ЗАГАДКАТА С “ИЗЧЕЗНАЛИЯ” НАРОД МИЗИ – КЛЮЧ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Със сигурност доста хора у нас се чудят кой точно казва истината за далечното ни минало. В старите теории уверено се твърдеше, че поданиците на хан Аспарух са от тюркски произход.  

Други учени също поставяха корените на народа ни в Средна Азия, но не край течащите в Сибир реки Иртишка и Енисей, а в региона на Хиндокуш. Подръжниците на това виждане се опират между другото на свидетелството на живелия през XII век Михаил Сирийски за идването на скити от земите около планината Имеон, но не уведомяват своите читатели за това, че Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ. Не е спомената и друга важна подробност, а именно факта, че названието на планината Imaus/Ἴμαον е сродно на Imeus и Emona на Апенините, a и Αἵμων/Aemus в Тракия, като най-старото споменато име е това от нашите земи.

Разбира се има и трета теория, според която ние сме потомци на стари балканци, на най-древниия цивилизован народ, който по време на Античността e известен под името траки, т.е. ние българите се яваваме пълноправни наследници на хората, от чиито среди произлизат Орфей, Залмоксис и Спартак.

До този момент няма антропологични и генетични изследвания, които да позволят да се приеме, че корените на народа ни са някъде в далечната Азия. Според новите данни от генетичните проучвания, ние сме твърде далеч от популациите на Индия, Кавказ, а и тюрските народи.(1)*

 За сметка на това, както доминиращия у нас антропологичен тип, също и значителна част от генетичните маркери типични за населението на България, красноречиво показват, че ние действително сме потомци на народа, смаял римляни и гърци със своята сила, смелост, но и духовна извисеност.

Всички, които са запознати със старата ни история, знаят добре, че от IV до XV век, различни автори поставят знак за равенство между българи и мизи. Става дума за най-големия тракийски народ, чиито владения са се простирали от Тесалия (Гърция), до Черноморските степи. Част от тези храбри хора са населявали значителни територии от Западна Мала Азия (Турция) и дори Средна Азия (на север от Иран). Най-важното в случая е това, че от средите на европейските мизи се появават хората, които носят името българи.

Карта създадена по сведенията на Клавдий Птолемей, вижда се, че Мизия се простира до река Днестър

С течение на времето, благодарение на факта, че мизите-българи стават най-силни, тяхното име е прието от роднините им обитаващи Балканите - потомците на пеоните, бесите, трибали, гетите и др.

                   Карта на римските провинции Горна и Долна Мизия

Ето поради това е важно да се проучи с подробности историята на европейските мизи – тези, които са отговорни за появата и налагането на името българи. Какво правят професионалистите обаче, вместо да подложат на анализ историята и материалната култура на мизите на север и юг от река Дунав, започват  действия, които някои биха дефинирали като кампания по заличаването на присъствието на дедите ни в древната Източна Eвропа.

Останах огорчен и дори шокиран когато попаднах на работи на траколози и историци надпреварващи се да “доказват”, че в Европа, на юг и север от Дунава никога не е имало мизи (наречени по-късно българи).

Един учен смята, че определена група крайдунавски траки сражаващи се с армията на Рим, е наречена умишлено мизи, за да могат римските легиони да “си спечелят славата на победители на бойци възпети от Омир заради храбростта им.” [1] c.106.

Друг специалист се опитва да ни убеди, че Страбон пише за мизи в Тракия поради това, че искрено е желаел да се съобрази с желанието на императора (Тиберий), който организира провинция Мизия, или пък на стария географ е оказан политически натиск (директен или индиректен) и т.н. [2] c.131.

Страбон не е нито първият, нито единственият, който локализира мизи на Балканите. Не можем да пренебренем писалите за крайдунавските мизи Посидоний, Артемидор, Тацит, Елиан, Тит Ливий, Апиан, Плиний Стари, Клавдий Птолемей, Дион Касий, Луций Аний Флор, Юлий Капитолин, Йордан.

Несериозно е да се смята, че всички тези стари автори са имали една и съща фантазия, или задача - да заблудят света, че Тракия е обитвана от мизи. Ако по времето на император Тиберий определени хора са се чувствали принудени да споменат мизи, то какво да кажем за хроникьорите писали в по-късни епохи? Тях какво ги е подтикнало да се съобразяват с желанието на отдавна напуснал живота император?

Има и друг хронологичен проблем, който е останал недобре проучен от специалистите. За мизите в Европа е писал Посидоний и то доста по-рано от Страбон, като в случая по-важното е това, че Посидоний е починал преди император Тиберий да се роди. За да подкрепи твърденията си, Страбон цитира и Артемидор, а този автор, подобно на Посидоний е живял преди времето на Тиберий.

За мизи и за това, че те заедно с пеоните (панонците) имат търговско средище в Аквилея е писал не кой да е, а живелия през IV век император Юлиан Апостат [3] c.132. Този владетел не е имал причина да се страхува от отдавна умрелия Тиберий, нито пък да се съобразява с прищевките му. Намирам за странно, че важното, а и пределно ясно свидетелство е убягнало на нашите специалисти.  

Още по-сериозно става, ако се запознаем със сведението на Херодот относно това, че във времената преди Троянската война (т.е. XV-XIV в.пр. Христа) мизите и тевкрите успяват да постават всички траки под своя власт, като стигат чак до река Пеней [4] VII.20. Бащата на историята представя тези данни около четири века преди император Тиберий да се роди. Знаейки това, можем ли да приемем за логично и научно твърдението, че мизите в Тракия са продукт на желанието на Тиберий?

И друго е важно, за да се покори цяла Тракия, то мизите и тевкрите трябва да са били огромна група хора, иначе не би им се отдало да подчинят своите роднини. Имайки предвид тези подробности, смятам, че е крайно несериозно, присъствето на мизи в Тракия да се тълкува като желание на Тиберий, или стремеж за добиване на слава.   

Тъжното е, че в стремежа си да “докажат”, че в Европа никога не е имало мизи, определени учени прибягват, поне според мен (дано да се лъжа), до некоректно представяне на определени исторически извори. Като пример може да се посочи твърдението, че “Апиан съобщава, че не е успял да намери информация за мизите.” [2] c.123 (bel.527).

Реално (поне по мое мнение) нещата стоят съвсем различно. На Апиан и през ум не му е минавало да казва, че не е намерил информация за мизите, защото ги споменава няколко пъти в един кратък пасаж от свой труд. Апиан пише следното: “Марк Лукул, братът на Лициний Лукул, който водеше война с Митридат, потегли срещу мизите и стигна до реката, където шест гръцки града бяха разположени съседно на земята на мизите, а по-точно Истрия, Дионисополис, Одесос, Месембрия, Калатис (?) и Аполония, като от последния той докара в Рим голяма статуя на Аполон, която в последствие бе положена на Палатинския хълм. Освен това, аз не успях да намеря други неща, които Римската Република е сторила на мизите. Те не бяха задължени да плащат данък на Август, а на Тиберий, който бе следващия император. “ [5] App. Ill. 5.30

Ето и текста от работата на Апиан, придружен от активен линк. Така всеки, който желае, може да направи проверка: “Marcus Lucullus, brother of that Licinius Lucullus who conducted the war against Mithridates, advanced against the Mysians and arrived at the river where six Grecian cities lie adjacent to the Mysian territory, namely, Istrus, Dionysopolis, Odessus, Mesembria, Catalis, and Apollonia;¹ from which he brought to Rome the great statue of Apollo which was afterward set up on the Palatine Hill. I have found nothing further done by the Roman republic as to the Mysians. They were not subjected to tribute by Augustus, but by Tiberius, who succeeded him as Roman emperor.” - App. Ill. 5.30

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0230%3Atext%3DIll.%3Achapter%3D5%3Asection%3D30

Уверяваме, че в един кратък фрагмент Апиан съобщава няколко пъти за мизите, като уточнява, че не разполага с данни за други неща сторени от римляните на мизите, освен разказаното в писанията му. Мисля, че това е доста по-различно от твърдението на някои наши учени (и преподаватели ), че Апиан не е успял за намери информация за мизите.  

