КРАХЪТ НА ИМПЕРИИТЕ И ОТКРАДНАТАТА БЪЛГАРСКА СЛАВА

 

Историята не е просто купчина документи съдържащи дати и събития. Не е и описание на живота велики владетели, мислители, пълководци. Историята е преди всичко биографията на един народ, неговата памет, тя е и средство за възпитание.

Способните държавници знаят това отлично и се грижат поданиците им да получат самочувствието, което трябва да има един силен и уверен в себе си човек. Само такъв индивид може да пази добре своята родина, само такъв индивид ще е готов да се изправи гордо срещу по-многоброен враг и то с готовност да победи.

Тит Ливий, летописецът живял по времето на император Октавиан Август създава съвсем съзнателно книгата Достопаметни герои и деяния. В тази творба той не просто представя добродетелите на своя народ, но и дава ръководство как да се стане истински римлянин. Примерите на героите Гай Муций Сцевола, Марк Валерий Корвинус и др. не са подбрани случайно. Също така неслучайно Ливий свързва героите от Троя с предците си. Без високо самочувствие младото поколение ще израсне със сервилно поведение, а добивайки зрялост няма да има силата да се противопостави на врагове.

 

Изобр. Medium69 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg/800px-Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg

Рим побеждава не само с меч, дисциплина и военна техника. Потомците на Ромул побеждават и с дух, с увереността, че имат правото да управляват други народи. Това обяснява и защо когато Вечният град потъва в корупция и губи морала си, идва и край на старото величие. В този случай историята е и урок какво не бива да се прави – престанеш ли да бъдеш себе си, изневериш ли на старите традиции за теб няма бъдеще. 

Въпреки крахът си, Рим е сравнително пощаден от съдбата. Обитателите на Апенинския полуостров макар и да опознават страданията на победения, все пак не изпитват ада, на който са подложени нашите деди. Никой нашественик на Апенините не набива местното население на кол, никой не организира обезглавявания, зверски мъчения, никой не оковава масово мъже, жени и деца и не ги откарва като стока на пазарите на Ориента. 

Съдбата е снизходителна към потомците на Ромул и по отношение на нещо друго – те нямат врагове, които с ориенталски фанатизъм за издирят книжнината им и да я горят. Древната памет не е унищожена, както е било у нас.

Всъщност не точно съдбата, а една определена група от дедите ни са били снизходителни спрямо римляните. Участта на тези хора можеше да е друга, ако Атила - владетелят на царските скити (познати още като хуни, масагети и кимерийци, или северни траки според д-р Ценов) не бе показал милост. През 452 г. благородникът наречен още бич Божий, нахлува с огромна армия в северните части на Апенинския полуостров и подлага всичко на опустошение. Папа Лъв I се среща с Атила в град Мантуа и го умолява да пощади населението на страната. Какво точно духовният водач е казал на царя на скитите не се знае, но Атила се завръща с войската си в Източна Европа.

 

                                Атила, картина на Йожен Дьолакроа   https://en.wikipedia.org/wiki/Attila#/media/File:Eugene_Ferdinand_Victor_Delacroix_Attila_fragment.jpg

Възможен е бил обаче и друг сценарий. Реално нищо не е било в състояние да спре армията на царските скити и техните съюзници са подложат целият Апенински полуостров на опустошение. Нищо не би попречило пълните с ценни ръкописи библиотеки да бъдат опожарени, а познаващите миналото летописци са бъдат избити.Така паметта на римляните би била унищожена, а корените им със славното минало прекъснати.

Какво би се случило след това? Както Балканите, така и Апенините имат планини и гъсти гори. Определена част от населението би могла да намери убежище там и да се опази от опасностите. Следвоенните години биха били трудни, но все пак известна група хора биха оцелели.

Да оцелееш и да вегетираш обаче не е същото както да водиш достоен живот на горд човек. Не познавайки славното минало на предците си, потомците на оцелелите биха били скептични, ако някой им разкаже, че са наследници на народ, който е властвал над държави по три континента. Този, който живее в немотия не може да си представи, че в далечното минало е било съвсем различно. Веднъж превърнат в скот, човек трудно поглежда нагоре и напред.

Такива индивиди предпочитат удобството на игото пред неудобствата, които би причинила борбата за по-добро бъдеще. Такива индивиди биха оказали упорита съпротива на всеки, който направи опит да разкрие старата слава и величие на предците си. Донякъде е разбираемо – как да вярваш, че дедите ти са носили позлатени доспехи и са карали дори смели народи да треперят, ако в момента водиш жалко съществуване? Как да се държиш като стопанин и горд човек, ако си потънал в бедност?

Същата причина предизвиква скептицизъм у мнозина сънародници, които са станали жертва на създадените от безсъвестни индивиди заблуди за нашия произход и история.

За много българи е трудно да приемат, че историята ни не започва през прословутата 681-ва година, а хилядолетия по-рано. Не са малко тези, които са склонни по-скоро да се съгласят, че дедите им са наричани роби, отколкото, че са се назовавали славни. Докараният до положение на скот не само не може да погледне нагоре и напред, но не е в състояние да почерпи мъдрост и сила поглеждайки назад във времето.

Голям е грехът на тези врагове, които са нахлували в страната ни и са оставяли пепелища след себе си. Голям е грехът на тези слуги на мамона, които са слагали вериги на врата на народа на светлината – дедите ни, а и са ги продавали в робство. Голям е и грехът на бездушните фанариоти издирвали и унищожавали старите ни книги.

Не по-малък е грехът на тези сънародници, които са спомогнали за насаждането на лъжи за нашата история и произход. Чужденците проявяват ориенталска жестокост защото такъв е моралът им, защото са научени да вярват, че имат правото да градят държава върху страданията и костите на други хора, считани за рая, добитък, предмети.

Какво обаче оправдава тези от нашите историци, археолози и езиковеди, които помагат с трудовете си за продължаване на живота на старите и вредни за България заблуди? Не мога да проумея какво може да мотивира един индивид да вреди на собствения си народ, ощетявайки го със съдържащите неверни неща свои работи. Всеки може да направи грешка, човешко е, но не е човешко и не е справедливо заради една кариера да се погребе бъдещето на цял народ и то народ, от чиито данъци идва заплатата на учените.

