Със сигурност доста хора у нас се чудят кой точно казва истината за далечното ни минало. В старите теории
уверено се твърдеше, че поданиците на хан
Аспарух са от тюркски произход.
Други учени също поставяха корените на народа
ни в Средна Азия, но не край течащите в Сибир реки Иртишка и Енисей, а в региона на Хиндокуш. Подръжниците
на това виждане се опират между другото на свидетелството на живелия през XII век Михаил Сирийски за идването на скити от земите около планината Имеон, но
не уведомяват своите читатели за това, че Стефан Византийски определя скитите
като тракийски народ. Не е спомената
и друга важна подробност, а именно факта, че названието на планината Imaus/Ἴμαον е сродно на Imeus и Emona на
Апенините, a и Αἵμων/Aemus в Тракия, като най-старото
споменато име е това от нашите земи.
Разбира се има и трета теория, според която ние сме
потомци на стари балканци, на най-древниия цивилизован народ, който по време на
Античността e
известен под името траки, т.е. ние българите се яваваме пълноправни
наследници на хората, от чиито среди произлизат Орфей, Залмоксис и Спартак.
До този момент няма антропологични и
генетични изследвания, които да позволят да се приеме, че корените на народа ни
са някъде в далечната Азия. Според новите данни от генетичните проучвания, ние сме
твърде далеч от популациите на Индия, Кавказ, а и тюрските народи.(1)*
За сметка на това, както доминиращия у нас антропологичен тип, също и
значителна част от генетичните маркери типични за населението на България,
красноречиво показват, че ние действително сме потомци на народа, смаял римляни
и гърци със своята сила, смелост, но и духовна извисеност.
Всички, които са запознати със старата ни
история, знаят добре, че от IV до XV век, различни автори поставят знак за равенство между
българи и мизи. Става дума за най-големия тракийски
народ, чиито владения са се простирали от Тесалия (Гърция), до Черноморските
степи. Част от тези храбри хора са населявали значителни територии от Западна
Мала Азия (Турция) и дори Средна Азия (на север от Иран). Най-важното в случая
е това, че от средите на европейските мизи се появават хората, които носят
името българи.
Карта създадена по сведенията на Клавдий Птолемей, вижда се, че Мизия се простира до река Днестър
С течение на времето, благодарение на факта, че
мизите-българи стават най-силни, тяхното име е прието от роднините им обитаващи
Балканите - потомците на пеоните, бесите, трибали, гетите и др.
Карта на римските провинции Горна и Долна Мизия
Ето поради това е важно да се проучи с
подробности историята на европейските мизи – тези, които са отговорни за
появата и налагането на името българи. Какво правят професионалистите обаче, вместо
да подложат на анализ историята и материалната култура на мизите на север и юг
от река Дунав, започват действия, които
някои биха дефинирали като кампания по заличаването на присъствието на дедите
ни в древната Източна Eвропа.
Останах огорчен и дори шокиран когато попаднах на работи
на траколози и историци надпреварващи се да “доказват”, че в Европа, на юг и
север от Дунава никога не е имало мизи (наречени
по-късно българи).
Един учен смята, че определена група
крайдунавски траки сражаващи се с армията на Рим, е наречена умишлено мизи, за
да могат римските легиони да “си спечелят
славата на победители на бойци възпети от Омир заради храбростта им.” [1] c.106.
Друг специалист се опитва да ни убеди, че
Страбон пише за мизи в Тракия поради това, че искрено е желаел да се съобрази с
желанието на императора (Тиберий), който организира провинция Мизия, или пък на
стария географ е оказан политически натиск (директен или индиректен) и т.н. [2]
c.131.
Страбон не е нито първият, нито единственият,
който локализира мизи на Балканите. Не можем да пренебренем писалите за
крайдунавските мизи Посидоний, Артемидор,
Тацит, Елиан, Тит Ливий, Апиан, Плиний
Стари, Клавдий Птолемей, Дион Касий, Луций Аний Флор, Юлий Капитолин, Йордан.
