18.10.2014 г.

“ТЮРКСКИТЕ“ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Доста сънародници са учили българска филология. Мисля, че всеки от тях е запомнил какво са казали преподавателите за древния език на дедите ни. Той е определен като тюркски... въз основа на шепа думи. Понастоящем никой уважаващ себе си лингвист не би причислил дадена реч към определена група само заради двадесетина успоредици. 

Това е несериозно и ненаучно. В миналото не е взета под внимание възможостта тюркските думи да са заемки. Все пак дори римляните не са успели да запазят езика си чист. Приели са доста от гърци, етруски, келти, да не забравяме и трако-пеласгите.

Към така наречениет тюркски думи в българския език спадат балван, бисер, борсук, сан, тояга, капище и др. Балван има значение грамадна скала, нещо голямо. Думата е сродна на стблг. болий-по-голям, больма-повече, больство-предимство. За мое най-голямо учудване не е показана връзката с тракийските балайос-голям, бален-господар, владетел. Коренът бал със значение силен, едър, голям се среща и в тракийски лични имена като Ареи-бал, Базу-бал, Деке-бал, а също и в племенното название Три-бали.

Бисер е определена за арабска дума, която обаче е въведена с тюркско посредничество. Смята се, че значението е зърно, но не формата е това, което прави бисера особен, а неговия блясък. Не за това, че е кръгъл, а поради красивото сияние харесваме бисера.

Смятам, че значението на думата е светъл, сияен. Такъв е и смисъла на гръцката μάργαρον-бисер, тя е сродна на санскр. маричи-светла частица, слънчев лъч. Бисер от друга страна показва връзка с тракийското божествено име Бистрас, а и топонима Бистирос. Връзка показва и названието на келтския бог на слънцето Бисириса.

При борсук-язовец лингвистите посочват приликата с киркизката борсук, турската порсук и т.н. Учените обаче имат един голям проблем. В ирландския език намираме broc-борсук, тя присъства също в уелски, корнишки и бретонски под формата broch, broch. Паралел намираме разбира се и в тракийския теоним Боркитий и топонима Боркия.

С келтските езици е свързана и думата тояга. Тя отговаря на ирл. tuagh бойна брадва, tuaghach-бия, удрям. Няма сведения за тюркско нашествие в земите на келтските народи, но за сметка на това ирландските летописи разказват за идване на народ болги от Тракия. Това е станало по времето на Кир Велики –VI век преди Христа. Думите тояга и tuagh бойна брадва показват връзка с тракийските Тугу-герум, Земе-тугус.

Значението на сан е висок обществен чин, служебно достойнство. Думата бива свързана със старотюрк. сан-число, почит, чувашката сум-рубла и др. Езиковедите споменават за приликата със санскр. сан-заслужавам, но смятат връзката за неубедителна. Пропуснати са и др. санскр. думи като саиния-войник, сена-пати- военоначалник, сена-копие, стрела, нещо, което се хвърля. За тракийското племенно име санаи никой не отваря и дума. Не са споменати и принадлежащите на тракийската ономастика Санус, Санданос, Сантобитюс.

Сан е имала древно значение този, който води, задвижва, мята копия, стрели. Това е причината за връзката с тракийското речно име Санданос (движещ се)  и санскр. сианд-тека, движа се, сан-движа се.

Капище-храм е свързана с друга старобългарска дума, а именно капь-образ, изображение. Езиковедите търсят връзка с чувашката пек-като, подобен, уйгурската кеп-форма, картина, старотурската гиб-картина и т.н. Никой не обръща внимание на тракийската дума кавар-храм, светилище, нито пък на тракийските топоними Капи- стурия, Капи-дава, Скапте суле, Скапто-пара.

Според Вл.Георгиев и Ив.Дуриданов тракийската скапт е сродна на литовските  скапти,  скаптуоти копая,   режа,   правя дърворезба. Жалко само, че нашите езиковеди са пропуснали да споменат старобългарските скопити -режа, отрязвам  и  изкопати,  копати копая, издълбавам. Едиа статуя се прави с рязане, изкопаване, издълбаване на излишния материал до постигане на желаната форма.

Старобългарската дума капь-образ идва от тракийския глагол скапт, който е просто по-старият вариант на нашите копая, копвам, скопявам (дълбая, оформям, режа). Производната на капь- капище (храм) има значение – място, където са положени статуи, изображения на богове. Със същата семантика е думата иконостас  място, където са положени икони, т.е. образи.

