ХЕРОСЪТ - ДОБРИЯ БОГ НА НАШИТЕ ДЕДИ

Когато започнах своето проучване на българската история, изобщо не бях предполагал, че около 900 години преди времето на княз Аспарух, на Балканите са властвали хора с име подобно на неговото. Става дума за царете Хар-аспос и Адр-аспос. Тяхна е била цяла Добруджа, включително мястото където се намира Онгъла. Не знаех, че според Йордан, живелия през V век пълководец Аспар, е от рода на гетите, нито пък ми бе известно, че едно от имената на Тракийския Херос е Ут-аспиос.

Върховния бог на траките – Хероса, е познат и под други имена, като Аздул и Светулен, Перкон. Езиковедите сравняват елемента азду с българския глагол яздя, a пък за светул, предлагат прилагателното светъл. Перкон бива сравнявано с името на балтийския бог Перкун, хетския Таркун, а и с това на Перун, но по-важното е, че елемента перк отговаря най-добре на българския глагол перкам-пера, бия, удрям. Перкон означава гръмовержец,  този, който бие с мълния. Това е доста интересно защото просто няма как да е случайност факта, че особените названия на главното божество на траките се обясняват с български думи.

                                 изображение на Хероса - Стоби, Македония

http://users.stlcc.edu/mfuller/stobi/eStobiHorseman55.jpg

http://users.stlcc.edu/mfuller/stobiartifacts.html

Трябва да обърнем внимание и на едно друго име на Хероса. То е засвидетелствано на посветителски надпис от времето на Античността, но не от земите на Тракия, а от друго място. Става дума за Панония – територия обхващаща земи от Унгария, Сърбия, Хърватско. Паметникък е от унгарския град Dunaújváros, който в далечното минало е познат като Intercissa.

                    паметник на Тракийския Херос - Добрат, Панония

Текстът е сравнително кратък - DEo DoBRATl EUTICES SER(vus) DE(dit). Преводът е следния – Робът Евтихий посвети на бог Добрат. Този надпис предизвиква интереса на руските лингвисти Кудрявцев и Трубачов поради особеното име на божеството – Добрат (Добрати е склонената форма).

Добрат  показва прилика с рус. добрый, укр. добрий, срхърв. добар, блг. добър и т.н. Правени са опити името да се сравни с келтската дума dubro-вода (по-точно яма с вода), но както сам Трубачов отбелязва, това сравнение е недостоверно. Друго обаче, световно известният лингвист е пропуснал. Прилагателното добър може да се среща в абсолютно всички езици от славянската езикова група, но това само по себе си не означава нищо.

Нека хвърлим поглед към следните думи: al-всичко, bad-баня, blik-поглед, blind-сляп, dag-ден, dal-долина, dam-бент, dolk-нож, hal-зала, heks-вещица, kam-гребен, mos-мъх. Без да разполагаме с някакъв контекст, ние няма как да определим с точност към кой език те принадлежат. Може да се каже само, че спадат към език, който е от германската езикова група. В този си вид те срещат в датския, но също и в нидерландския.

Ако някоя от тези думи бъде изписана върху даден обект, но ние нямаме сведения къде е намерен този обект, ще си останем само с предположения. В случай обаче, че думите са изписани със скандинавски руни върху обект, който е намерен в Скандинавия, то е повече от ясно, че създадетелят на надписа трябва да се причисли към датския народ. Приликата с нидерландските думи в случая е без значение.

Ето за това трябва да потърсим допълнителни данни, които да позволят да се разбере към точно кой народ принадлежи Евтихий, който е направил посвещение към бог Добрат. На първо място е иконографията на паметника. Тя не може да се сбърка, става дума за изображение на Тракийския Конник, а не за някакво слабо известно божество на конете както предполагат лингвистите.

Ние българите сме народа, който е съхранил най- дълбока почит към Тракийския Херос, приел в ново време образа на Свети Георги. Гергьовден е уважаван дори от българските мюсюлмани и както посочва Евгений Теодоров, празника се сравнява по важност с Байряма- “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”c.9.