И други хора са потомци на някога велики народи, изгубили в последствие своето богатство и благополучие, но има една съществена разлика в сравнение с нас. Коптите – наследниците на старите египтяни знаят кои са дедите им и знаят, че историята на народа им започва през четвърто хилядолетие преди Христа. Асирийците живеещи на територията на Турция, Армения, Иран, Русия и т.н. знаят, че дедите им някога са били абсолютните господари на Ориента, знаят, че са наследници на хората създали Асирийската империя.

Докато понастоящем копти и асирийци са потиснато малцинство в държавите на дошли по време на Средновековието жестоки нашественици, ние все още имаме своя държава. Египет пада под властта на други хора и никога повече не се съвзема. Въпреки силата и величието си, през VII в.пр. Христа Асирия е съборена в праха и никога повече не се съвзема. А ние – изправяйки се като феникс от пепелища отново и отново, все пак, все още имаме своя държава. Нима това не е повод за гордост, нима това не е невероятен пример, нима това не е доказателство за силата ни!

Това, което ни липсва е знанието за истината за произхода на народа ни и деянията на нашите деди. Тази истина е идеалът и моторът на новото възраждане и възход. Без да вижда светлина пред себе си, човек няма как да търси по-доброто. Без гордост и самочувствие никой няма да се противопостави на тези, които го унижават, грабят и убиват тихо.

Без идеал не може да се живее. Без да имаш примера на предците си, няма как да бъдеш себе си и да живееш собствен живот. Великият родолюбец Пенчо Славейков е осъзнал това и е запечатал важни послания в творбите си. Едно от най-важните е това от Кървава песен:

 

"Но ний сме слаб народ!" На мене ми додея

таз стара песен все и денем и ноще

да слушам да се пей. Един народ расте

сам с идеалите си, с задачите, що взема

на свойте плещи, и с тях се той възйема

до подвизи, зарад каквито вчера сам

не се е смятал за кадърен. Ето вам

и пример: с векове народа ни мърцина

живя в душевен мрак, и ражда се и гина

со скотовете скот. Кое го възроди?

Кое заспала мощ в юначните гърди

събуди? В подвизи кое го днеска води?

Водачът всемогъщ за мъртвите народи —

светият идеал!

 

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=105&WorkID=14550&Level=2

 

Бъде ли ти внушено, че си слаб и ти повярваш, наистина ще станеш слаб. Бъде ли ти внушено, че трябва да се уповаваш на други, ще останеш до края на съществуването си зависим от милостта на други. А светът е жестоко място, слаби и зависими няма как да оцелеят, потомството на такива е осъдено да слугува на хитри и брутални народи, а с течение на времето и да изчезне.

Грехота е това да стане. Грехота е потомците на народа на светлината да изчезнат. Вярвам, че изпитанията, които са на плещите ни сега, само ще ни направят по-силни. Вярвам, че мъдростта попита в гените ни ще ни помогне да превъзмогнем отровата бълвана от пропагандната машина на враговете ни. Вярвам, че за пореден път небето над нас ще грейне и тези, с които историята започна ще продължават да пишат история.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=MzAdhb8e9u8

ЗА ЕЗИКА НА СКИТИТЕ-БЪЛГАРИ – УКРИТИТЕ СВЕДЕНИЯ

Преди около 7000 години населението на Балканите не се е отличавало особено много от населението обитаващо земи на север от Черно море. За това свидетелстват общите обреди, почти идентичната керамика, идолна пластика, тип жилища и т.н. Неотдавна, общите корени на древните балканци наречени в историческо време траки и населението създало първите селища на територията на Украйна бе доказано и с помощта на генетични проучвания.

                                                               Триполска керамика и идоли

http://i.tyzhden.ua/content/digest/week/2013/july/trypilla.jpg

http://ukrainianweek.com/History/83855

Благодарение на разпространението на определен вид съдове, технологии и т.н., да не забравяме и разпространението на организираното земеделие и скотовъдство, да не забравяме и резултатите от генетичните проучвания, може да се заключи, че в края на Каменната епоха, хора от нашите земи са се установили в Черноморските степи, по-специално територията на Украйна.

                                        Идоли типични за Триполие, Украйна, Кукутени, Румъния и Овчарово, България

http://www.litopys.com.ua/upload/iblock/bee/bee3fc57e6f7ee67637a1151d275a195.jpg

Макар в далечното минало да не е имало пътища като днешните, балканските преселници са продължавали да поддържат контакти със своите роднини живеещи на юг от Дунава. От нашите земи са изнасяни метали и метални предмети, най-вече посредством салове и лодки. От север са внасяни животински кожи и др. продукти. По време на Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени, които правят земеделието в определени региони невъзможно. Най-засегнати са жителите на Черноморските степи, те са принудени да се концентрират върху отглеждането на животни, като с това волю-неволю трябва и да променят местоживелищата си в търсене на нова паша за огромните си стада.

Именно този начин на живот довежда до това, че потомците на старите балканци обитаващи Черноморските степи наричат себе си скитащи, или както влизат в историята – скити/Σκύθοι, Σκύθας. Eдин от първите обърнали внимание на факта, че името на скитите е обяснимо на български език, с помощта на скытати сѧ бе д-р Ганчо Ценов, който направи извода си въз основа на свидетелството на Страбон: “Скити, наречени още номади “ – “Σκύθας ἐκάλουν ἢ Nομάδας” – Strab.I.2.27.

Разбира се, климатичните промени от Бронзовата епоха засягат и сродното на скитите население на юг от Дунава. И на наша територия част от хората са принудени да изоставят земеделието и да се концентрират върху скотовъдството, или по-точно трансхуматното скотовъдство, за което е характерно придвижване към различни региони в различните сезони. Отново, както при дошлото от Балканите население на Черноморските степи, у нас също определени групи се самоназовават скитащи защото са в постоянно движение със стадата си.

Пример за това са споменатите от Херодот и Тукидид траки грестони, познати и като крестони. Името грестони/Γραστώνης е обяснимо със стблг. грѧсти-вървя, отивам.

Въпросните грестони са предците на българските пастири, които до началото на ХХ век водеха през хладните сезони стадата си по Беломорието, а с идването на топлината се завръщаха в предлагащите паша Родопи.

