ХРОНОЛОГИЯ, КОЯТО ЩЕ ВИ РАЗГНЕВИ И НАТЪЖИ

Много хора смятат, че д-р Ганчо Ценов е първият български изследовател, според когото ние сме потомци на древен балкански народ. Други вярват, че първият наш сънародник опитал се да докаже местните ни корени е Георги Раковски.

Всъщност, най-рано истината за корените ни е казана от Отец Пасисий през 1762 г. В своята история той обяснява, че ние сме от потомците на Афет (библейският Яфет и реално пеласгът Япет бел.моя), т.е. принадлежим на старата европейска раса.

Малко по-късно, неизвестен автор създава така наречената “Зографска История” (1785 г.). В тази работа се твърди, че българите са на Балканите още преди времето на Александър Велики. 

През 1792 г. Спиридон Габровски написва история, в която също има сведения показващи, че ние не сме потомци на пришълци, а на древно, местно население. Най-ценното в работата на отец Спиридон е това, че той смята победителят на северните траки - император Траян, за победител на българите. 

Около педесет години по-късно, през 1844 г. излиза работата “Царственикъ или исторiа Болгарская”. В тази малка, но ценна книга също се казва, че цар Декебал  - противникът на император Траян, е властвал над българи.

В буквар създаден от Кузман Шапкарев през 1868 г., се казва ясно, че дедите ни са на Балканите още през Апостолски времена – I век. Отново един българин от Македония – Димитър Василев Македонски публикува история на народа ни, в която също се твърди, че дедите ни са покръстени от Апостолите. Свидетелства за местните корени на народа ни има и в издаден в Цариград учебник по история от 1876г.

През 1893г., с удивителна прецизност Гинчев дава обяснения за това защо в българския език се наблюдава изпадане на падежите, докато останалите сродни езици са падежни, като са дадени обяснения и за произхода на така наречения балкански езиков съюз. За разлика от нашите историци, Гинчев не вярва на писанията на враговете на дедите ни. Съвсем естествено е, че гърците, бивайки вечните врагове на местното балканско население, чиято земя и история си присвояват, няма как да кажат истината за събитията от времето на древността. Ето и думите на родолюбеца:

“Ако бяха тия траки - днешните българи - ново-пришелци славяни, както се напрягат шовинистите и поддържателите им историци да доказват, то и язикът, който се говори днес между всички българи, не щеше ли да бъде със 7 падежа, както е сръбският, хърватският и др. новославянски язици? Как са можали те да го завардят, а ний сме го изгубили? Това не е ли противоречие на здравия разсъдък? Този език с четирите члена: тъ, та, то, те, въ, ва во, ве, нъ, на, но, не, съ, са, со се, е тракийско-славянски; той е наложил своето могъщество на арнаутския, влашкия и гръцкия… Траките избягали във Влашко и се повлашили, а цинцарите, същите власи - римски колонисти, останали на местата си на границите, гдето са били заселени,  между Гърция и Тесалия, между Македония и Тесалия, между Тракия и Македония и т. н. да държат и покорност населението и да шпионствуват, си стоят и днес с дрехите си и с езика си! Не е ли това безсмислица и гръцка неразбория, която е повлякла и новите историци?”

http://doktora757.blog.bg/history/2014/05/07/trakiiskata-teoriia-na-akad-cani-ginchev.1262994

Роденият през XIX и публикувал свои работи в началото на XX век (1901г.) Никола Йонков Владикин също не приема примиренческите виждания на българските историци, които покорно прекланят главица през теориите създадени от чужденци и обслужващи интереси на чужденци. За Владикин ние сме потомци на траките, които са повлияли голяма част от населението на Европа:

“Дако-гетите са учители на северозападните славяни и германите, останалото довършиха латинците, които внесоха почти целия си език в езика на европейските народи. Самите латинци или римляни, както говори преданието им, записано от Вергилий и Тит Ливий, били образовани от траките...”.

Няколко години по-късно, през 1907 г. д-р Ганчо Ценов публикува своята работа “Праотечеството и Праезикът на българите, историко-филологически издирвания”. В тази книга са слабо познати, но ценни исторически извори, които изясняват много спорни проблеми от миналото ни и показват, че сме потомци на древен балкански народ. Дадени са и доказателства, че титлата княз не е заемка от германски и, че нейното ранно предаване в старобългарските епиграфски паметници е под формата KANEC, KANAC. 

Д-р Ценов набляга на факта, че дедите ни никога не са носили титлата хан, нито държавата ни е била ханство, но вижданията му изобличават заблудите посети от тогавашната историческа школа и поради това този родолюбив учен бива несправедливо наклеветен, осмян, отречен, а в последствие и забранен за цитиране.