Трудно ми е да повярвам, че ерудираните ни езиковеди не са забелязали връзката между така наречените тюркски думи в старобългарския, с ирландските, уелските, а и санскритските думи. Не ми се вярва и да се дължи на случайност това, че не е посочена приликата с тракийските топоними, глоси и лични имена. Оставам с усещането, че не става дума за заблуждение, а за съзнателни манипулации, било то по принуда, или пък с цел постигане на кариера.

Анализирайки старобългарската ономастика В.Бешевлиев свърза окончанието –гер в родовото име Кюригер с езика на тунгусците. Не е ли това подигравка с истината? Все едно не съществуват изобщо тракийските племена бете-гери, ди-гери, келе-гери, пюро-гери и никой не знае за тях…

Родовото име Дуло също е обявено за тюркско и както можем да очакваме никой не споменава за тракийското божествено име Дула, тракийските лични имена Дулос, Дулес.Последното присъства на печати върху тухли, с които е градена Плиска. Тухлите обаче са от античния период, а не от Средновековието.

Нито един стар автор не е нарекъл дедите ни тюрки, нито пък роднини на тюрките. За сметка на това в продължение на 1000 години българите са отъждествявани с мизи, пеони, трибали – силни тракийски племена. Няма антропологичски изследвания, които да причислият народа ни към тюлко-алтайците. Точно обратното, през 30-те и 50-те години на ХХ век са направени мащабни проучвания доказващи европейските ни корени. Неотдавна даже генетиката потвърди, че нямаме нищо общо с тюрките, но уви – няма признание за грешка, няма промяна в политиката. 

Недоумявам защо българинът не бива вдъхновяван от примера на предците ни траките... Защо никой не говори за добротата на цар Ситалк, за благородството на Орфей и за силата и смелостта на Спартак...

Медии и политици сипят обвинения към нас, че сме мързеливи, злобни, завистливи, а в същото време никой не прави нищо по отношение на лъжите, които са тровили съзнанието на няколко поколения българи. Дори напротив, вместо да се постави тенденция за положителна промяна на мисленето и поведението на българина, нас ни затрупват с чалга, чужди сериали, нови унизителни фалшификации и манипулации на историята ни.

За народ, който е лъган, ограбван, мъчен и унижаван толкова време, ние сме запазили добродетелите си. Всеки ден хиляди българи извършват благородни дела. Жалко е само, че медиите като цяло не обичат да говорят за тях. Джоко Росич сподели следното по този въпрос -  „Когато някой ми каже - Абе, няма вече добри хора, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в лайната, в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така. Около мене са купища от добри хора. Човек трябва да си отвори очите да вижда и ушите да чува.”

Да, Росич бе прав – доброто е навсякъде, но трябва да отворим очите си за него. И не само това, не е нужно само да говорим за доброто, но и да следваме положителния пример. Не, за да станем център на внимание, не за награда и похвала, а защото сме потомци на благородници и само поведение на благородници може да доведе до промяна на живота ни.

Безсъвестни хора се опитват да ни озлобят, оскотят и смажат духовно. Отровата сипеща се от пресата и телевизионния екран е силна, но ние може да й се противопоставим. Всеки от нас има избор – дали да се свие и приеме покорно битието си, или твърдо да реши да се бори за нещо по-добро. Няма да е лесно, но нищо хубаво не се получава лесно.

Дедите ни оцеляха защото се бориха. Нито перси, нито римляни, нито гърци, или турци успяха да смажат духа ни. Бяхме разселвани, посичани, бесени, горени живи, грабени, насилвани...и пак винаги се намираха такива, които непокорно да вдигнат глава и с твърда ръка да отвърнат на мъчители и убийци. Винаги се намираха такива, които да последват пътя на героите. Винаги се намираха такива, които да смаят света и да покажат, че народът на Арес и Орфей е още жив.

Няма слаби и незначителни хора, има такива, които са повярвали на лъжите, че са слаби и незначителни. Небето над нас може да е черно, но в душата на всеки българин тлее огън – наследство от предците ни. Когато този огън се разгори, тогава ще дойдат и времената на промяната. Когато поведението ни се определя от нашата гордост и самочувствие, от съзнанието, че сме потомци на благородници, тогава вече никой няма да е в състояние да ни прекърши и сложи нови окови.