Разбира се, сред изследователите на нашето минало има и изключения. Срещат се такива хора, които не само смятат, че е имало мизи в Европа, но дори дават ценното указание, че по време на Античността, определена група от тези мизи се е смесила с част от гетите и така се е оформило ново племенно образувание.

За това пише в своя работа Кирил Влахов подлагайки на анализ личното име Гетомиз. Разграничаващ се от скептицизма на своя колегa Димитър Дечев (който е запознат със сведенията на Макс Фасмер) Влахов смята, че Гетомиз е човек от средите на племенно обединение на гетите и мизите обитаващи Северното Черноморие, по-точно земите край Олбия [6] c.57-58. *(2).

Кога е положено началото на въпросното племенно обединение е трудно да се каже, тъй както е трудно да се определи кога са се появили обединенията на медо-витините, дио-бесите, мизо-македоните и т.н. Едно е сигурно, станало е в дълбока древност защото има сведения за мизо-гети на север от Персия по времето на Кир Велики – VI в.пр. Христа.

Херодот  нарича въпросните мизо-гети масагети и ги причислява към семейството на скитите, нека не забравяме обаче, че Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ. Трябва да се добави и важната подробност, а именно това, че  масагетите (мизо-гетите) Йордан гледа като на част от гетите [7] X (61). Това разбира се е справедливо защото мизи и гети са хора, които делят един произход с останалите “траки”. Страбон казва това без увъртане [8] VII.3.2.

“Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi…” - Strab. VII.3.2.

 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

Живелият през VI век Прокопий Цезарийски обяснява, че новото име на масагетите (мизо-гетите) е хуни: “Aïgan was by birth of the Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace. “  [9] Proc.LB.III.xi.9

http://www.gutenberg.org/files/16765/16765-h/16765-h.htm

Прокопий е виждал тези мизо-гети, познати и като хуни, но и дума не отваря за някакъв  особен външен вид, различен от този на европейските народи. По-рано, друг летописец – Приск Панийски посещава резиденцията на Атила и също не определя външния вид на хуните като екзотичен. Приск дори не може да направи разлика между хуните и балканските  поданици на Римската Империя.

Този факт някакси убягва на поддръжниците на старите теории. Никой от тях не проявава желание да обърне внимание на описанието на външния вид на мизо-гетите. Става дума за тяхната особена прическа – темето бива подстригано, а косата в задната част на главата е оставяна дълга. Това не е азиатски, а древен балкански обичай, практикуван от “траките” абанти и мизи, като дори името на прическата е тезеида – по името на пеласга Тезей.

Прокопий от друга страна нарича абсолютно същата прическа хунска мода: “But the hair of their heads they cut off in front back  to the temples, leaving the part behind to hang down to a very great length in a senseless fashion, just as the Massagetae do. Indeed for this reason they used to call this the "Hunnic" fashion.” - Proc. SH. VII.10 (2)*

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Procopius/Anecdota/7*.html

“But he sheared only the fore part of his head, just as Homer said the Abantes did, and this kind of tonsure was called Theseïs after him. 2 Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force their way into close quarters with their enemies.” -Plut. Tes.I.5 (3)*

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/theseus*.html

Oсобената прическа на мизите и мизо-гетите обяснява един интересен фрагмент от Именника (на българските князе). Taм е казано следното: “сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами.“ - Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави (4)*

Прическата е била популярна у нас до ново време. Хайтов дава описание на Ангел Войвода, който бръснел главата си, но оставял дълъг перчем коса [10] с.127. Обичаят се запазва до началото на ХХ век. Изоставянето на тази особена практика според Петър Берлиев се дължи на погрешното вярване, че произхода и е турски.

Това, че масагетите трябва да се свържат с тракийските народи е открито от един буден български учен. Става дума за д-р Васил Бакърджиев. Понеже информацията, която той представя е от огромна важност, ще цитирам дословно добросъвестният сънародник: “Може да се приеме, че границата на земите обитавани от траки е по-далеч –  в Централна Азия – от Каспийско море до Иран (Персия) и Индия. Там траките, носещи колективното име скити (име ползвано от гърците) или саки (име ползвано от персите), обитават огромна територия. Много важно е да се спомене, в Средна Азия живее народ – тракийско племенно обединение познато като масагети (големите гети)“… 

 ”die Grenze des alten Thrakiens noch weiter in Zentralasien — vom heutigen Kaspischen Meer bis und zwischen Iran (Persien) und Indien anzunehmen. Die alten Thraker, unter dem Sammelbegriff Skythen (altgriechisch) oder Saken (persisch) haben damals diesen grossen Raum bevölkert. Besonders wichtig ist es zu erwähnen, dass hier eine große altthrakische Stammen Konföderation der Massageten (Grossgeten) in Zentralasien.

Важно е да се спомене това, че старобългарските земни валове, типичното жилище – полуземлянката, стопански методи като съхраняването на житото в ями и т.н. не са неща възнинали в Азия, а са типични за древното балканско население.  Данни за това могат да бъдат намерени в работите на учените Никулице, Китов, Агре и др. Уви, тези неща не са известни на по-голяма част от широката публика.

Приемем ли, че мизите са били най-големия древнобалкански народ, чиито селища са се простирали не само на Балканите и в Черноморските степи, но също в Анатолия и Средна Азия, нещата си идват на мястото и всички загадки изчезват.

Става ясно защо дедите ни са наричани ту траки, ту скити, ту хуни. Мизите спадат към тракийския етнос, към който спадат също и скитите според Стефан Византийски. Обединението на мизи и гети, те. мизо-гетите живеят на север от Персия (Иран) като са били в контакт също с тюрки, индийци, китайци. Тези мизо-гети са станали известни и като хуни, което според мен означава господари, благородници и може да се обясни със стблг. унии-по-добър, т.е. благороден.

След войната с Кир Велики през VI в. пр. Христа, част от мизо-гетите се завръщат по родните места в Черноморските степи. За това разказва Йордан в работата си “Произход и деяние на гетите” като употребява за хората наречени от Херодот масагети (мизо-гети) названието гети:

“Then Cyrus, king of the Persians... waged an unsuccessful war against Tomyris, Queen of the Getae. Elated by his victories in Asia, he strove to conquer the Getae, whose queen, as I have said, was Tomyris…After achieving this victory and winning so much booty from her enemies, Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself. - Jord. X(61) (5)*

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

Томира слага главата на персиеца Кир в торба пълна с кръв, картина на Александър Цик – източник User Adrigon  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/cc/Tomyris_Plunges_the_Head_of_the_Dead_Cyrus_Into_a_Vessel_of_Blood_by_Alexander_Zick.jpg

Няма никаква мистерия в това един народ да се засели в различни територии. Родната земя на саксите е в Северна Германия. Част от тези сакси заминават с роднините си англите за Британия и там се обединяват (както се обединяват гети и мизи). Други сакси пък се установяват в Трансилвания (Румъния).  

