КОЛКО ДРЕВЕН Е БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК?

 Преди около 120 години Иван Вазов въплъти със стих своето огорчение от отношението на различни хора към езика ни. С болка, великият българин споделя:

...“Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

......

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!..“

Вазов успява да защити речта нашата реч с достойнство. Същото правят още много други поети и писатели. С утвърждяването на лингвистиката като важна наука, стана възможно да се покаже на света колко древен е българския език, а също така и каква е била ролята му в изграждането на други езици.

По отношение на граматическото си развитие българския е най-развития от своята група. Бавно, с течение на векове е протекла една промяна от синтетизъм към аналитизъм, т.е. до загуба на падежите. За сметка на това речниковия ни запас е смайващо консервативен. Запазили сме в почти непроменена форма думи звучали преди повече от три хиляди и петстотин години. Тези думи се срещат и в езика на хетите. 

Те са били могъщ народ, за който се смята, че по време на Бронзовата Епоха мигрира от Европа в Мала Азия и там изгражда огромна държава съперничеща на египеското, асирийското и митанско царство. Този древен народ е известен с хуманноста и благородството си. Покорените хора не са били подтискани, напротив културата и божествата им са били приемани в общ пантеон. Това става причина хетите да бъдат наречени народът с хиляда бога.

                            Карта на Хетската Империя, изт. Wikipedia

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Hitt_Egypt_Perseus.png/600px-Hitt_Egypt_Perseus.png

Поне от ХVII век преди Христа царете на хетите поддържат дипломатически отношения с трако-трояните, а за съюзници са имали тракийските племена дардани и мизи, които в по-късни времена са наречени българи. С тяхна помощ, през 1280-1274 година преди Христа, цар Муватали побеждава египетският владетел Рамзес II.  

          

 Битката при Кадеш - The great Sesostris (Rameses II) in the Battle of Khadesh - Publisher New York Ward, Lock - The illustrated history of the world for the English people. From the earliest period to the present time, ancient-mediaeval-modern. With many original high-class engravings

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/55/The_great_Sesostris_%28Rameses_II%29_in_the_Battle_of_Khadesh.jpg

Приликите на нашия език с този на древните господари на Анатолия се дължат на хилядолетното съжителство на дедите ни траките с хетите, чиято прародина е Източна Европа. Да разгледаме спрежението на основния глагол съм, представено е сравнение със староанглийски, латински и старогръцки.

хетски-старобългарски-староанглийски

1л. ед.ч.   есми  -   есми - еоm

2л. ед.ч.   еси  -      еси -   еаrt

3л. ед.ч.   есзи -     естъ -   is

1л.мн.ч.   асуени - есме-   sindon

2л.мн.ч.   астени - есте -  sindon

2л.мн.ч.   асанзи-  сонтъ- sindon

хетски-старобългарски-латински-старогръцки

1л. ед.ч.   есми -  есми – sum -    εἰμί

2л. ед.ч.   еси  -    еси  –   еs -      εἶ

3л. ед.ч.   есзи -   естъ –   еst –     ἐστί(ν)

1л.мн.ч.   асуени-есме –  sumus -ἐσμέν

2л.мн.ч.   астени-есте –  estis-    ἐστέ

2л.мн.ч.   асанзи- сонтъ- sunt-    εἰσί(ν)

Пределно ясно е, че българският език  е запазил най-много прилики с хетския. Дори латинския и старогръцкия не се доближават толкова много до езика на древните господари на Анатолия, за английския да не говорим, той и доста даелеч.

Прилики има и в словообразуването. Далугаеш  означава дълъг на хетски, а  далугашти  означава  дължина. Далугашти отговаря най-добре на старобългарската дума длъгостъ-дължина.

В хетския се среща една забележителна диалектна особеност. Става дума за замяна на началното Е с И. Пример може да се даде с хет. ешна=ишна-тесто, ешари=ишари-загасва. Същата особеност се среща и в българския език. Като пример могат да бъдат посочени думите елха-илха, елен-илен. Акад. Владимир Георгиев е установил, че тази особеност е типична и за тракийския език, 

Не само граматическите особености на старобългарския показват прилики с тези на хетския, това важи и за основните им думи, което си е напълно естествено. Щом два народа живеят хилядолетия наред в непосредствена близост, то е напълно нормално, контактът да доведе до общи белези (и думи) в двата езика.