27 коментара:

  1. Чета те жадно Павле.... Господ да дава сила на перото ти да разобличаваш фарисеите!!! Не палиш искра, а палиш факла дето осветява меиналото ни, и ако я вдигнеш малко по - високо може да освети пътят ни напред. А ако факлата е тежичка, ще помогнем, но имаме нужда от светлината и..... Поклон приятелю! Поклон Българино!!! Не знам защо, но ти вярвам интуитивно, а моята интуиция никога не ме е лъгала.

    Тодор Димов, Българин, работник в Белгия

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тодоре, благодаря ти за доверието! Въпреки това те умолявам да проверяваш моите твърдения. Тази молба отправям към всичките си приятели. Когато човек сам открие нещо важно и се докосне до истината, вече никой няма да е в състояние да помрачи съзнанието му с лъжи.

      Поздрави!

      Изтриване
    2. Здравей Тодоре, моята майка също работи в Белгия. Тя ми разказа доста неща за "местните" от човешка гледна точка и трябва да призная, че ние българите, за разлика от останалите - все още сме хора. Тя е мед. сестра в старчески дом, където всеки ден става свидетел на нещо, което ние бихме осъдили, бихме били отвратени, дори. Моята майка е по-човечна с непознатите старци от собствените им деца, а за внуците да не пиша. Има една българска народна приказка, в която детето научава майка си и баща си как да гледат стария дядо. Кой друг народ има такава приказва?

      Изтриване
  2. На лъжата краката са къси !

    ОтговорИзтриване
  3. В град Тетевен когато едно растение е побеляло от брашнестата мана, местните казват че това растение се "басари".
    И не пропускай руснаците, те доста са навредили на България!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Golqm ''trud'', golqmo 4udo! Sparo toka e golqm ''avtor.'' Nqma zna4enie, 4e ne e otkril ni6to, a samo citira, prerazkazva, subira i kompilira. Tova e ''novata istoriq'' sparo tokova.

    ОтговорИзтриване
  5. Малко в страни: http://interest.actualno.com/Otkriha-ostanki-na-hora-velikani-news_55687.html

    Откриха останки на хора-великани
    Скелети на древни хора-великани са били открити в Новопокровски район в Краснодарск, Русия, съобщи Интерфакс.

    Откритието е от втората половина на третото хилядолетие до новата ера. Останките са на четирима души – двама мъже и две жени. Ръстът на единия мъж превишава два метра.

    Приблизителната възраст на находките е 4 хиляди години. Тогава на тази територия са живели загадъчни племена земевладелци, за чиято култура има само откъслечни сведения.

    Археолозите не могат да определят към кой народ или националност са принадлежали хората.

    Специалистите ги определят като представители на катакомбна културно-историческа общност.

    При погребенията не са открити ритуални предмети.


    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Цар Калоян е бил висок 2 м и 4 см!

      Изтриване
    2. По мои сведения ръста на цар Калоян е около 1.90.

      Изтриване
  6. Дали думата, която използваме, за да назовем голяма купчина сбита и завързана слама "баля /бала" е българска. Защото така наричат кръглите или квадратни вързопи от слама - бали, а машината - балировачка. Друго, на което искам да обърна внимание - думата "йогурт" или "огурт". Защо се счита на турцизъм (поне доколкото аз знам)? Ние дори я бяхме забравили от речника си през комунизма и си му викахме "кисело мляко". Но чужденците (западняците) са я научили, когато са научили и за киселото мляко от пределите на българската земя. Малко се съмнявам араби или турци да са имали дума за нещо, което не са виждали преди нашествието си тук през средновековието и някак си да са изтрили от съзнанието на милиони българи думата за една от основната им храна..и да са я заместили с турска, т.к. е трудно да се култивира бактерията в други от нашите климатични условия по естествен път. Правенето на квас също не е много лесно и също изисква определени условия и не говоря за мая от сахаромицети, а за квас от кисело мляко, който са поддържали във всеки български дом, допреди бума на биотехнологията да започне да предлага другата мая.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз лично смятам, че йогурт идва от тохарската дума йокасто-гъсто питие. Прародината на тохарите е Добруджа :)