Не е трудно да се каже, че родната земя на мизите са Балканите, че оттук (според Страбон) една част тръгва за Анатолия и се заселва там, а друга част (според Йордан) се установява в Средна Азия, на север от Персия. Това би обяснило защо дедите ни са наричани с различни имена, но би станало ясно и, че сме потомци на местен народ, който е играл важна роля не само в европейската история, но и в историята на народите на Азия. Това виждане, за жалост не съвпада с общоприетите (но недоказани теории), на които все още се робува.

Струва ми се, че точно поради това са направени опити да се внуши, че мизи в Европа никога не е имало и, че отъждествяването на българи с мизи ще да е било грешка. Да обаче тази “грешка” я правят голям брой автори и то в продължение на 1100 години! Дали пък не се бъркат тези, които смятат, че българите няма как да са потомци на мизите и сродните на мизите хора?

За да се обслужат старите и наложени от чужденци теории, бива отричана и безценната за историята ни карта на Св.Йероним - IV век. На нея пише Mesia hec & Vulgaria – Мизия, също и България. Тази карта обяснява защо Йоан Никиуски пише за провинция България когато разказва за бунта на предвождащия българи Виталиан (512-513) година.

"Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria." J.Nikiu, Chr.  LXXXIX.75

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

Макар част от дедите ни да са живели в пределите на Римската Империя, те все пак са имали известна автономност, която според мен е дадена от Константин Велики. Тази автономност е пазена ревностно и поради това Виталиан повежда българите си срещу император Анастасий.

През IV век, в Европа има две държави – Римската Империя и България. А на север от Дунава, в свободните територии държавността ни е възстановена (макар и непризната от Рим) още през II век, или както е казано в “Именника” -515 години преди времето на княз Аспарух (Исперих кнѧз). 

Това е нещо уникално, a и повод за гордост. Това е свидетелство за силата на духа на народа ни. След всяко падение ние успяваме да се изправим и да надвием враговете си. Дедите ни са били посичани, горени, изтезавани, продавани като стока по пазарите на Ориента, но ето – нас все още ни има и ще ни има и в бъдеще. Този, който е роден в огъня не може да загине от огън. Този, който е роден на бойното поле може да бъде подтискан само временно. Този, чиято душа е светла няма да бъде погубен от злото, а ще го надмогне и преживее.

Използвана литература и пояснения:

1.A.Фол, История на Българските Земи в Древността до края на III в. пр. Хр., Тангра, ТанНакРа ИК, Център за Изследвания на Българите, София, 2008;

2.Д.В.Ботева-Боянова, Античните текстове и тяхното четене днес, Акценти от осем века фрагментарна история на древна Тракия (IVв.пр.Хр. - IV в.сл. Хр.), УИ, Св.Климент Охридски, София, 2014;

3.Iuliani Imp.Opera quae quidem reperiri potuerunt omnia, sumptibus Sebastiani Gramoisy, Parisiis, MDCXXX;

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

5.Appian, The Foreign Wars, transl. H.White, THE MACMILLAN COMPANY, New York, 1899;

6. К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;

7.The Gothic History of Jordanes, transl. Ch.Mierow, Princeton University Press, Princeton, 1915;

8. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

9.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;

10.Н.Хайтов, Хайдути, Изд.Георги Бакалов, Варна, 1979;

(1)*S. Karachanak, V. Grugni, D. Nesheva, V. Battaglia, S. Fornarino, N. Al-Zahery, V. Carossa, Y. Yordanov, A. Galabov, B. Atanasov, A. Torroni, D. Toncheva,, O. Semino,

Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians

“As for the interpopulation analysis, similarly to mtDNA, Bulgarians belong to the cluster of European populations, still being slightly distant from them. Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

(2)* Procopius , The Anecdota  or Secret History, Loeb Classical Library, 1935;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Procopius/Anecdota/7*.html

(3)*The Parallel lives by Plutarch, Loeb Classical Library, 1915;

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/theseus*.html

(4)*https://bg.wikipedia.org/wiki/Именник_на_българските_ханове

(5)* Jordanes, Origin and deeds of the Goths, transl.Ch.Mierow https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

ЗАБЛУДАТА „БАЛХАРА“ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ, ИЛИ „КРАКАТА НА ЛЪЖАТА СА КЪСИ“ - автор: Ж. Войников

След публикуването на статията ми за недостоверните сведения на Михаил Сирийски получих както обиди, така и упреци. Защо трябвало да нападам г-н Петър Добрев и неговата иранска теза? Учените били приели работите му, а само аз съм се магарял.

Честно казано останах удивен защото въпреки критиката си към сведенията на Михаил Сирийски, аз не съм споменал нито веднъж името на г-н Добрев.

Едиствените имена на учени споменати от мен са тези на Веселин Бешевлиев, Ганчо Ценов и Антонио Скиарета. Бегло споменато е и изследване на Скул, Шарда и Сонина.

Верно е, че отправям критика към поддръжниците на иранската теза, но това е мое право. Всеки жител на свободно и демократично общество трябва да има възможност да изрази личното си мнение.

В предишната си работа, а и в свои по-стари статии аз съм посочил защо не ми допада иранската теза:

– Hе са представени важни исторически извори”

- Hе са посочени важни паралели между древните топоними от Азия и Европа;

- Пренебрегнати са двете мащабни антропологични изследвания показващи, че нямаме нищо общо с народите на Азия;

- Не ми допада и това, че се внушава, че повечето от българите са от памиро-ферганската раса, но не се цитира нито кой и кога е направил изследването, нито пък е дадено описание на белезите на тази раса – тъмна кожа, голям, изпъкнал нос, черна коса.

- Не е отбелязано и това, че понятито памиро-ферганска раса е въведено от съветски учени.

Както виждате критиката ми е обоснована. Не отричам сляпо, не отричам без да съм се аргументирал. Има и друго, държа да подчертая, че не съм единствения, който изразява критика към работите на г-н Добрев. Друг критик е г-н Живко Войников. Той е прекрасно запознат с историята и археологията на Средна Азия.  Ясно е, че е човек, който се е задълбочил в изследванията си. Вижданията ни не съвпадат по доста точки, но това не ми пречи да призная ерудицията му.

Представям част статия на г-н Войников, в която той аргументирано и подробно е обяснил защо определени твърдения на г-н Петър Добрев не отговарят на истината.

В края на статията съм представил линк, който води до пълната версия на работата на г-н Войников. Приятно четене!

ЗАБЛУДАТА „БАЛХАРА“ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ, ИЛИ „КРАКАТА НА ЛЪЖАТА СА КЪСИ“ - автор: Ж. Войников

В последните 20-25 години, в редица свои публикации, ориентирани към широката публика в популярен стил, специалистът по стопанска история, проф. Петър Добрев се опитва да докаже, че древните българи принадлежат към земеделската иранска общност, обитавала античната област Бактрия. Идеите му получават голяма популярност сред широката общественост и любителите на историята, но не и сред академичните учени.

След първоначалната еуфория от началото на 90-те год. на ХХ в., по-трезвата преценка на фактите посочени от П. Добрев, сравнени с добре изучената история на тази част от Средна Азия показва, че те не могат да бъдат приети за изобщо коректно представени и са изцяло плод на незнание, неверни интерпретации и заблуда. П. Добрев твърди, че древните българи за 100% иранци и 100% уседнали земеделци, живеещи от най-древни времена в района на град Балх и историческата област Бактрия.

