.

ЗЕНА е име на силно отровно растение. Георгиев търси връзка с персийската дума зян-вреда (която според него е навлязла чрез турския в езика ни). Нашият езиковед пропуска да отбележи връзката със старобългарския глагол женти – повалям, жъна. Той е сроден на санскритския ханти и староперсийския жанайти-жъна, убивам, унищожавам...точно това, което ще направи едно отровно растение.

КОТИЯТА  Георгиев обяснява с чешката дума котята – котенца (котета ) на върба. Растението е имало мъхниста повърхност подобна на котенцата на върбата. Въпреки, че чешката и българска дума са споменати, една важна граматическа подробност е пропусната, а имено образуването на множествено число с (т)а. В езика ни има достатъчно съществителни, чието множествено число се образува с (т)а : момчета, момичета, дървета, кокичета, камъчета...

КУРИНОКУМ  е червеникаво растение. Връзката с българските думи кръвнина, кръвник и червеникав не може да бъде отречена.

МЕНДРИТА е вид кукуряк. Владимир Георгиев посочва сръбската и хърватска дума мездра-ципа, мембрана защото листенцата на кукуряка са като мембрана. Мездра е и българска дума, мездрест означава тлъст подкожен слой, а най-древната и форма е била męsdra (менсдра) БЕР, том III, с. 717. 

http://bilka.info/wp-content/uploads/2011/10/011428070-big.jpg

МИЗУЛА, МОЗУЛА е древното название на мащерката. Тя е известна с пикочогоното си действие. Като сродни думи са предложени арменската мизем, хърватската и сръбската мижам със значение уринирам. Пропуснат е старобългарският глагол мочати, диалектнета дума мащам-махам, отделям, а също и мизинец-най-малкото дете. Нейното значение е този, който се напикава - БЕР, том III, с. 786.  

 http://m4.netinfo.bg/media/images/2480/2480159/624-400-mashterka-bilkolechenie-narodna-medicina-izpitan-metod-chaj-infekcii.jpg

СЕВА е вид бъз. Георгиев правилно свързва тракийската дума с българската дума ЦЕВ, защото бъзът е кух и стъблото му фактически е цев.

СОПИТИС е название на растение имащо благотворно действие върху нервната система. Георгиев търси обяснение с помоща на редки гръцки и латински глаголи, което е излишно защото сописис е чуждото записване на старобългарския глагол съпати –спя. Растението е имало успокояващо действие и е помагало за спокоен сън.

Понеже имената на тези растения имат обяснение на български, то е повече от ясно, че са дадени от хора говорещи наречие, което след време се е развило в езика, който говорим днес. Не само етимологията на имената на тракийските билки е българска, но дори граматически особености на думите са типични за езика ни. Става дума за бразуването на множествено число с (Т)А (в КОТИАТА), наставката НА (в ДАКИНА), наставката ЛА (в АДИЛА, МИЗИЛА, МОЗУЛА).

Жалко е, че нашият езиковед е бил принуден да премълчи, че дивизма, динче и др. са названия на български билки, че берза е прекрасно обяснима на български, че мендрита е обяснима не само със сръбска и хърватска дума, но и с нашите мездра, мизинец. Какво да се прави, такива са били времената. Концетрационния лагер Белене бе пълен с хора разгневили по някакав начин тоталитарната власт.

Все пак Владимир Георгиев е успял да подскаже доста неща, за което заслужава нашето уважение. Сигурен съм, че той се е надявал хората след него да използват трудовете му и да открият цялата истина на българския народ. Точно това се случва днес. Работите на нашия езиковед макар и осакатени от цензурата са ценен източни на данни за езика на предците ни.

Те едва ли са предполагали, че тяхната идентичност ще бъде закодирана в имената, които те са дали на билките си. Ставали са рано, събирали са полезните растения, лекували са с тях и са дарявали здраве на съплеменниците си. Традиция, която ние днес продължаваме. Нимфата Траке не е изчезнала. Тя продължава да живее в сърцата на българските билкарки и баячки, които упорито пазят древната традиция и продължават да пазят нашето здраве с даровете на природата.