Само четири години по-късно, през 1911 г., Никола Йонков Владикин се изявава отново и прави впечатляващо изявление в книгата си “История на Древните Траки – от Новокаменния Период до времето на цар Борис”. То гласи: “Между това, едно престъпление е извършено над един от най-великите народи на древността, на който Европа и Индия дължат населението си, цивилизацията си, дори и езика, на който говорят, като е стъпката иторията му, славата му, творческия му гений и целият е хвърлен в бездните на мрака. Този народ е творецът и стълбът на арийството...Туй е тракийският народ...“

През 1912 г., един родолюбив и интелигентен български духовник – Архимандрит Кирил Рилски, стига до истината и дръзко я прокламира обявявайки ни за потомци старите балкански народи. Кирил Рилски смята, че дедите ни принадлежат към старите трако-илирийци, които са обитавали земята ни от незапомнени времена, допълва и това, че по времето на Апостол Павел дедите ни на юг от Дунава са били свободни римски граждани и са се ползвали с всички привилегии произлизащи от това. Тук Апостол Павел основал първата християнска църква на Европа.

През същата 1912 г. излиза работата на Д.П.Даскалов “Скити и Сармати прадѣди на славяни и българи”. Малко по-късно, през 1913 г. на бял свят се появава друга книга на същия автор “Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати”. Тя също е важна по съдържание, най-вече като се има предвид, че Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ, а според Прокопий, сарматите спадат към семейството на северните траки гетите.

Д.П. Даскалов прави и други, вярни, но и невероятно смели изказвания за своето време: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.”

Прогресивният учен свързва миналото ни с прославените от Омир траки и техните роднини трояните и има пълното право да направи това защото съществуват и други свидетелства освен материалната култура, които да свидетелстват, че нашите предци са най-ранните цивилизовани обитатели на Троада. Древните названия Илиос, Ида, Скай, Камандър, Зелея, имат паралели в тракийската ономастика, а и са обясними на български език.

Недълго след Даскалов, през 1926 г., в работата си ”Размишления върху произхода на българитѣ”, интелектуалецът и родолюбец Данаил Юруков представя своето виждане за местните корени на бъларския народ:

“Нашитѣ историци често се оплакватъ въ писанията си, че нѣмало паметници, за да се открие истината. Какъвъ по-добъръ паметникъ отъ езика и наречието? Езикътъ и наречието сѫ нѣща, които най-вече се съхраняватъ въ всичкитѣ вѣкове и поколѣния.... Всичко това не е ли най-добриятъ паметникъ и най доброто доказателство за произхода на единъ човѣкъ или на единъ народъ? И ако и днесъ въ нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се говори единъ и сѫщи езикъ съ три различни наречия, споредъ както сѫ били раздѣлени политически и въ най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе единъ и сѫщи народъ, и че тоя народъ е живѣлъ въ сѫщитѣ мѣста още отъ времето на Херодота?”

Огорчен от поведението на историците ни, родолюбецът споделя: “Азъ изказвахъ своя възгледъ, че живущитѣ днес българи на Балканския полуостровъ сѫ били тукъ и в праисторическитѣ времена, но нашитѣ историци съ една упоритост граничаща до фанатизъмъ, поддържаха теорията, че българитѣ сѫ дошли от Волга, че Аспарухъ е основалъ първата българска държава като смѣсилъ своитѣ татари съ славянитѣ на Балканския полуостровъ, подчинил ги и имъ наложилъ името българи.”

http://www.promacedonia.org/pamphlets/jurukov_1926.htm?#6

Освен Ценов, Йонков-Владикин, Даскалов и Юруков, има и други хора, които са дали съществен принос в откриването на истината за произхода ни. Такъв човек е д-р Иван Селимински, за когото няма съмнение, че нашата история започва много по-рано от прословутата 681-ва година с твърдението, че българите са населявали своята страна много преди Христа. 

През 1929 г. д-р Селимински тълкува пропагандираните от казионните учени “нахлувания” на старите българи по много по-логичен начин. Този обичащ Родината и истината духовник смята че походите на старите българи не са били нахлувания на чужд народ, а опити за освобождение на поробените от Римската Империя братя.

Според Иван Селимински, историята на политическото ни съществуване  се отнася до 1000 г.преди Христа и свършва на 1430 след Христа, т.е. в продължение на около 2500 години.

През  1937 (1938 г) излиза най-добрата работа на д-р Ганчо Ценов. Става дума за книгата “Кроватова България и Покръстването на Българите”. За пореден път Ценов поднася доказателства унищожаващи господстващите теории, но и за пореден път до промяна не се стига. Поддръжниците на догмите съумяват да укрият важните сведения.

Д-р Ганчо Ценов - автор на голям брой научни работи, които доказват местните корени на народа ни

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/11/%D0%94-%D1%80_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%BE_%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2_-_%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0.JPG

През 1938 г. се появава на бял свят и най-солидното доказателство за това, че официалните теории трябва да се преразгледат. Под ръководството на д-р Методи Попов са проведени мащабни антропологични проучвания на българския народ. Изследвани са огромен брой хора, а резултата е недвусмислен:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” - с.111.Относно кръвните изследвания проф Попов казва следното: “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи.” – c.122.

През 1959 г. са публикувани от БАН, резултатите от други, нови, но все така мащабни антропологични проучвания на българския народ, които отново доказаха, че нямаме нищо общо с народите на Средна Азия. В тези антропологични проучвания се споменава и това, че доминантния тип при нас българите е понтийския, т.е. този, който е доминантен и при древното балканско население.