За тях имало множество споменавания в „Махабхарата” като народа „бахлики”. По-късно, след като идват кушаните (роучжите / юечжи) – диви скотовъдци и номади, древните българи-бахлики са прогонени от Бактрия и се заселват в Кавказ, където предводителят им Вунд (Вънд) е записан от арменския историк Мовсес Хоренаци. Това е в общи линии т.нар. „Бактрийска хипотеза” която в България, започва да се цитира отчасти и от историци-професионалисти, приели я напълно безкритично. Какви са доказателствата на Добрев?

Основно изхожда от чисто звуковото съвпадение гр. Балх / българи, респ. „бахлики”, както нарича древните българи в своите книги. След това цитира арменската география „Ашхарацуйц” от VІІ в., и споменатия в нея народ „булх”, чиято локализация е в района на Хиндукуш. Също цитира арабския автор Димашки, който споменавал областта „Балхара” във въпросния район, „на запад от Таджех” което П. Добрев разбира като Таджикистан....

Тези сведения свързва със съобщението на Михаил Сирийски, за преселението на българите от планината Имеон, която Добрев свързва само с Памиро-Хиндокушкия масив в Средна Азия, въпреки че Имеон обхваща основно Тяншан. Не на последно място Добрев цитира и китайските хроники (в случая Бей-ши, Тан-шу), говорещи за държава Боло (Bolo) (средн. кит. „pā-lhāk”) в Средна Азия и най-вече основният му довод е за открит лексикален фонд, показващ близост с езика на съвр. „памирски таджики”.

Оттук той започна да пише за „памирски” произход на българите и за прародината „Балхара край Памир”. На практика изцяло приравнява историческа Бактрия с въведения от него термин „Балхара“. Неговата “Балхара” е твърде разтеглива и неуловима, от съвр. Бухара до Кашмиро-хималайския Болористан и вечното някъде около Памир. (1)

Уж кушаните прогонват „българите” от Бактрия, а като доказателствен материал за антропологичния вид на древните българи използва точно известните скулптурни кушански портрети от двореца в Халчаян (без разбира се това да се посочва).

В привеждането на своите доказателства, П. Добрев игнорира изцяло археологията и липсата на каквито и да е археологически сравнения е типична за неговото творчество. Лингвистичните му сравнения, въпреки някои интересни попадения, са лишени изцяло от сравнителен етимологичен анализ и са некоректно поднесени!  ...

Проф. Сурен Еремян (Suren Eremian, Reconstructed version of Shirakatsi's map of Central Asia) е направил карта-реконструкция, на картата направена и публикувана от К. Патканян, по описанията в «Ашахарацуйц», която е вариант на картата на Птолемей. Посочил е бушките като съседи на ефталитите – алхан / алхон и валхон, които живеят по поречието на Думос или Сърдаря. Следва още едно споменаване на народ с името Булх (Boułkh) като съсед на хорезмийците, които се намирали на северозапад от него, и масагетите разположени на север от него.

Това показва, че народа Булх се е намирал в Средноазиатското междуречие, някъде по средните течение на Амударя или Сърдаря, т.е. на югоизток от Хорезъм и в съседство с тохарите, т.е. населението на Тохаристан или Бактрия. В картата си, Патканов (и Еремян) са поставили народа Булх почти в самия ъгъл на планините Имеон и Емод, вероятно подвеждайки се по Птолемей. Аналогично в картите на Птолемей, там се поставя народа „Билти” (Biltae, Bilthe), т.е. дардите и буришите в областта Балтистан, където през VІІ в. те образуват държавата Болор.

В случая Булхите са посочени в Согдиана и са източни съседи на Хорезъм, а Болор е доста по- отдалечен, т.е. няма как народа Булх от «Ашхарацуйц» да отговаря на Билтите на Птолемей и това е резултат от грешката на Патканян, при съставянето на кратата!

Разбира се пълен анализ на „творчеството” на Петър Добрев няма да правим, в България то е достатъчно известно на всеки интересуващ се от „прабългарският въпрос“. Има ли основание да виждаме в Балх непременно българският етноним? Смятам че такава връзка изобщо не съществува.

Източноиранското Балх отразява западноиранското Бахди / Бахтри, което в древногръцка транскрипция звучи като Бактра – главен град на областта Бактрия. Самото древно название на Балх е Бахди (Baxdi), но етимологията му не е много ясна. Бахди (Bāxδī) е авест. форма на ст.перс. baxtri, което може да е свързано с посоката запад или север, в пехлеви ābaxtār – посоката север, в перс. bākhtar – запад, abhar – заден, в пущунски badar, badr, съвр. персийски bād - север. (25)

 Ето един пример за «бахликите» който е некоректно поднесен от П.Добрев, във връзка с Калингската война на индийския цар Ашока, от династията на Маурите, в ІІІ в.пр.н.е. Според П.Добрев, Ашока воюва с народа болхики или болинги, които са „естествено” българи от Балхара. Битката била толкова кръвопролитна, че Ашока победил с цената на много жертви. Това го отвратило и до края на живота си бил мирен владетел, почитател на културата и будизма. (44)

Наистина има такова събитие, но се отнася за съвсем друг народ. Ашока воюва с държавата Калинга и народа калинги. Калинга се намира на юг край Бенгалския залив. (45) Съпоставата болинги- калинги, е напълно невярна. 

Едно друго “доказателство” което П.Добрев привежда в защита на своята „балхара“ е отразената от Ал Бируни и Масуди титла на северноиндийски владетел “балхара”. (47) Тази титла наистина е зафиксирана при раджпутската династия Раштракути в VІІІ в. Известно е, че означава изкривена арабска транскрипция на санскритското “валлабхараджа” – господин, господар-раджа. Ибн Хордабехт в “Книга за пътищата и страните” потвърждава въпросното становище. Като изброява титлите на владетелите на света, пояснява че владетелят на Индия се титлува „балхара“ което означава, владетел на владетелите. ***

Без да отегчавам читателя с по-нататъшен анализ на творчеството на този автор, само ще добавя, че при него се забелязва един основен наивен, емоционален комплекс – да си намерим „по-културни и цивилизовани предци” от набедените за такива хуни на Атила, или древните тюрки.

Така днес, в България сред трезвомислещите, се наблюдава закономерен и пълен отлив от идеите на П. Добрев. Неговата “бактрийска” теория не издържа на по-сериозна критика. Тя се оказа една красива лъжа, оказал се обаче, неизчерпаем извор вдъхновяващ фантазиите на много наши доморасли „чалга“ фолк-хистъри творци!

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Zabludata_Balhara.pdf

Препоръчвам на читателите да се запознаят с пълната версия на работата на г-н Живко Войкинов. Тя може да се намери на линка по-горе.

ФАЛШИФИЦИРАНАТА ИСТОРИЯ, МИХАИЛ СИРИЙСКИ И БЪЛГАРИТЕ

Изворите за нашето минало са много. За жалост хрониките, от които черпим знания са сътворени от враговете на дедите ни. Повече от ясно е, че римските и гръцки летописци не винаги са били обективни. Често важни подробности са били премълчавани, или пък преиначавани. Теофан Изповедник и Никифор имат доблестта да признаят срамното поражение на император Константин IV и победата на княз Аспарух. Войната между българите и Римската Империя (Византия) е спомената и от Константин Апамейски, но повечето от останалите автори бягат от това събитие като дявол от тамян.

Веселин Бешевлиев разказва за това явление и обяснява, че през Х век във Византия били създадени нови версии за заселването на българите отсам Дунав, които трябвало да отменят съобщенията на Теофан и патриарх Никифор и Константин Багренородни за заселването и образуването на българската държава.