      Изтриване
  7. Павка, бих искал да ти дам една идея за следващ постинг. Защо не направиш кратко изследване на тема - произход на наименованията на билките в България. Смятам, че билкарството е изключително консервативно, и в миналото се е предавало на преките наследници и потомци, така че това би било една добра статия. Според мен, народ - пришълец, няма как да има такива дълбоки познания за билкарството. Може да се окаже, че голяма част от подправките, които ползваме, всъщност имат древни тракийски имена. Имената магданоз, чесън, лук, минзухар, мак, липа, камилек, боб, тръстика, върба и др. на много от нас нищо не ни говорят, но със сигурност са имали значение в миналото. Иво Иванов.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иво, думата магданоз идва от лат. macedonense, буквално Македонско растения, а самото име Македония си е наше, означава богата на води земя.

      Преди 2000 години боб се е произнасяло като буб, както е в някои наши диалекти.

      Тази статия може да ти допадне, точно по темата е НИМФАТА ТРАКЕ И БИЛКИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

      http://populiarnaistoria.blogspot.nl/2014/08/blog-post_4.html

      Изтриване
    2. едни от най-известните билки си имат име, което си е напълно разбираемо - смрадлика, омайниче, лудо биле (бела дона), лай кучка:) или лайка, бяла ружа, бял равнец, босилек (думата "лек" е доста добре подчертана),

      Изтриване
    3. Щом имената на билките са разбираеми, то те са си наши :)

      Изтриване
  8. "тракийските племена бете-гери, ди-гери, келе-гери, пюро-гери..."
    Ще си позволя да добавя и Кутри-гури /гюри/ известно българско племе :) ...
    Според мен гури, гюри са производни на "Гери" в зависимост от носовката или диалекта.
    Кутри си имаме и сега, от там идва кутре тоест най-малкия пръст. Или така свързано означава "малките герои".
    Такива ми ти работи .....
    Поздрави Спаро с интерес чета всичко, което пишеш и непрекъснато откривам неща от баба и дядо в нещата, които разкриваш от езика на траките.

    Митака

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, частицата -гури в кутригури е вариант на -гери в дигери, келегери...Кутри наистина означава малки, сродна е на трак. катири, катизи-дребосъци.

      По принцип българският език е само развита форма на тракийския. Нашите баби и дядовци са съхранили в своята реч огромно количество архаични думи.

      Поздрави!

      Изтриване
  9. В някой села на Добруджа на малките краставички корнишони им казват "катири". :) Тая дума я знам от жена ми, а тя от баба си. Нейния род е от Жеравна, а моя от село Шипка. И двата рода са избягали от османското насилие в Северна Добруджа, а по късно пак е трябвало да изгубят всичко и само и само, за да останат българи се преселват в Южна Добруджа.....
    Каква съдба са имали нашите баби и дядовци .... Поклон и вечна им памет!
    Ето отново намерихме древна дума, която се употребява днес!
    Поздрави и лека,
    Митака

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Митак, благодаря ти за ценната информация! Сега ще спомена, че катиари е име на едно от скитските племена обитаващи Черноморските степи по времето на Херодот.

      Изтриване
  10. Здрасти Павка, споменаваш за племето Трибали, каква етимология можеш да дадеш на това име и можем ли да го свържем с Трибелий, както го наричат всички с изключение на нас?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Трибали означава тройно силни, точно това означава и Тривелии.
      Три - три
      бали - стблг- болий-по-голям
      велий-стблг. голям

      Изтриване
  11. Вярно е, че политици и медии системно бълват ненавист към българщината.В наши дни ятагана, танка, бомбите са заменени с друго оръжие - лъжи. Казвате: "има такива, които са повярвали на лъжите, че са слаби и незначителни". Изглежда, че в настоящия период това е нашето оръжие и средство за борба: да не се вярва на лъжите! А това е възможно благодарение и на статиите от Spartok. Благодаря! :)

    ОтговорИзтриване
  12. До тук само глупости...изводът е,че незнаете нито собствения нито тюркския език.Нито произхода си.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Изводи се правят не на основа на лични мнения както правите Вие, а въз основа на по-силни аргументи. Такива Вие не представяте.

      Изтриване
  13. Анонимен от 1 януари 2015, не е зле да понаучиш малко български правопис и тогава да пишеш тъпи забележки!

    ОтговорИзтриване