През втората половина на ХХ век ce появават и други доказателства за това, че ние българите сме потомци на местен народ. Един от тях е творилия в Канада Георги Сотиров. Той създава няколко уникални работи съдържащи сведения, които казионните учени “не забелязват изобщо”.

Eдна от първите статии на Сотиров излиза през 1969 г.. В нея прогресивният автор изказва твърдението, че имената на древните селища Билазора, Нестане, Лебедус, Гордион, Тарне, Керасус и др. могат да се обяснят с думите бяла, зора, на, стан, град, лебед, тръни, череша.

Откритието на Георги Сотиров е от огромна важност защото дадено население може да бъде прогонено от родната си земя, или пък завладяно от чужденци, да бъде асимилирано. Местните названия обаче остават ярко свидетелство за това кой е най-старият жител на определена територия. В миналото е обръщано малко внимание на този факт и поради това враговете на народа ни са оставили доста имена на градове и реки непроменени.

През 1971 г. проф. Димитър Ангелов макар да смята старите българи за тюрки, все пак посмява да даде информация, която показва, че виждането на Васил Златарски е погрешно: “Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.”.... На друго място в книгата си, проф. Ангелов допълва: “По такъв начин, погледнато от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”

През 1972 година, проф. Евгений Теодоров написа в книгата си за древнотракийското наследство в българския фолклор, че ние с право можем да се назовем наследници на една от най-древните култури на човечеството.

През 1987 г. Николай Колев представя доста интересни изводи в “Българска Етнология”, с. 58-59:

“Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

·        I, II и IV тип рала за обработка на земята,

·        вършитбата с диканя,

·        култивирането на лозята и направата на вино,

·        трансхуматното (подвижно) животновъдство,

·        носенето на опинци и ямурлук от пастирите,

·        грънчарското колело;

·        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;

·        сходството на самодивите с тракийските нимфи,

·        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);

·        кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;

·        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.

·        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,

·        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,

·        жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.”

През 1993 г. излезе работата на проф. Иваничка Георгиева, която намира следи от култовете към Дионис, Бендида, Хермес и т.н. в нашия фолклор и дори говори за вероятно по-късно запазване на по-компактни маси тракийско население.

През 2010 г. Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов, в уникална публикация тълкува особените ритуали по празнуването на Атанасовден, като останки от култа към древното божество Сабазий. Същият този бог, който е известен и като Сабадий и, чието име акад. Вл. Георгиев, цитиращ Грегоар и Бонфанте дава тълкуване със стблг. свободь-свободен.

През 2011 и 2013 година излязоха резултатите от първите мащабни генетични проучвания у нас. Установено бе, че най-често срещаните хаплогрупи у нас- R1b/R-L*23, J-M241, E-V13, I2, са наследени от хора обитавали земите ни от преди 12000-9000 години:

“Within the country, the genetic variation is structured in Western, Central and Eastern Bulgaria indicating that the Balkan Mountains have been permeable to human movements. The lineage analysis provided the following interesting results:

(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;

(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;

(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea. On the whole, in light of the most recent historical studies, which indicate a substantial proto-Bulgarian input to the contemporary Bulgarian people, our data suggest that a common paternal ancestry between the proto-Bulgarians and the Altaic and Central Asian Turkic-speaking populations either did not exist or was negligible."

https://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

“Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие. ” -“…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

В проучването, чиито резултати бяха публикувани през 2013 г, e казано следното: “Като цяло, българите са отдалечени от алтайските народи и народите живеещи на север от Памир, отдалечени са cъщо от казанските татари и иранците, макар и в по-малка степен.“ - “On the whole, Bulgarians are distant from Altaic populations and populations residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent.”

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3590186/

През 2017 г.се появи една много ценна книга: “Българите, основоположници на европейската цивилизация”. Авторът ѝ – Евгени Делев предостави резултатите от огромен брой проби на генетични изследвания на наши сънародници. За пореден път стана ясно, че ние българите сме се оформили като народ на Балканите, но не след прословутата 681 г., а поне 6000 години по-рано.

През лятото на 2019 г. г-н Делев бе поканен на интервю в телевизията, изнесе и няколко беседи:

Триумф на истината за местния произход на българите от Балканите!

https://www.youtube.com/watch?v=UeSkbWgttKY

Какво показват българските гени?

https://www.youtube.com/watch?v=DkkeBfg8wXI

Вече над 260 години различни родолюбци и защитници на истината представят убедителни свидетелства за това, че народът възхитил Омир, Херодот и Страбон никога не е изчезвал. Загубило се е само названието траки, използвано от римляни и гърци за обозначаване на дедите ни – древните българи.

Това е един нормален процес, който се среща и при други народи. Потомците на старите перси днес са известни като иранци, дедите на испанци и португалци са носили имената иберийци и лузитани, а тези, които понястоящем наричаме грузинци, са били познати преди повече от 2000 години като колхидци.

След като при други народи има изоставяне на старото име и приемане на ново, защо при нас това да не е възможно? Та нима антропологичният ни тип,  гените, културата и т.н. не свидетелстват точно за това, че народът ни се е оформил тук на Балканите?