Доста летописци услужливо подемат новата тенденция на фалшифициране на събитията, един от тях е Лъв Дякон. Той признава, че българите са познати и под името мизи, но пропуска княз Аспарух, премълчава за бягството на  Константин IV. Присъствието на българите на юг от Дунава бива обяснено с милостта на император Юстиниан Риномет -705-711 г. По негово благоволение дедите ни получили земята си.

Друг услужлив на Рим (Византия) автор е Михаил Сирийски. Някои сънародници изпадат в екстаз при чуването на името на този човек. Причината на това навярно се крие във факта, че този летописец изкарва българите късно дошли чужденци, чиято прародина се намира край Имеон, Средна Азия.

Средновековният летописец твърди, че по времето на император Маврикий -582-602 г. трима братя дошли от Вътрешна Скития водейки със себе си 30 000 скити. Отправната им точка била планината Имеон, а до река Дон стигнали за 65 дни. При достигането на границата на ромеите, един от братята на име Булгарий взел 10 000 човека, проводил пратеници при Маврикий да му даде земя и да живее като съюзник на ромеите. Молбата била удовлетворена и новодошлите хора получили Горна, Долна Мизия и Дакия, укрепени места, които аварите били напуснали. По името на водача си Булгарий преселниците получили народностното си име.

Всеки трезво мислещ човек би захвърлил сведенията на Михаил Сирийски в кошчето за боклук – точно там където им е мястото. Верно е, че никой стар автор не представя перфектни данни, всеки залита повече или по-малко, но в нашия случай става дума за не просто за грешки, а за груби и нагли фалшификации.

На първо място Михаил Сирийски премълчава факта, че българите отвоюват родината си. Вместо това дедите ни са изкарани хора превиващи гръб пред римския владетел. Елементът на мъжество и героизъм ни е отнет, а вместо него ни е лепнат етикет на покорно, раболепно племе, което се моли на император Маврикий.

Къде останаха думите на Енодий, който казва, че българите са народ, на който всичко е принадлежало, народ, при който на почит стои този, който купува дойстойнството си с кръвта на противниците си и, у който полесражението е родно място.

Да разгледаме и времето на идването на дедите ни - 582-602 г. Съществуват толкова много данни, в които българи и България са споменати преди този период. Дори Михаил Сирийски да не е бил запознат с някои документи, едва ли всички сведения за българи в Европа прези 582 година са му били неизвестни. 

B ирландските писания Leabhor Gabhala Eireann се казва, че по времето на цар Кир Велики -VI век преди Христа, народ наречен болги идва от Тракия в Ирландия. Това е около 1100 години преди времето когато според Михаил Сирийски българите се появяват в Европа, но за този извор средновековния автор има оправдание. Ирландските хроники стават известни в Европа сравнително късно.

Картата на Св. Йероним обаче би трябвало да е добре известна на летописецът определил дедите ни като късни азиатски пришълци. Документът е създаден през IV век, той е ценен поради това, че е отбелязано името България като тъждествено на Мизия. Според сведенията на Св. Йероним поне земите между Дунава и Стара Планина би трябвало да са населени с българи в периода 380-390 година.

http://www.angelfire.com/ak/762mm/images/bgkarta.jpg

Потвърждение за това намираме в твърдението на Касиодор цитиран от Орбини, че българите са в конфликт с Рим край Сингидунум (Белград наричан още Алба Булгарика) някъде към 390 година.

Още едно потвърждение намираме в сведението на Г.Кодин, според когото градовете Плиска, Преслав, Дуросторум и Констанца са строени по времето на Константин Велики – 306-337 година. Понеже имената на Плиска и Преслав са български, то те са строени за българи и най-вероятно от българи, ако съдим по използваните квадри.

Отново доста преди споменатия от Михаил Сирийски период, Лъв Дякон поставя българи в Европа споменайвайки за военния им конфликт с лангобардите през 420-440 година. Според проф. Ганчо Ценов сблъсъка между готи и българи на Балканите е някъде през 480 г. Пак Ценов предава теофановото свидетелство за присъствие на българи в Илирия и Тракия през 494 г. Комес Марцелин описва българска победа над римска войска в Тракия през 499 г.

Българите се споменават и в събития свързани с изграждането на Дългата Стена на около 60-70 км от Константинопол през 512 година. Пишейки за същия период Йоан Малала поставя българи в армията на Виталиан. Борбата на тракиецът Виталиан с император Анастасий е документирана и от Йоан Никиуски, който даже споменава как Виталиан се върнал в Провинция България.

Името българи, а и названието на държавата ни са споменати не само от Св. Йероним, но и от Йоан Никиуски и др. дълго време преди имеонските преселници да тръгнат за Европа. Не мога да разбера защо някои хора се възхищават от Михаил Сирийски? За това, че той със замах унищожава славни моменти от историята ни? За това, че премълчава ранното присъствие на дедите ни на Балканите? За това, че ни изкарва превиващи гръб пред византийските императори?

Нека продължим с анализа на работата на средновековния автор. Той твърди, че хората основали България са били 10 000 души и, че те са населили двете Мизии и Дакия. Това е не просто несериозно, то е под всякаква критика. Дори 100 000 човека не могат да държат под властта си такава голяма територия и то територия, която е богата и, за която не само ламтят много народи, но и се водят жестоки войни. Повече от ясно е, че Михаил Сирийски е представил неверни сведения.

Следващата слабост на летописа му е описанието на похода на Булгариос и неговите хора. Твърди се, че походът е станал през зимата и е траял 65 дни. Няма разумно мислещ човек, който да повярва на такава глупост. Растоянието от Имеон до река Дон е около 5000 километра. В древността не е имало асфалтирани пътища, а и преселниците са ползвали волски коли, на които е било натоварето цялото им имущество. Зимният студ позволява прекосяването на реките, но снегът пречи на придвижването. При тези условия не могат да се минат повече от 5-6 километра на ден. Поход от Имеон до река Дон би траял не 65 дни, а няколко години.

Хората няма как да са постоянно на път, правят се временни станове, търси се храна, разузнават се местностите, през които трябва да се премине, водят се преговори с народите, през чиято територия се преминава, а всичко това отнема време. Чудя се на ума на сънародниците вярващи на Михаил Сирийски, как не са се замисляли над споменатите по-горе неща?

Поддръжниците на иранската теория за произхода на българите не са се замисляли и за други неща. Името на прословутата планина Имеон, или както Плиний я нарича Имаус, не е иранско. То се среща на няколко места в Европа и то още от дълбока древност. Антонио Скиарета споменава в своя работа за присъстващата на Певтингеровата карта Mons Imeus и го свързва с названието на река Himella, като дава значение сняг, зима, студ. Става дума за топоними и хидроними от Апенините, а не Азия.

В близост до Mons Imeus и Himella е древния град Emona, Aemona, Aemonia, на чието място се появава словенската столица Любляна. За етимологията на Емона Скиарета дава същото значение както за Имаус – сняг, зима, студ. Трябва да се добави и названието на една друга планина в Европа – Иметос. Това е мястото, което според Херодот пеласгите са имали обиталище. Същите тези пеласги, за които Плутарх твърди, че са колонизирали и Апенините (там където е Имеус).

Сродни на Иметос, Емона и Имаус топоними са документирани и по други места на Балканите. Страбон свидетелства, че по-старото име на Македония е Ематия, а Haemus, Αἵμων е най-древното название на Стара Планина. Според Уйлям Смит Haemus, Αἵμων означава студена планина, планина, в която стават бури.

