КОЕ Е НАЙ-СТАРОТО ИМЕ НА СТРАНАТА НИ?

Ние българите имаме с какво да се гордеем. От дълбока древност до ново време чужденците са били смаяни от смелостта на мъжете, от духовната чистота, а и красота на жените. Не случайно няма пленено българско бойно знаме. Не случайно името българка е станало синоним на необикновена красота.

Има още много други неща благодарение на които ние имаме право да вървим с вдигнато чело. Дедите ни създадоха и разпространиха писменост, която не само просвети, но и запази националната идентичност на милиони наши роднини. Докато други горяха книжнина и вадеха очи на пленници, българите разнасяха светлина и се отнасяха благородно към тези намиращи се под тяхна власт. Докато други подлагаха по-слабите на геноцид, предците ни пробудиха и цивилизоваха мнозина и ги превърнаха в огромни народи. С пълно право ние можем да се наречем потомци на титана Прометей, подобно на него ние бяхме наказани за своята доброта.

Не малка причина за гордост е и името на Родината ни България. Няма друга държава, която да е запазила своето име толкова дълго време. На всеки разумно мислещ човек е ясно, че нашата държавност започва не през 681, а поне половин хилядолетие по-рано. В Именника на Българските Владетели съвсем ясно е казано, че 515 години преди Аспарух наши князе са властвали на север от Дунава – “ сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. (515) остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ”.

През II век в Европа има само две държави – налагащата робството Римска Империя и чупещата веригите на подтиснатите България.

Преди време споменах, че името на народа ни е много древно. Ирландските предания разказват за народ болги, който е обитавал Тракия по времето на Кир Велики – VI век преди Христа. Потвърждение на това че народностното ни име е съществувало в Източна Европа по време на Античността получаваме и от тракийската ономастика.

В древно посвещение към върховно тракийско божество (надпис от село Дъждец, Ивайловградско) се среща епитета Блегур*. Вл. Георгиев сравнява името с гр. φλεγυρος. Трябва да се уточни и това, че едни от най-ранните запазили се изписвания на името българин и определението български с кирилица, са във формите бльгаринъ (в надписа на Иван-Владислав) и блъгарьскъ (IX век, Черноризец Храбър). 

Коренът бльг  е идентичен на тракийското определение блег(ур), който пък има значение блестящ, сияен, светъл. Благодарение на тракийската дума блегур, ние можем най-сетне да разгадаем истинския смисъл на етнонима българи, а именно – светли, сияйни хора.

Това е нещо доста интересно защото то съвпада по смисъл с едно още по-старо название на страната ни. Стефан Византийски свидетелства, че Тракия е носила имената Перке и Ария. 

Перке е сродно може би с епитета на Хероса – Перкон, но за Ария учените мълчат. Не ми е известно някой наш езиковед, или историк да е предложил подробно и ясно тълкуване на това особено име.

Аз лично смятам, че Ария означава страна на арийците – народът, който покорява Индия в дълбока древност. Луций Ариан свидетелства, че преди идването на тракиеца Дионис в Индия, местното население било примитивно. Хората се хранели с кора на дървета и сурово месо, а дрехите им били кожи от животни. Тракиецът Дионис научил индийците на земеделие, занаяти, строителство, дал им религия, като поставил себе си начело на пантеона. Това е интересно подробност защото един от епитетите на Дионис, а именно Бромий е почти идентичен с върхоното индийско божество Брама.

 “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself” Anabasis Alexandi, VII.vii

http://www.fordham.edu/halsall/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

Това едва ли е случайност, както не е случайност това, че тракийските погребални обреди се срещат и при индийците Ритуалното самоубийство на съпругата при смърта на мъжа й (сати) е арийски обичай. Той е описан добре от Херодот при траките – История, V-5:  

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh5000.htm

Самото име на ритуала сати, или сути притежава значението истина, истинност. Т.е. последвайки своя съпруг жената е оставала истински верна. Думата сати, сути е най-близка до старобългарската суть- истина, същина.

На север от Индия са живели саките. Индийците ги смятат за потомци на старите арийци, или по-точно считат ги за военната аристокрация наречена кшатрия. Тези саки Аристофан ги определя като траки. Това, че траките са старите арийци разбираме и от свидетелството на археологията. Учените смятат Андроновската култура от Средна Азия за принадлежаща на арийците. Това е така, но никой не си е направил труда да обясни, че керамиката, а и сечивата от Андроново имат по-стар прототип не къде да е, а в земите на България.

 находки типични за Андроновската култура на арийците

                                                             брадви и копия от Тракия 

 тракийска керамика имаща същите орнаменти като арийската от Андроново

 тракийска керамика имаща същата форма както арийската от Андроново

След като исторически извори, обичаи, а и археологически находки свързват траките със старите арийци, то е съвсем логично да приемем, че Ария наистина означава земя на арийците. Самото име арии означава светли, сияйни хора. То е сродно на санскр. арка-слънчев лъч, тохар. арки-светъл и разбира се българската ярък,т.е. светъл. Ярък е йотизираната по-нова форма на арь-к – светъл, сияен.