Епитетът Добрат-добър се явава епитет на Хероса, и този епитет има връзка с хора и местни названия от Тракия. Там е засвидетелствано племенно име добери/Δόβηράς-Her.VII.113. Съществува и град Доберос/Δόβηρος (явно селище на доберите), който е споменат от Тукидид -Thuc.II.98-100. Край това място цар Ситалк прави лагер при събиране на войската си преди похода си към Идомене, Гортиния, Аталанта и тн.н.

Съставителите на “Barrington Atlas of Greek and Roman World”,  (E.N.Borza) смятат, че е възможно древния Доберос да е бил на мястото на българския град Банско. Като се има предвид разказа на Тукидид, разположението на Банско, а и близостта на населеното място с Македония и Гърция, то предположението не е никак лишено от логика. Този регион е обитаван от пеоните, към които спадат херодотовите добери.

Разбира се не бива да се разчита само на прилиаката между името на бог Добрат-Хероса и спадащите към пеоните добери. Нужни са ни повече данни, а за наше щастие, такива има и то доста. От голяма важност е сведението, че в далечното минало е съществувало виждането, че пеоните са същия народ както и жителите на Панония (там където е паметника на бог Добратес). Това съобщава Касий Дион, който обаче има различно виждане по въпроса- Cass.Dio 49.36.

Дали по политически причини, или от незнание, но Дион е пропуснал данните на живелия по-рано Апиан, който разказва, че за римляните, панонците, европейските мизи (които Хоматиан нарича българи), а и съседите им спадат към една общност и на тези хора се гледа както на гърците обитаващи различни региони на страната си- App.III.1.6.

Още по-рано Страбон споменава името на панонския цар Бато- Strab.VI.5.3, което е вариант на тракийското лично име  Вαττάκης-W.G.Arkwright, “Lycian and  Phrygian  names”, с.59, не бива да забравяме и едно от названията на бог Дионис-Вαταλδεουνος. Явно Апиан е бил прав да определи панонците като част от тракийските народи. В такъв случай, каменният релеф изобразяващ Хероса и съдържащ епитета Добрат, е съвсем на място.

Не трябва за забравяме и това, че от всички народи, чиито езици спадат към славянската езикова група, ние българите сме тези, който най-рано са споменати в Панония. Историкът Павел Дякон описва сблъсък между българи и лангобарди в Панония, някъде в периода 420-440 година- Hist.Lang. I.XVI. Самата Панония е наречена България от Йоан Зонара, а българите са назовани панонци: “Πανονία  ἡ  Βουλγαρία”, “ Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι” - Д.Ангелов, "Образуване на българската народност", с. 374.

Димитър Ангелов обаче счита това свидетелство за объркване поради присъствието на прабългарски елемент в старата провинция Панония (през VI—VII в.), когато там са живели прабългарите на Кубер. Имайки предвид представените по-горе данни, а и това, че още по време на Античността в Панония е съществувал град Volgum/Болгум* то в никакъв случай не можем да говорим за объркване. Дедите ни са обитавали областта, в която е плочата с посвещението на бог Добрат още в незапомнени времена.

Самото име Добрат е образувано както и българските прилагателни богат, сърцат, благат (блажен), не е за пренебрегване и подробността, че съществува българско лично име Добрат.

Това, а и факта, че старите българи са отъждествявани с мизи, пеони и панонци, че при нас култът към Хероса е все още забележително силен и т.н., доказва, че паметникът е създаден не просто от човек с неясен произход, говорещ език от славянската езикова група, а по-скоро от индивид, който трябва да бъде причислен към българския етнос.

Освен епитетите Аздул-яздещ, Светулен-светъл, Перкон-перкащ, удрящ, сега ние разполагаме с още един интересен епитет на Хероса – Добрат-добрият. Планината от информация, показваща, че сме местен народ с история започваща хилядолетия преди основаването на Рим, продължава да расте. В нейната сянка са тези, които отричат истината, но уви – усилията им са обречени на неуспех.

Не след дълго, дори децата ще знаят, че са потомци на Орфей и Залмоксис, на Ситалк и Спартак, на хората, които положиха основите на европейската цивилизация, на хората, които спасиха Европа от чужди агресии няколко пъти, но заплатиха страшна цена за подвига си. Тази цена не се измерва само в безбройните човешки жертви, не по-малко тежко е бремето на лъжите мърсящи името на предците ни. Лъжи, които спомогнаха за разкъсването на народа ни на части. Сега ние не само имаме възможността да спрем процеса на унищожение на етноса ни, но и да си върнем заслужената слава и престиж.