Да се върнем обаче на скитите. Те могат да бъдат наречени траки занимаващи се със скотовъдство. В търсенето на нови земи, тези стари балканци отиват доста надалеч от родните си места. Някои се установяват в Средна Азия, ставайки съседи на перси, индийци, китайци и др. Други остават на Балканите, по-точно в Добруджа където са намерени сечените преди около 2200 години монети на скитските царе Хараспос, Адраспос (с имена сродни на името на Хероса Ут-аспиос и това на княз Аспарух), Канит и др.

Различни амбициозни владетели правят опит да завладеят скитите, но без успех. Персиецът Дарий е пренуден да побегне, преследван от хората пожелал да покори. Филип II нанася поражение на армията на скитския цар Атей/Aτεάς (името му е сродно на това на тракийския бог Атис/ Ἄττις), но не успява да окупира Скития и да я постави под своя власт. Половин хилядолетие по-късно, по времето на цар Скилур/Σκίλουρος (името му е сродно на трак. Скелабрия/Σκελαβρια, което Томашек тълкува със sl.skala-скала- Том. II. 83.), скитите са все още могъщ народ.

Плутарх разказва, че на смъртното си ложе цар Скилур повикал синовете си и ги накарал да пречупят сноп стрели. Това не се отдало на никого и тогава старият владетел развързал снопа, после започнал да чупи стрелите една по една. След като сторил това, обяснил на наследниците си, че докато са заедно, те са силни, но разделят ли се, ще бъдат пречупени като отделните стрели. Интересното сказание е познато на доста българи защото отразява легендата за княз Кроват, наричан неправилно хан Кубрат и неговите синове. Реално, коренът на разказа намираме в басните на живелия около 1000 години по-рано от Кроват тракийски създател на басни Езоп.

През XIX и XX век, определени учени решават, че след времето на Скилур скитите изчезват от полето на историята, точно както е решено и да бъдат обявени траките за напуснал полето на историята народ. Следващите интересите на своите държави чужди историци, внушават, че хуните са нов народ, който е заел мястото на скитите. За да се наложи тази лъжа, бива укрита много информация.

Премълчан е факта, че познаващият лично Атила и неговите хора Приск, нарича хуните скити, пише за скитски дрехи, скитски ботуши, скитски песни.

Премълчан е факта, че описаното от Йордан погребение на Атила е реално отражение на описаните от Херодот скитски погребални обреди, а и обредите одрисите, за които пише Ксенофонт в своята “Гръцка История”.

Премълчано е сведениео на друг познавач на хуните – Прокопий, който обяснява, че в стари времена хуните са познати като масагети. Тези масагети Херодот причислява към скитите, а Йордан е убеден, че те са част от семейството на гетите. Йордан обяснява, че след битката с цар Кир, масагетите със своята царица Томира се установили в Малка Скития (Добруджа бел.авт.) като град Томи (намиращият се в Румъния Кюстенджа бел.авт.).

Имайки предвид тези факти, ние не трябва да се учудваме, че за Стефан Византийски скитите са тракийски народ. Не трябва да се учудваме и на това, че за Касий Дион, северните траки са част от скитите. Не е странно и споменатото в схолии към работи на Аристофан твърдение, че източните скити саките са тракийски народ. Всичко е от ясно по-ясно когато цялата информация е поднесена.

За жалост, различни авторитети не просто се правят на слепи за определени важни данни, но и разпространяват заблуди. Една вредна за историята ни заблуда е тази за иранския език на скитите. С тази работа ще покажа какви са били аргументите на редица светила на науката, според които скитите са иранци.

Понеже нямаме запазени книги на скитски език, а официално няма и надписи (такива реално има), за определяне на характера на народа обитавал земи от Добруджа до Индия, се използат скитските глоси, лични имена и т.н.

Една много интересна глоса е Битии/Bitae. Тя е предадена от Плиний Стари, който обяснява, че “при траките трибали и илирите има хора, които омагьосват с поглед и дори с очите си могат да убият някого, ако продължително време гледат към него...Аполонид съобщава за такива жени в Скития, като там те са наречени Битии...” –Plin.VII.16-17.

Поради това, че глосата Битии/Bitae не може да бъде обяснена на ирански,  Олег Трубачов решава, че думата не ще да е скитска.  Все пак бия, удрям на ирански е tadayate/тадаяте, jainti/жаинти. Вместо да се каже, че характера на глосата Битии/Bitae не е ирански и това е индикация, че скитския език не е ирански, глосата се обявява за нескитска. Доста странно заключение според мен, защото предубеждението се взема за правило.

По същият начин е третирана и друга скитска глоса. Благодарение на Хезихий знаем, че скитите наричат месечината Меспле/μέσπλη: “ μέσπλη· ή σελήνη παρά Σκύϋαις.”

Понеже на ирански месец, месечина е маха/maha, Трубачов отново смята, че глосата не е скитска, не е иранска, а по-скоро староиндийска по произход: “ В слове μέσπλη, которое явно членится на две части, можно правдоподобно выделить отражение и.-е. *mis- 'луна, месяц', которое в иранском нормально рефлексировало в форме mah-. Ясно, что μέσπλη - не скифское название луны. Чье именно - сказать трудно (фракийский, армянский рефлексы этого индоевропейского слова имели бы свои отличия). Для более полного объяснения μέσπλη подошла бы индоарийская конструкция *mas- 'месяц' +рга-, ср. др.-инд. prata-, прич. прош. страд, 'наполненный', откуда μέσπλη - 'полная луна'. “

Възможно е Олег Трубачов да не е знаел за името на тракийския, фригийския бог на месечината Мес/Mης, Мен/Mεν. Възможно е да не е знаел и, че името на познатите на скити, илири и траки Битии/Bitae може да се обясни с трак. bio-бия, удрям. Думата е изолирана от акад. Димитър Дечев, който при тълкуването на значението на името Биобрис/Bιοβρις, за елемента Био/Bιο предлага стблг. bią-slagen (биѭ-бия бел.авт.), boj-Kampf (бой-битка бел.авт.).

Плиний дава и други данни за езика на скитите твърдейки, че скитското име за река Дон е Син(у): “Tanaim ipsum Scythae Sinum vocant.” Навярно понеже и тази скитска глоса няма обяснение на ирански, Трубачов я дефинира като псевдо-скитска. Руският учен търси връзка със стинд. síndu-река, a и обитаващите земите край Азовско море Σινδοι/Синди.