Това, че най-старото название на земята ни е Ария не бива да ни учудва. Тук са се появили първите благородници. Тук, на Балканите е първото златно съкровище и първите символи на царска власт – златна диадема и златен жезъл. В нашата земя има около 50 000 тракийски надгробни могили. В никоя друга територия не са живели толкова благородници!

http://bulgariansights.net/uploaded_files/pics/articles/varna2.JPG

Понеже част от дедите ни са мигрирали за Средна Азия в дълбока древност обяснява защо те са наложили там най-старото име на Тракия, а именно Ария. 

Ария Варта е държавата на арийците в Индия. Частицата варта означава буквално ограждение, собсвеност. Варта идва от арийската дума вартате-въртя, т.е. ограждам, заобикалям и е сродна на стблг. врьтъ-двор, ограда, градина.

Фактът, че траките са арийците, които повлияват дедите на перси и индийци обяснява защо в нашия език има думи сродни с други от санскрит и авестийски. Тези прилики се тълкуват от някои изследователи като доказателство за азиатския произход на старите българи. Както видяхме обаче това не е така. Дедите ни са се оформили като народ не някъде в Афганистан, а на Балканите – люлката на цивилизацията, там където за първи път е блеснала искрата на познанието.

Колкото и да се опитват някои хора да укрият тази истина, тя все по упорито си намира път. Често бях критикуван, че свидетелството на Луций Ариан за походът на Дионис в Индия е само легенда. Може, да, но не само Ариан говори за идването на Дионис в Индия, това правят Плиний, Страбон, Ноний и др.

Освен това, в съседство със саките и бактрийците Плиний Стари разполага племето сарапари, на които Страбон  дава тракийски произход. В Средна Азия Плиний разполага и етносите туни, кикони, брисари, а в Тракия имаме тюни, кикони, брисеи. 

Да не забравяме и свидетелствата на археологията показващи, че арийците идват от Тракия. Всички тези данни са премълчани от хората опитващи се да ни изкарат роднини на афганистанци, талишци и иранци.

Това е подигравка с науката, а и с паметта на дедите ни,  които са най-древните цивилизовани обитатели на Балканите. Хайде да помислим, англичаните колонизират Австралия и повлияват езиково аборигените, но това не прави аборигените роднини на старите англо-сакси, нали? Португалците налагат своя език над африканското население на Мозамбик, но от фактът, че хора от негроиден антропологичен тип говорят португалски не може да заключим, че народът на Мозамбик е от един произход с португалците.

Манипулаците на българската история няма да спрат скоро, прекалено много е инвестирано в лъжи и манипулации. Те доведоха не само до объркване, но и до дистанциране от истинските ни роднини. За да не попадаме в плен на измамата е нужно да се пазим от негативните емоции, които са лош съветник и могат да  ни отведат не където трябва.

Разсъждавайки хладно и логично, търсейки приятелство с всички, рано, или късно ще стигнем до истината. Нашето съзнание е като огледалната повърхност на планинско езеро, ако тя е спокойна, то и отразяващият се образ е чист и ясен, лесен за възприемане. Гневът и омразата размътват всичко и създават порочен кръг, от който е трудно да се измъкнем. Озлобеният търси отмъщение и ще се покрие неминуемо със страдание.

Благородникът владее себе си, той е волеви и силен, умее да прощава и да гради щастливо бъдеще. Съдбата ни е в нашите ръце приятели, тя се оформя от изборите, които правим в живота. Една преуспяваща България може да се изгради само от  благородници, дедите ни бяха такива.

ПРОИЗХОД НА ГЛАГОЛИЦАТА – НАЙ-ДРЕВНАТА АЗБУКА

Малко са народите успели да създадат своя  собствена азбука, която да отговаря перфектно  на особеностите на езика им. Макар гърци и римляни да са известни като разпространители на култура, те са получили писменост от финикийци и етруски. Дедите ни от друга страна  са изобретили глаголицата, която е уникална и е била изключително подходяща за отразяването на древната българска реч.

Версиите за произхода и възрастта на свещената българска писменост са много и се различават значително. Според  Тейлър и Ягич глаголицата е взаимствана от курсивен гръцки шрифт използван през Средновековието. Вондрак, Фортунатов и др. смятат, че изворът трябва да се търси сред ориенталски писмености [1] стр. 35-36. Давани са предложения за авестиийски, етиопски и дори грузински прототип на особената ни азбука [2]. Като нейни създатели са посочвани Св. Йероним, Вулфила [2] Етикус Истер [3] и Св. Кирил [4] стр.14. В интерес на истината нито едно от тези твърдения не е напълно вярно. Предполагаемите творители на глаголицата само са пригодили една отдавна съществуваща тракийска азбука към особеностите на дадено наречие. Добавени са били нови знаци, а някои стари са били променени, но в по-голямата си част уникалната българска писменост е съществувала дълго преди Св. Йероним и неговият съвременник Етикус да се родят.