хетски-български-английски

ан- онъ (той) - he, him

апа-опак-back

апа- ова (това) – that

арад-ратай-servant

аста-оставам– remain

aгниш- огън, огнище -fire

aиш-уста -mouth

аляна-елен - deer

aруни-храна-meal

ата- отьцъ (баща) -father

вала-хваля- praise

вали-велик –great

васту-вьсъ ( селище, дом) – home, abode, village

гаури-гора - forest

гима-зима - winter

гурта- град, ограда – enclosure, yard

дa-давам - give

далуки- дълъг - long

далугасти-длъгостъ ( дължина) -  lenght

де-дети ( поставям) -place, put

думата-дом – home

и- ити (отивам) - go

иукан-иго – yoke

ия-ити ( отивам, ходя)- go, march

кину-кина (късам, разрушавам) -to break open, to burst

киша-чеша –scratch

кист-гася - extinguish

куй-кой – who

куна-куна ( ръка)- hand, arm, right hand

купас-окоп, гроб- grave, thrench

лала- лаладжия (бърборко, който говори много) - a language

лаху-лея, поливам- pour

лапани-лапам- graze, eat

малд-молити ( моля) -ask

мала-меля – to grind

манинкувант –манинку (мъничко диал.) - shortened

марсант-мръсен- bad, spoiled

нас-нас – us

непиш-небеса –sky

палтанаш- плещи - a shoulder

папарс- пръскам - to splash

паргасти-праг-high 
паркуи-праг-high, threshold

пахс-пазя - keep, protect

пурут-пръст, прах – soil, earth

сакуа -очи –eyes

самана-земя, земина- base, foundation

сарпа-сърп- sickle

сурна-сърна, рог- horn

суана-щене ( куче) – dog

тамас-томити ( мъча) -torment

таната-стена -wall

тарх-торк- търкам, троша

тару-друв-дърво

тата-тате- father

тупи-тупам – to beat

тухсант- тесен - shortened, cut, small

шархули- жерд, жръд (кол) -pillar

хантезия-кань, конь(начало) - begin

хапай-капя- moisten, drip

хара-орити (унищожавам)- destroy

хараш- орел-eagle

хасти-кости – bones

хупар-купа-bowl

Накрая трябва да обърнем внимание и на една интересна подробност. През 681 г. България е обединена от хора, чийто благороднически род е наречен Дуло. Тази  дума произлиза от тракийската ДУЛO-род. Сродна е и с хетската ДУЛИЯ /ТУЛИЯ – събрание, група, общество, т.е. ДУЛО означава родът, царският род.

Всеки човек може да намери десетина думи в своя език, имащи ясни успоредици в друг, доста по-древен. В нашия случай обаче количеството е значително, а това показва, че не може да се касае за случайна прилика. Само дълговековно съседство и дори съжителство, би могло да стане причина обяснаваща смайващите прилики между хетските и български граматически особености, между хетския и български речник.

Незнайно защо лингвистите запознати с хетския език не са обърнали внимание на тази важна подробност. В случай, че го бяха направили и публикували откритието си, щеше  да стане възможно да се пресекат срамните спекулации относно произхода на нашия народ. Дедите ни нямаше да бъдат набутвани в шатри, или натирвани в дивия пустош на Памир и Тибет. 

Вярно е, че всеки учен трябва да внимава с теориите си. Едно залитане, една сериозна грешка може да разруши кариерата на всеки изследовател. В нашия случай обаче страхът от подвеждане е ненужен поради това, че разполагаме с прилично количество сведения за съжителството на хети с траки в Мала Азия.

1. Знае се много добре, че тракийските племена дардани и мизи са били съюзници на хетите поне от ХІІІ век пр. Христа.

2. Знае се, че в продължение на повече от хиляда години българите са отъждествявани с тракийското племе мизи. Димитър Хоматиан локализира мизи край Олимп в Мала Азия. Тази планина Страбон нарича Мизийски Олимп, а това означава, че дедите ни са обитавали този регион много дълго време.

3. Всеки изследовател, който е запознат с “Илиада”, “Именник на Българските Владетели” и старобългарски език би трябвало да знае, че споменатите от Омир мизийски имена Хромий  и Телеф се обясняват с българските думи хромъ, тельчь.

4. Не е никак трудно да се види българската етимология на древните мизийски топоними Загора, Кузик, Пергам, Перкота, Абретене. Българска етимология притежават и древните мизийски хидроними Скамандър, Макест, Риндак.

5.В Мизия е регистриран тракийският обред да се жертва коня до починал благородник. Така правят и старите българи.

Когато е на лице подкрепа от страна на на исторически извори, лингвистика, археология и т.н. имаме основа за желязна теза, която няма как да се обори. За съжаление този шанс в миналото бе пропуснат, а с това и възможността да се покаже на света древността на българския език.

Ние не сме потомци на някакви дошли от Памир племена, или скитащи из Кавказ разбойници, а чеда на народа създал най-старата европейска цивилизация. Дедите ни са общували с хети, египтяни и асирийци, а и са повлияли историята на тези хора.

Въпреки силата и знанията си предците ни не са поробвали никого, не са ограбвали никого, напротив давали са всичко от себе си и са създавали рай по местата посетени от тях. И това, ако не е повод за гордост!

Използвана литература:

1.O.R.Gurney, The Hittites, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1964;

2. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

4. Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

5. Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002;

6.Вл.георгиев, Ив.Дуриданов, Езикознание, Наука и Изкуство, София, 1972;

7.THE HITTITE DICTIONARY OF THE OF THE ORIENTAL INSTITUTE OF THE UNIVERSITY OF CHICAGO http://oi.uchicago.edu/pdf/CHDP.pdf

8.Hittite Online Master Glossary, Jonathan Slocum and Sara E. Kimball

http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/hitol-MG-X.html

8.Hittite http://www.wordgumbo.com/ie/cmp/hitt.htm

9.http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/latol-4-X.html#Lat04_GP19

10.http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/grkol-9-X.html#Grk09_GP41

11.http://www.ucalgary.ca/UofC/eduweb/engl401/lessons/beonpron.htm

12.A GRAMMAR OF THE HITTITE LANGUAGE

http://lm39roma.altervista.org/materiali/Hoffner-Melchert_Hittite.pdf