Удивен съм от това, че свидетелства за местните ни корени, трупани в продължение на повече от четвърт хилядолетие (257 години) биват упорито игнорирани от историците ни.

Всеки може да заблуди, незасимо дали е обикновен човек, или доцент, професор, академик. Всеки учен може да бъде подведен от отклоняващите се от истината данни представени от негови колеги. 

Не е страшно да се сгреши, страшно е когато някой упорства в поддържането на заблудите, за да спаси собствения си имидж и его, без да се замисля, че не е редно да се жертва престижа на цял народ, заради репутацията на един индивид.

Напредък има само когато егото е победено и се следва истината. Един от най-великите учени живели през ХХ век е Нилс Бор. По време на посещение в СССР, той бива запитан какво е направил, за да създаде брилятна школа от физици. С типичната за характера си искреност и бодър дух Бор отговоря: “Просто ние по-старите учени не се боим да се покажем по-глупави от нашите по-млади колеги.”

Да кажеш истината и с това да признаеш, че в миналото си грешил е поведение, което е достойно за уважение, най-вече когато истината е в полза на твоя народ. Истината за корените ни има потенциала да обедини десни и леви, християни и мюсюлмани, слаби и силни, защото всички ние сме потомци на един велик народ, деца сме на хората, които запалиха искрата на цивилизацията. Всички ние сме потомци на тези, които пребродиха три континента и разнасяха светлина и добро. Престъпление е да бъдем оставяни да се лутаме в тъмнина и лъжи.

Благодаря на Грета Костова-Бабулкова за интересната информация!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ – ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ, ТАМ ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=p2J373z8FKw

МНОГО ХУБАВИ НОВИНИ

Вече съм напълно убеден, че уповаването на Бога, съчетано с труд и упорство, рано или късно бива възнаграждавано. Винаги следвам неотклонно целта си и не се спирам докато не я достигна. В някои случаи обаче това не е никак лесно. Дори напротив, често излизат непредвидени неща, които са тежък товар. 

Това бе основната причина да спра своята активност в блога и "Фейсбук". И слава Богу защото наистина се появиха непредвидени проблеми, които успях да разреша защото разполагах с повече свободно време. Доволен съм, че взех решение временно да се откъсна от дейността си, така всичко, което бях решил да направя бе завършено.

Успях да върна един голям заем и сега ми е доста по-леко. Разполагайки с повече време, най-сетне завърших третата си книга. Тя ще е около 240 страници, в които читателите ще намерят интересна, непозната за тях информация за езика на Орфей, представен е и сравнителния анализ на 240 древни думи – доста приличен речник, но реално само една трета от възстановимото тракийско словесно богаство. Ако има интерес към новата ми книга, ще последват още две части, в които ще бъдат представени още стотици интересни думи.

На този момент все още не съм решил какво ще е заглавието. Не съм взел решение и дали ще я предложа на издател, или ще търся сам финансиране за илюстрации, печат и разпространение. Преди време имах разговор с издател когото считам да почтен и коректен, той дори предложи едно доста подходящо подзаглавие. Надявам се скоро да мога да представя на този човек работата си, надявам се и написаното да му допадне.

В новата ми книга са представени тълкувания на тракийските надписи от Кьолмен, Дуванлий, Браничево, Езерово, Ситово и др. Представени са пропуските на лингвистите заели се с анализа на тракийските глоси. Дадена е и интересна информация за връзката между траки, илири и скити. Включени са исторически извори, които нито нашите историци, нито траколозите ни са споменавали. Обяснено е доста подробно защо албанците няма как да са наследници на траките, както твърдят повечето лингвисти. В приложенията е дадена част от огромният брой български заемки в албанския език.

Откъсването от блога и Фейсбук ми позволи да търся по-добре из архивите си и така успях да намеря много важни неща. Натъкнах се на данни, които позволяват да се приеме, че Константин-Кирил е виждал тракийската библия, а дори е взаимствал от буквите използвани за написването ѝ.

Намерих интересна информация обясняваща причината за Моравската мисия на Солунските братя. Останах удивен колко много данни са укрити от нас и колко много промени са извършени от преписвачите на старите хроники. Излиза, че истинското име на княз Ростислав е Растис, а това си е вариант на тракийските Расос, Раскос, Раску-бор. Името на княз Коцел отговаря на тракийското Κοζειλας и като имаме предвид, че император Михаил III е фригиец по произход, това прави нещата доста интересни, нали? Става ясно защо един римски (византийски) владетел помага на българите да се освободят от чуждо влияние.

Подготвих работа, в която възнамерявам да представя информация за тракийската легенда за потопа, а и за характера на името Атлантида – митичният остров погълнат от морето. Името Атландида е тракийско и е сродно на споменатата от Херодот тракийска река Атлас. От земите край нея са дошли хората, които са основали ново селище на брега на Черно Море, селище, което бива погълнато от морето.