Все още няма консенсус относно възрастта глаголицата. Добровски предполага, че тя е създадена през XIII-ти век след въвеждането на кирилицата. Копитар обаче посочва, че облата ( българска)  глаголица е по-стара от ъгловататият хърватски вариант, след което чешкият учен признава, че е виждането му е неверно [1]  стр. 33...Някои смятат, че нашата уникална азбука е съществувала още през IV-ти век в Източна и Средна Европа [2], [3], но изследвания от 2006 година доказаха  съществуването на сродна на глаголицата писменост  още през I-II – ри век [5] стр.49, т.е. около осем века по-рано от официалната датировка. Резултатите от други нови проучвания въз основа на подробни сравнения с различни азбуки ни дават право да считаме, че протоглаголическа писменост с около тридесет и пет букви е съществувала през второто хилядолетие преди Христа, а самите корени се крият в далечната Медно-каменна епоха.

Съвсем естествено е, че това твърдение ще бъде посрещнато със силен скептицизъм. Поради тази причина трябва да бъде дадено едно уточнение. Не съществува азбука, която да се е появила спонтанно, без никакво развитие. Понякога процесът на оформяне е отнемал стотици години, аке не и хилядолетия. Първите знаци за били идеограми, т.е. знакът не е имал определена звукова стойност, а е символизирал даден обект, или действие. С течение на времето е станало нужно да се дадат по-подробни послания. Тогава на знакът е била предавана определена звукова стойност. Ако символът ( йероглифът) е представлявал колело, то му се е предавала стойност КО.  На символ (йероглиф) представляващ нож се е давала стойност НО...

Поради това, че езикът еволюира и се появяват нови, близки по звучене думи, се е наложило писмеността да се осъвършенства още повече. Сричковата система бива изоставена, намаля се значително броят на знаците и всеки от тях получава строго определен звук – А, Б, В... това дава началото на азбуката, такава каквато я познаваме днес... Както се убеждавате напълно естествено е развитието на глаголицата да е траело толкова дълго време.

Табл. 1
ВНП - Балканска Писменост
ЛА - Линеар А
ЛБ - ЛинеарБ
ГЛ - Глаголица 

В Таблица 1 виждаме сравнение на знаци от неолитна Тракия с линеарните писмености на остров Крит и с няколко глаголически букви. Забелязват се десет съответствия между свещената българска азбука и най-старата писменост на света. Бъдещи археологически проучвания ще покажат дали съществувт повече паралели, дотогава трябва да изчакаме търпеливо. Едно обаче е ясно, нито Св.Йероним, нито Етикус, или която и да е историческа личност не може да бъде наречен създател на глаголицата, защото творческият процес е започнал още през пето и четвърто хилядолетие преди Христа.

По-късно, през Бронзовата Епоха броят на протоглаголическите букви нараства. В този период се оформят и линеарните писмености, които са известни предимно от документите запазени в егейската област, обитавана в древността от дедите ни.

В по-стара работа [6] бе обяснено, че  руните на предците  имат общ произход с Линеарен А и Линеарен Б. Същото важи и за глаголицата, понеже както вече бе отбелязано нейните корени  се крият в неолитна Тракия. Направим ли сравнение между свещената азбука на дедите ни линеарните писмености установяваме, че са на лице тридесет и пет успоредици (Таблица 2)

Табл.2
ГЛ - Глаголица
зв - звукова стойност на глаголическата буква
ЛА - Линеар А
ЛБ - Линеар Б
Гр - Гръцка азбука
Ев - Еврейска азбука
Кп- Копстска азбука
См - Самаританска азбука

Това разбира се не е всичко, оказва се, че не само формата, но дори и звуковата стойност е същата в двадесет и три случая ( Таблица 3). Съдейки по това, че между глаголицата от IX- ти век и Линеар А от XVIII- ти век има повече от две хиляди и шестотин години, то броят на идентичните по форма и звук знаци е забележително висок понеже с времето настъпват стилови промени в буквите, а и самата реч се променя. Това е един неизбежен процес. Голямото количество фонетични успоредици между старата ни азбука, Линеар А и Линеар Б показва убедително каква невероятна сила и консервативност притежава българския език.

Табл.3
ГЛ - Глаголиза
зс - звукова стойност
ЛА – Линеар А
ЛБ – Линеар Б

Причисляването на глаголицата към семейството на линеарните писмености може да се струва пресилено на някои, но самите факти показват убедително, че свещената азбука на дедите ни има най-много прилики с Линеарен А и Линеарен Б. 