Хубаво, но защо не са споменати тракийските Σινδοναῖοι/Синдонеи, Σιντοί/Синти, Sintice/Синтика, Σίνδος/Синдос,  Σίνθος/Синтос, та нима те не показват връзка? Макар Плиний и Хезихий да казват ясно и точно, че се касае за скитски думи, глосите биват обявени от специалистите за нескитски...понеже не са ирански. И това е наука?

Излиза, че предубеждението се приема за безспорен факт, който не се нуждае от доказателства, но в истинската наука няма място за предубеждения – или дадено твърдение може да се докаже убедително, или не. Представените до тук скитски глоси показват, че езика на скитите не е бил ирански, а по-скоро трябва да се причисли към тракийския – факт обясняващ защо Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ.

Трубачов подлага на анализ също и истински по негово мнение скитски глоси. Отново е използван Плиний Стари, който споделя, че скитите наричат персите хорсари/ Chorsari, а за Кавказ ползват името Крукасус/Croucasus, което означавало бял от сняг: “Croucasim, hoc est nive candidum“– с.11-12.

Руският учен е убеден, че глосата хорсари/Chorsari, е иранска и има ясен персийски паралел, опира се на изследванията на осетинския учен Абаев, но и признава, че първача част на глосата е неясна : “Что касается первой из глосс, то это, конечно, иранское, точнее даже персидское *xor-sar- 'петушиная голова', 'красная голова', аналог, тур. qizilbaš 'красноголовый (о персах)' о чем в целом верно см. уже В.И. Абаев. Осетинский язык и фольклор. М., Л., 1949. С. 181 (правда, первая часть названия В.И. Абаеву была неясна.”

Проблемът е, че Плиний не е указал значението на хорсари/Chorsari и макар Трубачов да посочва паралела с “турското название за персите”, а именно къзълбаш/qizilbaš-червеноглав, това сравнение е доста несполучливо и не би трябвало да се ползва.

Причината е следната: къзълбаш/qizilbaš не е название за всички перси, а само за военизирана персийска шиитска групировка носеща червени шапки. Казълбашите са явление от XV век и понеже няма сведения, 1500 години по-рано, т.е. по времето на Плиний (когато глосата е документирана) персите да са носили само червени шапки, то съпоставката е неподходяща.

Прочее, с името къзълбаш/qizilbaš турците наричат и други турци, които обаче са сектанти, последователи на пророк Али (алевити бел.авт.), тази информация не е дадена на читателите, а това според мен е сериозен пропуск.

Mannequin of a Safavid Qizilbash soldier, exhibited in the Sa'dabad Complex, Iran –изобр. E235 - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/de/Qezelbash.JPG

https://en.wikipedia.org/wiki/Qizilbash

Аз лично бих свързал глосата хорсари/Chorsari с масагетските имена Хорсомант и Хорсоман, като държа да напомня, че според Йордан, въпросните масагети са част от семейството на гетите. Това е причината името на масагетската царица Тамира/Томира, да е почти идентично на това на тракийския певец Тамир.

Колкото до Крукасус/Croucasus, за нея също се спекулира на воля. Предлагат се древни ирански хипотетични форми: “Но уже другая глосса той же цитаты - Croucasim, hoc est nive candidum - увязывается в литературе с более ранним иранским (т.е., возможно, скифским) *xroha- kas- 'блестящий лед' (см. W. Eilers, Μ. Mayrhofer. Указ. соч. с. 116-117)*

Смятам, че за елемента Крук могат да бъдат предложени стгр. κρύος-студ, скреж, лат. crusta-кора, тохар. А kuras, тохар. Б krost-студ, скреж, ствиснем. hruso-лед, кора, скреж. Сродни са разбира се и българските думи креж-скреж, креш-ледена коричка.

Както креж, така също креш и скреж идват от скърцам-звукът, който се получава когато човек стъпи върху тънък лед. Тук е мястото да се спомене, че тракийската глоса скарке-сребърни монети бива тълкувана от Вл. Георгиев със стблг. гл. скръгатати-скърцам, т.е. и в този случай тракийската връзка е налице.

Що се касае до елемента кас/cassus, значението е действително бял, светъл, сияещ, но етимологията не е иранска. Връзка показват лат. cassiterum-калай, светъл метал, гр. κασσίτερος, келт. име Cassi-vellan, стинд. kastiram-калай, светъл метал, араб. kazdir-калай. Както Хялмар Фриск в своя гръцки етимологичен речник, така също и Алоиз Валде в своя латински етимологически речник подчертават, че думата е с неясен произход. И двамата учени обаче пропускат името на тракийския бог Касмил/Κάσμιλος – eдин от Кабирите, които реално са богове-ковачи. Да не забравяме тракийските Касейра, Касипорис, Касеирос, Касибонон, те също са пропуснати.

За българската дума коситеръ-калай, учените се надпреварват да твърдят, че или е заемка от гръцки, или от латински. Интересни са и бълг. коситра-късчета сребро в старо шлакно, коситро-калай, олово, но разбира се и те биват набутани в графа заемки.

И тук, предубеждението е основа, не подлежи на съмнение и критика – щом българите са “нов народ”, то те няма как да са повлияли старите народи келти, латини, гърци и т.н. Отъждествяването на българите с траките, които са прославени металурзи се приема за грешка.

Поредната скитска глоса, която ще разгледам в тази работа е сагарис/σαγάρις-бойна брадва. Според мен, сагарис е гръцкото представяне на думата секира. Скитската глоса не само няма обясенние на ирански, но даже иранската дума табрак/tabrak-топор, брадва няма смисъл на ирански. За сметка на това топор може да се изтълкува със стблг. тепѫ-тепам, удрям, както отбеляза преди време Ст.Младенов.

За доста хора скитската глоса Енареи/Ἐνάρεας e “безспорно иранска”. Херодот дава интересни обяснения за нея. По време на своя поход в Ориента, скитите, или по-точно малка част от тях, ограбили храма на Небесната Афродита и поради това богинята ги наказала с болест, която отнела мъжествеността им –Her.I.105.