Как да си обясним приликата между намиращите се в Азия Имеон, Имеус, а и Хималая с локализираните в Европа Имаус, Иметус, Емона, Ематия, Хемус? Xората запознати със старите извори няма да се чудят сълго. За поход на тракийския бог Дионис в Индия са писали доста стари автори - Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний, Страбон. Най-ценни обаче са данните на Луций Ариан, който приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация.

Съвсем естествено е, че ако определени хора бъдат повлияни културно, те ще са повлияни и езиково. Походът на стари балканци наричани в миналото траки и завладяването на Индия обясняват защо в Индия се говорят две напълно разични групи езици – арийски и дравидски. Става ясно и защо хората говорещи арийски езици са генетично по-близо до народите на Източна Европа, отколкото до други индийци (по изследване на Скул, Шарда и Сонина).

Истината както се уверяваме е проста, но поради това, че на широката публика не са представени голямо количество данни, са станали възможни определени спекулации, не на поседно място тази, в която сведенията на Михаил Сирийски се използват като “доказателство” за иранските корени на българите.

Дори да е имало някакво идване на българи от земите край Имеон, на похода на тези хора трябва да се гледа като на англичаните колонизирали Индия и в един определен период принудени да се завърнат обратно във Великобритания. Кой би изтълкувал присъствието на англичани край Хималаите като доказателство, че прародината на старите англо-сакси е в Азия? Никой, нали, но защо подобно събитие се тълкува като “доказателство” за иранския произход на българите?

Редно би било поддръжниците на иранската теза да подложат на критика сведенията на своя кумир. Редно би било да се представят на читателите сведения за тракийското присъствие в Индия, а и Бактрия, там където Плиний Стари разполага тракийското племе сарапари. Редно би било да се каже, че сродни топоними на азиатската планина Имеон, Имаус съществуват и в Европа, а и те са споменати дълги векове преди споменаването на азиатската планина.

Всеки има право на лично мнение дори то да се отличава коренно от това на другите хора. При защитата на вижданията си обаче ние трябва да сме обективни и честни. Не трябва да изкривяваме фактите, не трябва да премълчаваме информация. Почтено е и да признаваме откровено грешките си. Как иначе ще имаме правото да се наричаме българи?

Използвана литература :

1.В.Бешевлиев, Географията на България у византийските автори, Известия на Народния Музей Варна, Том 23, Изд. Георги Бакалов, Варна, 1987;

2.И.Богданов, Прабългари, Изд. Народна просвета, София, 1976;

3.Г.Ценов, Праотечеството и праезика на българите, Хелиопол, София, 2005

4. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

5. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

7. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;

9.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

8. A.Sciaretta, Ancient Toponymy

http://asciatopo.xoom.it/samnium.html#imeus

http://asciatopo.xoom.it/samnium.html#himella

ЕТО КАКВО УКРИВАТ ОТ НАС

В миналото вярвах, че в нашата история няма съзнатели манипулации. Мислех си, че учените съвсем случайно са направили грешки. Все пак никой не е застрахован от залитане в една, или друга посока. Няма изследовател, който да не се е заблудил по отношение на определени факти.

С течение на времето обаче се уверих, че грешките не само са много, но и са укрити доста важни неща. Укриването на сериозно количество даннни вече изключва възможността за грешка напълно. 

Съществуват планини от информация, които изобщо не са ни представени от хората писали за етническата принадлежност на старите българи. Без тези важнни данни ние няма как да направим проверка на неиздържаните теории, които все още тровят съзнанието на студентите.

Едно от най-важните доказателства за произхода на народа ни са двете мащабни антропологически проучвания на д-р Методи Попов. Изследвани са не сто-двеста българи както правят някои днес, а около 10 000-11 000 сънародници. Ето какво е заключението от първото изследване, това от 1938 година:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” - (М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, с.111).

Относно кръвните изследвания проф Попов казва следното – “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи” (М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, с.122) .

Двадесет години по-късно нашият даровит изследовател представя ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи 
“Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния  български народ принадлежат   изцяло   към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип.”   -М.Попов,   Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260.

Тези данни унищожават с един замах теорията на тюрко-алтайския, а и иранския произход на старите българи. Антропологията е точна наука, там резултатите зависят не от нечие мнение, а от краниметричните и серологични (кръвни) изследвания. Мащабният характер на проучванията изключва евентуална грешка, която може да възникне при малък брой изследвани индивиди.

Редно е да се запитаме - защо този солиден доказателствен материал не е използван от нашите учени? Изключение правят изследователите Ганчо Ценов и Димитър Ангелов. Работите на д-р Методи Попов са публикувани в Придворната Печатница и в Българска Академия на Науките, т.е. били са свободно достъпни.

Игнориране на ключова информация не е научен метод, подобно действие е недопустимо в едно свободно и демократично общество. Ако за първото изследване от 1938 година може да има някакво оправдание, то какво да кажем за второто от 1959 година?

Не само резултатите от важните антропологически проучвания са останали неизвестни на българския народ. Редица изследователи опитващи се да представят старите българи като тюрки не представят изобщо паралелите между старобългарските и тракийските имена.

Едва ли има някой от нас, който да не е чувал за старобългарския род Дуло. Десетки години наред обаче учените затваряха упорито очите си за тракийското име Дулас, Дулес - Δούλας, Δούλης. То е известно от няколко надписа, а е и название на древно тракийско Божество – Дула, Ямба   Дула  (Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, с.54, 176).  

Трябва да се добави и това, че в Плиска, по тухли от времето на римското владичество, са намерени печати с  имена като Δούλης/Дулес, Маркия, Дионис (С.Дамянов, За произхода на античната строителна керамика в Плиска, Мадара и Преслав, Известия на НИМ, том 5, Наука и Изкуство, София 1985).

От доста време е известно, че името Дуло и неговите варианти са употребявани в земята ни векове преди така нареченото “идване” на Аспарух. Тези изследователи, които си вършат работата добре знаят, че името Дуло е присъствало на Балканите още от Бронзовата епоха, среща се на микенски документи от XIV-XIII век преди Христа под формата DU-LO - Ю.В. Откупщиков, Догреческий Субстрат у искоков европейский цивилизации, Издательство Ленинградского Университета, Ленинград, 1988.

Тази важна информация специалистите не благоволяват да представят на широката публика. Не ни се казва и, че освен Дуло в микенските документи от XIV-XIII век преди Христа се срещат и други старобългарски родови имена като Вокил и Ерми.

Едно име може да се приеме като случайно съвпадение, но каква е вероятността три старобългарски родови имена случайно да съвпадат с негръцки имена от микенски документи?

И това не е всичко, на документи от XIV-XIII век преди Христа, с регистрация  534 a 23 (XXIII), 236 Nj 42 (XXVII), 468 Xm 11 (LII), 798 Cb 01 (LXV) се срещат варианти на типични старобългарски имена като Кубер, Винех, Кормесий, Севар, Крум, Токт.

И това ли да го наречем случаност? А дали е случайност, че на микенските документи няма нито едно типично гръцко име като Милтиад, Аристид, Алкивиад, но пък се срещат такива като Мирул, Видул, Дейко. Да сте чували обаче за тези важни факти?

Писмеността, с която са документирани Дуло, Вокил, Ерми, Кубер и т.н. се нарича Линеар Б. Ако сравним знаците от тази древна азбука с руните на старите българи ще установим, че се срещат над 40 успоредици. Броят на идентичните или показващи голяма прилика знаци е толкова голям, че думата случайност е напълно неуместна.