Гръцката, еврейската, коптската и самаританската  азбука имат съвсем малко общи знаци с глаголицата* ( виж Табл. 3). Да не забравяме и друга изключително важна подробност. Съществува трета линеарна писменост, която се е употребявала на остров Кипър от времето когато Линеарен А процъфтява на остров  Крит. Сравним ли обаче кипърският Линеарен С с критския Линеарен А ще видим, че има само дванадесетина общи знака (Таблица 4). 

Как тогава да пренебрегнем глаголицата показваща много повече прилики както с Линеарен А, така и с Линеарен Б? От статистическа гледна точка глаголицата принадлежи на същата група както и двете писмености на Крит. За тях трябва да направим едно уточнение. Според А. Еванс те са основата за протофиникийските букви, които от своя страна стават вдъхновение за много други азбуки, т.е. Линеарен А и Линеарен Б, произхождащи от неолитната и халколитна тракийска писменост не са отмрели, а са се развили в много варианти, обслужващи различни тракийски диалекти, а и други езици. Дори и някои кирилически букви  б, ж, ш, щ, ч, ю... имат прототипи сред сътворените от древните трако-пеласги знаци, но това е въпрос на друга тема.

Продължение на Линеарен А и Линеарен Б  намираме  в скито-сарматските руни от България и черноморските степи ( принадлежали на дедите ни в древността). Доказателство за това са многобройните успоредици между скито-сарматските руни и глаголицата, представени през 2006 година от И.Танев и М. Минкова в работата им “Ортографична аналогия между някои глаголически букви и сарматските знаци” [5] стр. 48-59. 

Ще напомня, че сарматите са определени като част от тракийското гетско семейство [7]- III-ii -2, а според Симоката тези гети са и славяните, станали един от основните компоненти на етническият облик на Дунавска България [8] стр.14-15. Тъй като данните на Танев и Минкова са непълни, тук ще бъде представена друга сравнителна таблица, съдържаща повече и по ясни съответствия между глаголически букви и скито-сарматски руни. **

Табл. 5

Табл. 5
ГЛ - Глаголически букви
СК - Скито-сарматски руни

Броят на скито-сарматските руни показващи прилики с глаголицата е значителен, но винаги може да бъде зададен въпроса – Защо не се набюдава приемственост в периодаXII-ти век преди Христа до I-ви век след Христа?

Няма глаголически документи този отрязък от време по няколко причини. Една от тях е фактът, че са правени на неустойчива основа. Херодот свидетелства, че йонийската (пеласгийската ) ***  дума за хартия е кожа. 

Бащата на историята добавя, че по негово време ( V-ти век преди Христа) извън Гърция са се ползвали изключително обработени овчи и кози кожи вместо папирус. [9] V-58. Съседи на гърците през V-ти век  преди Христа са траки и скити, които са били прочути с многобройните си стада. За скотовъдците животинската кожа е евтин и леснодостъпен материал, който обаче не може да устои на неблагоприятните влияния на времето и лесно изгнива.****

Разбира се скептиците могат да възкликнат – Поне един документ щеше да остане!... Това не е задължително, при други народи също има напълно изчезнали архиви. В книгата си за хетите, английският учен О.Р. Гърни споменава, че древният анатолийски народ е имал и дървени книги, но от тях не е оцеляло абсолютно нищо поради това, че влагата унищожава дървесината сравнително лесно [10] стр.128.

Не само неустойчивата основа е причина за изчезването на определена книжнина.Доминация на чужд народ също може да доведе до това, има достатъчно примери.Страбон твърди, че турдетаните ( древните испанци) са имали писана поезия, закони и хроники обхващащи историята на народа в продържение на хилядолетия [11] III-1-6. Това означава, че става дума за огромно количество книги. До ден днешен не е намерена нито една от тях. Безспорно римското нашествие в Иберия е една от причините.

Да не забравяме също, че и Тракия попада под римска власт. Едва ли новите господари са пожалили писмеността ни, след като без изключение унищожават книжнината на покорените от тях народи. Дори и да е имало запазени тракийски глаголически ръкописи чак до Средновековието, след религиозната реформа на Борис-Михаил те са били унищожени по искане на гръцкото духовенство считащо ги за ерес. Трябва да се отбележи, че даже и католическата църква е била против съществуването на глаголицата и е считала свещената ни азбука за еретическо деяние [2].

Старите ни писания не се пазели по села и паланки, а в царската библиотека и манастири.Съсредоточаването им на няколко места е станало предпоставка за лесното им елиминиране. Нека напомня, че и в по-късни времена южните ни съседи систематично са  събирали и изгаряли старата ни книжнина. С болка и гняв Г. Раковски разказва за това [12]. Наистина много е унищожено през вековете, завистта на чужденците е нанесла огромни поражения на нашата култура и история. 

Дори и в наше време безсъвестни личности направиха опит да ни откъснат от кирилицата, която е неотделима част от културата ни. Това показва, че битката срещу българщината не е свършила, а все още продължава. Някой желае да ни откъсне от всичко свързано с древната земя, която обитаваме, но няма да успее.