Енареи/ Ἐνάρεας може да се съпостави със стинд. a nara – не мъж, а и авест. nar-мъж, мъжествен, силен. Да, но сродни са също и гал. nertos/нертос-сила, уелс. ner/нер-господар, хет. innar-сила, лув. inarumni/инарумни-силен, гр. ἀνήρ/анер-мъж, ἀνδρήΐος/андрейос-мъжествен, силен, храбър, оск. nerum-мъжество. Сродна е и тракийската, фригийската дума αναρ-мъж, която според мен е древния вариант на блг.  едър, *ендър с първоначално значение бърз, способен, герой. Когато се дадат всички данни, става ясно, че за ирански характер на глосата Енареи/ Ἐνάρεας изобщо не може да се говори.

Като имаме предвид представените тук обяснения и пропуски на различни лингвисти, мисля, че никой разумен човек не би повярвал, че езика на скитите е ирански. Прочее, това се знае отдавна дори в научния свят, но поради факта, че информацията не пасва на общоприетите теории, тя бива премълчавана.

Чест прави на Йохан Густав Куно, че добросъвестно подлага на анализ древни скитски имена, хидроними и т.н. и доказва, че те не са ирански. Куно представя информация, която други изследователи предпочитат да пропуснат. Немският учен тълкува скитското лично име Мастус с маститъ-охранен, Сандарзиос бива тълкувано с помощта на самъ-сам и дръжати-държа, затварям. Елемент сам намираме в трак. Сама-зис, елемент дарз в името на бог Дарзала.

Куно смята, че името на сколотите – царските скити (наречени по-късно хуни бел.авт.) може да се изтълкува с думата скала. Haпомням, че търсейки обяснение на трак. Скела-брия Вилхелм Томашек предлага думата скала.

Името на скитския благородник Липоксаис Куно тълкува с лѣпъ-хубав, а като тракийски паралел може да се посочи Липаксос. Скитското племенно име катиари бива тълкувано с которати сѧ-бия се, т.е. етнонима принежава значение бойците. Тук, като паралел може да се даде трак. Которилус.

Интересно е и тълкуването на името на скитския цар Саулиос. Йохан Куно предлага думата соулица-копие. За скитското име Собадак се предлага обяснение със свободь-свободен, а точно със свободь акад. Георгиев тълкува името на тракийския бог Сабадий, Сабазий.

Цитирайки Милер, Фасмер и др. Трубачов признава, че имената на скитските  благородници Саулиос, Гнур, Идантирз, Анахарзис нямат смисъл на ирански. Прочее, също важи и за скитските имена Липоксаис, Колаксаис, Собадак и т.н. Нямат смисъл на ирански и споменатите от Херодот богове на скитите, като това също е признато от Трубачов, което разбира се му прави чест.

Уверихте ли се каква лъжа е твърдението, че езика на скитите е ирански? Чуждите учени са следвали интересите на своите държави и са налагали лъжи, това е крайно непочтено, но е разбираемо. За мен обаче е непонятно държанието на нашите линвисти и историци, които сляпо следват порочните теории и не посмяват (или пък не искат ?) да изнесат факти, които са не просто в подкрепа на истината, но са и от полза за разбирането на българската история и тази на останалите източноевропейски народи.

Навярно вече разбирате, че отъждествяването на старите българи със скитите, не дава право речта на дедите ни да бъде дефинирана като иранска? В ранносредновековна България няма смесване на чужди народи. Обединяват се няколко групи от общ произход, които поради римската окупация на земите на юг от Дунава, са били разделени дълго време.

Това обяснява защо ранносредновековна България се консолидира невероятно бързо.Бързо се обединяват само сродни хора, за индивиди говорещи различни езици и имащи различна култура, обичаи, бит, обединението е трудно. Подобно на роднините си траките, скитите не са изчезвали. Балканските скити са станали част от българския народ, а тези от Черноморските степи са един от етническите елементи на Украйна и др. източноевропейски държави. Ето това е една от причините за приликата на българския с езиците на другите източноевропейци. Истината не е сложна, но са създадени планини от заблуди, които да я покрият.

Тъжното е, че голяма учените ни вместо да се борят против лъжите и заблудите, поддържат вредните за България лъжи и заблуди. Ние обаче не сме длъжни да вярваме на лъжи и заблуди само защото са казани от хора с титли. Не бива вярвайки сляпо на различни авторитети, да се държим като едно послушно стадо, което тихо бива водено към кланицата. Не това е заветът на дедите ни. Те завещаха не покорство, а бунтарски дух, завещаха ни да не се примиряваме с лъжи и несправедливост, завещаха ни смелост. В това се изразява българщината – да пазиш своето с всички сили и средства, да пазиш своите братя и сестри с всички сили и средства, да защитаваш истината и справедливостта с всички сили и средства.

Използвана литература:

1.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

2.М.Лазаров, Древното Корабоплаване по Западното Черноморие, Славена, Варна, 2009;

3.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

4.О.Трубачев, INDOARICA в Северном Причерноморье, Наука, Москвар 1999 ;

5.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

6.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

7.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

8.Strabo, Geography, Books 1-2, transl.H.L.Jones, Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 1997;

9.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Untersuchung, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, Wien, 1980;

10.F. .Justi, Iranisches Namenbuch, N.G.Elwert’sche Verlassbuchhandlung, Marburg, 1895

11.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, im Kommission bei R.M.Rohrer, Wien, herausgegeben von D.Detschew in Sofia, 1957;

12.J.G.Cunno, FORSCHUNGEN IM GEBIETE DER ALTEN VÖLKERKUNDE, Erster Teil, SKYTHEN, Berlin MDCCCLXXI;

Извори от интернет:

Никитин Алексей Геннадьевич (Аллендейл, США). Доктор. Государственный университет Грэнд Вэлли, Генетические корни трипольцев: что мы узнали после восьми лет исследований (посл. вид. 07-05-2020)

https://www.e-anthropology.com/Katalog/Arheologia/STM_DWL_TMBg_Flb79aXgo8nE.aspx

Йордан, Гетика, (посл. вид. 07-05-2020)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

НЕЩО ИНТЕРЕСНО ЗА ХУНИТЕ И ВРЪЗКАТА ИМ С НАС (посл. вид. 07-05-2020)

http://sparotok.blogspot.com/2014/01/blog-post_11.html

ОТКЪДЕ ПРИСТИГНА АСПАРУХ, ИЛИ КАК СЕ КОВАХА ЗАБЛУДИТЕ?