Несериозно е да се смята, че всички тези стари автори са имали една и
съща фантазия, или задача - да заблудят света, че Тракия е обитвана от мизи. Ако по времето на император Тиберий определени
хора са се чувствали принудени да споменат мизи, то какво да кажем за
хроникьорите писали в по-късни епохи? Тях какво ги е подтикнало да се
съобразяват с желанието на отдавна напуснал живота император?
Има и друг хронологичен проблем, който е
останал недобре проучен от специалистите. За мизите в Европа е писал Посидоний и
то доста по-рано от Страбон, като в случая по-важното е това, че Посидоний е
починал преди император Тиберий да се роди. За да подкрепи твърденията
си, Страбон цитира и Артемидор, а този автор, подобно на Посидоний е живял преди
времето на Тиберий.
За мизи и за това, че те заедно с пеоните
(панонците) имат търговско средище в Аквилея е писал не кой да е, а живелия
през IV век император Юлиан Апостат [3] c.132. Този владетел не е имал причина да се страхува от
отдавна умрелия Тиберий, нито пък да се съобразява с прищевките му. Намирам за странно,
че важното, а и пределно ясно свидетелство е убягнало на нашите специалисти.
Още по-сериозно става, ако се запознаем със
сведението на Херодот относно това, че във времената преди Троянската
война (т.е. XV-XIV в.пр. Христа) мизите и тевкрите успяват да постават всички
траки под своя власт, като стигат чак до река Пеней [4] VII.20. Бащата на историята представя тези данни
около четири века преди император Тиберий да се роди. Знаейки това,
можем ли да приемем за логично и научно твърдението, че мизите в Тракия са
продукт на желанието на Тиберий?
И друго е важно, за да се покори цяла
Тракия, то мизите и тевкрите трябва да са били огромна група хора, иначе не
би им се отдало да подчинят своите роднини. Имайки предвид тези подробности,
смятам, че е крайно несериозно, присъствето на мизи в Тракия да се тълкува като
желание на Тиберий, или стремеж за добиване на слава.
Тъжното е, че в стремежа си да “докажат”, че в Европа никога не е имало мизи,
определени учени прибягват, поне според мен (дано да се лъжа), до некоректно
представяне на определени исторически извори. Като пример може да се посочи
твърдението, че “Апиан съобщава, че не е успял да намери информация за
мизите.” [2] c.123 (bel.527).
Реално (поне по мое мнение) нещата стоят
съвсем различно. На Апиан и през ум не му е минавало да казва, че не е намерил
информация за мизите, защото ги споменава няколко пъти в един кратък пасаж от свой труд. Апиан пише следното: “Марк Лукул, братът на Лициний
Лукул, който водеше война с Митридат, потегли срещу мизите и стигна до реката, където шест гръцки града бяха разположени
съседно на земята на мизите, а
по-точно Истрия, Дионисополис, Одесос, Месембрия, Калатис (?) и Аполония, като
от последния той докара в Рим голяма статуя на Аполон, която в последствие бе
положена на Палатинския хълм. Освен това, аз не успях да намеря други
неща, които Римската Република е сторила на мизите. Те не бяха
задължени да плащат данък на Август, а на Тиберий, който бе следващия
император. “ [5] App. Ill. 5.30
Ето и текста от работата на Апиан, придружен от активен линк. Така всеки,
който желае, може да направи проверка: “Marcus Lucullus, brother of that Licinius
Lucullus who conducted the war against Mithridates, advanced against the Mysians and arrived at the river where
six Grecian cities lie adjacent to the Mysian
territory, namely, Istrus, Dionysopolis, Odessus, Mesembria, Catalis, and
Apollonia;1 from which he brought to Rome the
great statue of Apollo which was afterward set up on the Palatine Hill. I have
found nothing further done by the Roman republic as to the Mysians. They were not
subjected to tribute by Augustus, but by Tiberius, who succeeded him as Roman
emperor.” - App. Ill. 5.30
Уверяваме, че в един кратък фрагмент Апиан
съобщава няколко пъти за мизите, като уточнява, че не разполага с данни
за други неща сторени от римляните на мизите, освен разказаното в
писанията му. Мисля, че това е доста по-различно от твърдението на някои наши
учени (и преподаватели ), че Апиан не е успял за намери информация за мизите.