Използвана литература:

1.B.Arpad, AZ U.N. THRAK LOVAS ISTEN PROBLEMAJA, ARBEITEN DES ARCHAEOLOGISCHEN   INSTITUTS DER KON. UNG. FRANZ-JOSEF UNIVERSITAT IN SZEGED (UNGARN) REDIGIERT VON ARPAD  BUDAY, Szeged, 1926, 2;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

3.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

4.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

5.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

6.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;

7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

8.Е.Теодоров, Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор, Изд. Наука и Просвета, София, 1972;

9.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

10.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

11.Й.Заимов, Български Именник, Второ фототипно издание, БАН, София, 1994;

12.О.Н.Трубачев, Языкознание и этногенез славян, Вопросы языкознания, № 4, Москва, 1985; 

*Предполага се, че  Volgum/Болгум е днешното унгарско селище S. Fenekpuszta -“Barrington Atlas  of  the  Greek  and Roman World, map 20, P.  Kos, M. Šašel Kos.

БАТО – ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ ДУМИ ЗА ЦАР

Бато, бате е една от многото особени думи в българския език. Тя е изключително древна и в никакъв случай не се е появила на Балканите след прословутата 681 година. Опирайки се на работи на Ерик Бернекер и др., акад. Владимир Георгиев свързва бато с минойската дума бата - цар, от която се развива титлата βαςιλεύς (василевс). Нашият езиковед отбелязва също, че най-древното значение на минойската дума бата е по-голям брат (т.е. батко, бато) и чак след време се й се дава смисъл господар.

В историята на Отец Паисий, княз Аспарух е наречен Батоя, от друга страна, Теофан Изповедник твърди, че най-стария син на княз Кроват (Кубрат), носи името Батбаян. Доста по-рано, Страбон пише за владетеля на панонските десетиати, наречен Бато (Strab.VII.5.3).  За друг Бато – водач на панонския народ бревки, съобщава Дион Касий (Dio. 55.29).

Доста интересно сведение получаваме от лексикона на Хезихий, в който е отбелязано, че батос е дума за цар на езика на либийците: “Βάτος βαςιλεύς τύρανος Λίβυες”. Това е доста интересно, но може да се добавят още подробности, които са от голямо значение.

В речта на старите арийци, bhatta означава господар, княз, принц, това е и обръщение към човек с висок сан, обръщение към някого, който се радва на уважение. Уолтър Аркрайт   споменава в своите работи за тракo-фригийско име Вαττάκης. А съществува и епитет на бог Дионис: Вατ-αλδεουνος – добър господар.

Какво обаче е общото между траки, панонци, минойци, арийци и либийци? Защо тези хора имат една и съща дума за господар, която от своя страна има за основа българската дума бато, имаща разновидност бате? Дали пък гореспоменатите народи няма да са различни групи, които принадлежат на една и съща етнокултурна общност?

Нека първо хвърлим поглед върху древния Крит и да видим дали има някаква връзка между острова на цар Минос и Балканите. В началото на ХХ век, британският учен Артър Еванс публикува своите открития от територията на Гърция. Еванс запознава света с няколко вида непознати писмености използвани от старите критяни. Става дума за йероглифната писменост, Линеар А и Линеар Б.

критска йероглифна писменост  http://www.proel.org/img/alfabetos/pictcret2.gif

критски Линеар А http://www.proel.org/img/alfabetos/lineala4.gif

критски Линеар Б http://www.proel.org/img/alfabetos/linealb4.gif

Дълго време се вярваше, че те са възникнали в егейския регион, но през втората половина на ХХ век стана ясно, че прототипите на особените знаци трябва да се търсят в земите на Тракия. По този въпрос, интересни данни е представил акад. Владимир Георгиев, който първи направи връзката между древната критска писменост и доста по-старите знаци от плочите намерени в Градешница, диска от Караново и т.н.

В различно изследване, в началото на 50-те години, проф. Бедрих Хрозни обяви, че едни от най-ранните и най-важните колонизатори на Крит са траките и илирите. Чешкият учен базира твърдението си не само на паралелите в топонимите, но и на факта, че урасената със сложни спирали минойска керамика се среща доста по-рано на Балканите.