Неотдавна един приятел сподели с огорчение, че новите поддръжници на догмите правят фанатични опити да оневинят фалшификаторите на историята ни. Става дума за направените от нови историци твърдения, че по времето на Васил Златарски не е имало достатъчно информация и поради това съвсем неволно, учените ни са били подведени, като в последствие са наложили в учебниците неверни неща.

В интерес на истината, проф. Златарски умира в края на 1935 г., а резултатите от антропологичните изследвания доказващи убедително, че българите нямат нищо общо с тюрките и народите на Средна Азия са оповестени по-късно - в началото на 1938 г.

Мащабното антропологично проучване под ръководството на д-р Методи Попов обаче, не е единственото доказателство за това, че дедите ни не са азиатци по произход. Има още много други данни, но те или са пренебрегнати, или представени в ужасно изкривен вид.

Картата на живелия през  IV век Св. Йероним, на която областта Мизия е наречена България, е издадена от Конрад Милер през 1898 година – това е тридесет и седем години преди смъртта на Златарски. 

Д-р Ганчо Ценов пише с огорчение, че на този важен документ, основателят на историческата ни школа не е обърнал нужното внимание. "Професионалистите" от по-късно време упорито отказват да приемат, че може да има грешка в техните виждания. С фанатизъм се отрича възможността Аспаруховите българи да спадат към древното балканско население. Реално не само областта Мизия е наричана България, но и също така ранносредновековните българи са назовавани мизи от различни автори.

Потвърждение на истинността на Йеронимовата карта и ранното присъствие на българи на юг от Дунава идва и от хрониката на Йоан Никиуски. В нея е описан бунта на предвождащия българи Виталиан, който през 513 година възстава против император Анастасий. Работите на Йоан Никиуски са известни на научния свят още преди Златарски да се роди, като и това бива отбелязано от д-р Ценов.

Самият Златарски е добре запознат с въпросните хроники, но предава сведенията некоректно: “Виталиановата войска, че последната била съставена главно от „хуни” и „българи”. [10] С тая войска Виталиан нахлул на юг от Дунав в Мизия, стигнал до Одесос и Анхиал и се запътил към Цариград; но тук недалеч от столицата на империята той бил разбит от императорските войски и се съгласил да се откаже от императорската си титла за голяма сума пари и за управлението на Тракия. След това хуни и българи, одарени богато от Виталиан, се върнали в земята си.”

Това е ужасно изопачено предаване на фактите от страна на основателя на българската историческа школа. Реално, Йоан Никиуски не пише никъде, че Виталиан е нахлувал на юг (от територия намираща се на север от Дунава), няма и споменаване на това, че в края на конфликта хуните и българите са се завърнали на север от Дунава, напротив, старият автор е ясен твърдейки, че Виталиан се завръща в Провинция България (която е и Мизия бел.авт.): “ Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.”  J.Nik. Chron.LXXXIX-76

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

Васил Златарски говори за връзката между старите българи и хуните на Атила, но не ползва адекватно писанията на най-добрия познавач на хуните. Това е роденият в тракийския град Паниум историк Приск. Този стар автор дава безценна информация за речта и бита на накаралите римляните да треперят бойци, описвайки техните къщи направени от масивни, майсторски изгладени дървени греди. 

Хората на Атила са европеиди защото самият Приск не може да направи разлика между тях и свой сънародник избрал да живее в двора на могъщия владетел. 

Няма споменаване на юрти и кумис, Приск разказва, че хуните, които той нарича скити (определени за траки от Ст.Византийски бел.авт.), пият медос (медовина), а и питие от жито наречено камон (според Г. Ценов това е нашата дума комина - ферментираща течност).

Нито медос, нито камон са тюрски думи, а от Йордан научаваме, че хуните наричат своя погребален обред страва. Тази дума все още се среща в украинския език и там означава погребално угощение. Д-р Ценов свързва хунската дума страва със струвам-давам погребално угощение.

Йордан обяснява също и, че хуните наричат река Днепър с името Вар: “…river Danaper, which the Huns call in their own tongue the Var.” –Jord. (268) https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LII

Идентично речно название има не в Сибир, Памир, или Китай, а в Западна Европа, в земите на лигурите, там според Страбон тече река Вар: “ Ligures who live between the Varus River”-Strab. IV.6.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/4F*.html

Златарски може да не е бил запознат със сведенията на Макробий, който пише за траките лигури, но Страбон е добре познат автор. Ако стари европейци имат название на река Вар, което е идентично на хунското речно название Вар, то не е ли логично да се отсъди, че езика на хуните не е тюрски? Прочее, Йордановата Вар е по-скоро представяне на думата бара-река, която срещаме в тракийски названия като Суро-бара, Тамон-бари, Суа-бара.

След като няма абсолютно никакви доказателства за това, че речта на хуните е тюрска, то не е ли манипулация и грозно изкривяване на истината езика на дедите ни да бъде определен за тюрски, а и те самите да бъдат определени като тюрки?

Интересна информация дават и особеностите на хунските погребални обреди, но наличните данни са игнорирани най-безотговорно. От Йордан знаем, че в чест на Атила, при неговото погребение биват проведени конни надбягвания:” The best horsemen of the entire tribe of the Huns rode around in circles, after the manner of circus games”-Jord.(256)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#XLIX

Точно това е погребален обичай и при някои от траките, които също имат погребални угощения, а организират и военни игри: “ Odrysians returned, they first buried their dead, drank a great deal of wine in their honour, and held a horse-race” –Xen.Hellen.3.2.5

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:tlg,0032,001:3:2

Както Йордан, така и Ксенофонт са основни автори, но дадената от тях информация е пренебрегната. Дали това не е станало защото сведенията показват, че хората на Атила делят един произход с населението обитаващо земи на юг от Дунава?

Да продължим с разглеждането на друга информация, която е била достъпна по времето на Златарски. “Именникът на българските князе” е намерен през 1861 година и е публикуван през 1866 година. Там като български княз е посочен Ирник, за когото се знае, че е син на хунския цар Атила.