Hе би трябвало да се учудваме, ако разберем, че абсолютно всички руни от розетета от Плиска имат паралели не само сред знаците на Линеар Б, но и на доста по-старата писменост Линеар А. Нейният прототип е от земите на Тракия.

Най-интересното в този случай е това, че ако на руните от розетата от Плиска дадем стойности от Линеар Б, ще прочетем чисто български думи.

ЛЕПИ- лепъ-хубав, подходящ;

САА- сая, сянка [1]

ЛОНО- лоно, основа;

ПЕКЕ – пек, жега;

БУРА- буря;

ЕТИ, ЯТИ – хващам, вярвам, започвам;

ВОПИ – вопъл, въпити-викам;

Четенето е лесно и всеки наш лингвист, който е запознат с Линеар Б би трябвало да може да види приликата с руните на дедите ни и да разшифрова българските думи. Защо никой специалист не се е заел с това за мен е пълна загадка.

Загадка е и това, че при разглеждането на старобългарските погребални обреди не се обръща внимание на паралелите с тези от земите на микенците употребяващи български имена. Жертването на кон и куче в гроба на благородник е напълно непознато на гърците в Класическия период, но се среща по-рано в Атика (Ruth Palmer, "The Horse and the Maiden" ). 

Тази Атика, в която според Страбон са живели траки и то във времето преди Троянската Война, т.е. по времето, когато някой е използвал Линеар Б, за да документира български лични и родови имена.

“for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus,  Daulis in Phocis by Tereus”  VII.7.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Как мислите, дали е редно да се премълчават данните показващи, че старобългарската погребална традиция има корени на Балканите? Понякога се стига даже до куриозни и дори абсурдни ситуации. От известно време се знае, че старите българи са издигали погребални могили. Пишейки за тези паметници Рашо Рашев подчертава, че те са в речна долина, докато това не било характерно за тракийските. 

Подобно изказване е меко казано извънредно странно като се има предвид, че една от най-големите концентрации на тракийски могили е в Розовата долина където текат реките Тунджа и Стряма. Трудно ми е да си представя, че Рашев не е бил запознат с географията на България, а и с тракийската археология. 

Премълчано е и това, че типичната за старите българи изкуствена черепна деформация е позната в Тракия още от Каменната епоха. Едва в последно време Й.Йорданов и С.Йорданов публикуваха данни за това, че този странен обичай се среща на наша територия от най-дълбока древност, а и е типичен за траки и пеласги -Й.Йорданов, Антропология на древните българи, Масовият гроб при Девня, Тангра ТанНакРа, София, 2008, с.125, С.Йорданов, Тракийският Войн, Фабер, Велико Търново, 2000, с. 223.

Дали е редно когато някой учен пише за това как Крум Страшни направил от главата на Никифор Геник ритуална чаша, да не се спомене, че траките също са правели чаши от черепите на враговете си. За това знаем от римският летописец Луций Аний Флор, III, 4:

"After the Macedonians (heaven save the mark) the Thracians, former tributaries of the Macedonians, rebelled….Throughout the period of their advance they left no cruelty untried, as they vented their fury on their prisoners; they sacrificed to the gods with human blood; they drank out of human skulls."

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Florus/Epitome/1J*.html#XXXVIIII

Оказва се, че обичаят да се прави чаша от черепа на заклет враг е типичен за траките, но нито Бешевлиев, или пък Симеонов, Ваклинов и т.н. не споменават за това. Не се казва и дума, че бръсненето на главата и оставянето на кика се практикува от траки и пеласги още от времето преди Троянската Война. 

За това ни съобщава Плутарх: “Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters”

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

Редица учени свързват строежа с квадри със старите българи. Съвсем наскоро Й. Йорданов направи следното изказване в своя творба: “По-сложен и въпросът с приноса на този етнос с възникването на монументалното квадрово строителство от така наречения “плисковски градеж”, което повечето изследователи приемат за българска традиция. Каквито и да са пътищата, по които този внушителен и ефективен начин на градеж да прониква в България, несъмнено е, че инициативата за неговото въвеждане принадлежи на управляващата българска аристокрация”. -Й.Йорданов, Антропология на древните българи, Масовият гроб при Девня, Тангра ТанНакРа, София, 2008, с. 18.

Това, че дедите ни са били майстори строители не може да се отрече. Защо обаче е пропуснато сведението на С.Торбатов, че градежи с квадри има на Балканите още през III-IV век -С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития (краят на III-VIII в, Фабер, Велико Търново, 2002, c.240. 

С още по-голям контраст е сведението на други колеги на Йорданов и Торбатов, а именно Георги Китов и Даниела Агре. Според тези изследователи строежи в Тракия има още през IV век преди Христа- Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002. 

Ето, има данни на специалисти показващи, че строежите с квадри са познати на траките около 1000 години преди “идването” на Аспарух. Не е ли това важна информация, не променя ли тя старите виждания, не е ли редно тази информация да се популяризира?

Нека обърнем внимание и на други аспекти от бита на дедите ни. Веселин Бешевлиев споменава в работите си за многоженството при старите българи, но за съжаление пропуска свидетелството на Страбон, който казва за траките, че при тях е нормално един мъж да има десет-дванадесет съпруги: 

“the Thracians, and most of all we Getae (for I too boast that I am of this stock) are not very continent;" and a little below he sets down the proofs of their incontinence in their relations with women: "For every man of us marries ten or eleven women, and some, twelve or more; but if anyone meets death before he has married more than four or five, he is lamented among the people there as a wretch without bride and nuptial song”. VII.3.4.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7C*.html

В древността многоженството е било наложително защото поради войните мъжете са били много по-малко от жените и, за да не бъдат те изключени от обществото се е практикувала полигамия, чийто край идва след приемането на християнството.

Всеки сънародник знае, че знакът IYI e типичен за старите българи. Съвсем малко обаче са тези, които са запознати с изследванията на Ст.Михайлов, Дж.Бенсон, Я.Тодорович показващи, че знакът IYI е познат на древното балканско население от Бронзовата и от по-ранната Неолитна епоха, т.е. IYI  присъства на Балканите около 6000-7000 години! (С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987).

Пълна лудост е при наличие на тези данни, които са отпечатани в престижни издания, да се твърди, че знакът IYI е донесен в земите ни едва през Ранното Средновековие, или пък, че е изобретение на римляните. 

Характерът и корените на старобългарската керамика са от огромно значение за процеса на усановяване на етническата принадлежност на Аспаруховите българи. Чернолъскавата старобългарска керамика се среща както в Плиска, така също в некропола от Нови пазар, а и други локации като с. Дибич, с. Злокучен и т.н. 

За датировката на тази особена керамика Стамен Михайлов признава, че съществуват трудности. Проблеми има и с определянето на това – кой народ я е създал? Трудностите идват от това, че съдове с черна лъскава повъхност се срещат не само на Балканите, но също иПриазовието, Северен Кавказ и при долното течение на р. Кубан, а също и в Крим. Тук обаче Михайлов добавя една невероятно важна подробност, а именно това, че този тип керамика присъства в Южна Русия още по времето на Бронзовата епоха.

Споменат е и още един важен детайл – “Обикновено керамиката от тези находища е по-доброка-чествена от новопазарската, но съвсем очевидно е, че се касае за една и съща традиция, която има дълбоки корени в нашата страна. 