Разбира се, сред изследователите на нашето
минало има и изключения. Срещат се такива хора, които не само смятат, че е
имало мизи в Европа, но дори дават ценното указание, че по време на
Античността, определена група от тези мизи се е смесила с част от гетите и така
се е оформило ново племенно образувание.
За това пише в своя работа Кирил Влахов
подлагайки на анализ личното име Гетомиз.
Разграничаващ се от скептицизма на своя колегa Димитър Дечев (който е запознат със сведенията на Макс Фасмер) Влахов смята, че Гетомиз е човек от средите на племенно
обединение на гетите и мизите обитаващи Северното Черноморие,
по-точно земите край Олбия [6] c.57-58. *(2).
Кога е положено началото на въпросното
племенно обединение е трудно да се каже, тъй както е трудно да се определи кога
са се появили обединенията на медо-витините, дио-бесите, мизо-македоните и т.н.
Едно е сигурно, станало е в дълбока древност защото има сведения за мизо-гети
на север от Персия по времето на Кир Велики – VI в.пр. Христа.
Херодот нарича въпросните мизо-гети масагети и ги причислява към
семейството на скитите, нека не забравяме обаче, че Стефан Византийски определя
скитите като тракийски народ. Трябва да се добави и важната подробност, а
именно това, че масагетите (мизо-гетите) Йордан гледа като на част от гетите [7]
X (61). Това разбира се е справедливо защото
мизи и гети са хора, които делят един произход с останалите “траки”. Страбон
казва това без увъртане [8] VII.3.2.
“Now the Greeks used to
suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the
Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the
people who are now called Moesi…” - Strab. VII.3.2.
Живелият през VI век Прокопий Цезарийски
обяснява, че новото име на масагетите (мизо-гетите) е хуни: “Aïgan was by
birth of the Massagetae whom they now
call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace.
“ [9] Proc.LB.III.xi.9
Прокопий е виждал тези мизо-гети, познати и като хуни, но и дума не отваря за някакъв особен външен вид, различен от този на европейските
народи. По-рано, друг летописец – Приск Панийски посещава резиденцията на Атила
и също не определя външния вид на хуните като екзотичен. Приск дори не може да
направи разлика между хуните и балканските
поданици на Римската Империя.
Този факт някакси убягва на поддръжниците на старите
теории. Никой от тях не проявава желание да обърне внимание на описанието на външния
вид на мизо-гетите. Става дума за тяхната
особена прическа – темето бива подстригано, а косата в задната част на главата е оставяна
дълга. Това не е азиатски, а древен балкански обичай, практикуван от “траките”
абанти и мизи, като дори името на прическата е тезеида – по името на пеласга Тезей.
Прокопий от друга страна нарича абсолютно същата прическа
хунска мода: “But the hair of their heads
they cut off in front back to the temples, leaving the part
behind to hang down to a very great length in a senseless fashion, just as the Massagetae do. Indeed for this reason
they used to call this the "Hunnic"
fashion.” - Proc. SH. VII.10 (2)*
“But he sheared only the fore part of his head, just as Homer said the
Abantes did, and this kind of tonsure was called Theseïs after him.
2 Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not
under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of
the Mysians, but because they were
war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force
their way into close quarters with their enemies.” -Plut. Tes.I.5 (3)*
Oсобената прическа на мизите и мизо-гетите обяснява един интересен
фрагмент от Именника (на българските князе). Taм е казано следното: “сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну
Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами.“ - Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515
години с остригани глави (4)*
Прическата е била популярна у нас до ново време. Хайтов
дава описание на Ангел Войвода, който бръснел главата си, но оставял дълъг
перчем коса [10] с.127. Обичаят се запазва до началото на ХХ век. Изоставянето
на тази особена практика според Петър Берлиев се дължи на погрешното вярване,
че произхода и е турски.