Tук възникват два огромени проблема за Златарски и поддръжниците му. Единият се състои в представеното съвсем ясно сведение в  “Именникa”, че 515 години преди княз Аспарух дедите ни имат княжество от другата страна на Дунава, не от другата страна на Черно море или Кавказ, т.е. далеч от страната ни.

Другият проблем е отново локацията на хунското княжество след 453 година. Сведенията на Йордан са ясни: след смъртта на Атила, на неговия най-малък син Ирник е позволено да се засели в Малка Скития  (Северна Добруджа - там където е Онгъла бел.авт.), а на други негови сънародници са дадени земи на юг от Дунава - край Искус (Искър), Алмус (Лом) Утус (Вит), а и територии в Тракия, в близост до лимеса (това се потвърждава от името фосатизии-пазещи лимеса, границата бел.авт.):

"Hernac, the younger son of Attila, with his followers, chose a home in the most distant part of Lesser Scythia. Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended." - Jord. 266.

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#L

Прочее, след 453 година други хуни също остават на юг от Дунава, за тях Йордан твърди, че им е позволено да се заселят заедно със сарматите край Кастра Мартис (град Кула, Видинско бел.авт.) : “Sarmatians, and the Cemandri and certain of the Huns dwelt in Castra Martis, a city given them in the region of Illyricum.” –Jord.255

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#L

Ако Аспарух е от рода Дуло и е потомък на Атила, или поне спада към същия народ, от който произлиза и Атила, то не може да се говори за идване на неговия народ на Балканите през 681-ва година, понеже поне 200 години по-рано хуните обитават Северна Добруджа където е Онгъла, обитават също територии край течащите на юг от Дунава реки Искър, Вит и Лом.   

Потвърждение за това, че владенията на княз Аспарух са се простирали в Тракия и в Добруджа, а не само в Черноморските степи, получаваме от Патриах Никифор, който твърди, че мястото, на което синът на княз Кубрат (Кроват бел.авт.) прави военен лагер, се нарича Онгъл на езика на Aспаруховите хора.

http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_295.html

Един народ може да даде име на дадена област само ако я обитава дълго време, иначе просто няма как да е отговорен за названието ѝ.  А и все пак, нека не забравяме – дълго време преди Аспарух, ареалът на Онгъла е населен от хората на принадлежащия на рода Дуло княз Ирник.

Историкът Васил Златарски решава проблема доста хитро: представяйки едни сведения и пропускайки други:

“Както и да било, но от приведените известия на Приск и Йордан може да се заключи, че към края на седмия десятък на V в. остатъците от Атиловите хуни, които се били вече поселили между устието на Дунав и Днестър, [55] са граничили с кутригурите, обаче в какви политически отношения те сега се намирали едни към други, за нас остава неизвестно.”

http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html

Защо само межу Дунав и Днестър? Къде се изгубиха хуните обитаващи земи край Видин, Искър, Вит и Лом? Тях Златарски обявява за избити в конфликти с готи и римляни, като отново премълчава важни данни, от които става ясно, че за изчезване на хуните обитаващи земи на юг от Дунава и дума не може да става:

“Така едни се поселили в Илирия, други — в Малка Скития и Долна Мизия [48], трети — двамата Атилови синове Емнецур и Влциндур, завзели Dacia Ripensis по реките Utus (Вит), Hiscus (Искър) и Almus (Лом). Тия хуни по-сетне загинали почти всички в борбата си както с остготите, тъй и с ромеите и само една малка част сполучила да избяга в Скития.” – c.77-78

http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html

Нека видим как стоят нещата. През 480 - 481 година има военен сблъсък между българи и готи, но никой не говори за пълното унищожаване на българите. Няма абсолютно никакви сведения даже за омаломощаването на дедите ни, дори напротив – срещаме сведения, че малко по-късно, а именно през 499 година българите разбиват римска армия от 15 000 души край Цурулум в Тракия.

Теофан Изповедник споменава за военни действия на българи в Тракия и Илирия само две години по-късно – през 501 година. През 505 година българите пък са съюзници на римляните и участват в битката край Маргум, където дедите ни са на страната на губещите, но отново няма сведения за пълното им унищожение.

И след този момент дедите ни са хора, с които Рим трябва да държи сметка. През 535 година, българите разбиват римска армия край река Янтра: “Комес Марцелин пише в своята хроника: „Патриций Цита се сблъска в Мизия с неприятелските българи и стигна на горното течение на Янтра.“ – Ценов, Кроватова България

https://chitanka.info/book/5004.htmlx

Описвайки периода 527-565 година Прокопий се жалва от редовните нападения на хуни анти и славени, а разказвайки за същите събития Йордан пише за българи, анти и славени. През 559 година българите участват в похода на Заберган срещу столицата на Римската Империя. Българи участват и в похода срещу Константинопол през 626 година: “Византийский писатель Георгий Писидский (первая половина VII в.) также упоминает булгар и называет их в числе участников аварской осады Константинополя в 626 г”

https://xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/ru/content/pismennye-svidetelstva-o-bulgarah-iv-vii-vv-v-svete-sovremennyh-im-istoricheskih-sobytiy

Не само няма сведения за избиването на повечето хуно -българи обитавали Тракия, но в периода 480-626 година дедите ни нанасят значителни поражения на Римската Империя.

Важността на тези сведения е пренебрегната от Златарски, той даже измисля друго лице Ирник, понеже обитаващия Добруджа (където е Онгъла бел.авт.) Ирник не пасва на теорията му и поради това за основатели на българската държава, историк ни счита само тези наши предци, които са обитавали земите на изток от Днестър:

“По тоя начин остава да приемем, че идентифицирането на нашия Ирник от Именника с Присковия Ирнах или Ирна и Йордановия Хернак е невъзможно и че това са били две съвсем различни лица и по род, и по положение, и по време.”

“Ако допуснем, че Ирнах след поселението си в „най-крайния кът” на Малка Скития е сполучил да стане господар на българите, но това може да се отнесе само към западния им клон — кутригурите, които след изселването на остготите от бреговете на Черно море заели, както видяхме, техните места на запад от Меотида към Днепър и са живели съвършено отделно от утигурите — източния клон на българите, следователно станали са почти в непосредствено съседство с Ирнаховите хуни, а от всички е признато, че основателите на българската държава на Балканския полуостров са принадлежали към източния клон, оттука Ирнах не е могъл да бъде господар на българите-утигури.” – c.80

http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html

Що за “аргумент” е това изказване: “от всички е признато, че основателите на българската държава на Балканския полуостров са принадлежали към източния клон”.