Съдове с механично излъскана повърхност откриваме още в епохата на енеолита, бронза и особено през латенската епоха, когато се оформят всички основни елементи на т. нар. сива тракийска керамика, чието по- нататъшно развитие ние виждаме именно в чернолъскавата керамика от Нови пазар.” - (Ст. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г.)

Какво излиза сега, старобългарската керамика, чиито корени би трябвало да са някъде в Сибир, или Памир, има тракийски корени, като развитието е започнало на Балканите преди около 6500 години – времето на Меднокаменната епоха (енеолита).

С охотност определени индивиди споменават извори, в които дедите ни са наречени скити. Верно е, има не един-двама автори причисляващи предците ни към скитите, но има и няколко важни подробности. Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ.

За Страбон саките са източни скити, но живелият много по-рано Аристофан без колебание казва – саките са траки. (Д.Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, Лик, София, 2010, с.326.). Дион Касий също вижда родство между траки и скити, определяйки тракийското племе даки като клон на скитите: “These beasts, accordingly, were brought in, and moreover Dacians and Suebi fought in crowds with one another. The latter are Germans, the former Scythians of a sort”. LI.22.4

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html

Това, че траки и скити делят общ произход се вижда и от сходните им погребални обреди. И двата народа вдигат надгробни могили, жертват коне и хора. И двата народа имат култ към бог Арес, който е признат за тракийски. Херодот съобщава, че при скитите само за Арес се издигат храм и олтар: “ It is not their custom however to make images, altars or temples to any except Ares, but to him it is their custom to make them”.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh4050.htm

Пак от Херодот научаваме, че върховният бог на скитите носи името Папайос: “Zeus, being most rightly named in my opinion, is called Papaios.” IV.59. Персите не познават нито Арес, нито Папайос, но и двата бога са почитани от траките. Персите почитат слънцето, но не го наричат като скитите Гетосур, с подобно име е тракийското слънчево божество Сурегет.

Да сте чували обаче за тези факти от хората опитващи се да изкарат старите българи азиатци? Няма такова нещо, нали като се споменат тези неща и иранската теория ще се сгромоляса като тюрко-алтайската терория за прозихода на старите българи. 

Ще ми се някой от тези господа, които се опитват да отрежат корените ни и да ги захвърлят в Азия, да ми обясни един феномен- Защо в именната ни система няма нито един ирански теоним като Ахура Мазда, Апам Натат, Арияман? 

За сметка на това до ден днешен в именната ни система се срещат значителен брой тракийски теоними. В лявата колона са представени тракийските имена на древни богове, а в дясната са българските им съотвествия.

АЗДУЛ-         ЯЗДУЛ

АРЕЙ-            ЯРЕЙ

БАГАЙОС-   БОГОЙ

БАЛИС-         БАЛИШ

БАСАРЕЙ-    БАСАРИНА

БИСТИР-       БИСТРЬО

ВЕНДИС-      ВЕНДА

ВЕДЮ-          ВОДЮ

ВИТЮ-           ВИТЬО

ДАРЗАЛА-     ДЪРЖИЛ

ДЕН-               ДЕНЬО

ЗАЛТЕН-       ЗЛАТАН

КАРПЕЙ-       КРАПО

КЕРНЕН-       ЧЕРНИН

КОТЮС-        КОТЬО

МАГУТИС-   МАГУТ

МОЛОДАС-  МЛАД

ПЕРКОС-       ПЕРКО

РИНКАЛЕЙ- РЕНКО

САВАС-         САВА

САЛЕН-          САЛАН

СУРА-            СУРА

ТИТИС-          ТИТА

ТОТИС-         ТОТЕ

ТУРМА-         ТУРМАН

Дори и днес, след толкова векове на изповядване на християнството, в нашата именна система са се запазили названията на двадесет и пет тракийски божества!

И после някой ще тръгне да ни омайва, че траките били изчезнали, а старите българи били ирански пришълци. Всеки има право на лично мнение. Хубаво е да има различни виждания, но не е нито честно, нито оправдаемо определени данни да не бъдат представяни на българския читател. 

Нека направим кратко обобщение на неизвестната, или слабоизвестна информация:

1. От гледна точка на антропологията ние сме европейци, като повечето от нас принадлежат на типа население, който е на Балканите от памтивека. Тези данни бяха потвърдени от генетическите проучвания, според които повечето от нас носят кръвта на население обитаващо земята ни от поне от Каменната епоха. В такъв случай е напълно безмислено да се търси нашия произход в Азия.

2. Типичният за старите българи знак IYI присъства на Балканите още от Каменната епоха, а над 40 от руните на старите българи имат ясни съотвествия с употребяваните през второто хилядолетие преди Христа Линеар А и Линеар Б.

3. В микенски документи от XIV-XIII век преди Христа се срещат старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми, а също и династични имена като Крум, Кормесий, Севар, Токт, Винех.

4. Изкуствената черепна деформация не се появява на Балканите едва след прословутата 681 година, а практикувана на територията ни още от Каменната епоха.

5. Бръсненето на косата и оставане на кика не е обичай, който се появава на юг от Дунава едва в Късната Античност, има го още преди Троянската Война при тракийските племена абанти и мизи, наречени още българи.

6. Старобългарските погребални обреди са продължение на тракийските. Старите българи вдигат могили над гробовете на своите благородници, а също така жертват кон и куче в гроба на боец. Тази практика съществува на Балканите още от Бронзовата епоха.

    7.  Старобългарската керамика има корени на Балканите и то        още в най-дълбока древност.

Питам се, като се имат предвид тези данни, кое дава повод да се търси нашия произход в Средна Азия? Защо трябва да се премълчава, че правенето на ритуална чаша от черепа на враг е тракийски обичай? Защо на българския читател не се казва, че в именната ни система няма ирански теоними, но тракийските са в изобилие? Защо тези, които се опитват да изкарат дедите ни скити дошли от планината Имеон не обяснят, че Имеон е най-древното име на Cтара Планина, което е споменато преди около 2500 години, а според няколко автора скитите са тракийски народ?

Тъжно е, че чужденци трябваше да обяват на света Дунавската цивилизация за най-старата в Европа. Тъжно е, че макар учени като Георгиев и Дуриданов да загатнаха, че в нашите земи се е зародила най-старата писменост, новото поколение учени не намира смелост да развие и най-вече популяризира това революционно откритие. 

Съзнанието на българчетата се трови с лъжи написани от недобросъвестни хора, а няма кой да даде гордост и самочуствие на младото поколение обяснявайки, че във вените ни тече кръвта на най-древния цивилизован народ, че първо в нашите земи е блеснала искрата на познанието. И после се чудим защо някои от нашите студенти в чужбина се срамуват да се нарекат българи.

Докато по времето на тоталитаризма учените имаха оправдание, днес такова няма. Днес никой не е в състояние да ги прати в Белене, ако се заемат да покажат истината за произхода ни и с това да дадат самочуствие на народа ни. Видяло се е, че ако чакаме някой да се сети да направи това, ще си умрем недочакали. Ето за това нека сами да търсим, проверяваме и разпространяваме истината за нашето минало.

Нека всеки знае, че дедите ни са се учели да пишат хиляди години преди западноевропейците. Нека всеки знае, че ние сме имали градове хилядолетия преди западноевропейците. Нека всеки знае, че предците ни извадиха латини, германи, келти и др. от мрака на Каменната епоха предавайки знанията за организираното земеделие и скотовъдство. Нека всеки българин знае това и се гордее с произхода си. Без да се уважаваме сами, без да сме с гордо вдигнато чело, как да очакваме някой друг да го направи.