Това, че масагетите трябва да се свържат с тракийските народи е открито от един буден български учен. Става дума за д-р Васил Бакърджиев. Понеже информацията, която той представя е от огромна важност, ще цитирам дословно добросъвестният сънародник: “Може да се приеме, че границата на
земите обитавани от траки е по-далеч – в Централна Азия – от
Каспийско море до Иран (Персия) и Индия. Там траките, носещи
колективното име скити (име ползвано от гърците) или саки (име
ползвано от персите), обитават огромна територия. Много важно е да се спомене,
в Средна Азия живее народ – тракийско племенно обединение познато като масагети
(големите гети)“…
”die Grenze des alten Thrakiens noch weiter in Zentralasien — vom heutigen Kaspischen Meer bis und zwischen Iran (Persien) und Indien anzunehmen. Die
alten Thraker, unter dem Sammelbegriff Skythen (altgriechisch) oder Saken
(persisch) haben damals diesen grossen Raum bevölkert. Besonders wichtig ist es
zu erwähnen, dass hier eine große altthrakische Stammen Konföderation der
Massageten (Grossgeten) in Zentralasien.
Важно е да се спомене това, че старобългарските земни
валове, типичното жилище – полуземлянката, стопански методи като съхраняването
на житото в ями и т.н. не са неща възнинали в Азия, а са типични за древното
балканско население. Данни за това могат
да бъдат намерени в работите на учените Никулице, Китов, Агре и др. Уви, тези
неща не са известни на по-голяма част от широката публика.
Приемем ли, че мизите са били най-големия древнобалкански народ, чиито
селища са се простирали не само на Балканите и в Черноморските степи, но също в
Анатолия и Средна Азия, нещата си идват на мястото и всички загадки изчезват.
Става ясно защо дедите ни са наричани ту траки, ту скити,
ту хуни. Мизите спадат към тракийския
етнос, към който спадат също и скитите според Стефан Византийски. Обединението
на мизи и гети, те. мизо-гетите живеят на север от Персия (Иран) като са били в
контакт също с тюрки, индийци, китайци. Тези мизо-гети са станали известни и
като хуни, което според мен означава
господари, благородници и може да се
обясни със стблг. унии-по-добър, т.е. благороден.
След войната с Кир Велики през VI в. пр. Христа, част от мизо-гетите се завръщат по
родните места в Черноморските степи. За това разказва Йордан в работата си “Произход
и деяние на гетите” като употребява за хората наречени от Херодот масагети (мизо-гети)
названието гети:
“Then Cyrus, king of the
Persians... waged an
unsuccessful war against Tomyris, Queen of the Getae. Elated by his
victories in Asia, he strove to conquer the Getae, whose queen, as I have said,
was Tomyris…After achieving this victory and winning so much booty from her
enemies, Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now
called Lesser Scythia--a name borrowed from great Scythia,--and built on the
Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself. - Jord.
X(61) (5)*
Томира слага
главата на персиеца Кир в торба пълна с кръв, картина на Александър Цик –
източник User Adrigon https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/cc/Tomyris_Plunges_the_Head_of_the_Dead_Cyrus_Into_a_Vessel_of_Blood_by_Alexander_Zick.jpg
Няма никаква мистерия в това един народ да се засели в
различни територии. Родната
земя на саксите е в Северна Германия. Част от тези сакси заминават с роднините
си англите за Британия и там се обединяват (както се обединяват гети и мизи).
Други сакси пък се установяват в Трансилвания (Румъния).
Не е трудно да се каже, че родната земя на мизите са
Балканите, че оттук (според Страбон) една част тръгва за Анатолия и се заселва
там, а друга част (според Йордан) се установява в Средна Азия, на север от
Персия. Това би обяснило защо дедите ни са наричани с различни имена, но би
станало ясно и, че сме потомци на местен народ, който е играл важна роля не
само в европейската история, но и в историята на народите на Азия. Това виждане, за жалост не съвпада с
общоприетите (но недоказани теории), на които все още се робува.