Имам интересна разработка за нестинарството, за връзката с древното божество на слънцето Истан, за наличието на култа към огъня край намиращата се в Етрурия планина Соракт. По време на проучванията си останах разочарован от опитите на някои наши изследователи да дадат ирански корени на нестинарството.

Успях да завърша материала си за тракийските названия на различни видове оръжия – доста интригуваща тема за тези, които изследват историята на военното дело. Намерих и изображения на изключително ценни артефакти, по които се вижда какви са били дрехите на траките малко преди “идването” на Аспарух.

За да не държа любопитните в напрежение, веднага ще спомена, че носията на старите балканци от времето на късната Античност е неразличима от тази на българските селяни, а и как да е иначе, след като сме потомци на тези, които удивиха римляни, гърци и др. със силата и смелостта си.  

Накрая ще спомена нещо важно: получих покана за участие в поредните четения на Дискусионен Клуб “Ганчо Ценов”. Събитието ще се състои на 18 май в читалището "Антон Страшимиров" (Кино "Влайкова"). Темата за тази година е: "Факти и топоси". По време на четенията ще бъде представен и сборникът от миналата година. Заглавието на работата, с която ще участвам е “Негермански имена при готите”. Надявам се тя да предизвика интерес у хората търсещи истината за миналото на народа ни.

ДОВИЖДАНЕ ДО КРАЯ НА МЕСЕЦ МАЙ

 От 2009-та година съм прекъсвал дейността си няколко пъти по различни причини и за различен период от време. Този път ще е за малко по-дълго, възнамерявам да спра с пускането на нови материали поне до края на месец май.

Отваря ми се доста работа, което е добре за мен защото така ще мога за се оттърва от някои дългове предсрочно. Това е мечта на всеки разумен човек – да няма кредити. Не може да си окован от банката и да се считаш за свободен човек. Колкото по-рано се оттървеш от неизбежното в доста случаи зло, толкова по-добре.

В миналото също имах периоди на по-голяма натовареност, но тогава бях в по-добра форма и крадях от почивката си. Сега трябва да щадя здравето си и не е разумно да се натоварвам допълнително. Поради тази причина реших да прекратя активността си за известно време, този път за по-дълго.

Ако всичко върви по план, към края на пролетните месеци може и да съм готов, но е възможно да стане и така, че отсъствието ми от блога да се проточи до края юли. Искрено се надявам да не се стига до там защото имам хубава статия за Моравската мисия на Кирил и Методий и ми се иска да мога да я представя за 24-ти май.

Това е много важна тема засягаща не само корените на азбуката ни, но също нашата история и произход. Дано да успея да завърша всичко, което ми е поръчано преди празника на писмеността ни. Има шанс да се справя и точно поради това отправям молба към читателите си да не ми пращат лични съобщения във Фейсбук.

Разбирам добрите на намерения на сънародниците, но нито мога да изгледам всеки клип, който ми бива поднасян, нито съм в състояние да дам отговор на всеки въпрос. Само ще се губи излишно време, а с това и отсъствието ми ще се проточи.

В този блог имам 330 работи, материалът за четене е предостатъчно и тези, които се интересуват от проучванията ми, едва ли ще скучаят през идните няколко месеца. А иначе вече съм подготвил доста нови теми. Ще ги публикувам  в края на май или в края на юли. Темите са за БИБЛИЯ БЕСИКА, богомилите, връзката ни с прусите обитаващи крайбрежието на Балтийско море, корените на нестинарството и т.н.

Една от най-интересните работи ще е тази за основателите на Рим. Знаех от доста време, че стари балканци са основали Вечният град, но не ми беше известно от коя област на страната ни са дошли те на Апенините. Сега вече тази загадка е разгадана и в края на месец май или пък малко по-късно ще споделя новооткритите неща.

Дори аз да нямам възможност да преставя въпросните теми, ангажирал съм няколко човека, които ще го направят от мое име. Каквото и да става, материалите ще излезат защото са важни, защото дават хубава информация, а и изобличават деянията на определени хора. Създал съм си стил, който читателите ми разпознават добре и даже да се наложи някой друг да представи работите ми, пак няма как да се сбърка, че са мои.

Умолявам приятелите си във Фейсбук да използват времето на отсъствието ми и да проучат добре какви точно са вижданията ми. Който сметне, че има различно мнение по отношение на това, което аз считам за добро и морално издържано, нека напусне списъка с приятелите ми. Вече съм на възраст, в която имам ясно оформен мироглед и нямам намерение да го променям заради никого.

Аз съм християнин и винаги ще взема страната на християните стига те да се държат като такива. Имам приятели, които са атеисти, имам и приятели изповядващи друга религия. Въпреки различията си, ние се разбираме прекрасно защото храним уважение един към друг, а и са опитваме да бъдем почтени и добри хора.

Разбирам, че на доста хора им е криво заради положението, в което се намира страната ни. Разбирам, че мнозина са огорчени, омерзени, обезверени и търсят отдушник на терзанията си. Омразата обаче не решава нищо, когато мразиш само показваш безсилие и реално радваш враговете си. За да обичаш България не е нужно да мразиш когото и да е. Да, много са тези, които са ни навредили в миналото, но ние не можем да живеем в миналото, достатъчно е да го помним, да имаме едно наум и да правим така, че бедствията да не се повтарят.