Виждането на Хрозни бе подкрепено от проучване на нидерландския лингвист Петер Ван Сусберген. Той успя да разчете минойски и микенски документи и откри в тях тракийски лични и племенни имена. Понеже с по-старата писменост – Линеар А, са записани тракийски имена като Арей, Резос, Питак, Диза, Тетес, то е повече от логично да се приеме, че минойската аристокрация се е състояла от траки. Нека не забравяме и това, че минойския символ на царска власт – лабриса (двойна брадва), е символ на власт и при траките, среща се както по монети, така и по други предмети.

                                                  минойски оръжия http://www.sacred-texts.com/cla/moc/img/29600.jpg

http://www.sacred-texts.com/cla/moc/moc18.htm

                                                         монета на одриския цар Терес http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/teres_III/Moushmov_5722.jpg

След като благородническата прослойка на минойците е от тракийски произход, то и титлата бата, чийто вариант е βαςιλεύς е тракийска. В крайна сметка, при монетите, тази титла най-рано е употребена за тракийския цар Гета, а и според фламандския линвист Алберт Йорис Ван Виндекенс βαςιλεύς е от трако-фригийски произход (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76). Явно тракийското лично име Вαττάκης трябва да се тълкува като господар, по-възрастен, уважаем - каквото е и ранното значение на думата бато.

Връзката на траките с Крит е изяснена, но каква е връзка с либийците, за чиято титла “Βάτος βαςιλεύς τύρανος Λίβυες” говори Хезихий? Днес Либия е обитавана предимно от араби, в далечното минало обаче, територията на тази страна е населявана от съвсем различни хора. 

В египетските хроники от Бронзовата епоха се говори за живеещия в Либия народ маса/мешвеш, чийто съюзници са така наречените морски народи – пелесет, дрд, чкр, уешеш, туршу, шерден.

битка между морските народи и египтяните Illystr. Seebeer 

 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/11/Seev%C3%B6lker.jpg

Това са идващите от Балканите пеласги, дардани, беси, травси, серди, а маса /мешвеш не е нищо друго освен египетското название за мизите, които дълги векове по-късно Димитри Хоматиан ще нарече българи.

Тези обитаващи Либия мизи са описани от Херодот и са наречени от него с името Μάξυες -максии. Бащата на историята споменава, че тези хора бръснат част от косата си, а друга част оставят да расте свободно (Her. IV.191). За този обичай при тракийските племена абанти и мизи дава сведения Плутарх (Plut.Thes.5, 2).

В работата на Херодот намираме и други ценни неща, а именно твърдението, че максиите (мизите) все още помнят своята родна земя край Троада (Her. IV.191). Трябва да се спомене, че по време на Античността, Троада е спадала към Мизия. В тази малоазийска Мизия, Димитри Хоматиан локализира предците на българите от негово време.

До неотдавна учените не обичаха да говорят за морските народи застрашили Египет по времето на Рамзес Велики и Меренпта, но понастоящем вече открито се признава, че поне болшинството от морските народи, към които принадлежат и мизите, са стари балканци. Вече не се счита за абсурд това да се говори за тракийско заселване на Северна Африка по време на Бронзовата епоха.

Как се появява арийската дума bhatta в Индия, не е мистерия за тези, които познават добре работите на старите летописи. Плиний, Страбон, Филострат, Нон, Ариан и др. разказват за идването на тракиеца Дионис в Индия, за последвалата война между дионисовите сатири и менади с индийците, а и за цивилизоването на страната от тракийския бог.

На тези предания не се гледаше сериозно, но преди няколко години бе извършено генетично проучване засягащо индийските брамини. Те не се смесват с други групи и това е допринесло за запазване на гените на предците им. Оказа се, че брамините са носители на хаплогрупите J2, G2, E, R1a, които са типични за населението на Балканите и това на обитаваната в миналото от траките Мала Азия. 