Струва ми се, че точно поради това са направени опити да
се внуши, че мизи в Европа никога не е имало и, че отъждествяването на българи
с мизи ще да е било грешка. Да обаче тази “грешка” я правят голям брой автори и
то в продължение на 1100 години! Дали
пък не се бъркат тези, които смятат, че българите няма как да са потомци на
мизите и сродните на мизите хора?
За да се обслужат старите и наложени от чужденци теории,
бива отричана и безценната за историята ни карта на Св.Йероним - IV век. На нея пише Mesia
hec & Vulgaria – Мизия, също и
България. Тази карта обяснява защо Йоан Никиуски пише за провинция България когато разказва за
бунта на предвождащия българи Виталиан (512-513) година.
"Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria." J.Nikiu, Chr. LXXXIX.75
http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm
https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg
Макар част от дедите ни да са живели в пределите на
Римската Империя, те все пак са имали известна автономност, която според мен е
дадена от Константин Велики. Тази автономност е пазена ревностно и поради това Виталиан
повежда българите си срещу император Анастасий.
През IV век, в Европа има
две държави – Римската Империя и България. А на север от Дунава, в свободните територии държавността ни е
възстановена (макар и непризната от Рим) още през II век, или както е казано в “Именника” -515 години преди
времето на княз Аспарух (Исперих кнѧз).
Това е нещо уникално, a и повод за гордост. Това е
свидетелство за силата на духа на народа ни. След всяко падение ние успяваме да
се изправим и да надвием враговете си. Дедите ни са били посичани, горени, изтезавани, продавани
като стока по пазарите на Ориента, но ето – нас все още ни има и ще ни има и в
бъдеще. Този, който е роден в огъня не може да загине от огън. Този, който е
роден на бойното поле може да бъде подтискан само временно. Този, чиято душа е
светла няма да бъде погубен от злото, а ще го надмогне и преживее.
Използвана литература и пояснения:
1.A.Фол, История на Българските Земи в Древността
до края на III
в. пр. Хр., Тангра, ТанНакРа ИК, Център за Изследвания на
Българите, София, 2008;
2.Д.В.Ботева-Боянова, Античните текстове и тяхното четене
днес, Акценти от осем века фрагментарна история на древна Тракия (IVв.пр.Хр. - IV в.сл.
Хр.), УИ, Св.Климент Охридски, София, 2014;
3.Iuliani
Imp.Opera quae quidem reperiri potuerunt omnia, sumptibus Sebastiani Gramoisy,
Parisiis, MDCXXX;
4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith,
Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
5.Appian, The Foreign Wars,
transl. H.White, THE MACMILLAN COMPANY, New York, 1899;
6. К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични
проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;
7.The Gothic History of
Jordanes, transl. Ch.Mierow, Princeton University Press, Princeton, 1915;
8. Strabo, Geography,
transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,
Harward University Press, London, 1995;
9.Procopius, History of the
Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward
University Press, London, 2000;
10.Н.Хайтов, Хайдути, Изд.Георги Бакалов, Варна, 1979;
(1)*S. Karachanak, V. Grugni, D. Nesheva, V. Battaglia, S. Fornarino, N. Al-Zahery, V. Carossa, Y. Yordanov, A. Galabov, B. Atanasov, A. Torroni, D. Toncheva,, O. Semino,
Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians
“As for the
interpopulation analysis, similarly to mtDNA, Bulgarians belong to the cluster
of European populations, still being slightly distant from them. Bulgarians are distant from Turks (despite
geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”
(2)* Procopius , The Anecdota
or Secret History, Loeb Classical Library, 1935;
(3)*The Parallel lives by
Plutarch, Loeb Classical Library, 1915;
(5)* Jordanes,
Origin and deeds of the Goths, transl.Ch.Mierow https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html