Край себе си искам да имам светли, смели добри и почтени  хора, без значение на вяра и произход. Все пак, народът ни не е казал случайно – С какъвто се събереш, такъв ставаш.

Това, което не понасям е лицемерието. До голяма степен бедите ни идва от това, че определена група хора не желае да вземе ясна позиция. Не може обаче да си приятел на всеки, или както е казано в Новия Завет – не можеш да служиш на Бога и на мамона (парите).

Интернет даде възможност да се популяризира доста информация за нашите далечни предци. Много хора откликнаха положително на това явление, други намериха ниша за изкарване на пари. Не е лошо човек да изкарва прехраната си с писане за миналото, но когато в това писане са вплетени измами и заблуди, вече говорим за аморално деяние.

Когато не стремежът към истината, а стремежът към трупане на пари е целта на определен индивид, той няма да се спре пред нищо, за да защити източникът си на доходи. За жалост такива хора има, от тях аз желая да се дистанцирам.

Най-учтиво умолявам тези, които вярват в тенгриянство, оренда и орендизъм да напуснат списъка с приятелите ми. Дедите ни никога не са почитали бог с име Тангра, това вярване е наложено от враговете ни с цел да ни унижат изкарвайки ни тюрки, т.е. носещи същата кръв като тези, които подложиха народа ни на петвековен геноцид.

Дедите ни не са имали и дума оренда. Тя не присъства нито в старобългарския, нито в среднобългарския, нито в който и да е от българските диалекти. Думата оренда е въведена в началото на ХХ век, точно от тези учени, които спомагат да се въведе заблудата, че княз Аспарух е довел тюрки. Самата дума оренда принадлежи на обитаващите Северна Америка ирокези и няма абсолютно никакво значение на български език.

Смятам, че както напъните за тенгриянството, така и безсрамните внушения за орендата като нещо принадлежащо на народа ни, са вредни, сквернящи паметта на дедите ни неща. Проверил съм многократно всичко, помолил съм и достъчно много интелигентни приятели да извършат допълнителни проверки, но и те стигнаха до същия извод. 

Зная, че има хора, които няма да се съгласят с мен. Едни ще възразяват защото може да им секнат доходите, ако народът разбере, че е мамен. Други ще се противопоставят защото твърде дълго са поддържали заблуди и нямат силата и почтеността да признаят грешката си.

Както и да е,  казах какво мисля, какво поддържам и какво презирам. Съветвам всеки да проверява добре, да мисли логично и да не копира автоматично неща само защото звучат интересно.

Аз лично вярвам на автори като проф. Асен Чилингиров, д-р Ганчо Ценов, Данаил Юруков, Георги Сотиров, Чавдар Бонев, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев, Александър Мошев, Андрей Киряков. Вярвам и на чистосърдечието на Константин Каменов, Мартин Константинов и други милеещи за България блогъри.

Нека всеки от читателите ми си направи равносметка и реши дали да продължи да върви по пътя, по който аз съм поел, или да тръгне след други хора. Няма как всички да мислим еднакво, няма как всички да харесваме едно и също нещо. Времето ще покаже кой е прав.

КАКВА ЩЕШЕ ДА Е ИСТОРИЯТА НИ АКО БЕШЕ ПИСАНА ОТ БЪЛГАРИ?

Благодарение на хората от издателство "Златен Лъв", Пловдив, през 1998 г., на народа ни бе напомнено за революционните открития на д-р Ганчо Ценов. Приносът на този велик родолюбец в откриването на истината за корените ни е огромен. 

Още в началото на ХХ век, през 1907 и през 1910 г., д-р Ценов започна с представянето на доказателства за много важни за историята ни неща: това, че ние сме потомци на древните обитатели на Балканите, че дедите ни са първите християни на Европа, че хуните не са азиатски пришълци, а са реално потомци на скитите, които обитават Добруджа и Черноморските степи още преди Рим да бъде основан.

Много сънародници са удивени какво огромно количество информация е била укрито и вместо истината, на народа са внушавани грозни, унизителни лъжи. Ценов обаче не е самотник, навремето е имало и други добросъвестни, а и интелигентни българи, които са осъзнавали прекрасно как стоят нещата. Някои дори са успели да публикуват книги, в които да изразят вижданията си.

През 1911 г. излиза книга на интелектуалеза Никола Йонков-Владикин. Нейното заглавие красноречиво показва какво мисли авторът за произхода на българите: “История на древните траки от новокаменния период до цар Борис“. 

В увода прогресивният изследовател казва следното: “Нашият народ така е един от най-старите на света, той не е пришелец тук, нито е измирал. Ония, които твърдят противното, са с ограничени познания по тази обширна материя.”

Eто, преди повече от сто години на родолюбците е било пределно ясно що за хора сме ние, какъв е произходът ни, от кога започва историята ни. За жалост, узурпиралите научни постове кариеристи, не позволяват идеите на Ценов и Йонков-Владикин да придобият популярност. 