Завесата се вдига все повече и повече, а мъглите покриващи миналото ни се изпаряват от изгарящата сила на истината. Тя повтаря с тих, но постоянен глас - Българите са наследници на траките – създатели на първата писменост, от която са се развили азбуките на много други народи....

С пълно право ние можем да се гордеем с глаголицата. Тя е просъществувала няколко хиляди години и до неотдавна бе все още употребявана от нашите роднини хърватите.Особеностите на свещената ни писменост показват, че тя е създадена от българи за българи [13]. Това е солидно доказателство, че сме потомци на траките, а не на азиатски пришълци.

Дедите ни бяха горди, но и благородни хора. Сурови в битките, но милостиви към нуждаещите се от помощ. В много случаи, подобно на Прометей предците ни бяха жестоко наказани за добрините си, но не се отвърнаха от доброто, а станаха най-ревностните му пазители. Старите българи бяха преследвани заради идеите си, но самите те не ставаха гонители, а прощаваха и привързваха към себе си бивши врагове. Не случайно Страбон нарече нашите предшественици най-праведният народ, притежаващ безкрайна духовна чистота. Ето затова дедите ни са били в състояние да се преродят отново и отново, и да въздигнат силни държави от пепелищата.

Днес ни е нужна промяна, тя обаче няма да дойде от вън. Напразно чакахме друг да ни помогне, това няма да стане никога. Забравихме, че сме потомци на могъщ и способен народ. Приехме облик, който не не ни подхожда и затова страдаме.

Нека възродим доброто в себе си, нека нашето знаме да е честността, а нашето име смелостта. За да дръзнеш да се изправиш срещу злото трябва да си духовно чист. За да можеш да извикаш- Стига унижения !- трябва да вярваш в себе си и своите братя и сестри. За да почнеш да градиш ново общество трябва да имаш силата за това, а тя идва от единството. 

Първата стъпка към едно по-добро бъдеще е да осъзнаем, че не сме сини, жълти и червени, а преди всичко българи и имаме едни и същи прадеди. Тъй както милеем за семейството си, така трябва да обичаме и останалите сънародници. Нека направим първата стъпка! Лесно е, трябва само да го поискаме!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ ВИДЕО КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ МАТЕРИАЛИ. ДАВАМ ЛИНК КЪМ ЕДНО ОТ ТЯХ, ПРИТНО ГЛЕДАНЕ! 

https://www.youtube.com/watch?v=ZdO7vIdZV9M

 

Използвана литература и пояснения:

1. V Babič, Učbenik stare cerkene slovanščine, Filozofska fakulteta Univerze v Ljubljani,Oddelek za slovenistiko, Ljubljana 2003’

2. П. Перинов, Глаголицата е от четвърти век-  http://www.ivanstamenov.com/files/perper-glagolica.pdf

3.Етикус Истер http://www.bulgaria88.narod.ru/AETHICUS.htm

4. H Lunt, Old Church Slavonic grammar, Mouton & Co., Printers, The Hague, 1996;

5. И.Танев, М. Минкова, “Ортографична аналогия между някои глаголически букви исарматските знаци”, публикация в “Известия на музеите от Югоизточна България –XXII”, Бургас, 2006;

6. ПРОИЗХОДЪТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ РУНИ -http://sparotok.blog.bg/politika/2010/01/23/proizhodyt-na-starobylgarskite-runi.478196

7.Procopius, History of the wars, Loeb, London, 2000;

8. Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000

9.Herodotus, Histories, Wordsworth Editions Limited, Hertfordshire, 1996;

10. O.R.Gourney, The Hittites, Richard Clay & Company, Ldt Bungay, Suffolk, 1964

11. Strabo, Geography, Book-X, Loeb, London, 1999;

12. Раковски http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7799&Level=1

13. Български характер на глаголицата http://www.promacedonia.org/eg/ea_1_1a.htm

* Близките по форма и звук глаголически букви с гръцки, еврейски, самаритански и коптски букви не са много, докато Линеарен Б дава 35 успоредици.

1.Гръцки успоредици -9

2.Самаритански успоредици – 7

3.Коптски успоредици -6

4.Еврейски успоредици – 4

Една азбука се променя с времето, понякога се налага да се махнат букви, а друг път да се добавят. За глаголическите  тета и ф може да се каже със сигурност, че са заети от гърците през Средновековието. Интересен факт е това, че в линеарните писменостиняма знаци със звукова стойност отговаря на гръцките тета и фита.