Кои всички? Какви са доказателствата на тези хора? Проверени ли са твърденията тези всички? Защо не се обръща внимание на това, че в Именника е казано ясно, че дедите ни са имали княжество от другата страна на Дунава 515 години преди княз Аспарух. Обърнете внимание – сърцето на държавата на дедите ни до края на VII в., е на север от Дунава, а не отвъд Черно Море, или на север от Кавказ.

Може да се бъркам, но поне по мое мнение, тълкуванията на Златарски са грозна и безсъвестна манипулация – изкуствено издърпване на земите на предшестващия Аспарух Ирник далеч на изток, само и само да може да се говори за идване на Балканите. На предците ни обитаващи земи на запад от Днестър, в Северна Добруджа и на юг от Дунава не се гледа като на хора отговорни за появата на държавата България през 681 година. Що за метод е това?

Нека видим дали изобщо можем да говорим и за идване на хуните още преди времето на Атила. Прокопий Цезарийски е добър познавач на тези хора защото придружава генерал Велизарий, на когото служат хуни. Прокопий обяснява, че в старо време хуните са наричани с името масагети: “Aïgan was by birth of the Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace. “  [9] Proc.LB.III.xi.9

http://www.gutenberg.org/files/16765/16765-h/16765-h.htm

За масагетите Йордан обяснява, че са част от семейството на гетите, но по-интересна е информацията за това как след битката с персите –VI век преди Христа, масагетската царица Томира дошла в Малка Скития (Северна Добруджа - земята, която населява по-късно Ирник, там където е и Аспаруховия Онгъл бел.авт.) и основава там град Томи: “Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself.” – Jord.(62)

 https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#X

Ако принадлежащите на гетското семейство масагети наречени още хуни, са обитавали Добруджа 1000 години преди Атила и около 1230 години преди княз Аспарух, да се говори за някакво идване на хуни-масагети през II век е крайно несериозно, но като се премълчат Йордановите сведения номерът може да мине, както и се случва.

Добруджа е интересно място защото там са намерени прототипи на така наречените хунски котли – големи, изработени майсторски съдове. Тези прототипи не са от I-II век след Христа, а много, много по-стари: VI -V век преди Христа, или с други думи – времето, в което масагетската царица Томира основава намиращият се в Добруджа град Томи.

Прототип на хунски котел от Добруджа – среда на първо хилядолетие преди Христа

https://i.pinimg.com/600x315/2b/df/a3/2bdfa3af490a9d6a64e35b16200058e5.jpg

Хунски хотел – среда на първо хилядолетие след Христа

https://qph.fs.quoracdn.net/main-qimg-6f4bc404266b7416d2c564ad6116bb63

Хунски котли от различни територии

https://magyarmuseum.org/wp-content/uploads/2014/11/HunnicCauldrons.jpg

https://magyarmuseum.org/erdy-hun-cauldrons/erdy-hun-cauldrons/

Не само котлите, но също върховете на хунските стрели, техните копия и т.н.  имат прототип в Източна Европа и то още през първо хилядолетие преди Христа. Дали това е било известно на Златарски и хората му не зная.

Има нещо друго обаче, нещо, което е било известно от 1905 година. Става дума за доклада от археологическите разкопки в Абоба-Плиска: ИРАИК X. Освен описанията, има и изображения на материали от времето на Античността. По повърхността на римски тухли са отбелязвани имената на собствениците на тухларните.

Освен типичното тракийско име Дионис се среща и друго, което е още по-интересно. Става дума за DULES/ДУЛЕС, което реално е ранен вариант на старобългарското родово име Дуло. Както княз Аспарух, така и княз Ирник са от рода Дуло, а излиза, че това е тракийско име познато под варианти Дулон, Дулус, Дулас, като ареала на разпространение е огромен – от долното течение на река Струма до северна Мизия, среща се и старите градове от Северното Черноморие.

Като имаме предвид, че около 900 години преди княз Аспарух, в Добруджа са властвали царе със сродни имена като Хар-аспос и Адр-аспос, то ранното присъствие на родовото име Дуло в Тракия не би трябвало да е изненада.Още повече, че името на Аспарух е сродно и на това на Тракийския бог Хероса Ут-аспиос.

Както споменава С. Андрух, монетите на древните владетели на Добруджа са известни още през XIX : “Благодаря нумизматическим и эпиграфическим данным сейчас известны имена шести царей Малой Скифии — Танусака, Канита, Сариака, Акросака, Хараспа и Айлия. Царские эмиссии стали известны в литературе еще с середины XIX в. в связи с публикацией частных коллекций и находок на о. Змеином ...”- С. И. Андрух, Нижнедунайская Скифия в VI – начале I в. до н.э. (Этно-политический аспект)- c.117

http://macedonia.kroraina.com/sans/sa_3.htm

Уверяваме се, че по времето на историка Златарски е имало предостатъчно данни , които да позволят да се каже, че старите българи спадат към изконното население на Балканите, като части от това население е обитавало също Черноморските степи и др. региони, като Кавказ, Мала Азия и т.н.

Спокойно е можело да се каже, че старите българи са от групата на северните траки, чиито най-известни представители са мизите и гетите, като е имало и смесени племенни образования – мизогетите, които Херодот нарича масагети, а Прокопий назовава хуни.

Определени групи от тези наши деди са стигнали чак до Средна Азия като победилата персиеца Кир Томира например. Други са отишли още по-далеч – в земите на индийци и китайци, но това не дава право на никого да определя Персия, Китай и Индия като прародина на дедите ни. По същия начин, английските колонии в Индия и Хонконг не дават правото на когото да било, да каже, че Китай и Индия са прародината на англосаксите.

Виждаме, че в никакъв случай не може да се говори за липса на информация в началото на ХХ век, когато угаждайки на чужди политически интереси, наши историци са обезобразили историята ни. Данни е имало в изобилие, но просто неудобното е пропускано, все едно не съществува. Да няма факти и да се престориш, че тези факти не съществуват са две различни неща.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

 https://www.youtube.com/watch?v=1N60RwBybKs