Изплашени от истината, мислещите само за личните си интереси “историци” правят всичко възможно да потиснат, укрият, дискредитират и осмеят твърденията на всеки, който има дръзне да нарече българите потомци на Залмоксис и Орфей.

А иначе смелчаци се намират, през 1912 г. излиза работата на Д.П.Даскалов “Скити и Сармати прадѣди на славяни и българи”. Малко по-късно, през 1913 г. на бял свят се появава друга книга на същия автор “Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати”. Тя също е важна по съдържание, най-вече като се има предвид, че Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ, а според Прокопий, сарматите спадат към семейството на северните траки гетите.

Фрагмент от Етника на Стефан Византийски, вижда се ясно - скитите са тракийски народ

Д.П. Даскалов прави и други, невероятно смели изказвания за своето време: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.”

Прогресивният учен свързва миналото ни с прославените от Омир траки и техните роднини трояните и има пълното право да направи това защото съществуват и други свидетелства освен материалната култура, които да свидетелстват, че нашите предци са най-ранните цивилизовани обитатели на Троада. Древните названия Илиос, Ида, Скай, Камандър, Зелея, имат паралели в тракийската ономастика, а и са обясними на български език.

Сравнения на знаци от Троада със старобългарски руни 

Сравнения на знаци от Троада със старобългарски руни 

Макар доказателствата за древните корени на народа ни да са били много, казионните учени отказват да ги ползват, като в същото време правят всичко възможно да изкарат предците ни пришълци. Историците чуждопоклонници не са се интересували изобщо от вижданията на прогресивните български изследователи, чийто брой не свършва с Ценов, Йонков-Владикин и Даскалов.

През 1912 г., един български духовник – Архимандрит Кирил Рилски, намира истината и дръзко я прокламира обявявайки ни за потомци старите балкански народи.Кирил Рилски смята, че дедите ни принадлежат към старите трако-илирийци, които са обитавали земята ни от незапомнени времена, допълва и това, че по времето на Апостол Павел дедите ни на юг от Дунава са били свободни римски граждани и са се ползвали с всички привилегии произлизащи от това. Тук Апостол Павел основал първата християнска църква на Европа.

Карта на Тракия по време на римския период, авт. Густав Дройзен

Недълго след Кирил Рилски, през 1926-та година още един истински българин дава своя принос в намирането на истината за корените на нашия народ. Става дума за Данаил Юруков, чийто баща е един от водачите на Априлското въстание. Надарен с интелигентност, Юруков отказва да се съгласи с лишените от логика, но налагани с диво упорство теории за произхода на българите. 

Огорчен от поведението на историците ни, родолюбецът споделя: “Азъ изказвахъ своя възгледъ, че живущитѣ днес българи на Балканския полуостровъ сѫ били тукъ и в праисторическитѣ времена, но нашитѣ историци съ една упоритост граничаща до фанатизъмъ, поддържаха теорията, че българитѣ сѫ дошли от Волга, че Аспарухъ е основалъ първата българска държава като смѣсилъ своитѣ татари съ славянитѣ на Балканския полуостровъ, подчинил ги и имъ наложилъ името българи.”

Без да разполага със средствата, с които са разполагали учените от школата на Златарски, Данаил Юруков дава много по-логично обяснение относно това дали сме местен народ или пришълци. Аргументите му са ясни, но те са основани на неудобни факти, на които се опира и д-р Ганно Ценов: “Че архепископията Първа Юстиниана е носила титлата “всей Болгарией”. Тая титла на епископа на Първа Юстиниана се потвърждава впрочемъ и от църковните писатели от VI-ия вѣкъ.“

“Но не сѫ само горнитѣ документи, които свидетелства това. Така професоръ Ценовъ в своята “История за произхода на българитѣ” пише, че в Британския музей имало една карта cъ съчиненията на Св. Йеронима от 270 до 338 година, в която се споменавало името българи...”

В края на работата си, Юруков представя заключение, което е подкрепено от желязна логика:“Нашитѣ историци се оплакватъ често в писанията си, че нѣмало паметници, за да се открие истината. Какъвъ по-добъръ паметникъ от езика и наречието?... Всичко това не е ли най-доброто доказателство за произхода на един човекъ или един народъ? И ако днесъ в нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се говори единъ и същъ езикъ съ три различни наречия, според както са били разделени политически и във най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе един и същъ народъ и, че тоя народъ е живѣлъ в сѫщитѣ мѣста и по времето на Херодота?”

Простичко и ясно, без увъртания и манипулации, родолюбецът Данаил Юруков показва каква е истината – след като няма промяна в териториалното разделение на наречията от древността до ново време, то е безумие да се твърди, че българите са потомци на пришълци и, че на Балканите, след VI-VII век има подмяна на населението.

Освен Ценов, Йонков-Владикин, Даскалов и Юруков, има и други хора, които са дали съществен принос в откриването на истината за произхода ни. Такъв човек е д-р Иван Селимински, за когото няма съмнение, че нашата история започва много по-рано от прословутата 681-ва година с твърдението, че българите са населявали своята страна много преди Христа.  