Може би някои се учудват защо сравнявам глаголическото Ч с линеалното СИ и глаголическото Щ с линеарното СЕ. Ето и обяснението - когато се дава звукова стойност на Линеарен Б, М. Вентрис и Дж.Чадуик изхождат от вярването, че се касае за древен гръцки диалект и затова прилагат звуци, които са типични само за гръцката реч. Британските учени не обръщат внимание, че минойското горт-град и микенскотокеторо-четири са по-близки до тракийското горд-град, и кетри-четири отколкото до гръцките полис-град и тетарес- четири. Не се обръща внимание и на факта, че окончанието eus в лични имена споменати на линеарни документи, не е гръцко, а тракийско – Orpheus, Tereus, Kuchreus...Пренебрегва се също фактът, че в най-раннитедокументи на Линеар А се срещат тракийски, а не гръцки лични имена.  Чадуик признава по-късно, че е напълно възможно дадени звукови стойности да се отклоняват от реалността. ( J. Chadwick, The Decipherment of Linear B, Random Nouse, New York, 1959, стр. 96)

**Според официалната датировка тези руни на не са по-стари от I-ви век.  Тази датировка обаче не е задължително да е точна. През  XIX-ти и XX-ти век възникват много погрешни вярвания. Смяше се, че огромният скитски народ и изчезнал, тъй както и траките се изпаряват в небитието. Въведоха се дати на “идване” на народи не въз основа на исторически извори и археологически дани, а по лично осмотрение. Не можеше да се отрече, че сарматите имат рунически знаци, но пък се премълча, чесармати и скити са определени като принадлежащи на семейството на гетите, които са обитавали Тракия от най-дълбока древност.

***Херодот обяснява няколко пъти, че йонийците от негвото време са потомци на пеласгите, които гърците асимилират – “Истории”, VII- 94, I-56, VII-95, I-58.

****Дж. Чадуик, един от експертите на линеарните писмености споделя, че съдейки по елегантната форма на Линеарен Б знаците би трябвало да са рисувани с четка и мастило. Действително има запазени надписи върху вази, като знаците не са изрязани, а изрисувани с черна боя ( J.Chadwick, The Mycenaean world, Cambridge UniversityPress, Cambridge 1976, стр. 27 )

“ГРЕШКИТЕ” НА ГАНЧО ЦЕНОВ

Представите ни за истината понякога се менят. До неотдавна почти всеки вярваше, че старите българи са тюрки. Повечето от нас бяха убедени, че дедите ни са обитавали юрти и, че са назовавали владетелите си с титлата хан. Понастоящем само едно нищожно малцинство поддържа старите теории за произхода на предците ни. Причина за това са не само убедителните трудове на прогресивни изследователи, но също така и изследванията на генетиците. Тези учени доказаха, че старите българи нямат нищо общо с тюрки и монголци.

Преди сензационните генетични изследвания имаше и други доказателства за европейските корени на народа ни. Още през 1938 година д-р Методи Попов публикува резултата от най-мащабното антропологично изследване на българите до този момент. То недвусмислено показа, че не съществуват съмнения относно това, че българите са потомци на европейци. Казват, че на науката й трябвали двадесет години, за да приеме нещо. Двадесет и една години по-късно, през 1959 г. бива направено още едно мащабно антропологическо изследване. Резултатът бе същият както и от по-старото – няма съмнение относно това, че във вените ни тече кръвта на европейци.

Двете антропологически проучвания потвърдиха тезата на проф.д-р Ганчо Ценов. Той бе първият български учен, който убедително доказа, че хуните са старите скити, които пък са европейски народ. Ценов бе също един от първите, които обърнаха внимание на хунските глоси мед-медовина, страва-гощавка, стръв, храна...а и на факта, че името на хунския цар Баламир не е монголско, а българско.

Откритията на този велик и достоен българин не спират до тук. Той бе първият учен, който извести, че името България е известно още от IV век, че доста преди Аспарух земята ни е наречена Провинция България, че тракиецът Виталиан е предвождал българи през 513 година.

Ганчо Ценов поясни и това, че дедите ни са първите европейци приели християнството. Този наш изледовател не се побоя в сърцето на Германия да представия своето откритие, а именно, че старите готи не са германи, а древен балкански народ – гетите. Все важни неща, но за тях великият българин не получи признание. Напротив, Ценов дори бе оплют, а работите му попаднаха в списъка със забранена литература.

Дори и днес безсрамни и бездушни хора не се свенят да петнят паметта на достойният син на България. Дори и днес се изричат подигравки по адрес на човек, който няма как да се защити. В жалко форумче с гръмко име “само истина” неграмотни хорица се опитват да очернят името на проф.Ценов. В този форум се представят рецензии на чужденци, които най-нагло се опитват да пробутат лъжи. Един такъв “учен” твърди, че не може да приеме тезата на Ценов, че старите българи никога не са губили езика си - Ние в Англия никога няма да приемем аргументът че "завоеватели никога не загубвали езика си".[но например Франките губят езика си спрямо Галите, въпреки франкската доминация].