Стана ясно, че разказите за похода на Дионис съдържат голямо количество истина. Като се има предвид, че най-древното име на Тракия е Ария, че саките са наречени траки, а пък индийците считат саките за потомци на старите арийци, то не е трудно да се заключи, че кампанията на Дионис не е нищо друго освен арийското нашествие. И в този случай излиза, че думата бато, или както са я записали индийците bhatta, е от тракийски произход.

Остава да се обясни присъствието на името Бато при панонците бревки и десетиати. Най-вероятно това е било титла, която е била възприета като лично име, както е в случая с Брен -реално галска дума за цар -brenno. Тук ситуацията е по-сложна поради това, че панонците спадат към илирите, които са роднини на траките.

Знаем за това от римския автор Апиан, който при описанието си на илирите твърди, че те, както панонците, нориците, европейските мизи и техните съседи на север от Дунава са роднин и могат да бъдат сравнени с различните групи хора обитаващи Гърция-App.Bell.Illyr. I.6.

След като два народа са близки, то и езиците им показват големи прилики. В такъв случай е трудно да се определи със сигурност дали при панонците бато е титла, която първоначално е принадлежала на траките, а с тяхното заселване в Панония е приета и от роднините им, или пък се касае за дума, която по начало принадлежи и на двата народа.

Все пак, съдейки по това, че при нас българите, които сме наследници на траките, бато има повече варианти, а съществуват и лични имена като Бате, Батей, Батил, Батин, Бато, Батой, Батан, Батко, Батойко, Баткун, Батомир, Батон, Батул, Батун, Батуш, Батьо, то с известни уговорки може да се приеме, че първоначално думата е принадлежала на предците ни, но е приета и от съседите и роднините им.

След като знаем, че в продължение на 1100 години старите българи са отъждествявани с мизите, които са най-големия тракийски народ, не никак странно, че княз Кроват (Кубрат) е имал син наречен Бат Баян, нито пък, че Аспарух е познат и като Батоя-господарят. Имената Кроват и Аспарух също принадлежат към езика говорен от Орфей.

Кроват има значение пазител и е сродно на тракийското племенно название кровизи. В елемента аспа от името Аспарух, срещаме една от тракийските думи за кон – аспа, присъстваща в епитета на върховното божество Ут-аспиос.

Дори името Тервел е употребявано на Балканите и то повече от половин хилядолетие преди наследника на княз Аспарух да прослави името на българите разбивайки арабската армия пред стените на Константинопол.

В Драч, западните Балкани, са намерени няколко надписа от времето на Античността. На един от тях, имащ регистрация Epidamnos 414, ce среща името Тηρεύς Тρεβελλίου – Терес Тервелов, Терес син на Тервел.

Още по-древни са имената на владетелите Севар, Кормесий, Винех, Крум. Те са записани в микенски документи от XIII в.пр.Христа под формите Исевер, Карамесйо, Винайо, Крум. В микенски документи от същия период се срещат дори родовите имена Дуло, Вокил и Ерми.

Тези сведения са безценни за нашата история, но уви, сякаш има някакво табу за популяризацията им. Изключение прави Юрий Откупщиков, който свърза споменатото в микенските документи име Дуло с тракийските лични имена Дулас, Дулес, Дулос. Тъжно е, че един чужденец е дал повече информация от родните ни учени, които все още не могат (или не желаят) да се освободят от старите заблуди.

Фактите обаче са си факти, премълчаване и игнориране няма да ги накара да изчезнат.Цензурата помага до време, до време помага също осмиването и черненето на хората, които не са съгласни с превърнатите в догми теории. Днес всеки може да търси, чете, сравнява и проверява. При наличие на база за сравнение, не е трудно да се стигне до истината. Тя си заслужава да бъде търсена, не само защото историята ни е богата, но и поради това, че е пълна с примери, които трябва да се следват.

Както характерът на едно дете бива оформен благодарение на примера и напътствията на родителите, така и един цял народ може да се възроди,  ако следва примера на предците, чиито качества са кодирани в гените ни и само чакат удобният момент, за да се прояват. Българинът трябва да се държи като българин, т.е. да е силен, смел, честен и обичащ братята и сестрите си. Заедно ще се преборим с всяка заплаха, с всяко бедствие, така както са правили дедите ни. Благодарение на техните усилия и саможертва нас ни има, ние от своя страна сме длъжни да направим така, че и след нас да има българи.