Пропагандираните от казионните учени “нахлувания” на старите българи, биват тълкувани от д-р Селимински по много по-логичен начин. Този обичащ Родината и истината духовник смята че походите на старите българи не са били нахлувания на чужд народ, а опити за освобождение на поробените от Римската Империя братя.

Виждаме, че от 1907-ма година, когато излиза книгата на д-р Ценов “Праотечеството и Праезикът на Българите”, до 30-те години на ХХ век, различни наши изследователи представят солидни аргументи в полза на местните корени на народа ни. Освен Ценов, радетели за древнобалканския ни произход са Никола Йонков Владикин, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Данаил Юруков, Иван Селимински.

През втората половина на ХХ век също има изследователи на миналото ни, които смятат, че ние българите сме потомци на местен народ. Един от тях е творилия в Канада Георги Сотиров. Той създава няколко уникални работи съдържащи сведения, които казионните учени у нас са се погрижили да потулят или омаловажат.

Eдна от първите статии на Сотиров излиза през 1969-та година. В нея прогресивният автор изказва твърдението, че имената на древните селища Билазора, Нестане, Лебедус, Гордион, Тарне, Керасус и др. могат да се обяснят с думите бяла, зора, на, стан, град, лебед, тръни, череша.

Откритието на Георги Сотиров е от огромна важност защото дадено население може да бъде прогонено от родната си земя, или пък завладяно от чужденци, да бъде асимилирано. Местните названия обаче остават ярко свидетелство за това кой е най-старият жител на определена територия. В миналото е обръщано малко внимание на този факт и поради това враговете на народа ни са оставили доста имена на градове и реки непроменени.

В ново време обаче, когато вече лингвистиката е вече оформена наука, а нейният раздел ономастиката помага да се разбере етническата принадлежност на древното население, гърците заличават хиляди имена на български селища, след като са подложили на геноцид жителите им. Това е с цел да се унищожат напълно следите от българско присъствие на Южните Балкани.

За нещастие на потомците на Данай, автори като Омир, Херодот, Страбон, Ариан и др. са записали в работите си названия като Пеней, Кабесос, Палена, Матоас, Загора, които са обясними с думите пѣна, кобец (Вл.Георгиев), паля (Г.Сотиров), мътя, за, гора. Данни за присъствието на хора говорещи древна форма на българския по време на Античността има, но понастоящем няма достатъчно смели учени, които да съберат, систематизират данните и най-вече да поведат борба за откриването на истината.

Ако историята ни бе писана въз основа на проучванията и откритията на Ценов, Даскалов, Юруков, Селимински и др. родолюбци, то днес светът щеше да знае, че Балканите са люлката на европейската цивилизация, че тук са се появили първите човеколюбиви доктрини – тези на Залмоксис и Орфей, че хората наречени траки са дали най-способните императори на Рим, но най-вече това, че ние сме техни потомци.

Щеше да се знае, че никой чужд подтисник не е успял да асимилира народа ни, че траките са станали господари на римляните, че благодарение на близостта на религията на дедите ни с ранното християнство, тази религия се закрепява в Европа и допринася за консолидирането на много държави.

Щеше да се знае, че принадлежащият на предците ни Орфей е създателят на азбуката, че пак стари балканци от средите на пеласгите занасят писмеността в Лаций и дават знания на римляните.

Щеше да се знае, че не франките, валонците, или скандинавците имат право да се обявят за наследници на старите трояни, а ние. Както материалната култура, така също древната ономастика свидетелстват за това.

Кой не би уважавал такъв велик народ? Кой не би оценил заслугите на предците ни в оформянето на европейската култура, в консолидацията на европейските държави?  Кой добър и интелигентен човек не би хранил симпатия към нас?

Осъзнавате ли какво загубихме заради лъжите на чуждопоклонници и страхливи хора, които с фанатизъм защитаваха вредни за Родината лъжи? Осъзнавате ли какво можем да имаме, ако посредствените хора напуснат руслото на науката – та нима това е място, което те заслужават? Осъзнавате ли какво може да е бъдещето ни ако истината достигне до всички сънародници, а после и до всички европейци?

Използвана литература:

1.Г.Ценов, Праотечеството и Праезикът на Българите

2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

3.Архимандрит Кирил Рилски, БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012;

4.Д.Юруковъ, Размишления върху произхода на българитѣ, Изд. Г.Д.Юруковъ, ул. Бѣлчевъ № 28, София, 1926;

5.Д.П.Даскаловъ, Скити и Сармати прѣдѣди на славяни и българи, съ 13 илюстрации, историко-археологическа студи, Царска Придворна Печатница, София, 1912;

6.Д.П. Даскаловъ, Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати, София, 1913;

7.Н.Йонков-Владикин, История на древните траки, от новокаменния период до цар Борис, 2 изд. Въз основа на книгата от 1911 год., Хелиопол, София, 2010;

8.Д-р И.Селимински, Българският Църковен Въпрос, БулгаМедия, София, 2018;

9.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961;

10.G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Onomastica, 37, Canadian Institute of Onomastic Science, Winipeg, 1969;