В омразата си към Ценов англичанина не се е замислил, че някой може да провери твърдението му и да разбере, че Ценов е прав като казва, че победителят не губи езика си. Нека видим как стоят нещата. Езикът на древното население на Франция е галския, той е от келтската езикова група. Ако франките бяха забравили своя език и бяха взели този на покореното население, то днес френския щеше да е келтски език. Това не е така, френският е от романската група. За да разберем причината за това, трябва да се запознаем по-подробно с франките.

Те са германски народ обитаващ Западна Европа от най-дълбока древност. Поне от средата на I век преди Христа някои от германските племена влизат в съюз с Рим. Благодарение на германите Гай Юлий Цезар успява да победи белгите – най-храбрия галски народ. По времето на император Октавиан Август във Великия град получават образованието си редица германски благородници. По-късно германите попълват и римските легиони. От I преди Христа, до V век след Христа, когато е образувана франкската държава, франките имат повече от половин хилядолетие, за да се запознаят и усвоят латинския език. Същото са направили и галите – древните обитатели на Франция. Когато франките създават своята държава, най-говореният език в нея е народния латински, който е ползван от доста поколения франки...и е станал техен роден език.

Германите са приели латинския език на римляните понеже в продължение на половин хилядолетие римляните са били по-силни, т.е. по-силният е наложил езика си на по-слабия. Как тогава проф. Ценов да не е прав! През V век франките вече са романизирани, те записват своите закони – Салическите закони на латински, а не на германски

Друг английски учен се присмива на Ценов, че бил зле с географията и локализирал Кавказ на Балканите. Ценов обаче има пълното право за направи това следвайки твърденията на Луций Флор, Амиан Марцелин и др.. Споменавайки римско нашествие в Тракия Флор пише, че пълководецът Волсо стигнал до Родопите и Кавказ - Didius, finding them wandering about and dispersed in undisciplined plundering, drove them back into their own land of Thrace. Drusus forced them still further and prevented them from recrossing the Danube. Minucius laid waste all the country along the Hebrus, losing, however, many of his men as they rode across a river covered with treacherous ice.  Volso penetrated to Rhodope and the Caucasus.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/1J*.html#XXXVIIII

Марцелин разполага друг подобен топоним в региона на Карпатите - Athanaricus withdrew with all his followers to Caucalanda, a place inaccessible because of high mountains and deep forests, from which he first drove out the Sarmatians. XXXI, 4, 12.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Ammian/31*.html

Страбон локализира древно племе с име кавкони в Южните Балкани - VII, 3, 17 - There are several accounts of the Cauconians; for it is said that, like the Pelasgians, they were an Arcadian tribe, and, again like the Pelasgians, that they were a wandering tribe.

http://perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/citequery3.pl?dbname=GreekFeb2011&getid=2&query=Str.%208.3.18

След Страбон идва ред на Клавдий Птолемей да спомене тракийското племе Кавкенсии в своята География, III, 8, 3. Виждаме, че не фантазията на проф. Ценов, а старите исторически извори казват, че Кавказ е място на Балканите – факт, който другите “учени” хитро премълчават.

Ценов бива укоряван, че пише за кимерийци край Тракийския Босфор. Верно е, че кимерийците са познати предимно от Черноморските степи. Там ги локализират Омир и Херодот, но кимерийци са населявали и Тракия и то около 4000 години преди времето на Омир. Знаем за това благодарение на находките от Варненския некропол. Бойните брадви, а и керамиката показват смайваща близост с подобни артефакти от Черноморските степи, но от по-късна дата.

http://i98.photobucket.com/albums/l277/cineandreea/cucuteni.jpg

http://img.tyzhden.ua/Content/Digest/week/2013/july/trypilla.JPG

Да не забравяме и сведението на Тукидид, който локализира кимерийското племе трери в Тракия. Старият автор  разполага кимерийските трери между Σκαρδος-Шар планина и Οισκος-река Искър – Пелопонеските Войни, II.96.

Kимерийците са обитвали и земите на юг от Тракийския Босфор. Съдим за това от сведението на Страбон, който пише, че след Троянската Война, група енети придружени от кимерийци заминали за земите край Адриатичесто море – География, 12.3.8 - And others say that a tribe called Eneti, bordering on the Cappadocians, made an expedition with the Cimmerians and then were driven out to the Adriatic Sea.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

Сведението на Страбон се потвърждава от данните, които ни дава Плиний Стари. Той съобщава за град Кимерис в Мизия – Естествена История- V.xxxii-123 – Nomine oppidum rursus in litore Antandros, Edonis prius vocata, dein Cimmeris…

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/5*.html

Хорицата оплюващи проф. Ценов укриват тази важна информация все едно тя изобщо не съществува. Укрито е също и това, че името на кимерийския цар Кобус (властващ в Тракия) показва близост с това на старобългарския благородник Кубер. Укрито е, че на древна гръцка ваза, на която е нарисуван Калидонския лов са изобразени двама кимерийци. Калидон се намира в Южните Балканите, а събитието – ловът е от преди Троянската Война.

 http://www.strannikdori.com.ua/sites/default/files/images/Rfznoe/Statiy/6.jpg

Укрито е и това, че кимерийската носия е като тази на северните траки, като определени елементи се срещат до ден днешен в традиционната българска носия.

  

                                         http://colovrat.at.ua/_pu/0/46963.jpg

За кимерийците са характери антпороморфните паметници, такива има доста не само в земите на Украйна, но и у нас като нашите са датирани  трето хилядолетие преди Христа.

http://hist.ctl.cc.rsu.ru/Don_NC/Ancient/Earliron/kimerios/Tiritaka.jpg

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/1255/P6305178.jpg.preview.jpg

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/478

Всички тези неща показват, че кимерийците принадлежат на голямото тракийско семейство и е съвсем естествено да обитават земи, в които живеят траки.

Най-нагло хорицата от неоправдаващия името си форум само истина обвиняват проф. Ценов, че неговата теза за местният произход на българите имала за цел да ни унижи. Чел съм глупости, но като тази рядко към срещал. С какво ще ни унижи това, ако излезе истината, че сме потомци на най-древният цивилизован народ, че най-древната писменост е възникнала в земята ни?

Нима е унижение да се знае, че искрата на познанието е разнесена от нашите предци, които са наричани с името траки? Старите извори поставят най-древните жители на земята ни като създатели на култура в Индия, Ирландия, Рим и Атина.Трябва ли да се срамуваме, че нашите деди дадоха най-способните императори на Рим? Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, роденият в София Галерий, Константин Велики, Юстин, Юстиниан, Маркиан и много други са почитани и уважавани.

Траките дават и най-способните генерали на Рим – роденият в Сапарева Баня Велизарий и роденият в Силистра Аеций, който е наречен още последния римлянин.Величествените Плиска, Преслав, Силистра и Константинопол са основани от мизиецът Константин Велики. Къде е поводът за срам?

Срамно е да се оплюват хора, които са посветили живота си на България. Срамно е да се укриват важни факти относно местният произход на българския народ. Срамно е да се правят опити за внушение, че дедите ни са нашественици на Балканите...

Разбирам, че на някои хора им се иска да сме роднини на иранците. Определени индивиди търсят и под вола теле само и само да ни изкарат роднини на пашуни, талишци и др. Ако това бе истината, ако корените на народа ни бяха в Памир и Тибет, аз бих приел това, но то не е истина.

Лудост е да се откажем от тракийското наследство, а с това и от изконните си права върху земята на България. Не сте ли забелязали как чужденците се опитват да правят и чудеса само и само да закупят парче от Родината ни. Запомнете едно – войните не се водят за чест и слава, войните са борба за земя и природни ресурси, казано другояче – борба за оцеляване. Тя никога няма да изчезне, докато има хора, ще има и конфликти.

За да оцелее един народ трябва да е единен, да цени своята култура и традиции и да ги пази ревностно защото те са неотделима част от неговата идентичност. Дедите ни прогониха римляните от земите ни не само защото бяха боговете на бойното поле, но и поради това, че намериха сили да преодолеят различията помежду си и да се обединят срещу чужденците заплашващи тяхното съществуване.

За да оцелее един народ има нужда и от способни водачи. Ние се оплакваме, че такива няма, това обаче не е така. Има една поговорка, която гласи, че когато ученикът е готов, ще се появи и учителя му. Ганчо Ценов можеше да стане голям водач, но той не бе подкрепен навремето и завърши живота си огорчен и низвергнат...

Подобно нещо не бива да се повтаря! Време е да дадем всичко от себе си за хората, които се жертват за нас. Как иначе да искаме промяна, една птичка пролет не прави.

Колкото мъдър и способен да е някой, то има нужда от последователи и подкрепа, от хора, готови на всичко за него. Докато този момент не дойде, няма как да се появи и водач.

Вместо да чакаме е по-добре да започнем да променяме себе си. Да потърсим любовта към ближния, но и силата на мишците си. Светъл и силен човек трябва да води светли и чисти хора – такива, чийто дух е свободен и в чиито очи блести решителност. Тя е вечното оръжие, без решителност, без устременост към едно по-добро бъдеще всяко начинание е обречено на неуспех.

Ние имаме примера на предците си, на тези, които смачкаха Рим, на тези, които по-късно не позволиха на гърци и турци да ги асимилират, на тези, които не загубиха нито веднъж свое знаме на бойното поле. Благодарение на тези хора ние с гордост може да се назоваваме българи. На тях, а и на децата си сме задълежи да започнем да се държим като истински българи, такъв бе и Ганчо Ценов.








П.С. ИЗЛИЗАМ В ОТПУСК, НЯМА ДА МОГА ДА ОТГОВАРЯМ НА КОМЕНТАРИ ДО НАЧАЛОТО НА АВГУСТ.